facebook3

Посещения в сайта

36848
Посещения днесПосещения днес46
Общо посещенияОбщо посещения36848
Посетители в момента 31

Дата и час

Вход в сайта

ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ (РЕКОРДИТЕ) НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ

До 1951г. в България парашутни скокове са се изпълнявали само с един парашут - основен (без запасен парашут). По време на планиран учебен сбор на л. Божурище през м. август същата година началниците на ПДС на летищата на ВВС започват подготовка и за пръв път в България се изпълняват парашутни скокове с два парашута – основен и запасен (Основен парашут ПЛ-3 и запасен парашут Аутофлуг). По време на този сбор за пръв път в България се слага началото и на изпълнение на парашутни скокове със седалещни паращути ПЛ-3М, като първият парашутен скок (с два парашута) е изпълнен от майор Калъпчиев.Той за първи път в България изпълнява и парашутен скок с ръчно разтваряне на парашута по време на сбора. По време на сбора също така се поставя и началото на изпълнение на парашутни скокове със забавяне разтварянето на парашута – свободно падане.

         Едва през 1954г. в България се внасят комплект основен и запасен парашут -ПД-47 и ПЗ (парашут десантен и парашут запасен).

         ПАРАШУТИСТИ ЗАПИСАЛИ СЪС ЗЛАТНИ БУКВИ ИМЕНАТА СИ В БЪЛГАРСКИЯ ПАРАШУТИЗЪМ.

         1.Полковник Стефан Костадинов Калъпчиев е третият по ред командир на парашутната дружина (назначен на 27. 11. 1947 г.). Роден е на 25.01.1921 г.в Благоевград.Той е човекът, поставил у нас началото на световни височинни рекорди при изпълнение на парашутни скокове.

         Поставил е ПЕТ СВЕТОВНИ И СЕДЕМ РЕПУБЛИКАНСКИ ВИСОЧИННИ РЕКОРДА при изпълнение на парашутни скокове.

         Той е ПЕРВИЯТ БЪЛГАРИН, изпълнил скок с катапултиране ( катапултирал от самолет – изтребител).

         Той е също ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН,представен в парашутната комисия на ФАИ, КОЯТО ГО НАГРАЖДАВА ЗА ОСОБЕННИ ЗАСЛУГИ към авиациооните спортове с почетен диплом „Пол Тисандие”.

         Носител е на на много правителствени и военни отличия.

         През 1951 г. изпълнил парашутен скок от 3500 метра височина. Следващата година от 4750 метра, следват парашутни скокове от : 6000 м.; 6500 м.; 7000м. Идва редът и на парашутен скок от 10300 м. с разтваряне на парашута на 500 м. височина от земята. Следващият му парашутен скок е извършен от 11200 м. височина.

         На 12.05.1958 г. е изпълнил парашутен скок от 13350 м. височина в стратосферата където температурата е минус 50 градуса. При това Калъпчиев е облечен със следната екипировка: височинен костюм; кожен панталон; фланели; кожено яке; две бонета; два чифта кожени ръкавици; кислороден прибор, прикрепен към парашута и т.н., а лицето намазано с дебел слой крем за лице. Това е първият парашутен скок от стратосферата. Скоростта на снижение при свободното падане достига 100 м. в секунда. Разтваря парашута на 500 м. от земята. Това е нов републикански рекорд със забавено разтваряне на парашута.

         Следва нов скок от стратосферата – този път от 13738 м. височина, но с незабавно разтваряне на парашута. На шестата секунда след напускане на самолета разтваря основния парашут, при което част от купола на парашута се скъсва, част от носещите върви са прехвърлени през купола, а останалата част от вървите са оплетени. На 4000 м. сваля кислородната маска, а на 1000 м . решава да разтвори запасния си парашут. При което двата парашута се оплитат, опитите му за оправяне на запасния парашут се оказват неуспешни. Скороста на снижение е 15 м. в секунда вместо нормалните 5 м.. След силния удар със земята оцелява по чудо.

         За трети път изпълнява парашутен скок от стратосферата от 12023 м. отново с незабавно разтваряне на основния парашут.

         Освен, че атакува основно горната граница на изпълнение на парашутните скокове, Калъпчиев не остава равнодушен и към долната граница на разтваряне на парашута. Изпълнил е парашутни скокове от 120 – 100 м.

         На 23.04.1963 г. най-малкият парашутист в света - единадесет годишния Валери син на Калъпчиев е изпълнил първият си парашутен скок.

         На 25.02. 1964 г. при изпълнение на парашутен скок от 1000 м. височина трагично загива смелият, световно известния български парашутист, заслужилият майстор на спорта полковник Калъпчиев.

         2.Капитан Чавдар Добрев Джуров – Роден на 31.05.1945 г. в София.

         Парашутната си подготовка започва през 1963 г. През 1965 г. участва в групов нощен парашутен скок от 13198 м. височина, с което поставя НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД.

         През 1966 г., пак през месец август, извършва индивидуален парашутен скок чрез катапултиране от самолет УТИ МиГ-15 от 15418 м. височина. Това е НОВ СВЕТОВЕН РЕКОРД на единичен дневен височинен парашутен скок с незабавно разтваряне на парашута.

         През лятото на 1969 г. участва в подобряване на републикански рекорд по парашутизъм, като изпълнява два дневни и един нощен парашутни скокове.

         Удостоен е със званието заслужил майстор на спорта.

         Лети със самолети Л-29 и МиГ-15.

         Загива на 14.06.1972 г. при изпълнение на служебния си дълг.По смъртно е произведен в чин капитан.

         3.Васил Ганчев – Роден е в София. През 1947 г. става парашутист и служи в Парашутната дружина, като командир на взвод и рота, а от 1947 г. вече поручик, като началник на щаба на дружината. През 1948 г. доброволно напуска армията и се включва като инструктор и треньор в Народен съюз за спорт и техника по парашутизъм.

         Носител е на ТРИ РЕПУБЛИКАНСКИ И ДВА СВЕТОВНИ РЕКОРДА ПО ПАРАШУТИЗЪМ.

         Награден е от Международната авиационна федерация с почетен диплом „Пол Тисандие” за особенни заслуги в подготовката на инструкторски и спортни кадри и лични постижения в областта на спортния парашутизъм в нашата страна.

         Удостоен е със званието майстор на спорта и заслужил треньор. Той е един от изтъкнатите деятели по парашутизъм. Неслучайно го наричат „бащата на парашутизма” в ДОСО. Починал е през 1996 г.

         ПАРАШУТИСТИ ОТ ДОБРОВОЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА (ДОСО).

         През 1946г. в България е създаден Народен съюз за въздушен спорт – цивилна организация на доброволни начала.

         През 1948г. тази организация е преименувана на Народен съюз за спорт и техника. В София се назначава централно ръководство, а в по-големите градове се създават т.н. аероклубове със щатен състав, за подготовка на моторни и безмоторни летци, парашутисти, авиомоделисти и др.

         През 1951г. този съюз е преименуван на ДОСО.

         През 1952г. започва подготовката на отбори по парашутизъм в аероклубовете. Организират се четири мъжки и един женски отбор. Персонално състезателите са разпределени така:

         А) МЪЖЕ:

         Богдан Кацаров, Иван Нойков, Кирил Воденичаров, Емануил Георгиев, Васил Топузов, Петър Тошев, Димитър Минчев, Пейо Филипов, Ангел Дойнски, Стоян Костов, Рангел Есев и Стойко Шабански;

         Б) ЖЕНИ:

         Пенка Чевшибашиева и Радка Пенева.

         ПЪРВИ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ПАРАШУТИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

         Първото състезание в България по парашутизъм се провежда на л. Божурище на 21.09.1952г., в него участват отборите на: Централния аероклуб; Софийски; Пловдивски; Бургаски аероклубове; женският отбор и парашутистите от ВВС –първи и втори отбор. Първият скок е доцелен от 600м. По време на скок през втория ден на състезанието загива Пенка Чевшибашиева от аероклуб Казанлък. Състезанието е прекратено. След седмица то е подновено отново. В доцелния скок републикански рекорди поставят Радка Пенева от аероклуб Бургас и Петър Парапунов от втория отбор на ВВС.

         Индивидуален комплексен първенец става Йото Терзийски от ВВС, а в комплексното отборно класиране на първо място се класира отборът на ВВС.

         През 1953г. се провеждат вторите републикански състезания на л. Мусачево. Отборът на ДОСО се е явил с подновен разширен състав: Киро Захариев; Георги Гълъбов; Димитър Врабчев; Сандо Дунавски; Юлия Ангелова; Руска Костова; Пенка Недялкова; Мария Велчева; Мария Кръстева и др.

         На първо място отново се класира вторият отбор на ВВС, а на първо място индивидуално Петър Парапунов.

         През м. септември - 1954г. на л. Мусачево се провеждат Третите Републикански състезания.

         Абсолютен индивидуален първенец става Ангел Дойнски.

         НАЦИОНАЛЕН ОТБОР ПО ПАРАШУТИЗЪМ – ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДНИ СРЕЩИ.

         В състава на новосформирания националния отбор по парашутизъм са включени:

         -от ВВС - Петър Парапунов, Нено Терзийски и резерва Кърпаров;

         -от ДОСО - Богдан Кацаров, Петър Ташев, Димитър Минчев, Иван Нейков и резерва Стоян Костов.

         Водач на отбора – Стефан Навущанов. Тренъор - Васил Ганчев. Ръководител – Стефан Калъпчиев и летец – Захари Манолов.

         През 1953г. националният ни отбор по парашутизъм за пръв път участва в тристранна среща по парашутизъм в Чехословакия с участието и на отборите на СССР и Чехословакия. Нашият отбор се е подготвял до момента с наличните парашути ПЛК. Поради забрана за участие с тях се е наложило нашите състезатели да ИЗПЪЛНЯТ ОПОЗНАВАТЕЛНИ ПАРАШУТНИ СКОКОВЕ И ДА УЧАСТВАТ В СЪСТЕЗАНИЕТО С ПРЕДОСТАВЕНИТЕ ИМ ОТ ЧЕХИТЕ ПАРАШУТИ ПД-47.

         През 1955г. парашутистите от ДОСО участват в международно състезание с участието на отбори от Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, Румъния, Полша и Китай. В тези състезания българите участват с два отбора. Добри постижения постигат: Гълъбов; Захариев; Дойнски; Мария Кръстева и Юлия Ангелова.

         ПАРАШУТИСТИ - С ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ.

         Треньорът на националния отбор по парашутизъм – Васил Ганчев наричан „бащата на парашутизма в ДОСО”

         Инструкторите от ДОСО: Богдан Кацаров; Киро Захариев; Петър Ташев; Кирил Воденичаров; Димитър Врабчев; Топузов; Нойков; Гълъбов; Костич и др.

         Популярни имена в ДОСО стават: Юлия Ангелова; Мария Кръстева; Мария Велчева; Руска Костова; Пенка Недялкова и др.

         През 1952г. за първи път в България изпълняват парашутен скок на вода: Васил Ганчев; Богдан Кацаров; Емануил Георгиев и Миодраг Костич.

         Васил Ганчев, Кирил Воденичаров, Богдан Кацаров, Ангел Дойнски и др. за пръв път започват да изучават техниката на свободното стабилно падане. За първи път са изпълнени единични и групови парашутни скокове със забавяне разтварянето на парашута. Започват тренировъчни скокове и по изпълнение на спирали наляво и на дясно под ръководството на инструктор от СССР.

         УЧАСТИЕ В СВЕТОВНИ ПЪРВЕНСТВА ПО ПАРАШУТИЗЪМ И ПОСТИЖЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ.

         В Първото и Второто световни първенства по парашутизъм : - през 1951 г. проведено в Блек (Югославия) и през 1954 г. проведено в Сент Ян (Франция) поради липса на средства България не участва.

         В Третото световно първенство по парашутизъм през 1956 г. проведено в Москва българският национален отбор по парашутизъм участва в състав: Киро Захариев Киров; Ангел Дойнски; Пенка Недялкова; Юлия Ангелова; Мария Белчева; Стоян Воденичаров; Георги Гълъбов и Асен Ширков.

         В състезанието участват десет национални отбора по парашутизъм.

         Българският национален отбор се класира на трето място.

            На доцелен скок от 600 м. Киро Киров се класира на второ място и взема сребърен медал. Интересното в случая е, че той единствен е изпълнил парашутен скок с парашут ПД- 47 и всички други, които са изпълнявали парашутните си скокове със значително по- модерни парашути (СП-1), не са очаквали, че той изобщо ще достигне до състезателния кръг. Изпълнавани са по два доцелни скока. Първото място е завоювано от състезател на Чехословакия, който е победил само с 2см. по-добро приземяване до центъра. Куриозното в случая е, че и двамата е следвало да получат златни медали, но поради това, че организаторите са имали само един златен медал, Киро остава със сребарен. Още на другия ден обаче на Киро Киров е присвоено званието Заслужил майстор на спорта.

            На груповия доцелен скок Киро Кров пак се класира на второ място.

         На Четвъртото световно първенство по парашутизъм проведено в Братислава (Чехословакия) участват единадесет отбора по парашутизъм. Българският национален отбор се класира на второ място. Българският състезател Кирил Воденичаров става световен шампион на единичен доцелен скок, а съпругата му Мария Белчева е трета на в стилния скок от 21 участнички в скока.

         След този успех Мегдународната авиационна федерация възлага на България организирането и провеждането на Петото световно първенство по парашутизъм през 1960 г.

         В деня на откриването на първенството е имало много силен вятър от порядъка на 10-12 м/сек., а на моменти и до 15 м/сек. Но по настояване на Калъпчиев група български парашутисти изпълняват парашутен скок при тези сложни метериологични условия и така първенството е открито.

         На това световно първенство българките парашутисти отново постигат добри резултати: Кирил Воденичяров от 41 състезатели и Юлия Ангелова от 21 състезателки се класират на Второ място. Мария Велчева се класира на трето място, а Евгения Врабчева на четвърто.

         На стилен парашутен скок на Второ място се класира Георги Гълъбов.

         В груповия доцеле парашутен скок българските състезатели заемат трето място от 11 участвали отбора.

         На следващите световни първенства по парашутизъм българските парашутисти отстъпват леко в постигането на върхови постижения, като завоюват само шесто, седмо и осмо място.

         Това е поради настъпилите промени в правилата за организиране и провеждане на състезанията по парашутизъм и навлизането на нов тип парашути:

         -на първо място – въвежда се електронна нула в кръга за приземяване;

         -на второ място – при изпълнение на фигурите и разтваряне на парашута се изисква точно спазване посоката на знака „Т” на земята или допълнително определена посока;

         -на трето място – скоротечност при изпълнение на фигурите;

         -на четвърто място - въвежда се използването на нов тип парашути - „Летящо крило”,които позволяват изключително прицизно приземяване в цел;

         -на пето място – увеличава се броя на съдиите (при което не всички отсъждат прицизно).

         Благодарение на упоритият труд и системната методична подготовка изгряват нови български парашутисти, които възвръщат славата на българския парашутизъм и започват атаката на републиканските и световни рекорди, майсторите и заслужилите майстори на спорта: Евгения Врабчева; Надежда Церянска; Петкана Ваклева; Димитрина Андреева; Христо Толев; Тодор Попов; Маргарита Спасова и др.

         На Деветото световно първенство по парашутизъм проведено в Грац (Австрия) през 1968 г. Тодор Попов се приземява четири пъти на „нулата” и се класира на почетното второ място всред 128 участвали състезатели.

         И това не е случайно, Тодор Колев е поставил 114 републикански рекорда.

         През 1972 г. в Телекуа (САЩ) българският женски национален отбор по парашутизъм в състав: Женя Гаврилова; Стоянка Хараламбева; Станка Дичева и Параскеве Дичева завоюват Първо място на групов доцелен скок и стават Световни шампионки, а Станка Дичева и Стоянка Хараламбева се приземават точно на електронната нула.

         По това време Васил Ганчев подава оставка, тренъори на националния отбор по парашутизъм стават последователно: Димитър Врабчев; Христо Толев; Тодор Попов; Кирил Воденичаров; Георги Алексиев и др.

         Пак по същото време в ЦСКА се сформира секция по парашутизъм с ръководител Ангел Дойнски разположена на л. Кондуфрей.

         Появяват се и нови състезатели по парашутизъм като: Георги Динев; Георги Нинов; Стамо Янев; Стефан Стефанов; Методи Арсов; Найден Давидков и др., с имената на които са свързани редица постижения в парашутизма.

         1982 г. е своеобразен връх на българските парашутистки, от националният ни отбор по парашутизъм - седем от състезателките ни стават световни шампионки – Йорданка Донкова; Тинка Динова; Добринка Филипова; Веселина Каракашева; Галя Недялкова; Даниела Йорданова и Емилия Димитрова.

         След 1980г. многократни републикански, европейски и световни рекордьори са следващото поколение парашутисти: Иванка Златанова; Маргарита Костова; Румяна Радунчева; Снежинка Тодорова; Красимир Илиев; Павел Пявлов; Владимир Кърчоков и др., които оставиха трайна следа в историята на българския парашутизъм. Техните постижения, ще бъдат разгледани на по-късен етап, тъй като се издирват данни за тях.

         При участието си в традиционния турнир в сирийския град Латакия през 1998г. с постижение -34 см. националният ни отбор по парашутизъм се класира на второ място. Отборът със старши треньор Драгомир Недков беше в състав: Петър Истайков; Христо Стоянов; Цонко Шопов; Тодор Димов и Румяна Радунчева.

Rate this item
(1 Vote)
Login to post comments

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии