facebook3

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ – БОЙНОТО КРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ – БОЙНОТО КРЪЩЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
Доцент доктор Мирослав Мирчев

Анотация. Докладът разглежда дейността на новосъздаденото българско
военно разузнаване по време на Балканските войни. Показани са усилията на военните
разузнавачи да осигурят информация за противника на тактическо, оперативно и
стратегическо ниво, на базата на която да бъдат планирани операциите на полевите
армии. Посочени са както постигнатите успехи, така и недостатъците в работата
на Разузнавателната секция към Щаба на армията.
Ключови думи. Разузнаване, Учебно бюро, Информационно бюро,
Разузнавателна секция и служба на военния аташе.С указ на княз Фердинанд – № 176/27.12.1891 г., е създаден първият
български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно
бюро. Неговите задачи са да събира и обобщава сведения по военни
въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските
дипломатически агентства, както и да информира щабовете на войските
за новостите в чуждите армии, с главно внимание на армиите на
вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата
информационна дейност в българската войска, както и издаването на сп.
„Военен журнал“ и в. „Военни известия“.
През същата година се поставя началото на апарата на военните
аташета на България. На 13 юни 1891 г. със Заповед № 34 е открито и
първото българско военно представителство в Белград, а длъжността през2
1892 г. е заета от подполковник Илия Димитриев, който до тогава е
началник на Учебното бюро.
Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват
офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи
европейски държави. Те притежават впечатляващи за времето си военна
култура и знания, включително по въпросите на разузнаването,
контраразузнаването и военното законодателство, което спомага за
изграждането и развитието на българското военно разузнаване на
европейски основи. По това време Щабът на армията получава военна
информация от дипломатически, открити и други източници,
православната църква, както и от освободителните организации,
действащи в останалите под властта на Османската империя български
земи. 1
През м. май 1903 г. е предприета следващата стъпка по изграждане
на военното разузнаване. Със Заповед № 6 от 9 май на военния министър
Михаил Савов към Оперативно отделение на Щаба на армията на мястото
на Учебното бюро се създава Информационно бюро. То обработва
сведения, получавани от всички източници и органи. Бюрото организира
добиване и използване на информация от закрит характер. За негов
началник е назначен офицерът за особени поръчки при Оперативното
отделение капитан Константин Станчев.
Постепенно нараства и броят на службите на военните аташета.
Последователно са разкрити военни представителства във Виена – през
1901, Петербург, Букурещ и Рим – през 1904, в Берлин и Париж – през
1905, в Цариград – през 1910 и в Атина – през 1911 година. 2 С това на
практика се поставят основите на българската военна дипломация.
Преди началото на войните младото българско военно разузнаване
започва да изпраща целенасочено офицери, работещи под прикритието на
дипломати и търговска аташета, както и да обменя „чувствителна
информация“ с чуждестранни разузнавателни структури.
Укрепването на държавността в България през първото десетилетие
на ХХ век и започналата подготовка за война с Османската империя
налагат създаването на структури, специализирани в добиването на
информация по въпросите на отбраната и въоръжените сили. През този
период в европейските държави към щабовете на армиите вече са
изградени военно- разузнавателни структури. Същото става и в България.3
С указ № 190/31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се
преобразува в Разузнавателна секция към Оперативно отделение на
Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и
ръководство на разузнаването в България. На нея е подчинен апаратът на
военните аташета.
Първият началник на Разузнавателната секция е майор Тодор
Марков (1907 – 1910). Още като млад разузнавач, работещ през 1903 г.
като аташе в Търговското агентство в Солун, майор Тодор Марков
разработва документ, озаглавен „Съображения по организацията на
висшата тайно-разузнавателна дейност“. В него той прави предложения
за организационната структура на бъдещата разузнавателна служба, която
трябва да включва: Разузнавателна секция, подчинена на Щаба; военни
аташета при дипломатическите агентства; военни чиновници при
търговските агентства и всички вербувани „постоянни“ и „случайни“
агенти. Посочва се, че главната цел на Секцията е да ръководи
разузнавателните органи, постоянно да добива и систематизира
информацията за противника, да служи като школа за обучение на
военни чиновници и аташета, както и на ръководители на разузнавателни
служби при щабовете на различните съединения. Съображенията на майор
Тодор Марков са взети под вниманието от военния министър генерал
Данаил Николаев, който в свой Доклад № 415 до княз Фердинанд за
реорганизацията на Щаба на армията предлага една от четирите нови
структури в Оперативното отделение да бъде Разузнавателната секция. 3
Почти веднага се пристъпва към организиране на разузнаването в
съседните на Княжество България страни. Основно внимание се обръща на
Османската империя, като държава с която войната е най-вероятна.
Разузнавателният интерес към нея се засилва след преврата през 1908 г.
когато империята започва да модернизира своите въоръжени сили.
Държавното и военното ръководство на младата българска държава
осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и
поставят пред Разузнавателната секция отговорни задачи, които имат
тактически, оперативен и стратегически характер. В регламентиращите
документи се посочва, че разузнавателната информация, необходима на
командирите за планиране и водене на бойните действия се подразделя на:
сведения да противника; сведения за местността, за богатствата и
природните източници на държавата, в която се водят бойните4
действия. Тази информация се събира от войските, чрез разузнаване и
рекогносцировка или от разузнавателни органи на оперативно и
стратегическо ниво чрез картографски, военностатистически и
исторически източници, военни шпиони, проверка на частна и официална
кореспонденция, разпити на дезертьори, военнопленници и местни
жители, военни списания и др. 4
Българското военно разузнаване получава своето бойно кръщение по
време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата
война. През този период началник на Разузнавателната секция е майор
Никола Топалджиков (1912-1913). В навечерието на Балканската война
разузнавателна информация се добива главно от военните аташета,
търговските представителства, консулските мисии и граничните дружини.
Активно се използват и възможностите на изградената още преди войната
агентурна мрежа, чрез която се получават актуални и достоверни данни за
хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски.
Започва да постъпва ценна информация и от първите „агенти за влияние“,
вербувани от военните ни аташета и от работещите под прикритие военни
разузнавачи в дипломатическите ни представителства в Цариград, Одрин,
Белград и Рим. Агентурната мрежа включва не само местни граждани,
имащи информационни възможности, но и чуждестранни индустриалци и
бизнесмени, участващи в снабдяването с оръжие и боеприпаси на турската
армия. 5
Преди войните се поставят основите на целенасочения обмен на
разузнавателна информация с чужди разузнавателни служби. В периода
1906-1907 г. английският военен аташе в Цариград полковник Сертийс
предава ценна разузнавателна информация на капитан Мишайков.
Подобно е и сътрудничеството с английския консул в Одрин майор
Самсон, който по-късно е награден от Фердинанд с български орден „За
военни заслуги“. Съдействие оказват и представители на Италия. Ценни
сведения за развитието на военнополитическата обстановка в Османската
империя, състоянието на нейните въоръжени сили и мероприятията на
турското командване по отношението независимостта на страната след
Младотурската революция дава капитанът от италианската армия Козма
Манера, който служи в македонската жандармерия в Лерин. Аналогичен е
случаят с майор Лоди. През този период майор Никола Топалджиков
получава системно разузнавателни данни за турските въоръжени сили от5
представителя на италианската индустриална палата в Цариград Марко
Рус, за което след войните той е награден с български орден.
Особено ползотворни са приятелските отношения на българския
военен аташе в Белград ротмистър Петър Ганчев с италианския военен
аташе, който по линия роднинските връзки между италианския и сръбския
двор има постоянен достъп до тайния архив на сръбския Генерален щаб.
Оттам за Щаба на армията в София постъпват копия от оригинални
документи с военновременните мобилизационни ресурси и планове на
сръбската армия в случай на война с Австро-Унгария и България.
Разузнавателна информация се получава и от австрийските
дипломатически представителства. Изключително важни са данните,
постъпили от военния ни аташе във Виена майор Иван Тантилов за броя на
турските военнослужещи, отбраняващи крепостта, както и за
здравословното състояние на коменданта на Одрин Шукри паша.
През 1911 г. при резидента на българското военно разузнаване в
Цариград капитан Ковачев се явява 33-годишният българин Ангел Пецев.
Той е роден в Истанбул, учил е там, в Солун и Одрин, владее седем
европейски и източни езици. Пътува безпрепятствено из цяла Османска
империя. Ангел Пецев предлага услугите си в интерес на Княжество
България като човек, имащ разузнавателни възможности по линия на
добрите бизнес контакти с европейски доставчици на оръжие за турската
армия, с турски военни търговци и с високопоставени чиновници от
турското военно министерство. Той споделя, че поддържа близки
отношения с най-големия германски доставчик на оръжие и боеприпаси за
турската армия Бернар Сингер. Покрай него Ангел Пецев е успял да се
сдобие с компромати за корупционни практики срещу Халил ефенди –
висш служител в турското военно министерство. След анализ на казаното
от родолюбивия българин капитан Ковачев дава указания за вербуването
на Халил ефенди.
Следващата задача, която получава Ангел Пецев е да се запознае и
изгради приятелски контакти с полковник Мут, който е представител на
германския Генерален щаб и главен специалист при фортификационното
изграждане на Одринската крепост. С помощта на Халил ефенди той
успява да проникне в кабинета на немския полковник и да вземе от там
карта с нанесени на нея отбранителни и инженерни съоръжения, както и
огневата система на крепостта. Прекопира картата и я връща обратно.6
Копието е изнесено през границата, скрито в кух бастун. За безценната
помощ, оказана на военното разузнаване Ангел Пецев е награден от
българското правителство. 6
Малко по-късно Ангел Пецев информира Разузнавателната секция за
готвен атентат срещу княз Фердинанд в случай, че той осъществи
намеренията си да влезе като победител в Цариград и да бъде коронясан в
църквата „Света София“ като император. В добитите от Ангел Пецев
данни се казва, че „ислямски фанатици са заложили стотици килограми с
взрив в „Света София“. Взривяването й ще бъде сигнал за свещена война
на исляма срещу християнството в цял свят“. Тази информация е
предадена на Фердинанд от заместник-началника на Секцията капитан
Самарджиев, който съветва княза да се откаже от намеренията си. 7
Особено интересна е дейността на майор Дянко Неделчев, офицер от
артилерията, който работи под прикритието на секретар в Генералното ни
консулство в Одрин. Той обикаля строящите се отбранителни съоръжения,
заграждения и фортове, където черпи турските войници с тютюн и
мастика, но същевременно добива данни за позициите на артилерията на
противника, разположението на казармените райони, складовете за
боеприпаси и др. На базата на разузнавателната информация и изготвените
от майор Неделчев карти българското командване разработва план за
превземането на крепостта.
Данните за Одринската крепост, добити още в мирно време, са
използвани от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов, за да
подготви атаката и превземането на града. При Одрин са пленени 66 000
турски войници, 2000 офицери, 14 генерали, 16 знамена и 600 оръдия.
Друг офицер от българското военно разузнаване Петър Амзел, който
е владеел до съвършенство турски език, под прикритието на скитащ
фокусник и певец, обикаля военните съоръжения около крепостта и прави
схеми на фортификационното оборудване, с което се допълват наличните
вече данни. Бъдещият политик Стойчо Мошанов, преоблечен като турски
войник, също добива информация за турските войски, отбраняващи
Одрин. 8
По време на войните в щабовете на отделните армии функционират
разузнавателни секции към оперативните отделения, а в щабовете на
пехотните дивизии, бригади и полкове разузнаването се възлага на отделни
офицери. В хода на мобилизацията и съсредоточаването на Българската7
армия по границата с Османската империя, апаратът на военните аташета
продължава да изпраща достоверна информация за противника. На
07.10.1912 г. българският военен аташе във Виена съобщава, че турците
планират да извършат десант на българския черноморски бряг. Тези данни
са потвърдени и от майор Топалджиков, който работи в Цариград с
уточнението, че се предвижда десантът да бъде осъществен във
Варненския залив с около 40 000 души.
В тила на противника – в Одринска Тракия и Македония, за добиване
на разузнавателни сведения се използват източници сред българското
население и бунтовническите чети. Създадените разузнавателни пунктове,
прехвърлят през границата четите и ръководят дейността им от
Кюстендил, Рилския манастир, Самоков, Дупница, Велинград (Лъджене),
Чепеларе и Бургас. Редът за тяхното използване в интерес на
Разузнавателната секция е регламентиран в „Правилник за доброволните
чети, които ще действат в Македония и Одринско в Освободителната
война“, в който са посочени основните задачи на четите и реда за
доставяне на разузнавателните данни. Според този Правилник всяка чета
има право да „разрушава мостове, железници, телеграфи, складове с
храни и оръжие, да напада обозите, да разузнава движението и числото
на противника“. 9
През този период новосъздаденото българско военно разузнаване
използва много активно възможностите на Вътрешната македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО) за добиване на информация. Пример
за това е дейността на един от нейните основатели и водачи - Гьорче
Петров, който преди войната работи като учител в Прилеп, Щип и Битоля.
В изпълнение на поставените му от Разузнавателната секция задачи Гьорче
Петров изготвя географския справочник „Материали по изучаването на
Македония“, в който подробно описва бъдещия театър на бойните
действия, правейки характеристики на всички планини, реки, пътища,
местното население и др. На базата на този материал Щабът на армията
планира своите операции в Македония.
Връзката между ВМОРО и Разузнавателната секция е двупосочна –
от една страна в Щаба на армията постъпват разузнавателни сведения за
турските гарнизони, дислоцирани в Македония, но от друга Вътрешната
организация получава информация от задграничните органи на военното
разузнаване за подготвяни репресивни акции на турската армия и8
жандармерия срещу нея. По този начин Щабът на армията пряко
подпомага революционната борба на ВМОРО. 10
С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата
информация и своевременното ѝ предоставяне на командването на
армиите, участващи в бойните действия, значително внимание се обръща
на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на
всяка конна дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотната
дивизия – конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните
пунктове. За съжаление през първите дни на войната разузнаването на
тактическо ниво показва значителни недостатъци (липса на достатъчно
данни за непосредствения противник, закъсняло изпращане на
разузнавателната информация, лоша координация на действията,
недостатъчно задълбочен анализ на разузнавателните данни и др.), което
затруднява вземането на решения на ниво полк-дивизия и води до забавяне
настъплението на 1-ва и 3-та армии.
По време на примирието българското командване полага усилия за
подобряване на разузнавателната дейност в Османската империя.
Министерството на външните работи създава информационна мрежа, а
Главната квартира изпраща в Родосто капитан Александър Самарджиев,
който успява да изгради своя агентурна мрежа. При събирането на
сведения се работи основно с гърци. Допълнително се използват
възможностите на военните аташета в столиците на Великите сили, в
Букурещ и данни, добити от турски дезертьори, предимно християни. От
анализа на разузнавателните данни става ясно, че турците възнамеряват да
настъпят откъм Галиполи и да направят десант на брега на Мраморно
море, между Родосто и Силиврия.
При операцията за превземането на Одринската крепост
разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага
българската армия. Изключително полезни са сведенията за крепостта,
събрани в мирно време, получени от пленници, от българи прибежчици и
от местни жители. За първи път се води въздушно разузнаване (визуално
и частично чрез фотографиране), като се използват 29 самолета и 2 балона,
разпределени в три аеропланни и едно балонно отделение.
Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се
подслушване и прехващане на чуждия радиообмен, приемат се
информационни бюлетини на международните радиостанции и на9
противниковите войскови радиостанции. На практика се поставят основите
на радиоразузнаването, което е български принос в световната военна
история. Командирът на телеграфо-пощенското отделение при Щаба на
Действащата армия майор Куцаров за първи път във военното дело
извършва радиоразузнаване и успешен прехват на радиосъобщения между
Истанбул и Одрин (радионаправление между турското Главното
командване и Одринската крепост). За първи път се извършва
организирано подслушване на противниковия радиообмен и приемането на
бюлетини от радиостанциите на международния обмен. 11
Периодът от април до юни 1913 г., съвпадащ с края на Първата и
началото на Втората балканска война, е особено напрегнат за българското
военно разузнаване. Военните аташета подават голямо количество
достоверна информация относно позициите на Великите сили и за
ориентацията и намеренията на съседните на България държави по
отношение на войната на Балканите. Особено активен е военният ни аташе
в Букурещ майор Александър Кисьов. Той многократно предупреждава, че
Румъния няма да признае териториалните придобивки на България и ще
търси компенсации.
Българските разузнавачи информират военния министър и царското
семейство още през м. юли 1913 год., че Турция няма да спази Лондонския
договор и ще се опита да си върне превзетите от българската армия
територии. Военният аташе в Берлин майор Петър Ганчев докладва, че
тези амбиции на Турция са подхранвани от Германия, като в своята
шифрограма той пише „неискреността на Германия по въпроса за Одрин е
очевидна. Ние не само ще загубим този град, нам ще бъдат отнети и
земите на запад от Одрин“. 12 За съжаление тези данни не са взети под
внимание, което води до катастрофалните последици за нашата страна
след края на Междусъюзническата война.
В хода на Балканските войни в дейността на младото българско
военно разузнаване се забелязват и редица слабости. Основната база от
разузнавателна информация постъпва по линия на военните аташета и
изградените агентурни мрежи т.е. на стратегическо ниво. Тя обаче не
винаги е достатъчно пълна и точна, което затруднява нейния анализ и
вземането на най-вярното решение. Недостатъчни са данните, добивани на
тактическо и оперативно ниво, което води до непълни и колебливи
решения от страна на полевите командири – във вреда на българската10
армия. Отменят се заповеди за настъпление, принудително се преминава
към отбрана, без развитието на военните действия реално да изискват това
и др.
Литература
1 Мирчев, М Монография „Разузнаването от античността до наши дни. Един разузнавач
за разузнаването“, Издателство ВА „Г.С. Раковски“, София 2022, ISBN 978-619-7478-
84-6, стр. 210.
2 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 59.
3 Братанова, Хр, „100 години военно разузнаване“, стр. 5.
4 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 50.
5 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
6 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 55.
7 www.bgnow.eu. „Кой е софиянецът, построил величествения храм „Света София“ в
Истанбул, 2021.
8 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
9 „Балканската война 1912-1913“, София 1961, стр. 216.
10 Елдъров, Св. „Към историята на българското военно разузнаване в Османската
империя и Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, стр. 22.
11 Млеченков, М, „Свързочните войски на България 1878-1944“, София 2004, стр. 100.
12 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.

Rate this item
(0 votes)
Login to post comments

За сдружението

Специални сили

Други статии