Знаци, емблеми, значки и плакети на сдружение СБП и парашутните поделения на БА   

I. ПЛАКЕТИ НА ПАРАШУТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ В БА:

            1.1.Плакет на Сдружение "Съюз на българските парашутисти"

         1.2. Членска карта на Сдружение " Съюз на българските парашутисти"

         1.3. Плакет на 68-ми отделен парашутен полк "СПЕЦНАЗ" (под. 32990) - преди реорганизирането му в 68-ма парашутно-разузнавателна бригада "СПЕЦНАЗ" (под. 32990).

        1.4. Плакет на 68-ма бригада "специални сили" (под. 32990 ).

        1.5. Плакет на разформирования 18-ти парашутно-разузнавателен полк (под. 48650 - Сливен ).

II. ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАЦИ И ЗНАЧКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ ПАРАШУТИСТИ.

През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформиране на парашутна рота към въздушните на Н. В. Войски. Решението заляга в плана на Българската армия за 1941 г., но по различни, неизяснени до момента причини (най-вероятно финансови) такава рота не е създадена, но нейното създаване е препланирано за 1942 г. През пролетта на 1942 г. по заповед на Щаба на войската започва подбирането на парашутисти офицери, подофицери и войници от набор 1920 и 1921 г. от всички поделения на БА.

В края на месец май в Здравно-изпитателния институт на летище Враждебна се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. От явилите се 5000 кандидати се подбират около 500. Поради това, че в БА липсват необходимите специалисти, които да подготвят личния състав, Военното министерство взема решение подбраните кандидати за парашутисти да бъдат изпратени на обучение в Германия.

С Протокол N 156 от 9-то постановление на Министерския съвет от 25 ноември 1942 г. е взето решение парашутистите да се смятат за държавни въздухоплаватели и да носят същите сини униформи и шлемове, както летците.

2.1.През 1943 г., с решение на българското военно командване, е одобрена национална парашутна военна значка.

 Тази значка е раздадена на целия личен състав на Парашутната дружина, който е завършил успешно обучението си по парашутна подготовка в Германия.

Значката има формата на елипса с размери 55х39 мм. В централната част на значката на син фон е изобразен отворен парашут с бял купол.Парашутът е обграден от сребърен лавров венец с дъбови листа - символизиращ славата, храбростта и смелостта на парашутистите.На върха на венеца е изобразена   корона (направена от сребърен метал) - като официален национален символ. В долна част на венеца са прикрепени лилав щит със златен лъв.

Този отличителен знак се носи на лявата горна част на униформата.

Tози вид значка, обаче, се запазва само няколко месеца.

2.2.През 1944 г., поради унифицирането на отличителните знаци на българските военни пилоти на самолети, наблюдатели и пилоти на балони, парашутната значка беше променена. Най-общо, основните символи като венеца, короната и щита са запазени, но значката беше премоделирана, за да е сходна с отличителния знак на българските въздушни войски.

Новият модел е със светлосин фон, в централната част на значката (между венеца). От лявата страна вече е изобразено слънце с три лъча. Значката на въздушните сили има шест лъча. Под купола на парашута вече е изобразен парашутист, а в долната част ( под парашута с парашутиста) е изобразени три хълма (планинска верига). Размерите на отличителния знак остават непроменени.

2.3.Следващите промени на парашутната значка се извършват след 9 септември 1944 г. Първоначално символите се същите, но беше добавена датата “9.XI.44”. Този модел беше запазен до 1946 г.

След като България беше обявена за република на 15 септември същата година, всичките значки от официалните отличителни знаци все още са се носели, но със значителни промени. Най-важната промяна е била - премахването на короната като официален национален символ. Тя е била сменена с червена звезда (петолъчка).

 2.4.През втората половина на 50-те години на миналия век в Българската армия бяха въведени значки като „Парашутист”, „Отличен парашутист” и „Парашутист-инструктор”.

Прототипи на тези значки са били съветските военни отличителни знаци от 1955 г. с аналогични имена.

В края на 60-те години, моделът и условията за придобиване на парашутни значки са били частично променени.

Значката „Парашутист” се е връчвала на всеки български парашутист след изпълнение на първи скок с парашут.

Значките „Отличен парашутист” и „Парашутист-инструктор” са се връчвали след изпълнение на определен брой скокове.

Тези значки са били направени от жълт метал с размери 48х21 мм. Значката е оформена като парашут с бял купол и червена звезда (петолъчка) на върха. Носещите върви на парашута са изобразени със златист цвят на тъмносин фон. В долната част на парашута е изобразен парашутист, а над него (по купола) транспортен самолет в жълт цвят. В долната част на всяка значка е прикрепвана табелка с цифра, която показва броя на изпълнените парашутни скокове. Отличителния знак се е носил в горната част на униформата.

2.5.На 26 януари 1973г., със заповед на тогаващния главнокомандващия на Министерството на отбраната - Добри Джуров, е бил въведен нов стандарт за значките за личния състав на въздушните сили.

В изпълнение на заповедта е била изработена нова парашутна значка. Тя е била връчвана само на този, който е завършил Военната академия на въздушните сили или Школата за парашутисти. Първоначално размерите на новата значка са били 55х36 мм., но в последствие са изработвани и парашутни значки с различни височини и ширини. Най-разпространените размери са били тези с размери 58х38 мм.

Моделът от 1973 г. е подобен на значката от 1944 г., копиращ нейната стара форма и повечето от старите и елементи. Сребърният лавров венец и дъбовите листа, символизиращи вечна слава, храброст и смелост, се запазва, но сега на върха е поставен националният герб, а в долната част се намира държавния флаг. Слънцето има пет лъча ( но на някои значки лъчите са шест). Старият парашутист липсва на новата значка и е заменен с летящ орел, направен от сив метал. Съгласно чл. 2, орелът символизира готовността на българските сили да защитават държавата. Щитът вече не е червен, а син и той има парашут с бял купол.

Разпоредбите от 1973 г. налагат парашутната значка да бъде носена в комбинация с отличителен знак за постигната квалификационна степен. Поради това, на всеки военен се връчва значка „Парашутист” след изпълнение на първия парашутен скок. След постигане на по-висока квалификация, парашутистът получава значката „Военен парашутист” от трета, втора или първа степен, и накрая значката „Отличен парашутист”

 Значката „Парашутист” има формата на парашут с летящ орел върху него. Тя се изработва в два варианта – изцяло направена от бял метал (размери: 22х27) или с парашут, направена от жълт метал и орел в бял цвят (размери: 28х28). Фонът на значката винаги е тъмносин. Значката се носи на горната дясна страна от куртката на официалната униформа.

 2.6.Значката „Военен парашутист” има формата на отворени крила с кръстосани мечове с върха на доло в задната част. Тя е направена от бял и жълт метал (с размери 27х57х26х58 мм., а след 1989 г. – 27х59 мм.). В центъра на крилата,върху мечовете е изобразен парашут с бял купол със златисти върви на син фон. На купола на парашута е изобразена цифра за придобитата професионална квалификационна степен - 1, 2, 3 или е без цифра при значката „Отличен парашутист”. На върха на купола между дръжките на мечовете се намира малка червена звезда (петолъчка). Значките връчвани след 1989 г. имат безцветна звезда. В зависимост от емисията, фонът на значката е оцветен в различни тонове на синьото, но има и значки, които са оцветени в червен цвят. Значката се носи в горната дясна част на куртката от официалната униформа, закрепена с винт. Значката е изработена от българския монетен двор в София.

 2.7.Освен горепосочените парашутни отличителни знаци, има някои значки, които също са посветени и връчвани на български военни парашутисти. Но те нямат официален статут, а са посветени на годишнини от дадени събития или дати.

Например през 1974 г., по случай 30-годишнината от създаването на първото българско военно парашутно формирование, беше издадена специална значка. Тя имаше формата на елипса, направена от жълт метал с размери 39х29 мм. В центъра на значката е изобразен бял парашут със златна звезда в долната част на носещите върви и разтворени криле под нея. На синя лента в горната половина на значката са изобразени дати, месец и години - „18.Х.1943 – 18.Х.1974”. Цветовете на българския национален флаг са изобразени в долната част на значката. Този отличителен знак се прикрепя към униформата с игла.

 2.8. През 90-те години на миналия век е била изработена и друга значка, посветена на българските военни парашутисти. Тя е направена от сив метал и има кръгла форма с диаметър 29 мм. В центъра й на син фон е изобразен парашут с отворен купол и барета с две пушки под нея. Значката е огхваната от венец със щит на върха. Щитът има златен лъв поставен на фона на националния флаг. Значката се носи в горната част на униформата прикрепена с винт.

 2.9. През 1998 г., по случай 55-та годишнина от създаването на първото парашутно формирование в Българската армия, беше изготвена друга възпоменателна значка. Тя имаше формата на елипса с размери 47х44 мм. и е направена от жълт метал. В централната част е изобразен лавров венец с дъбови листа. От двете страни на венеца в долната му част е изобразен националния флаг. В основата на венеца е изобразена лента с надпис „СПЕЦНАЗ”. Между венеца на син фон са изобразени парашут с бял купол и златисти носещи върви, а по средата им летящ орел. В основата на носещите върви са изобразени жълти слънчеви лъчи. Цялата композиция е поставена на два кръстосани меча с върховете на горе. Около лавровият венец между два кръга са изобразени, годишнината: „55 години парашутни поделения в БА” и двете години „1943-1998”. Значката се носи на униформата, прикачена с игла.

 2.10. През 90-те години на миналия век, поради настъпилите демократични промени и официалните промени на името на държавата и старите национални символи (бившият държавен герб беше премахнат), няколко години – до началото на 21-ви век – значката беше носена без национален герб. След приемането на новия държавен герб, той беше добавен на върха на значката.

Този отличителен знак се носи на горния десен джоб на куртката на официалната униформа, закрепен с винт. Той се връчва на парашутистите, съгласно специална заповед. Значката е изработена от българския монетен двор в София.

 2.11. Значки и символи поръчвани и изработвани след 90-те години.

 Парашутните отличителни знаци връчвани на българските военни парашутисти са символ на тяхната тежка и рискова служба. Тези отличителни знаци са убедително доказателство за техните военни постижения, както и белег за принадлежност към рода Парашутни войски на българските въоръжени сили.

Българските парашутни значки изобразяват постигнатото от българските парашутисти за повече от 69 години и съхраняват съществуващите традиции на националните ни военни отличителни знаци и символи

  III. ВЕНЗЕЛИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ.
 
  IV. ЕМБЛЕМИ И БАРЕТИ.

  V. ДРУГИ:

Знак на „Специални сили”

Сн.-24;
 
  VI. Общи:

  VII.РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ НА СДРУЖЕНИЕ "СБП"

                С рекламните материали в тези и други разцветки можете да се снабдите в офиса на Сдружение "СБП" или чрез влизане във връзка с някой от членовете на УС.

            Подбрал и подготвил материала о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов. При изготвяне на материала са използвани материали основно от Интернет, СМИ, печатни издания, парашутисти и личен архив. Изготвелият матариала няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на включените в него плакети значки, емблеми, вензели, барети и др. и се извинява за допуснатите стилни и правописни грешки, които поради ограниченото време не бяха отстранени.