Освен това на Специалните сили се пада основната тежест и в провеждането на контратерористични операции в тези две страни.Точният брой на Специалните сили на САЩ е неизвестен, но по данни на авторите на справочника Специални сили на САЩ (IUS Special Forces) Samuel Southworth и Stephen Tanner , американските Специални сили в днешно време се явяват най-многочислените и най-подготвените в света.
От Специалните сили на САЩ най-широко известни са Зелените барети и Морските тюлени
Въоръжените сили (ВС ) на САЩ , традиционно се състоят от пет рода войски: сухопътни войски: ВВС (авиация ); ВМС (ФЛОТ ); морска пехота; брегова отбрана и всички те имат Специални сили.
Действията на Специалните сили на САЩ в различните им видове ВС, се координират от сформираното през 1987г. Обединено командване ( Щаб ) на Силите за Специални операции на САЩ (US Special Operations Command-USSOCOM ). То обединява под общо ръководство Командванията на Силите за Специални операции (КССО ) на видовете Въоръжени сили . Оснонавната задача на това Обединено командване, е бойното осигуряванена действията на командващите на оперативните зони. То отговаря за подготовката на личния състав на Специалните сили , както и за осигуряване действията на гражданската администрация и воденето на психологическа война.
Всички Специални Сили на САЩ по принцип имат специфична система за подготовка, използват специална тактика, оръжия, техника, оборудване и снаряжение и могат да изпълняват широк спектър от задачи във всички точки на света, при всякакви условия.
СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ(СВ) НА САЩ.
ОРАНИЗАЦИЯ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА СВ НА САЩ.
Това са едни от най-съвременните, добре подготвени и оборудвани Специални сили на американската армия. В техния състав влизат: седем групи Зелени барети; 75-ти полк Рейнджъри; оперативен отряд Делта Форс; осигуряващи и обслужващи подразделения и части 160 авиополк със Специално назначение, дислоциран във Форт Кембъл, щата Кентъки и Учебен център Джон Кенеди във Форт Браг; Тиловото командване на Силите (имащо на свое разположение 112-ти Св.Бат., 528-ми Снаб. бат. и център за МТО , всички дислоцирани във Форт Браг; Командване за гражданска защита и психологически операции с 4-та, 2-ра и 7-ма групи за психологически операции ; 358 бригада от Националната гвардия, 361-ва бригада; 96-ти батальон ; 352-ро и 351-во командвания от състава на резерва.
На 27.11.1990г. са обединени под общото Командване на Силите за Специални операции (КССО) (US Army Special Forces Kommand ) във Форт Браг , командвано от двузвезден генерал . Подчинени са му пет постоянно развърнати Групи за Специални операции, а също така то осъществява и общото ръководство на подготовката на двете Групи на Националната гвардия. В задачите на КССО влиза организацията на бойната подготовка, планиането на бойното използване и ръководството на оперативните подразделения и разузнавателни части при използването им.
КССО на СВ на САЩ е подчинено на Командването на Специалните Операции (КСО ), (US Army Special Operations Command) . То също е дислоцирано във Форт Браг, командва го тризвезден генерал и в негово подчинение се намират: Групите за Специални операции Зелени барети; 75-ти полк Реинджери; Авиационните части за СО; частите за осигуряане на СО ; подразделения Гражданска администрация и психологически операции; Учебния център Джон Кенеди.
ЗЕЛЕНИ БАРЕТИ (US ARMY SPECIAL FORCES THE GREEN BARETS ).
Когато стане дума за Специалните Сили на СВ на САЩ , то всеки,който е гледал филма Рамбо, веднага се сеща за Зелените барети. Те са елитни подразделения на СВ на американската армия, създадени за водене на партизанска война и специални операции.
За прототип на Зелените барети, се счита “американо-канадската доброволческа бригада Бригадата на Девилс, сформирана през 1942г. и обучена на тактика за скрито водене на бой т.с. Индианската тактика за водене на бой. Бригадата участва в боевете в Италия, Франция и Германия през Втората световна война , където по късно била доокомплектована и наречена Бригадата на дяволите (Devil,s brigade). Сходни задачи са изпълнявали и Мародерите на Меррил (отряд на полк.Франк Меррил) и Скаутите на Аламо (отряд на Уолтър Крюгер).
Зелените барети, също така могат да се считат и за рожба на Студената война.
В съвременен вид, първото поделение е било сформирано (съгласно теорията на бъд.президент на САЩ , Дж. Кенеди) през 1952г., когато на 14 юни е създадена 10-та Група Специални сили под командването на Бенк, (малко по-късно Групата се разделила, като част от 10-та Група се дислоцира в Западна Германия, а останалата част от нея става основа за сформиране на 77-ма Група, която остава във Форт Браг).
В резултат на принудата на Франция да напусне Югоизточна Азия и експанзията на комунистическото влияние в този район, там възниква спешна необходимост от намесата на Специални сили. Оперативни отряди на 77-ма Група Специални сили са прехвърлени в Тайван и Тайланд, а от 1956г. и във Виетнам. От 1957г. тези отряди са сведени в 1-ва Група Специални сили, която отговаря за Далекоизточния ТВД. В началото на 60-те години значението на Специалните сили нараства.
По-нататъшното развитие на Специалните сили, било свързано с концепцията на президента на САЩ Джон Кенеди (управлявал САЩ от 1961 до 1963г.). Той считал, че крупномащабни войни със страните от Съветския блок , са малко вероятни, затова тежестта при изграждането на ВС на САЩ е длъжна да се подчини на уменията, да се водят партизански и контрапартизански войни в различни точки на Земята. Затова и при Кенеди, числеността на Специалните сили на САЩ значително нараснала.
На 21.09.1961г. именно Кенеди им въвежда като отличителен белег - зелените барети , с които те стават известни по цял свят. Емблемата на зелените барети е черно-сребърен герб с латински надпис - За свободата на угнетените (De Oppresso liber ), две кръстосани стрели, а върху тях острието на кинжал. На ръкава си всяка зелена барета носи знак,който представлява две кръстосани стрели, над тях на син фон златен кинжал с три мълнии върху него, а над тях надпис SPECIAL FORCES AIRBORNE - Специални въздушно-десантни сили. В специален меморандум тази емблема била наречена Символ на превъзходството, знак на мъжеството, отличителен белег на борбата за свобода
Основната задача на Зелените баретие - проникване в окупирани от противника територии и водене на скрита борба. Често те си сътрудничат с местните партизански движения. Способността да се придвижват скрито и безшумно и да се маскират (сливат с местността) при движение и спиране на място, им позволява стремително и изненадващо да атакуват и завземат ключови обекти на противника или да ги изваждат от строя. Техни подразделения са използвани в редица строго секретни мисии от правителството на САЩ, в хода на локални конфликти и контратерористически операции.
Бойното си кръщение зелените барети получават през 1961г. във войната във Виетнам, когато там е изпратена 5-та Група Специални сили, подготвена за борба срещу партизански формирорания. През 1963г. 77-ма Група била преименувана на 7-ма и до 1965г. са сформирани 8-ма, 6-та , 5-та, 3-та и 2-ра Група Специални сили, предназначени за операции в Южна Америка, Азия и в Близкия Изток.
Изпълнявайки непосредствени задачи по добиване на стратегически разузнавателни данни Зелените барети, вземат активно участие във войната във Виетнам където изпълняват мисии в продължение на 17 години, като участват в подготовката на военнослужещи на Южен Виетнам, провеждат и т.н. акции борба за ума и сърцето като строят: училища, болници, правителствени здания, оказват медицинска и др. помощ на населението. На 18.11.1970г. извършват дръзка акция по освобождаването на военнопленници от лагер под Ханой. През 1971г. 5-та Група се завърнала във Форт Браг. След прекратяване на действията на Специалните сили във Виетнам 1-ва, 3-та, 6-та и 8-ма Групи Специални сили били разформировани. На Специалните сили предстояло да изпълняват нови задачи, в съответствие с новата Доктрина на ВС на САЩ.
През 80-те години Командването на ВС на САЩ, отново обърнало необходимото внимание на Специалните си сили и техните възможности. Отново са развърнати 1-ва и 3-та Група . В Сухопътните войски от 19.04.1998г. Специалните сили са били обособени в отделен род войски.
През 1983г. първи стъпват в Гранада. През 1989г. около 4000д. от тях действат в Панама , като подразделения на 7-ма Група пристъпват към изпълнение на бойни задачи, по плана на операция "Правото дело", насочена за залавянето на генерал Нориега. Освен това ,Зелените барети завземат и осигуряват летището, където десантира 82-ра ВДД. Именно те изваждат от строя телевизионната кула, предотвратявайки предаването на съобщения за нахлуването на въоръжени сили на САЩ. Използвайки познанията на езика, местните особенности и релефа на страната, дислокацията, числеността на войсковите части, Групи А действали по цялата територуия на Панама и блокирали войсковите гарнизони в продължение на няколко дни.
Във връзка с нарасналата роля на Специалните сили 1-во командване на Специалните Операции, било преименувано на Командване на Силите за Специални Операции на СВ на САЩ.
През 1991г. 5-та, малко по-късно 3-та и част от 10-та Група Специални сили били прехвърлени в Саудитска Арабия, за последващо участие в Щит на пустинята. Задачата им била, да подготвят арабски воиски за участие на страната на коалиционните сили. В началото на активната форма на операция "Пустинна буря" команди А били прехвърлени в дълбокия тил на иракските войски. Отдалечени на хиляди километри от своите войски, те са водили разузнаване на войските на Ирак.
През 1994г. 3-та Група е прехвърлена в Хаити за обезпечаване на демократични избори и мирната смяна на тоталитарното правителство. Те са контролирали 95% от територията и 65% от населението на страната. Когато положението се нормализирало, 3-та Група била сменена от команди (тимове) от състава на 19-та и 20-та Групи Специални сили на Националната Гвардия на САЩ.
Групи Специални сили Зелени барети на САЩ участват и в Афганистан през 2002г. съвместно с други Специални сили участват в множество операции срещу терористите на Ал Кайда.
Подразделения Зелени баретиса използвани и в умиротворителни мисии в Сомалия и Етиопия, както и срещу наркотрафикантите в Азия, Южна Америка и най-вече в Колумбия.
ПОДБОР И ОБУЧЕНИЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ БАРЕТИ.
Личният им състав се подбира предимно от въздушно-десантните и въздушно-щурмовите части , като войниците трябва да имат прослужени 10г. военна служба. Обучението на новобранците се извършва в Центъра за Специални операции във Форт Браг John Kenedi Center Special Warfare.
В продължение на 8 месеца тук се провежда първоначална подготовка на войниците, преди да бъдат разпределени по подразделенията на Групите за Специални операции. Набляга се предимно на физическата подготовка, бойните изкуства, парашутната и огневата подготовка, разузнавателните и диверсионните действия и др. Провеждат се също така и учения при различни климатични условия, за да се достигнат умения, необходими за изпълнение на поставената задача, независимо от климатичните и метеорологичните условия .
През последните 8 седмици от обучението, всеки от обучаемите изучава всички специалности, необходими за сглобявани на тимовете Специални сили в Групите. Целта е всяка барета да е в състояние да изпълнява при необходимост задълженията на своя колега.
Офицерският състав на Зелените барети, се подбира от младите офицери от родовете войски на СВ. Кандидатите трябва да имат прослужени най-малко 3 години и да са със звание от лейтенант до капитан. Кандидатите подават рапорт за постъпване в зелените барети. Специална комисия подбира кандидатите.
Одобрените се подлагат на 3- месечен тест за оценка и подбор, като тези, които не притежават общовойскова подготовка , се изпращат на краткосрочни пехотни и бронетанкови курсове. Издържалите тестовете и завършилите курсовете се прехвърлят на разположение на Специалните сили, където веднага започва техния 24-седмичен квалификационен курс, провеждан предимно на учебно-тренировъчната база на зелените барети във Форт Браг.
СТРУКТУРА НА ЗЕЛЕНИТЕ БАРЕТИ.
Щабът им се намира във Форт Браг, Северна Каролина. СВ на САЩ разполагат със седем Групи за Специални операции. Освен това към тях е предаден 160-ти вертолетен отряд със Специално предназначение, който осигурява въздушната им поддръжка .
Групата Специални сили е основно оперативно формирование . Като правило тя е предназначена за действие на един Театър на Военните действия (ТВД) или на отделно оперативно направление в интерес на командващия. Планирането и ръководството на бойните деиствия на органите на Групата се осъществява на ТВД или отделното оперативно направление. В съответствие с установената доктрина се извършва разпределение на Групите за поддържане на действията на СВ на различните ТВД (Европейския, Атлантическия, Тихоокеанския, Южния и Централния ).
Всяка от седемте Групи Специални сили включват: щаб; три батальона Зелени барети; РР; Св.р.; Обсл.Р. ЛС на една Група около 11000д.
Всеки батальон Зелени барети организационно се състои от: ЩР; три бойни роти, всяка от които може да сформира по 6 тима от тип А.ЛС на батальона е около 300д. Във всяка бойна рота един от тимовете се обучават за : подводно плуване, един за изпълнение на парашутни скокове с парашут тип Летящо крило, със задържане разтварянето на парашута, както и с отваряне парашута на голяма височина и планиране до точката на приземяване на няколко км. от района на скока, тъй като това са основните способи за прехвърляне на тимовете в тила на противника.
Тимът А се явява основната тактическа единица на Групата (неин ключов елемент) и се състои от 12д. Командва я капитан. Тима се дели на две отделения по 5д., които се командват от сержанти. Във всяко отделение ( от 5-те д.) има следните специалисти: свързочник; миноподривчик; медицински техник; снайперист; разузнаване и оръжия.
Освен това, всеки командос е подготвен да изпълнява парашутни скокове, специални действия и да издържа на големи преходи. Всеки от екипа знае езика и особенностите на населението , в зоните на използване им. Тимът може да действа както самостоятелно, така и в състава на подразделението. Той е подготвен да действа на голямя дълбочина (отдалечение ) от собствените сили и скрито проникване в района за действие по земя (суша), въздух и вода (море). Тимът А е подготвен за дългосрочно действие, съвършено автономно в тила на противника. Те също така са подготвени за оказване помощ на на други подразделения от армията на САЩ и съюзниците в планирането и провеждането на едностранни СО, а така също да осъществяват различни СО в съответствие с предназначението си.
Всеки от членовете на тима е подготвен и да действа като инструктор при подготовката на военно формирование на съюзниците, както и партизани на територията на противника.
Въоръжение и снаряжение на тимовете:
А)различни радио- средства: за свръзка с Центъра(р/ст р-ст. AN/PRC-126); в тима за вътрешна свръзка (AN/PRC-119 със система за скачаща чистота), което защитава разговорите от прихващане от противника и радиомаяк (AN/PRC-112 ), позволяваш да се подаде сигнал на дежурна честота до Центъра и по него може да се определи местоположението на тима ;
Б) медицинско оборудване включва : инструменти; прибори; стерилизатор; средства за реанимация; аспиратор; средства за вземане проба от вода и обеззаразяване на вода и др.;
В) прибори за дневно и нощно наблюдение и разузнаване, лазерни далекомери и др.;
Г) ВВ и взривни устройства;
Д) различни видове дългоцевно и късоцевно оръжие;
Ж) Специално снаряжение и техника (водолазно оборудване, надувни лодки Зодиакили, лодки Каяк, парашути, кислородни апарати и др.).
От състава на Групата Специални сили също така , може да се формират (отделят ) и Отряди Специални сили , като по-мощна единица, която е способна да решава в тила на противника по-голям спектър от специални задачи.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ГРУПИТЕ СПЕЦИАЛНИ СИЛИ ЗЕЛЕНИ БАРЕТИ НА СВ НА САЩ.
1-ва Група Зелени баретие е предназначена за действие основно в Азиатско - Тихоокеанския регион.
3-та Група Зелени барети е предназначена за действие основно в Африка.
7-ма Група Зелени барети е предназначена за действие основно в Латинска Америка.
5-та Група Зелени барети е предназначена за действие основно в Близкия изток и Северна африка.
10-та Група Зелени барети е предназначена за действие основно в Европа.
19-та и 20-та Групи Зелени барети са от състава на Националната гвардия.
Зелените барети действат в различни по състав тимове:
- Тимове А са основната бойна единица на зелените барети, приравняват се на взвод и се състоят от 12-14 д. с командир капитан;
- Тимове В” се приравняват на рота и имат личен състав от 50д., като командирът им задължително е майор;
- Тимове С са със състав от 500д.
Тази организация позволява в зависимост от задачата , да се сформират тимове с различен състав, без каквато и да било предварителна подготовка.
75-ти ПОЛК РЕЙНДЖЕРС (US ARMI RANGERS ).
Рейнджърите (US Armi Rangers ) са най-старите Специални сили на САЩ и съществуват от 1756г..Това са били Специални отряди на пехотата , които са водили бойни действия срещу индианците и французите, прилагайки индианската техника на провеждане на засада и внезапно нападение. В хода на Войната за независимост (1775-1785г.) в боевете с английските войски, те успешно са прилагали партизанската тактика на Франс Мосби Блатната лисица. По време на Гражданската война (1861-1865г.) полковник Джон Мосби, призрак от Виржиния, сформирал в състава на войската на Юга Специален отряд рейнджъри , който всявал ужас у Севера. Названието Rangers има значение на бродяга, егер, лесничей. Полкът е готов да изпълнява широк спектър от задачи, като се започне от обикновенните военни действия и се завърши със секретни операции.
За създател на отрядите Рейнджъри се счита м-р Robert Rogers , който през 1759г. е издал 17 заповеди до подчинените си. Тези заповеди и до този момент не са загубили своето значение и се използват при подготовката на всички Специални сили на САЩ.
Първата заповед гласи: Никога, нищо не забравяй. В останалите заповеди влизат следните постулати: Забелязвай противника , по-рано , преди той да те е забелязал; Говори истината за това, което ти си направил , което ти си видял; никога не се връщай в лагера (базата ) си по един и същ път; никога не преминавай през река, използвайки широко известен брод ; Никога не се движи изправен в цял ръст, ако врагът се приближава към теб, легни, прикрий се, остани в тревата.
Рейнджъри по време на обучение
Историята на 75-ти полк Рейнджърс започва през 1942г., когато в Ирландия е сформиран 1-ви рейнджърски батальон наречен Дерби, наречен на името на командира си м-р Уйлям Дерби (а по-късно са създадени още четири батальона) Батальонът изпълнява Специални задачи в интерес на обединеното англо-американско командване на Европейския ТВД , като се отличава в операцията в Нормандия. Основно военнослужещите на полка са подготвени , обаче за извършване на диверсионни действия в тила на противника, по което си приличат със тези от Зелените барети. Рейнджърите се отличават с особенно тежката (суровата) си подготовка. Техният девиз Randgers, Lead the way( Рейнджъри напред). По-рано това подразделение се е наричало Черни барети, но след като този термин е бил въведен във всички армии повсеместно, през 2001г. Рейнджърите са ги сменили с барети пясъчен цвят. Една от отличителните особенности на рийнджърите е, че те никога не изоставят (захвърлят) своите приятели (членове).
През ноември батальонът е прехвърлен в Северна Африка, където участва в боевете срещу корпуса на Ромел, при прохода Касрин. През март 1943г. батальонът взема участие в десанта в Сицилия. През януари 1944г. 1-ви и 3-ти батальон от полка се сражават в Италия. До края на Втората световна война 5-ти и 2-ви батальон участват в бойните действия в Холандия и Германия. През 1944г. е сформиран и 6-ти батальон, който действа в Нова Гвинея, Филипините и Япония. Веднага след войната батальоните са разформировани.
По време на войната в Корея (1950-1953г.) са сформирани 15 роти Рейнджърс, които са прикрепени към различни съединения и части. Използвани са основно за извършване на разузнаване и диверсии в дълбокия тил на противника. След войната ротите са разформировани.
През 1974г. била проведена реформа на Рейнджърите, като била изменена структурата и целите им и от 1975г. 75-ти полк Рейнджърс е реорганизиран в специална мобилна пехотна част, способна да води бойни действия навсякъде по света и се превръща в известния по целия свят полк Рейнджъри - едни от най-добрите командоси на ВС на САЩ. На 25.10 .1957г. 1-ви и 2-ри батальон извършват въздушен десант в Гренада, завземат зетището Порт Мейн и осигуряват стоварването на 82-ра ВДД.
По време на войната с Ирак през 1991г. те провеждали разузнавателни мисии по разкриване на иракските ракетни комплекси Скъд.
Рейнджърите вземат активно участие и в антитерористичните операции в Афганистан.
Рейнджърите са подготвени за воюване с всякакъв противник, по всяко време на денонощието и годината, при всякакви метеорологични условия и местност.
СТРУКТУРА НА 75-ти ПОЛК РЕЙНДЖЪРС
Щабът на полка е разположен във Форт Беннинг, щата Джорджия.
Полкът (в състав около 2000д,) е подчинен на КССО на СВ . Организационно той разполага с ЩР и 3 батальона Рейнджърс, всеки с по 600д. Полкът може да сформира над 100 щурмови групи. Щурмовите групи , предназначени за провеждане на разузнавателно-диверсионни операции, са в състав от 10 до 60 д. (в зависимост от поставената задача). Полкът може да сформира от 10 до 30 такива групи. Полкът може до формира и до 60 разузнавателни групи в състав 6-10 човека. По принцип подразделенията на полка действат в интерес на щаба на СВ на дълбочина от 80 до 500км. в противниково разположение. Освен това, той може да се използва и във всяка точка на земното кълбо при необходимост.
ПОДБОР И ОБУЧЕНИЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА СЛУЖБА В 75-ти ПОЛК РЕЙНДЖЪРС
Личният състав на полка се набира само от доброволци (офицери, сержанти и войници) предимно от въздушно-десантните и въздушно-щурмовите части. За да бъдат допуснати до обучение в курса в един от Учебните центрове за подготовка на ренджъри кандидатите трябва да покрият определени нормативи по физическа подготовка и няколко теста за психологическа издръжливост и интелигентност.
Подбраните кандидати преминават обучение в 10 седмичен курс, който е истински ад. Учебните занятия са с продължителност 22 часа в денонощие, като се отделят само по два часа за сън и след всеки етап на подготовка се разрешават по няколко часа допълнително. Курсистите се хранят само веднъж в денонощието, като са длъжни да погълнат храната точно за две минути. Всеки опит за набавяне на допълнителни калории, дори под формата на витамини, бонбони или коричка хляб се наказва с откомандироване от центъра. По време на обучението всички се наричат курсисти, независимо от притежаваното звание. Главната цел на този курс е курсистите да се научат да оцеляват и да изпълняват поставените им задачи в дълбокия тил на противника.
Обучението е разделено на четири етапа:
Първият етап е най-труден и продължава три седмици. През този етап отпадат около 40% от курсистите. Критерият е само един - който издържи. Първата седмица се тренира ежедневно ръкопашен бой при пълен контакт, което означава истинска ръкопашна схватка без условности и маркиране на ударите. За издръжливост ежедневно се пробягват от 5 до 8 мили (8-13км.) с пълно бойно въоръжение и снаряжение и се преодолява специална полоса с препятствия до покриване на определени нормативи. През втората седмица се тренира ускорено придвижване в планинско-гориста местност, като се използват карта и компас. Тази седмица завършва с контролен изпит ,при който се преминава определен маршрут и трябва да се открият 6 контролни точки. Пропускането на една от контролните точки води до повторение на изпита. При нов провал курсистът се отстранява от групата и се изпраща на специален 3-седмичен режим, който е още по-жесток по натоварване. През третата седмица се тренират тактически въпроси. Курсистите се разпределят на щурмови или разузнавателни групи в зависимост от задачата. Достигналите до тази трета седмица от първия етап на обучение със сигурност продължават и във втория, ако не получат някоя контузия или заболяване.
Вторият етап на курса, също е с продължителност три седмици и се провежда в пустинята. Курсистите се оставят в някое кътче сред пясъците и трябва да оцелеят при температура 40-50 градуса по целзии, без храна и вода в продължеие на няколко дни. След преминаването на това изпитание отново се отработват тактически въпроси, свързани със овладяването на опорни пунктове, блиндажи, тренира се кръгова отбрана, маскировка в пустинята и др. След този пустинен ад на курсистите се полага 8 часа сън. Нормолно е след това изпитание редиците им да оредява с още около 10 %.
Третият етап е двуседмичен и се провежда в планинско-гориста местност, където има високи и стръмни скали. Тук курсистите усъвършенстват алпийската си подготовка. Този етап е сравнително по-лек и с по-малко натоварвания върхи организма , тъй като планината не изцежда силите така, както пустинята. Единствената опасност са травмите, но те са често явление и още около 10% от курсистите се откомандироват. Провеждат се и тактически занятия в планинско-гориста местност.
Четвъртият етап също е с продължителност две седмици, като до него достигат между 30-40%от започналите курса. Той се провежда в блатиста местност, където се провеждат занятия за оцеляване в подобни условия, както и по тактика. Целта е курсистите да се убедят, че невъзможни пътища няма. Завършилите този етап се обявяват за Рейнджъри и придобиват правото да носят на ръкава на униформата си специалния знак на полка.
Званието Рейнджър е едно от най-престижните в армията на САЩ. Преминалите през 75-ти полк са сред най-подготвените командоси в света.
ПЪРВИ ОПЕРАТИВЕН ОТРЯД СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ДЕЛТА ФОРС (DELTA FORCE )
Сформиран е през 1977г. (когато терористическите заплахи бележат ръст и това принудило САЩ да създадат отделна контратерористична група) от бившата зелена барета п-к Чарлс Бекуид, който е ветеран от войната във Виетнам и възпитаник на командосите от SAS на Виликобритания. Отрядът е едно от най-секретните Специални подразделения на САЩ.
За прототип на създаването на отряда също са послужили английските Специални сили (SAS). Традиционно американските бойни подразделения се разделят на три бойни единици, които получават названия в алфа- витен порядък Алфа (Alfа-по буквата а), Браво (Bravo - по буквата b” ), Чарли (Charlie-по буквата-c” ) и Делта (Delta-по буквата делта). Бойците на Делта владеят по няколко чужди езици. По време на операции, могат да използват цивилно облекло и да се представят за местни жители.
Отрядът Делта Форсе способен да изпълнява задачи със най-голяма сложност, макар да е специализиран за провеждане на антитерористични операции (борба с тероризма и наркотрафикантите) в мирно време и за изпълнение на Спецални задачи по време на война (военен конфликт), като освобождаване на военопленници, унищожаване на стратегически обекти в тила на противника, пленяване или ликвидиране на важни политически и военни лидери на противника и др.
Щабът му е дислоциран в отделен сектор на военната база във Форт Браг, в щата Северна каролина.
- Делта се състои от три отряда (A, B и C), всеки от които се състои от неголеми групи от по 4-5 човека. Всяка група се специализира в изпълнението на определен тип операции: по море; въздух; планини и т.н. Известна е информация, основно за действията на отряда, докато Пентагона държи в най-строга тайна състава на подразделенията и техните членове. Затова по време на операциите членовете на групите се ползват с повече автономност и свобода на действията, ползвайки гражданско облекло, стараейки се да се слеят и да не афишират себе си. Забавен Взвод (The Funny Platoon) е вътрешното разузнаване на отряда . Неговата цел е да проникне в страната преди групите на отряда да започнат изпълнение на своите мисии.
Делта Форс е бил използван във всички антитерористични операции в Азия, Латинска Америка и Близкия Изток, които са провеждали Специалните Сили на САЩ през последните десетилетия. Сред тях вече се споменават Гренада, Пуерто Рико, Кувейт, Кипър, Панама, Сомалия и др. Съществуват слухове, че поразделение от отряда е ликвидирало наркобарона Пабло Ескобар. В хода на войната в Ирак негови подразделения са насочвали американските ракети по стратегическите обекти. Също така съществуват данни, че подразделения на отряда първи са били прехвърлени на територията на Афганистан през 2001г.
По време на войната с Ирак през 1991г. бойците на Делта Форс успешно са коригирали огъня на артилерията и насочвали ударите на авиацията на съюзническите сили, като са поставяли на важни иракски обекти радиомаяци, по които се насочвали ракетите и авиобомбите. Известно е, също така, че Делта първи са влезли в Афганистан през 2001г..
ПОДБОР И ОБУЧЕНИЕ НА КАНДИДАТИТЕ НА ОТРЯД ДЕЛТА ФОРС
Личният състав на полка се набира на доброволен принцип сред действащите военнослужещи или такива от запаса. Преди да постъпят на обучение във Форт Браг, кандидатите преминават през поредица от тестове по физическа подготовка, психологическа устойчивост и др. Освен това кандидатите трябва да са политически надеждни, интелигентни, да владеят чужд език и да са навършили 22 години. Обикновенно около 90 % от кандидатите не отговарят на тези условия и отпадат.
Първоначалната подготовка на новобранците е в рамките на 6 месеца и се преминава във Форт Браг, но през различните периоди на обучението се изпрашат и във Форт Грили в Аляска и Форт Гулик в Панама, където се обучават съответно в арктически и тропически условия. Самият курс е разделен на два етапа - индивидуална подготовка и деиствия в състава на подразделението.
Индивидуалната подготовка включва физическа (в която се тренира и оцеляване в особенно тежки услвия), огнева (тренира се стрелба с различни видове леко стрелково оръжие ), миноподривна (освен в боравене с взривни вещества и устройства се обучават и в използване на миниатюрни устройства с ядрен заряд), парашутна, тактическа и специална подготовки. Усвоява се и боравене с амфибийна техника и водолазно оборудване.
След успешно приключване на обучението в индивидуалната подготовка, курсистите се разпределят по бойните групи на отряда , където продължават да усъвършенстват подготовката си и да изпълняват бойни мисии при необходимост.
СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА ВВС НА САЩ (US AIR FORCE SPECIAL OPERATIONS )
Командването на Силите за специални операции на ВВС (Air Forcial Special Operations Command AFSOC ) е дислоцирано в Хърлбърт Фийлд, щата Флорида. На него са подчинени: 16-то Авиокрило с 5 ескадрили; 720-та Авиогрупа; Специална тактическа школа на ВВС; 18-та изпитателна Авиоескадрила; подразделения за тилово осигуряване; 919 Авиокрило за Специални операции; 193 Авиокрило; 352-ра, 353-та и 720-та Групи за Специални операции; 23-та и 24-та тактически специални авиоескадрили .
Специалните сили на ВВС на САЩ организационно влизат в състава на 23-та въздушна армия на въздушно-транспортното командване на ВВС. Тяхната основна задача е водене на разузнаване на територията на противника и осигуряване на поддръжката на наземните сили: снабдяване и евакуация. Пилотите им могат да доставят хуманитарна помощ и да участват в насочване по цели на бойни самолети.
Първите Специални подразделения във ВВС на САЩ са били сформирани по време на Втората световна война ( през 1943г.) под името Проект -9. Тогава, след изучаване опита на Британските командоси действали в джунглата на Бирма, американските военни специалисти, решили във ВВС да се създадат подобни формирования. Първите инструктори са им били англичани.
През 1956г.се появили т.н. Червени барети - групи за оперативен контрол на ВВС на САЩ. Официално командването на Специалните сили на ВВС на САЩ е формирано през 1990г. Програмата за подготовката на пилотите им се счита за една от най-сложните. Процента на отпадане на кандидатите на този етап е около 70%.
Подразделенията от Специалните сили на ВВС били обучени да поддържат действията на летците и осигуряване мисиите на сухопътните войски и ВМС.
Пилотите на подразделението Специални сили на ВВС са вземали участие в операции по всички точки на земното кълбо, където са действали другите Специални сили на САЩ.
Така например през войната в Ирак през 1991г. тези подразделения разкривали минните полета на иракската армия, а авиацията ги унищожавала. Тези подразделения участват активно и в антитерористичната операция в Афганистан.
СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ ВМС НА САЩ СA ИЗВЕСТНИ КАТО МОРСКИ ТЮЛЕНИ (US NAVI SEALS)
SEАLS – в буквален превод Морски тюлени се явява абривиатура - SEA AIR Land (море въздух земя ). ТЮЛЕНИТЕ са специализирани за провеждане на разузнавателни и диверсионни операции при всякакви условия . Основната тежест на обучението им се поставя на водолазна подготока и действията по вода. Обикновенно те се привличат в най-важните операции, където е необходимо особенно щателно разуанаване и незабавни действия. Техният девиз - The Onli Easy Day Was Yesterday (единственият лек ден,е бил вчерашния). Основна база за дислокацията на SEALS е ВМБ Норфолк, щата Виржиния.
Счите се, че Тюлените водят началото си от Гражданската война през 1861г. , когато генералите на Севера използва бойни плувци, за откриване и обезвреждане на мини в крайбрежните райони. Първите подразделения на ВМС на САЩ са били сформирани през 1943г. за войната с Япония (японците по това време широко са използвали бойни плувци ).
Морските тюлени са взели участие в едни от най-кръвопролитните сражения през Втората световна война в т.ч. и в битката за остров Иводзума (с японците ) и в десанта на съюзниците в Нормандия (с немците).
Настоящият корпус Navy Seals e бил сформиран през 1962г., когато възникнала необходимостта от сформиране на морски Специални сили. За техен кръстник - баща може да се счита президента на САЩ Джон Кенеди. Дълги години тяхното съществуване е било държавна тайна и чак през 80-те години на миналия век информация за тях била разсекретена.
Тюлените вземат участие във войните във Виетнам, Ирак и в Афганистан. Действали са в операциите в Панама, Сомалия и др.
Отрядът се състои от: щаб; 10 бойни взвода (8 диверсантски и 2 батискафни ) и обслужващ взвод. Всеки боен взвод се състои от 32 д.
ПОДБОР И ОБУЧЕНИЕ НА МОРСКИТЕ ТЮЛЕНИ
Подборът на подводните плувци е изключително прецизен, като основните им кандидати са военнослужещи от Специалните части на морската пехота и матроси от ВМФ, прослужили не по-малко от 28 месеца (но по право всеки американски гражданин може да кандидатства). Всеки кандидат е подлаган на множество физически и психологически тестове и задълбочен (безмилостен ) медицински преглед.
Успешно преминалите приемните изпити кандидати се зачисляват като курсисти в Учебния център в Коронадо, където подобно на Рейнджърите в продължение на около 12 месеца преминават обучение преминават през 9-те кръга на ада. Обучението им се разделя на четири етапа и се провежда в подходяща обстановка и условия подготвящи ги за успешно включване в подразделенията за бойно използване.
Първият етап е с продължителност около 7 месеца, като в него се усъвършенстват физическата подготовка и плувните умения на курсистите. Ежедневно се тренират: крос-3км., плуване-2км., гимнастика, спринтове, вдигане на тежести, като в края на периода се провежда изпит. Изпитът включва: крос-1 миля (1.6 км.), която трябва да се пробяга за по-малко от 7 минути и 30 секунди; да се направят 50 лицеви опори и 60 клякания за по 1 минута; 10 набирания на висилка за 10 секунди. Тези които не издържат изпита се откомандироват.
Втоият етап е свързан с подобряването на физическата кондиция на курсистите. Етапът продължава 9 седмици. Основно се провеждат тренировки за укрепване на мускулатурата, като ежедневно се отделя по 1 час за коремни преси, лицеви опори, набирания и вдигане на тежести. За усъвършенстване на беговите качества се тренират спринтове, крос от 2мили (3.2км.) по пясък, преодоляване на препятствия. За усъвършенстване на плуването се тренира преодоляване на на 2 мили в океана, които в края на етапа трябва да преодолеят за 85 минути.
Шестата седмица от този етап е най-трудната, тъй като курсистите трябва да издържат на натоварвания, които граничат с предела на човешките възможности. През цялата тази седмица им се събират не повече от 4 часа сън, като част от натоварванията са следните: гребане с гумена лодка 15 мили(24км.), плуване половин миля (0.8 км.) с пълно бойно въоръжение и сняражение, бягане по пясък в продължение на 8 мили (13км.), преодоляване на препятствия и др. По време на тези тренировки част от курсистите получават халюцинации и световъртеж, но вместо медицинска помощ получават кофи студена вода, за да превъзмогнат слабостта си и да изпълнят поставената задача. Този етап успяват успешно да го преодолеят едва 30 -40% от курсистите, а останалите отпадат.
Третият етап е с продължителност 10 седмици и тренировките продължават с изпълнението на нови упражнения. През този период започва и леководолазната им подготовка. През този етап се извършват около 40 потапяния. Увеличават се и различните нормативи плуване на 2 мили (3.2 км.) трябва да се изпълни за 75 минути, а бягане на 4 мили (6.4 км.) за 29 минути, като с всяка изминала седмица разстоянията се увеличават, за да достигнат в края 5.5 мили (9 км.) плуване и 14 мили (22.5 км.) бягане. Последните седмици курсистите преминават обучение по парашутна подготовка в учебния център на Специалните сили на Сухопътните войски "Джон Кенеди". Тук се отработват и тактически действия и част от специалната подготовка на Рейнджърите.
Четвъртият етап е с продължителност 6 месеца в състава на действащите бойни формирования (групи ) , като тук освен увеличение на физическите натоварвания, започват и усилени тренировки по бойни изкуства. Овладяват се различни оръжия, взривни материали и устройства. Усъвършенства се парашутната подготовка и тактиката по разузнаване. На обучаемите се поставят различни тактически задачи, с изпълнението на които се усъвършенстват тактическите им умения.
Тук се преминава и т.н. АДСКА СЕДМИЦА , която започва в 21.00ч. в неделя. По сигнал на инструктора със свирка обучаемите падат в рядка кал с ръце на тила и плътно прибрани крака (така се тренира оцеляване при попадане под артилерийски обстрел ). Инструкторът изсвирва два пъти и курсистите започват да пълзят в калта към него, при три изсвирвания се изправят на крака. Тренировката се повтаря час, два, три....Тренировките се допълват от многократно изпълнение на командите: Горе!, Долу!, Стани!, Седни!, при което курсистите започват да губят възприятието си за време. Издържат само тези които успеят да се абстрахират от този поток от команди и движения. Седмицата продължава пет денонощия , като всеки ден натоварванията се увеличават. За сън не остава време, тъй като обучението през едно денонощие трае около 23 ч. През това време инструкторите се сменят през 8 ч. За здравето на курсистите се грижат лекари, които ги наблюдават и се намесват само тогава, когато е абсолютно наложително, за да не се получат нежелателни инциденти. Макар на курсиста да не му се иска да се откаже от тренировките , след лекарска забрана , не му остава нищо двуго, освен да се откаже от курса или да го започне, отново, но от самото начало . Повечето тренировки през тази седмица се провеждат във водата или на морския бряг, независимо от метеорологичните условия. Курсистите се обучават да пребивават колкото се може повече във вода, тъй като в бъдеще ще им се налага да плуват с часове, без това да се отрази на боеспособността им. Главната опасност при тези занятия във водата е хипотермията (преохлаждане на тялото ). При температура на тялото под 34 градуса C, човек изпитва амнезия и говорът му става неразбираем. При 33 градуса C той става апатичен и трудно подвижен, а при 32 градуса C настъпва вцепенение . По-нататъшното понижение на температурата до 31 градуса C, може да доведе до спиране на сърдечната дейност. Нормативите за престояване във вода на курсистите при различни условия са следните:
- при температура на водата 15 градуса C и по-ниска до 10 мин.;
- при 15-20 градуса C до 15 мин.;
- при 18 градуса C до 20 мин..
Една от най-разпространените и използвани морски тренировки при обучениетона курсистите е т. н. борба с вълните. По команда на инструктора групата, марширувайки, се отправя към бушуващият океан и спира на няколко метра от брега, като по този начин е връхлитана от идващите на талази огромни океански вълни, при което за няколко секунди курсистите остават под водата. Обучаемите стоят 15 минути, връхлитани от вълните, след което излизат за 5 минути по назад на брега, атакувани от силния пронизващ вятър и отново приближават океана и се подлагат на въздействието на вълните. Този цикъл може да продължи с часове, като по време на 5 минутните отдалечавания от вълните , лекарите следят за състоянието на курсистите. Тези тренировки инструкторите могат да съчетават с крос или марш на скок по пясъка, като нормативът за пробягване на 4 мили (6.4км.) по плажната ивица е 15 мин. Упражненията на суша също имат своите специфични особености, като всяко придвижване става на групи от 6-8 д., които носят над главите си 70 килограмовата гумена десантна лодка, която е основно средство за придвижване на курсистите по вода. Всяка група е длъжна да дотича до указана от инструктора точка за определено време , независимо дали е ден или нощ, като закъснението се наказва с допълнителни физически и психически натоварвания. Тези упражнения с допълват с редица интелектуални задачи , като инструкторът може да прошепне на някой курсист определена парола, която той е длъжен да повтори след няколко часа усилени трениовки. Така се тренира способността на курсистите да разсъждават и запомнят, независимо от обстановката. Инструкторът може да не даде точна парола, а само клучова дума , която да послужи за нейното разгадаване и достигайки до дадения обект, курсистът е длъжен да я открие, в противен случай следват наказания. И всичко това в тъмната нощ или във водите на океана, през безсънните нощи. В хода на всички тези тренировки курсистите стиковат действията си в състава на групите си, като нормативът не се засича на първият от групата, а на последният. Инструкторите даже предприемат неочаквани действия, като нареждат на някой от курсистите да изостане умишлено и ако останалите не забележат изоставането му назабавно следват наказания.
Венецът на АДСКАТА СЕДМИЦА е занятието по провеждане на десант с щатните гумени лодки на скалисто крайбрежие през нощта. Целта е да оцелеят, приближавайки се максимално до брега, без да се разбият в скалите. Всичко това е възможно, благодарение на усвоените до автоматизъм навици, умения и действия на членовете на групата в екип.
След завършване на обучението си оцелелите курсисти получават правото да носят на униформата си заветния орел, стъпил на тризъбец с кръстосани котва и пистолет и се разпределят по бойните групи , където продължават да усъвършенстват подготовката си. Там те доусъвършенстват знанията и уменията си, като усвояват специалното оръжие на подводните диверсанти, обучават се да противодействат на подобни противникови формирования, изучават различни видове кораби, подводници , летателни апарати , слабите им места и начините за проникване в тях или унищожаването им. Усъвършенстват се и парашутната им подготовка и десантирането от зависнал вертолет, за да бъдат готови за действия на сушата и във вода. Както и при останалите американски Специални сили и тук се акцентира на тренировката не на тялото, а на волята и духа (съзнанието ). Командосът трябва да достигне до глъбините на на самопознанието, да се абстрахира от физическата болка и да наблюдава тялото си като през илюминатор. Само тогава ще може да изпълни всяка възложена му задача, в океана или в джунглата.
РАЗУЗНАВАНЕ НА МОРСКАТА ПЕХОТА НА САЩ (US MARINE FORS REKON )
Корпусът морска пехота на САЩ, в които служат около 17000д., е опитен, елитен под войска. Първите разузнавателни подразделения на морската пехота били формирани в хода на Втората световна война и са ги наричали Рейнджъри (Rangers ). През 2001г. по време на антитерористичната операция в Афганистан подразделения Рейнджъри завзели летището на гр.Кандахар и обезпечили благополучното прехвърляне на главните сили на съюзниците .
ВЪЗДУШНО ДЕСАНТНИ ВОЙСКИ НА САЩ ( US AIRBORN )
Първият въздушно-десантен полк в САЩ бил сформиран през 1940г. За образец за създаването му са използвани съветските десантни войски по това време. Любопитно е, че американците са използвали немски инструкции за подготовка на десантчици, защото не са имали свои.
През 2001г. по време на войната в Ирак американските десантчици са се приземили в тила на иракските войски и са възпрепятствали отстъплението на подразделенията и частите на Републиканската им гвардия, до похода на Главните сили на съюзниците.
ДЕСЕТА ПЛАНИНСКА ДИВИЗИЯ НА САЩ (10-th MOUNTAIN DIVISION )
10-та Планинска дивизия е първото поделение създадено с цел провеждане на особенни специални операции в условията на високи планини и в далечния север. Бойците преминават задължително обучение по алпииска , ски и спелеологична подготовка. В основата на действията на дивизията се включва бързото развръщане. В продължение на 96 часа трябва да е готова за изпълнение на задачи.
Първият батальон Специални сили за водене на бойни действия в планински условия на Севера е бил сформиран през 1941г. За сравнение във Франция части Алпииски стрелци, са съществували още през 1830г. През 1943г. била сформирана 10-та алпийска дивизия, която взема участие в бойните действия в планините на Италия.
След приключване на Втората световна война тя била разформирована по ненадеждност. За нея си спомнят едва по времето на президента Р.Рейгън. Именно тогава е сформирана 10-та Планинска дивизия (1985г.) в днешния си вид.
Истинските си качества тя демонстрира по време на операция Пустинна буря. Участвала е в спасението на отряд рейнджъри в Сомалия, изиграла е знаменита роля във войните в Ирак. През 2001г. се е превърнала в основна ударна сила при провеждането на антитерористичната операция в Афганистан. Подразделенията на Дивизията се подготвят и се специализират за водене на бойни действия в планински и пустинни терени. Техният девиз Climb to Glori (Издигай се към славата).
Щабът се намира във Форт Драм, щата Ню Йорк.
СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА БРЕГОВАТА ОХРАНА НА САЩ (US GUARD SPECIAL OPERATIONS )
Създадени са през 1915г., като първоначално са използвани за провеждане на спасителни операции, охрана на пристанища и борба с контрабандистите. Специалните подразделения на Бреговата охрана са използвани за изпълнение на мисии в бивша Югославия и по време на войната в Персийския залив през 1991г. Спец. подразделения на Бреговата охрана са подготвени за провеждане на спасителни операции в бурно море и използване на водолазно оборудване.
ПОЛУВОЕННИ СИЛИ НА ЦРУ (CIA PARAMILITARI FORCES )
За разлика от другите Специални сили на САЩ за тези спец. Сили на ЦРУ информация липсва, периодически се появяват само критика и по адрес на разузнавателното ведомство на САЩ. ЦРУ е създадено през 1947г. Неговия предшественик (тогава наричан OSS ), през годините на Втората световна война провеждат редица секретни операции в тила на Германските и Японските войски. Те осъществяват контакти с партизаните и съпротивителните движения , действащи в окупираните от немците територии, обучавали са ги и са ръководили провеждането на много операции .
По време на войната във Виетнам много от хората на спец.подразделенията на ЦРУ са прехвърлени в Индокитай под прикритие, като Зелени барети или като цивилни лица. Основната им задача е била организиране и подпомагане на антикомунистическо движение и търсене на съюзници.
Аналогични операции те изпълняват и в Ирак, Ангола, Куба и вероятно в много други страни по света. Те са обучавали афганистанските муджахидини (твърди се, че е възможно сред тях да е бил и Осама Бин Ладен ) по време на войната им срещу Съветските войски .
През 2001г. хората от спец. подразделенията на ЦРУ получават задачата да работят по разкриването на Осама Бен Ладен.
Справката е изготвена от о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов служил 33г. на различни длъжности в структурите на българските СПЕЦНАЗ и в последствие Специални сили. При изготвяне на Справката са използвани материали от Интернет, печатни издания и лични познания. Изготвилият справката няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на материала включен в нея и се извинява за допуснатите стилни и правописни грешки, които поради ограниченото време не бяха отстранени.
