4000 Пловдив, ул. „Братя Бъкстон” -61

ДО КОМАНДИРА НА СКСО И   НАЧАЛНИК НА ГАРНИЗОН ПЛОВДИВ

ГЕНЕРАЛ - МАЙОР ЯВОР МАТЕЕВ

П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н А Д Р Е С

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ - МАЙОР,

От името на Националното ръководство (НР) на Съюза на българските парашутисти (СБП) и лично от свое име, най-сърдечно Ви поздравявам, а чрез Вас и целия личен състав на СКСО по случай 81-та годишнина от сформирането на Парашутната дружина - Първото парашутно поделение в БА и създаване на Силите за Специални операции (ССО) на БА!

Парашутната дружина е записала славни и незабравими страници във Военната история на България, с които ние парашутистите заслужено се гордеем.

За тези 81 години развитие, нейните наследници–военните парашутисти доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. Постигнатите през годините резултати са основание за самочувствие и заслужен авторитет. С високия си професионализъм, във времето на израстване и промени в БА, поколения български парашутисти отстояваха миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения от БА.

И днес Вие Наследниците на успехите на военните парашутисти по безспорен начин продължавате традицията да сте войни на честта, безпределно предани на Отечеството! Като елитен Вид войски с високия си професионализъм, със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, със своята готовност за саможертва в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството ни – Република България, сте заслужили голяма признателност и уважение.

Убедени сме и вярваме, че с високия си професионализъм ще продължите, със същата любов, жар и дръзновение да отстоявате авторитета на СКСО, като влагате цялата си енергия в името на създаването на едни съвременни ССО на БА, с постоянна готовност за защитата на Родината ни.

В този празничен за Вас ден, приемете най – искрените пожелания от парашутистите от Съюза, преди всичко за крепко здраве, благополучие, щастие, сили и енергия за издигане на подготовката и престижа на ССО на БА у нас и в чужбина!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НР НА „СБП"        О.З. ПОЛК.  СИРМО ПЕТРОВ СИРМОВ

Националното ръководство на Съюза на българските парашутисти кани всички свои членове и симпатизанти да участват в тържественото честване на 81-вата годишнина от сформиане на Парашутната дружина и създаването на Специалните сили на БА.

ПРОГРАМА

За честване на 81-вата годишнина от сформирането на Парашутната дружина и създаването на Специалните сили на БА, което ще се проведе на 18.03.2024г. в гр. Пловдив в район № 2 на СКСО на ул. “Радко Димитриев“ № 2    

До 10.10       Пристигане на официалните гости и представителите на медии-район №2 на СКСО на ул. „Радко  Димитриев"                        

10.10           Церемония по посрещане на официалния гост

10.20           Тържествен строй, четене на заповеди и приветствия

10.50            Отслужване на благодарствен молебен за здраве от Н.В. Пр. Пловдивския митрополит Николай

11.10            Полагане на венци и цветя на паметната плоча на загиналите герои -парашутисти пред параклиса „Св.  Йоан Рилски   Чудотворец“

11.20          Преминаване на тържествен марш

11.30           Представяне на въоръжение, бойна и специална техника   и екипировка на Специалните сили на БА            

СЪЮЗЪТ НA БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТЧЕТЕ СВОЯТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2023 ГОДИНА И ПРИЕ ОСНОВОПОЛАГАЩИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ДЕЙНОСТТА СИ ПРЕЗ 2024Г.

На 23.02.2024 г. в клуба на Съюза на българските парашутисти (СБП) в гр. Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон” 61 се проведе Шестнадесетото редовно общо събрание на съюза на българските парашутисти (СБП).

По традиция след откриване на събранието Отец Павел –член на СБП отслужи водосвет за здраве.

Гости на събранието бяха:

-полковник Йордан Йорданов–НЩ на Съвместното Командване на Специалните Операции (СКСО);

-л-т от резерва на Р. Италия –Джузепе Да Куано – председател на съюза на Офицерите от резерва отговарящ за България и Хърватия ,служил в алпийските части, изпълнявал парашутни скокове. Същият притежава българско гражданство;

-г-н Николай Костадинов Костадинов -внукът на легендарния о.з. полк Никола Костадинов (Бачо Кольо) – тогава като подпоручик, участник във Втората световна Война в състава на Парашутната дружина като адютанта на командира на дружината. Участвал в боевете при Стражин, Страцин и Старо Нагоричене, където е ранен. Кавалер е на множество военни отличия, включително и Орден за храброст. Дългогодишен председател на Военноинвалидите в България;

-г-жа Атанаска Нанева от гр. Карлово – писател, член на Съюза на българските писатели, автор на 14 книги.

В работата на Общото събрание взеха участие български парашутисти, членове на СБП от: регион Пловдив; Областна структура на СБП – София; Общинска структура на СБП - Карлово-Калофер; Общинска структура на СБП – Белово-Костенец.

1.В годишния си доклад на Националното ръководство (НР) на СБП отчете дейността на сдружението през 2023г. като основните акценти в него бяха на:

I.ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА СДРУЖЕНИЕТО ПО ЧЛ. 38 (1) ОТ ЗЮЛНЦ.

1.ПОДРОБНО БЕ РАЗГЛЕДАНО ЗА КАКВО СБП ИЗРАЗХОДВА ИМУЩЕСТВОТО СИ ПРЕЗ 2023 ГОД. С АКЦЕНТ НА:

1.1.В мероприятията допринесли за развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество и физическата култура. – беше посочени основните мероприятия проведени в СБП за подпомагане на развитието и усъвършенстването на общочовешките и духовните ценности на своите членове, чрез създаване на творческа среда и подпомагане на техните способности;

1.2.Отчетени бяха Социални помощи -Подпомагане на социално слаби, хора с увреждания или лица, нуждаещи се от грижи – и изразходваните средства, и как НР на Сдружението със свое решение, съгласно обявения ред и правила за осъществяване на подбор и социално подпомагане на свои членове е подпомогнало определен брой парашутисти-ветерани;

1.3.Подпомагане на социалната интеграция и личностна реализация-проведени мероприятия;

1.4.Защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението.

II. ГОДИШЕН ДОКЛАД ПО ЧЛ. 40 (2) ОТ ЗЮЛНЦ.

2.1.СЪЩЕСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ИЗРАЗХОДВАНИТЕ ЗА ТЯХ СРЕДСТВА, ВРЪЗКАТА ИМ С ЦЕЛИТЕ И ГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА СДРУЖЕНИЕТО И ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ.

2.1.1. По организационната дейност.

През отчетния период основните усилия на НР на СБП бяха насочени към: организиране на смислена организационна дейност; приемане на решения и повеждане на целенасочени практически мероприятия съгласно вътрешните правила, организационните и методически документи (правилници, наредби, инструкции), Устава на сдружението и нормативните документи (актове) на страната, които подпомагаха и гарантираха пълноценното му функциониране; осигуряване изпълнението на решенията на поведеното Общо събрание през 2023г.; прием на нови членове и тяхното предлагане за утвърждаване от Общото събрание, организационното укрепване на областни и общински структури в страната в области с концентрация на парашутисти.

2.1.2. Други проведени мероприятия.

Посочени бяха всички по-важни проведени мероприятия по организационната дейност в изпълнение на Целите и Годишната програма на СБП и изразходваните средства за тяхното провеждане.

Отчетено беше, че в резултат на тези проведени мероприятия, беше/ха: усъвършенствани част от разработените организационни и методически документи; подобрени условията за нормален организационен живот в сдружението, за по-качествено реализиране на поставените цели и задачи; подобрени организацията за масовизиране на доброволното обединение на физически лица в сдружението; укрепване на неговата структура.

Тук се посочва, че през отчетния период бяха проведени и немалко мероприятия със спомагателен и обслужващ характер съдействащи за изпълнение целите и годишната Програма за действие на Сдружението, като се акцентира на най-важните от тях:

-подобряване на дизайна и изработка на плакети, значки и календари на СБП;

-дооборудване на клуба на българските парашутисти и изготвени нови табла – Оцеляване в екстремални условия, сам всред дивата природа;

-представяне на две книги посветени на историята на българските парашутисти;

-проведените традиционни срещи на българските парашутисти: „Пловдив-23”, „Белово-23”, „Калофер-23”;

-проведените великденски, коледни коктейли и честванията на 80-та годишнина от създаването на Парашутната дружина - 79-та годишнина от Първия й боен ден;

-Изготвени и изпратени бяха предложения до министъра на отбраната във връзка с: честване на 80-та годишнина от формиране на Парашутната дружина-Първото парашутно поделение в БА; 6-ти май празник БА и 18-ти октомври–ден на парашутиста от БА за награждаване на членове на СБП-наградени бяха – общо 23 човека – от тях с предметни награди – 9 човека и с грамоти 14 човека;

-Със заповед на Председателят на НР на СБП бяха наградени с почетна грамота, плакети, знак на СБП – 28 човека за активно участие в изпълнение на мероприятията от Годишната програма на СБП, за подпомагане на дейността на СБП и ръководители на институции и местното ръководство на гр. Пловдив. Освен това с грамота и знак на СБП, бяха наградени -30 от членовете на СБП.

Всички тези мероприятия допринесоха за: пропагандиране сред българската общественост на целите, постиженията, опита на сдружението и издигане на неговия авторитет.

2.1.3. Набиране имущество на Сдружение „СБП”

Детайлно беше посочено как и колко средства и имущество е получил СБП през 2023г.

2.1.5. Работа с медиите.

Отчетено беше, че журналистите периодично бяха информирани за дейностите осъществявани от СБП, като по-основните проведени мероприятия през отчетния период, кои медии и кога за какво са информирани.

2.1.6. Интернет страница.

През отчетната година сайтът на сдружението е посетен от над 155 300 души.

НР на СБП отчита, че Интернет страницата е изключително полезна за предоставяне на своите членове и симпатизанти на необходимата информация за своята дейност и популяризиране на историята и достиженията на българските парашутисти у нас и в чужбина, затова през настоящата година е предвидено да се промени дизайна на сайта.

2.2.Във вида, размера, стойността и целите на получените и предоставените дарения, както и данните за дарителите -Подробно бяха посочени даренията и кой ги е извършил. Целите на подпомагането са били, СБП да си създаде нормални условия и да функционира и провежда пълноценна дейност, по изпълнение на приетите си основни цели и годишна програма.

Отчетено беше и че СБП, вече притежава собствено имущество (оборудването на клуба на СБП). През отчетния период Сдружението не е получавало безвъзмездно средства и имущество от държавата, община Пловдив и фондове с тяхно участие, не е извършвало и не е получавало приходи от допълнителна стопанска дейност за набиране на средства. Сдружението също така, не е сключвало договори за спонсорство и не е организирало национални и международни прояви.

2.3 Във финансовия отчет (резултат) на СБП през 2023г. бяха посочени:

-отчета на приходите и разходите в сдружението към 31.12.2023 година. Направен беше подробен и задълбочен анализ на събраните и изразходвани средства в сдружението през 2023г.

2.Председателят на Контролния съвет (КС) на СБП о.з. полк. Смилен Драгански в годишния отчет на Контролния съвет (КС) на СБП - акцентира на финансовата дисциплина, отчетността и спазване устава на съюза. Нарушения и злоупотреби не бяха констатирани. Оценката за дейността на НР и СБП беше изцяло позитивна.

3.Събранието прие Основните насоки; Програмата за действие и Бюджета на СБП за 2024г.

4. Утвърден беше прима на 53 нови членове на СБП от НР през 2023г., както следва:

-в гр. Пловдив – 21 човека;

-в областна структура на СБП–София- 15 човека, от които двама от Италия с двойно гражданство (италианско и българско): ген. от резерва Джанфранко Вака и л-т от резерва Джузепе Да Куано.

-в гр. Варна – 1 човек;

-в общинска структура на СБП- Карлово – Калофер – 12 човека.

-в гр. Плевен -1 човек;

-в общинска структура на СБП –Белово-Костенец – 1 човек.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НР НА  СБП: О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

„СТЕНЛИ-СЪДБАТА НА ЕДИН ЧЕСТЕН И ПОЧТЕН ЧОВЕК-ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ПАРАШУТИЗМА В БЪЛГАРИЯ, ПОСТРАДАЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИЯ СИ ДЪЛГ” ИЛИ „РОДНИЯТ ДА ЛЕТИ НЕ МОЖЕ ДА ПЪЛЗИ” –Една вълнуваща история, записана и преразказана от бившия командир на Първи армейски парашутно-разузнавателен батальон (1АПРБ) Спецназ към 1-ва БА о.з. полк. Димитър Георгиев Димитров - инструктор-парашутист и военен парашутист-1-ви клас.

С Т Е Н Л И

„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно. В делата, достойният се ръководи от справедливостта, а простият - от изгодата!“ Конфуций

         Този разказ е синтезиран запис само на това, което Стенли сметна за достатъчно да сподели с мен. Разбира се, той е допълнен с мои лични бележки, само за изясняване, допълване и оформяне на текста.

Днес информацията за самото съществуване на АБпФК (активен борец против фашизма и капитализма) е terra incognita за младите поколения в България. Този период от историята ни е сложен и съпътства с много контекст и дебати. Предвид това, нека маркирам понятието АБпФК. Това е лице, участвало или подпомагало БКП до 1945 г и съпротивителното ѝ движение в България, главно през II св.в.

         На специален конгрес, открит на 27.10.1947 г в столичния кинотеатър „Република“, е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБпФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война". За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него „антифашист №1 в България“ предупреждава делегатите, че СБпФК трябва да бъде „непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства.“ Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините. През 1959 г ЦК на БКП създава специален Комитет на АБпФК. Целта е формиране на система за обществени привилегии за признатите за АБпФК, децата и внуци им, които се превръщат във важна опора за позицията на Тодор Живков начело на страната и БКП. За обявяването на лице за АБпФК били необходими двама АБпФК. Те свидетелствали и гарантирали дейността на кандидата за АБпФК. Следвало формално проучване и с това процедурата приключвала. Много от АБпФК успяват да си издействат приемане без всякаква дейност, с показанията на приятели. За подобен случай с родната му майка си спомня и Стенли. Естествено тя отказала такова писмено свидетелство на този кандидат АБпФК, защото убитият ѝ съпруг никога дори не ѝ е споменавал за негова подобна дейност. Намерил ли е други свидетели може само да гадаем?! Най-вероятно да. Може ли в средата на 80-те г на миналия век, 40 г след 09.09.1944 г, в България да има 240 000 АбпФ К!? Може, ако се е сбъднала надеждата на поета Христо Смирненски в стихотворението му „Йохан“, че от всяка партизанска „капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!“

         Привилегиите за самите АБпФК са степенувани първоначално в 4 категории, станали впоследствие 5 категории. В 1-ва категория са включени загиналите, осъдените на смърт и които са били комунистически партизани повече от една година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в комунистическата борба. По-късно е прибавена и 5-та категория, като категоризацията се осъществява от Съюза на АБпФК. На първо място било отпускане на специална народна пенсия. В добавка АБпФК са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт. Всеки АБпФК е имал право на кредит от 6000 лв след престояването на 6 месеца на минимална вноска от 1800 лв в банката като жилищно-спестовен кредит. Веднага след тиражирането му се предлага и закупуване на жилище. Това право се дава само еднократно на дете на АБПФК (при повече деца, само едното го ползва). Останалите хора чакаха тиражиране на разрешение за кредит и разрешение да закупят жилище десетилетия, а повечето не дочакаха така наречените дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Самите АБпФК и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на АБпФК, които са получили оценка „среден 3“, по параграф „Ж“ от закона. В гимназиите с преподаване на чужд език след 7-и клас за тях са заделяни 20 % от местата през 70-те г на миналия век. За приемане с оценка „слаб 2“ се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено е било давано. През 80-те г на същия век броят на децата на АБпФК намалява по естествени причини и затова влиза в сила друга наредба. Според нея само 30 % от местата във ВУЗ са за деца на АБпФК, но практически се приемат всички, които желаят. За аспирантура са приемани всички желаещи, а при защитата официално е било съобщавано, че аспирантът е дете на АБпФК. При отпускането на стипендии и общежития децата на АБпФК са били с предимство. Децата на АБпФК са назначавани с предимство и на работа. На внуците на АБпФК формално не са предоставяни привилегии ?! Да, да, ама не, както би възкликнал Петко Бочаров, известен журналист от миналия век. Затова много АБпФК осиновяват внуците си, което обаче е забранено на даден етап със закон. За да се даде възможност на Тодор Живков да осинови внучката си Евгения, този закон е отменен от Народното събрание за няколко часа, след което отново е прегласуван и пак влиза в сила. Има куриозни случаи/ Вдовици на партизани осиновяват внуци, а те, родени години след смъртта на дядо си, използват привилегиите на деца на загинали. Такъв случай е огласен от журналиста Георги Тамбуев (вестник „Труд“, статията „Корупция, облечена във власт“ от 1987 г, за която Тодор Живков нарежда той да бъде уволнен и изключен от БКП, а видните АБпФК са възмутени какво пише във вестника за „едно наше момче“.

         За АБпФК дотук, В Интернет пространството има предостатъчно достъпна информация за всеки интересуващ се от въпроса. Доколко е достоверна или не е дискусионен въпрос. Все пак има и автентични документи за облагите и привилегиите на правоимащите. Такива съдържа например книгата „По коридорите на властта” на генерал Георги Милушев, трети и последен началник на Управлението за безопасност и охрана в продължение на 3 г от 06.10.1986. до 14.11 1989 г.

         Следващите редове са отредени на достоен българин, който формално бихме могли да считаме за АбпФК. Но, той, братята и сестра им, не са на същото мнение. Те спокойно могат да бъдат посочени като супер изключение от привилегированата каста на правоимащите, защото нямат нищо общо с техните облаги, каквито никога и по никакъв повод не са ползвали.

         Аз познавам Стенли от есента на 1981 г като скромен инструктор в ПДС на 1-ви апрб. Въпреки, че имахме много добри лични и служебни отношения до 12.02.2024 г не знаех тези сериозни подробности от неговата биография. Сега знам, че в годините, когато е могъл да се гордее с миналото на семейството си и да се възползва от облаги за правоимащи, нито той, нито някой от семейството му го е направил! Най-големият от тримата братя е завършил ВМЕИ (днес ТУ) със златен медал. Има научна степен. Бил е директор на ЦИИТ, София. По-малкият му брат е възпитаник на художествената гимназия в Казанлък и Художествената академия. Самият Стенли е завършил СПТУ по машиностроене „генерал Иван Бъчваров” в Севлиево със специалност шлосер. „Основателни” причини на „съвестни, стриктни” служители буквално го отказват от Механотехникума в Габрово веднага след края на редовната военна служба в 86-та Учебна парашутно-разузнавателна база (86-та упрб) резерв на главното командване ( РГК) в Мусачево. Повече „не може”да получава полагаемите, „огромни”, законни и без изключение на всички учащи вечерно и задочно, пари само за билети до Габрово, „Ако иска да завърши, щом може да учи вечерно, нищо не му пречи да учи задочно!? Трябва обаче да замине на работа по разпределение?!” Много странна логика на “принципни” държавни администратори?! Много добре помня как до 1989 г децата на и самите гръцки политемигранти, турци, цигани, членове на БКП и кой ли не ползваха различни предимства по всевъзможни поводи. Такива бяха и някои мои ученици. Но не и някои предани членове на майката - кърмилница БКП и наследниците им?!

         В моя книга за службата ми парашутните поделения на БА от преди около 5 г, написах няколко реда за Стенли и трагичната случка с него на „ж.п. прелез циганката” в софийския квартал Горна баня, сложила край на парашутната му кариера, военна служба и жестоко белязала житейския му път завинаги. Затова целта на този разказ е да хвърли малко повече светлина върху този (не)обикновен човек, скромен сержант, но достоен представител на парашутните ни поделения, с трагично прекъсната служебна кариера.

         Стоян Йорданов Стоянов, Стенли, наричан така и днес от приятели и познати е роден на 06.07.1953 г в севлиевското село Ловни дол. Баба му, родната им майка и първият ѝ съпруг са АБпФК. И двете са ятаци на Габровско-севлиевския партизански отряд, в който е бил и най-малкият партизанин в България Митко Палаузов. Вече споменах, че има двама братя и сестра. От първия брак майка му има син. След като съпругът ѝ е прибран в края на селото и на 29.02.1944 г разстрелян без съд и присъда, тя сключва втори брак с Йордан, който е политзатворник във Велико Търново, Раждат им се момиче и две момчета. По-голямото от тях е Стенли. Той сякаш е някаква смесица от романтизъм, доброта, сръчни ръце и драматизма на низ от житейски събития оформили невероятна, пъстроцветна амалгама, на каквато е способен само реалният живот. Дали неговият и подобни случаи са невиждано, нечувано изключение, или закърнели лични и обществени сетива ги отхвърлят, защото им е невъзможно да ги асимилират и приемат е въпрос с ясен, категоричен отговор ?!

         Стенли е бил състезател по парашутизъм в Габровския аероклуб. Покрива всички изисквания за и е к.м.с (кандидат майстор на спорта) по парашутизъм. И пак в качеството на състезател по парашутизъм почти няма скокове с почти всички марки спортни парашути в България, в които да не е отварял запасен парашут, пък било то тренировъчно или аварийно. Най-сериозни, обаче остават два скока с немския RL-10 в комплект с PZS - 62 от височина 2 000 м и чешкия основен парашут PTCH - 6. Затова във всички аероклубове и парашутни поделения на БА винаги, най-сериозно внимание се обръща на действие на парашутиста при особени случаи. Съвсем естетвенно частичното и най-вече пълното неразкритие на раницата на основния парашут е № 1 в списъка с действия на парашутиста при особени случаи. Всички те задължително се отработват до механизъм на специални парашутни полигони, всяка предварителна, а понякога и предскокова подготовка на земята. В парашутните среди се разказва коментар на случаен наблюдател на отваряне на запасен парашут. Той наистина видял, как парашутистът “се уплашил” и отворил запасен парашут. Човекът съвсем сериозно твърдял, че видял и как след известно време на парашутиста му минало и затова пак си го прибрал?! Участник съм в подобен, трагикомичен, истински случай в района на град Кресна. Тогава цялото училище в близкото село Сливница прекрати учебните си занятия. Малки и големи макета тичаха като диви свине по плаца на приземяване, създадоха сериозна опасност за себе си и за нас, парашутистите при скока от Ил -14, с пълно бойно въоръжение, снаряжение и контейнер, който от разстояние мислеха за истински човек. Сериозно и учудено питаха защо не сме прекратили скоковете. За този случай вече писах преди около 5 г.

         В началото на Август 1978 г Габровският аероклуб е на тренировъчен лагер-школа на летище Крумово до Пловдив. Планирани са парашутни скокове от 2000 м. В скоковете участват Маргарита Костова, покойните днес Веса Каракашева, Иван Калоферов (по-късно инструктор в ПДС на летище Чешнегирово), Христо Бекриев (по-късно инструктор в ПДС на 2 апрб) и още парашутисти от други аероклубове. Денят на 03.08.1978 г на летището започва с прекрасно лятно утро. Няма суетене. Няма бързане. Всичко е уточнено. Всичко върви по предварително утвърдения план. Всички детайли са уточнени. Всички условия са налице за прекрасно продължение и завършек. Денят с нищо не подсказва предстоящата драма за един парашутист. По решение на инструктора на Габровския аероклуб предварително са свалени всички капачки на основния парашут, предпазващи от нежелана отцепка от подвесната му система. До това решение се стига, след като е установено, че в предишни скокове точно капачки са затормозили нормалната отцепка на купола на основния парашут. След това, на специално пригодена подвесна система със странични колани в аероклуба всичко е тренирано многократно. Идва време за първия скок за деня. Той е от височина 2 000 м. Легендарната “кака Ана” на аероклуба в Пловдив плавно набира планираната височина. Инструкторът от аероклуба в Габрово спуска задължителната прострелка за да се ориентира има ли относ от вятър и респективно необходима ли е корекция в точката за напускане на машината. След като се убеждава, че всичко е наред подава сигнал за напускане на самолета в набелязаната за това точка. Първи го напуска Стенли с немските парашути RL-10 (основен) и PZS 62 (запасен). След скока той заема положение за стабилен полет с лице към земята. Следва задължителна пространствена и наземна ориентация. На височина около 1 000 м от земята прави опит за отцепка на десния колан на основния парашут от подвесната му система. Преди това RL-10 “е взел самостоятелно решение и без да пита или поне да го уведоми за намерението си е отцепил левия колан.“ Мисля си дали и той като хората смята, че всичко ляво му е виновно. Аз например по рождение съм левичар. Поради тази причина няма как да кажа лявата ми ръка, левият крак и почти всичко ляво ми пречи. Освен това знам, че около 60-70% от хората се раждат левичари. Затова и доста знаменитости също са левичари Но, един немски парашут може и да не знае тази малка, съществена подробност. Ето защо си мисля, че точно затова никакви опити не са били в състояние да го накарат да промени първоначалното си и единствено решение “да го играе напук” на Стенли. Започва много гадно, бясно въртене с гръб към земята. От там отчаяно крещят „Отваряй! Отваряй запасния ...” и стискат палци за щастлив завършек! Много силно се съмнявам той да е чул нещо. Имам подобен опит също от 2000 м, но в свредел с главата надолу към земята на летище Кондофрей. За него също писах в цитираната по-горе книга. Стенли бързо се справя с десния колан! Въртенето спира. Идва ред на запасния парашут. Просто си представям ситуацията. Всичко става за броени секунди, в рамките на които ако успешно решиш ребуса живееш. Ако ли не - всеки знае отговора. Ще посоча и няколко такива случаи с фатален край по долу. Буквално е въпрос на няколко секунди. В подобни случаи не мислиш. Действаш инстинктивно. Машинално мобилизираш всичко - опит, знания, сили, умения, инстинкт, съчетани с неистова жажда за живот. Действаш бързо, не припряно. Ако е необходимо редуваш вариант след вариант, докато успееш. От този момент нататък започва борба за лично оцеляване. Това прави и Стенли. Бори се за оцеляване. След като отцепва основния парашут идва ред на следващата, още по-драматична борба и със запасния такъв, чиято ръчка е от дясно на раницата. Но и тук от начално удря на камък. С много силен удар на лявата си ръка не може да го отклони от предначертаната линия на поведение. PZS - 62 „следва примера на батко си RL-10 и също се прави на интересен”. И двамата се германци все пак. Трябва да се подкрепят. Нищо не може да го накара да се отвори, с изключение на Стенли. След още борба с ръчката едната от законтрящите шпилки се отваря, но другата остава в конуса. Само незначителна част от купола „плахо подава глава навън, чуди се и не смее да продължи ли, да не продължи ли”!? Това е минимално разкритие на купола за запасния парашут“ То съвсем не е достатъчно за безопасно приземяване. Бесният полет към земята продължава! Вече почти не остава време! Идва ред на още един вариант. С едната си ръка Стенли дърпа купола на запасния парашут, а с другата му помага да поеме въздух. И най-накрая тази борба приключва с поредна победа на човека! Техника, машинарии и т. н. могат да свършат изключително много, но не и повече от човешкия ум, съчетан с воля. Нататък всичко останало е просто и ясно, точно като във вица за милиционера след баня. Почти веднага идва земята. Следва дежурно изправяне на крака, махване с ръка към аварийната команда и хората на плаца на приземяване, че е ОК. Вой на линейка. Измерване на пулс и кръвно налягане. Първоначален оглед на двата парашута на мястото на приземяване. Стенли е парашутист с опит и нищо не е пипал след успешното приземяване. Много бързо е открита и документирана причината за отказа на запасния парашут. Оказва се, че отказалата шпилка е задрала и „пожелала” да си стои в конуса на раницата за парашута. Вече на земята „отказва да си промени мнението" и за Иван Калоферов. Той никак не се държи джентълменски с PZS - 62. Че защо да му обръща внимание!? Иван буквално стъпва върху него? Щом се държи така, нека безуспешно да се пробва, колкото си иска да изтегли ръчката от раницата! Всички следващи по-обстойни огледи и анализи потвърждават първоначалните такива. При този скок и Христо Бекриев, втори в машината, успява да скочи преди да чуе подадената команда за прекратяване на скоковете. Затова на разбора на същите отнася сериозни критики за това действие. Помня мои и на колеги в 68 ОПРП подобни скокове пак района на Крумово. Разликата е, че ние умишлено не дочакахме края на заповедта за прекратяване на скоковете. Всички в Анчето, без „шофьора“ ѝ бързо я напуснахме, за да чуем по-късно в знаменития разбор не по-малко знаменитото „в това ненормално време, добре, че и ние сме такива, та скока беше успешен“, в съпровод на характерното, леко заекване на покойния майор Димитров - Бъстъра.

         Основният разбор на скоковете се провежда на летище Овощник. Присъстват инструкторите от всички аероклубове в страната, сред тях и треньорът на националния отбор Георги Алексиев, з.м.с Юлия Ангелова, първият български спортист със златен медал от СП по парашутизъм в Москва през 1956 г и многократен сребърен и бронзов медалист от различни световни първенства, Води го лично полковник Александър Тончев, офицер в ДОСО (доброволна организация за съдействие на отбраната) и отговорник за аероклубовете. Началник на управлението, по-късно „Предказармена подготовка на младежта” в МО беше генерал-майор Борис Вакавлиев. Той е родом от хасковското село Радовец и също е бил офицер в 86-а упрб РГК в Мусачево. Нямам обаче данни дали точно по това време къде е бил на служба.

         На разбора сериозни, остри критики са отправени към инструктора в аероклуб Габрово заради премахнатите осигурителните капачки от коланите на основните парашути, без изрична заповед от МО, макар че те не са главната причина за опасния, но с щастлива развръзка парашутен скок. Причината е ясна. Счита се, че именно тя е виновна за смъртта и на Иван Вълчев от националния отбор малко по-късно през лятото на същата 1978 г на летище Овощник, Аз съм неволен свидетел на нещастието. Тогава бях на летен лагер с 68 ОПРП. Случаят е споменат в цитираната за кой ли път моя книга. Тогава не знаех името на човека. От Стенли го научих. Счита се, че поради тази причина са загинали полковник Крумов, началник на ПДС в щаба на ВВС, парашутистка от аероклуб Варна, а може би и други, макар че няма достоверна информация.

         През есента на 1978 г Стенли кандидатства за парашутен инструктор в ПДС на 1 апрб. След редица размотавания е назначен, първоначално на длъжност радиотелеграфист, докато се освободи място в ПДС. И пак проблеми. Покойният вече полковник Малин Седефчев Малинов е първият командир на 1 апрб от есента на 1975 г. Към момента на постъпване на Стенли на военна служба, той вече е Старши помощник по Специално разузнаване (СПСР) в щаба на 1-ва Армия, но настоява Стенли да започне като редови парашутист III клас. Това е най-ниският клас. Изискванията за него са само наличие на скокове. Както се шегуват по-старите военни парашутисти скоковете да са повече от един. Стенли е к.м.с. и Наставлението по въздушно-десантна подготовка за такива случаи е категорично. След изпит се присъжда военен парашутист I клас и после инструктор-парашутист. По това време командир на 1 апрб вече е подполковник Недко Канов Цанков. Той назначава Стенли на длъжност в РР, а след това и инструктор в ПДС. През 1978 г Стенли взема изпита за военен парашутист I клас, а на следващата, 1979 г и за инструктор-парашутист. Той служи в 1 апрб до трагичната случка на ж.п. прелез „циганката”, известен като (не)официален и непретенциозен „портал” на 9-та тбр. В добавка към казаното дотук „Порталът” беше и много либерален. Не съм чувал за случай той да е връзвал кусур на когото и да е било. Точно затова никой не дръзваше да издаде бригадната тайна. Тя беше пазена дружно и грижливо от офицери и сержанти в района. При нужда, те също консумираха дискретните му предимства. Никакво значение нямаше фактът, че точно от там се внася алкохол, завръщат се от отпуск леко или по-сериозно весели войници и т.н. Все пак нали беше отворен денонощно и функционираше непретенциозно! Но нали никой не е безгрешен? Случвало се е и той инцидентно да създаде проблем на някой от клиентите си. Мъмрене, арест и т.н., не е кой знае какъв кусур....

         Известен брой години след службата в 1 апрб и проведеното лечение в днешната специализирана болница за активно лечение по ортопедия в Горна баня Стенли сключва брак с Теодора, медицинска сестра в същата болница. Не знам подробности, но те не са и необходими. Както се казва, откакто свят светува е ясно как стават тези неща. Общи познати, общи интереси и т.н. Няма значение, че предварително и по време на терапията в болницата изобщо не се познават. Събраха децата си в едно голямо семейство. И сякаш всичко лошо вече беше само история. Известно време той работи с брат си в печатница за ситопечат, доскоро караше и велосипед. В края на 2023 г понесе още един жесток удар. В ръцете му почива и втората му съпруга.

         Днес Стенли живее с най-големия си син Иван и сякаш нищо не е в състояние да разклати този достоен българин. Спазва „златното правило”- „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят към теб”, за което се счита, че води началото си още от времето на Конфуций, преди повече от 2500 г. Любопитно е, че той го използва в отрицателна форма: „Не прави на другите онова, което не желаеш на себе си.”. Но само Един е който държи Оня Списък и знае дали е така. Казват, че Господ праща най-много изпитания на онези, които обича най -много. Дали обичта му към Стенли е дотук предстои да се разбере.

                                                                                          П О К А Н А

За участие в Шестнадесетото редовно Общо събрание (ОС) на Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

1.Националното ръководство (НР) на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) кани всички свои членове да участват в работата на редовното Шестнадесето ОС на сдружението, свикано на основание чл.26 ЗЮЛНЦ и чл.23 (1) от устава по негова инициатива, което ще се проведе на от 14.00 часа на 23.02.2024г. в клуба на Съюза на българските парашутисти намиращ се на ул. „ Братя Бъкстон” N 61 в гр.Пловдив, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Приемане на Годишния отчет за 2023г. на НР (УС) за дейността на Сдружението и Годишния отчет за 2023г. на Контролния съвет (КС); 2.Приемане на Основните насоки, Програмата за действие и Бюджета на сдружението за 2024 година; 3.Утвърждаване приема на членове на Сдружението от НР (УС) през 2023 година; 4.Утвърждаване графика за извършване на цялостни проверки на НР (УС) от КС през 2024 година; 5. Освобождаване и избиране на нови членове на КС и Комисията по етика на СБП. 6.Обсъждане и гласуване на предложение-СБП да стане асоцииран член на Асоциацията на европейските парашутисти; 7. Извършване на промени в устава на сдружение СБП; 8. Други.      

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ - ОС се отлага с 1 (един) час на същото място и при същия дневен ред и ще се проведе, колкото й членове да се явят.

18. 01. 2024 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НР НА СБП

О.З ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! МИРНА, СПОРНА И ЩАСТЛИВА НОВА 2024 ГОДИНА!

Уважаеми български парашутисти, нека сиянието на тези Светли празници озари Вашите сърца, стопли душите Ви и Ви донесе още по-голямо благоденствие, здраве, щастие, любов, късмет, топлина, уют, успехи за Вас и Вашите семейства и сили за бъдните дни!

Нека в коледната Свята нощ, Бог да благослови мечтите Ви и дари със сила, вяра и любов сърцата Ви!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА

„СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

П О К А Н А

ЗА УЧАСТИЕ В КОЛЕДНО ТЪРЖЕСТВО

УВАЖАЕМИ ПАРАШУТИСТИ,

Националното ръководство на „Съюза на българските парашутисти” има честа и удоволствието да покани всички свои членове и симпатизанти (всички парашутисти и други военнослужещи настоящи и бивши и цивилни служили и работили в парашутни поделения на БА и МВР, както и изпълнявалите парашутни скокове в Спортни клубове и бившите Аероклубове) да вземат участие в Коледно тържество

КОЛЕДНОТО ТЪРЖЕСТВО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 16.12.2023 год. ОТ 12.00 ч. В КЛУБА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ В ГР. ПЛОВДИВ, УЛ.”БРАТЯ БЪКСТОН” -61

–куверт -10 (десет) лева.

Всеки участник може да си носи алкохол по избор.

Записвания за празничното тържество можете да направите на GSM 0888383578 – Сирмов до 15.12.2023г.

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ – БОЙНОТО КРЪЩЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
Доцент доктор Мирослав Мирчев

Анотация. Докладът разглежда дейността на новосъздаденото българско
военно разузнаване по време на Балканските войни. Показани са усилията на военните
разузнавачи да осигурят информация за противника на тактическо, оперативно и
стратегическо ниво, на базата на която да бъдат планирани операциите на полевите
армии. Посочени са както постигнатите успехи, така и недостатъците в работата
на Разузнавателната секция към Щаба на армията.
Ключови думи. Разузнаване, Учебно бюро, Информационно бюро,
Разузнавателна секция и служба на военния аташе.С указ на княз Фердинанд – № 176/27.12.1891 г., е създаден първият
български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно
бюро. Неговите задачи са да събира и обобщава сведения по военни
въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските
дипломатически агентства, както и да информира щабовете на войските
за новостите в чуждите армии, с главно внимание на армиите на
вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата
информационна дейност в българската войска, както и издаването на сп.
„Военен журнал“ и в. „Военни известия“.
През същата година се поставя началото на апарата на военните
аташета на България. На 13 юни 1891 г. със Заповед № 34 е открито и
първото българско военно представителство в Белград, а длъжността през2
1892 г. е заета от подполковник Илия Димитриев, който до тогава е
началник на Учебното бюро.
Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват
офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи
европейски държави. Те притежават впечатляващи за времето си военна
култура и знания, включително по въпросите на разузнаването,
контраразузнаването и военното законодателство, което спомага за
изграждането и развитието на българското военно разузнаване на
европейски основи. По това време Щабът на армията получава военна
информация от дипломатически, открити и други източници,
православната църква, както и от освободителните организации,
действащи в останалите под властта на Османската империя български
земи. 1
През м. май 1903 г. е предприета следващата стъпка по изграждане
на военното разузнаване. Със Заповед № 6 от 9 май на военния министър
Михаил Савов към Оперативно отделение на Щаба на армията на мястото
на Учебното бюро се създава Информационно бюро. То обработва
сведения, получавани от всички източници и органи. Бюрото организира
добиване и използване на информация от закрит характер. За негов
началник е назначен офицерът за особени поръчки при Оперативното
отделение капитан Константин Станчев.
Постепенно нараства и броят на службите на военните аташета.
Последователно са разкрити военни представителства във Виена – през
1901, Петербург, Букурещ и Рим – през 1904, в Берлин и Париж – през
1905, в Цариград – през 1910 и в Атина – през 1911 година. 2 С това на
практика се поставят основите на българската военна дипломация.
Преди началото на войните младото българско военно разузнаване
започва да изпраща целенасочено офицери, работещи под прикритието на
дипломати и търговска аташета, както и да обменя „чувствителна
информация“ с чуждестранни разузнавателни структури.
Укрепването на държавността в България през първото десетилетие
на ХХ век и започналата подготовка за война с Османската империя
налагат създаването на структури, специализирани в добиването на
информация по въпросите на отбраната и въоръжените сили. През този
период в европейските държави към щабовете на армиите вече са
изградени военно- разузнавателни структури. Същото става и в България.3
С указ № 190/31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се
преобразува в Разузнавателна секция към Оперативно отделение на
Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и
ръководство на разузнаването в България. На нея е подчинен апаратът на
военните аташета.
Първият началник на Разузнавателната секция е майор Тодор
Марков (1907 – 1910). Още като млад разузнавач, работещ през 1903 г.
като аташе в Търговското агентство в Солун, майор Тодор Марков
разработва документ, озаглавен „Съображения по организацията на
висшата тайно-разузнавателна дейност“. В него той прави предложения
за организационната структура на бъдещата разузнавателна служба, която
трябва да включва: Разузнавателна секция, подчинена на Щаба; военни
аташета при дипломатическите агентства; военни чиновници при
търговските агентства и всички вербувани „постоянни“ и „случайни“
агенти. Посочва се, че главната цел на Секцията е да ръководи
разузнавателните органи, постоянно да добива и систематизира
информацията за противника, да служи като школа за обучение на
военни чиновници и аташета, както и на ръководители на разузнавателни
служби при щабовете на различните съединения. Съображенията на майор
Тодор Марков са взети под вниманието от военния министър генерал
Данаил Николаев, който в свой Доклад № 415 до княз Фердинанд за
реорганизацията на Щаба на армията предлага една от четирите нови
структури в Оперативното отделение да бъде Разузнавателната секция. 3
Почти веднага се пристъпва към организиране на разузнаването в
съседните на Княжество България страни. Основно внимание се обръща на
Османската империя, като държава с която войната е най-вероятна.
Разузнавателният интерес към нея се засилва след преврата през 1908 г.
когато империята започва да модернизира своите въоръжени сили.
Държавното и военното ръководство на младата българска държава
осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и
поставят пред Разузнавателната секция отговорни задачи, които имат
тактически, оперативен и стратегически характер. В регламентиращите
документи се посочва, че разузнавателната информация, необходима на
командирите за планиране и водене на бойните действия се подразделя на:
сведения да противника; сведения за местността, за богатствата и
природните източници на държавата, в която се водят бойните4
действия. Тази информация се събира от войските, чрез разузнаване и
рекогносцировка или от разузнавателни органи на оперативно и
стратегическо ниво чрез картографски, военностатистически и
исторически източници, военни шпиони, проверка на частна и официална
кореспонденция, разпити на дезертьори, военнопленници и местни
жители, военни списания и др. 4
Българското военно разузнаване получава своето бойно кръщение по
време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата
война. През този период началник на Разузнавателната секция е майор
Никола Топалджиков (1912-1913). В навечерието на Балканската война
разузнавателна информация се добива главно от военните аташета,
търговските представителства, консулските мисии и граничните дружини.
Активно се използват и възможностите на изградената още преди войната
агентурна мрежа, чрез която се получават актуални и достоверни данни за
хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски.
Започва да постъпва ценна информация и от първите „агенти за влияние“,
вербувани от военните ни аташета и от работещите под прикритие военни
разузнавачи в дипломатическите ни представителства в Цариград, Одрин,
Белград и Рим. Агентурната мрежа включва не само местни граждани,
имащи информационни възможности, но и чуждестранни индустриалци и
бизнесмени, участващи в снабдяването с оръжие и боеприпаси на турската
армия. 5
Преди войните се поставят основите на целенасочения обмен на
разузнавателна информация с чужди разузнавателни служби. В периода
1906-1907 г. английският военен аташе в Цариград полковник Сертийс
предава ценна разузнавателна информация на капитан Мишайков.
Подобно е и сътрудничеството с английския консул в Одрин майор
Самсон, който по-късно е награден от Фердинанд с български орден „За
военни заслуги“. Съдействие оказват и представители на Италия. Ценни
сведения за развитието на военнополитическата обстановка в Османската
империя, състоянието на нейните въоръжени сили и мероприятията на
турското командване по отношението независимостта на страната след
Младотурската революция дава капитанът от италианската армия Козма
Манера, който служи в македонската жандармерия в Лерин. Аналогичен е
случаят с майор Лоди. През този период майор Никола Топалджиков
получава системно разузнавателни данни за турските въоръжени сили от5
представителя на италианската индустриална палата в Цариград Марко
Рус, за което след войните той е награден с български орден.
Особено ползотворни са приятелските отношения на българския
военен аташе в Белград ротмистър Петър Ганчев с италианския военен
аташе, който по линия роднинските връзки между италианския и сръбския
двор има постоянен достъп до тайния архив на сръбския Генерален щаб.
Оттам за Щаба на армията в София постъпват копия от оригинални
документи с военновременните мобилизационни ресурси и планове на
сръбската армия в случай на война с Австро-Унгария и България.
Разузнавателна информация се получава и от австрийските
дипломатически представителства. Изключително важни са данните,
постъпили от военния ни аташе във Виена майор Иван Тантилов за броя на
турските военнослужещи, отбраняващи крепостта, както и за
здравословното състояние на коменданта на Одрин Шукри паша.
През 1911 г. при резидента на българското военно разузнаване в
Цариград капитан Ковачев се явява 33-годишният българин Ангел Пецев.
Той е роден в Истанбул, учил е там, в Солун и Одрин, владее седем
европейски и източни езици. Пътува безпрепятствено из цяла Османска
империя. Ангел Пецев предлага услугите си в интерес на Княжество
България като човек, имащ разузнавателни възможности по линия на
добрите бизнес контакти с европейски доставчици на оръжие за турската
армия, с турски военни търговци и с високопоставени чиновници от
турското военно министерство. Той споделя, че поддържа близки
отношения с най-големия германски доставчик на оръжие и боеприпаси за
турската армия Бернар Сингер. Покрай него Ангел Пецев е успял да се
сдобие с компромати за корупционни практики срещу Халил ефенди –
висш служител в турското военно министерство. След анализ на казаното
от родолюбивия българин капитан Ковачев дава указания за вербуването
на Халил ефенди.
Следващата задача, която получава Ангел Пецев е да се запознае и
изгради приятелски контакти с полковник Мут, който е представител на
германския Генерален щаб и главен специалист при фортификационното
изграждане на Одринската крепост. С помощта на Халил ефенди той
успява да проникне в кабинета на немския полковник и да вземе от там
карта с нанесени на нея отбранителни и инженерни съоръжения, както и
огневата система на крепостта. Прекопира картата и я връща обратно.6
Копието е изнесено през границата, скрито в кух бастун. За безценната
помощ, оказана на военното разузнаване Ангел Пецев е награден от
българското правителство. 6
Малко по-късно Ангел Пецев информира Разузнавателната секция за
готвен атентат срещу княз Фердинанд в случай, че той осъществи
намеренията си да влезе като победител в Цариград и да бъде коронясан в
църквата „Света София“ като император. В добитите от Ангел Пецев
данни се казва, че „ислямски фанатици са заложили стотици килограми с
взрив в „Света София“. Взривяването й ще бъде сигнал за свещена война
на исляма срещу християнството в цял свят“. Тази информация е
предадена на Фердинанд от заместник-началника на Секцията капитан
Самарджиев, който съветва княза да се откаже от намеренията си. 7
Особено интересна е дейността на майор Дянко Неделчев, офицер от
артилерията, който работи под прикритието на секретар в Генералното ни
консулство в Одрин. Той обикаля строящите се отбранителни съоръжения,
заграждения и фортове, където черпи турските войници с тютюн и
мастика, но същевременно добива данни за позициите на артилерията на
противника, разположението на казармените райони, складовете за
боеприпаси и др. На базата на разузнавателната информация и изготвените
от майор Неделчев карти българското командване разработва план за
превземането на крепостта.
Данните за Одринската крепост, добити още в мирно време, са
използвани от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов, за да
подготви атаката и превземането на града. При Одрин са пленени 66 000
турски войници, 2000 офицери, 14 генерали, 16 знамена и 600 оръдия.
Друг офицер от българското военно разузнаване Петър Амзел, който
е владеел до съвършенство турски език, под прикритието на скитащ
фокусник и певец, обикаля военните съоръжения около крепостта и прави
схеми на фортификационното оборудване, с което се допълват наличните
вече данни. Бъдещият политик Стойчо Мошанов, преоблечен като турски
войник, също добива информация за турските войски, отбраняващи
Одрин. 8
По време на войните в щабовете на отделните армии функционират
разузнавателни секции към оперативните отделения, а в щабовете на
пехотните дивизии, бригади и полкове разузнаването се възлага на отделни
офицери. В хода на мобилизацията и съсредоточаването на Българската7
армия по границата с Османската империя, апаратът на военните аташета
продължава да изпраща достоверна информация за противника. На
07.10.1912 г. българският военен аташе във Виена съобщава, че турците
планират да извършат десант на българския черноморски бряг. Тези данни
са потвърдени и от майор Топалджиков, който работи в Цариград с
уточнението, че се предвижда десантът да бъде осъществен във
Варненския залив с около 40 000 души.
В тила на противника – в Одринска Тракия и Македония, за добиване
на разузнавателни сведения се използват източници сред българското
население и бунтовническите чети. Създадените разузнавателни пунктове,
прехвърлят през границата четите и ръководят дейността им от
Кюстендил, Рилския манастир, Самоков, Дупница, Велинград (Лъджене),
Чепеларе и Бургас. Редът за тяхното използване в интерес на
Разузнавателната секция е регламентиран в „Правилник за доброволните
чети, които ще действат в Македония и Одринско в Освободителната
война“, в който са посочени основните задачи на четите и реда за
доставяне на разузнавателните данни. Според този Правилник всяка чета
има право да „разрушава мостове, железници, телеграфи, складове с
храни и оръжие, да напада обозите, да разузнава движението и числото
на противника“. 9
През този период новосъздаденото българско военно разузнаване
използва много активно възможностите на Вътрешната македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО) за добиване на информация. Пример
за това е дейността на един от нейните основатели и водачи - Гьорче
Петров, който преди войната работи като учител в Прилеп, Щип и Битоля.
В изпълнение на поставените му от Разузнавателната секция задачи Гьорче
Петров изготвя географския справочник „Материали по изучаването на
Македония“, в който подробно описва бъдещия театър на бойните
действия, правейки характеристики на всички планини, реки, пътища,
местното население и др. На базата на този материал Щабът на армията
планира своите операции в Македония.
Връзката между ВМОРО и Разузнавателната секция е двупосочна –
от една страна в Щаба на армията постъпват разузнавателни сведения за
турските гарнизони, дислоцирани в Македония, но от друга Вътрешната
организация получава информация от задграничните органи на военното
разузнаване за подготвяни репресивни акции на турската армия и8
жандармерия срещу нея. По този начин Щабът на армията пряко
подпомага революционната борба на ВМОРО. 10
С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата
информация и своевременното ѝ предоставяне на командването на
армиите, участващи в бойните действия, значително внимание се обръща
на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на
всяка конна дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотната
дивизия – конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните
пунктове. За съжаление през първите дни на войната разузнаването на
тактическо ниво показва значителни недостатъци (липса на достатъчно
данни за непосредствения противник, закъсняло изпращане на
разузнавателната информация, лоша координация на действията,
недостатъчно задълбочен анализ на разузнавателните данни и др.), което
затруднява вземането на решения на ниво полк-дивизия и води до забавяне
настъплението на 1-ва и 3-та армии.
По време на примирието българското командване полага усилия за
подобряване на разузнавателната дейност в Османската империя.
Министерството на външните работи създава информационна мрежа, а
Главната квартира изпраща в Родосто капитан Александър Самарджиев,
който успява да изгради своя агентурна мрежа. При събирането на
сведения се работи основно с гърци. Допълнително се използват
възможностите на военните аташета в столиците на Великите сили, в
Букурещ и данни, добити от турски дезертьори, предимно християни. От
анализа на разузнавателните данни става ясно, че турците възнамеряват да
настъпят откъм Галиполи и да направят десант на брега на Мраморно
море, между Родосто и Силиврия.
При операцията за превземането на Одринската крепост
разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага
българската армия. Изключително полезни са сведенията за крепостта,
събрани в мирно време, получени от пленници, от българи прибежчици и
от местни жители. За първи път се води въздушно разузнаване (визуално
и частично чрез фотографиране), като се използват 29 самолета и 2 балона,
разпределени в три аеропланни и едно балонно отделение.
Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се
подслушване и прехващане на чуждия радиообмен, приемат се
информационни бюлетини на международните радиостанции и на9
противниковите войскови радиостанции. На практика се поставят основите
на радиоразузнаването, което е български принос в световната военна
история. Командирът на телеграфо-пощенското отделение при Щаба на
Действащата армия майор Куцаров за първи път във военното дело
извършва радиоразузнаване и успешен прехват на радиосъобщения между
Истанбул и Одрин (радионаправление между турското Главното
командване и Одринската крепост). За първи път се извършва
организирано подслушване на противниковия радиообмен и приемането на
бюлетини от радиостанциите на международния обмен. 11
Периодът от април до юни 1913 г., съвпадащ с края на Първата и
началото на Втората балканска война, е особено напрегнат за българското
военно разузнаване. Военните аташета подават голямо количество
достоверна информация относно позициите на Великите сили и за
ориентацията и намеренията на съседните на България държави по
отношение на войната на Балканите. Особено активен е военният ни аташе
в Букурещ майор Александър Кисьов. Той многократно предупреждава, че
Румъния няма да признае териториалните придобивки на България и ще
търси компенсации.
Българските разузнавачи информират военния министър и царското
семейство още през м. юли 1913 год., че Турция няма да спази Лондонския
договор и ще се опита да си върне превзетите от българската армия
територии. Военният аташе в Берлин майор Петър Ганчев докладва, че
тези амбиции на Турция са подхранвани от Германия, като в своята
шифрограма той пише „неискреността на Германия по въпроса за Одрин е
очевидна. Ние не само ще загубим този град, нам ще бъдат отнети и
земите на запад от Одрин“. 12 За съжаление тези данни не са взети под
внимание, което води до катастрофалните последици за нашата страна
след края на Междусъюзническата война.
В хода на Балканските войни в дейността на младото българско
военно разузнаване се забелязват и редица слабости. Основната база от
разузнавателна информация постъпва по линия на военните аташета и
изградените агентурни мрежи т.е. на стратегическо ниво. Тя обаче не
винаги е достатъчно пълна и точна, което затруднява нейния анализ и
вземането на най-вярното решение. Недостатъчни са данните, добивани на
тактическо и оперативно ниво, което води до непълни и колебливи
решения от страна на полевите командири – във вреда на българската10
армия. Отменят се заповеди за настъпление, принудително се преминава
към отбрана, без развитието на военните действия реално да изискват това
и др.
Литература
1 Мирчев, М Монография „Разузнаването от античността до наши дни. Един разузнавач
за разузнаването“, Издателство ВА „Г.С. Раковски“, София 2022, ISBN 978-619-7478-
84-6, стр. 210.
2 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 59.
3 Братанова, Хр, „100 години военно разузнаване“, стр. 5.
4 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 50.
5 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
6 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 55.
7 www.bgnow.eu. „Кой е софиянецът, построил величествения храм „Света София“ в
Истанбул, 2021.
8 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
9 „Балканската война 1912-1913“, София 1961, стр. 216.
10 Елдъров, Св. „Към историята на българското военно разузнаване в Османската
империя и Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, стр. 22.
11 Млеченков, М, „Свързочните войски на България 1878-1944“, София 2004, стр. 100.
12 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.

СЕКТАНСКОТО НАСИЛИЕ В ПАКИСТАН – ТЕРОРИЗЪМ ИЛИ
ДЪЛБОКИ РЕЛИГИОЗНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В ОБЩЕСТВОТО

Доцент д-р Мирослав Мирчев

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със сектантството в
Пакистан, породено от неравноправното положение на малцинствените шиитски
групи в обществото. Разгледани са основните причини за това, както и дейността на
местни терористични групировки и организации в лицето на Движението на
пакистанските талибани и т.нар. Местни талибани за дестабилизиране на
обстановката за сигурност и създаване на етническо напрежение. Анализирани са и
част от мерките, взети от пакистанското военно и държавно ръководство за
регулиране на проблемите и създаването на религиозна хармония и социална
сигурност. Ключови думи: секта, сектантство, тероризъм, Движение на
пакистанските талибани, Местни талибани, Ислямска държава – Хорасан и
Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка .Думата секта произлиза от латинското „secta“, която означава
организирана религиозна група или организация. В повечето от
европейските езици „секта“ има негативно значение и се използва в
смисъла на религиозни групи с висока степен на напрежение между тях и
обществото, но чийто вярвания са по-скоро традиционни в обществения2
контекст. От социологическа гледна точка сектите се отличават с
традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна
чистота — такава, каквато я разбират техните членове. Сектата се
разглежда също така и като малка религиозна група от хора, която се е
отделила от по-голяма, с вече установена религия. Сектите имат много
допирни точки с религията, от която са се отделили, но същевременно са
налице и различия в доктрините, които изповядват. 1
На урду терминът „секта“ често се превежда както „firqa“, което се
интерпретира като „разделение и отрицание“. Повечето местни
анализатори разглеждат генезиса на сектантството в Пакистан със
започналата в началото на 80-те години на миналия век вълна от
ислямизация, военни преврати и появата на първите терористични
организации в страната.
Религиозните малцинства са близо 8 милиона души от
200 милионното население на страната. Доминиращи в Пакистан са
мюсюлманите, които са 97 % от цялото население на страната. От тях 77%
са сунитско мнозинство (представители на религиозната Ханифитска
школа) и 20% са шиити. Около 2.2% са представители на най-значимата
мюсюлманска общност в страната, тази на Ахмадия. Другите
малцинствени етноси - индуси, сикхи, зороастрийци, бахаи и християни
(католици и протестанти), определяни като немюсюлмани са 3%, които ги
поставя в изключително неблагоприятно положение по отношение на
мюсюлманското мнозинство. 2
Това неравноправно съотношение води до появата на първите
сектантски доктрини. Започват и процеси на дискриминация към
малцинствените общности, основани на различия във вярата. Началото е
поставено от поредицата военни преврати в страната, когато официално
започва да се формира негативна нагласа сред големи мюсюлмански групи
от пакистанското население за „превъзходство“, базиращо се на омразата
към тези, които изповядват друга религия, различна от сунитското течения
в Исляма. Не малка роля в този негативна пропаганда оказват още
средствата за масова информация (СМИ), държавните институции, както и
дейността на някои от религиозните пакистански политически партии и3
техните лидери, религиозните училища (медресета) и др. Допълнителен
разкол между сунити и шиити, живеещи в Пакистан внасят и различията,
породени от духовните течения „Деобандис“* и „Барелвис“**. 3
В Пакистан на религиозните малцинства е разрешено да практикуват
и разпространяват своята религия. По Конституция те имат равни права на
труд, образование и собственост. Свободата на словото им обаче от много
години е „обект на разумни ограничения в интерес на славата на исляма“.
За сериозните проблеми в страната, свързани със сектантството
говори и фактът, че властите в Пакистан имат официална формулировка на
понятията сектантска атака и етнополитическо насилие. Първото се
характеризира с непозволеното използване на насилие, което се корени в
различията между ислямски религиозни школи при тълкуването на
Корана. Като подобен тип насилие се определят действията на забранените
от закона пакистански сектантски групировки като Lashkar-e-Jhangvi,
Tehreek-e-Jafria, студентската организация Imamia, Sipah-e-Muhammad и
др., срещу конкурентни религиозни школи и групи. Под етнополитическо
насилие властите в страната разбират заплахата или използването на сила,
често срещу цивилно население, за постигане на политически, социални
или религиозни цели, за сплашване на опоненти или за пропагандирането
на идеология. 4
Пикът на сектантско насилие е през 2013 г. когато се извършват 220
нападения над малцинствени общности, свързани с дискриминационно
отношение, побоища и убийства. През 2021 г. насилието на сектантска
основа в Пакистан взима 7 жертви, сред които са гражданин на Шри
Ланка, представители на религиозната общност Ахмадия и на
хиндуисткото малцинство, живеещо на територията в Пенджаб. В тези
инциденти на насилие, основано на различия във вярата, разярени тълпи от
хора са удряли и убили лица, обвинявайки ги в богохулство. 5
Ахмадия е ислямско религиозно движение възникнало през 1889 г. в
Северна Индия. Негов основател е Мирза Гулам Ахмад, починал през 1908
г. в Лохар. Приживе той се провъзгласява за новия Месия и Махди, когото
Бог е посочил за да спаси мюсюлманите. Представители на тази общност
има в 209 страни в света. Според Световната християнска енциклопедия,4
движението Ахмадия е най-бързо разрастващата се ислямска група в
началото на ХХI век. Най-силно Движението е представено в Пакистан,
където близо 4 милиона негови последователи живеят основно в
провинция Пенджаб и провинциалната столица Лахор, където са техните
религиозни светилища и храмове. Официално то се ръководи от т.нар.
„Мюсюлманска общност Ахмадия“, оглавявана от Мирза Масрур Ахмад
(политически необвързан халиф). Близо 0.2% от привържениците на
Движението са членове на сепаратистка група, наречена „Движение Лахор
Ахмадия“. Религиозните възгледи на Ахмадия се разглеждат от
представителите на сунитите и шиитите като противоречащи на изконните
ценности на исляма (хетеродокс) и те не признават Мирза Гулам Ахмад за
халиф и Месия. 6
Преследванията срещу членовете на Движението започват през 1974
г. когато тогавашният федерален министър-председател Зулфикар Али
Бхуто официално обявява ахмадийците за „немюсюлмани“, защото
почитат Мирза Гулам Ахмад за пророк, а не Мохамед и ги лишава от
основните им религиозни прави. Сектантското насилие срещу Ахмадия
води началото си от военния преврат на генерал Зеа ул Хак от 1977 г.,
който в стремежа си да превърне Пакистан в ислямска държава,
ръководена единствено от законите на шериата, започва да толерира
насилието над представители на това Движение. До 2007 г. при различни
нападения над ахмадийската общност са били убити около 4 000 нейни
членове. Спонсорираната от държавата през този период насилствена
ислямизация води до засилване на сектантското разделение не само между
сунити и шиити, но и между представители на религиозните движения
„Деобандис“, подкрепяно от генерал Зиа ул Хак и „Барелвис“. 7
Веднага след създаването на Движението на пакистанските талибани
(ДПТ) то също се включва в сектантската омраза срещу Ахмадия, не само с
религиозна омраза, но и с преки терористични атаки. Само за 2008-2011 г.
срещу неговите представители пакистанските талибани са извършили над
24 атентата, при които загиват близо 1 000 души. През този период, за
кратко време, в атаките срещу ахмадийската общност в Пакистан се
включва и терористичната групировка „Войни на Аллаха” (Jundallah). 85
Сегашното пакистанско държавно и военно ръководство определят
като религиозно вдъхновени и извършващи сектантски нарушения срещу
малцинствени групи, на територията на страната, основно три
терористични организации - ДПТ, т.нар. Местните талибани и Ислямска
държава провинция Хорасан (ИДПХ). ДПТ се появява на сцената като
терористична организация в края на 2007 год. на територията на
контролирания от пущунските племена мехсуд район Южен Вазиристан.
Официално ДПТ е провъзгласено на 14.12.2007 год. в гр. Пешавар, по
решение на Шурата на пущунските племена, населяващи седемте области
на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ). Движението
обединява първоначално отрядите на около 40 полеви командири,
ръководещи близо 50 000 въоръжени пущунски бойци. Същите тези 40
командири формират и ръководството на ДПТ. Основната цел, която
първоначално си поставя ДПТ е да обедини всички „муджахидини“ на
територията на Пакистан, да ги организира за свещена война „джихад”
срещу САЩ и ръководената от тях коалиция на територията на
Афганистан, както и срещу пакистанските въоръжени сили и силите за
сигурност на страната, които периодично провеждат операции срещу
пущунските племена населяващи ФАПЗ и провинция Хайбер-Пахтунхва. 9
Понастоящем ДПТ е най-активно действащата терористична
организация срещу инакомислещите представители на шиитските
общности, населяващи Пакистан. През 2021 г. Движението е извършило
87 терористични атаки. При тези атентати са убити 158 души, а 200 други
са ранени. Болшинството от тях са извършени в провинция Хайбер-
Пахтунхва – общо 78. Други 5 са проведени в провинция Пенджаб и във
федералната столица Исламабад. Атентатите, които ДПТ организира на
територията на провинция Белуджистан са 4 и са насочени срещу
ръководни представители на хазарската общност. Те са определени от
официалните власти за сектантски. 10 През 2022 г. ДПТ провежда 3 атентата
срещу ръководни представители на шиитска и сунитска общности (68
убити и 211 ранени), включително и един голям самоубийствен атентат
срещу шиитската джамия „Koocha Risadar”, намираща се в Пешавар.6
Срещу християнската общност в страната са извършени 2 атаки, при които
са дадени 4 жертви. 11
Групировката на Местни талибани се появява в Пакистан през 2014
г. когото група бойци, неодобряващи дейността на ръководството на ДПТ
се отделя от Движението. Местните талибани извършват терористични
атаки основно в областите Северен Вазиристан и Баджаур на ФАПЗ. През
2012 г. нелегално действащи клетки на тази организация са извършили 22
терористични атаки, които вземат 24 жертви. Въпреки, че основните цели
на техните атентати са преди всичко медицински лица, които поставят
ваксини срещу полиомиелит, представители на силите за сигурност,
политически лидери и старейшини на племенни пущунски общности, през
посочения период Местните талибани са ликвидирали 10 религиозни
лидери и видни представители на шиитските общности, живеещи в
населените пунктове Хан, Карак, Кохат, Лаки Марват, Моманд и Танк.
Официалните власти в провинция Хайбер-Пахтунхва считат, че именно
атаките срещу шиитското малцинство прави идеологическата платформа
на Местните талибани популярна и привлича нови бойци за тяхната кауза.
През 2021 г. клетките на ИДПХ пренасочват част от терористичната
си активност на територията на провинциите Хайбер-Пахтунхва и
Белуджистан. От извършените през периода 8 атентата, при които са
загинали 21 души, 4 атаки са били насочени срещу хазарската религиозна
общност, живееща в провинциалната столица на Белуджистан Куета и град
Болан. 12 Тази терористична организация е провела 2 атаки през 2022 г. – 1
срещу християнската общност в Белуждистан и 1 срещу представители на
шиитското малцинство в областта Баджаур на ФАПЗ, отнели живота на 6
души и ранили други 27. 13
Отговорът на малцинствените религиозни групи срещу проявите на
насилие срещу тях през 2021 г. се състои в провеждането на две атаки.
Първата е от страна на неидентифицирана религиозна група и е проведена
в провинция Синдх. Втората е извършена от шиитската сектантска
организация Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка (Sipah-e-
Muhammad Pakistan) в най-големия град в страната Карачи. В резултат на
това следват арести на Амир Баз, Шахид, Мушараф Абас, Баваджи и Адил7
Абас - ръководни членове на Пакистански корпус на сподвижниците на
Пророка, както и на Абас Джафри, който е един от основателите на
шиитската сектантска група Zainabiyoun Brigade. Последният е считан за
военен ръководител на Zainabiyoun Brigade, отговарящ за разузнавателната
дейност, вербуването на нови членове, тяхното религиозно обучение
(промиване на мозъци) и военна подготовка. Абас Джафри е заподозрян
също така, че е участвал в използването на обучени в чужбина бойци за
терористични дейности в интерес на тази шиитска сектантска група,
определена от официалните власти като терористична.
Като изключително опасна се определя дейността на Zainabiyoun
Brigade за привличане в своите редици завърнали се от Сирия, Ирак и Иран
шиитски бойци, имащи боен опит във военни операции, провеждани в тази
част на Близкия Изток. В експертен доклад на МВР на Пакистан се
посочва, че близо 200 пакистански младежи от шиитската общност,
избягали преди години от законодателно преследване, са се завърнали в
провинция Синдх и са се включили в Zainabiyoun Brigade. 14
В Пакистан много често официалните власти свързват сектантството
със сепаратизма. Сепаратизмът на част от живеещите в страната етнически
и религиозни групи остава едно от основните предизвикателства, с които
се сблъсква секторът за сигурност на тази южноазиатска държава в
началото на ХХI век. При анализиране на влиянието на сепаратизма върху
цялата система на националната сигурност основният акцент винаги се
поставя върху Белуджистан. Характерна черта за повечето организации,
действащи на територията на тази провинция и определени от федералното
правителство на Пакистан и от САЩ като терористични е това, че те се
борят за извеждането на провинцията от състава на Пакистан и
създаването на самостоятелна държава, т.нар. „териториален сепаратизъм”.
Тези техни цели много активно се подкрепят и от индийската
разузнавателна служба RAW (Research and Analysis Wing), чиито действия
още от отделянето на Пакистан от Британска Индия през 1947 год. са
насочени към създаването на политическа нестабилност във
федеративното управление на страната, напрежение в междуетническите
отношения, както и дестабилизиране на сектора за сигурност. 158
Като цяло идеологическият спектър от религия, идеи и виждания на
белуджистанските сепаратистки организации и техните лидери е доста
широк и разнообразен. Повечето от тях са активни, но дейността им много
рядко излиза извън рамките на Белуджистан. Тези, които понастоящем
оказват най-сериозно влияния върху обстановката за сигурност в тази
пакистанска провинция са Армията за освобождение на Белуджистан
(Balochistan Liberation Army, BLA), Фронта за освобождение на
Белуджистан (Baloch Liberation Front, BLF) и Белуджистанската
републиканска гвардия (Baloch Republican Buard). Посочените
белуджистански групировки извършват през 2021 г. 71 атентата в
провинцията, като убиват 95 души, а други 234 са ранени. Атаките са
съсредоточени в 17 области на провинцията и са насочени основно към
силите за сигурност и служители на правоприлагащите органи (47 атаки,
или 66 процента от тях), а 11 от целите на атентатите са били насочени
срещу шиитските малцинства, предимно хазари и имат сектантски
характер. 16
Повечето местни анализатори считат, че сектантството, което
дестабилизира пакистанската държава и общество, трябва да бъде
изкоренено. Препоръчва се това да стане с набор от административни
мерки, взети на провинциално и федерално ниво. Основният извод е, че
само по тази начин може да се постигне социална хармония, сигурност и
социална стабилност, които ще помогне за привличането на чужди
инвестиции и икономическо развитие на страната.Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;
ВА „Г.С.Раковски“;
Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, №
82;
GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Статията не съдържа класифицирана информация !