Посещения днес | 66 | |
Общо посещения | 175339 |
ЧАСТНАТА ВОЕННА КОМПАНИЯ „ВАГНЕР“ – ИНСТРУМЕНТ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБАЛНО РУСКО ВЛИЯНИЕ ИЛИ ПРОСТО БИЗНЕС
Мирослав Мирчев
THE PRIVATE MILITARY COMPANY "WAGNER" - A TOOL FOR IMPOSING GLOBAL RUSSIAN INFLUENCE OR BUSINESS ONLY
Miroslav Mirchev
Резюме. В доклада е разгледана дейността на руската частната военна компания „Вагнер“ за реализиране на част от външнополитическите цели на Руската федерация, свързани с налагането на влияние и извличането на икономически ползи. Анализирана е дейността на „Вагнер“ в Украйна, Близкия изток и Африка, като са посочени основните способи за постигане на набелязаните цели чрез осигуряване на военно обучение на местните структури за сигурност, провеждането на контратерористични операции, хибридни атаки и подкрепа на местни правителствени структури.
Ключови думи. Частна военна компания и компания за сигурност, „Вагнер“, тероризъм и Евгений Пригожин.
Abstract. The report has examined the activities of the Russian private military company "Wagner" for the realization of part of the foreign policy goals of the Russian Federation, related to the imposition of influence and the extraction of economic benefits. The activities of "Wagner" in Ukraine, the Middle East and Africa have been analyzed, and the main methods for achieving the intended goals have indicated by providing military training to the local security structures, conducting counter-terrorist operations, hybrid attacks and supporting local government structures.
Keywords. Private military and security company, Wagner, terrorism and Yevgeny Prigozhin.
През последните години в глобалната система за сигурност се наблюдава една трайна тенденция, свързана с изтеглянето на САЩ от жизненоважни за техните интереси райони. Създаденият вакуум след оттеглянето на американските военни части от Африка, Близкия изток, Централна и Южна Азия бързо се „запълва“ от Русия, която разширява своето влияние както в тези, така и други райони на света. За разлика от годините на Студената война, сега Москва изпраща не редовни военни части или „съветници“, а разполага наемници от частни военни компании и компании за сигурност (ЧВККС). По този начин Русия много ясно показва, че във външнополитически план си е поставила една основна цел, да подкопае политическия и военен монопол на САЩ и да увеличи своето влияние, използвайки нископрофилните сили на нейните ЧВККС, които предлагат широка гама от „специализирани услуги“ - от осигуряване физическа защита на местни ръководни политически лица и диктатори, до обучените на въоръжени сили и водене на разузнаване.
Научените от руския президент Владимир Путин и неговото близко обкръжение уроци от въоръжените конфликти в Сърбия и преди всичко от Украйна, доведе до налагането на „модела на ЧВККС“ като един от най-печелившите способи за постигането на геополитически, икономически, идеологически ползи и военни победи. Натрупаният опит в Украйна, особено през 2014 г., позволява на руското държавно и военно ръководство да усъвършенства и доразвива парадигмата на наемничеството, независимо че то е заброено със закон в Руската федерация (съгласно Член 13.5 от Конституцията на страната) в Сирия и Либия. Постепенно участието на руски ЧВККС във въоръжени конфликти извън територията на страната и основно на една от тях „Вагнер“, се разшири в районите на Субсахарска Африка, в страни като Судан, Централноафриканската република, Мозамбик, Мадагаскар, Мали, Буркина Фасо и Латинска Америка – Венецуела и Никарагуа.
ЧВККС активно се използват за прокарване и „гарантиране“ успеха на политиката на сегашното ръководство на Руската федерация. Същите обикновено са собственост или се управляват от свързани с Кремъл олигарси, които са доказали своята лоялност лично към президента Владимир Путин. Така те осигуряват на него и на приближените му освен лични финансови облаги и лост за балансиране на конкуриращи се политически и финансови интереси сред другите олигархични кръгови в страната.
В чисто идеологически и информационен план ЧВККС служат като важен инструмент за разширяване на руската „мека сила“, пропагандирайки по този начин темите за „руския патриотизъм“ и „славянската идентичност“, особено сред част от бившите държавите на Съветски блок и по-специално на Балканите. Като правило руските ЧВККС са свързани с мощни медийни структури, с помощта на които се популяризират проруски послания към ключови аудитории. Кремъл активно използва наемниците за да подобри глобалното възприятие за „руската мощ“ и нейното влияние, разпространявайки не само пропагандни материали, но и дезинформация.
За да се финансират ЧВККС сключват изгодни договори за охрана и експлоатация на петролни и газови съоръжения и полета, минни за добив на злата и диаманти, логистични терминали и др. По този начин те осигуряват на Москва значително разширяване на търговското и икономическо влияние в развиващия се свят, а в определени случаи за заобикаляне и намаляване на въздействието от наближените на Руската федерация международни санкции. Много често договорите, сключени от наемниците осигуряват ключова енергийна инфраструктура за добив на горива и минерали, при това по волята на приемащите нации. Така те създават реален проводник за навлизането на руски фирми и капитали в тези страни.
Участието на бивши служители от руските специални служби в ЧВККС и особено на офицери от ГУР, позволява на наемниците да извършват разузнавателни операции, включително и за оказване на политическо влияние. Паралелно с това те изграждат нелегални агентурни мрежи, които им осигуряват непрекъснат поток от актуална информация, дублираща и допълваща тази на СВР и на ГРУ, което в много случаи позволява на Кремъл да вземе възможно най-правилното решение.
Специалистите от ЧВККС осигуряват военна подготовка и ключови тактически способности на местните сили за сигурност, прокси милиции и армията за изпълнението на специализирани задачи като - водене на разузнаване и диверсионно-разузнавателни операции, снайперска и огнева подготовка, минноподривна дейност и др. Руските наемници често предоставят и защита на висши служители на местната власт, включително и услуги като президентска охрана.
Понастоящем ЧВККС „Вагнер“ се явява основен инструмент на Руската федерация за воденето на хибридна война и квазиотрицателно средство за постигането на дългосрочни интереси в едно доста широка гама от външнополитически и геостратегически цели, замествайки традиционните и открити форми на държавно управление. В областта на външната политика чрез тази ЧВККС Кремъл може да подкрепя държавни и недържавни партньори, да извлича политически дивиденти, да оказва влияние върху чуждестранни лидери и да участва в други дейности, които му осигуряват влияние и безпрепятствено постигане на голяма част от външнополитически цели на Русия. В чисто военен план, използването на „Вагнер“, чиито служители притежават експертни военни умения, позволява на Москва да налага ограничено военно присъствие, да оказва помощ на различни партньорски режими, да създава тренировъчни лагери и нови военни зони, да променя баланса на силите в съществуващи или очертаващи се нови въоръжени конфликти, да подпомага за постигането на победа от страна на „желания партньор“ и др., без руската страна да се ангажира официално с участие в конфликтните зони. Разходите са значително по-малки. Липсват държавна намеса и критика от руски СМИ, опозиционни партии и сили, тъй като няма загинали руски военнослужещи от редовните сили.[1]
Най-голямата руска ЧВККС „Вагнер“ е създадена през 2014 г. от руския олигарх Евгений Пригожин (известен с прозвището „Готвача на Путин“) след провала на „Славянски корпус“ в Сърбия. Официално „Вагнер“ е частна структура за охранителни и военни действия, регистрирана в Аржентина като ООО „Конкорд менеджмент и консалтинг“. Неофициално нейният собственик използва потенциала ѝ за провеждане на руската външна политика и налагане на влияние в най-горещите точки на света – Украйна, Сирия, Мозамбик, Централноафриканската република, Либия, Судан, Венецуела, Никарагуа и др.
ЧВККС „Вагнер“ е неофициална военна организация, която не влиза в състава на въоръжените сили на Руската федерация и не се ползва с юрисдикция на нейна територия. Няма потвърдени данни за нейния личен състав, но се предполага, че той постоянно е между 1500 и 2500 бойци (преди войната в Украйна от 2022 г.). Един взвод от бойци на „Вагнер“ е съставен изцяло от сръбски граждани, като негов началник е босненският сърбин Давор Савичич (с прозвището „Елвис“). Тренировъчният лагер на „Вагнер“ е разположен в село Молкино, в Краснодарския край, на полигона на 10-а бригада от спецчастите на ГРУ.
Ръководител на тази ЧВККС е о.з. подполковник Дмитрий Уткин, който преди пенсионирането си е бил командир на дислоцирания в гр. Печора, Псковска област, 700 самостоятелен отряд (военно поделение 51532) от състава на 2-ра отделна бригада със специално предназначение на ГРУ, с лична позивна „Вагнер“. Редица руски анализатори говорят за неговата привързаност към идеологията на Третия райх и слабостта му към практикуването на езическия „родневар“ (съвременно религиозно течение в подкрепа на възстановяването на древната славянска езическа религия). От 2017 г. Дмитрий Уткин е директор на ООО „Конкорд Менеджмент и консалтинг“.
От 2017 г. Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин са в списъка със санкции за юридически лица, на които е забранено да посещават САЩ. В съобщението на Министерството на финансите на САЩ се посочва, че „Вагнер“ е частна военна компания, която вербува и изпраща войници за участие във войната на страната на сепаратистите в Източна Украйна. Санкциите срещу ЧВККС „Вагнер“ се въвеждат заради това, че тя пряко или косвено е вземала участие в действия или политика, които заплашват мира, стабилността, суверенитета или териториалната цялост на Украйна“. На 26 февруари 2021 г. ФБР обявява награда от 250 000 щ. д. за всякаква информация, която би довела до залавянето на Евгений Пригожин. Той е обвинен в конспиративна дейност срещу САЩ чрез финансиране на станалата известна като „фермата на тролове“ агенция (Internet Research Agency), намираща се в Санкт Петербург. Смята се, че той е ръководил и одобрявал операции, свързани с намеса в американските политически и изборни процеси. Наред с Евгений Пригожни, ФБР добави към своя списък и още 13 руски граждани, които смята, че са имали участие в намесата в президентските избори от 2016 г .[2]
В лицето на „Вагнер“ сегашният руски ръководен елит намира своя дълготърсен modus operandi за безнаказано, по силата на международното право, налагане на влияние и противодействие в стратегическото съперничество със САЩ. За това красноречива говори фактът, че наемници от посочената ЧВККС участват пряко или косвено в операции на територията на около 30 държави, на 4 континента.
По време на войната в Украйна през 2014 г. наемниците от Вагнер първоначално провеждат военно обучение и осигуряват оборудване на сепаратистките милиции в Донбас. Включват се в бойните действия в Донецк и Луганск, събирайки разузнавателна информация, извършват диверсионна дейност, както и политически убийства на неудобни лица. Участват и в сухопътни операции с използването на огнестрелно оръжие, артилерия и средствата за противовъздушна отбрана.
Наемниците от „Вагнер“, които в този период са между 2500 и 5000 бойци, действат самостоятелно или като подразделение, подсилващо редовните руски сили. С притежаваните от Евгений Пригожин новинарски агенции, през този период, „Вагнер“ води агресивна дезинформация за подклаждане на недоволство и нестабилност, насърчаване на проруски и сепаратистки настроения, както и индоктриниране на млади украинци, живеещи в тази част на страната.
Тази ЧВККС разгръща пълния си капацитет за водене на бойни действия, разузнаване, диверсионна дейност и провеждането на хибридни операции по време на започналата през м. февруари 2022 г. т.нар. „специална военна операция“ на територията на Украйна. Това дава основание на повечето анализатори да определят компанията като „основната бойна единица на руската армия, както и че тактиката на „Вагнер“ е единствената ефективна тактика за зле обучените мобилизирани войски, които съставляват по-голямата част от руските сухопътни сили“.
Успехите на „Вагнер“ в Украйна водят до конфликт на Евгений Пригожин с военното ръководство на Русия в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началник-щаба на армията Валери Герасимов, но укрепват неговите позиции в руските управленчески среди и лично с президента Владимир Путин. Това дава основание на Евгений Пригожин да заяви, че „Вагнер“ понастоящем е „най-опитната армия в света днес“, която притежава ракетни системи, собствена противовъздушна отбрана и артилерия.[3]
Големите загуби, които търпи „Вагнер“, в жива сила, през първите месеци на войната и липсата на кандидати за наемници принуждава Евгений Пригожин да предприема един непопулярен, но оказал се печеливш ход. Той започва да набира бойци от хора, излежаваща ефективни присъди в руските затвори. Вербувани са близо 50 000 затворници, на които е обещано помилване и добро заплащане. От тях, до началото на м. февруари 2023 г., са загинали около 40 000 души. Голям е броят и на дезертьорите, които напускат бойното поле заедно с оръжието си.[4]
В Сирия първоначално „Вагнер“ започва своята дейност с обучение на части от сирийската армия и сирийските чуждестранни милиции, които се бият за страната на президента Хафез Асад. Постепенно руските наемници започват да участват в съвместни бойни операции с армейските части. Изпълняват задачи основно по добиване на разузнавателна информация, диверсионни и специални операции, както и насочване ударите на авиацията. С течение на времето мисиите им се разширяват и бойците от „Вагнер“ започва да охранява важни стратегически, инфраструктурни и енергийни обекти в централните и източните части на Сирия. Счита се, че техните действия са довили до стабилизиране на режима на президента Башар Асад и са попречили на усилията на САЩ и техните партньори той да бъде свален.
Личният състав на „Вагнер“ в Сирия достига до 3000 души персонал, като към него са включени и наемници от няколко други по-малки руски ЧВККС като E.N.O.T. Corp., „Туран“, Morgan Security Group, Vegacy и Vostok.[5]
Преследвайки своите икономически интереси през 2016 г. Евгений Пригожин открива в Дамаск офис на ООО „Евро Полис“ (считана за дъщерна фирма на „Вагнер“), която е регистрирана от началника на неговата охрана – Олег Ерохин. „Евро Полис“ сключва меморандум и договори с руското Министерство на енергетиката за обезпечавате на сигурността при търсенето и добиването на нефт в района на Палмира, което съвпада с поддържането на стратегическите интереси на Русия в тази част на света.[6]
Сирия е важна изпитателна площадка за прилагане на руския модел за хибридни войни, с който на практика Руската федерация освен политически и икономически ползи, успя да ограничи загубите на своите редовни въоръжени сили.
Част от анализаторите разделят стратегията „Вагнер“ за проникване в Африка на три нива. Първото е свързано с разпространението на дезинформация и провежданото масирана информационна война в интерес на съответното правителство. Второто ниво е осигуряване на плащане за „услугите“ чрез сключването на концесии за добив в отрасли, които гарантират сигурна печалба, като злато, диаманти, уран, нефт и др. На трето място „Вагнер“ се настанява трайно в страната чрез започване на военно обучение на местните структури за сигурност (боравене с огнестрелно оръжие, разузнаване, специални и контратерористични операции), изпращане на „съветници“ и осигуряването на оръжейни сделки с руския военнопромишлен комплекс.[7]
Наемниците от „Вагнер“ заминават за Либия веднага след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. В началото те са ангажирани с обучението на бойците от Либийска национална армия (ЛНА) на генерал Халифа Хафтар за боравене с огнестрелно оръжие, танкове, артилерия и противодействие срещу безпилотни летателни апарати (БЛА). С течение на времето те започват да охраняват стратегически важни инфраструктурни обекти и пристанищни съоръжения в Тобрук, Дерна, Бенгази и Сирт. Участват в боевете за превземането на Триполи, офанзива в Западна Сирия и операцията за свалянето от власт на подкрепяното от ООН национално правителство на Либия.
През 2020 г. към бойците на „Вагнер“ се присъединяват и наемници от руската ЧВККС RSB Group, с които броят им достига до 1200 души. Основната им база се намира във военновъздушната база „Ал Джуфра“ в централна Либия, която служил като стартова площадка за провеждането на операции от силите на „Вагнер“ и руската въздушна подкрепа към генерал Халифа Хафтар.
В гражданската война в Либия Русия вижда вакуум във властта и шанс да се използва нестабилността за разширяване на своето политическо и икономическо влияние, чрез използването на ЧВККС. В замяна на това свое участие Москва иска от генерал Халифа Хафтар икономически и военни концесии, разполагане на ЧВККС за охрана на ключови нефтени и газови съоръжения и контрол върху част от средиземноморски пристанища, намиращи се под властта на ЛНА. Русия използва Либия и за укрепване връзките си с друг свой традиционен арабски партньор в лицето на Египет. През 2017 г. руски ЧВККС са дислоцирани на летище „Сади Барани“ за да подпомагат съвместно с египетските военни операциите на ЛНА.
Счита се, че с използването на „Вагнер“, независимо от много жертви, дадени от страна на наемниците, Русия успява да увеличи своята геостратегическа позиция и влияние в Либия, и по този начин да си осигури ключова роля в бъдещите преговори за разрешаване на конфликта, съответстваща на руските интереси в противовес на САЩ, Франция и Турция.[8]
Русия използва „Вагнер“ в Судан за да предостави военна и политическа подкрепа на президентът Омар ал Башир през м. януари 2018 г. в замяна на концесии за добив на злато. От стратегическа гледна точка чрез своите наемници Русия си осигурява достъп до Червено море. През ноември 2017 г. свързаните с Евгений Пригожин компании Meroe Gold и M Invest започват да експлоатират мините и да изнасят големи количества злато от третият най-голям производител на този благороден метал в Африка. По този начин се заобикалят наложените на Руската федерация международни санкции и се подпомага руския военнопромишлен комплекс.[9]
Кремъл следва подобен модел през м. април 2018 г. в Централноафриканската република (ЦАР), където близо 600 наемници от „Вагнер“ и руската ЧВККС „Патриот“ започват военно обучение на частите, лоялни на президента Фаустин-Арханг Туадера в замяна на концесии за охрана и експлоатация на мини за злато, диаманти и уран с фирмата на Евгений Пригожин Lobaye Invest. Това става възможно след като ООН разрешава продажбата на оръжие за ЦАР. За съветник по въпросите на националната сигурност на президента на ЦАР е назначен един от най-приближените на Евгений Пригожин Валери Захаров, бивш офицер от руското военно разузнаване. Дейността на „Вагнер“ в този африканска държава е свързана и с убийството на трима руски журналисти, които разследват сделката между правителството и Lobaye Invest през м. юли 2020 г.[10]
В началото на пролетта на 2018 г. „Вагнер“ дислоцира малка група политически анализатори в Мадагаскар в подкрепа на действащия президент Хери Раджаонаримампианина в замяна на икономически споразумения за добив на петрол, злато, селскостопанска продукция и контрол над пристанището в Тоамасина, осигурявайки достъп до Индийския океан. Малко по-късно пристига и друга група наемници, които осигуряват лична охрана на президента. През м. октомври 2018 г. в Мадагаскар започва да работи свързана с Евгений Пригожин фирма Ferrum Mining.[11]
Подкрепата, която Русия оказва с „Вагнер“ в Мозамбик е свързана с борбата срещу ислямистките бунтовници в провинция Кабо Делгадо, в замяна на достъп до полетата, от където се добива природен газ. Бойците на „Вагнер“ пристигнат през м. септември 2019 г., но търпят поражение и се оттеглят в гр. Накала за да се прегрупират. Изтеглят се през м. март 2020 г. и са заменени от наемници от южноафриканската Dyck Advisory Group.[12] Военните хунти в Буркина Фасо и Мали през последните години активно си сътрудничат с „Вагнер“ в стремежа си да защитят основно своите диктаторски режими. Бруталните действия на наемниците срещу цивилното население на тази две африкански държава води до отдръпване на подкрепата му към официалните власти и разрастване влиянието на салафитско- джихадистките идеи на Ал Кайда и Ислямска държава. И двете хунти се насочват към „Вагнер“ като алтернативен партньор в областта на сигурността, вярвайки, че натрупаният боен опит на тази ЧВККС в Украйна и Сирия е по-ефективен от западната помощ. В замяна на оказваната помощ Евгений Пригожин, чрез своята фирма Nordgold, сключва договор за добив на злато в южните части на Буркина Фасо (четвъртия по големина производител на злато в Африка) през м. декември 2022 г.[13]
„Вагнер“ се установява във Венецуела през 2017 г., като нейните бойци изпълняват основно задачи по опазване на руските бизнесинтереси и преди всичко на компанията Роснефт. Въпреки значителните инвестиции във венецуелския икономика, отношенията на Москва с Каракас се водят преди всичко от геостратегическо желание на Русия да възстанови влиянието си в региона за сметка на Съединените щати. В отговор на действията на администрацията на Доналд Тръмп, която предприема действия за свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро и признаване на опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен президент, през м. януари 2019 г. Русия изпраща около 100 „специалисти в областта на сигурността“ от „Вагнер“, които изпълняват задачи по наблюдение, разузнаване, киберсигурност и физическа охрана на Николас Мадуро.
Руските ЧВККС са важен инструмент в широката палитра от дейности на президента Владимир Путин за налагане на политическо, икономическо и идеологическо влияние в глобален мащаб. Той варира от тайни операции, участие в бойни действия и физическа охрана, до кибератаки и дезинформация, които на този етап се оказват успешни и позволяват на Руската федерация да извлича ползи, без да носи международна наказателна отговорност за действията си.
Литература
1. Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.
2. Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.
3. www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.
4. www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.
5. Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.
6. Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.
7. www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.
8. Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/
9. www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.
10. An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.
Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;
ВА „Г.С.Раковски“;
Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82;
GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;
Статията не съдържа класифицирана информация !
[1] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.
[2] Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.
[3] www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.
[4] www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.
[5] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.
[6] Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.
[7] Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.
[8] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.
[9] www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.
[10] Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/
[11] www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.
[12] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.
[13] An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.
ДО ГЕНЕРАЛИТЕ, ОФИЦЕРИТЕ, СЕРЖАНТИТЕ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БА
ДО ВЕТЕРАНИТЕ И ВОЕННИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА
ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ
П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н А Д Р Е С
Уважаеми господа генерали, офицери, сержанти и войници от Специалните сили на БА,
Уважаеми господа ветерани и военни парашутисти от запаса и резерва,
Уважаеми представители на българския спортен парашутизъм,
Националното ръководство на Съюза на българските парашутисти (СБП) има честта и удоволствието, най-сърдечно да Ви поздрави по случай 80-та годишнина от Първия боен ден на Парашутната дружина - Първото парашутно поделение в БА и създаване на Силите за Специални операции на БА.
Преди 80 години на 18.03.1943 година с писмо I-У0 № -2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия две роти парашутисти, да се сформира Парашутна дружина, с което се поставя началото на организационното изграждане на парашутните поделения в БА, които по немски образец са в структурата на военновъздушната войска.
Парашутната дружина, записа славни и незабравими страници във военната история на България, с които ние заслужено се гордеем.
За тези 80 години развитие, наследниците на Парашутната дружина–военните парашутисти доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. Постигнатите през годините резултати са основание за самочувствие и заслужен авторитет. С високия си професионализъм, във времето на израстване и промени в БА, поколения български парашутисти останаха верни на своя народ и Родина.
И днес Вие Наследниците на успехите на военните парашутисти по безспорен начин продължавате традицията да сте войни на честта, безпределно предани на Отечеството! Вие, като елитен Вид въоръжени сили с високия си професионализъм, със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, със своята готовност за саможертва в името на защитата на целостта и независимостта на Република България, сте заслужили голяма признателност и уважение.
Войните-парашутисти, ветераните и военните парашутисти от запаса и резерва на Специалните сили на БА с доказаните във времето преданост, чест и достойнство и днес, продължавате да защитавате, популяризирате и ревностно да защитавате, славата, миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения на БА, за което също заслужавате голяма признателност и уважение.
С доказания си професионализъм и спортно майсторство представителите на българския спортен парашутизъм също заслужавате признателност и уважение, за завоюваните редица призови места, медали и купи на Световни, Европейски и Републикански първенства.
Уважаеми парашутисти, в този празничен ден, приемете най–искрените пожелания от Националното ръководство на СБП, преди всичко за крепко здраве, благополучие, семейно щастие, сили и енергия за съхраняване и издигане на престижа на Българските парашутисти у нас и в чужбина.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ
П О К А Н А
За участие в Петнадесетото редовно Общо събрание (ОС) на Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
1.Националното ръководство (НР) на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) кани всички свои членове да участват в работата на редовното Петнадесето ОС на сдружението, свикано на основание чл.26 ЗЮЛНЦ и чл.23 (1) от устава по негова инициатива което ще се проведена 17.02.2023 г. от 16.00 часа в клуба на Съюза на българските парашутисти намиращ се на ул. „Братя Бъкстон” N 61 в гр. Пловдив, при следния дневен ред: 1.Приемане на Годишния отчет за 2022г. на НР (УС) за дейността на Сдружението и Годишния отчет за 2022г. на Контролния съвет (КС); 2.Приемане на Основните насоки, Програмата за действие и Бюджета на сдружението за 2023 година; 3.Утвърждаване приема на членове на Сдружението от НР (УС) през 2022 година; 4.Утвърждаване графика за извършване на цялостни проверки на НР (УС) от КС през 2023 година; 5. Освобождаване и избиране на нови членове на НР (УС), КС и Комисията по етика на СБП. 8. Други: -обсъждане и гласуване на предложение-СБП да стане колективен член на СОСРЗ; -доклад на финансиста на СБП, относно събирането на членския внос през 2022г. и вземане решение относно неговото подобряване.
При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ - ОС се отлага с 1 (един) час на същото място и при същия дневен ред и ще се проведе, колкото й членове да се явят
Председател на НР на Сдружение „СБП”
СИРМО СИРМОВ
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! МИРНА, СПОРНА И ЩАСТЛИВА НОВА 2023 ГОДИНА!
Уважаеми български парашутисти, нека сиянието на тези Светли празници озари Вашите сърца, стопли душите Ви и Ви донесе още по-голямо благоденствие, здраве, щастие, любов, късмет, топлина, уют, успехи за Вас и Вашите семейства и сили за бъдните дни! Нека в коледната Свята нощ, Бог да благослови мечтите Ви и дари със сила, вяра и любов сърцата Ви!
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА
„СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
П О К А Н А
ЗА УЧАСТИЕ В КОЛЕДНО ТЪРЖЕСТВО
УВАЖАЕМИ ПАРАШУТИСТИ,
Националното ръководство на „Съюза на българските парашутисти” има честа и удоволствието да покани всички свои членове и симпатизанти (всички парашутисти и други военнослужещи настоящи и бивши и цивилни служили и работили в парашутни поделения на БА и МВР, както и изпълнявалите парашутни скокове в Спортни клубове и бившите Аероклубове) да вземат участие в Коледно тържество
КОЛЕДНОТО ТЪРЖЕСТВО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 10.12.2022 год. ОТ 12.00 ч. В КЛУБА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ В ГР. ПЛОВДИВ, УЛ.”БРАТЯ БЪКСТОН” -61
–куверт -10 (десет) лева.
Кувертът включва: ракия, салата, безалкохолна напитка (минерална вода или газирана напитка) основно ястие (кебапчета с гарнитура), вино.
Всеки участник може да си носи алкохол по избор.
Записвания за празничното тържество можете да направите на GSM 0888383578 – Сирмов до 08.12.2022г.
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО (НР) НА „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
Уважаеми членове и симпатизанти на „Съюз на българските парашутисти” (СБП), НР на СБП има честта и удоволствието да, Ви представи Анотацията на о.з. полк. доцент доктор МИРОСЛАВ МИРЧЕВ–член на СБП и да постави на Вашето внимание две негови статии:
1.Образът на тероризма през XXI век;
2. Глобалната система за сигурност пред дилемата – война за износ или износ на сигурност.
Материалите са поместени в ТОЗИ сайт в Статии – Общи статии, една под друга.
А Н О Т А Ц И Я
На полковник о.з. доцент доктор МИРОСЛАВ МИРЧЕВ –член на „Съюза на българските парашутисти”
Полковник о.з. доцент доктор Мирослав Мирчев е офицер от българското военно разузнаване.
Завършва НВУ „Васил Левски“ през 1980 г. с военна специалност „Офицер от разузнаването“ и приравнена гражданска специалност „Източни езици - гръцка филология“.
Започва кариерата си като командир на парашутно- разузнавателна група със специално предназначение в 68-ми отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ” (чийто наследник е 68-ма бригада „Специални сили“).
От 1984 г. до 2014 г. работи в системата на стратегическото разузнаване, понастоящем служба „Военно разузнаване“. Преминава последователно през основни и ръководни длъжности, свързани с провеждането на оперативно-
разузнавателна дейност на територията на нашата страна и зад граница.
Работил е в Ирак (1988-1990 г.) като помощник-военен аташе и в Пакистан (2007-2011 г.) където е и първият български военен, военновъздушен и военноморски аташе. По линия на служебните си задължения последователно, през 2005 г. и 2006 г., е бил
в Афганистан. За работата си е награждаван от директора на служба „Военно разузнаване“, министъра на отбраната на Република България, структури на НАТО и чуждестранни разузнавателни служби.
Владее гръцки, английски, румънски и руски език.
От 2004 г. е „доктор“ по специалността „Военно-политически проблеми на сигурността“, а от 2016 г. заема академичната длъжност „доцент“. През периода 2016-2020 го е ръководител на катедра във ВА „Г.С. Раковски“ (филиал „Информация и сигурност“).
Член на съюза на учените в България.
Автор е на книгите „Капан за мечки. Талибаните, „Ал Кайда“ и тероризмът в Южна Азия“, „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, „Разузнаването от античността до наши дни“, „Разузнаване и тероризъм“ и на над 80 научни публикации и доклади в областта на международния тероризъм и борбата с него, като и на лекции и учебни пособия, касаещи разузнаването и противодействието срещу терористичната заплаха.
От 2022г е член на „Съюз на българските парашутисти”
Уважаеми членове и симпатизанти на „Съюз на българските парашутисти” (СБП), НР на СБП има честта и удоволствието да, Ви представи Анотацията на о.з. полк. доцент доктор МИРОСЛАВ МИРЧЕВ–член на СБП и да постави на Вашето внимание две негови статии:
1.Образът на тероризма през XXI век;
2. Глобалната система за сигурност пред дилемата – война за износ или износ на сигурност.
Материалите са поместени в настоящия сайт в Статии – Общи статии, една под друга.
Можете да се запознаете със статиите, в този сайт.
А Н О Т А Ц И Я
На полковник о.з. доцент доктор МИРОСЛАВ МИРЧЕВ –член на „Съюза на българските парашутисти”
Полковник о.з. доцент доктор Мирослав Мирчев е офицер от българското военно разузнаване.
Завършва НВУ „Васил Левски“ през 1980 г. с военна специалност „Офицер от разузнаването“ и приравнена гражданска специалност „Източни езици - гръцка филология“.
Започва кариерата си като командир на парашутно- разузнавателна група със специално предназначение в 68-ми отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ” (чийто наследник е 68-ма бригада „Специални сили“).
От 1984 г. до 2014 г. работи в системата на стратегическото разузнаване, понастоящем служба „Военно разузнаване“. Преминава последователно през основни и ръководни длъжности, свързани с провеждането на оперативно-
разузнавателна дейност на територията на нашата страна и зад граница.
Работил е в Ирак (1988-1990 г.) като помощник-военен аташе и в Пакистан (2007-2011 г.) където е и първият български военен, военновъздушен и военноморски аташе. По линия на служебните си задължения последователно, през 2005 г. и 2006 г., е бил
в Афганистан. За работата си е награждаван от директора на служба „Военно разузнаване“, министъра на отбраната на Република България, структури на НАТО и чуждестранни разузнавателни служби.
Владее гръцки, английски, румънски и руски език.
От 2004 г. е „доктор“ по специалността „Военно-политически проблеми на сигурността“, а от 2016 г. заема академичната длъжност „доцент“. През периода 2016-2020 го е ръководител на катедра във ВА „Г.С. Раковски“ (филиал „Информация и сигурност“).
Член на съюза на учените в България.
Автор е на книгите „Капан за мечки. Талибаните, „Ал Кайда“ и тероризмът в Южна Азия“, „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, „Разузнаването от античността до наши дни“, „Разузнаване и тероризъм“ и на над 80 научни публикации и доклади в областта на международния тероризъм и борбата с него, като и на лекции и учебни пособия, касаещи разузнаването и противодействието срещу терористичната заплаха.
От 2022г е член на „Съюз на българските парашутисти”
ОБРАЗЪТ НА ТЕРОРИЗМА ПРЕЗ ХХΙ ВЕК
Доцент Мирослав Мирчев
Отличителната черта на съвременния тероризъм е свързана със
самоубийствените атентати. Тази своеобразна „епидемия“ започва бързо да се разпространява в началото на ХХΙ, от Ню Йорк до Бали, когато „Ал Кайда“ включва „шихада“ (мъченичеството) в своята стратегия за световно господство. Основите са положени в Ирак, през 2003 год., където тази
терористична организация превръща самоубийствените атентати в ежедневие и основен механизъм за съпротива срещу коалиционните сили и законно избраното правителство на страната.
Самоубийството е акт, при който човек умишлено причинява
смъртта си, а философията на самоубийствения атентат е стара колкото света. Най-често тя се определя като хладнокръвна сметка, направена от фанатици за това, че убийствата на невинни хора или заплахата за тях може да служи като брутално и ефективно средство за пропагандирането на определена кауза. Той показва липсата на каквато и да било връзка на терористите с реалността и фундаменталните ценности, върху които е изградена цивилизацията. Този вид атентати третират човека като
обикновено средство за постигане на целта, придавайки му ролята на инструмент, а не истинска стойност като човешко същество.
В чисто исторически аспект корените на самоубийствения акт могат да бъдат търсени в древността. Като първи опит за това в човешката цивилизация се посочва саможертвата на Самсон, който бута една от колоните в храма на Дагон и загива заедно с пленилите го филистимци, призовавайки Бог „Нека умра заедно с филистимците“ (Книгата на Съдиите от Стария завет в Библията). Три от най-известните секти от древността, свързани с използването на тероризма като средство за постигане на политически и религиозни цели – зилоти (сикариите),
асасините и тхугинеу също са извършвали самоубийствени атентати.
Американският политолог Робърт Пейп в книгата си „Dying to win: The strategic Logic of Suicide Terrorism“ прави извода, че „атентаторите- самоубийци не са психически болни или объркани хора. Той смята, че те знаят какво правят, но се нуждаят от ритуални обреди, за да се подготвят психически“. Друг политолог Йозеф Кройтол счита, че „атентаторът- самоубиец“, в повечето случаи мюсюлманин, е едновременно жертва и извършител. Той е инструмент в ръцете на безскрупулни терористична лидери, които го вербуват и индоктринират на млада възраст, за да се
прославят на негов гръб. Индоктринирането става още по-лесно, когато една група или едно общество се чувства безпомощно, застрашено или несправедливо потискано“. Това обяснява донякъде и огромният брой самоубийствени атентати в миналото от палестинци в Израел и понастоящем в Афганистан, Ирак, Пакистан, Сирия и Ливан.
Според редица международни анализатори това е “другото
направление” на тероризма, имащо за цел да ерозира вътрешната
сигурност на държавата и неговият “различен характер” - извършването на особено опасни престъпления с политическа цел (вместо военни действия).
В този смисъл, всяка невъзможност за водене на политическа борба на паритета основа може да е косвен генератор на тероризъм, защото стимулира асиметричност в действията на по-слабия. Както посочва генерал Карл Стайнър (бивш началник на американското Съвместно командване за специални операции, Joint Special Operations Command JSOC, 1990-1993 год.), „това е просто нападение срещу слабите ни места, вместо срещу силните“. 2 Счита се, че тероризмът винаги е бил и си остава
асиметрична реакция спрямо военната защита на сигурността и невоенно средство за постигане на политически цели и въздействие. Той може да се използва като тактическо средство в хода на войната, но не е война или нейна форма и затова е безсмислено борбата срещу него да се води единствено с военни средства.
В резултат на успешно водената от САЩ и техните съюзници война срещу тероризма, възможностите на „Ал Кайда“ до провежда самоубийствени атентати, основно с чуждестранни бойци, в района на Ирак и Близкия Изток бяха силно ограничени. Това вероятно налижи Осама бин Ладен и Айман ал-Зауахири да пренесат синдрома на атентатора-самоубиец в районите на Афганистан и Пакистан, където той успешно мутира като средство за съпротива в „световния ислямски джихад срещу евреите и кръстоносците“. На практика тези действия направиха
„шахида“ (мъченика) в най-ефективното оръжие в ръцете не само на „Ал Кайда“, но и на другите терористични организации. От освен инструмент за водене на война, той се превърна и в оптимален метод за пропаганда, базиращ се на религиозен и културен дълг за фанатиците, изповядващи исляма. По тази начин се формира един вид култура, свързана с мъченичеството на терористите-самоубийци, която стана еталон за много
други терористични организации.
Другият важен въпрос при разглеждането и анализирането на
самоубийствените атентати, извършвани от терористични организации е свързан с доктриналната постановка за воденето на „джихад“ от мюсюлманите, залегнала в Корона. Същата се използва много активно от пропагандната машина на терористите за „промиване“ на мозъците на бъдещите атентатори. Редица автори разглеждат джихада и като шестият „стълб“ на Исляма – след „шахида“ (засвидетелстване на вярата), „намаз“ (молитва), „сиам“ (пост), „зекат“ (милостиня) и „хадж“ (поклонничество).
Джихадът като елемент от религиозните вярвания на мюсюлманите не е посочен изрично от Пророка Мохаммад като основополагаща верска категория. Съществуват различни тълкувания и множество интерпретации на думата джихад. Самият арабски термин „джихад“ е свързан с глагола
джахада – “полагам усилия”, “старая се”, “боря се в името на благородна кауза”, но неговият автентичен смисъл се разкрива в словосъчетанието
„Джихад фи сабил Аллах“ („върховно усилие, борба по пътя на Аллах”). В Корана думата джихад е спомената повече от сто пъти в най-различен контекст. Това определя и възникването още през VІІІ-ІХ в. На теоретичния и тълковен дебат относно смисъла и значението на джихада, който и до днес не е приключил с даване на еднозначно обяснение на термина.
През първият период на формирането на Исляма между 610 год. и 622 год. джихад означава най-вече мирно, ненасилствено разпространение на ислямската религия. Тогава елементът на насилие се съдържал единствено в действията за самозащита, ако такива се налагали. Този подход е формулиран в кораническия стих „Бийте се в името на Аллах и отвърнете на удара на онези, които ви нападат, но вие не нападайте, тъй като Аллах не обича тези които нападат”. (Коран, сура „Хадж”, стих 39). От 622 год., след преселването на Мухаммад от Мека в Медина под натиска на мразещите го езичници, джихадът приема вече насилническа
интерпретация. Тогава се появяват двата стиха „Ако не е свещен месецът, убивайте езичниците, където ги намерите” и „Убивайте тези, които не
вярват в Аллах, в Страшния съд, не почитат Аллах и неговият пратеник и не вярват в правата вяра.”(Коран, сура „Покаянието”, стих 9 и 29). След този период до смъртта на Мухаммад през 632 год. джихадът придобива откровено настъпателен и войнствен характер. Осъществяват се нападения върху племена, които са наказвани за съпротивата си срещу Исляма или са „приобщавани” насилствено към тази религия. Именно през
този период на разрастване на мюсюлманската уммата и създаването на арабската държавност изкристализира съвременното значение на джихада – „свещена война в името на Исляма”. Така в Корана се формулират следните аспекти на джихада, които се утвърждават, приемат и в съвременното тълкуване на този елемент от ислямската религия, че основна и дългосрочна цел на джихада е ислямизирането на целия свят,
като се толерира използване на военна сила при разпространението му.
Предвижда се задължителен военен разгром на неверниците, налагането на данък върху последователите на християнската и еврейската религии, вземане на плячка и използването й за засилване на ислямската мощ.
С течение на времето джихадът се превърна в едно от най-
полемичните и нееднозначни понятия в Исляма, свързани както с идеята за духовно самоусъвършенстване, така и с тази за воденето на “свещена война” срещу неверниците. Под една или друга форма, той е определен като задължение. При това тълкуване джихадът може да се счита за задължителна военна повинност, което автоматично го включва като шести стълб на Исляма, но може да се разглежда като задължение само за
една строго определена група, ангажирана с отбраната и завоеванията на ислямската държава.
Първообразът на сунитския шахид е създаден от палестинските
съпротивителни организации в средата на 90-те години на миналия век. „Ал Кайда“ започва да използва атентаторо-самоубийци през м. Август 1998 год. за извършване на атентатите срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания.
Медийното отразяване на самоубийствените атентати, което според американският журналист и политически анализатор Уолтър Зеев Лакюер е „най-добрият приятел на терориста“, направи още по-популярна тяхната идеология и превърна „шахида“ в един вид герой и пример за подражание.
Често СМИ изпълняват ролята и на инструмент за възможно най-добрата пропаганда, бързо разпространение на техните идеи и цели, както престиж и повишен интерес сред контингентите от евентуални бъдещи последователи. Тази стратегия, използвана основно от „Ал Кайда“, за безмилостен самоубийствен тероризъм легитимира самоубийствените атентати като „акт на мъченичество“ в сунитското течение на исляма и стимулира
получаването на по-широка подкрепа от страна на радикално настроените мюсюлмани. На второ място, превръщайки „актът на самоубийство“ в оръжие на терора, „Ал Кайда“ демонстрира стратегическо предимство при атаките, извършвани в миналото срещу военни обекти, заменяйкиги с т.нар. „меки цели“. 5 Това предизвиква като цяло одобрение в ислямския свят и по-специално в Саудитска Арабия, където водещи духовници
започват да издават фетви, оправдаващи използването на самоубийствени атентати срещу цивилно население и граждански обекти.
Ако до 11.09.2001 год. основната цел на „Ал Кайда“ е да набира,
финансира и обучава терористи, които да провеждат световен джихад, то след тази дата Осама бин Ладен и Айман ал-Зауахири се стремят, в рамките на световната ислямска общност, да мотивират и вербуват възможно повече последователи за участие в „акта на мъченичеството“.
Част от анализаторите определят това като средство за „вдъхновяване и привличане вниманието на широки слоеве от мюсюлманското неселение, както и на други радикални ислямистки движения към целите, които си е поставила тази терористична организация“.
Вероятно това е и една от причините, изповядващите исляма днес да са изправени пред необходимостта да си формулират ясен и аргументиран отговор на въпроса, какъв следва да бъде джихадът – общ или индивидуален, насилствен или духовен, градивен или разрушителен. Преданието за „малкия (войната) и големия (битката на вярващите с техните страсти и суета) джихад”, формулирано от Мухаммад и тълкувано по-късно от ислямските богослови, дава основание да се търси и получи отговор, че Ислямът определя джихада като усилие за неговото силово
налагане. Това са постановки, залегнали в стратегията на Осама бин Лоден и Айман ал Зауахири за Глобалния джихад или войната с „вътрешния и външния (далечния) враг“.
При създаването на новия образ на терориста на ХХΙ век,
съвременната идеология и стратегия на „Ал Кайда“ се фокусира
приоритетно върху отделния индивид и боец. Джихадът вече се представа и като възобновяване на един от чисто идеологическите принципи, залегнали в исляма – „фард айн“ (индивидуално задължение), който свързва идеята за умишлено убийство чрез самоубийство като „мъченичество“ и предлага прилагането на това лично задължение на всеки мюсюлманин като призив за джихад. Двама анализатори на дейността на тази терористична организация – Йорам Швайцер и Сари
Фербер определят тези идеологически схващания като „концепцията за жертване в името на Аллах, целяща да се превърне във върховен организационен идеал в рамките на „Ал Кайда“ и след това да се разпространява до нейните бойци, поддръжници и структури в различни краища на света, докато се превърне постепенно във възпроизвеждащ се и саморазпространяващ се вирус“. 9 Развивайки тази стратегия Айман ал-Зауахири се стреми да не бъде пасивен наблюдател на случващото се, а търпеливо и систематично да води война със САЩ и неговите съюзници, противопоставяйки им волята и мечтата на отделния мюсюлманин за налагане на идеята за ислямски халифат, която да се ръководи от законите
на шериата. Чрез с едно доста спекулативно тълкуване на отделни сури от Корана той се стреми да получи подкрепа за воденето на джихад, пропагандирайки позицията, че това е „отбранителен джихад“, който изисква от вярващия мюсюлманин, физически или финансов „фард айн“. В
тази своя позиция Айман ал-Зауахири се базира на думите на основателя на „Ал Кайда“ Абдала Азам, че „фард айн“ има основна роля в борбата за освобождаване на „окупираните“ ислямски земи и че джихадът ще остане индивидуално задължение на всеки мюсюлманин за връщането на
Палестина, Бухара, Ливан, Еритрея, Сомалия, Филипините, Южен Йемен, Ташкент и Андалусия в царството на исляма“.
Продължавайки идеите за посевместно извършване на
самоубийствени атентати Айман ал-Зауахири прави опити да обедини и координира действията на различните социални слоеве на мюсюлманското общество на основата на ислямското културно наследство. Той подчертава, че самоубийственият тероризъм е спираловиден процес на обратна връзка
между ръководството на организацията и мюсюлманската общност, населяваща даден географски район. За да се поддържа тази връзка е необходимо да бъдат разяснени и насадени в съзнанието на членовете на общността идеите за значението на мъченичеството чрез използването на религиозни, културни, индивидуални и други средства. Счита се, че точно тази симбиоза между културните особености и социалното адаптиране на мотивите за шахида може да допринесе за възприемане на
самоубийствения акт.
Един от изследователите на съвременния тероризъм, професорът от Центъра за борба с тероризма в Уест Пойнт Асаф Мохадам, развира теорията, че същността на самоубийствения терористичен атентат се гради от три компонента – създаване на враг, легитимно убиване на врага и готовността за собствената смърт. Според него при сближаване на първите два компонента се появява и осъзнатото желание за саможертва. По този начин, според Асаф Мохадам, се създава култура на мъченичеството, която мотивира готовността на отделния индивид да се жертва в процеса на ликвидиране на „злия враг“.
Този вид култура, определяна от някои анализатори като
джихадистко-салафитска, през последните години масово се
разпространява посредством Интернет и СМИ и доби облика на сателитна култура на мъченичеството или виртуална култура на мъченичеството, при която всеки един последовател или поддръжник на определена терористична организация може да влезе в нейния сайт и подробно да се запознае с нужната му информация.
Феноменът, свързан с новия образ на терориста е повлиян пряко от социалните мрежи. Бъдещият самоубиец, който попада в сайта на терористична организация се потапя в джихадисткия начин на живот, научава негоните убеждения, ценности, нагласи, цели, реторика, аргументация и влиза в контакт с оператора на сайта. Първоначално бъдещият терорист е привлечен от религиозни, политически и социални
проблеми, основани на идентичността на индивида, но с течение на времето приема и идеологическите рамки, решенията и предписанията на създателите или ръководителите на терористичната организация. По този начин, отделните доброволци и бъдещи самоубийци приемат мъченичество. Културата на мъченичеството, често в рамките на
социалната мрежа, успява да събуди задължението на индивида да вземе нещата в свои ръце.
Счита се, че философията на самоубийствения тероризъм се крепи на три стълба - стратегическа необходимост, мотивирани индивиди и ултура на мъченичество. В този контекст мотивирането на готовността за амоубийство води до определяне на това, кой е врагът и дава обяснение ащо тези или този, който го организира трябва да умре и в името на какво.
Отговорите на тези въпроси трасират политическата стойност на
самоубийствения атентат и го правят катализатор за бъдещото мотивиране а терористите за извършването на подобни актове. Подобен modus perandi изисква непрекъснато и гъвкаво формулиране на „социални лини“ или „противници“, които да са цели на съответната терористична рганизация. „Ал Кайда“, както и повечето активно действащи ерористични организации, представят пред своите последователи светът в амката на борбата между исляма и „ционистко-кръстоносен съюз“, пределян като световно зло. В тази риторика се насажда и мнението, че
мюсюлманите трябва да водят джихад за да защитят своята религия.
През 1998 год. Световният ислямски фронт за джихад срещу евреи и ръстоносци, финансиран от „Ал Кайда“ разпространява идеите, че убиването на американците и техните съюзници - цивилни и военни – е адължение на всеки мюсюлманин, което той може да направи навсякъде о света, докато джамията Ал Акса в Ерусалим и Светата джамия в ека не бъдат освободени от тях хватка и докато армиите им не се ттеглят от всички земи на исляма, победени, разбити и неспособни да аплашат нито един мюсюлманин“. 14 По този начин „Ал Кайда“, се стреми данасочи основните усилия в своя джихад срещу християните, евреите и угите немюсюлмански народи, спекулирайки с тезата, че те
„контролират земи, населени от правоверни“ и са заплаха за исляма. Това прави САЩ, Израел, Испания, Русия, Индия, Филипините и други национални държави, в които живеят големи мюсюлмански общности, реални мишени за терористите. В тази смисъл ислямистите разглеждат всички проблеми на мюсюлманския свят в контекста на „еврейската конспирация“, в която САЩ играят ключова позиция.
По подобен начин „Ал Кайда“ разглежда и своя подход за
привличане и вербуване на нови членове, противопоставяйки пороците на западното общество, като корумпирано и неморално, с „идеализираната“ ислямска общност. На тази база се прокарват мотивите, че мюсюлманите трябва да защитават исляма дори ако това означава, че ще заплатят със собствения си живот, т.е. самоубийство в името на религията.
В началото на новия век сме свидетели на политическото завръщане на исляма в глобалния свят, при това с нови концепции, включително такива като джихад и фард айн. Те водят да появата на явления като самоубийствени атентати, отвличания, обезглавявания и др. Културата на мъченичеството вероятно ще продължава да играе значима роля в поведението на повечето терористични организации и в бъдеще, оправдавайки действията на атентатора-самоубиец за постигането на крайната цел, създаване на Ислямска халифат.
ГЛОБАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ ПРЕД ДИЛЕМАТА – ВОЙНА ЗА ИЗНОС ИЛИ ИЗНОС НА СИГУРНОСТ
Доцент д-р Мирослав Мирчев
За „износ на сигурност“ се заговори непосредствено, след като Доналд Тръмп пое властта в Белия дом. През 2016 г. американският анализатор Брус Ганьон публикува доклад, озаглавен „Подготовката за война с Русия и Китай:глобалната доминация на Америка зависи от нейните космически технологии“. В него той лансира тезата, че под формата на „износ на сигурност“ САЩ ще се опитат, с помощта на своята Глобална система за противоракетна отбрана, да обкръжат Русия и Китай.
По време на целия си мандат бившият американски президент
последователно прокарва въпросната стратегия за „износ на сигурност“, в чиято основа е заложена тезата, че Европа и останалите съюзници и партньори на САЩ трябва да започнат да плащат реалната цена за „военната сигурност“, която САЩ им осигуряват. По време на юбилейната 70-та среща на върха на НАТО, провела се в Лондон през декември 2019 г., Доналд Тръмп отправи остра критика срещу американските съюзници заради „прекалено ниските им военни бюджети“.
Според него „някои от тях изразходват за отбрана много по-малко от 1% от своя БВП.“
1 В този контекст американският президент започна да прокарва една своя
теза, свързана с „връщането на американските войници у дома“, като изтегли час от тях от горещи точки като Сирия, Ирак и Афганистан. Това, което обикновено се премълчава в такива случаи е, че образувалият се „вакуум“ се запълва с „войната за износ“ или по-точно със служители от частните военни компании и компании за сигурност (ЧВККС).
Какви са причините, които правят успешна и доходоносна „войната за
износ“ ?:
- наемните армии са ЧВККС 2 и изграждат своя бизнес, без да се съобразяват с международните споразумения за движение на редовни военни части през териториите на чужди държави;
- ЧВККС имат право да сключват договори с всяка страна по света за
извършване на широк спектър от работи и услуги – от служби за сигурност до участие във военни действия;
- ЧВККС имат право да наемат служители с необходимата квалификация и
да определят заплатите си, които са значително по-високи от тези в редовната армия;
- клиентите на услуги на ЧВККС (държавни, недържавни и частни форми на собственост) не се нуждаят от осигуряване на социална защита и плащания (пенсия, осигуряване и др.), за техните служители – тези задължения се изпълняват от ръководството на съответната ЧВККС;
- материално-техническото снабдяване с наети единици се извършва
изключително за сметка на собствените ресурси на ЧВККС;
- ЧВККС могат частично да делегират функциите и правомощията на
редовните войски на държавата клиент;
- международните организации привличат ЧВККС за извършване на опасни мисии на териториите на страни с нестабилна военна и икономическа обстановка.
Характерно за повечето ЧВККС е, че те поддържат и си сътрудничат много
активно с разузнавателните и контраразузнавателните структури на държавите, чиито интереси защитават. Типичен пример за това са - британската ЧВККС „WatchGuard International“, американските MPRI International Inc., „Kellog, Brown and Root“ и „Blackwater“, руските „Morgan Security Group“, „Вагнер“ и „Туран“.
Освен това правителствените силови структури са основните донори за набиране на личен състав за ЧВККС, което в голяма степен ги обвързва с изпълнението и на техни задачи.
Практика през последните години е ЧВККС да се обединяват в асоциации
при извършване на съвместни операции, като пример за това е Международната конвенция.
2 Съгласно Международна конвенция срещу вербуването, използването, финансирането и обучението на наемници (А/35/366 от 28.08.1980 г.) ЧВККС се определят като „корпоративни субекти, които предоставят възмездно военни услуги и/или услуги в сферата на сигурността посредством физически и/или юридически лица“.
3 асоциация за поддържане на мира (IPOA). В Ирак, съгласно споразумения, сключени със САЩ близо 100 000 души са наети от местната „Асоциация на частните структури“. Тъй като сключените договори, регулиращи присъствието на ЧВККС в Ирак не вземат предвид законите на тази страна, често възникват скандали между служителите на ЧВККС с местните власти и населението на страната, които стигат понякога до въоръжени сблъсъци и жертви от двете страни.
Предлаганите от ЧВККС услуги покриват изключително широк спектър от
задачи, който е атрактивен за богати предприемачи, частни корпорации,
консорциуми и др. Той може да включва:
- проучване на националната система за сигурност и отбрана;
- защита на стратегическите съоръжения (летища, морски пристанища и
др.);
- защита на съоръженията за петролна инфраструктура;
- защита на енергийните съоръжения;
- защита на правителствените агенции, посолства и държавни лидери;
- ескорт и охрана на товари и конвои;
- обучение на военни части на редовните войски;
- услуги на преводачи, специализирани във военния превод;
- прилагане защита на затвори (например Иран, Афганистан);
- разминиране на полета и предмети, както и унищожаване на боеприпаси;
- защита от пожари;
- извършване на работа по материално-техническото снабдяване на
войските;
- провеждане на разузнаване, включително и въздушно;
- защита на корабите от пиратски атаки.
ЧВККС са способни не само да купуват оръжие, създадено с използването
на високи технологии, но и да обучават военни специалисти. Не на последно място, структурите от наемници могат да компенсират липсата на необходимите военни части във всяка една страна.
Предимствата при използването на ЧВККС пред редовните въоръжени сили накара редица американски специалисти да направят извода, че в бъдеще при конфликтни ситуации наемните армии, формирани от частни компании, ще станат основна бойна сила – тоест създава се базата за т.нар. „приватизация на съвременната война“. Този извод се подхранва и от факта, че все повече военни специалисти в САЩ напускат редовната армия и се присъединяват към структурите на ЧВККС.
Използването на услугите на служители от ЧВККС за работа от името на
дадено правителството има и значителни ограничения:
- на първо място за ЧВККС стои печалбата, а не е изпълнението на военния
дълг;
- ЧВККС, като независим стопански субект, не се подчиняват на заповеди и команди от ръководните армейски структури;
- тъй като договорите с ЧВККС не могат да осигурят всички възможности за изменения на обстановката на бойното поле, това намалява възможността за вземане на гъвкави решения и значително намалява бойната ефективност на наемната армия;
- мениджърският персонал на ЧВККС не притежава цялостна военна
подготовка и следователно не винаги може, ако е необходимо, да се присъедини към редиците на бойните части.
На геополитическата сцена, отразяваща приватизацията на войната от
ЧВККС в началото на ХХI век, се очертават два фундаментални подхода.
Западният, при който ЧВККС, основно американски и британски, сключват всякакви изгодни за тях договори, включително и с вражески правителства, стига това да носи големи приходи и печалби.
Основите на другия подход са поставени от Русия, следвана от Турция,
Иран и Китай, в който държавните интереси за прокарване и налагане на влияние са водещи, а наемниците са единствено инструмент. Руският подход все още се надгражда с масираното навлизане на руски ЧВККС в конфликтни зони в Африка и Близкия изток, където т.нар. „износ на сигурност“ все още не може да обслужва изцяло геополитическите цели на Кремъл, а само икономическите интересите на част от олигархични кръгове, приближени до властта. Това дава достатъчно основание, ако се използват формулираните от Шон МакФейт 3 рамки за Шон МакФейт, бивш наемник, понастоящем експерт и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет.
Класифициране на предлаганите от ЧВККС услуги („груба сила“ в полза на своите работодатели и „военни предприемачи“ – такива, които обучават други да я прилагат), да бъде посочен и още един подход – „груба сила плюс налагане на влияние“.
През следващите години е възможно да настъпи промяна в руската позиция относно използването на ЧВККС. Вероятно същата ще бъде свързана с преориентиране на целите и регионите, в които ще воюват служители на ЧВККС.
– основно териториите на държавите от бившия СССР. Обективна предпоставка за това е прилагането на новата стратегия от страна на Запада за обграждането на Руския с т.нар. „обръч от нестабилни точки“ (Южен Кавказ, Средна Азия, Приднестровието, Украйна и Беларус), които постепенно изместиха основното предназначение на военните бази на НАТО и САЩ в Европа. При развитието на подобен сценарий е възможно основните усилия при използването на руски ЧВККС да бъдат пренасочени от Близкия Изток и Африка към използването на
служителите им за воденето на „необявени войни“. Целта е, запазване на
територии от времето на Съветския съюз, влиянието в тях на марионетни режими, близки до Кремъл, без руската държавна машина да се ангажира с редовни въоръжени сили и да поеме официално отговорността за дадените жертви. Като основни играчи в тази нова стратегия се очертават САЩ,
Великобритания и Турция. Вероятно, специалните служби на първите две
държави ще използват като бази за своите действия териториите на Украйна и Балтийските републики, докато Турция разчита основно на влиянието си в централноазиатските републики и Крим. Всичко посочено по-горе удивително напомня за операция „Гладио“, стартирала в през 50-те години на миналия век, срещу бившия Източен блок, със създаването на мрежата „Stay-behind“ (стой отзад, стой в сянка), но този път единствено срещу Русия.
Като допълнение към това е и приетата от Пентагона през 2017 г. концепция за т.нар. „стратегически мултидомейни операции“ (Multi-Domain Operations, MDO), която би трябвало да позволи на САЩ да победят Русия (Китай) в един бъдещ военен конфликт с помощта на сравнително малко сили (140 000 военнослужещи), разчитайки най-вече на технологично превъзходство. В рамките на тази концепция, базираща се на постигането на бърза победа приоритетно с използване възможностите на авиацията, безпилотни летателни апарати (БЛА) и високоточните оръжия, се предвижда „новият тип война“ срещу Русия да има локален характер. Евентуалната агресия няма да включва завземане на руска територия, а бойните действия да се водят основно в буферните зони – Беларус, Югоизточна Украйна, Молдова и частично в Прибалтика, т.е. местата където се намира „обръчът от нестабилни точки“.
Подобен подход е залегнал и в Програмата „НАТО 2030“, обсъдена по
време на срещата на министрите на отбраната на Алианса (17 и 18.02.2021 г.). В нея изрично е посочено, че „НАТО следва да запази технологичното си превъзходство пред Русия и Китай, да развива отбранителни иновации и да разширява инвестициите в разработването на нови видове оръжия“. Според Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, това трябва да залегне и в новата стратегия на блока.
Много вероятно е, освен територията на бившите съветски републики,
другото поле за разширяване дейността на ЧВККС, в началото на този век, да е Африка и по-специално Субсахарска Африка. Тази част от континента има идеални условия за воденето на продължителни въоръжени конфликти. Първо, защото там се намират едни от най-бедните страни в света, според индекса на ООН за човешко развитие, свързан с продължителност на живота, здравеопазването и доходи на глава от населението.
На много места нестабилността се допълва от междуобщностни и племенни конфликти, присъствие на престъпни и терористични групировки, наличието на корумпирани и слаби местни власти, без капацитет и възможности да контролират местното население.
Второто важно условие е свързано с богатите природни залежи на
нефт и газ, които като с магнит привличат, както мощните западни
мултинационални компании, така и руски инвеститори.
През последното десетилетие се очертаха няколко региона с тревожно
нарастване на влиянието на радикалния ислям и тероризма в тази част на света.
Един от тях е източноафриканското крайбрежие и по-специално Мозамбик и Танзания. Там най-силно присъствие има местния клон на Ислямска държава (ИД). От 2017 г. насам терористите от ИД непрекъснато атакуват големите населени места и дори успяха да поставят под контрол стратегически важното пристанище Мосимбоа да Прая в провинция Кабо Делгадо. На запад от Мозамбик, към Нигер, Нигерия, Чад и Камерун действа групировката „Боко Харам“ и нейното отцепническо крило, което е част от ИД.
Регионът на Сахел е другият основен център на джихадистка активност в
Африка. Основният играч в тази част на континента е съюз между пет радикални мюсюлмански организации, които действат под контрола на глобалната мрежа на „Ал Кайда“. Тази организация е отговорна както за множество атаки срещу сили на ООН и тези на местните армии, така и срещу цивилни цели като хотели, ресторанти, кина и др. Тук също така присъствие има и ИД, която заедно с „Ал Кайда“, носи отговорността за смъртта на над 1 000 цивилни в периода 2014-2017 г.
Тези терористични организации контролират в тази част на Африка сложни и добре организирани трафикантски мрежи. Близо 50 тона кокаин пристигат годишно от Южна Америка, за да бъдат преразпределени през Сахел на север, в Магреб и от там за Европа. По този начин териториите на Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад се превръщат в транзитен център за контрабанда на нелегални стоки и хора за държавите-членки на ЕС. Освен ЧВККС в Мали и Нигер има и три активни мисии на ООН, близо 5 000 военнослужещи от Франция, както и американска военна база, в която са базирани БЛА.
При запазване на сегашната динамика в геополитическата среда за
сигурност, където има голяма конкуренция между държавите, които се борят за световна хегемония, притежават богат ядрен арсенал, но се стараят да избягват пряката конфронтация, „приватизацията на войната“ от частни армии изглежда все по-актуална преднамереност с определено неясен край.
През XXI век все повече се налага и тенденцията мултинационалните
компании да са част от световната финансова система, която е обвързана с
икономическата съдба на нациите и е толкова могъща, че нито едно правителство не е в състояние да издържи на масирани спекулации срещу своята валута.
Държавите са в клопка, те не могат да игнорират мултинационалните корпорации, защото те са вратата към глобалните пазари и контролират потока и разпределянето на икономическите и технологичните капитали. От своя страна най-могъщите корпорации разчитат на ЧВККС, за да защитават своя бизнес. Така например компанията Chevron разчита на „Outsourcing Services“ за мощностите си в Нигерия. Freeport McMoRan е наела „Triple Canopy“ за защита на своите мини в Индонезия. А G4S охранява почти всичко престижно – от ООН до големи банки и неправителствени организации. Нюйоркската фирма за корпоративно разследване и управление на риска „Kroll Inc.“ осигурява охраната на крупни бизнесмени (включително и на мултимилиардера Карлос Слим) и предоставя срещу заплащане експерти за борба с отвличането на хора – един от най-сериозните проблеми на борбата с организираната престъпност в Мексико.
В началото на новия век се оформи и друга глобална тенденция, свързана с
използването на ЧВККС – „приватизация на контратероризма“, пример за
което е тяхното участие в операциите срещу ИД в Ирак и Сирия, афганистанското ДТ, както и срещу джихадистките групировки в Сомалия и Западна Африка. В своя статия, публикувана през 2019 г. във в. „Washington Post“, Уилям Аркин пише: „Липсата на прозрачност и контрол по отношение на дейността на частните фирми от индустрията на сигурността е основната причина за шокиращия факт, че не е ясно точно за каква цел са осъществени транзакции на сума от 2.3 трилиона щ. д. от началото на войната срещу тероризма до сега“.
Паралелно с това през последните години започва и „приватизиране“ на
въздушното пространство, като традиционното използване на военна авиация се заменя, при това доста активно, от БЛА, наричани още дронове (DRONES).
Според д-р Дейвид Хъкс, старши научен сътрудник в катедрата по компютърни науки в университета в Ливърпул, „бъдещите военни конфликти ще се водят с роботи във въздуха, на земята и под водата, като всички те ще се основават на изкуствения интелект и ще бъдат напълно автономни. Основно място в неговата теория заема масовото използване на БЛА“. 9
Подобно е и виждането на професора по философия в университета в Хайфа в Израел Даниел Статман, който изучава използването на БЛА. Той също счита, че „бъдещите военни конфликти ще се водят с „умни машини“ във въздуха, на земята и под водата. Всички те ще се основават на изкуствения интелект, ще бъдат напълно автономни и много добре програмирани“. Според професор Даниел Статман те ще знаят правилата на войната, общите конвенции за това как да се прави разлика между бойци и цивилни лица. Пример за това е войната в Либия, където размяната на удари с активното използване на БЛА между правителството в Триполи и поддръжниците на маршал Халифа Хафтар доби такива мащаби, че специалният пратеник на ООН за Либия заяви, че това е „най-голямата война с дронове в света“.
Повечето анализатори се обединяват около мнението, че за основните
геополитически играчи използването на енергийните ресурси на Либия има приоритет пред стабилността на страната. Очакванията са, че този конфликт има дългосрочен дестабилизиращ ефект, ще продължи да поддържа висок градус на напрежение в региона, ангажирайки активно ЕС и внасяйки допълнително напрежение в рамките на НАТО. В този контекст може да се предположи, че ще бъде увеличено участието на ЧВККС и използването на БЛА за постигането на важни за „играчите“ стратегически цели, без те да поемат официално отговорността за икономическата разруха и дадените жертви, включително и сред мирното население.
От 2014 г. три държави използват БЛА за да нанасят военни удари по
сухопътни цели: Израел, САЩ (притежаващи над 7000 БЛА, разположени над Иран, Ирак, Афганистан, Йемен, Пакистан, Либия, Сомалия, Сирия, както и на границата между САЩ и Мексико) и Великобритания. 12 През м. декември 2019 г. към този своеобразен „клуб“ се включи и Франция, която използва БЛА за ликвидирането на ислямски екстремисти в Мали. На 06.06.2020 г. в района на малийския град Тесалит е убит лидерът на „Ал Кайда“ в ислямския Магреб (АКИМ) Абдел Малек Друкдел (Абу Мусааб Абдул Уадуд), заедно с няколко от най-близките си сътрудници. Друкдел, който е наричан още и емирът на АКИМ е известен с това, че е един от най-опитните командири на тази терористична организация в Северна Африка.
Индийските ВС също разчитат на БЛА за укрепване на своите бойни възможности и в борбата срещу тероризма. В рамките на приетата през 2020 г. десетгодишна програма за модернизиране на ВС на страната, в размер на 250 млрд. щ.д., се предвижда от САЩ да бъдат закупени 30 броя ударно- разузнавателни БЛА от типа MQ-9 Reaper. Сделка, която е на стойност 3 млрд. щ.д., беше одобрена от парламента на страната през пролетта на 2021 г. С приемането на въоръжение на новите БЛА се очаква да нараснат способностите на Индия да охранява сухопътната и морската си граница с Китай и Пакистан.
Вероятно, тези БЛА ще бъдат използвани и при провеждането на
контраразузнавателни операции в района на Кашмир, където оперират
пакистанските терористични организации „Партия на свещените бойци“ (Hizb-ul-Mujahiddeen), „Армия на духовно чистите“ (Lashkar-e-Taiba), „Армия на пророка Мохамед“ (Jaish-e-Muhammad) и „Ислямски призив“ (Jamaat-ud-Dawa).
Понастоящем Индия произвежда собствени БЛА за разузнаване и
наблюдение, тип Warrior, в рамките на проекта CAST (Combat Air Teaming
System).
Никак не е странно съвпадението, че в почти всички водещи се
понастоящем военни и въоръжени конфликти присъства комбинацията ЧВККС и БЛА. Типичен пример за това е започналата на 26.03.2020 г.
контранастъпателна операция „Буря на мира“ от сили на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия. С помощта на изпратените от Турция БЛА бойните действия в тази страна претърпяха пълен обрат. Част от основните удари са нанесени срещу близо 1 500 бойци от „Вагнер“, воюващи в редиците на Либийската национална армия (ЛНА) на маршал Халифа Хафтар. Те са изтласкани от три свои бази, намиращи се в южните предградия на Триполи и квартал „Салахедин” на либийската столица. Не е тайна, че на страната на ПНС воюват около 2000 бойци от терористичните групировки ИД и „Джебхат ал Нусра“, както и около 7500 наемници от Сирия, които са изпратени там с финансовата подкрепа на Турция (вероятно от близката до управляващите ЧВККС SADAT Inc.).
Със сигурност може да се твърди, че понастоящем най-масовото използване на БЛА се извършва от САЩ в Афганистан срещу Движението Талибан (ДТ) и подкрепящите го местни и международни терористични организации. По данни на неправителствената организация „Нова американска фондация“ (New American Foundation) само през 2012 г. ЦРУ е извършило 333 нападения с БЛА, при които са загинали около 3 000 души, 90% от които членове на ДТ. Използва се един от най-модерните БЛА – „Рийпър“ (Жътвар), който е въоръжен с ракети "Хелфайър" (Адски огън), лети със скорост 480 км/час на височина 16 километра и може да лети над 20 часа във въздуха.
БЛА имат съществено място при разузнаването на терористични организации с използването на човешкия фактор (агентура), което е
регламентирано в американската доктрина ATP 3-04.64 Multi-service tactics, techniques and procedures for the tactical employment of unmanned aircraft systems, US DoD, 2015. Там се посочва, че БЛА е „техническо средство, имащо спомагателни функции за обезпечаване на операциите на терен“.
Мнението на повечето водещи изследователи в тази област е, че БЛА
определено ще играят още по-важна роля през следващите години в различни конфликти, но няма да заменят войниците, включително и служителите на ЧВККС. Един от тях Бен Наси, преподавател от университета Бен-Гурион в Израел, развива теорията, че причина за това е, че „дроновете“ ще се нуждаят от по-дълъг живот на батерията и разработването на централизиран компютърен сървър за управление, който да позволи един човек да контролира „рояк от дронове“ – по същия начин, по който отделните играчи управляват своите военни сили в компютърните игри. „Роякът от дронове” е понятие, което ще става все
по-актуално през последните години. Под него някои изследователи разбират група от безпилотни апарати, които летят и действат съвместно – всеки автономно, но заедно, при високо ниво на координация – точно както правят насекомите. Прогнозите са, че до 10 години е възможно да се използват автономни „рояци”, управлявани от изкуствен интелект, работещи при висока степен на съгласуваност. Това неминуемо ще промени характера на бойните действия, най-вече чрез „промяна на ритъма при вземане на решения, влияещи върху воденето на бойните действия“.
С БЛА успешно може да бъде премахнат и политически неудобен
противник. Типичен пример за това е ликвидирането в Багдад през м. януари 2020 г., по заповед на президента на САЩ, на високопоставения ирански генерал Касем Сюлеймани – командващ на елитните бригади „Ал Кудс“ от КСИР и на Абу Махди ал Мухандис, ръководител на шиитските милиции „Хашд аш Шааби“ в Ирак. И в този случай, според някои анализатори, има намеса на служители от американска ЧВККС, които са подали координатите на мястото където са се намирали Сюлеймани и Мухандис.
Израел, който също е един от водещите разработчици и производители на
БЛА, ги използва приоритетно за ликвидиране на неудобни лидери на
терористичните групировки „Хамас“ и „Хизбуллах“. БЛА се използват и от всички страни в продължаващата вече години гражданска война в Йемен, включително във военната кампания на подкрепяната от САЩ коалиция от арабски държави, ръководена от Саудитска Арабия, срещу
хусите. Употреба на БЛА от хусите задълбочава конфликта, за който
първоначално саудитците твърдят, че ще приключи в рамките на месеци. Хусите започват да използват БЛА през 2016 г. първоначално за наблюдение и разузнаване. След това употребата им се разширява и за нанасяне на прецизни удари (атака срещу военен парад в йеменската столицата, при който са убити високопоставени фигури). Хусите поемат отговорността за удара по рафинерията Абкайк в Саудитска Арабия, при като също са използвали БЛА. Счита се, че използваните от тях БЛА са „примитивни“, сглобени от компоненти, доставени от външен източник, и изпратени в Йемен. Те са почти идентични по дизайн, размери и способността на тези на БЛА „Абабил-1“, произведена от иранската компания „Aircraft Manufacturing Industries“.
В отговор на атаките, нанесени срещу лидери от различни терористични
групировки през 2019 г., е налице трайна тенденция по-мощните от тях като „Ал Кайда“ и свързаните с нея организации като „Ал Нусра“, талибаните от афганистанското ДТ, както и ИД, да започнат използването на комерсиални БЛА, предимно за да разпространението на пропагандни материали.
Подразделенията на „Ал Кайда“ използват БЛА за заснемане на операции,
провеждани от тях и последяващо разпространение на материалите с пропагандна цел. Типичен пример за това е извършеното на 05.01.2020 г. нападение от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия „Ал-Шабаб ал-Муджахидин“ срещу американската военната база „Кемп Симба“. Базата е разположена до залива Манда и нейното основно предназначение е да събира и обработва разузнавателна информация за терористичната дейност в тази част на света. Същевременно „Кемп Симба“ е място, където се планира и организира провеждането на контратерористични операции. При нападението са убити 3 американски военнослужещи, унищожени са 8 самолета и оборудване за водене на наблюдение и разузнаване. Заснетият от БЛА филм е излъчен в социалните мрежи, качен в YouTube, а коментар за нападението е направен от лидера на тази терористична организация Абу Убайдан Ахмад Омар.
Подкрепяната и финансирана от Иран шиитска организация „Хизбулла“
остава водеща в използването на БЛА. Иран започва да снабдява тази шиитската групировка с БЛА още през 2002 г. Три години по-късно „Хизбулла“ използва един от тях, ирански модел „Абабил-1“, за да навлезе в израелското въздушно пространство и да проведе разузнавателен полет. От началото на 2014 г. БЛА на „Хизбула“ започва да обстрелва и позициите на „Ал Нусра“ по границата между Сирия и Ливан.
БЛА, използвани от сирийските бунтовници, са малки или средни
комерсиални модели. В доклад на Центъра за нова американска сигурност
(CNAS) от 2019 г., озаглавен „Свят на разпространение на дронове“ се посочва една крайно тревожна тенденция, свързана с все по-активното използване на БЛА от наддържавните организации като „Хамас“, „Хизбулла“, ИД и либийските бунтовнически групировки за извършването на тактическо разузнаване. За „Хамас“ и „Хизбулла“ също така съществува информация, че имат на въоръжение апарати с военно предназначение от типа „Абабил-1“ и „Мохаджер-4“, разработки на иранския военнопромишлен комплекс.
Всичко това очертана една нова тенденция, през последните години,
свързана с все по широката употреба на БЛА и от терористичните организации. Първоначално терористите използват основно предимствата, които им дават HD- форматните камери на БЛА за водене разузнаване. След това започват да приспособяват закупуваните от тях БЛА за да нанасят въздушни удари по цели на терена. ИД масово използва БЛА за да компенсира значителните загуби, които понася в жива сила. Специалистите от нейното Управление за минноподривна дейност „дообработват“ комерсиални БЛА, превръщайки го в боеспособни апарати. Това практически увеличи техните възможности за нанасяне на ракетни
удари, за разузнаване и пропаганда.
Терористите от ИД използват два вида БЛА – самолетен и вертолетен тип.
„Доработените“ БЛА самолетен тип могат успешно да разузнават територия, по предварително зададен маршрут, на разстояние до 100 км., както и да предават информация, на базата на която полевите командири на ИД да вземат изпреварващи решения. Използването на БЛА от вертолетен тип – Phantom II и Phantom III, разполагащи със системи за геопозициониране, даже при отсъствието на GPS, позволяват издигането на товар, в повечето случаи импровизирано взривно устройство (ИВУ), до 1 300 гр. и нанасянето на бомбени удари от страна на терористите. Много често те координират „хвърлянето“ на ИВУ от БЛА със самоубийствени атентати, извършвани с коли-бомби, което води до увеличаване
не само на смъртоносния ефект от взривовете, но имат и силно психологическо въздействие. Малките размери на използваните от ИД БЛА силно затруднява противодействието срещу тях.
С подобни БЛА на 06.01.2018 г. терористите атакуват в Сирия военната база „Хмеймим“, в която са дислоцирани руски военни. При атаката са използвани 6 БЛА от самолетен тип.
Безспорен факт е, че приватизацията на войната, свързана с използването на ЧВККС, все повече се унифицира и разклонява. От една страна се разширява пазарът на частни експертни фирми, които са посредници при изпълняване на военни операции, а от друга, процъфтява свободният пазар на наемници, които са готови на всичко за пари. Като бизнес подход, използването на ЧВККС е гъвкав, устойчив и много адаптивен.
След излизането на САЩ от Ирак „пазарът за наемници“ не се разпадна,
Напротив, започна да са развива и да се разраства, тъй като все повече местни диктатори и военни професионалисти използват частните си армии, за да печелят.
Нарастване броят на ЧВККС също е нещо предвидимо, защото засегнатите от конфликти държави притежават идеалните условия за извличане на печалби – богати природни ресурси, натрупани с векове исторически вражди със съседите, тиранично управление, обезверено, слабо грамотно и тероризирано население, наличие на въоръжени отряди или служители на ЧВККС, както и липса на справедливост и законност.
Всичко това потвърждава посочените по-горе две основни тенденции в
бъдещето на частните армии и „приватизацията на войната“. Първата е свързана с разрастване на пазара на ЧВККС, доминиран от наемници, които работят в близко сътрудничество със своите работодатели, покровителствани от държавата – политически лидери на държави, в които са създадени, като част от тяхната външна политика, свързана с налагането на влияние. Втората тенденция ще зависи от свободния пазар на военни услуги, на който ЧВККС работят за всеки, който даде повече пари за постигане на своите цели. Това означава, че „войната за износ“ ще се превърне в обикновен бизнес и фирмите ще търсят войната, за да реализират печалба според принципа, дефиниран от древноримския политически деец и военноначалник Марк Порций Катон Стари при завладяването на Испания през 195 г. пр.н.е. „Bellum se ipsum alet“ („Войната живее от война“).