Статии за ССО на България (5)
„СТЕНЛИ-СЪДБАТА НА ЕДИН ЧЕСТЕН И ПОЧТЕН ЧОВЕК-ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ПАРАШУТИЗМА В БЪЛГАРИЯ, ПОСТРАДАЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИЯ СИ ДЪЛГ” ИЛИ „РОДНИЯТ ДА ЛЕТИ НЕ МОЖЕ ДА ПЪЛЗИ” –Една вълнуваща история, записана и преразказана от бившия командир на Първи армейски парашутно-разузнавателен батальон (1АПРБ) Спецназ към 1-ва БА о.з. полк. Димитър Георгиев Димитров - инструктор-парашутист и военен парашутист-1-ви клас.
С Т Е Н Л И
„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно. В делата, достойният се ръководи от справедливостта, а простият - от изгодата!“ Конфуций
Този разказ е синтезиран запис само на това, което Стенли сметна за достатъчно да сподели с мен. Разбира се, той е допълнен с мои лични бележки, само за изясняване, допълване и оформяне на текста.
Днес информацията за самото съществуване на АБпФК (активен борец против фашизма и капитализма) е terra incognita за младите поколения в България. Този период от историята ни е сложен и съпътства с много контекст и дебати. Предвид това, нека маркирам понятието АБпФК. Това е лице, участвало или подпомагало БКП до 1945 г и съпротивителното ѝ движение в България, главно през II св.в.
На специален конгрес, открит на 27.10.1947 г в столичния кинотеатър „Република“, е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБпФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война". За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него „антифашист №1 в България“ предупреждава делегатите, че СБпФК трябва да бъде „непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства.“ Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините. През 1959 г ЦК на БКП създава специален Комитет на АБпФК. Целта е формиране на система за обществени привилегии за признатите за АБпФК, децата и внуци им, които се превръщат във важна опора за позицията на Тодор Живков начело на страната и БКП. За обявяването на лице за АБпФК били необходими двама АБпФК. Те свидетелствали и гарантирали дейността на кандидата за АБпФК. Следвало формално проучване и с това процедурата приключвала. Много от АБпФК успяват да си издействат приемане без всякаква дейност, с показанията на приятели. За подобен случай с родната му майка си спомня и Стенли. Естествено тя отказала такова писмено свидетелство на този кандидат АБпФК, защото убитият ѝ съпруг никога дори не ѝ е споменавал за негова подобна дейност. Намерил ли е други свидетели може само да гадаем?! Най-вероятно да. Може ли в средата на 80-те г на миналия век, 40 г след 09.09.1944 г, в България да има 240 000 АбпФ К!? Може, ако се е сбъднала надеждата на поета Христо Смирненски в стихотворението му „Йохан“, че от всяка партизанска „капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!“
Привилегиите за самите АБпФК са степенувани първоначално в 4 категории, станали впоследствие 5 категории. В 1-ва категория са включени загиналите, осъдените на смърт и които са били комунистически партизани повече от една година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в комунистическата борба. По-късно е прибавена и 5-та категория, като категоризацията се осъществява от Съюза на АБпФК. На първо място било отпускане на специална народна пенсия. В добавка АБпФК са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт. Всеки АБпФК е имал право на кредит от 6000 лв след престояването на 6 месеца на минимална вноска от 1800 лв в банката като жилищно-спестовен кредит. Веднага след тиражирането му се предлага и закупуване на жилище. Това право се дава само еднократно на дете на АБПФК (при повече деца, само едното го ползва). Останалите хора чакаха тиражиране на разрешение за кредит и разрешение да закупят жилище десетилетия, а повечето не дочакаха така наречените дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Самите АБпФК и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на АБпФК, които са получили оценка „среден 3“, по параграф „Ж“ от закона. В гимназиите с преподаване на чужд език след 7-и клас за тях са заделяни 20 % от местата през 70-те г на миналия век. За приемане с оценка „слаб 2“ се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено е било давано. През 80-те г на същия век броят на децата на АБпФК намалява по естествени причини и затова влиза в сила друга наредба. Според нея само 30 % от местата във ВУЗ са за деца на АБпФК, но практически се приемат всички, които желаят. За аспирантура са приемани всички желаещи, а при защитата официално е било съобщавано, че аспирантът е дете на АБпФК. При отпускането на стипендии и общежития децата на АБпФК са били с предимство. Децата на АБпФК са назначавани с предимство и на работа. На внуците на АБпФК формално не са предоставяни привилегии ?! Да, да, ама не, както би възкликнал Петко Бочаров, известен журналист от миналия век. Затова много АБпФК осиновяват внуците си, което обаче е забранено на даден етап със закон. За да се даде възможност на Тодор Живков да осинови внучката си Евгения, този закон е отменен от Народното събрание за няколко часа, след което отново е прегласуван и пак влиза в сила. Има куриозни случаи/ Вдовици на партизани осиновяват внуци, а те, родени години след смъртта на дядо си, използват привилегиите на деца на загинали. Такъв случай е огласен от журналиста Георги Тамбуев (вестник „Труд“, статията „Корупция, облечена във власт“ от 1987 г, за която Тодор Живков нарежда той да бъде уволнен и изключен от БКП, а видните АБпФК са възмутени какво пише във вестника за „едно наше момче“.
За АБпФК дотук, В Интернет пространството има предостатъчно достъпна информация за всеки интересуващ се от въпроса. Доколко е достоверна или не е дискусионен въпрос. Все пак има и автентични документи за облагите и привилегиите на правоимащите. Такива съдържа например книгата „По коридорите на властта” на генерал Георги Милушев, трети и последен началник на Управлението за безопасност и охрана в продължение на 3 г от 06.10.1986. до 14.11 1989 г.
Следващите редове са отредени на достоен българин, който формално бихме могли да считаме за АбпФК. Но, той, братята и сестра им, не са на същото мнение. Те спокойно могат да бъдат посочени като супер изключение от привилегированата каста на правоимащите, защото нямат нищо общо с техните облаги, каквито никога и по никакъв повод не са ползвали.
Аз познавам Стенли от есента на 1981 г като скромен инструктор в ПДС на 1-ви апрб. Въпреки, че имахме много добри лични и служебни отношения до 12.02.2024 г не знаех тези сериозни подробности от неговата биография. Сега знам, че в годините, когато е могъл да се гордее с миналото на семейството си и да се възползва от облаги за правоимащи, нито той, нито някой от семейството му го е направил! Най-големият от тримата братя е завършил ВМЕИ (днес ТУ) със златен медал. Има научна степен. Бил е директор на ЦИИТ, София. По-малкият му брат е възпитаник на художествената гимназия в Казанлък и Художествената академия. Самият Стенли е завършил СПТУ по машиностроене „генерал Иван Бъчваров” в Севлиево със специалност шлосер. „Основателни” причини на „съвестни, стриктни” служители буквално го отказват от Механотехникума в Габрово веднага след края на редовната военна служба в 86-та Учебна парашутно-разузнавателна база (86-та упрб) резерв на главното командване ( РГК) в Мусачево. Повече „не може”да получава полагаемите, „огромни”, законни и без изключение на всички учащи вечерно и задочно, пари само за билети до Габрово, „Ако иска да завърши, щом може да учи вечерно, нищо не му пречи да учи задочно!? Трябва обаче да замине на работа по разпределение?!” Много странна логика на “принципни” държавни администратори?! Много добре помня как до 1989 г децата на и самите гръцки политемигранти, турци, цигани, членове на БКП и кой ли не ползваха различни предимства по всевъзможни поводи. Такива бяха и някои мои ученици. Но не и някои предани членове на майката - кърмилница БКП и наследниците им?!
В моя книга за службата ми парашутните поделения на БА от преди около 5 г, написах няколко реда за Стенли и трагичната случка с него на „ж.п. прелез циганката” в софийския квартал Горна баня, сложила край на парашутната му кариера, военна служба и жестоко белязала житейския му път завинаги. Затова целта на този разказ е да хвърли малко повече светлина върху този (не)обикновен човек, скромен сержант, но достоен представител на парашутните ни поделения, с трагично прекъсната служебна кариера.
Стоян Йорданов Стоянов, Стенли, наричан така и днес от приятели и познати е роден на 06.07.1953 г в севлиевското село Ловни дол. Баба му, родната им майка и първият ѝ съпруг са АБпФК. И двете са ятаци на Габровско-севлиевския партизански отряд, в който е бил и най-малкият партизанин в България Митко Палаузов. Вече споменах, че има двама братя и сестра. От първия брак майка му има син. След като съпругът ѝ е прибран в края на селото и на 29.02.1944 г разстрелян без съд и присъда, тя сключва втори брак с Йордан, който е политзатворник във Велико Търново, Раждат им се момиче и две момчета. По-голямото от тях е Стенли. Той сякаш е някаква смесица от романтизъм, доброта, сръчни ръце и драматизма на низ от житейски събития оформили невероятна, пъстроцветна амалгама, на каквато е способен само реалният живот. Дали неговият и подобни случаи са невиждано, нечувано изключение, или закърнели лични и обществени сетива ги отхвърлят, защото им е невъзможно да ги асимилират и приемат е въпрос с ясен, категоричен отговор ?!
Стенли е бил състезател по парашутизъм в Габровския аероклуб. Покрива всички изисквания за и е к.м.с (кандидат майстор на спорта) по парашутизъм. И пак в качеството на състезател по парашутизъм почти няма скокове с почти всички марки спортни парашути в България, в които да не е отварял запасен парашут, пък било то тренировъчно или аварийно. Най-сериозни, обаче остават два скока с немския RL-10 в комплект с PZS - 62 от височина 2 000 м и чешкия основен парашут PTCH - 6. Затова във всички аероклубове и парашутни поделения на БА винаги, най-сериозно внимание се обръща на действие на парашутиста при особени случаи. Съвсем естетвенно частичното и най-вече пълното неразкритие на раницата на основния парашут е № 1 в списъка с действия на парашутиста при особени случаи. Всички те задължително се отработват до механизъм на специални парашутни полигони, всяка предварителна, а понякога и предскокова подготовка на земята. В парашутните среди се разказва коментар на случаен наблюдател на отваряне на запасен парашут. Той наистина видял, как парашутистът “се уплашил” и отворил запасен парашут. Човекът съвсем сериозно твърдял, че видял и как след известно време на парашутиста му минало и затова пак си го прибрал?! Участник съм в подобен, трагикомичен, истински случай в района на град Кресна. Тогава цялото училище в близкото село Сливница прекрати учебните си занятия. Малки и големи макета тичаха като диви свине по плаца на приземяване, създадоха сериозна опасност за себе си и за нас, парашутистите при скока от Ил -14, с пълно бойно въоръжение, снаряжение и контейнер, който от разстояние мислеха за истински човек. Сериозно и учудено питаха защо не сме прекратили скоковете. За този случай вече писах преди около 5 г.
В началото на Август 1978 г Габровският аероклуб е на тренировъчен лагер-школа на летище Крумово до Пловдив. Планирани са парашутни скокове от 2000 м. В скоковете участват Маргарита Костова, покойните днес Веса Каракашева, Иван Калоферов (по-късно инструктор в ПДС на летище Чешнегирово), Христо Бекриев (по-късно инструктор в ПДС на 2 апрб) и още парашутисти от други аероклубове. Денят на 03.08.1978 г на летището започва с прекрасно лятно утро. Няма суетене. Няма бързане. Всичко е уточнено. Всичко върви по предварително утвърдения план. Всички детайли са уточнени. Всички условия са налице за прекрасно продължение и завършек. Денят с нищо не подсказва предстоящата драма за един парашутист. По решение на инструктора на Габровския аероклуб предварително са свалени всички капачки на основния парашут, предпазващи от нежелана отцепка от подвесната му система. До това решение се стига, след като е установено, че в предишни скокове точно капачки са затормозили нормалната отцепка на купола на основния парашут. След това, на специално пригодена подвесна система със странични колани в аероклуба всичко е тренирано многократно. Идва време за първия скок за деня. Той е от височина 2 000 м. Легендарната “кака Ана” на аероклуба в Пловдив плавно набира планираната височина. Инструкторът от аероклуба в Габрово спуска задължителната прострелка за да се ориентира има ли относ от вятър и респективно необходима ли е корекция в точката за напускане на машината. След като се убеждава, че всичко е наред подава сигнал за напускане на самолета в набелязаната за това точка. Първи го напуска Стенли с немските парашути RL-10 (основен) и PZS 62 (запасен). След скока той заема положение за стабилен полет с лице към земята. Следва задължителна пространствена и наземна ориентация. На височина около 1 000 м от земята прави опит за отцепка на десния колан на основния парашут от подвесната му система. Преди това RL-10 “е взел самостоятелно решение и без да пита или поне да го уведоми за намерението си е отцепил левия колан.“ Мисля си дали и той като хората смята, че всичко ляво му е виновно. Аз например по рождение съм левичар. Поради тази причина няма как да кажа лявата ми ръка, левият крак и почти всичко ляво ми пречи. Освен това знам, че около 60-70% от хората се раждат левичари. Затова и доста знаменитости също са левичари Но, един немски парашут може и да не знае тази малка, съществена подробност. Ето защо си мисля, че точно затова никакви опити не са били в състояние да го накарат да промени първоначалното си и единствено решение “да го играе напук” на Стенли. Започва много гадно, бясно въртене с гръб към земята. От там отчаяно крещят „Отваряй! Отваряй запасния ...” и стискат палци за щастлив завършек! Много силно се съмнявам той да е чул нещо. Имам подобен опит също от 2000 м, но в свредел с главата надолу към земята на летище Кондофрей. За него също писах в цитираната по-горе книга. Стенли бързо се справя с десния колан! Въртенето спира. Идва ред на запасния парашут. Просто си представям ситуацията. Всичко става за броени секунди, в рамките на които ако успешно решиш ребуса живееш. Ако ли не - всеки знае отговора. Ще посоча и няколко такива случаи с фатален край по долу. Буквално е въпрос на няколко секунди. В подобни случаи не мислиш. Действаш инстинктивно. Машинално мобилизираш всичко - опит, знания, сили, умения, инстинкт, съчетани с неистова жажда за живот. Действаш бързо, не припряно. Ако е необходимо редуваш вариант след вариант, докато успееш. От този момент нататък започва борба за лично оцеляване. Това прави и Стенли. Бори се за оцеляване. След като отцепва основния парашут идва ред на следващата, още по-драматична борба и със запасния такъв, чиято ръчка е от дясно на раницата. Но и тук от начално удря на камък. С много силен удар на лявата си ръка не може да го отклони от предначертаната линия на поведение. PZS - 62 „следва примера на батко си RL-10 и също се прави на интересен”. И двамата се германци все пак. Трябва да се подкрепят. Нищо не може да го накара да се отвори, с изключение на Стенли. След още борба с ръчката едната от законтрящите шпилки се отваря, но другата остава в конуса. Само незначителна част от купола „плахо подава глава навън, чуди се и не смее да продължи ли, да не продължи ли”!? Това е минимално разкритие на купола за запасния парашут“ То съвсем не е достатъчно за безопасно приземяване. Бесният полет към земята продължава! Вече почти не остава време! Идва ред на още един вариант. С едната си ръка Стенли дърпа купола на запасния парашут, а с другата му помага да поеме въздух. И най-накрая тази борба приключва с поредна победа на човека! Техника, машинарии и т. н. могат да свършат изключително много, но не и повече от човешкия ум, съчетан с воля. Нататък всичко останало е просто и ясно, точно като във вица за милиционера след баня. Почти веднага идва земята. Следва дежурно изправяне на крака, махване с ръка към аварийната команда и хората на плаца на приземяване, че е ОК. Вой на линейка. Измерване на пулс и кръвно налягане. Първоначален оглед на двата парашута на мястото на приземяване. Стенли е парашутист с опит и нищо не е пипал след успешното приземяване. Много бързо е открита и документирана причината за отказа на запасния парашут. Оказва се, че отказалата шпилка е задрала и „пожелала” да си стои в конуса на раницата за парашута. Вече на земята „отказва да си промени мнението" и за Иван Калоферов. Той никак не се държи джентълменски с PZS - 62. Че защо да му обръща внимание!? Иван буквално стъпва върху него? Щом се държи така, нека безуспешно да се пробва, колкото си иска да изтегли ръчката от раницата! Всички следващи по-обстойни огледи и анализи потвърждават първоначалните такива. При този скок и Христо Бекриев, втори в машината, успява да скочи преди да чуе подадената команда за прекратяване на скоковете. Затова на разбора на същите отнася сериозни критики за това действие. Помня мои и на колеги в 68 ОПРП подобни скокове пак района на Крумово. Разликата е, че ние умишлено не дочакахме края на заповедта за прекратяване на скоковете. Всички в Анчето, без „шофьора“ ѝ бързо я напуснахме, за да чуем по-късно в знаменития разбор не по-малко знаменитото „в това ненормално време, добре, че и ние сме такива, та скока беше успешен“, в съпровод на характерното, леко заекване на покойния майор Димитров - Бъстъра.
Основният разбор на скоковете се провежда на летище Овощник. Присъстват инструкторите от всички аероклубове в страната, сред тях и треньорът на националния отбор Георги Алексиев, з.м.с Юлия Ангелова, първият български спортист със златен медал от СП по парашутизъм в Москва през 1956 г и многократен сребърен и бронзов медалист от различни световни първенства, Води го лично полковник Александър Тончев, офицер в ДОСО (доброволна организация за съдействие на отбраната) и отговорник за аероклубовете. Началник на управлението, по-късно „Предказармена подготовка на младежта” в МО беше генерал-майор Борис Вакавлиев. Той е родом от хасковското село Радовец и също е бил офицер в 86-а упрб РГК в Мусачево. Нямам обаче данни дали точно по това време къде е бил на служба.
На разбора сериозни, остри критики са отправени към инструктора в аероклуб Габрово заради премахнатите осигурителните капачки от коланите на основните парашути, без изрична заповед от МО, макар че те не са главната причина за опасния, но с щастлива развръзка парашутен скок. Причината е ясна. Счита се, че именно тя е виновна за смъртта и на Иван Вълчев от националния отбор малко по-късно през лятото на същата 1978 г на летище Овощник, Аз съм неволен свидетел на нещастието. Тогава бях на летен лагер с 68 ОПРП. Случаят е споменат в цитираната за кой ли път моя книга. Тогава не знаех името на човека. От Стенли го научих. Счита се, че поради тази причина са загинали полковник Крумов, началник на ПДС в щаба на ВВС, парашутистка от аероклуб Варна, а може би и други, макар че няма достоверна информация.
През есента на 1978 г Стенли кандидатства за парашутен инструктор в ПДС на 1 апрб. След редица размотавания е назначен, първоначално на длъжност радиотелеграфист, докато се освободи място в ПДС. И пак проблеми. Покойният вече полковник Малин Седефчев Малинов е първият командир на 1 апрб от есента на 1975 г. Към момента на постъпване на Стенли на военна служба, той вече е Старши помощник по Специално разузнаване (СПСР) в щаба на 1-ва Армия, но настоява Стенли да започне като редови парашутист III клас. Това е най-ниският клас. Изискванията за него са само наличие на скокове. Както се шегуват по-старите военни парашутисти скоковете да са повече от един. Стенли е к.м.с. и Наставлението по въздушно-десантна подготовка за такива случаи е категорично. След изпит се присъжда военен парашутист I клас и после инструктор-парашутист. По това време командир на 1 апрб вече е подполковник Недко Канов Цанков. Той назначава Стенли на длъжност в РР, а след това и инструктор в ПДС. През 1978 г Стенли взема изпита за военен парашутист I клас, а на следващата, 1979 г и за инструктор-парашутист. Той служи в 1 апрб до трагичната случка на ж.п. прелез „циганката”, известен като (не)официален и непретенциозен „портал” на 9-та тбр. В добавка към казаното дотук „Порталът” беше и много либерален. Не съм чувал за случай той да е връзвал кусур на когото и да е било. Точно затова никой не дръзваше да издаде бригадната тайна. Тя беше пазена дружно и грижливо от офицери и сержанти в района. При нужда, те също консумираха дискретните му предимства. Никакво значение нямаше фактът, че точно от там се внася алкохол, завръщат се от отпуск леко или по-сериозно весели войници и т.н. Все пак нали беше отворен денонощно и функционираше непретенциозно! Но нали никой не е безгрешен? Случвало се е и той инцидентно да създаде проблем на някой от клиентите си. Мъмрене, арест и т.н., не е кой знае какъв кусур....
Известен брой години след службата в 1 апрб и проведеното лечение в днешната специализирана болница за активно лечение по ортопедия в Горна баня Стенли сключва брак с Теодора, медицинска сестра в същата болница. Не знам подробности, но те не са и необходими. Както се казва, откакто свят светува е ясно как стават тези неща. Общи познати, общи интереси и т.н. Няма значение, че предварително и по време на терапията в болницата изобщо не се познават. Събраха децата си в едно голямо семейство. И сякаш всичко лошо вече беше само история. Известно време той работи с брат си в печатница за ситопечат, доскоро караше и велосипед. В края на 2023 г понесе още един жесток удар. В ръцете му почива и втората му съпруга.
Днес Стенли живее с най-големия си син Иван и сякаш нищо не е в състояние да разклати този достоен българин. Спазва „златното правило”- „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят към теб”, за което се счита, че води началото си още от времето на Конфуций, преди повече от 2500 г. Любопитно е, че той го използва в отрицателна форма: „Не прави на другите онова, което не желаеш на себе си.”. Но само Един е който държи Оня Списък и знае дали е така. Казват, че Господ праща най-много изпитания на онези, които обича най -много. Дали обичта му към Стенли е дотук предстои да се разбере.
ГОРЕЩО: СЪЗДАДОХА ЧЕТВЪРТИ ВИД ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ - СКСО, НО ...
(442) 
(0)
Правителството каза „Да!” за създаване на СКСО, но все още няма предложение за командир
Пет месеца след промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили правителството прие постановление за изменение и допълнение на Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. По наша информация това е станало на закрито заседание миналата сряда. На основата на документа ще се формира Съвместно командване на специалните операции (СКСО) в състава на Българската армия. Все още, обаче, няма информация за предложение на Министерския съвет до президента за издаване на указ за назначаване на командир на СКСО.
Промяната става на базата на съществуващата бригада „Специални сили”. Целта е да се синхронизират архитектурата и системата за командване и управление на силите за специални операции на Р България с тази на страните членки на НАТО, като ще се даде и възможност за бързо адаптиране на командната верига към рязко променящата се военно-политическата обстановка при кризи, конфликти и непредвидени обстоятелства.
Предвижда се увеличаване на личния състав на СКСО, което е за сметка на общата численост от личен състав на Българската армия, определена в План за развитие на въоръжените сили до 2020 г.
Освен План – 2020, промени настъпват в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на Постановление № 175 на Министерския съвет от 2009 г. за определяне на първостепенни и второстепенните разпоредители с бюджет в Министерството на отбраната.
Според промените в класификатора командирът на СКСО е на едно длъжностно ниво с директора на Щаба на отбраната, началника на Военна академия „Г. С. Раковски” и съветника на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност. Това предполага, че командирът на СКСО ще бъде със звание „генерал-майор”. Законът за отбраната и Въоръжените сили регламентира, че Щабът на Съвместното командване на силите и щабовете на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, на Военноморските сили и на Съвместното командване на специалните операции са функционално интегрирани в единно оперативно ниво за управление. Постановлението влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
***
Министрите на отбраната на Хърватия, Унгария, Словакия и Словения са подписали меморандум за разбирателство за създаването на Регионално командване на силите за специални операции (Regional Special Operations Component Command
- R-SOCC). Това съобщи НАТО на своята страница в интернет.
Под лидерството на Унгария това многонационално командване ще увеличи способностите на четирите страни да използват ефективно специалните си части, се казва в съобщението.
Предвижда се R-SOCC да достигне началните си оперативни възможности през януари 2021 г., а пълна оперативност - до декември 2024 г. Командването ще позволи на всяка от държавите да използва собствените си сили отделно, като съществено се възползва от интегрираната структура на регионалното командване, когато тя бъде активирана за разгръщане.
На церемонията по подписването заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана подчерта значението на инициативата. "Доколкото силите за специални операции представляват изключително гъвкав инструмент в съвременните конфликти, церемонията по подписването прави важна стъпка към укрепване на специалните сили в региона и засилване на сътрудничеството и оперативната съвместимост в рамките на Алианса", каза Джоана.
Специалните сили: На върха на копието
Успяхме да си извоюваме особено място в архитектурата за националната сигурност, най-вече при изпълнението на реални задачи, свързани с противодействието на тероризма, заяви командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев
– Господин бригаден генерал, навърши се една година от церемонията по преподчиняването на Специалните сили от Сухопътни войски на началника на отбраната и обособяването им като основна отделна част на Българската армия. Какво бе най-характерното в бригадата за този период?
– Да, на 1 февруари м.г. беше официалната церемония, но реално решението влезе в сила на 17 декември 2016 г.
Ако трябва да го кажа с едно изречение, то беше в заглавието на един материал във в. „Българска армия” – „2017-а – годината на Специалните сили”. Много неща се случиха. Категорично, сега, от дистанцията на тази една година, мисля, че всичко е било за добро. Ние следваме един път, който вече е утвърден от НАТО, а и в световен мащаб. Случващото се и в организационен аспект, и от новите възможности пред нас показва, че това е правилното решение. За поредна година ние бяхме в реално бойно дежурство с офицери и с Тактическа група в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО. Правим всичко, което е според възможностите ни и спрямо оборудването и снаряжението, с което разполагаме. Сертифицираме Тактически групи и влизаме в дежурства, но трябва да сме обективни пред себе си, както и пред съюзниците, и да кажем, че това го вършим с някои национални ограничения, които ние сме заявили. Те са не заради нивото на нашата индивидуална и колективна подготовка, а с липсата на определени възможности, свързани с оборудването и снаряжението. С тези особености категорично изпълняваме задачите си.
Освен това – през цялата година ние имахме постоянно дежурни сили и средства по изпълнение на националния план за противодействие на тероризма. Участвахме в реални ситуации, които възникнаха през годината – за едни от тях се знае, за други се вдигна ненужно напрежение. А някои не са известни и според мен това е по-правилният подход. Ние успяваме реално да поддържаме тези сили и средства в такава готовност, че те незабавно да изпълняват задачи. За мен най-добрата оценка за бойната готовност беше точно при възникването на тези ситуации. Почти през цялата година ние изпълнявахме задачи в две направления на приграничната полоса на българско-турската граница. В момента обстановката е коренно различна от предходни години. Да, влияят цялостни глобални политически процеси. Но нашето присъствие там в голяма степен допринася в момента състоянието да е много по-спокойно. Ние даваме всичко от себе си, за да оказваме съдействие на МВР, и изпълняваме самостоятелни и съвместни задачи.
Традиционно цялата година беше изпълнена с много съвместни подготовки и учения на територията на България и извън пределите на страната. Не сме намалили с едно учение тези от предходната година и това е нашият девиз – може да увеличаваме ученията, но не и да ги намаляваме.
Важно е да отбележа, че организирахме и проведохме през септември в Пловдив годишна конференция на командирите на Силите за специални операции на НАТО, едно голямо доверие и оценка за това, което ние правим през последните години като развитие, като Сили за специални операции. А и е кредит, който ни се дава за това, което предстои да извършим.
За първи път в нашата 75-годишна история вече ни се гласува доверие да изпълняваме задачи извън територията на страната като Сили за специални операции, естествено, в легитимни операции на Алианса. Това е изключително важно и показва, че всички онези промени, които направихме през последните една-две години, са ни довели до по-голям професионализъм, а не са били самоцел.
Естествено, има още какво да се направи в организационното изграждане, но се надявам, че това предстои през тази и следващата година.
– Доколко е осигурена бригадата с финансови средства през тази година?
– Още през 2017 г. ние вече имахме обособена подпрограма в рамките на основна програма 1. Миналата година изпитвахме доста сериозни затруднения, поради това, че промените в Закона бяха приети в края на 2016 г. С някои допълнителни решения се осигуриха финанси и средства, за да завършим нормално годината и да участваме във всички планирани учения и подготовки. Тази година съвсем нормално беше преминат процесът на планиране и бюджетиране и ние влизаме в нея много по-спокойно. Вече сме с отделна основна програма към Министерството на отбраната, което е огромна стъпка в развитието на Специалните сили. Бих казал, че в това отношение ние изпреварваме организационното ни изграждане. Имаме значително увеличение на средствата. И тази година ще се работи много по-лесно, което показва, че подходът е правилен и не мога да не благодаря и на Министерския съвет, защото той гласува рамката на бюджетната програма на Министерството на отбраната.
– Ще продължите ли с конкурсите за приемане на нови войници и през тази година?
– Съвсем скоро изтече срокът за подаване на документи на кандидатите и в момента тече последният конкурс. Надявам се отново на 100 процента да попълним отпуснатите места. Сега ще се освободят длъжности за войници, защото новопроизведените сержанти ще заемат назначенията си. Очаквам през втората половина на годината да обявим отново конкурси и окомплектоваността с войници да стане със сигурност над 95 процента по щат. При нас има доста повече кандидати, ако се сравняваме с други формирования. Но поради спецификата на службата медицинските прегледи са изключително сериозни, особено за т.нар. длъжности за летателен състав, които изискват годност за извършване на парашутни скокове. За съжаление, много кандидати не успяват да преминат тези прегледи. Причините са ясни – все по-малко хора поглеждат към военната професия, а, от друга страна – поради особеностите на живота през последните години младото поколение е по-малко подготвено физически. Но трябва да се търсят и резерви за намаляване на критериите, защото в края на краищата едно е да избираш от 1000 души за 50 длъжности, а друго е от 100 – за 50 длъжности. Ние правим необходимото – пропагандна кампания, участие във военно-патриотични мероприятия, честване на годишнини от събития, атрактивни сме и имаме кандидати. Но това, към което ще се стремим да променяме от тук нататък, е да търсим начини и път войниците за Силите за специални операции да се набират от действащи военнослужещи от другите видове въоръжени сили. Това е нормалният процес, установен от нашите партньори. Години трябват един младеж, който идва от цивилния живот, да го обучим за оператор от Силите за специални операции. Съвсем друго е, ако вземем подготвени войници, най-добрите. Тогава обучението им ще изисква много по-малко време и по-малки ресурси. Това е много по-икономически изгодно за нас, за армията и за страната.
– Променя ли се съотношението между сержантите и войниците в бригадата?
– Това е част от организационното изграждане и промените, които ние в рамките на следващите години се стремим да направим. Смятам, че успяваме за момента с бързи темпове да го постигаме, да наваксваме изоставане от десетилетия. В страните от НАТО и в световен мащаб основата на Специалните сили е сержантският корпус. Има страни, в които в Специалните сили почти няма войници. Нормално е сърцевината да е от сержантския състав, от инструктори по различни видове подготовки. Защото една от трите основни мисии на Специалните сили е военното подпомагане, необходимо е ние да разполагаме с изключително добре подготвен инструкторски сержантски състав. Точно поради това направихме тези промени и много войнишки длъжности бяха преобразувани в сержантски. През цялата година вървяха модули и курсове и около стотина войници получиха първо сержантско звание. По-важното е, че ние успяхме да получим такъв статут на нашия Учебен център, който му дава право да провежда тези сержантски модули. Така сме затворили цикъла – имаме възможност да обучаваме войници и те да заемат сержантски позиции.
– Кои са най-важните събития за бригадата през тази година?
– Това, което казах за дежурствата със сили и средства за НАТО, продължава. Предстоят подготовки, международни и национални учения. Ще изпълняваме задачи в приграничната полоса дотогава, докато е необходимо. Ще работим така, че да развиваме новата ни бюджетна програма, която вече имаме. Сега предстои да сертифицираме поредната Тактическа група.
Но най-вече за тази година ние вярваме и правим всичко, което е по силите ни и зависи от нас, да завършим основния процес, свързан с организационното изграждане на Силите за специални операции. Убеден съм, че през тази година България най-накрая ще има Командване на Силите за специални операции. Защото вече останахме последната държава в НАТО, която няма такова командване. Имаме силите и средствата. Необходимо е реално да изясним веригата за командване и управление и за използването на Специалните сили, така че вече да имаме максималния ефект от програмата и ресурсите за подготовка. Не мога да не изкажа съжаление, че промените, отлагани във времето, стават бавно. Но мисля, че за една-две години се направи доста и трябва още малко да завършим този процес. Категорично искам да кажа, че ние успяхме да си извоюваме и да си утвърдим наше особено и специално място в архитектурата за национална сигурност на Република България. А това стана с нашата работа, с нашата ефективност и на границата, и във всички учения и подготовки, и най-вече при изпълнението на реални задачи, свързани с отговорностите ни по националния план за противодействие на тероризма. Вече няма нещо извънредно, което да се случи в страната, което да изисква действия от сили и средства от архитектурата за национална сигурност и Специалните сили на Българската армия да не са на острието на копието. Това е най-голямата оценка за развитието ни в правилната посока.
– Ще отбележите ли 75-годишнината от основаването на Парашутната дружина?
– Славната Парашутна дружина е формирана на 18 март 1943 г., така че ще честваме 75-годишнината от основаването на Силите за специални операции на Българската армия. Гарантирам, че подобаващо ще отбележим тази годишнина със съответните мероприятия, които ще бъдат проведени около датата 18 март. Ще отдадем заслуженото и на основателите на Специалните сили, на тези, които загинаха във Втората световна война, и на всички останали, които служиха в различните формирования в етапите на нашето развитие, тези, които отдадоха живота и силите си за това, което сме ние днес.
Пристигат парашути тип „Летящо крило”
До края на април т.г. в 68-а бригада очакват да получат над 70 нови парашутно-десантни системи тип „Летящо крило” за бойно използване. Както те, така и доставените през лятото на 2015 г. парашути с кръгъл купол МС-6 – американско производство, са по програмата на САЩ FMF (Foreign military financing).
Тези парашутно-десантни системи, които имаме и са годни за експлоатация, може и да не са достатъчно, но ръстът е 2,5 пъти по-голям от предишни години. Предстои до края на април реално да завършим процеса на получаване на парашути по програмата FMF, посочи бригаден генерал Явор Матеев. До края на лятото воините от 68-а бригада трябва да усвоят новата система и да започнат нейната експлоатация. Направени са планове на курсовете за подготовка, за сертифицирането на инструкторите от формированието и други конкретни разчети.
Ще има нова сграда на полигона
При посещението си в 68-а бригада „Специални сили” в началото на август 2016 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че учебният център „Црънча” ще бъде не само ремонтиран, но след проект ще бъде построена и нова сграда. Ще започнат и някои ремонти в района на формированието в Пловдив. Какво се е случило оттогава досега?
Министерството на отбраната е получило незабавно средства след решение на Министерския съвет. Поради тежките процедури на обществените поръчки и някои бюрократични проблеми се извърши само проектиране, но не се реализира реалното изграждането на проекта, обясни командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев.
Той си е поставил за задача въпросът да бъде решен и вече е започнал процесът на извършването на няколко стъпки с обществените поръчки. И да бъде изчистен целият този механизъм предварително, за да не се загубят пак средствата. Иначе категорично имаме уверението на министър-председателя, защото реално той пое инициативата предния път, че когато сме готови, обещаните пари ще ни бъдат отпуснати, за да реализираме този проект. Това е една от задачите, които стоят пред нас, допълни командирът на бригадата.
Заделени са средства за коренно подобряване на материалната база в основния район на формированието в Пловдив. В края на миналата и в началото на тази година вече е извършена цялостна подмяна на водопроводната мрежа. Поставили сме си за цел да решим и проблемите с отоплението. Като ремонтираме материалната база, обобщи бригаден генерал Матеев, ние подобряваме социалния статус на военнослужещите по време на работата им в казармата.
Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ЦОНЧО ДРАГАНСКИ
Бригаден генерал Явор Матеев: „Специални сили“ получават възможност да се доближат до утвърдени евроатлантически стандартиСнимка: Информационна агенция "Фокус"Бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: От днес 68-ма бригада „Специални сили“ е отделна основна част на Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. С приетите в Закона за отбраната и въоръжените сили промени, бригадата е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, юридическо лице на бюджетна издръжка. Бригаден генерал Матеев, какво наложи тази промяна, обективни или субективни са причините?
Явор Матеев: Тази промяна назрява не от днес и вчера. Тя назрява от доста години. За нейното осъществяване работиха в рамките на повече от десетилетия много хора. Началникът на отбраната днес подчерта, че е било крайно належащо и тези промени са се случили и във връзка с изключително променящата се среда за сигурност през последните години. Така че причините са от различен характер.
Водещ: Да разбираме, че не става дума за чисто административен акт, а за реални промени в организационен план, така ли?
Явор Матеев: Разбира се. С тези промени категорично българските Специални сили получават възможност в своето организационно развитие да се доближат вече до утвърдени евроатлантически стандарти, стандарти на пакта, към който ние принадлежим, стандарти вече установени в световен мащаб. Това ще доведе, разбира се, до много по-добро планиране на бюджета, осигуряване, изключително подобряване на командването на управлението и най-вече до начина на използване на специалните сили, за повишаване на тяхната оперативна съвместимост и техните оперативни възможности.
Водещ: Преминаването на „Специални сили“ пряко на подчинение на началника на отбраната, означава ли че те ще изпълняват отделни задачи от Българската армия?
Явор Матеев: По принцип силите за специални операции, не само в България, а и в страните от Алианса, в много случаи се налага да изпълняват задачи и да провеждат операции преди задействането на останалите компоненти от армиите и въоръжените сили. Разбира се, при голяма част от случаите силите за специални операции, според ситуацията, ще участват и в рамките на съвместни операции, в които ще координират своите действия с останалите компоненти на въоръжените сили, командванията на трите вида въоръжени сили.
Водещ: Преструктурирането ще
даде ли възможност за по-бързи реакции и в кои случаи това ще бъде важно?
Явор Матеев: Принцип е в армиите от НАТО командирът на Специалните сили по линия на командването и управлението да има директна връзка и комуникация, да получава задачите си директно от най-висшия военен в страната. Това донякъде допълва и отговора на предния ви въпрос. Разбира се, чрез такава директна командна верига за управление и поставяне на задачи, силите за специални операции ще имат много по-добра възможност мигновено да отговарят на възникнали предизвикателства, да планират и провеждат операции. Това неминуемо ще повиши до голяма степен нашите възможности по изпълнение на редица задачи, свързани с неутрализиране на съвременните рискове и предизвикателства, които стоят пред страната и пред въоръжените сили. По този начин категорично, много по-добре ще могат да се изпълняват нашите задачи, свързани с Националния план за противодействие на тероризма, задачи свързани с недопускане на нелегално влизане на мигранти на територията на страната и т.н. Разбира се и много по-добре ние ще можем да си партнираме и да взаимодействаме, да работим заедно със специализираното формирование за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи. Примери като тези, смятам че са основателни и не може да не бъдат взимани предвид при взимането на едно такова решение.
Водещ: Разбираме, че тази промяна, на която станахме свидетели днес, е част от първия етап от организационното изграждане и развитие на силите за специални операции. Какво да очакваме при втория етап от промените?
Явор Матеев: Да, действително това е начало на първия етап от по-нататъшното организационно развитие на силите за специални операции. Това е само началото. Ние трябва в много кратки срокове, до края на тази година да приведем редица наши доктрини, стандарти, направления, регламентиращи документи, в съответствие с евроатлантическите изисквания, в съответствие със съвременните предизвикателства на един следващ етап, който по нашата програма, която има пълна подкрепа от командването на Алианса, ние предвиждаме всички сили и средства на Българската армия, които могат да носят определението „специални сили“, организационно да бъдат обединени в едно компонентно командване на специалните операции.
Водещ: Стана дума, че промените засягат и бюджетната издръжка на специалните сили. По-стабилни финансово ли ще се чувствате оттук нататък с тези промени?
Явор Матеев: В средата, в която живеем в момента, в икономическите реалности, няма как да кажем, че ще се чувстваме от днес категорично много по-финансово стабилно. Но при всички положения ние вече имаме отделна бюджетна програма, можем сами да планираме и разходваме по най-целесъобразния за нас начин, заделените ни финансови средства. Но нещо, което смятам, че е по-важно – подготовката ни, не само в рамките на бригадата, но съвместната ни подготовка с други формирования от Българската армия, които за в бъдеще, както вече говорихме, могат да бъдат част от общото командване на специалните сили, ще бъде много по-целенасочена, средствата ще се изразходват по-прецизно, по-икономично и по-целесъобразно. Което смятам, че също не е маловажно.
Водещ: Как оценявате мотивацията за работа на военнослужещите в 68-ма бригада „Специални сили“, в каква кондиция е бригадата?
Явор Матеев: Днес беше споменато от по-старши командири и началници, че те намират бригадата в отлична кондиция. Така че, смятам че тяхната оценка е обективна. Моите лични впечатления са, вие знаете за тези промени се говори от миналата година, вече бяха извършени редица дейности, които значително подобриха организационния живот в бригадата, и възможностите за действие на формированията. С тази историческа промяна в организационното изграждане и развитие аз категорично виждам, че всички мъже и жени от специалните сили гледат много по-ведро на настоящето и с по-голям оптимизъм в бъдещето.
Водещ: Т.е. да очакваме, че мотивацията тепърва ще се засилва?
Явор Матеев: Разбира се, това е така, но мотивацията ще се повишава не само при нас, а и в Българската армия като цяло. Естествено, необходими са дългоочакваните промени, промени от гледна точка на подобряване на социалния статус. Най-вече превръщането на войнишката професия в конкурентоспособна на пазара на труда в България. Смятам, че това е нещо, което трябва да се случи, за да тръгне напред мотивацията в цялата Българска армия.
Нов етап в развитието на българските Специални сили
Днес с тържествена церемония бе отбелязано обособяването на 68-ма бригада "Специални сили" като отделен елемент от Българската армия, непосредствено подчинена на Началника на отбраната. На ритуала в района на бригадата в гр. Пловдив присъстваха заместник-министърът на отбраната Стефан Петров, И.Д. началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, командирът на сухопътните войски, представители на ръководството на Министерството на отбраната, командири на военни формирования от Българската армия, председателят на общинския съвет, представители на местната и държавна власт на гр. Пловдив, стопански ръководители и бивши командири и ветерани от Специалните сили, представители на медиите.
В емоционална реч командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев почерта важността на събитието, проследи трудностите по пътя до достигане на този важен етап на развитието на българските Специални сили, които от днес ще действат по единните стандарти на НАТО * . Генерал Матеев благодари на последните двама министри и двама началници на отбраната, на командира на Сухопътните сили и на всички, които са допринесли до обособяване на бригадата като отделен елемент от Българската армия.Особено емоционален момент бе присъствието на заместник-министъра на отбраната Стефан Петров, който е бил ръководител на работната група по изработване на концепцията и процедурите за развитието на Специалните сили.
С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, бригада „Специални сили“ е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, непосредствено подчинен на Началника на отбраната и юридическо лице на бюджетна издръжка. Тази значима стъпка в организационното развитие и изграждане на българските специални сили ще доведе до по-доброто им планиране, осигуряване, командване и управление, както и до използването им по предназначение, повишаване на тяхната оперативна съвместимост и оперативни възможности.
С приветствени слова към личния състав на бригадата се обърнаха командирът на сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, вицеадмирал Емил Ефтимови заместник-министърът на отбраната Стефан Петров.
Тържествената церемония продължи с отслужен молебен за здраве, успехи и просперитет на Специалните сили от Пловдивския митрополит Николай и свещеници от Пловдивската света митрополия.
Ритуалът завърши с тържествен марш на личния състав от 68-а бригада „Специални сили”, който от днес поема още по-големи отговорности по осигуряване националната сигурност пред лицето на новите предизвикателства и заплахи в световен мащаб. предизвикателства и заплахи в световен мащаб.
предизвикателства и заплахи в световен мащаб.
Военен хумор, снимки, хуморът на Ненчо, анекдоти за парашутисти и други ...
Знаци, емблеми и плакети на СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
Снимки от галерията
