facebook3

Посещения в сайта

159351
Посещения днесПосещения днес31
Общо посещенияОбщо посещения159351
Посетители в момента 6

Дата и час

Вход в сайта

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

П О К А Н А

ЗА УЧАСТИЕ В КОЛЕДНО ТЪРЖЕСТВО

                                                                                                           

УВАЖАЕМИ ПАРАШУТИСТИ,

Националното ръководство на „Съюза на българските парашутисти” има честа и удоволствието да покани всички свои членове и симпатизанти (всички парашутисти и други военнослужещи настоящи и бивши и цивилни служили и работили в парашутни поделения на БА и МВР, както и изпълнявалите парашутни скокове в Спортни клубове и бившите Аероклубове) да вземат участие в Коледно тържество

КОЛЕДНОТО ТЪРЖЕСТВО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 16.12.2023 год. ОТ 12.00 ч. В КЛУБА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ В ГР. ПЛОВДИВ, УЛ.”БРАТЯ БЪКСТОН” -61

–куверт -10 (десет) лева.

Всеки участник може да си носи алкохол по избор.

Записвания за празничното тържество можете да направите на GSM 0888383578 – Сирмов до 15.12.2023г.

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ – БОЙНОТО КРЪЩЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
Доцент доктор Мирослав Мирчев

Анотация. Докладът разглежда дейността на новосъздаденото българско
военно разузнаване по време на Балканските войни. Показани са усилията на военните
разузнавачи да осигурят информация за противника на тактическо, оперативно и
стратегическо ниво, на базата на която да бъдат планирани операциите на полевите
армии. Посочени са както постигнатите успехи, така и недостатъците в работата
на Разузнавателната секция към Щаба на армията.
Ключови думи. Разузнаване, Учебно бюро, Информационно бюро,
Разузнавателна секция и служба на военния аташе.С указ на княз Фердинанд – № 176/27.12.1891 г., е създаден първият
български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно
бюро. Неговите задачи са да събира и обобщава сведения по военни
въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските
дипломатически агентства, както и да информира щабовете на войските
за новостите в чуждите армии, с главно внимание на армиите на
вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата
информационна дейност в българската войска, както и издаването на сп.
„Военен журнал“ и в. „Военни известия“.
През същата година се поставя началото на апарата на военните
аташета на България. На 13 юни 1891 г. със Заповед № 34 е открито и
първото българско военно представителство в Белград, а длъжността през2
1892 г. е заета от подполковник Илия Димитриев, който до тогава е
началник на Учебното бюро.
Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват
офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи
европейски държави. Те притежават впечатляващи за времето си военна
култура и знания, включително по въпросите на разузнаването,
контраразузнаването и военното законодателство, което спомага за
изграждането и развитието на българското военно разузнаване на
европейски основи. По това време Щабът на армията получава военна
информация от дипломатически, открити и други източници,
православната църква, както и от освободителните организации,
действащи в останалите под властта на Османската империя български
земи. 1
През м. май 1903 г. е предприета следващата стъпка по изграждане
на военното разузнаване. Със Заповед № 6 от 9 май на военния министър
Михаил Савов към Оперативно отделение на Щаба на армията на мястото
на Учебното бюро се създава Информационно бюро. То обработва
сведения, получавани от всички източници и органи. Бюрото организира
добиване и използване на информация от закрит характер. За негов
началник е назначен офицерът за особени поръчки при Оперативното
отделение капитан Константин Станчев.
Постепенно нараства и броят на службите на военните аташета.
Последователно са разкрити военни представителства във Виена – през
1901, Петербург, Букурещ и Рим – през 1904, в Берлин и Париж – през
1905, в Цариград – през 1910 и в Атина – през 1911 година. 2 С това на
практика се поставят основите на българската военна дипломация.
Преди началото на войните младото българско военно разузнаване
започва да изпраща целенасочено офицери, работещи под прикритието на
дипломати и търговска аташета, както и да обменя „чувствителна
информация“ с чуждестранни разузнавателни структури.
Укрепването на държавността в България през първото десетилетие
на ХХ век и започналата подготовка за война с Османската империя
налагат създаването на структури, специализирани в добиването на
информация по въпросите на отбраната и въоръжените сили. През този
период в европейските държави към щабовете на армиите вече са
изградени военно- разузнавателни структури. Същото става и в България.3
С указ № 190/31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се
преобразува в Разузнавателна секция към Оперативно отделение на
Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и
ръководство на разузнаването в България. На нея е подчинен апаратът на
военните аташета.
Първият началник на Разузнавателната секция е майор Тодор
Марков (1907 – 1910). Още като млад разузнавач, работещ през 1903 г.
като аташе в Търговското агентство в Солун, майор Тодор Марков
разработва документ, озаглавен „Съображения по организацията на
висшата тайно-разузнавателна дейност“. В него той прави предложения
за организационната структура на бъдещата разузнавателна служба, която
трябва да включва: Разузнавателна секция, подчинена на Щаба; военни
аташета при дипломатическите агентства; военни чиновници при
търговските агентства и всички вербувани „постоянни“ и „случайни“
агенти. Посочва се, че главната цел на Секцията е да ръководи
разузнавателните органи, постоянно да добива и систематизира
информацията за противника, да служи като школа за обучение на
военни чиновници и аташета, както и на ръководители на разузнавателни
служби при щабовете на различните съединения. Съображенията на майор
Тодор Марков са взети под вниманието от военния министър генерал
Данаил Николаев, който в свой Доклад № 415 до княз Фердинанд за
реорганизацията на Щаба на армията предлага една от четирите нови
структури в Оперативното отделение да бъде Разузнавателната секция. 3
Почти веднага се пристъпва към организиране на разузнаването в
съседните на Княжество България страни. Основно внимание се обръща на
Османската империя, като държава с която войната е най-вероятна.
Разузнавателният интерес към нея се засилва след преврата през 1908 г.
когато империята започва да модернизира своите въоръжени сили.
Държавното и военното ръководство на младата българска държава
осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и
поставят пред Разузнавателната секция отговорни задачи, които имат
тактически, оперативен и стратегически характер. В регламентиращите
документи се посочва, че разузнавателната информация, необходима на
командирите за планиране и водене на бойните действия се подразделя на:
сведения да противника; сведения за местността, за богатствата и
природните източници на държавата, в която се водят бойните4
действия. Тази информация се събира от войските, чрез разузнаване и
рекогносцировка или от разузнавателни органи на оперативно и
стратегическо ниво чрез картографски, военностатистически и
исторически източници, военни шпиони, проверка на частна и официална
кореспонденция, разпити на дезертьори, военнопленници и местни
жители, военни списания и др. 4
Българското военно разузнаване получава своето бойно кръщение по
време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата
война. През този период началник на Разузнавателната секция е майор
Никола Топалджиков (1912-1913). В навечерието на Балканската война
разузнавателна информация се добива главно от военните аташета,
търговските представителства, консулските мисии и граничните дружини.
Активно се използват и възможностите на изградената още преди войната
агентурна мрежа, чрез която се получават актуални и достоверни данни за
хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски.
Започва да постъпва ценна информация и от първите „агенти за влияние“,
вербувани от военните ни аташета и от работещите под прикритие военни
разузнавачи в дипломатическите ни представителства в Цариград, Одрин,
Белград и Рим. Агентурната мрежа включва не само местни граждани,
имащи информационни възможности, но и чуждестранни индустриалци и
бизнесмени, участващи в снабдяването с оръжие и боеприпаси на турската
армия. 5
Преди войните се поставят основите на целенасочения обмен на
разузнавателна информация с чужди разузнавателни служби. В периода
1906-1907 г. английският военен аташе в Цариград полковник Сертийс
предава ценна разузнавателна информация на капитан Мишайков.
Подобно е и сътрудничеството с английския консул в Одрин майор
Самсон, който по-късно е награден от Фердинанд с български орден „За
военни заслуги“. Съдействие оказват и представители на Италия. Ценни
сведения за развитието на военнополитическата обстановка в Османската
империя, състоянието на нейните въоръжени сили и мероприятията на
турското командване по отношението независимостта на страната след
Младотурската революция дава капитанът от италианската армия Козма
Манера, който служи в македонската жандармерия в Лерин. Аналогичен е
случаят с майор Лоди. През този период майор Никола Топалджиков
получава системно разузнавателни данни за турските въоръжени сили от5
представителя на италианската индустриална палата в Цариград Марко
Рус, за което след войните той е награден с български орден.
Особено ползотворни са приятелските отношения на българския
военен аташе в Белград ротмистър Петър Ганчев с италианския военен
аташе, който по линия роднинските връзки между италианския и сръбския
двор има постоянен достъп до тайния архив на сръбския Генерален щаб.
Оттам за Щаба на армията в София постъпват копия от оригинални
документи с военновременните мобилизационни ресурси и планове на
сръбската армия в случай на война с Австро-Унгария и България.
Разузнавателна информация се получава и от австрийските
дипломатически представителства. Изключително важни са данните,
постъпили от военния ни аташе във Виена майор Иван Тантилов за броя на
турските военнослужещи, отбраняващи крепостта, както и за
здравословното състояние на коменданта на Одрин Шукри паша.
През 1911 г. при резидента на българското военно разузнаване в
Цариград капитан Ковачев се явява 33-годишният българин Ангел Пецев.
Той е роден в Истанбул, учил е там, в Солун и Одрин, владее седем
европейски и източни езици. Пътува безпрепятствено из цяла Османска
империя. Ангел Пецев предлага услугите си в интерес на Княжество
България като човек, имащ разузнавателни възможности по линия на
добрите бизнес контакти с европейски доставчици на оръжие за турската
армия, с турски военни търговци и с високопоставени чиновници от
турското военно министерство. Той споделя, че поддържа близки
отношения с най-големия германски доставчик на оръжие и боеприпаси за
турската армия Бернар Сингер. Покрай него Ангел Пецев е успял да се
сдобие с компромати за корупционни практики срещу Халил ефенди –
висш служител в турското военно министерство. След анализ на казаното
от родолюбивия българин капитан Ковачев дава указания за вербуването
на Халил ефенди.
Следващата задача, която получава Ангел Пецев е да се запознае и
изгради приятелски контакти с полковник Мут, който е представител на
германския Генерален щаб и главен специалист при фортификационното
изграждане на Одринската крепост. С помощта на Халил ефенди той
успява да проникне в кабинета на немския полковник и да вземе от там
карта с нанесени на нея отбранителни и инженерни съоръжения, както и
огневата система на крепостта. Прекопира картата и я връща обратно.6
Копието е изнесено през границата, скрито в кух бастун. За безценната
помощ, оказана на военното разузнаване Ангел Пецев е награден от
българското правителство. 6
Малко по-късно Ангел Пецев информира Разузнавателната секция за
готвен атентат срещу княз Фердинанд в случай, че той осъществи
намеренията си да влезе като победител в Цариград и да бъде коронясан в
църквата „Света София“ като император. В добитите от Ангел Пецев
данни се казва, че „ислямски фанатици са заложили стотици килограми с
взрив в „Света София“. Взривяването й ще бъде сигнал за свещена война
на исляма срещу християнството в цял свят“. Тази информация е
предадена на Фердинанд от заместник-началника на Секцията капитан
Самарджиев, който съветва княза да се откаже от намеренията си. 7
Особено интересна е дейността на майор Дянко Неделчев, офицер от
артилерията, който работи под прикритието на секретар в Генералното ни
консулство в Одрин. Той обикаля строящите се отбранителни съоръжения,
заграждения и фортове, където черпи турските войници с тютюн и
мастика, но същевременно добива данни за позициите на артилерията на
противника, разположението на казармените райони, складовете за
боеприпаси и др. На базата на разузнавателната информация и изготвените
от майор Неделчев карти българското командване разработва план за
превземането на крепостта.
Данните за Одринската крепост, добити още в мирно време, са
използвани от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов, за да
подготви атаката и превземането на града. При Одрин са пленени 66 000
турски войници, 2000 офицери, 14 генерали, 16 знамена и 600 оръдия.
Друг офицер от българското военно разузнаване Петър Амзел, който
е владеел до съвършенство турски език, под прикритието на скитащ
фокусник и певец, обикаля военните съоръжения около крепостта и прави
схеми на фортификационното оборудване, с което се допълват наличните
вече данни. Бъдещият политик Стойчо Мошанов, преоблечен като турски
войник, също добива информация за турските войски, отбраняващи
Одрин. 8
По време на войните в щабовете на отделните армии функционират
разузнавателни секции към оперативните отделения, а в щабовете на
пехотните дивизии, бригади и полкове разузнаването се възлага на отделни
офицери. В хода на мобилизацията и съсредоточаването на Българската7
армия по границата с Османската империя, апаратът на военните аташета
продължава да изпраща достоверна информация за противника. На
07.10.1912 г. българският военен аташе във Виена съобщава, че турците
планират да извършат десант на българския черноморски бряг. Тези данни
са потвърдени и от майор Топалджиков, който работи в Цариград с
уточнението, че се предвижда десантът да бъде осъществен във
Варненския залив с около 40 000 души.
В тила на противника – в Одринска Тракия и Македония, за добиване
на разузнавателни сведения се използват източници сред българското
население и бунтовническите чети. Създадените разузнавателни пунктове,
прехвърлят през границата четите и ръководят дейността им от
Кюстендил, Рилския манастир, Самоков, Дупница, Велинград (Лъджене),
Чепеларе и Бургас. Редът за тяхното използване в интерес на
Разузнавателната секция е регламентиран в „Правилник за доброволните
чети, които ще действат в Македония и Одринско в Освободителната
война“, в който са посочени основните задачи на четите и реда за
доставяне на разузнавателните данни. Според този Правилник всяка чета
има право да „разрушава мостове, железници, телеграфи, складове с
храни и оръжие, да напада обозите, да разузнава движението и числото
на противника“. 9
През този период новосъздаденото българско военно разузнаване
използва много активно възможностите на Вътрешната македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО) за добиване на информация. Пример
за това е дейността на един от нейните основатели и водачи - Гьорче
Петров, който преди войната работи като учител в Прилеп, Щип и Битоля.
В изпълнение на поставените му от Разузнавателната секция задачи Гьорче
Петров изготвя географския справочник „Материали по изучаването на
Македония“, в който подробно описва бъдещия театър на бойните
действия, правейки характеристики на всички планини, реки, пътища,
местното население и др. На базата на този материал Щабът на армията
планира своите операции в Македония.
Връзката между ВМОРО и Разузнавателната секция е двупосочна –
от една страна в Щаба на армията постъпват разузнавателни сведения за
турските гарнизони, дислоцирани в Македония, но от друга Вътрешната
организация получава информация от задграничните органи на военното
разузнаване за подготвяни репресивни акции на турската армия и8
жандармерия срещу нея. По този начин Щабът на армията пряко
подпомага революционната борба на ВМОРО. 10
С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата
информация и своевременното ѝ предоставяне на командването на
армиите, участващи в бойните действия, значително внимание се обръща
на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на
всяка конна дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотната
дивизия – конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните
пунктове. За съжаление през първите дни на войната разузнаването на
тактическо ниво показва значителни недостатъци (липса на достатъчно
данни за непосредствения противник, закъсняло изпращане на
разузнавателната информация, лоша координация на действията,
недостатъчно задълбочен анализ на разузнавателните данни и др.), което
затруднява вземането на решения на ниво полк-дивизия и води до забавяне
настъплението на 1-ва и 3-та армии.
По време на примирието българското командване полага усилия за
подобряване на разузнавателната дейност в Османската империя.
Министерството на външните работи създава информационна мрежа, а
Главната квартира изпраща в Родосто капитан Александър Самарджиев,
който успява да изгради своя агентурна мрежа. При събирането на
сведения се работи основно с гърци. Допълнително се използват
възможностите на военните аташета в столиците на Великите сили, в
Букурещ и данни, добити от турски дезертьори, предимно християни. От
анализа на разузнавателните данни става ясно, че турците възнамеряват да
настъпят откъм Галиполи и да направят десант на брега на Мраморно
море, между Родосто и Силиврия.
При операцията за превземането на Одринската крепост
разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага
българската армия. Изключително полезни са сведенията за крепостта,
събрани в мирно време, получени от пленници, от българи прибежчици и
от местни жители. За първи път се води въздушно разузнаване (визуално
и частично чрез фотографиране), като се използват 29 самолета и 2 балона,
разпределени в три аеропланни и едно балонно отделение.
Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се
подслушване и прехващане на чуждия радиообмен, приемат се
информационни бюлетини на международните радиостанции и на9
противниковите войскови радиостанции. На практика се поставят основите
на радиоразузнаването, което е български принос в световната военна
история. Командирът на телеграфо-пощенското отделение при Щаба на
Действащата армия майор Куцаров за първи път във военното дело
извършва радиоразузнаване и успешен прехват на радиосъобщения между
Истанбул и Одрин (радионаправление между турското Главното
командване и Одринската крепост). За първи път се извършва
организирано подслушване на противниковия радиообмен и приемането на
бюлетини от радиостанциите на международния обмен. 11
Периодът от април до юни 1913 г., съвпадащ с края на Първата и
началото на Втората балканска война, е особено напрегнат за българското
военно разузнаване. Военните аташета подават голямо количество
достоверна информация относно позициите на Великите сили и за
ориентацията и намеренията на съседните на България държави по
отношение на войната на Балканите. Особено активен е военният ни аташе
в Букурещ майор Александър Кисьов. Той многократно предупреждава, че
Румъния няма да признае териториалните придобивки на България и ще
търси компенсации.
Българските разузнавачи информират военния министър и царското
семейство още през м. юли 1913 год., че Турция няма да спази Лондонския
договор и ще се опита да си върне превзетите от българската армия
територии. Военният аташе в Берлин майор Петър Ганчев докладва, че
тези амбиции на Турция са подхранвани от Германия, като в своята
шифрограма той пише „неискреността на Германия по въпроса за Одрин е
очевидна. Ние не само ще загубим този град, нам ще бъдат отнети и
земите на запад от Одрин“. 12 За съжаление тези данни не са взети под
внимание, което води до катастрофалните последици за нашата страна
след края на Междусъюзническата война.
В хода на Балканските войни в дейността на младото българско
военно разузнаване се забелязват и редица слабости. Основната база от
разузнавателна информация постъпва по линия на военните аташета и
изградените агентурни мрежи т.е. на стратегическо ниво. Тя обаче не
винаги е достатъчно пълна и точна, което затруднява нейния анализ и
вземането на най-вярното решение. Недостатъчни са данните, добивани на
тактическо и оперативно ниво, което води до непълни и колебливи
решения от страна на полевите командири – във вреда на българската10
армия. Отменят се заповеди за настъпление, принудително се преминава
към отбрана, без развитието на военните действия реално да изискват това
и др.
Литература
1 Мирчев, М Монография „Разузнаването от античността до наши дни. Един разузнавач
за разузнаването“, Издателство ВА „Г.С. Раковски“, София 2022, ISBN 978-619-7478-
84-6, стр. 210.
2 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 59.
3 Братанова, Хр, „100 години военно разузнаване“, стр. 5.
4 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 50.
5 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
6 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 55.
7 www.bgnow.eu. „Кой е софиянецът, построил величествения храм „Света София“ в
Истанбул, 2021.
8 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
9 „Балканската война 1912-1913“, София 1961, стр. 216.
10 Елдъров, Св. „Към историята на българското военно разузнаване в Османската
империя и Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, стр. 22.
11 Млеченков, М, „Свързочните войски на България 1878-1944“, София 2004, стр. 100.
12 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.

СЕКТАНСКОТО НАСИЛИЕ В ПАКИСТАН – ТЕРОРИЗЪМ ИЛИ
ДЪЛБОКИ РЕЛИГИОЗНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В ОБЩЕСТВОТО

Доцент д-р Мирослав Мирчев

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със сектантството в
Пакистан, породено от неравноправното положение на малцинствените шиитски
групи в обществото. Разгледани са основните причини за това, както и дейността на
местни терористични групировки и организации в лицето на Движението на
пакистанските талибани и т.нар. Местни талибани за дестабилизиране на
обстановката за сигурност и създаване на етническо напрежение. Анализирани са и
част от мерките, взети от пакистанското военно и държавно ръководство за
регулиране на проблемите и създаването на религиозна хармония и социална
сигурност. Ключови думи: секта, сектантство, тероризъм, Движение на
пакистанските талибани, Местни талибани, Ислямска държава – Хорасан и
Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка .Думата секта произлиза от латинското „secta“, която означава
организирана религиозна група или организация. В повечето от
европейските езици „секта“ има негативно значение и се използва в
смисъла на религиозни групи с висока степен на напрежение между тях и
обществото, но чийто вярвания са по-скоро традиционни в обществения2
контекст. От социологическа гледна точка сектите се отличават с
традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна
чистота — такава, каквато я разбират техните членове. Сектата се
разглежда също така и като малка религиозна група от хора, която се е
отделила от по-голяма, с вече установена религия. Сектите имат много
допирни точки с религията, от която са се отделили, но същевременно са
налице и различия в доктрините, които изповядват. 1
На урду терминът „секта“ често се превежда както „firqa“, което се
интерпретира като „разделение и отрицание“. Повечето местни
анализатори разглеждат генезиса на сектантството в Пакистан със
започналата в началото на 80-те години на миналия век вълна от
ислямизация, военни преврати и появата на първите терористични
организации в страната.
Религиозните малцинства са близо 8 милиона души от
200 милионното население на страната. Доминиращи в Пакистан са
мюсюлманите, които са 97 % от цялото население на страната. От тях 77%
са сунитско мнозинство (представители на религиозната Ханифитска
школа) и 20% са шиити. Около 2.2% са представители на най-значимата
мюсюлманска общност в страната, тази на Ахмадия. Другите
малцинствени етноси - индуси, сикхи, зороастрийци, бахаи и християни
(католици и протестанти), определяни като немюсюлмани са 3%, които ги
поставя в изключително неблагоприятно положение по отношение на
мюсюлманското мнозинство. 2
Това неравноправно съотношение води до появата на първите
сектантски доктрини. Започват и процеси на дискриминация към
малцинствените общности, основани на различия във вярата. Началото е
поставено от поредицата военни преврати в страната, когато официално
започва да се формира негативна нагласа сред големи мюсюлмански групи
от пакистанското население за „превъзходство“, базиращо се на омразата
към тези, които изповядват друга религия, различна от сунитското течения
в Исляма. Не малка роля в този негативна пропаганда оказват още
средствата за масова информация (СМИ), държавните институции, както и
дейността на някои от религиозните пакистански политически партии и3
техните лидери, религиозните училища (медресета) и др. Допълнителен
разкол между сунити и шиити, живеещи в Пакистан внасят и различията,
породени от духовните течения „Деобандис“* и „Барелвис“**. 3
В Пакистан на религиозните малцинства е разрешено да практикуват
и разпространяват своята религия. По Конституция те имат равни права на
труд, образование и собственост. Свободата на словото им обаче от много
години е „обект на разумни ограничения в интерес на славата на исляма“.
За сериозните проблеми в страната, свързани със сектантството
говори и фактът, че властите в Пакистан имат официална формулировка на
понятията сектантска атака и етнополитическо насилие. Първото се
характеризира с непозволеното използване на насилие, което се корени в
различията между ислямски религиозни школи при тълкуването на
Корана. Като подобен тип насилие се определят действията на забранените
от закона пакистански сектантски групировки като Lashkar-e-Jhangvi,
Tehreek-e-Jafria, студентската организация Imamia, Sipah-e-Muhammad и
др., срещу конкурентни религиозни школи и групи. Под етнополитическо
насилие властите в страната разбират заплахата или използването на сила,
често срещу цивилно население, за постигане на политически, социални
или религиозни цели, за сплашване на опоненти или за пропагандирането
на идеология. 4
Пикът на сектантско насилие е през 2013 г. когато се извършват 220
нападения над малцинствени общности, свързани с дискриминационно
отношение, побоища и убийства. През 2021 г. насилието на сектантска
основа в Пакистан взима 7 жертви, сред които са гражданин на Шри
Ланка, представители на религиозната общност Ахмадия и на
хиндуисткото малцинство, живеещо на територията в Пенджаб. В тези
инциденти на насилие, основано на различия във вярата, разярени тълпи от
хора са удряли и убили лица, обвинявайки ги в богохулство. 5
Ахмадия е ислямско религиозно движение възникнало през 1889 г. в
Северна Индия. Негов основател е Мирза Гулам Ахмад, починал през 1908
г. в Лохар. Приживе той се провъзгласява за новия Месия и Махди, когото
Бог е посочил за да спаси мюсюлманите. Представители на тази общност
има в 209 страни в света. Според Световната християнска енциклопедия,4
движението Ахмадия е най-бързо разрастващата се ислямска група в
началото на ХХI век. Най-силно Движението е представено в Пакистан,
където близо 4 милиона негови последователи живеят основно в
провинция Пенджаб и провинциалната столица Лахор, където са техните
религиозни светилища и храмове. Официално то се ръководи от т.нар.
„Мюсюлманска общност Ахмадия“, оглавявана от Мирза Масрур Ахмад
(политически необвързан халиф). Близо 0.2% от привържениците на
Движението са членове на сепаратистка група, наречена „Движение Лахор
Ахмадия“. Религиозните възгледи на Ахмадия се разглеждат от
представителите на сунитите и шиитите като противоречащи на изконните
ценности на исляма (хетеродокс) и те не признават Мирза Гулам Ахмад за
халиф и Месия. 6
Преследванията срещу членовете на Движението започват през 1974
г. когато тогавашният федерален министър-председател Зулфикар Али
Бхуто официално обявява ахмадийците за „немюсюлмани“, защото
почитат Мирза Гулам Ахмад за пророк, а не Мохамед и ги лишава от
основните им религиозни прави. Сектантското насилие срещу Ахмадия
води началото си от военния преврат на генерал Зеа ул Хак от 1977 г.,
който в стремежа си да превърне Пакистан в ислямска държава,
ръководена единствено от законите на шериата, започва да толерира
насилието над представители на това Движение. До 2007 г. при различни
нападения над ахмадийската общност са били убити около 4 000 нейни
членове. Спонсорираната от държавата през този период насилствена
ислямизация води до засилване на сектантското разделение не само между
сунити и шиити, но и между представители на религиозните движения
„Деобандис“, подкрепяно от генерал Зиа ул Хак и „Барелвис“. 7
Веднага след създаването на Движението на пакистанските талибани
(ДПТ) то също се включва в сектантската омраза срещу Ахмадия, не само с
религиозна омраза, но и с преки терористични атаки. Само за 2008-2011 г.
срещу неговите представители пакистанските талибани са извършили над
24 атентата, при които загиват близо 1 000 души. През този период, за
кратко време, в атаките срещу ахмадийската общност в Пакистан се
включва и терористичната групировка „Войни на Аллаха” (Jundallah). 85
Сегашното пакистанско държавно и военно ръководство определят
като религиозно вдъхновени и извършващи сектантски нарушения срещу
малцинствени групи, на територията на страната, основно три
терористични организации - ДПТ, т.нар. Местните талибани и Ислямска
държава провинция Хорасан (ИДПХ). ДПТ се появява на сцената като
терористична организация в края на 2007 год. на територията на
контролирания от пущунските племена мехсуд район Южен Вазиристан.
Официално ДПТ е провъзгласено на 14.12.2007 год. в гр. Пешавар, по
решение на Шурата на пущунските племена, населяващи седемте области
на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ). Движението
обединява първоначално отрядите на около 40 полеви командири,
ръководещи близо 50 000 въоръжени пущунски бойци. Същите тези 40
командири формират и ръководството на ДПТ. Основната цел, която
първоначално си поставя ДПТ е да обедини всички „муджахидини“ на
територията на Пакистан, да ги организира за свещена война „джихад”
срещу САЩ и ръководената от тях коалиция на територията на
Афганистан, както и срещу пакистанските въоръжени сили и силите за
сигурност на страната, които периодично провеждат операции срещу
пущунските племена населяващи ФАПЗ и провинция Хайбер-Пахтунхва. 9
Понастоящем ДПТ е най-активно действащата терористична
организация срещу инакомислещите представители на шиитските
общности, населяващи Пакистан. През 2021 г. Движението е извършило
87 терористични атаки. При тези атентати са убити 158 души, а 200 други
са ранени. Болшинството от тях са извършени в провинция Хайбер-
Пахтунхва – общо 78. Други 5 са проведени в провинция Пенджаб и във
федералната столица Исламабад. Атентатите, които ДПТ организира на
територията на провинция Белуджистан са 4 и са насочени срещу
ръководни представители на хазарската общност. Те са определени от
официалните власти за сектантски. 10 През 2022 г. ДПТ провежда 3 атентата
срещу ръководни представители на шиитска и сунитска общности (68
убити и 211 ранени), включително и един голям самоубийствен атентат
срещу шиитската джамия „Koocha Risadar”, намираща се в Пешавар.6
Срещу християнската общност в страната са извършени 2 атаки, при които
са дадени 4 жертви. 11
Групировката на Местни талибани се появява в Пакистан през 2014
г. когото група бойци, неодобряващи дейността на ръководството на ДПТ
се отделя от Движението. Местните талибани извършват терористични
атаки основно в областите Северен Вазиристан и Баджаур на ФАПЗ. През
2012 г. нелегално действащи клетки на тази организация са извършили 22
терористични атаки, които вземат 24 жертви. Въпреки, че основните цели
на техните атентати са преди всичко медицински лица, които поставят
ваксини срещу полиомиелит, представители на силите за сигурност,
политически лидери и старейшини на племенни пущунски общности, през
посочения период Местните талибани са ликвидирали 10 религиозни
лидери и видни представители на шиитските общности, живеещи в
населените пунктове Хан, Карак, Кохат, Лаки Марват, Моманд и Танк.
Официалните власти в провинция Хайбер-Пахтунхва считат, че именно
атаките срещу шиитското малцинство прави идеологическата платформа
на Местните талибани популярна и привлича нови бойци за тяхната кауза.
През 2021 г. клетките на ИДПХ пренасочват част от терористичната
си активност на територията на провинциите Хайбер-Пахтунхва и
Белуджистан. От извършените през периода 8 атентата, при които са
загинали 21 души, 4 атаки са били насочени срещу хазарската религиозна
общност, живееща в провинциалната столица на Белуджистан Куета и град
Болан. 12 Тази терористична организация е провела 2 атаки през 2022 г. – 1
срещу християнската общност в Белуждистан и 1 срещу представители на
шиитското малцинство в областта Баджаур на ФАПЗ, отнели живота на 6
души и ранили други 27. 13
Отговорът на малцинствените религиозни групи срещу проявите на
насилие срещу тях през 2021 г. се състои в провеждането на две атаки.
Първата е от страна на неидентифицирана религиозна група и е проведена
в провинция Синдх. Втората е извършена от шиитската сектантска
организация Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка (Sipah-e-
Muhammad Pakistan) в най-големия град в страната Карачи. В резултат на
това следват арести на Амир Баз, Шахид, Мушараф Абас, Баваджи и Адил7
Абас - ръководни членове на Пакистански корпус на сподвижниците на
Пророка, както и на Абас Джафри, който е един от основателите на
шиитската сектантска група Zainabiyoun Brigade. Последният е считан за
военен ръководител на Zainabiyoun Brigade, отговарящ за разузнавателната
дейност, вербуването на нови членове, тяхното религиозно обучение
(промиване на мозъци) и военна подготовка. Абас Джафри е заподозрян
също така, че е участвал в използването на обучени в чужбина бойци за
терористични дейности в интерес на тази шиитска сектантска група,
определена от официалните власти като терористична.
Като изключително опасна се определя дейността на Zainabiyoun
Brigade за привличане в своите редици завърнали се от Сирия, Ирак и Иран
шиитски бойци, имащи боен опит във военни операции, провеждани в тази
част на Близкия Изток. В експертен доклад на МВР на Пакистан се
посочва, че близо 200 пакистански младежи от шиитската общност,
избягали преди години от законодателно преследване, са се завърнали в
провинция Синдх и са се включили в Zainabiyoun Brigade. 14
В Пакистан много често официалните власти свързват сектантството
със сепаратизма. Сепаратизмът на част от живеещите в страната етнически
и религиозни групи остава едно от основните предизвикателства, с които
се сблъсква секторът за сигурност на тази южноазиатска държава в
началото на ХХI век. При анализиране на влиянието на сепаратизма върху
цялата система на националната сигурност основният акцент винаги се
поставя върху Белуджистан. Характерна черта за повечето организации,
действащи на територията на тази провинция и определени от федералното
правителство на Пакистан и от САЩ като терористични е това, че те се
борят за извеждането на провинцията от състава на Пакистан и
създаването на самостоятелна държава, т.нар. „териториален сепаратизъм”.
Тези техни цели много активно се подкрепят и от индийската
разузнавателна служба RAW (Research and Analysis Wing), чиито действия
още от отделянето на Пакистан от Британска Индия през 1947 год. са
насочени към създаването на политическа нестабилност във
федеративното управление на страната, напрежение в междуетническите
отношения, както и дестабилизиране на сектора за сигурност. 158
Като цяло идеологическият спектър от религия, идеи и виждания на
белуджистанските сепаратистки организации и техните лидери е доста
широк и разнообразен. Повечето от тях са активни, но дейността им много
рядко излиза извън рамките на Белуджистан. Тези, които понастоящем
оказват най-сериозно влияния върху обстановката за сигурност в тази
пакистанска провинция са Армията за освобождение на Белуджистан
(Balochistan Liberation Army, BLA), Фронта за освобождение на
Белуджистан (Baloch Liberation Front, BLF) и Белуджистанската
републиканска гвардия (Baloch Republican Buard). Посочените
белуджистански групировки извършват през 2021 г. 71 атентата в
провинцията, като убиват 95 души, а други 234 са ранени. Атаките са
съсредоточени в 17 области на провинцията и са насочени основно към
силите за сигурност и служители на правоприлагащите органи (47 атаки,
или 66 процента от тях), а 11 от целите на атентатите са били насочени
срещу шиитските малцинства, предимно хазари и имат сектантски
характер. 16
Повечето местни анализатори считат, че сектантството, което
дестабилизира пакистанската държава и общество, трябва да бъде
изкоренено. Препоръчва се това да стане с набор от административни
мерки, взети на провинциално и федерално ниво. Основният извод е, че
само по тази начин може да се постигне социална хармония, сигурност и
социална стабилност, които ще помогне за привличането на чужди
инвестиции и икономическо развитие на страната.Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;
ВА „Г.С.Раковски“;
Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, №
82;
GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Статията не съдържа класифицирана информация !

АФГАНИСТАНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СЪПРОТИВА – ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЛИБАНИТЕ

Доцент доктор Мирослав Мирчев

                                  

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със създаването и дейността на Националния фронт за съпротива (НФС) в Афганистан. Посочени са организационната структура, ръководния състав и идеологическата платформа на НФС, както и формите на съпротива срещу управлението на Движението Талибан (ДТ). Анализирани са причините, поради които НФС понастоящем е единствената опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на талибаните. В доклада е отделено внимание на проведените от ДТ операции в североизточните афганистанки провинции срещу отрядите на НФС, с основно внимание на провинция Пенджшир.

Идването на власт на Движението Талибан (ДТ) през м. август 2021 г. и изтеглянето на САЩ от Афганистан, отново отваря една незараснала рана от близкото минало на страната, свързана със съпротивата срещу управлението на талибаните. Тя е отражение не само на недоволството от извършените през годините жестокости в страната, но и на един вековен сблъсък в Исляма, този между сунитското и шиитското религиозни течения. Противоречията между талибаните и представителите на шиитския етнос, населяващ тази част на света ескалират рязко през 1996 г. когато „студентите“ превземат афганистанската столица Кабул и създават Ислямско емирство Афганистан. Това ново държавно формирование е признато единствено от Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства. Като опозиция на талибаните тогавашният министър на отбраната Ахмад Шах Масуд (Лъва от Панджшир), заедно с Абдул Рашид Дустум и Саид Мансур създават Обединения фронт, известен още като Северен алианс, в който влизат всички шиитски афганистански етноси – таджики, узбеки, хазари, туркмени, както и някои от по-малките пущунски племена. Ахмад Шах Масуд, който е дълбоко религиозна и духовна личност, категорично се противопоставя на радикалните тълкования на исляма от страна на талибаните и представителите на Ал Кайда. Той е убеден, че само една демократична система може да осигури траен мир в Афганистан и прави неуспешни опити да убеди талибаните да се присъединят към политическия процес, водещ към демократични избори и многопартийно управление. С помощта на САЩ Обединеният фронт успява да свали талибаните от власт в края на 2001 г., след което се саморазпуска. На 09.09.2001 г., два дни преди атентатите от 11 септември в САЩ, Ахмад Шах Масуд е убит в провинция Тахар от представители на Ал Кайда, които се представят за журналисти и взривяват бомба, скрита в камера, докато взимат интервю от него.

През 2011 г. завърналият се от Великобритания Ахмад Зая Масуд, син на Ахмад Шах Масуд, Хаджи Мохамад Мохакик и Абдул Рашид Дустум реформират военното крило на Обединения фронт и създават афганистанския Националния фронт за съпротива („Джабх-е Мели“), който се противопоставя на талибаните. Идеологическата платформа на Фронта се свързва с налагането на ислямска демокрация на територията на страната. През м. януари 2012 г. Националният фронт за съпротива (НФС) изразява своите опасения от завръщането отново на талибаните на власт като следствие от започналите тайни преговори между САЩ, Пакистан и ДТ в Берлин. Малко по-късно, същата година, Ахмад Зия Масуд, който ръководи доминираната от таджики партия „Джамиат-и Ислами“, Абдул Рашид Дустум, лидер на узбекската „Джунбиш-и Мили“, Хаджи Мохамад Мохакик, ръководител на хазарската „Хазара Хизб-е Вахдад“ и Амрулах Салех, бивш директор на афганистанската национална разузнавателна служба и основател на партията „Басидж-е Мили“ (Зелена тенденция в Афганистан), подписват с американското правителство съвместна декларация за национален диалог. В нея те настояват за ревизия на Конституцията, децентрализация на политическата система, която да бъде съобразена с политическите, социалните и културни различия на отделните етносите, населяващи Афганистан, както и налагането на парламентарна форма на управление, като противодействие на президентската система. Това на практика е първата реална стъпка, при която ръководствата на таджикската, узбекската и хазарската общности излизат с единна позиция и начин на мислене.[i]

Военните сблъсъци между НФС и талибаните започват веднага след като САЩ и водената от тях коалиция напускат Афганистан, през м. август 2021 г., а президентът Ашраф Гани бяга от страната. Противниците на новата власт под ръководството на Ахмад Зия Масуд организират своята съпротива основно в провинция Панджшир и отчасти в източната част на съседната провинция Баглан. Техните действия са подкрепени от вицепрезидента Амрула Салех, който се самопровъзгласява за държавен глава и призовава населението на страната да подкрепи НФС. Той и Ахмад Зия Масуд заявяват, че съпротивата срещу талибаните продължава и отправят апел за общонационално въстание, а говорителят на НФС Али Майсам Назари уточнява, че те преминават към воденето на партизанска война.[ii]

След сблъсъци със силите на талибаните отрядите от НФС бързо успяват да наложат контрол върху три области, разположени в североизточните части на Панджшир - Дара, Абшар и Парян. Следват седмици на ожесточени сражения, съпроводени с противоречиви коментари и от двете страни относно реалните успехи на воюващите сили. В крайна сметка на 05.09.2021 г. говорителят на талибаните Билал Карими съобщава, че те са установили контрол над пет от седемте района на Панджшир и напредват към Базарак, главният град на провинцията. Ахмад Зия Масуд прави неуспешен опит да преговаря с „Рахбари Шура“ (най-висшия консултативен орган на ДТ, състоящ се от 26 души) и след като получава отказ, талибаните да спрат своето настъпление, напуска региона с част от бойците си. В изявление, направено в социалните мрежи Ахмад Зия Масуд посочва, че борбата му още не е приключила, НФС ще продължи съпротивата срещу ДТ и обвинява международната общност за признаването на талибаните като политическа сила.[iii]

През м. октомври 2021 г. ФНС се регистрира официално като организация в САЩ, т.нар. „чужд агент“, правейки опити да лобира и да убеждава американските политици да подкрепят афганистанска опозиция. Основната цел, която си поставя Фронтът е „да се застъпва и подкрепя свободата и демокрацията в Афганистан чрез активни контакти с Конгреса, администрацията и американския народ“. Посочва се още, че ФНС ще се стреми да бъде „защитник на американските инвестиции в Афганистан, направени през последните 20 години и сила, която ще освободи страната от нетолерантността и тероризма“.[iv]

Независимо от оттеглянето си от района на Панджшир и понастоящем бойците от ФНС не са прекратили своята съпротива срещу режима на талибаните. Те продължават да нанасят удари срещу техни административни единици и военни обекти в тази част на Афганистан. От началото на 2022 г. бойните действия на НФС излизат извън долината Пандшир и се разширяват в областите Талокан, Намакаб, Рустак, Калафган и Фахар на провинция Тахар, както и областите Кишм и Раг в провинция Бадахшан. За успеха на техните операции помага и масовото дезертиране на таджикски талибански бойци в провинция Бадахшан на страната на НФС. Отчита се, че това затруднява операциите на талибаните тъй като таджиките са местни хора, които познават добре планинския терен в североизточен Афганистан за разлика от пущунските талибански бойци, които се набират от западните афганистански провинции. Една от последните успешни атаки на НФС е при отбелязване на първата година от управлението на талибаните. По време на празненствата по този повод, в долината Азеру на провинция Панджшир, са убити 5 и пленени 40 войници от силите на ДТ.[v]

В операциите срещу НФС, от страна на талибаните, участват над 10 000 бойци, които се ръководят от най-добрите им командири, доказали своите умения през годините на съпротива срещу САЩ – молла Мохамад Якуб Муджахид, който заема поста министър на отбраната, началник-щаба на въоръжените сили Кари Фасихудин и заместник-министъра на отбраната и висш талибански военен лидер Фазл Мазлум. И тримата участват непосредствено в бойните действия срещу НФС през месеците август и септември 2021 г. и продължават да ръководят операциите по прочистването на провинциите Панджшир и Баглан до средата на 2022 г.[vi] В хода на бойните действия талибаните използват изоставена от коалиционните сили бронирана техника, артилерия и хеликоптери Ми-17, Ми-24, както и американските MD-500.[vii]

През м. юни 2022 г. силите на талибаните, разположени в северната провинция Баглан започват масово да напускат района без да са получили заповед за това, което позволява на отрядите на НФС да превземат няколко района в тази провинция. Започналата контраоперация на талибаните се ръководи лично от молла Мохамад Якуб Муджахид, но тя не постига значителни успехи. На 21.08.2022 г. правителството на талибаните назначава за ръководител на операциите срещу ФНС в долините Андараб и Панджшир Абдул Каюм Закир. Той успява да привлече на своя страна стотици бойци от формированията на ДТ от провинция Хелмадн, където е изключително популярен като ръководител на съпротивата на Движението срещу САЩ и коалиционните сили. До края на 2022 г. контраоперацията на талибаните не бележи съществен успех. Бойците от НФС използват големите наводнения в долината Панджшир през м. август същата година, които възпрепятстват предвиждането на бойната техника на сухопътните сили на талибаните и успяват да установят контрол над нови райони в провинцията.

Назначаването на Абдул Каюм Закир за ръководител на операциите срещу НФС води до напрежение, тъй като той сред талибанските ръководители известни със своите жестокости и убийства при потушаване на метежи, включително и сред шиитските общности. По данни, изнесени от говорителя на правителството на талибаните Забиула Муджахид по време на бойните действия в средата на м. септември 2022 г. бунтовниците са загубили 40 бойци, а други 100 са били арестувани. Тази информация е опровергана от говорителя на НФС Сибхатула Ахмади, който твърди в свое съобщение, публикувано в „Туитър“, че са убити 71 талибани, а загубите в редиците на НФС са само 11 души.[viii]

Някои анализатори считат, че неуспехите на талибаните се дължат основно на етническото разделение на техните сили. Част от бойците са от местните таджикски общности, живеещи в провинциите Панджшир и Бадахшан, които се считат за ненадеждни, а други са от пущунските племена, населяващи Южен и Източен Афганистан и не познават терена. През месеците май и юни на 2022 г. се наблюдава тенденцията към дезертиране на командирите на таджикските отряди и преминаването им на страната на НФС, а болшинството таджикски бойци отказват да воюват съвместно с талибаните. Налице и недоверие между пущунските и таджикските части, което се засилва и от факта, че голяма част от талибаните в миналото са извършвали военни престъпления, включително изтезания и убийства, срещу местното, предимно таджикско, население в долината Панджшир.[ix]

Другият негативен момент, възпрепятстващ ефективното противодействие срещу НФС, от страна на ДТ, са фракционните борби между самите талибани. В тяхната основа е залегнало противоречието между т.нар. „кандахарци“, считани за „твърдото ядро на ДТ“, от една страна и ръководството на Ал Кайда, подкрепяно от мрежата Хакани, от друга, за използване територията на Афганистан като плацдарм за нападение срещу трети страни. Първите, сред които е и ръководителят на ДТ молла Хайбатула Ахундзада, настояват за стриктно спазване на споразумението със САЩ от Доха и пълно преброяване на чуждестранните арабски бойци в страната, особено на тези от Сирия. На това категорично се противопоставя Айман ал-Зауахири.[x]

Счита се, че задълбочаването на противоречията може да доведе на власт командири от т.нар. мрежа Хакани. Тя е стар клон и изключително верен съюзник на ДТ. Определена е като терористична организация, която поддържа традиционно добри връзки с Ал-Кайда и Движението на пакистанските талибани (ДПТ). Мрежа Хакани има традиционно влияние върху югоизточните части на Афганистан и в западните провинции Хост и Пактия. В Кандахар, който се смята за „родно място“ на талибаните, мрежата Хакани често се конкурира за влияние и власт с управляващата в тази провинция Шура на талибаните.[xi] Налице са данни за съперничество и влияние в управлението на Афганистан между Сираджудин Хакани, който е вторият човек в ръководството на ДТ и министър на вътрешните работи молла Мохамад Якуб Муджахид, който е от Кандахар и дълги години е бил командир на местната Шура.[xii] В междуличностния конфликт между двамата следва да се отчитат два фактора, които поне за сега, играят в полза на мрежата Хакани. Първият е свързан с добрите лични контакти, които Сираджудин Хакани и баща му Джалалудин Хакани са успели да изградят през годините с ръководството на Ал Кайда и които в крайна сметка може да надделеят в борбата му за влияние срещу министъра на отбраната. За това красноречиво говори фактът, че Сираджудин Хакани е собственик на къщата в Кабул, в която на 02.08.2022 г. от американски БЛА беше ликвидиран Айман ал-Зауахири.[xiii] В основата на втория фактор са традиционно добрите контакти и подкрепата, оказвана към мрежата Хакани от страна на Пакистан и неговата Междуведомствена служба за разузнаване (МСР). В продължение на повече от 20 години МСР осигурява на Джалалудин Хакани убежище в различни области на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ), където той изгражда тренировъчни лагери и логистични бази на мрежата Хакани, позволяващи на тази терористична организация да води успешно бойни действия срещу частите на САЩ и НАТО в Афганистан.[xiv]

Противоречията в ръководните среди на ДТ имат отражение и върху полевите командири. В края на м. септември 2022 г. ръководителят на службата за сигурност на талибаните в Панджшир се заклева във вярност на към Сираджудин Хакани и във видеообръщение отправя критики към действията на талибанските сили, обвинявайки директно на молла Мохамад Якуб Муджахид за неуспехите срещу НФС. Дни след своето изявление той е свален от поста, а бойците, които са застанали на негова страна са арестувани по заповед на губернатора на провинцията.[xv]

Вероятно под натиск и като ответна реакция от страна на Сираджудин Хакани на 23.092022 г. „Рахбари Шура“ назначава за губернатор на Панджшир молла Мохамед Мохсин Хашими, който освен близък негов съратник е и заместник-министър на вътрешните работи.[xvi]

Може да се очаква, че ако до края на 2022 г. силите на талибаните, ръководени от министъра на отбраната молла Мохамад Якуб Муджахид не постигнат сериозни успехи в борбата срещу НФС той да бъде сменен, а отговорността ще бъде прехвърлена към други фракции в талибаните.

Счита се, че именно в резултат на тези фракционни борби, от ръководните среди на талибаните „изтича“ разузнавателна информация към САЩ за местоположението на Айман ал-Зауахири. Неговото ликвидиране цели да покаже на световната общественост, че именно мрежата Хакани и лично нейният ръководител Сираджудин Хакани дават убежище в Афганистан на представители на Ал Кайда, което е в нарушение на подписаното от талибаните споразумение от Доха.[xvii]

Съпротивата на НФС, който понастоящем се явява единствената реална вътрешна заплаха на управлението на ДТ може да доведе до сериозно влошаване на обстановката за сигурност в Афганистан. Влияние върху този процес ще оказват бъдещите действия на талибаните, свързани с неутрализиране дейността на НФС. Те ще зависят от това, дали НФС ще получи чуждестранна военна помощ, основно от САЩ, за да увеличи бойните си способности и от желанието на местните таджики, които подкрепят талибаните, да продължат да воюват на тяхна страна или да преминат в редиците на НФС. При подобен сценарий може да се очаква талибаните да разположат още повече бойци в Панджшир и Андараб, което допълнително ще изостри съществуващото в тази част на Афганистан етническо напрежение и вероятно ще доведе до увеличаване на подкрепата за НФС сред местното шиитско население. В крайна сметка от успешните бойни действия срещу Фронта зависи и единството на управляващия елит на ДТ. Евентуален неуспех може да доведе до падането от власт на Мохамад Якуб, да укрепи позициите на Сираджудин Хакани и да разшири влиянието на мрежата Хакани в североизточните провинции на Афганистан.

Обстановката за сигурност в Афганистан допълнително може да се влоши ако НФС успее да координира своите действия с другите по-малки антиталибански съпротивителни движения като: действащия в южните и североизточните провинции на страната Фронт за свобода на Афганистан, ръководен от бившия началник на щаба на АНА Ясин Зия, Движението за освобождение на Афганистан, воюващо в южните е източени провинции под командването на Абдул Матин Сюлейманхел, съпротивителното движение на хазарите, оглавявано от Мехди Муджахид и воюващо срещу талибаните в провинция Сар-е Пол, както и хазарските отряди на Абдул Гани Алипур, противопоставящи се на управлението на талибаните в провинция Вардак.[xviii]

За сериозни проблеми в раковидните среди на талибаните говори и фактът, че 29.06.2022 г. молла Хайбатула Ахундзада свиква т.нар. „улема“ (съвет на религиозните учени), на който присъстват близо 3 500 духовни лица и племенни старейшини. В речта си пред Съвета молла Хайбатула Ахундзада, който болшинството анализатори определят като слаб и мекушав ръководител, неспособен да налижи волята си при вземането на решения от „Рахбари Шура“, настоява за повече подкрепа за действията на правителството от страна на племенните и религиозни съвети в провинциите на страната. Предполага се, че това събиране е имало за цел да се справи с вътрешните борби между фракциите на талибаните, които пречат да се изгради една по-широка основа на легитимността за тяхното правителство. Молла Хайбатула Ахундзада отправя апел към лидерите на талибаните „да престанат да се бият помежду си заради „лична неприязън, конфликти и светски желания“ (имайки предвид контрола върху финансови ресурси, идващи от нелегален трафик на наркотици, оръжие, хора и др.)“. Според него това може да доведе до падане на правителството. Молла Хайбатула Ахундзада подчертава, че „идеологията, а не земята или парите, са в основата на бунта на талибаните срещу водената от САЩ международната коалиция и което е по-важното, че тази битка продължава“.

С речта си молла Хайбатула Ахундзада отново показва, че е идеологически краен. Акцентира върху това, че няма да позволи на „невярващите да установяват своите закони или култура в Афганистан“, не вярва на международната общност и нейните твърдения, че тя иска „независим Афганистан“, управляван от законите на шериата. На тази база той прави извода, че в бъдеще не може да съществува трайно споразумение между талибанското правителство и международната общност.

В крайно сметка молла Хайбатула Ахундзада отново налага своята визия за управлението на страната, свързана с прилагането на системата, в която властта трябва да се намира в ръцете на дългогодишните талибански командири и религиозни лидери, както и че единството между тях зависи от стриктното прилагане на шериата в Афганистан.[xix]

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

АФГАНИСТАНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СЪПРОТИВА – ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЛИБАНИТЕ

Доцент доктор Мирослав Мирчев

                                  

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със създаването и дейността на Националния фронт за съпротива (НФС) в Афганистан. Посочени са организационната структура, ръководния състав и идеологическата платформа на НФС, както и формите на съпротива срещу управлението на Движението Талибан (ДТ). Анализирани са причините, поради които НФС понастоящем е единствената опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на талибаните. В доклада е отделено внимание на проведените от ДТ операции в североизточните афганистанки провинции срещу отрядите на НФС, с основно внимание на провинция Пенджшир.

Идването на власт на Движението Талибан (ДТ) през м. август 2021 г. и изтеглянето на САЩ от Афганистан, отново отваря една незараснала рана от близкото минало на страната, свързана със съпротивата срещу управлението на талибаните. Тя е отражение не само на недоволството от извършените през годините жестокости в страната, но и на един вековен сблъсък в Исляма, този между сунитското и шиитското религиозни течения. Противоречията между талибаните и представителите на шиитския етнос, населяващ тази част на света ескалират рязко през 1996 г. когато „студентите“ превземат афганистанската столица Кабул и създават Ислямско емирство Афганистан. Това ново държавно формирование е признато единствено от Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства. Като опозиция на талибаните тогавашният министър на отбраната Ахмад Шах Масуд (Лъва от Панджшир), заедно с Абдул Рашид Дустум и Саид Мансур създават Обединения фронт, известен още като Северен алианс, в който влизат всички шиитски афганистански етноси – таджики, узбеки, хазари, туркмени, както и някои от по-малките пущунски племена. Ахмад Шах Масуд, който е дълбоко религиозна и духовна личност, категорично се противопоставя на радикалните тълкования на исляма от страна на талибаните и представителите на Ал Кайда. Той е убеден, че само една демократична система може да осигури траен мир в Афганистан и прави неуспешни опити да убеди талибаните да се присъединят към политическия процес, водещ към демократични избори и многопартийно управление. С помощта на САЩ Обединеният фронт успява да свали талибаните от власт в края на 2001 г., след което се саморазпуска. На 09.09.2001 г., два дни преди атентатите от 11 септември в САЩ, Ахмад Шах Масуд е убит в провинция Тахар от представители на Ал Кайда, които се представят за журналисти и взривяват бомба, скрита в камера, докато взимат интервю от него.

През 2011 г. завърналият се от Великобритания Ахмад Зая Масуд, син на Ахмад Шах Масуд, Хаджи Мохамад Мохакик и Абдул Рашид Дустум реформират военното крило на Обединения фронт и създават афганистанския Националния фронт за съпротива („Джабх-е Мели“), който се противопоставя на талибаните. Идеологическата платформа на Фронта се свързва с налагането на ислямска демокрация на територията на страната. През м. януари 2012 г. Националният фронт за съпротива (НФС) изразява своите опасения от завръщането отново на талибаните на власт като следствие от започналите тайни преговори между САЩ, Пакистан и ДТ в Берлин. Малко по-късно, същата година, Ахмад Зия Масуд, който ръководи доминираната от таджики партия „Джамиат-и Ислами“, Абдул Рашид Дустум, лидер на узбекската „Джунбиш-и Мили“, Хаджи Мохамад Мохакик, ръководител на хазарската „Хазара Хизб-е Вахдад“ и Амрулах Салех, бивш директор на афганистанската национална разузнавателна служба и основател на партията „Басидж-е Мили“ (Зелена тенденция в Афганистан), подписват с американското правителство съвместна декларация за национален диалог. В нея те настояват за ревизия на Конституцията, децентрализация на политическата система, която да бъде съобразена с политическите, социалните и културни различия на отделните етносите, населяващи Афганистан, както и налагането на парламентарна форма на управление, като противодействие на президентската система. Това на практика е първата реална стъпка, при която ръководствата на таджикската, узбекската и хазарската общности излизат с единна позиция и начин на мислене.[i]

Военните сблъсъци между НФС и талибаните започват веднага след като САЩ и водената от тях коалиция напускат Афганистан, през м. август 2021 г., а президентът Ашраф Гани бяга от страната. Противниците на новата власт под ръководството на Ахмад Зия Масуд организират своята съпротива основно в провинция Панджшир и отчасти в източната част на съседната провинция Баглан. Техните действия са подкрепени от вицепрезидента Амрула Салех, който се самопровъзгласява за държавен глава и призовава населението на страната да подкрепи НФС. Той и Ахмад Зия Масуд заявяват, че съпротивата срещу талибаните продължава и отправят апел за общонационално въстание, а говорителят на НФС Али Майсам Назари уточнява, че те преминават към воденето на партизанска война.[ii]

След сблъсъци със силите на талибаните отрядите от НФС бързо успяват да наложат контрол върху три области, разположени в североизточните части на Панджшир - Дара, Абшар и Парян. Следват седмици на ожесточени сражения, съпроводени с противоречиви коментари и от двете страни относно реалните успехи на воюващите сили. В крайна сметка на 05.09.2021 г. говорителят на талибаните Билал Карими съобщава, че те са установили контрол над пет от седемте района на Панджшир и напредват към Базарак, главният град на провинцията. Ахмад Зия Масуд прави неуспешен опит да преговаря с „Рахбари Шура“ (най-висшия консултативен орган на ДТ, състоящ се от 26 души) и след като получава отказ, талибаните да спрат своето настъпление, напуска региона с част от бойците си. В изявление, направено в социалните мрежи Ахмад Зия Масуд посочва, че борбата му още не е приключила, НФС ще продължи съпротивата срещу ДТ и обвинява международната общност за признаването на талибаните като политическа сила.[iii]

През м. октомври 2021 г. ФНС се регистрира официално като организация в САЩ, т.нар. „чужд агент“, правейки опити да лобира и да убеждава американските политици да подкрепят афганистанска опозиция. Основната цел, която си поставя Фронтът е „да се застъпва и подкрепя свободата и демокрацията в Афганистан чрез активни контакти с Конгреса, администрацията и американския народ“. Посочва се още, че ФНС ще се стреми да бъде „защитник на американските инвестиции в Афганистан, направени през последните 20 години и сила, която ще освободи страната от нетолерантността и тероризма“.[iv]

Независимо от оттеглянето си от района на Панджшир и понастоящем бойците от ФНС не са прекратили своята съпротива срещу режима на талибаните. Те продължават да нанасят удари срещу техни административни единици и военни обекти в тази част на Афганистан. От началото на 2022 г. бойните действия на НФС излизат извън долината Пандшир и се разширяват в областите Талокан, Намакаб, Рустак, Калафган и Фахар на провинция Тахар, както и областите Кишм и Раг в провинция Бадахшан. За успеха на техните операции помага и масовото дезертиране на таджикски талибански бойци в провинция Бадахшан на страната на НФС. Отчита се, че това затруднява операциите на талибаните тъй като таджиките са местни хора, които познават добре планинския терен в североизточен Афганистан за разлика от пущунските талибански бойци, които се набират от западните афганистански провинции. Една от последните успешни атаки на НФС е при отбелязване на първата година от управлението на талибаните. По време на празненствата по този повод, в долината Азеру на провинция Панджшир, са убити 5 и пленени 40 войници от силите на ДТ.[v]

В операциите срещу НФС, от страна на талибаните, участват над 10 000 бойци, които се ръководят от най-добрите им командири, доказали своите умения през годините на съпротива срещу САЩ – молла Мохамад Якуб Муджахид, който заема поста министър на отбраната, началник-щаба на въоръжените сили Кари Фасихудин и заместник-министъра на отбраната и висш талибански военен лидер Фазл Мазлум. И тримата участват непосредствено в бойните действия срещу НФС през месеците август и септември 2021 г. и продължават да ръководят операциите по прочистването на провинциите Панджшир и Баглан до средата на 2022 г.[vi] В хода на бойните действия талибаните използват изоставена от коалиционните сили бронирана техника, артилерия и хеликоптери Ми-17, Ми-24, както и американските MD-500.[vii]

През м. юни 2022 г. силите на талибаните, разположени в северната провинция Баглан започват масово да напускат района без да са получили заповед за това, което позволява на отрядите на НФС да превземат няколко района в тази провинция. Започналата контраоперация на талибаните се ръководи лично от молла Мохамад Якуб Муджахид, но тя не постига значителни успехи. На 21.08.2022 г. правителството на талибаните назначава за ръководител на операциите срещу ФНС в долините Андараб и Панджшир Абдул Каюм Закир. Той успява да привлече на своя страна стотици бойци от формированията на ДТ от провинция Хелмадн, където е изключително популярен като ръководител на съпротивата на Движението срещу САЩ и коалиционните сили. До края на 2022 г. контраоперацията на талибаните не бележи съществен успех. Бойците от НФС използват големите наводнения в долината Панджшир през м. август същата година, които възпрепятстват предвиждането на бойната техника на сухопътните сили на талибаните и успяват да установят контрол над нови райони в провинцията.

Назначаването на Абдул Каюм Закир за ръководител на операциите срещу НФС води до напрежение, тъй като той сред талибанските ръководители известни със своите жестокости и убийства при потушаване на метежи, включително и сред шиитските общности. По данни, изнесени от говорителя на правителството на талибаните Забиула Муджахид по време на бойните действия в средата на м. септември 2022 г. бунтовниците са загубили 40 бойци, а други 100 са били арестувани. Тази информация е опровергана от говорителя на НФС Сибхатула Ахмади, който твърди в свое съобщение, публикувано в „Туитър“, че са убити 71 талибани, а загубите в редиците на НФС са само 11 души.[viii]

Някои анализатори считат, че неуспехите на талибаните се дължат основно на етническото разделение на техните сили. Част от бойците са от местните таджикски общности, живеещи в провинциите Панджшир и Бадахшан, които се считат за ненадеждни, а други са от пущунските племена, населяващи Южен и Източен Афганистан и не познават терена. През месеците май и юни на 2022 г. се наблюдава тенденцията към дезертиране на командирите на таджикските отряди и преминаването им на страната на НФС, а болшинството таджикски бойци отказват да воюват съвместно с талибаните. Налице и недоверие между пущунските и таджикските части, което се засилва и от факта, че голяма част от талибаните в миналото са извършвали военни престъпления, включително изтезания и убийства, срещу местното, предимно таджикско, население в долината Панджшир.[ix]

Другият негативен момент, възпрепятстващ ефективното противодействие срещу НФС, от страна на ДТ, са фракционните борби между самите талибани. В тяхната основа е залегнало противоречието между т.нар. „кандахарци“, считани за „твърдото ядро на ДТ“, от една страна и ръководството на Ал Кайда, подкрепяно от мрежата Хакани, от друга, за използване територията на Афганистан като плацдарм за нападение срещу трети страни. Първите, сред които е и ръководителят на ДТ молла Хайбатула Ахундзада, настояват за стриктно спазване на споразумението със САЩ от Доха и пълно преброяване на чуждестранните арабски бойци в страната, особено на тези от Сирия. На това категорично се противопоставя Айман ал-Зауахири.[x]

Счита се, че задълбочаването на противоречията може да доведе на власт командири от т.нар. мрежа Хакани. Тя е стар клон и изключително верен съюзник на ДТ. Определена е като терористична организация, която поддържа традиционно добри връзки с Ал-Кайда и Движението на пакистанските талибани (ДПТ). Мрежа Хакани има традиционно влияние върху югоизточните части на Афганистан и в западните провинции Хост и Пактия. В Кандахар, който се смята за „родно място“ на талибаните, мрежата Хакани често се конкурира за влияние и власт с управляващата в тази провинция Шура на талибаните.[xi] Налице са данни за съперничество и влияние в управлението на Афганистан между Сираджудин Хакани, който е вторият човек в ръководството на ДТ и министър на вътрешните работи молла Мохамад Якуб Муджахид, който е от Кандахар и дълги години е бил командир на местната Шура.[xii] В междуличностния конфликт между двамата следва да се отчитат два фактора, които поне за сега, играят в полза на мрежата Хакани. Първият е свързан с добрите лични контакти, които Сираджудин Хакани и баща му Джалалудин Хакани са успели да изградят през годините с ръководството на Ал Кайда и които в крайна сметка може да надделеят в борбата му за влияние срещу министъра на отбраната. За това красноречиво говори фактът, че Сираджудин Хакани е собственик на къщата в Кабул, в която на 02.08.2022 г. от американски БЛА беше ликвидиран Айман ал-Зауахири.[xiii] В основата на втория фактор са традиционно добрите контакти и подкрепата, оказвана към мрежата Хакани от страна на Пакистан и неговата Междуведомствена служба за разузнаване (МСР). В продължение на повече от 20 години МСР осигурява на Джалалудин Хакани убежище в различни области на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ), където той изгражда тренировъчни лагери и логистични бази на мрежата Хакани, позволяващи на тази терористична организация да води успешно бойни действия срещу частите на САЩ и НАТО в Афганистан.[xiv]

Противоречията в ръководните среди на ДТ имат отражение и върху полевите командири. В края на м. септември 2022 г. ръководителят на службата за сигурност на талибаните в Панджшир се заклева във вярност на към Сираджудин Хакани и във видеообръщение отправя критики към действията на талибанските сили, обвинявайки директно на молла Мохамад Якуб Муджахид за неуспехите срещу НФС. Дни след своето изявление той е свален от поста, а бойците, които са застанали на негова страна са арестувани по заповед на губернатора на провинцията.[xv]

Вероятно под натиск и като ответна реакция от страна на Сираджудин Хакани на 23.092022 г. „Рахбари Шура“ назначава за губернатор на Панджшир молла Мохамед Мохсин Хашими, който освен близък негов съратник е и заместник-министър на вътрешните работи.[xvi]

Може да се очаква, че ако до края на 2022 г. силите на талибаните, ръководени от министъра на отбраната молла Мохамад Якуб Муджахид не постигнат сериозни успехи в борбата срещу НФС той да бъде сменен, а отговорността ще бъде прехвърлена към други фракции в талибаните.

Счита се, че именно в резултат на тези фракционни борби, от ръководните среди на талибаните „изтича“ разузнавателна информация към САЩ за местоположението на Айман ал-Зауахири. Неговото ликвидиране цели да покаже на световната общественост, че именно мрежата Хакани и лично нейният ръководител Сираджудин Хакани дават убежище в Афганистан на представители на Ал Кайда, което е в нарушение на подписаното от талибаните споразумение от Доха.[xvii]

Съпротивата на НФС, който понастоящем се явява единствената реална вътрешна заплаха на управлението на ДТ може да доведе до сериозно влошаване на обстановката за сигурност в Афганистан. Влияние върху този процес ще оказват бъдещите действия на талибаните, свързани с неутрализиране дейността на НФС. Те ще зависят от това, дали НФС ще получи чуждестранна военна помощ, основно от САЩ, за да увеличи бойните си способности и от желанието на местните таджики, които подкрепят талибаните, да продължат да воюват на тяхна страна или да преминат в редиците на НФС. При подобен сценарий може да се очаква талибаните да разположат още повече бойци в Панджшир и Андараб, което допълнително ще изостри съществуващото в тази част на Афганистан етническо напрежение и вероятно ще доведе до увеличаване на подкрепата за НФС сред местното шиитско население. В крайна сметка от успешните бойни действия срещу Фронта зависи и единството на управляващия елит на ДТ. Евентуален неуспех може да доведе до падането от власт на Мохамад Якуб, да укрепи позициите на Сираджудин Хакани и да разшири влиянието на мрежата Хакани в североизточните провинции на Афганистан.

Обстановката за сигурност в Афганистан допълнително може да се влоши ако НФС успее да координира своите действия с другите по-малки антиталибански съпротивителни движения като: действащия в южните и североизточните провинции на страната Фронт за свобода на Афганистан, ръководен от бившия началник на щаба на АНА Ясин Зия, Движението за освобождение на Афганистан, воюващо в южните е източени провинции под командването на Абдул Матин Сюлейманхел, съпротивителното движение на хазарите, оглавявано от Мехди Муджахид и воюващо срещу талибаните в провинция Сар-е Пол, както и хазарските отряди на Абдул Гани Алипур, противопоставящи се на управлението на талибаните в провинция Вардак.[xviii]

За сериозни проблеми в раковидните среди на талибаните говори и фактът, че 29.06.2022 г. молла Хайбатула Ахундзада свиква т.нар. „улема“ (съвет на религиозните учени), на който присъстват близо 3 500 духовни лица и племенни старейшини. В речта си пред Съвета молла Хайбатула Ахундзада, който болшинството анализатори определят като слаб и мекушав ръководител, неспособен да налижи волята си при вземането на решения от „Рахбари Шура“, настоява за повече подкрепа за действията на правителството от страна на племенните и религиозни съвети в провинциите на страната. Предполага се, че това събиране е имало за цел да се справи с вътрешните борби между фракциите на талибаните, които пречат да се изгради една по-широка основа на легитимността за тяхното правителство. Молла Хайбатула Ахундзада отправя апел към лидерите на талибаните „да престанат да се бият помежду си заради „лична неприязън, конфликти и светски желания“ (имайки предвид контрола върху финансови ресурси, идващи от нелегален трафик на наркотици, оръжие, хора и др.)“. Според него това може да доведе до падане на правителството. Молла Хайбатула Ахундзада подчертава, че „идеологията, а не земята или парите, са в основата на бунта на талибаните срещу водената от САЩ международната коалиция и което е по-важното, че тази битка продължава“.

С речта си молла Хайбатула Ахундзада отново показва, че е идеологически краен. Акцентира върху това, че няма да позволи на „невярващите да установяват своите закони или култура в Афганистан“, не вярва на международната общност и нейните твърдения, че тя иска „независим Афганистан“, управляван от законите на шериата. На тази база той прави извода, че в бъдеще не може да съществува трайно споразумение между талибанското правителство и международната общност.

В крайно сметка молла Хайбатула Ахундзада отново налага своята визия за управлението на страната, свързана с прилагането на системата, в която властта трябва да се намира в ръцете на дългогодишните талибански командири и религиозни лидери, както и че единството между тях зависи от стриктното прилагане на шериата в Афганистан.[xix]

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

 


[i] https://ewikibg.top › wikipedia › National_Front_of_Afghanistan

[ii] Statia „Nov sblasak boytsi ot Natsionalnia front za saprotiva s talibanite v Afganistan“, 12.09.2021, https://dariknews.bg [Статия „Нов сблъсък бойци от Националния фронт за съпротива с талибаните в Афганистан“, 12.09.2021, https://dariknews.bg]

[iii] Statia „Talibanite se nasochvat kam dolinata Pandzhsher“, 23.09.2021, httpe://www.mediapool.bg [Статия „Талибаните се насочват към долината Панджшер“, 23.09.2021, httpe://www.mediapool.bg]

[iv] Statia „Afganistanskiyat Front za saprotiva se registrira kato organizatsia v SASht“, 28.10.2021, https://pan.bg [Статия „Афганистанският Фронт за съпротива се регистрира като организация в САЩ“, 28.10.2021, https://pan.bg]

[v] Statia „Afganistanskoto saprotivitelno dvizhenie tvardi, che e plenilo desetki talibani“, 15.08.2022, https://utroruse.com [Статия „Афганистанското съпротивително движение твърди, че е пленило десетки талибани“, 15.08.2022, https://utroruse.com]

[vi]https://www.longwarjournal.org/archives/2022/08/taliban-appoints-former-guantanamo-bay-detainee-to-lead-fight-in-panjshir.php

[vii] www.ariananews(dot)af/defense-minister-urges-pakistan-to-stop-using-its-airspace-against-afghanistan/

[viii] Analiz „Talibanite i boytsite ot NFS saobshtiha za golyam broy ubiti pri sblasatsi mezhdu dvete grupiprez poslednite dni“, BTA, 14.09.2022. [Анализ „Талибаните и бойците от НФС съобщиха за голям брой убити при сблъсъци между двете групипрез последните дни“, БТА, 14.09.2022.]

[ix] https://www.bbc.com/news/world-asia-61430836

[x] Analysis, The Loneliness of a Global Jihadist: Al-Qa’ida Under al-Zawahiri, Dr Antonio Giustozzi and Michael Jones, RUSI, 17 August 2022

[xi] Mirchev, M. „Kapan za mechki. Talibanite, Al Kayda i terorizmat v Yuzhna Azia“, str. 48, DPR EOOD, Sofia, 2018, ISBN 978-619-188-194-9. [Мирчев, М. „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия“, стр. 48, DPR ЕООД, София, 2018, ISBN 978-619-188-194-9]

[xii] https://www.crisisgroup.org/asia/south-asia/afghanistan/al-qaeda-chiefs-death-and-its-implications

[xiii] https://www.crisisgroup.org/asia/south-asia/afghanistan/al-qaeda-chiefs-death-and-its-implications

[xiv] Mirchev, M. „Kapan za mechki. Talibanite, Al Kayda i terorizmat v Yuzhna Azia“, str, 92-93, DPR EOOD, Sofia, 2018, ISBN 978-619-188-194-9. [Мирчев, М. „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия“, стр. 92-93, DPR ЕООД, София, 2018, ISBN 978-619-188-194-9]

[xv] https://twitter.com/majnust/status/1532264877972144129

[xvi] Tomov, S, statia „Talibanite naznachiha nov ministar na obrazovanieto v Afganistan na fona na kritikite ot strana na OON“, 23.09.2022, BTA [Томов, С, статия „Талибаните назначиха нов министър на образованието в Афганистан на фона на критиките от страна на ООН“, 23.09.2022, БТА]

[xvii] Dr. Michael Barak, „The Ramifications of Ayman al-Zawahiri Targeted Killing“, ICT, August 2022.

[xviii]https://www.voanews.com/a/afghan-fighting-season-ushers-in-new-anti-taliban-groups/6542148.html

[xix] Peter Mills, Taliban Supreme Leader Uses Gathering of Religious Leaders to onsolidate Power, Critical Threats, July 29, 2022

П О К А Н А

ЗА УЧАСТИЕ В ТРАДИЦИОНАТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ „ПЛОВДИВ-2023 ГОДИНА”

Националното ръководство (НР) на Съюза на българските парашутисти (СБП), има честа и удоволствието да покани всички свои членове и симпатизанти за участие в традиционната годишна среща на българските парашутисти „Пловдив-2023г.”

Срещата се организира в изпълнение на „Годишната програма на СБП за 2023г.” и ще се проведе в клуба на съюза в гр. Пловдив, ул.„Братя Бъкстон” -61 на 02.09.2023г. (събота) с начален час 12.00 часа.

П Р О Г Р А М А:

11.50–12.00 ч. Посрещане на официалните гости и представителите на медиите.

12.0012.15 ч. Молебен за здраве

12.15 -12.30 ч. Кратък брифинг на Председателят на НР на СБП и приветствия.

12.30 -14.30.00 ч. Коктейл.

Очакваме Ви на 02.09.2023г. в клуба на СБП в гр, Пловдив. За повече информация може да позвъните на GSM 0888383578–Сирмов или да пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА ССЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ ОТ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – РЕАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И БЪДЕЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Мирослав Мирчев

THE USE OF UNMANNED AIRIAL VEHICLES BY TERRORIST ORGANIZATIONS - REAL OPPORTUNITIES AND FUTURE TRENDS

Miroslav Mirchev

Резюме: В доклада е разгледана една сравнително нова тенденция в дейността на терористичните организации, свързана с използването на безпилотни летателни апарати (БЛА) за извършване на пропаганда на тяхната идеология и за нанасянето на удари. Анализирани са различните подходи и възможности на терористите за закупуване на БЛА и разработване на технологии за тяхното производство. Не на последно място са посочени и възможностите за модифициране на различни типове БЛА от страна на терористичните организации за осъществяването на химически и биологични атентати.

                                                    

       Ключови думи: тероризъм, терористична организация, наблюдение, безпилотен летателен апарат (БЛА), хуси, Ислямска държава, „Ал Кайда“, „Хизбуллах“ и „Хамас“.

Abstract: The report has examined a relatively new trend in the activities of terrorist organizations, related to the use of unmanned aerial vehicles to carry out propaganda of their ideology and to carry out strikes as well. The different approaches and possibilities of terrorists for purchasing UAVs and developing technologies for their production have been analyzed. Last but not least, the possibilities for modification of various types of UAVs by terrorist organizations to carry out chemical and biological attacks have been indicated.

Keywords: terrorism, terrorist organization, surveillance, unmanned aerial vehicle (UAV), Houthis, Islamic State, Al Qaeda, Hezbollah, and Hamas.

През последните години се наложи една нова тенденция при воденето както на конвенционални бойни действия, така и при провеждането на контратерористични операции. Тя е свързана с широкото използването на безпилотни летателни апарати (БЛА). Основните причини за това са, че те са високоефективни, изключително мощни, нямат екипаж, много по-евтини (десетки пъти в сравнение с управляваните бойни самолети), могат да летят във въздуха без презареждане с гориво повече от 40 часа, трудни са за поразяване от средствата за противовъздушна отбрана (ПВО), защото са почти невидими, летят на голяма височина, стрелят от десетки километри и унищожават целта с голяма точност.

Войната срещу тероризма, особено в Афганистан, превърна БЛА в основно оръжие не само при извършването на разузнаване и наблюдение, но и за провеждането на операции по неутрализирането на ръководни представители на терористични организации. Със сигурност може да се твърди, че най-масовото използване на БЛА е извършено от САЩ в Афганистан срещу Движението Талибан (ДТ) и подкрепящите го местни и международни терористични организации. По данни на неправителствената организация "Нова американска фондация" (New American Foundation) само през 2012 г. ЦРУ е извършило 333 нападения с БЛА, при които са загинали около 3 000 души, 90% от които членове на ДТ. Използват се един от най-модерните БЛА – MQ-9 Reaper”, които са въоръжени с ракети „Hellfire R9X”, летят със скорост 480 км/час на височина 16 километра и могат да останат над 20 часа във въздуха.[1]

Повечето водещи анализатори са на мнение, че точният брой на удари, нанесени с БЛА в Афганистан е неизвестен, въпреки че в доклада на Централното командване на САЩ от 2013 год. се посочва, че те са 245. От 2004 до 2016 год. в районите на Южен и Северен Вазиристан на пакистанските Федерално-административни племенни зони (ФАТА) са ликвидирани между 2562 и 3325 терористи от Движението на пакистанските Талибани (ДПТ), Афганистанското ДТ, Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ), „Ал Кайда“, мрежата „Хакани“ и др. Според базираното в Лондон Бюро за разследваща журналистика обаче, 965 от убитите са цивилни граждани.[2]

БЛА имат съществено място при разузнаването на терористични организации с използването на човешкия фактор (агентура), което е регламентирано в американската доктрина ATP 3-04.64 Multi-service tactics, techniques and procedures for the tactical employment of unmanned aircraft systems, US DoD, 2015. Там се посочва, че БЛА е „техническо средство, имащо спомагателни функции за обезпечаване на операциите на терен“.

С БЛА успешно може да се премахне и политически неудобен противник. Типичен пример за това е ликвидирането в Багдад през м. януари 2020 г., по заповед на президента на САЩ, на високопоставения ирански генерал Касем Сюлеймани – командващ на елитните бригади „Ал Кудс“ от Корпуса стражи на ислямската революция (КСИР) и на Абу Махди ал Мухандис, ръководител на шиитските милиции „Хашд аш Шааби“ в Ирак.

Предимствата, които предлагат БЛА се „консумират“ през последните години много успешно и от терористичните организации. БЛА се използват от всички страни в продължаващата вече години гражданска война в Йемен. Хусите започват да използват БЛА през 2016 г. първоначално за наблюдение и разузнаване. След това употребата им се разширява и за нанасяне на прецизни удари (атака срещу военен парад в йеменската столицата, при който са убити високопоставени фигури). Хусите поемат отговорността за удара по рафинерията Абкайк в Саудитска Арабия, при които също са използвани БЛА. Счита се, че използваните от тях БЛА са „примитивни“, сглобени от компоненти, доставени от външен източник и изпратени в Йемен. Те са почти идентични по дизайн, размери и способността на тези на БЛА „Ababil-1“, произведени от иранската компания „Aircraft Manufacturing Industries“.[3]

В отговор на атаките, нанесени срещу лидери от различни терористични групировки през 2019 г., е налице трайна тенденция по-мощните от тях като „Ал Кайда“ и свързаните с нея организации като „Ал Нусра“, ИДУ, талибаните, както и Ислямска държава (ИД), да започнат използването на комерсиални БЛА не само за разпространение на пропагандни материали, но и за извършване на атентати. Понастоящем подразделенията на „Ал Кайда“ използват БЛА основно за заснемане на операции, провеждани от тях и последяващо разпространение на материалите с пропагандна цел. Типичен пример за това е извършеното на 05.01.2020 г. нападение от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия „Ал-Шабаб ал-Муджахидин“ (Младежкото движение на муджахидините) срещу американската военната база „Кемп Симба“. Базата е разположена до залива Манда и нейното основно предназначение е да събира и обработва разузнавателна информация за терористичната дейност в тази част на света. Същевременно „Кемп Симба“ е място където се планира и организира провеждането на контратерористични операции. При нападението са убити 3 американски военнослужещи, унищожени са 8 самолета и оборудване за водене на наблюдение и разузнаване. Заснетият от БЛА филм е бил излъчен в социалните мрежи, качен в YouTube, а коментар за нападението е направен от лидера на тази терористична организация Абу Убайдан Ахмад Омар.[4]

Подкрепяната и финансирана от Иран шиитска организация „Хизбула“ остава водеща в използването на БЛА. Иран започва да снабдява тази групировка с БЛА още през 2002 г. Три години по-късно „Хизбулла“ използва един от тях, модела „Ababil -1“, за да навлезе в израелското въздушно пространство и да проведе разузнавателен полет. От началото на 2014 г. БЛА на „Хизбула“ започват да обстрелват и позициите на „Ал Нусра“ по границата между Сирия и Ливан, използвайки модерни ирански летателни апарати от типа „Mohajer-4“.[5]

БЛА, използвани от сирийските бунтовници, са малки или средни, основно комерсиални модели. В доклад на Центъра за нова американска сигурност (CNAS) от 2019 г., озаглавен „Свят на разпространение на дронове“ се посочва една тревожна тенденция, свързана с все по-активното използване на БЛА от наддържавни организации като „Хамас“, „Хизбула“, ИД, „Ал Кайда“ и либийските бунтовнически групировки за извършването на тактическо разузнаване. Акцентира се върху факта, че първоначално терористите използват основно предимствата, които им дават HD-форматните камери на БЛА за водене разузнаване, след което започват да приспособяват закупуваните от тях БЛА за нанасянето на въздушни удари по цели на терена.[6]

ИД масово използва БЛА в Ирак и Сирия за да компенсира значителни загуби, които понася в жива сила на терен. Специалистите от нейното Управление за минноподривна дейност „дообработват“ комерсиални БЛА, превръщайки ги в боеспособни апарати. Това практически увеличи техните възможности за нанасяне на ракетни удари, за разузнаване и пропаганда. Терористите от ИД използват два тепа БЛА – самолетен и вертолетен. „Доработените“ БЛА самолетен тип могат успешно да разузнават територия, по предварително зададен маршрут, на разстояние до 100 км., както и да предават информация, на базата на която полевите командири на ИД да вземат изпреварващи решения. Използват се БЛА от вертолетен тип - „Phantom-2“ и „Phantom-3“, разполагащи със системи за геопозициониране, които дори при отсъствието на GPS, позволяват издигането на товар, обикновено импровизирано взривно устройства (ИВУ) до 1 300 гр. и нанасянето на бомбени удари. Много често терористите дублират „хвърлянето“ на ИВУ от БЛА със самоубийствени атентати, извършвани с коли-бомби. Това увеличава смъртоносният ефект от взривовете и има силно психологическо въздействие. Малките размери на използваните от ИД БЛА силно затрудняват противодействието срещу тях.[7]

Бойното използване на БЛА от терористи може да бъде разделено на два вида: активно-нападателно и пасивно-отбранително. Активно-нападателната употреба включва основно БЛА за извършване на атаки. Пасивното е свързано с тяхното използване за наблюдение, пропаганда и транспортиране на оръжия.[8]

През последните години ИД пренасочи използването на БЛА от активно-нападателно към пасивно-отбранително. Това стана особено разпространено в Африка. През юли 2022 г. клонът на ИД Западноафриканската провинция Ислямска държава (ISWAP) използва БЛА от вертолетен тип, за да заснеме позициите на нигерийските правителствени сили точно преди групата да им устрои засада. Налице са данни, че терористичната групировка „Ал-Шабаб“ (Младежкото движение на муджахидините) в Сомалия също използва БЛА самолетен тип за наблюдение и атаки.[9]

Базираните на територията на Пакистан терористични организации „Партия на свещените бойци“ (Hizb-ul-Mujahiddeen), „Армия на духовно чистите“ (Lashkar-e-Taiba), „Армия на пророка Мохамед“ (Jaish-e-Muhammad) и „Ислямски призив“ (Jamaat-ud-Dawa) използват БЛА вертолетен тип за да транспортират оръжия през границата до Джаму и Кашмир в Индия, за да избегнат разкриването им.[10]

Част от анализаторите считат, че факторите, позволяващи на терористичните организации да използват БЛА могат да бъдат разделени на три категории – външна подкрепа, териториален контрол и технически възможности. И трите са взаимно свързани. Външната подкрепа помага на терористите в кратки срокове да придобият способности, които иначе биха били трудни за получаване и усвояване. Терористични организации и групи като „Хизбулах“, „Хамас“ и хусите се ползват с подкрепата на Иран, което им позволява достъп до по-големи, по-усъвършенствани БЛА самолетен тип, от среден клас. Поради липсата на подобни възможности, за сравнение, ИД трябва да се задоволява с евини комерсиални и любителски БЛА от вертолетен тип.

Другият фактор е свързан с териториалния контрол, който упражняват час от терористичните организации в определени географски райони. Така например „Хамас“ и хусите контролират определени части на Палестина и Йемен, което им дава предимството да изграждат съответните технически бази, учебни центрове и лаборатории, както и свобода да усвояват иновативни технологии. Вносът от чужбина на технологии за БЛА се улеснява от териториалния контрол, тъй като позволява използването на контрабандни маршрути и осигурява безопасен път за нелегалния внос на технологични средства, компоненти, резервни части и материали към териториите, контролирани от терористите.

Техническите възможности често се разглеждат като ограничаващ фактор за вида БЛА, използван от терористите. Колкото по-рискована е възможността, толкова по-сложна е използваната система. „Хамас“ е разработила програма за създаването на собствени БЛА. Организацията има отдел, който е специализиран в разработването на безпилотни самолети в рамките на своето военно си крило „Brigades Izz al-Din Qassam“. Това позволява на „Хамас“ да приеме на въоръжение специализирани БЛА от типа „камикадзе“, които се взривяват при удар, както и разузнавателни БЛА за добиване на информация. По непотвърдени данни тази терористична организация е разработвала технологии за подводни БЛА и за използването на БЛА като „рояк“, синхронизирани и предварително програмирани на базата клъстер, за да могат да атакуват целта заедно.[11]

В бъдеще може да се очаква терористичните организации да започнат да използват БЛА за извършване на ограничени по мащаб химически и биологични атаки. Част от специалистите считат, че технически е сравнителни лесно на БЛА, включително и комерсиални, закупени от търговската мрежа, да бъдат монтирани контейнери или пръскачки, заредени с химикали или биологични агенти. През м. юни 2013 г. силите за сигурност в Ирак са арестували клетка на ИД, разработваща технология и планираща да използва БЛА, с дистанционно управление, за пръскане на зарин и иприт над обекти в Ирак, Северна Америка и Европа. Счита се, че подобен тип атаки ще имат не само силно физическо въздействие, но и голям психологически ефект върху цивилното население.

Другата тенденция е свързана с използването на БЛА като „рояци“, тъй като се счита, че по тази начин те са изключително трудни за противодействие. В потвърждение на това има данни, че през м. януари 2018 г. сирийска бунтовническа група, свързана с ИД е атакувала база на руската армия в Тартус, Сирия с „рояк“ от 13 комерсиално закупени БЛА, които са носили експлозиви. Прогнозите на водещи специалисти в областта на използването на БЛА като Бен Наси, който е преподавател от университета Бен-Гурион в Израел е, че „дроновете“ ще се нуждаят от по-дълъг живот на батерията и разработването на централизиран компютърен сървър за управление, който да позволи един човек да контролира „рояк от дронове“ – по същия начин, по който отделните играчи управляват своите военни сили в компютърните игри. „Роякът от дронове” е понятие, което ще става все по-актуално през последните години. Под него някои изследователи разбират група от безпилотни апарати, които летят и действат съвместно – всеки автономно, но заедно, при високо ниво на координация – точно както правят насекомите. Прогнозите са, че до 10 години е възможно да се използват автономни „рояци”, управлявани от изкуствен интелект, работещи при висока степен на съгласуваност. Това неминуемо ще промени характера на бойните действия, най-вече чрез „промяна на ритъма при вземане на решения, влияещи върху воденето на бойните действия“.[12]

Войната в Украйна, започнала на 24.02.2022 г., показа и една друга тенденция при използването на БЛА. Тя е свързана с т.нар. „камикадзета“ или миниатюрни лутащи БЛА от типа „Switchblade“ и „Phoenix Ghos“, които са предназначени за унищожаване на военна техника и бронирани превозни средства. „Switchblade“ се предлага в две разновидности, „Switchblade-300“ и „Switchblade-600“. Независимо, че тяхната свободна продажба е забранена от Министерството на отбраната на САЩ, в Интернет пространството вече е засечена тяхната нелегална продажба, на цени от 4 000 до 7 000 щ.д. (в зависимост от модификацията), както и опити на лица, свързани с терористични организации да ги закупят.[13] Предимствата от използването на БЛА от типа „Switchblade“ са доказани във въоръжените конфликти на територията на Афганистан, Сирия и Ирак.

Военните модификации на БЛА стават все по търсени от терористичните организации и групи, като само през периода 2020-2022 г. са предотвратени 10 опита за тяхното нелегално купуване, особено в Ирак. С военни варианти на БЛА разполага ИД, като и ДТ. Талибаните използват в операциите си срещу Националния фронт за съпротива през лятото на 2022 г. американски бойни БЛА „Scan Eagle“, които са изоставени от САЩ след изтеглянето им от Афганистан през м. август 2021 г.

Не на последно място трябва да се отчита и психологическият ефект от извършването на терористичен атентат с използването на БЛА, независимо от това дали той е с конвенционален или с химически (биологичен) боен заряд. Ако се запази тенденцията БЛА да стават все по-евтини и по-достъпни за използване, тяхната употреба ще се разглежда като един допълнителен способ към арсенала на терористичните организации за пропаганда и налагане на техните виждания за промяна в регионален или глобален мащаб.

Литература

1. Флимнин, Е. Анализ „Война на дронове“, 06.09.2016, в. „Монд“.

2. Д-р Хъкс, Дейвид, анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, WorldbeyondWar.org, 2011.

3. М.Мирчев, монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите-О писменехь“, 2021 г., стр. 161, ISBN 978-619-185-474-5.

4. http://periodika.ru/articles/1210693.html

5. Статия „В Сирия нарастват случаите на конфронтация между американски военнослужещи и руски наемници“, 07.02.2020, The Wall Street Journal.

6. Статия „Войните с дронове вече са реалност“, 01.11.2019, www.TechNews.bg.

7. https://bmpd.livejurnal.com

8. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

9. https://bmpd.livejurnal.com

10. М Мирчев, книга „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия”, DPR София, 2018 год., стр. 76, ISBN 978-619-188-194-9.

11. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

12. Хъкс, Д. Анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, 2011, www.WorldbeyondWar.org.

13. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

 


[1] Флимнин, Е. Анализ „Война на дронове“, 06.09.2016, в. „Монд“

[2] Д-р Хъкс, Дейвид, анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, WorldbeyondWar.org, 2011.

[3] М.Мирчев, монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите-О писменехь“, 2021 г., стр. 161, ISBN 978-619-185-474-5.

[4] http://periodika.ru/articles/1210693.html

[5] Статия „В Сирия нарастват случаите на конфронтация между американски военнослужещи и руски наемници“, 07.02.2020, The Wall Street Journal

[6] Статия „Войните с дронове вече са реалност“, 01.11.2019, www.TechNews.bg

[7] https://bmpd.livejurnal.com

[8] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

[9] https://bmpd.livejurnal.com

[10] М Мирчев, книга „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия”, Издателство DPR София, 2018 год., стр. 76, ISBN 978-619-188-194-9.

[11] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

[12] Хъкс, Д. Анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, 2011, www.WorldbeyondWar.org

[13] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

ЧАСТНАТА ВОЕННА КОМПАНИЯ „ВАГНЕР“ – ИНСТРУМЕНТ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБАЛНО РУСКО ВЛИЯНИЕ ИЛИ ПРОСТО БИЗНЕС

Мирослав Мирчев

THE PRIVATE MILITARY COMPANY "WAGNER" - A TOOL FOR IMPOSING GLOBAL RUSSIAN INFLUENCE OR BUSINESS ONLY

Miroslav Mirchev

Резюме. В доклада е разгледана дейността на руската частната военна компания „Вагнер“ за реализиране на част от външнополитическите цели на Руската федерация, свързани с налагането на влияние и извличането на икономически ползи. Анализирана е дейността на „Вагнер“ в Украйна, Близкия изток и Африка, като са посочени основните способи за постигане на набелязаните цели чрез осигуряване на военно обучение на местните структури за сигурност, провеждането на контратерористични операции, хибридни атаки и подкрепа на местни правителствени структури.

Ключови думи. Частна военна компания и компания за сигурност, „Вагнер“, тероризъм и Евгений Пригожин.

Abstract. The report has examined the activities of the Russian private military company "Wagner" for the realization of part of the foreign policy goals of the Russian Federation, related to the imposition of influence and the extraction of economic benefits. The activities of "Wagner" in Ukraine, the Middle East and Africa have been analyzed, and the main methods for achieving the intended goals have indicated by providing military training to the local security structures, conducting counter-terrorist operations, hybrid attacks and supporting local government structures.

Keywords. Private military and security company, Wagner, terrorism and Yevgeny Prigozhin.

         През последните години в глобалната система за сигурност се наблюдава една трайна тенденция, свързана с изтеглянето на САЩ от жизненоважни за техните интереси райони. Създаденият вакуум след оттеглянето на американските военни части от Африка, Близкия изток, Централна и Южна Азия бързо се „запълва“ от Русия, която разширява своето влияние както в тези, така и други райони на света. За разлика от годините на Студената война, сега Москва изпраща не редовни военни части или „съветници“, а разполага наемници от частни военни компании и компании за сигурност (ЧВККС). По този начин Русия много ясно показва, че във външнополитически план си е поставила една основна цел, да подкопае политическия и военен монопол на САЩ и да увеличи своето влияние, използвайки нископрофилните сили на нейните ЧВККС, които предлагат широка гама от „специализирани услуги“ - от осигуряване физическа защита на местни ръководни политически лица и диктатори, до обучените на въоръжени сили и водене на разузнаване.

         Научените от руския президент Владимир Путин и неговото близко обкръжение уроци от въоръжените конфликти в Сърбия и преди всичко от Украйна, доведе до налагането на „модела на ЧВККС“ като един от най-печелившите способи за постигането на геополитически, икономически, идеологически ползи и военни победи. Натрупаният опит в Украйна, особено през 2014 г., позволява на руското държавно и военно ръководство да усъвършенства и доразвива парадигмата на наемничеството, независимо че то е заброено със закон в Руската федерация (съгласно Член 13.5 от Конституцията на страната) в Сирия и Либия. Постепенно участието на руски ЧВККС във въоръжени конфликти извън територията на страната и основно на една от тях „Вагнер“, се разшири в районите на Субсахарска Африка, в страни като Судан, Централноафриканската република, Мозамбик, Мадагаскар, Мали, Буркина Фасо и Латинска Америка – Венецуела и Никарагуа.

ЧВККС активно се използват за прокарване и „гарантиране“ успеха на политиката на сегашното ръководство на Руската федерация. Същите обикновено са собственост или се управляват от свързани с Кремъл олигарси, които са доказали своята лоялност лично към президента Владимир Путин. Така те осигуряват на него и на приближените му освен лични финансови облаги и лост за балансиране на конкуриращи се политически и финансови интереси сред другите олигархични кръгови в страната.

В чисто идеологически и информационен план ЧВККС служат като важен инструмент за разширяване на руската „мека сила“, пропагандирайки по този начин темите за „руския патриотизъм“ и „славянската идентичност“, особено сред част от бившите държавите на Съветски блок и по-специално на Балканите. Като правило руските ЧВККС са свързани с мощни медийни структури, с помощта на които се популяризират проруски послания към ключови аудитории. Кремъл активно използва наемниците за да подобри глобалното възприятие за „руската мощ“ и нейното влияние, разпространявайки не само пропагандни материали, но и дезинформация.

За да се финансират ЧВККС сключват изгодни договори за охрана и експлоатация на петролни и газови съоръжения и полета, минни за добив на злата и диаманти, логистични терминали и др. По този начин те осигуряват на Москва значително разширяване на търговското и икономическо влияние в развиващия се свят, а в определени случаи за заобикаляне и намаляване на въздействието от наближените на Руската федерация международни санкции. Много често договорите, сключени от наемниците осигуряват ключова енергийна инфраструктура за добив на горива и минерали, при това по волята на приемащите нации. Така те създават реален проводник за навлизането на руски фирми и капитали в тези страни.

Участието на бивши служители от руските специални служби в ЧВККС и особено на офицери от ГУР, позволява на наемниците да извършват разузнавателни операции, включително и за оказване на политическо влияние. Паралелно с това те изграждат нелегални агентурни мрежи, които им осигуряват непрекъснат поток от актуална информация, дублираща и допълваща тази на СВР и на ГРУ, което в много случаи позволява на Кремъл да вземе възможно най-правилното решение.  

Специалистите от ЧВККС осигуряват военна подготовка и ключови тактически способности на местните сили за сигурност, прокси милиции и армията за изпълнението на специализирани задачи като - водене на разузнаване и диверсионно-разузнавателни операции, снайперска и огнева подготовка, минноподривна дейност и др. Руските наемници често предоставят и защита на висши служители на местната власт, включително и услуги като президентска охрана.

Понастоящем ЧВККС „Вагнер“ се явява основен инструмент на Руската федерация за воденето на хибридна война и квазиотрицателно средство за постигането на дългосрочни интереси в едно доста широка гама от външнополитически и геостратегически цели, замествайки традиционните и открити форми на държавно управление. В областта на външната политика чрез тази ЧВККС Кремъл може да подкрепя държавни и недържавни партньори, да извлича политически дивиденти, да оказва влияние върху чуждестранни лидери и да участва в други дейности, които му осигуряват влияние и безпрепятствено постигане на голяма част от външнополитически цели на Русия. В чисто военен план, използването на „Вагнер“, чиито служители притежават експертни военни умения, позволява на Москва да налага ограничено военно присъствие, да оказва помощ на различни партньорски режими, да създава тренировъчни лагери и нови военни зони, да променя баланса на силите в съществуващи или очертаващи се нови въоръжени конфликти, да подпомага за постигането на победа от страна на „желания партньор“ и др., без руската страна да се ангажира официално с участие в конфликтните зони. Разходите са значително по-малки. Липсват държавна намеса и критика от руски СМИ, опозиционни партии и сили, тъй като няма загинали руски военнослужещи от редовните сили.[1]

Най-голямата руска ЧВККС „Вагнер“ е създадена през 2014 г. от руския олигарх Евгений Пригожин (известен с прозвището „Готвача на Путин“) след провала на „Славянски корпус“ в Сърбия. Официално „Вагнер“ е частна структура за охранителни и военни действия, регистрирана в Аржентина като ООО „Конкорд менеджмент и консалтинг“. Неофициално нейният собственик използва потенциала ѝ за провеждане на руската външна политика и налагане на влияние в най-горещите точки на света – Украйна, Сирия, Мозамбик, Централноафриканската република, Либия, Судан, Венецуела, Никарагуа и др.

ЧВККС „Вагнер“ е неофициална военна организация, която не влиза в състава на въоръжените сили на Руската федерация и не се ползва с юрисдикция на нейна територия. Няма потвърдени данни за нейния личен състав, но се предполага, че той постоянно е между 1500 и 2500 бойци (преди войната в Украйна от 2022 г.). Един взвод от бойци на „Вагнер“ е съставен изцяло от сръбски граждани, като негов началник е босненският сърбин Давор Савичич (с прозвището „Елвис“). Тренировъчният лагер на „Вагнер“ е разположен в село Молкино, в Краснодарския край, на полигона на 10-а бригада от спецчастите на ГРУ.

Ръководител на тази ЧВККС е о.з. подполковник Дмитрий Уткин, който преди пенсионирането си е бил командир на дислоцирания в гр. Печора, Псковска област, 700 самостоятелен отряд (военно поделение 51532) от състава на 2-ра отделна бригада със специално предназначение на ГРУ, с лична позивна „Вагнер“. Редица руски анализатори говорят за неговата привързаност към идеологията на Третия райх и слабостта му към практикуването на езическия „родневар“ (съвременно религиозно течение в подкрепа на възстановяването на древната славянска езическа религия). От 2017 г. Дмитрий Уткин е директор на ООО „Конкорд Менеджмент и консалтинг“.

От 2017 г. Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин са в списъка със санкции за юридически лица, на които е забранено да посещават САЩ. В съобщението на Министерството на финансите на САЩ се посочва, че „Вагнер“ е частна военна компания, която вербува и изпраща войници за участие във войната на страната на сепаратистите в Източна Украйна. Санкциите срещу ЧВККС „Вагнер“ се въвеждат заради това, че тя пряко или косвено е вземала участие в действия или политика, които заплашват мира, стабилността, суверенитета или териториалната цялост на Украйна“. На 26 февруари 2021 г. ФБР обявява награда от 250 000 щ. д. за всякаква информация, която би довела до залавянето на Евгений Пригожин. Той е обвинен в конспиративна дейност срещу САЩ чрез финансиране на станалата известна като „фермата на тролове“ агенция (Internet Research Agency), намираща се в Санкт Петербург. Смята се, че той е ръководил и одобрявал операции, свързани с намеса в американските политически и изборни процеси. Наред с Евгений Пригожни, ФБР добави към своя списък и още 13 руски граждани, които смята, че са имали участие в намесата в президентските избори от 2016 г .[2]

В лицето на „Вагнер“ сегашният руски ръководен елит намира своя дълготърсен modus operandi за безнаказано, по силата на международното право, налагане на влияние и противодействие в стратегическото съперничество със САЩ. За това красноречива говори фактът, че наемници от посочената ЧВККС участват пряко или косвено в операции на територията на около 30 държави, на 4 континента.

По време на войната в Украйна през 2014 г. наемниците от Вагнер първоначално провеждат военно обучение и осигуряват оборудване на сепаратистките милиции в Донбас. Включват се в бойните действия в Донецк и Луганск, събирайки разузнавателна информация, извършват диверсионна дейност, както и политически убийства на неудобни лица. Участват и в сухопътни операции с използването на огнестрелно оръжие, артилерия и средствата за противовъздушна отбрана.

Наемниците от „Вагнер“, които в този период са между 2500 и 5000 бойци, действат самостоятелно или като подразделение, подсилващо редовните руски сили. С притежаваните от Евгений Пригожин новинарски агенции, през този период, „Вагнер“ води агресивна дезинформация за подклаждане на недоволство и нестабилност, насърчаване на проруски и сепаратистки настроения, както и индоктриниране на млади украинци, живеещи в тази част на страната.

Тази ЧВККС разгръща пълния си капацитет за водене на бойни действия, разузнаване, диверсионна дейност и провеждането на хибридни операции по време на започналата през м. февруари 2022 г. т.нар. „специална военна операция“ на територията на Украйна. Това дава основание на повечето анализатори да определят компанията като „основната бойна единица на руската армия, както и че тактиката на „Вагнер“ е единствената ефективна тактика за зле обучените мобилизирани войски, които съставляват по-голямата част от руските сухопътни сили“.

Успехите на „Вагнер“ в Украйна водят до конфликт на Евгений Пригожин с военното ръководство на Русия в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началник-щаба на армията Валери Герасимов, но укрепват неговите позиции в руските управленчески среди и лично с президента Владимир Путин. Това дава основание на Евгений Пригожин да заяви, че „Вагнер“ понастоящем е „най-опитната армия в света днес“, която притежава ракетни системи, собствена противовъздушна отбрана и артилерия.[3]

Големите загуби, които търпи „Вагнер“, в жива сила, през първите месеци на войната и липсата на кандидати за наемници принуждава Евгений Пригожин да предприема един непопулярен, но оказал се печеливш ход. Той започва да набира бойци от хора, излежаваща ефективни присъди в руските затвори. Вербувани са близо 50 000 затворници, на които е обещано помилване и добро заплащане. От тях, до началото на м. февруари 2023 г., са загинали около 40 000 души. Голям е броят и на дезертьорите, които напускат бойното поле заедно с оръжието си.[4]

В Сирия първоначално „Вагнер“ започва своята дейност с обучение на части от сирийската армия и сирийските чуждестранни милиции, които се бият за страната на президента Хафез Асад. Постепенно руските наемници започват да участват в съвместни бойни операции с армейските части. Изпълняват задачи основно по добиване на разузнавателна информация, диверсионни и специални операции, както и насочване ударите на авиацията. С течение на времето мисиите им се разширяват и бойците от „Вагнер“ започва да охранява важни стратегически, инфраструктурни и енергийни обекти в централните и източните части на Сирия. Счита се, че техните действия са довили до стабилизиране на режима на президента Башар Асад и са попречили на усилията на САЩ и техните партньори той да бъде свален.

Личният състав на „Вагнер“ в Сирия достига до 3000 души персонал, като към него са включени и наемници от няколко други по-малки руски ЧВККС като E.N.O.T. Corp., „Туран“, Morgan Security Group, Vegacy и Vostok.[5]

Преследвайки своите икономически интереси през 2016 г. Евгений Пригожин открива в Дамаск офис на ООО „Евро Полис“ (считана за дъщерна фирма на „Вагнер“), която е регистрирана от началника на неговата охрана – Олег Ерохин. „Евро Полис“ сключва меморандум и договори с руското Министерство на енергетиката за обезпечавате на сигурността при търсенето и добиването на нефт в района на Палмира, което съвпада с поддържането на стратегическите интереси на Русия в тази част на света.[6]

Сирия е важна изпитателна площадка за прилагане на руския модел за хибридни войни, с който на практика Руската федерация освен политически и икономически ползи, успя да ограничи загубите на своите редовни въоръжени сили.

Част от анализаторите разделят стратегията „Вагнер“ за проникване в Африка на три нива. Първото е свързано с разпространението на дезинформация и провежданото масирана информационна война в интерес на съответното правителство. Второто ниво е осигуряване на плащане за „услугите“ чрез сключването на концесии за добив в отрасли, които гарантират сигурна печалба, като злато, диаманти, уран, нефт и др. На трето място „Вагнер“ се настанява трайно в страната чрез започване на военно обучение на местните структури за сигурност (боравене с огнестрелно оръжие, разузнаване, специални и контратерористични операции), изпращане на „съветници“ и осигуряването на оръжейни сделки с руския военнопромишлен комплекс.[7]

Наемниците от „Вагнер“ заминават за Либия веднага след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. В началото те са ангажирани с обучението на бойците от Либийска национална армия (ЛНА) на генерал Халифа Хафтар за боравене с огнестрелно оръжие, танкове, артилерия и противодействие срещу безпилотни летателни апарати (БЛА). С течение на времето те започват да охраняват стратегически важни инфраструктурни обекти и пристанищни съоръжения в Тобрук, Дерна, Бенгази и Сирт. Участват в боевете за превземането на Триполи, офанзива в Западна Сирия и операцията за свалянето от власт на подкрепяното от ООН национално правителство на Либия.

През 2020 г. към бойците на „Вагнер“ се присъединяват и наемници от руската ЧВККС RSB Group, с които броят им достига до 1200 души. Основната им база се намира във военновъздушната база „Ал Джуфра“ в централна Либия, която служил като стартова площадка за провеждането на операции от силите на „Вагнер“ и руската въздушна подкрепа към генерал Халифа Хафтар.

В гражданската война в Либия Русия вижда вакуум във властта и шанс да се използва нестабилността за разширяване на своето политическо и икономическо влияние, чрез използването на ЧВККС. В замяна на това свое участие Москва иска от генерал Халифа Хафтар икономически и военни концесии, разполагане на ЧВККС за охрана на ключови нефтени и газови съоръжения и контрол върху част от средиземноморски пристанища, намиращи се под властта на ЛНА. Русия използва Либия и за укрепване връзките си с друг свой традиционен арабски партньор в лицето на Египет. През 2017 г. руски ЧВККС са дислоцирани на летище „Сади Барани“ за да подпомагат съвместно с египетските военни операциите на ЛНА.

Счита се, че с използването на „Вагнер“, независимо от много жертви, дадени от страна на наемниците, Русия успява да увеличи своята геостратегическа позиция и влияние в Либия, и по този начин да си осигури ключова роля в бъдещите преговори за разрешаване на конфликта, съответстваща на руските интереси в противовес на САЩ, Франция и Турция.[8]

Русия използва „Вагнер“ в Судан за да предостави военна и политическа подкрепа на президентът Омар ал Башир през м. януари 2018 г. в замяна на концесии за добив на злато. От стратегическа гледна точка чрез своите наемници Русия си осигурява достъп до Червено море. През ноември 2017 г. свързаните с Евгений Пригожин компании Meroe Gold и M Invest започват да експлоатират мините и да изнасят големи количества злато от третият най-голям производител на този благороден метал в Африка. По този начин се заобикалят наложените на Руската федерация международни санкции и се подпомага руския военнопромишлен комплекс.[9]

Кремъл следва подобен модел през м. април 2018 г. в Централноафриканската република (ЦАР), където близо 600 наемници от „Вагнер“ и руската ЧВККС „Патриот“ започват военно обучение на частите, лоялни на президента Фаустин-Арханг Туадера в замяна на концесии за охрана и експлоатация на мини за злато, диаманти и уран с фирмата на Евгений Пригожин Lobaye Invest. Това става възможно след като ООН разрешава продажбата на оръжие за ЦАР. За съветник по въпросите на националната сигурност на президента на ЦАР е назначен един от най-приближените на Евгений Пригожин Валери Захаров, бивш офицер от руското военно разузнаване. Дейността на „Вагнер“ в този африканска държава е свързана и с убийството на трима руски журналисти, които разследват сделката между правителството и Lobaye Invest през м. юли 2020 г.[10]

В началото на пролетта на 2018 г. „Вагнер“ дислоцира малка група политически анализатори в Мадагаскар в подкрепа на действащия президент Хери Раджаонаримампианина в замяна на икономически споразумения за добив на петрол, злато, селскостопанска продукция и контрол над пристанището в Тоамасина, осигурявайки достъп до Индийския океан. Малко по-късно пристига и друга група наемници, които осигуряват лична охрана на президента. През м. октомври 2018 г. в Мадагаскар започва да работи свързана с Евгений Пригожин фирма Ferrum Mining.[11]

Подкрепата, която Русия оказва с „Вагнер“ в Мозамбик е свързана с борбата срещу ислямистките бунтовници в провинция Кабо Делгадо, в замяна на достъп до полетата, от където се добива природен газ. Бойците на „Вагнер“ пристигнат през м. септември 2019 г., но търпят поражение и се оттеглят в гр. Накала за да се прегрупират. Изтеглят се през м. март 2020 г. и са заменени от наемници от южноафриканската Dyck Advisory Group.[12]         Военните хунти в Буркина Фасо и Мали през последните години активно си сътрудничат с „Вагнер“ в стремежа си да защитят основно своите диктаторски режими. Бруталните действия на наемниците срещу цивилното население на тази две африкански държава води до отдръпване на подкрепата му към официалните власти и разрастване влиянието на салафитско- джихадистките идеи на Ал Кайда и Ислямска държава. И двете хунти се насочват към „Вагнер“ като алтернативен партньор в областта на сигурността, вярвайки, че натрупаният боен опит на тази ЧВККС в Украйна и Сирия е по-ефективен от западната помощ. В замяна на оказваната помощ Евгений Пригожин, чрез своята фирма Nordgold, сключва договор за добив на злато в южните части на Буркина Фасо (четвъртия по големина производител на злато в Африка) през м. декември 2022 г.[13]

„Вагнер“ се установява във Венецуела през 2017 г., като нейните бойци изпълняват основно задачи по опазване на руските бизнесинтереси и преди всичко на компанията Роснефт. Въпреки значителните инвестиции във венецуелския икономика, отношенията на Москва с Каракас се водят преди всичко от геостратегическо желание на Русия да възстанови влиянието си в региона за сметка на Съединените щати. В отговор на действията на администрацията на Доналд Тръмп, която предприема действия за свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро и признаване на опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен президент, през м. януари 2019 г. Русия изпраща около 100 „специалисти в областта на сигурността“ от „Вагнер“, които изпълняват задачи по наблюдение, разузнаване, киберсигурност и физическа охрана на Николас Мадуро.

Руските ЧВККС са важен инструмент в широката палитра от дейности на президента Владимир Путин за налагане на политическо, икономическо и идеологическо влияние в глобален мащаб. Той варира от тайни операции, участие в бойни действия и физическа охрана, до кибератаки и дезинформация, които на този етап се оказват успешни и позволяват на Руската федерация да извлича ползи, без да носи международна наказателна отговорност за действията си.

Литература

        

1. Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

2. Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.

3. www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.

4. www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.

5. Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.

6. Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.

7. www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.

8. Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/

9. www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.

10. An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

 


[1] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[2] Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.

[3] www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.

[4] www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.

[5] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[6] Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.

[7] Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.

[8] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[9] www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.

[10] Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/

[11] www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.

[12] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[13] An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.

ДО ГЕНЕРАЛИТЕ, ОФИЦЕРИТЕ, СЕРЖАНТИТЕ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БА

ДО ВЕТЕРАНИТЕ И ВОЕННИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н   А Д Р Е С

Уважаеми господа генерали, офицери, сержанти и войници от Специалните сили на БА,

Уважаеми господа ветерани и военни парашутисти от запаса и резерва,

Уважаеми представители на българския спортен парашутизъм,

               

Националното ръководство на Съюза на българските парашутисти (СБП) има честта и удоволствието, най-сърдечно да Ви поздрави по случай 80-та годишнина от Първия боен ден на Парашутната дружина - Първото парашутно поделение в БА и създаване на Силите за Специални операции на БА.

                                              

Преди 80 години на 18.03.1943 година с писмо I-У0 № -2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия две роти парашутисти, да се сформира Парашутна дружина, с което се поставя началото на организационното изграждане на парашутните поделения в БА, които по немски образец са в структурата на военновъздушната войска.

Парашутната дружина, записа славни и незабравими страници във военната история на България, с които ние заслужено се гордеем.

За тези 80 години развитие, наследниците на Парашутната дружина–военните парашутисти доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. Постигнатите през годините резултати са основание за самочувствие и заслужен авторитет. С високия си професионализъм, във времето на израстване и промени в БА, поколения български парашутисти останаха верни на своя народ и Родина.

И днес Вие Наследниците на успехите на военните парашутисти по безспорен начин продължавате традицията да сте войни на честта, безпределно предани на Отечеството! Вие, като елитен Вид въоръжени сили с високия си професионализъм, със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, със своята готовност за саможертва в името на защитата на целостта и независимостта на Република България, сте заслужили голяма признателност и уважение.

Войните-парашутисти, ветераните и военните парашутисти от запаса и резерва на Специалните сили на БА с доказаните във времето преданост, чест и достойнство и днес, продължавате да защитавате, популяризирате и ревностно да защитавате, славата, миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения на БА, за което също заслужавате голяма признателност и уважение.

С доказания си професионализъм и спортно майсторство представителите на българския спортен парашутизъм също заслужавате признателност и уважение, за завоюваните редица призови места, медали и купи на Световни, Европейски и Републикански първенства.

Уважаеми парашутисти, в този празничен ден, приемете най–искрените пожелания от Националното ръководство на СБП, преди всичко за крепко здраве, благополучие, семейно щастие, сили и енергия за съхраняване и издигане на престижа на Българските парашутисти у нас и в чужбина.

ЧЕСТИТ     ПРАЗНИК!

НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ

П О К А Н А

За участие в Петнадесетото редовно Общо събрание (ОС) на Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

1.Националното ръководство (НР) на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) кани всички свои членове да участват в работата на редовното Петнадесето ОС на сдружението, свикано на основание чл.26 ЗЮЛНЦ и чл.23 (1) от устава по негова инициатива което ще се проведена 17.02.2023 г. от 16.00 часа в клуба на Съюза на българските парашутисти намиращ се на ул. „Братя Бъкстон” N 61 в гр. Пловдив, при следния дневен ред: 1.Приемане на Годишния отчет за 2022г. на НР (УС) за дейността на Сдружението и Годишния отчет за 2022г. на Контролния съвет (КС); 2.Приемане на Основните насоки, Програмата за действие и Бюджета на сдружението за 2023 година; 3.Утвърждаване приема на членове на Сдружението от НР (УС) през 2022 година; 4.Утвърждаване графика за извършване на цялостни проверки на НР (УС) от КС през 2023 година; 5. Освобождаване и избиране на нови членове на НР (УС), КС и Комисията по етика на СБП. 8. Други: -обсъждане и гласуване на предложение-СБП да стане колективен член на СОСРЗ; -доклад на финансиста на СБП, относно събирането на членския внос през 2022г. и вземане решение относно неговото подобряване.

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ - ОС се отлага с 1 (един) час на същото място и при същия дневен ред и ще се проведе, колкото й членове да се явят           

Председател на НР на Сдружение „СБП”

СИРМО СИРМОВ                                                

Страница 2 от 9

За сдружението

Специални сили

Други статии