СЕКТАНСКОТО НАСИЛИЕ В ПАКИСТАН – ТЕРОРИЗЪМ ИЛИ
ДЪЛБОКИ РЕЛИГИОЗНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В ОБЩЕСТВОТО

Доцент д-р Мирослав Мирчев

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със сектантството в
Пакистан, породено от неравноправното положение на малцинствените шиитски
групи в обществото. Разгледани са основните причини за това, както и дейността на
местни терористични групировки и организации в лицето на Движението на
пакистанските талибани и т.нар. Местни талибани за дестабилизиране на
обстановката за сигурност и създаване на етническо напрежение. Анализирани са и
част от мерките, взети от пакистанското военно и държавно ръководство за
регулиране на проблемите и създаването на религиозна хармония и социална
сигурност. Ключови думи: секта, сектантство, тероризъм, Движение на
пакистанските талибани, Местни талибани, Ислямска държава – Хорасан и
Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка .Думата секта произлиза от латинското „secta“, която означава
организирана религиозна група или организация. В повечето от
европейските езици „секта“ има негативно значение и се използва в
смисъла на религиозни групи с висока степен на напрежение между тях и
обществото, но чийто вярвания са по-скоро традиционни в обществения2
контекст. От социологическа гледна точка сектите се отличават с
традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна
чистота — такава, каквато я разбират техните членове. Сектата се
разглежда също така и като малка религиозна група от хора, която се е
отделила от по-голяма, с вече установена религия. Сектите имат много
допирни точки с религията, от която са се отделили, но същевременно са
налице и различия в доктрините, които изповядват. 1
На урду терминът „секта“ често се превежда както „firqa“, което се
интерпретира като „разделение и отрицание“. Повечето местни
анализатори разглеждат генезиса на сектантството в Пакистан със
започналата в началото на 80-те години на миналия век вълна от
ислямизация, военни преврати и появата на първите терористични
организации в страната.
Религиозните малцинства са близо 8 милиона души от
200 милионното население на страната. Доминиращи в Пакистан са
мюсюлманите, които са 97 % от цялото население на страната. От тях 77%
са сунитско мнозинство (представители на религиозната Ханифитска
школа) и 20% са шиити. Около 2.2% са представители на най-значимата
мюсюлманска общност в страната, тази на Ахмадия. Другите
малцинствени етноси - индуси, сикхи, зороастрийци, бахаи и християни
(католици и протестанти), определяни като немюсюлмани са 3%, които ги
поставя в изключително неблагоприятно положение по отношение на
мюсюлманското мнозинство. 2
Това неравноправно съотношение води до появата на първите
сектантски доктрини. Започват и процеси на дискриминация към
малцинствените общности, основани на различия във вярата. Началото е
поставено от поредицата военни преврати в страната, когато официално
започва да се формира негативна нагласа сред големи мюсюлмански групи
от пакистанското население за „превъзходство“, базиращо се на омразата
към тези, които изповядват друга религия, различна от сунитското течения
в Исляма. Не малка роля в този негативна пропаганда оказват още
средствата за масова информация (СМИ), държавните институции, както и
дейността на някои от религиозните пакистански политически партии и3
техните лидери, религиозните училища (медресета) и др. Допълнителен
разкол между сунити и шиити, живеещи в Пакистан внасят и различията,
породени от духовните течения „Деобандис“* и „Барелвис“**. 3
В Пакистан на религиозните малцинства е разрешено да практикуват
и разпространяват своята религия. По Конституция те имат равни права на
труд, образование и собственост. Свободата на словото им обаче от много
години е „обект на разумни ограничения в интерес на славата на исляма“.
За сериозните проблеми в страната, свързани със сектантството
говори и фактът, че властите в Пакистан имат официална формулировка на
понятията сектантска атака и етнополитическо насилие. Първото се
характеризира с непозволеното използване на насилие, което се корени в
различията между ислямски религиозни школи при тълкуването на
Корана. Като подобен тип насилие се определят действията на забранените
от закона пакистански сектантски групировки като Lashkar-e-Jhangvi,
Tehreek-e-Jafria, студентската организация Imamia, Sipah-e-Muhammad и
др., срещу конкурентни религиозни школи и групи. Под етнополитическо
насилие властите в страната разбират заплахата или използването на сила,
често срещу цивилно население, за постигане на политически, социални
или религиозни цели, за сплашване на опоненти или за пропагандирането
на идеология. 4
Пикът на сектантско насилие е през 2013 г. когато се извършват 220
нападения над малцинствени общности, свързани с дискриминационно
отношение, побоища и убийства. През 2021 г. насилието на сектантска
основа в Пакистан взима 7 жертви, сред които са гражданин на Шри
Ланка, представители на религиозната общност Ахмадия и на
хиндуисткото малцинство, живеещо на територията в Пенджаб. В тези
инциденти на насилие, основано на различия във вярата, разярени тълпи от
хора са удряли и убили лица, обвинявайки ги в богохулство. 5
Ахмадия е ислямско религиозно движение възникнало през 1889 г. в
Северна Индия. Негов основател е Мирза Гулам Ахмад, починал през 1908
г. в Лохар. Приживе той се провъзгласява за новия Месия и Махди, когото
Бог е посочил за да спаси мюсюлманите. Представители на тази общност
има в 209 страни в света. Според Световната християнска енциклопедия,4
движението Ахмадия е най-бързо разрастващата се ислямска група в
началото на ХХI век. Най-силно Движението е представено в Пакистан,
където близо 4 милиона негови последователи живеят основно в
провинция Пенджаб и провинциалната столица Лахор, където са техните
религиозни светилища и храмове. Официално то се ръководи от т.нар.
„Мюсюлманска общност Ахмадия“, оглавявана от Мирза Масрур Ахмад
(политически необвързан халиф). Близо 0.2% от привържениците на
Движението са членове на сепаратистка група, наречена „Движение Лахор
Ахмадия“. Религиозните възгледи на Ахмадия се разглеждат от
представителите на сунитите и шиитите като противоречащи на изконните
ценности на исляма (хетеродокс) и те не признават Мирза Гулам Ахмад за
халиф и Месия. 6
Преследванията срещу членовете на Движението започват през 1974
г. когато тогавашният федерален министър-председател Зулфикар Али
Бхуто официално обявява ахмадийците за „немюсюлмани“, защото
почитат Мирза Гулам Ахмад за пророк, а не Мохамед и ги лишава от
основните им религиозни прави. Сектантското насилие срещу Ахмадия
води началото си от военния преврат на генерал Зеа ул Хак от 1977 г.,
който в стремежа си да превърне Пакистан в ислямска държава,
ръководена единствено от законите на шериата, започва да толерира
насилието над представители на това Движение. До 2007 г. при различни
нападения над ахмадийската общност са били убити около 4 000 нейни
членове. Спонсорираната от държавата през този период насилствена
ислямизация води до засилване на сектантското разделение не само между
сунити и шиити, но и между представители на религиозните движения
„Деобандис“, подкрепяно от генерал Зиа ул Хак и „Барелвис“. 7
Веднага след създаването на Движението на пакистанските талибани
(ДПТ) то също се включва в сектантската омраза срещу Ахмадия, не само с
религиозна омраза, но и с преки терористични атаки. Само за 2008-2011 г.
срещу неговите представители пакистанските талибани са извършили над
24 атентата, при които загиват близо 1 000 души. През този период, за
кратко време, в атаките срещу ахмадийската общност в Пакистан се
включва и терористичната групировка „Войни на Аллаха” (Jundallah). 85
Сегашното пакистанско държавно и военно ръководство определят
като религиозно вдъхновени и извършващи сектантски нарушения срещу
малцинствени групи, на територията на страната, основно три
терористични организации - ДПТ, т.нар. Местните талибани и Ислямска
държава провинция Хорасан (ИДПХ). ДПТ се появява на сцената като
терористична организация в края на 2007 год. на територията на
контролирания от пущунските племена мехсуд район Южен Вазиристан.
Официално ДПТ е провъзгласено на 14.12.2007 год. в гр. Пешавар, по
решение на Шурата на пущунските племена, населяващи седемте области
на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ). Движението
обединява първоначално отрядите на около 40 полеви командири,
ръководещи близо 50 000 въоръжени пущунски бойци. Същите тези 40
командири формират и ръководството на ДПТ. Основната цел, която
първоначално си поставя ДПТ е да обедини всички „муджахидини“ на
територията на Пакистан, да ги организира за свещена война „джихад”
срещу САЩ и ръководената от тях коалиция на територията на
Афганистан, както и срещу пакистанските въоръжени сили и силите за
сигурност на страната, които периодично провеждат операции срещу
пущунските племена населяващи ФАПЗ и провинция Хайбер-Пахтунхва. 9
Понастоящем ДПТ е най-активно действащата терористична
организация срещу инакомислещите представители на шиитските
общности, населяващи Пакистан. През 2021 г. Движението е извършило
87 терористични атаки. При тези атентати са убити 158 души, а 200 други
са ранени. Болшинството от тях са извършени в провинция Хайбер-
Пахтунхва – общо 78. Други 5 са проведени в провинция Пенджаб и във
федералната столица Исламабад. Атентатите, които ДПТ организира на
територията на провинция Белуджистан са 4 и са насочени срещу
ръководни представители на хазарската общност. Те са определени от
официалните власти за сектантски. 10 През 2022 г. ДПТ провежда 3 атентата
срещу ръководни представители на шиитска и сунитска общности (68
убити и 211 ранени), включително и един голям самоубийствен атентат
срещу шиитската джамия „Koocha Risadar”, намираща се в Пешавар.6
Срещу християнската общност в страната са извършени 2 атаки, при които
са дадени 4 жертви. 11
Групировката на Местни талибани се появява в Пакистан през 2014
г. когото група бойци, неодобряващи дейността на ръководството на ДПТ
се отделя от Движението. Местните талибани извършват терористични
атаки основно в областите Северен Вазиристан и Баджаур на ФАПЗ. През
2012 г. нелегално действащи клетки на тази организация са извършили 22
терористични атаки, които вземат 24 жертви. Въпреки, че основните цели
на техните атентати са преди всичко медицински лица, които поставят
ваксини срещу полиомиелит, представители на силите за сигурност,
политически лидери и старейшини на племенни пущунски общности, през
посочения период Местните талибани са ликвидирали 10 религиозни
лидери и видни представители на шиитските общности, живеещи в
населените пунктове Хан, Карак, Кохат, Лаки Марват, Моманд и Танк.
Официалните власти в провинция Хайбер-Пахтунхва считат, че именно
атаките срещу шиитското малцинство прави идеологическата платформа
на Местните талибани популярна и привлича нови бойци за тяхната кауза.
През 2021 г. клетките на ИДПХ пренасочват част от терористичната
си активност на територията на провинциите Хайбер-Пахтунхва и
Белуджистан. От извършените през периода 8 атентата, при които са
загинали 21 души, 4 атаки са били насочени срещу хазарската религиозна
общност, живееща в провинциалната столица на Белуджистан Куета и град
Болан. 12 Тази терористична организация е провела 2 атаки през 2022 г. – 1
срещу християнската общност в Белуждистан и 1 срещу представители на
шиитското малцинство в областта Баджаур на ФАПЗ, отнели живота на 6
души и ранили други 27. 13
Отговорът на малцинствените религиозни групи срещу проявите на
насилие срещу тях през 2021 г. се състои в провеждането на две атаки.
Първата е от страна на неидентифицирана религиозна група и е проведена
в провинция Синдх. Втората е извършена от шиитската сектантска
организация Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка (Sipah-e-
Muhammad Pakistan) в най-големия град в страната Карачи. В резултат на
това следват арести на Амир Баз, Шахид, Мушараф Абас, Баваджи и Адил7
Абас - ръководни членове на Пакистански корпус на сподвижниците на
Пророка, както и на Абас Джафри, който е един от основателите на
шиитската сектантска група Zainabiyoun Brigade. Последният е считан за
военен ръководител на Zainabiyoun Brigade, отговарящ за разузнавателната
дейност, вербуването на нови членове, тяхното религиозно обучение
(промиване на мозъци) и военна подготовка. Абас Джафри е заподозрян
също така, че е участвал в използването на обучени в чужбина бойци за
терористични дейности в интерес на тази шиитска сектантска група,
определена от официалните власти като терористична.
Като изключително опасна се определя дейността на Zainabiyoun
Brigade за привличане в своите редици завърнали се от Сирия, Ирак и Иран
шиитски бойци, имащи боен опит във военни операции, провеждани в тази
част на Близкия Изток. В експертен доклад на МВР на Пакистан се
посочва, че близо 200 пакистански младежи от шиитската общност,
избягали преди години от законодателно преследване, са се завърнали в
провинция Синдх и са се включили в Zainabiyoun Brigade. 14
В Пакистан много често официалните власти свързват сектантството
със сепаратизма. Сепаратизмът на част от живеещите в страната етнически
и религиозни групи остава едно от основните предизвикателства, с които
се сблъсква секторът за сигурност на тази южноазиатска държава в
началото на ХХI век. При анализиране на влиянието на сепаратизма върху
цялата система на националната сигурност основният акцент винаги се
поставя върху Белуджистан. Характерна черта за повечето организации,
действащи на територията на тази провинция и определени от федералното
правителство на Пакистан и от САЩ като терористични е това, че те се
борят за извеждането на провинцията от състава на Пакистан и
създаването на самостоятелна държава, т.нар. „териториален сепаратизъм”.
Тези техни цели много активно се подкрепят и от индийската
разузнавателна служба RAW (Research and Analysis Wing), чиито действия
още от отделянето на Пакистан от Британска Индия през 1947 год. са
насочени към създаването на политическа нестабилност във
федеративното управление на страната, напрежение в междуетническите
отношения, както и дестабилизиране на сектора за сигурност. 158
Като цяло идеологическият спектър от религия, идеи и виждания на
белуджистанските сепаратистки организации и техните лидери е доста
широк и разнообразен. Повечето от тях са активни, но дейността им много
рядко излиза извън рамките на Белуджистан. Тези, които понастоящем
оказват най-сериозно влияния върху обстановката за сигурност в тази
пакистанска провинция са Армията за освобождение на Белуджистан
(Balochistan Liberation Army, BLA), Фронта за освобождение на
Белуджистан (Baloch Liberation Front, BLF) и Белуджистанската
републиканска гвардия (Baloch Republican Buard). Посочените
белуджистански групировки извършват през 2021 г. 71 атентата в
провинцията, като убиват 95 души, а други 234 са ранени. Атаките са
съсредоточени в 17 области на провинцията и са насочени основно към
силите за сигурност и служители на правоприлагащите органи (47 атаки,
или 66 процента от тях), а 11 от целите на атентатите са били насочени
срещу шиитските малцинства, предимно хазари и имат сектантски
характер. 16
Повечето местни анализатори считат, че сектантството, което
дестабилизира пакистанската държава и общество, трябва да бъде
изкоренено. Препоръчва се това да стане с набор от административни
мерки, взети на провинциално и федерално ниво. Основният извод е, че
само по тази начин може да се постигне социална хармония, сигурност и
социална стабилност, които ще помогне за привличането на чужди
инвестиции и икономическо развитие на страната.Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;
ВА „Г.С.Раковски“;
Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, №
82;
GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Статията не съдържа класифицирана информация !