facebook3

Посещения в сайта

161568
Посещения днесПосещения днес52
Общо посещенияОбщо посещения161568
Посетители в момента 9

Дата и час

Вход в сайта

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

                     ДО ОФИЦЕРИТЕ, СЕРЖАНТИТЕ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БА

 ДО ВЕТЕРАНИТЕ И ВОЕННИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

                   ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС                

     Уважаеми господа офицери, сержанти и войници от Специалните сили на БА,

            Уважаеми ветерани и военни парашутисти от запаса и резерва,

            Уважаеми представители на българския спортен парашутизъм,

         Управителният съвет на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” има честта и удоволствието, най-сърдечно да Ви поздравяви по случай 18-ти октомври – „Ден на парашутиста от БА”.        

            На тази дата преди 72 години Първото парашутно поделение в Българската армия - Парашутната дружина получи бойното си кръщение, като участва за първи път в реални бойни действия срещу силно укрепената немска позиция на хребета Стражин, с което беше положено началото на бойното използване на парашутните поделения в БА. Успешно изпълнената бойна задача е постигната с цената на 33-ма убити и 65 ранени. С учатието си в двете фази на Втората световна война Дружината записа славни и незабравими страници във военната история на България, с които ние техните наследници заслужено се гордеем. 59 загинали и 151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот – това е тъжната равносметка от участието на Дружината във войната.

            На тази дата, НИЕ - ПРАШУТИСТИТЕ почитаме и паметта на 18-те загинали парашутисти при изпълнение на войнския си дълг в мирно време, тренировъчни парашутни скокове и спортни състезания на спортистите парашутисти, както и на четеримата войни - парашутисти загинали в мироопазващи и мироналагащи операции зад граница.

            Затова и този ден се празнува под наслов „НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН, НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО – ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ! ПАРАШУТИСТИ ПОМНЕТЕ - ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ!” и НИЕ отново скланяме глави и отдаваме заслужена почит пред подвизите, героизма и постиженията на българските парашутисти.

            За тези 72 години наследниците на Парашутната дружина парашутните поделения на БА, доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. С високия си професионализъм, настоящите войни-парашутисти, ветераните и парашутистите от запаса и резерва на Специалните сили на БА със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, и днес, с любов, жар и дръзновение отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения и със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството – Република България, за което заслужават голяма признателност и уважение. Постигнатите през годините резултати и успехи са основание за самочувствие и заслужен авторитет.

            Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм през тези 72 години също заслужават голяма признателност и уважение, за поставените рекорди и завоюваните редица призови места, медали и купи на Републикански, Европейски и Световни първенства.

            В този празничен ден, приемете най – искрените пожелания от Управителния съвет на Сдружението, преди всичко за крепко здраве, благополучие, семейно щастие, сили и енергия за издигане на престижа на Българските парашутисти у нас и в чужбина.

ЧЕСТИТ     ПРАЗНИК !

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

 

 

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,

4000 Пловдив, ул. „Гладстон" - 1

 

ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                       ГОСПОДИН КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                                    

         ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 5 от 2014г., обнародван в ДВ бр. 8 от 2014г., изменен и допълнен в ДВ бр. 37 от 2015г., изменен в ДВ бр. 64 от 2015г., ДВ бр. 9 от 2016г., изменен с Решение № 8959/18.07.2016г. на ВАС на Р. България, и бр. 11 на ДВ от 2017г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

                Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” беше учредено през 2009 година с решение № 397 от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), който вписа в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение.

            Съгласно Удостоверение 032/24.03.2010г. на Министерството на правосъдието на основание чл.45, ал.3 от ЗЮЛНЦ, Сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност под № 20100324032 за: организиране и осъществяване на дейности допринасящи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната; защита на своите професионални и социални интереси; и развитие и утвьрждаване на гражданското общество.

            Съгласно чл.3(1) от устава ни Сдружението е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно – патриотична организация.

                Едни от основните цели на Сдружението съгласно неговия Устав са:     1.Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения;

            2.Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО чрез:

             -провеждане обучение на младежи по военно – приложни дисциплини, с цел формиране в тях на високи морално – психически и физически качества;

         -пропагандиране сред българските младежи на достиженията, бойното майсторство и високия дух на парашутистите и способстване за формирането в тях на желание за професионална реализация в структурите на парашутните поделения на МО;

         -съдействие за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващото поколение чрез стимулиране на неговото физическо, психическо и интелектуално усъвършенстване чрез провеждане на прояви като: турнири; прегледи; състезания по военно – приложни дисциплини; посещения в парашутни поделения на МО за наблюдаване демонстрации на специални тактики, въоръжение, бойна техника и снаряжение с цел популяризиране на парашутизма в България.

            Именно в изпълнение на основните си цели след като се запозна с Проекта за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната (МО) Управителният съвет (УС) на Сдружението на свое заседание проведено на 19.07.2017г. реши да изложи пред Вас Предложението си относно Проекта за изменение с основен акцент на промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            УС на Сдружението счита, че предоставянето на ръководството, планирането и развитието на Специалните сили на дирекция „Операции и подготовка” на МО е нецелесъобразно по следните причини:

         1.Това е в противоречие с чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на началника на отбраната.       

            2.Поставянето на управленската структура на Специалните сили под ръководството на дирекция „Операции и подготовка” ще наруши основния принцип на командната верига във Въоръжените сили.

         3.Предвид необходимостта от изпълнение на поставените им задачи в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, ще се наруши едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност - участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност).

            4.В основната част от страните – членки на НАТО структурата за управление на Специалните им сили е напълно самостоятелна и независима, пряко подчинена на Началника на отбраната (на ГЩ) или Министъра на отбраната.

5.Получава се следния куриоз – бригадата Специални сили е пряко подчинена на Началника на отбраната (на когото командирът на бригадата докладва ежедневно), а структурата за управление ще е подчинена на Дирекция „Операции и подготовка” МО, което затруднява (удължава) процеса на управление, а управленската структура ще е изолирана от бригадата (няма да знае нищо за случващото се в нея).

6.Правилникът е нормативен акт, който се издава с цел детайлизиране на правилното (цялостното) прилагане на закон в неговата цялост, а не да съдейства за това да не се прилага изцяло (да се изменя) нормативен акт приет от законодателния орган.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

            С цел точното и правилно прилагане на чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на Началника на отбраната Ви предлагаме:

            1. Да бъде извършена промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            2. Да се запише нова точка 20 в чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която да се предвиди създаване на самостоятелна структура за управление на Специалните сили в Щаба по отбраната, която да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            Искрено се надяваме, че направените от нас предложения ще бъдат взети предвид, с което ще се избегне създалото се противоречие за което предварително Ви благодарим.

            Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” – 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578

 

19.07.2017г.                                               С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                   О.З ПОЛК.                           (СИРМО СИРМОВ)

 

 

СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ!

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също.

МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА ОТ УС НА СЪЮЗА НА БЪЛГ. ПАРАШУТИСТИ ДО ДЪРЖ. ИНСТИТУЦИИ ОТНОСНО: "Отмяна на ограничението на максималния размерна пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”

       УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.ЖО ……,

          Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.

Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.

Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:

          1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.

        151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

       На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.

              След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

      Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.

         През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.

          Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.

       2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.

       Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.

Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.

           Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.

          Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.

       3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;

           4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.

Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;

5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност. Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.

6.Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;

7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;

8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.

9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО........,

        Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.

            С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.

            Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578

18.03.2018г.                                                         С УВАЖЕНИЕ:                                                                 

ГР. ПЛОВДИВ                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ                                                                                                                       НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                                    О.Р. ПОЛК.                   (СИРМО СИРМОВ)

                                                                     

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf
Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

Да оцелееш в Арктика: дрехите и храната на руските военни в Далечния север

Миналата година руските военни проведоха няколко мащабни учения в Арктика, за да се провери готовността им за бойни действия в условията на Далечния север.
Лятото в Арктика трае само няколко седмици годишно, а през останалото време вали дъжд или сняг. Най-важното обаче е, че навън винаги е студено, дори и да грее слънце.
Най-интересните и драматични епизоди от миналогодишните маневри се случиха по време на рейда на десантчиците на Северния полюс. Той бе планиран за април, когато в Арктика духа суров северен вятър, а виелиците са толкова ужасни, че човек не може да измине и километър в заснежената шир. Все пак, ако ситуацията се изостри, десантчиците трябва да са готови да бъдат прехвърлени, включително и в Арктика, и без подготовка да пристъпят към изпълнение на бойните си задачи. Именно този елемент се отработи и в рамките на учението.
За първи път в историята на Въздушно-десантните войски десантчиците се приземиха на плаващ леден къс в района на Северния полюс без специална подготовка. Това се случи без предварително разузнаване на мястото на кацане и района, а на площадката не беше доставено никакво оборудване. Всичко необходимо военните носеха върху себе си.
Десантчиците стигнаха до полюса, но специалистите от Министерството на отбраната не можаха да ги евакуират оттам – в района на ученията времето рязко се влоши и 150 военнослужещи се оказаха в капан – върху парче леден къс близо до Северния полюс.
Нова екипировка за Севера
Между другото, случилото се не предизвика особена тревога у военното ведомство. Военните и офицерите бяха облечени в специални арктически екипи. В раниците си те носеха висококалорийна храна, както и най-модерното животоподдържащо оборудване за работа в екстремни условия.
Както обясниха от Министерството на отбраната, новата екипировка на военните от ВДВ им позволява да работят при ниски температури. Тя ги пази, дори и ако паднат в ледените води:
"Наборът на специалните арктически военни униформи включва 13 предмета. Целта им е да пазят военнослужещите от продължителното въздействие на студа, от пронизващите ветрове, дъждове и трупащия сняг. Друга особеност на екипировката е, че тя е много ергономична. Това позволява на военните да носят специални арктически бронежилетки и да могат свободно да използват оръжие", каза пред "Руски дневник" професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
Камуфлажната разцветка на екипировката се отличава от традиционните руски полеви униформи. Арктическите костюми са на сиви, зеленикави и черни точки, имитиращи полярен еленов мъх. В тази униформа войникът е незабележим сред скалите и камъните и се слива добре със заснежените хълмове.
Униформата позволява да се адаптира към всякакви атмосферни условия. "Трислойното термобельо пази от студа. Ако пък времето стане топло, военните могат да сменят якето с полар или жилетка", допълва експертът.
Освен традиционните "съветски" шапки-ушанки, десантчиците могат да си сложат и специална шлем-маска. Тя прилича на "балаклава", но за разлика от нея има топлообменни елементи в конструкцията.
"Маската покрива цялото лице, като са оставени единствено прорези за очите. В нея войникът може да диша спокойно, без да се притеснява, че ще простуди дробовете си. Специалните материали и кройка на якето, панталоните и обувките гарантират на войниците и офицерите оцеляване при -50°C и пориви на вятъра със скорост над 15 м/секунда", отбелязва Козюлин.
С какво се хранят бойците на Север
За живота в Арктика е разработена и специална диета. За едно денонощие всеки военен трябва да приема над 5000 калории в сравнение с около 3000 за обикновения войник при нормални условия.
Освен традиционната армейска диета, в раниците на войниците на Север ще намерите както "класически" сандвичи с бекон и висококалорийни колбаси, така и компот от плодове и шоколад с високо съдържание на какао.
Ако предстои войската да прекара дълго време в екстремни условия, то за нея е предвидена допълнителна храна и армейски комплекс от витамини за повишаване на имунитета.
"Войникът трябва да може да сгрее храната си дори при температура от -50°C. За тази цел в раниците му винаги има полеви кухни-матрьошки, в които – буквално като в играчките, са скрити от две до три тенджерки за подгряване", каза пред "Руски дневник" редакторът на списание "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски.
Къде Русия има бази в Арктика
В Северна Русия са разгърнати шест военни бази:
- остров Котелни (част от архипелага Новосибирските острови);
- остров Александър (част от архипелага Земята на Франц Йосиф);
- остров Средний (част от архипелага Северна земя);
- с. Рогачово (част от архипелага Нова земя);
- нос Шмид;
- остров Врангел (последните две влизат в състава на Чукотския автономен окръг).
Освен тях тук има и над 10 военни летища, позиции на зенитно-ракетни системи и военни пристанища. Цялата тази инфраструктура работи целогодишно, независимо от сезоните и атмосферните условия. Основната ѝ задача, според експертите, е да брани руските граници и икономически интереси.
"В региона редовно патрулират кораби на НАТО с ПРО системи Aegis или крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които само оттук могат да достигнат позициите на нашите стратегически ракетни системи, разположени в Сибир. Поради това Русия в момента трябва да "затвори" противоракетния чадър в този регион и да подготви сухопътни сили, способни да изпълняват ефективно задачите си дори и при температура от -50°C", твърди Мураховски.
Източник:''Svodka.start.bg''; https://bg.rbth.com/

 

 

СПЕЦИАЛНИТЕ ЧАСТИ СТАВАТ ОТДЕЛЕН КОМПОНЕНТ!


Pan.bg 01 фев 2016 | 15:20 (1029) (4)Армия и техника

 Другата голяма промяна, свързана със Сухопътни войски, е обособяването на специалните части като отделен компонент. Те ще бъдат извадени от състава на пехотата и ще бъдат подчинени директно на Съвместното командване на силите, което е натоварено с управлението на реалните бойни операции във военно време, а в момента се занимава с мисиите ни зад граница. Специалните сили ще се състоят от сегашната 68-ма бригада и морския разузнавателен отряд от поделението "Тихина". Правителство също така се отказва от досегашните планове да редуцира спецчастите до размерите на полк, вероятно давайки си сметка, че те са най-доброто средство за бърза реакция при нестандартни заплахи. "Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринася за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС", пише в плана. Именно Съвместното командване на силите, под чиято шапка ще са спецчастите, е натоварено с "планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница съгласно сценариите с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор". Или казано по-просто - специалните части трябва да спрат евентуален противник при внезапно нападение, докато дойдат новосформираните натовски сили за бързо реагиране VJTF.

Днес предлагам на Вашето внимание и решението на Военно -апелативен съд на Република България в съкратен вариант, който потвърди решението на Софийски военен съд относно прекратяване на съдебното производство срещу подп. Владимир Мильовски.
НОХ 7/2016
Определение
29-01-2016
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № П 4 София, 29 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Нина Стоянова разгледа частно наказателно дело № П 7 по описа за 2016 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на Софийската военноокръжна прокуратура срещу Разпореждане от 23.12.2015 година по н о х д № П 261/2015 година на Софийския военен съд. Производството е по чл. 345 ал. 1 вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК. ............................. Предвид изложеното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането на Софийския военен съд от 23.12.2015 година по н о х д № П 261/2015 година на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийската военноокръжна прокуратура. ВРЪЩА делото на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на всички процесуални нарушения посочени в протестираното определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
В публикацията си ТЪЙ, ТЪЙ, АМА ВЪОБЩЕ НЕ Е ТЪЙ! ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ПО СЛУЧАЯ МИЛЬОВСКИ!!! Поместена в сайта ни  накратко обясних защо обвиненията срещу подп. Мильовски са неоснователни.
За да не Ви досадя, ще отбележа само още нещо съвсем накратко: К,во праим сега? (извинявам се за жаргона) Някой ще се наложи да връщат комисионни, други подкупи!!! „Боже, Боже, колко мъка има на този свят Боже” …….

Софийски военен съд

Наказателно от общ характер

No 261 / 2015

Разпореждане по НОХД №261/15 г.

Разпореждане

23-12-2015

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

                Днес, 23 декември 2015 година, град С., полковник Ванко Ангелов, в качеството си на съдия – докладчик по НОХД № П261/2015 година по описа на Софийския военен съд, като се запознах с материалите по делото, образувано по обвинителен акт срещуподполковник В.Д.М.за престъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и цивилно лице С.Х.С. запрестъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и обсъдих въпросите по чл. 248 и сл. от НПК, установих следното:

НОХД № П261/2015 година по описа на СВС е образувано по обвинителен акт срещу:

подполковник В.Д.М., главен експерт в отдел „Специални сили" на в.ф.*****-С., изпълняващ за периода от 05.03.2013 година до 06.01.2014 година длъжността Началник на Отдел „Специални сили" от в.ф.***** – град С., роден *** ***, живущ ***, българин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

в периода от 16.09.2013 година до 06.01.2014 година, в качеството си на длъжностно лице „главен експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф. ***** –град С., изпълняващ в периода от 16.09.2013 година до 06.01.2014 година длъжността Началник на отдел „Специални сили", в съучастие като извършител с подбудителя цивилното лице С.Х.С., злоупотребил със служебното си положение, като :

1. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. събирал от полковник Е.К.Б. - „Експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф.***** -С. и капитан Х. Д.Х. - началник сектор в Регионална служба "Военна полиция" - С., назначени със Заповед ЗОП-75/16.09.201З г. на заместник-министър на отбраната за членове на комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013г. на заместник-министър на отбраната, информация за хода на заседанията на комисията и я предоставял на С.Х.С.;

2. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. склонявал полковник Е.К.Б. - експерт в отдел „Специални сили" и член на комисията назначена със Заповед № ЗОП-75/16.09.2013 г. на Министъра на отбраната за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, да заяви пред останалите членове на комисията, че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б" не работят „на принудително отваряне" и не съответстват на изискванията за дължина на вървите, да направи искане за представяне на мостри и на допълнителни сертификати, въпреки липсата на такива изисквания в решението за обявяване на поръчката и да изрази съмнение в заявените технически характеристики, чрез изготвяне на „особено мнение";

З. В периода 16.09.2013 год. - 06.01.2014 год., заявил пред Заместник-директора на Служба "Военна полиция" полковник С.Г.Ч. и пред капитан Х. Д.Х. - началник сектор в Регионална служба "Военна полиция"- С., че процедурата за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, ще бъде манипулирана в полза на Дружество по ЗЗД „П-Б" и че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б" не съответстват на изискванията на специалните сили, с цел да бъде образувана преписка от PC „Военна полиция" - С. и Дружество по ЗЗД „П-Б" да бъде отстранено от участие в процедурата;

и е извършил деянието с цел да набави за „Л***" ООД имотна облага, като „Л***" ООД бъде определено за изпълнител на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", и от това да произлязат тежки вредни последици за Министерство на отбраната, в размер на 1 400 000 лв. /един милион и четиристотин хиляди лева/ - разлика между цените, предлагани от Л*** ООД и цените, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б", но обществено-опасните последици на деянието не са настъпили поради независещи от дееца причини - отказът на подп.Б. и образуването на настоящото досъдебно производство - престъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК

и

цивилното лице С.Х.С., управител на търговско дружество "Л***" ООД, роден на ***г***, българин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

в периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год., като подбудител, умишлено склонил извършителя подполковник В.Д.М. *** да извърши следното: В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год., в качеството си на длъжностно лице „Главен експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф. 22450 -С., изпълняващ в периода от 05.03.2013 год. до 01.10.2014 год. длъжността „Началник на отдел„Специални сили", при условията на продължавано престъпление, М. е злоупотребил със служебното си положение, с цел да набави за „Л***" ООД имотна облага и с това деяние се опитал да причини тежки вредни последици за Министерство на отбраната, както следва, като:

1. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. събирал от полковник Е.К.Б. - „Експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф.***** -С. и капитан Х. Д.Х. - „Началник сектор" в Регионална служба "Военна полиция" - С., назначени със Заповед ЗОП-75/1 6.09.201З г. на Заместник-министър на отбраната за членове на комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, информация за хода на заседанията на комисията и я предоставял на С.Х.С.;

2. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. склонявал полковник Е.К.Б. - „Експерт" в отдел „Специални сили" и член на комисията, назначена със Заповед № ЗОП-75/16.09.2013 г. на Министъра на отбраната за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, да заяви пред останалите членове на комисията, че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б" не работят „на принудително отваряне" и не съответстват на изискванията за дължина на вървите, да направи искане за представяне на мостри и на допълнителни сертификати, въпреки липсата на такива изисквания в решението за обявяване на поръчката и да изрази съмнение в заявените технически характеристики, чрез изготвяне на „особено мнение";

З. В периода 16.09.2013 год. - 06.01.2014 год., заявил пред заместник-директора на Служба "Военна полиция" полковник С.Г.Ч. и пред капитан Х. Д.Х. - „Началник-сектор" в Регионална служба "Военна полиция"- С., че процедурата за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013г. на заместник-министър на отбраната, ще бъде манипулирана в полза на Дружество по ЗЗД „П-Б" и че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б", не съответстват на изискванията на специалните сили, с цел да бъде образувана преписка от PC „Военна полиция" - С. и Дружество по ЗЗД „П-Б" да бъде отстранено от участие в процедурата;

и е извършил деянието с цел да набави за „Л***" ООД имотна облага, като „Л***" ООД бъде определено за изпълнител на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", и от това да произлязат тежки вредни последици за Министерство на отбраната, в размер на 1 400 000 лв. /един милион и четиристотин хиляди лева/ - разлика между цените, предлагани от Л*** ООД и цените, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б", но обществено-опасните последици на деянието не са настъпили, поради независещи от дееца причини - отказът на подп.Б. и образуването на настоящото досъдебно производство - престъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Съгласно чл.246 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочватпрестъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, ддоказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. В заключителната част на обвинителния акт се посочва правната квалификация на деянието.

Диспозитивът на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК - вторият подсъдим е обвинен за престъплението си при условията на чл.26 ал.1 от НК, което цифрово не е посочено, а и за подбудителство квалификацията е по чл.20 ал.3 от НК, а не по ал.2. Такова обвинение за престъпление при условията на чл.26 ал.1 от НК срещу първия подсъдим, който се сочи за извършител, не е повдигнато. За втория подсъдим обвинението е за подбудителство при опит от първия подсъдим, но спрямо него текстово такова обвинение за опит няма. Неясно са посочени длъжностните качества на двамата подсъдими - дали първият подсъдим е в качеството си на длъжностно лице „главен експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф. ***** –град С. или е като изпълняващ в периода от 16.09.2013 година до 06.01.2014 година длъжността Началник на отдел „Специални сили", а за втория подсъдим в обвинителния акт се сочи веднъж, че е управител на търговско дружество "Л***" ООД, а втори път, че е служител на търговското дружество, чийто управител е баща му.

Съгласно чл.387 ал.1 от НК който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години. Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Изхождайки от бланкетния характер на нормата за престъпление по чл. 387 от НК, е необходимо да се посочи точно от къде произтичат правомощията и задълженията му по служба по отношение на цялостната процедура по инкриминираната обществена поръчка, да се установят и да се конкретизират те, както и да се опише в какво се е изразило злоупотребата му със служебно положение. Прокуратурата е в правомощията си да прецени при бланкетното престъпление по чл.387 от НК коя от 4-те форми на изпълнителното деяние е осъществена. Следва да се посочат и правата и задълженията му и като длъжностно лице какво отношение има към членовете на комисията и по процедурите на обществената поръчка. В случая не е конкретизирано в какво длъжностно качество е действал първия подсъдим и как конкретно се е обективирало изпълнителното му деяние. Липсата на подробно изложение на всички факти и обстоятелства по обвинението нарушават упражняването на правото на защита на подсъдимия, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът сочи, че подсъдимите са осъществили от субективна и обективна страна престъпление по чл. 387 от НК, без да посочи, изхождайки от бланкетния характер на нормата, с кои служебни правомощия е злоупотребил подсъдимия, за което е бил подбуден от втория подсъдим, и от къде произтичат – кои са относимите нормативните актове, инструкции, заповеди и длъжностни характеристики по обвинението.За да е налице съставът на престъплението по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК тежките вредните последици трябва да са настъпили като конкретен факт, обстоятелство или явление от обективната действителност и да са пряка последица от съответното военнодлъжностно нарушение. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, под „тежки последици” прокурорът е имал предвид причинени имуществени щети, а не всички настъпили отрицателни изменения в действителността, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдените деяния на подсъдимите. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е посочил изчерпателно възприетата от него фактическа обстановка, сочеща престъплението, извършено от подсъдимите. Цитирал е дословно доказателствени материали, но изчерпателно и непълно за това бланкетно престъпление не установява и не посочва съставомерните обстоятелства, възприети от прокуратурата. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочва и още: „В хода на досъдебното производство е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият М. е създал и поддържал трайни контакти с подсъдимия С. служител в «Л***» ООД и син на управителя на дружеството Х. С.С.. Чрез СРС, прилагани по надлежния ред, са документирани разговори между подсъдимите М. и С. и подполковник Г.М. - началник „Бойна подготовка" във в.ф. ***** - град П., в които те са се уточнявали, че ако бъде сключен договор на МО с Обединение «П-Б», а не с «Л***» ООД, изпълнението на договора да бъде осуетено. За тази цел подсъдимият М. поел ангажимент пред свидетеля С. да бъде отказано да се приемат доставени от Обединение «П-Б» парашутни системи, като се заяви че не отговарят на спецификацията към договора и са опасни. На 12.12.2014 година Свид.бр.ген.М. П. и Свид.Подп. Г.М. изготвили констативен протокол, който е бил подписан от бр.ген.П., според който доставените парашутни системи не отговаряли на спецификацията към договора. След изготвянето на този протокол и в момента протичат допълнителни изпитвания на парашутните системи и предстои те отново да бъдат представени във в.ф ***** – град П. за оценка на съответствието им с техническата спецификация. Целта на действията на обвиняемите подп.М. и ц.л.С. е била Министерство на отбраната да откаже да приеме предмета на договора, договорът да бъде развален и да бъде обявена нова процедура за възлагане на обществена поръчка, която да бъде спечелена от „Л***" ООД със съдействието на обв. подп.М.. Видно, от надлежно документираните разговори, двамата обвиняеми са имали конкретна договорка даване/получаване/ на конкретно договорена помежду тях престация.” Липсват правни изводи и квалификация за тези, сочени от прокуратурата, факти и обстоятелства. В обвинителния акт прокурорът посочва по отношение на твърдените вредни последици: „Ако целта на съучастниците е била постигната, за Министерство на отбраната ще настъпят имуществени вредни последици в размер на разликата между цените, предлагани от „Л***" ООД и цените на които е сключен договорът с Обединение «П-Б» - над 706 000 евро (без ДДС). За Обединение «П-Б» също щели да настъпят вредни последици, за които ще бъде предявен иск срещу Министерство на отбраната. Комплексът от действия на двамата обвиняеми, насочени към настъпването на цитираните вредни последици на практика е приключил към 06.01.2014 година с избора на комисията на обединение „П-Б" за изпълнител по процедура за обществена поръчка.” Константната съдебна практика е вредните последици да са реално настъпили, а не хипотетични и да са пряко и непосредствено следствие от деянието на дееца. Прието е от прокуратурата, че Обединение «П-Б» е спечелило обществената поръчка и следователно такава щета за МО няма. Това прави обстоятелствената част на обвинителния акт в тази му част вътрешно противоречив.

От изложеното следва, че така внесеният в съда обвинителен акт е изготвен в противоречие с минималните изисквания за неговото съдържание, съгласно чл. 246 от НПК и не е годен да изпълни основното си предназначение да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване по предмета на делото и за упражняване на правото на защита на подсъдимите. В неговото съдържание не са отразени в пълнота правнорелевантните факти и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението, поради което обвинението е непълно, неточно и противоречиво, както в самата обстоятелствена част, така и между нея и заключителната му част, което е съществено процесуално нарушение. От изложеното се установява, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.Установените съществени процесуални нарушения са отстраними, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

Поради гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК

                                                               Р А З П О Р Е Ж Д А М :

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № П261/2015 г. по описа на СВС и ВРЪЩАМ делото на ВОП – град С..

Препис от разпореждането да се връчи на подсъдимите и на ВОП – град С., като се уведомят, че подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от получаване на преписа пред Военно-апелативен съд-град С..

                                                                              СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

68-А БРИГАДА СПЕЦИАЛНИ СИЛИ ЩЕ УЧАСТВА В "АНАКОНДА" - НАЙ-ГОЛЯМОТО УЧЕНИЕ НА НАТО ЗА ГОДИНАТА!

inShare

Pan.bg 23 яну 2016 | 14:33 (1353) (4)Армия и техника

http://armymedia.bg

Това ще бъде най-голямото учение на НАТО за 2016 г.

Силите за специални операции са най-адекватното средство за отговор на реалните и все по-трудно предвидими заплахи около нас, в Европа и по света.



Подготовка на полигон “Црънча“
През 2015 г. подготовката на командирите, щабовете и формированията се проведе в съответствие с изготвените планове – годишен, месечни и за етапите на подготовка.
Въпреки трудностите резултатите от дейността на бригадата са положителни и това ни дава повод да отчетем годината като успешна. Изграждането, поддържането и усъвършенстването на способностите по трите мисии на Въоръжените сили се осъществи с провеждането на целенасочена подготовка на щабовете и формированията, в рамките на отпуснатия ресурс, в обстановка, максимално близка до реалната, при пълно използване на изградената учебно-материална база. Така започна анализа си за дейността на 68-а бригада „Специални сили“ през миналата година нейният командир бригаден генерал Явор Матеев в присъствието на командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев и офицери от формированието.
Организационно изграждане
На основание заповед на министъра на отбраната в 68-а бригада „Специални сили“ се извършиха организационно-щатни промени за изискванията на отделни длъжности. По този начин се даде възможност за назначаване на сержантски длъжности на войници след обучението им в сержанстки модул или Професионален сержантски колеж.
Осезаемо се чувства недостиг на войнишки състав, което води до сериозни затруднения при изпълнение на задачите от учебно-бойната дейност, дежурствата и окомплектоването и сглобяването на формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия.
Съгласно приетите Цели за способности от пакет 2013 бригадата участва във формирането на национален щабен личен състав за Компонентно командване на специалните операции и формира Тактическа група за специални операции (ТГрСО). Вбъдеще след реорганизация всеки батальон ще подготвя такава група и те ще се ротират, продължи бригаден генерал Матеев.
Той се спря на изпълнението на трите мисии на Въоръжените сили.

Мисия „Отбрана“
Подготовката на формированията през учебната 2015 г. се е водила по разписания, изготвени на базата на програмите за бойна подготовка и плановете за дейността на формированията от бригадата за съответните етапи. Въпреки съществуващите условия на крайно ограничено материално осигуряване, с изключение на боеприпасите, основните мероприятия по бойната подготовка са били организирани и проведени ефективно и на добро ниво. Личният състав е повишил своята практическа подготовка в провежданите занятия, а бойната подготовка е поддържана и усъвършенствана в хода на провежданите полеви обучения, тактико-строеви и тактически занятия. Проведените курсове и специализирани подготовки са били насочени към повишаване на индивидуалните умения и навици на военнослужещите.
Формирования от бригадата са участвали в много и различни международни учения и обучения както на територията на страната, така и в чужбина. Такива са ученията, проведени в Тренировъчния център на силите на САЩ в Европа – Хохенфелс (Германия), SWIFT RESPONCE 2015, тренировката на Европейската транспортна авиация, съвместната подготовка с американските ВВС „Тракийско лято 2015“, съвместната подготовка BLACK SEA ROTATIONAL FORCE и много други.
Отчетено бе, че през 2015 г. е имало затруднения за изпълнение на летателната програма поради липса на гориво и от необходимостта от ремонт на парашутите, породени от прекомерното им натоварване. Този факт от своя страна се обуславя от недостига на парашутна материална част през годината. Проблемът ще бъде решен с приетите по програма FMF парашутни системи MC-6. До края на февруари ще приключи съединяването на парашутни системи MC-6 от парашутните инструктори. От февруари до април предстои провеждане на курсове за усвояване на новопридобитата парашутно-материална част, като надеждите са по-голямата част от скоковете през 2016 г. да бъде изпълнена с този парашут. През 2015 г. в бригадата от самолети С-27J „Спартан“ и С-130 „Херкулес“ са изпълнени общо 4508 парашутни скока, от които 3879 дневни и 629 нощни.STRELBI-2
Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“
В анализа бяха посочени някои от задачите, изпълнени по тази мисия. Военнослужещи от 101-ви алпийски батальон и щабен елемент от бригадата участваха успешно в международната операция „Решителна подкрепа“ в Кандахар (Афганистан). Декларираното формирование от състава на бригадата се подготвя за участие в силите за отговор на НАТО (NRF-2017), като сертификацията предстои да се проведе през юни 2016 г. Сформиран бе взвод за специални операции към 6-а батальонна бойна група (ББГ), който води отделна подготовка и се представи достойно по време на националната сертификация на ПУП „Ново село”.
Изводът е, че участието в съвместни учения и обучения, както и придобитият опит на военнослужещите от бригадата в мисии зад граница,имат изключителен принос за повишаване на професионалната подготовка на личния състав от бригадата и постигане на синхрон с модела за планиране и провеждане на съвместни операции с армиите на страните членки на НАТО.
Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”
По тази мисия бе посочено, че в бригадата се поддържат в готовност формирования за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия (ФОППБ) за действие при наводнение, тежки зимни условия и пожари. През 2015 г. ФОППБ от 101-ви алпийски батальон са били задействани и са оказвали помощ на населението 4 пъти:
•през февруари ФОППБ е участвал в помощ на населението при наводнение в Смолян, кв. „Устово“.
STRELBI-3
•през март е участието в почистване и пробиване на път, снабдяване с хляб и осигуряване на ток при тежки зимни условия в община Смолян.
•на 12 и 13 ноември 67 военнослужещи са участвали в гасене на горски пожар в Смолян, кв. „Райково“ и селата Хасовица и Писаница.
•на 28 декември 40 военнослужещи са гасили горски пожар в района на с. Ерма река, община Златоград.
През февруари група от 50 военнослужещи са участвали в подготовката на световната купа по ски за жени в Банско.
Логистично осигуряване
От 8 юни 2015 г. е приключило приготвянето на котлова храна и е стартирало изплащането на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна на правоимащите военнослужещи от бригадата. Поради наложените лимитни ограничения от ГСМ част от планираните занятия по бойна подготовка са били препланирани и проведени в пункта за постоянна дислокация.
Осигуряването с различни номенклатури резервни части, тяхното съхранение, раздаване и влагане се извърши съгласно регламентиращите документи. Въпреки трудностите, възникнали от липсата на финансови средства за закупуване на резервни части, ентусиазмът и личното вложение на военнослужещите допринесоха за успешното провеждане на занятията и решаването на поставените задачи. Проблем при експлоатацията на техниката се оказа неосигуряването с акумулаторни батерии и гуми за всички видове пътни превозни средства въпреки направените заявки до Командването на Сухопътните войски, бе посочено още в анализа.
През годината в 110-и логистичен полк са обслужени автомобилите „Хамър“ на бригадата. Срещани са трудности при обслужването и ремонта на автомобилите „Мерцедес“ поради липса на резервни части някои от видовете масла и специални течности.PARASHUTI-2
Какво е бъдещето
на 68-а бригада „Специални сили“? През 2016 г. (съгласно плана за организационно изграждане до 2020 г.) предстои преподчиняване на бригадата от Сухопътни войски на началника на отбраната и развитие на бригадата като истински Специални сили по стандартите на Алианса и утвърдените в световен мащаб.
Това е едно адекватно решение на реалните и все по-трудно предвидими заплахи около нас, в Европа и света. Силите за специални операции (ССО) са най-адекватното средство за отговор на тези заплахи. Това решение е отдавна чакано от българските ССО. Какво означава то на практика и до какво ще доведе:
•командване и управление на формированията за ССО, покриващи изискванията за оперативна сигурност на операциите и сигурност на информацията
PARASHUTI

•постоянна съвместна подготовка на Специалните ни сили
•постоянна съвместна подготовка със ССО на НАТО
•съвместна подготовка със сродното формирование от състава на МВР
•използване на ССО по предназначение
•адекватно финансиране.
Всичко това ще бъде така, заключи бригаден генерал Явор Матеев, защото ССО и специалните операции са съвместни по природа.
Предстоящи подготовки и учения
•Съвместна подготовка със 173-а въздушнодесантна бригада от армията на САЩ
•Участие в най-голямото международно учение на НАТО за 2016 г. „Анаконда“ в Полша,
•Три ротационни подготовки в Тренировъчния център на САЩ в Германия в Хохенфелс.
•Няколко съвместни подготовки с формирования на Силите за специални операции на САЩ на наша територия.
•Съвместна българско-американска подготовка „Тракийско лято“
•Две съвместни подготовки в Турция.
•Съвместна подготовка BLACK SEA ROTATIONAL FORCE на полигон „Ново село“ и в Балчик.
•Учение в Гърция на Силите за специални операции на балканските държави
•Учения в Гърция, Грузия и Румъния
•Две учения на алпийските сили в Австрия и Италия
Изводите
• Управлението на бригадата е в състояние устойчиво да ръководи привеждането й в по-високо състояние и степени на бойна готовност.
•Всички планирани занятия, учения и мероприятия по бойната подготовка в бригадата през учебната 2015 г. са изпълнени.
•Формированията от бригадата водят постоянна подготовка за провеждане мисиите „специално разузнаване и наблюдение“, „директни акции“ и „военно подпомагане“.
•Проведените съвместни учения и обучения, както и участието на военнослужещи от бригадата в мисии зад граница имат изключителен принос за повишаване професионалната подготовка на личния състав от бригадата.
•Формированията от бригадата могат успешно да планират и провеждат специални операции заедно със Силите за специални операции от страните членки на НАТО.
•Организацията и провеждането на отделни мероприятия по бойната подготовка се затрудняват от недостатъчното осигуряване с финансови, материални средства и ГСМ.?
Смятам за успешна 2015 г. за Силите за специални операции, които, може би, най-много участваха в учения, свързани със Сухопътните войски и Българската армия, а имаха и много голямо присъствие в международни учения и съвместни подготовки. Разбира се, тук включвам и участията на 101-ви алпийски батальон, който е в състава на 68-а бригада.
Получена бе нова материална част – парашути от армията на САЩ. Очаквам Специалните сили да продължат в същия дух, да се развиват, да трупат способности и максимално да започнат да се доближават до възможностите, които имат колегите им от специалните сили на другите армии.
Очаквам да бъдат решени някои проблеми. За тази година има сключени договори за около 2000 акумулатора, което значително ще подобри подготовката и изпълнението на трите мисии от Сухопътните войски. Очаквам до месец-два да получим цялата партида от тези акумулатори. Също така, сключени са договори с фирми доставчици на значителен брой гуми. Така че ще решим проблемите с акумулатори и гуми в Сухопътните войски.
Стартира и се прие тригодишен план за окомплектоването на военнослужещите на Българската армия с нови униформи по нашите искания. Очаквам при повече средства да можем да осигурим и повече боеприпаси, за да може подготовката да върви нормално без ограничения и лишения. Също така, очаквам да излезе министерска заповед за набиране на войници. От Сухопътни войски с предимство ще попълним декларираните формирования, за да може да се повиши тяхната боеготовност. Имаме уверение от министъра, че до няколко месеца ще стартира нова процедура за допълнителен подбор за войници. Но се съобразяваме с рамките на бюджета.

ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

ВЪВЕДЕНИЕ.

Глобалните геополитически промени в края на XX век генерираха нови глобални проблеми носещи стратегически последици и имащи противоречив характер. Тези глобални проблеми засягаха самото съществуване на човечеството, трудно се локализираха, а разрешението им можеше да се извърши само с общи усилия.

Затова за началото на XXI век са характерни процесите на преструктуриране на международните политически, икономически и военни взаимоотношения.

Последиците от мащабните трансформационни процеси следваше да се вместят

в широк спектър от нови заплахи за сигурността до новите стратегически възможности за нейното укрепване.

Затова в духа на повишаване на доверието и разширяване на сътрудничеството протичаха многообразни процеси на европейска и евроатлантическа интеграция,с основна цел укрепването на мира и сигурността.

Новопоявилите се асиметрични рискове и заплахи и тяхното разпространение в световен мащаб, показаха, че нито една държава не е способна самостоятелно да се справи с тях. Терористичните действия се активизираха до степен на терористична война. Борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят.

В контекста на общата среда за сигурност и произтичащите процеси и събития в света, мащабът на промените и логиката на трансформацията във военната сфера бяха разбираеми и необходими. Променената среда за сигурност наложи адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачите на военния фактор, като основен гарант на сигурността. Военното участие в многоизмерния характер на общата система за сигурност, излезе от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочи своя фокус, върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, след конфликтното възстановяване, налагането и поддържането на мир, хуманитарна помощ и подкрепа.

В основата на променящата се среда за сигурност бяха разширяването на НАТО и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа и света.

Това налагаше трансформацията на НАТО като основен гарант на глобалната сигурност. Новите предизвикателства на стратегическата среда, революцията в информационните технологии, общественото разбиране за неизбежна промяна, потребностите от нови адекватни на средата за сигурност способности наложиха вътрешна трансформация на Алианса. Това означаваше качествена трансформация на военните възможности на НАТО, в отговор на общата военностратегическа трансформация. Процес, който ангажираше вниманието на Алианса и страните членки и беше насочен към осигуряване на необходимите способности за ефективно справяне с предизвикателствата към сигурността в 21 век.

I. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БА.

Изпълнението на целите и задачите на трансформирането на Алианса е в пряка зависимост и неразривна връзка с трансформацията на въоръжените сили на страните членки.

Трансформацията в БА протичаше паралелно с трансформацията на НАТО. Българският принос към тази трансформация следваше да се измерва с изпълнението на Целите на въоръжените сили, повишаване на способностите на силите, тяхната оперативна съвместимост и използваемост, приоритетно изграждане, подготовка и сертифициране на декларираните сили за участие в целия спектър от мисии на НАТО.

Процесите на трансформация поставиха нови изисквания към изграждането и развитието на съвременната БА.

Следваше да се променят схващанията за нейната роля и място в общата отбранителна система на страната. При изграждането и развитието й следваше да бъдат отчетени новите възможности на интеграцията и сътрудничеството като фактори формиращи военностратегическата среда.

Трансформацията на БА следваше да се определя от три значителни фактора:

-измененията в средата за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за сигурността на страната;

-отговорностите към колективната отбрана (Международни задължения към ЕС, ООН, Многонационалните мирни сили в югоизточна Европа (SEABRIG) BLACKSEAFOR и други международни договорености).

Във връзка с изискванията към БА произтичащи от тези фактори са определените от политическото ръководство на страната мисии: отбранителна; в подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време

За изпълнението на определените й мисии и произтичащите от тях задачи БА, следваше да изгради напълно комплектовани, всестранно осигурени, устойчиви, защитени, високоманеврени, боеготови сили, способни да осигурят оперативно съвместими със силите на НАТО система за командване и управление и разузнаване в интерес на мисиите на БА; сили и средства за провеждане на съвместни и многонационални операции за прехвърляне и развръщане на територията на страната или на друга отдалечена територия; боеготови сили и средства, с ефективна бойна мощ, адекватна огнева поддръжка и надеждно ПВО, в отговор на военна криза за провеждане на съвместни или на видовете въоръжени сили операции за защита на териториалната цялост на страната или съюзническа държава при всякакви условия на обстановката, денонощно при всякакви атмосферни условия; боеготови сили и средства за осигуряване на БА, за логистична поддръжка на съвместни и многонационални съвместни сили, всестранно осигурени формирования, за участие в международното военно сътрудничество и мерките за укрепване на доверието и сигурността в международен и регионален мащаб; боеготови сили за контрол на държавната граница, въздушното пространство и териториалните води на РБ; за гарантиране на националната сигурност на страната срещу външни заплахи, заплаха от международен тероризъм и за оказване на съдействие на други ведомства при кризи и терористични действия на територията на страната; крупни промишлени аварии и екологични кризи в мирно време; мирновременни формирования на БА за осигуряване провеждането на мобилизация.

Трансформационните процеси в БА протекоха изключително динамично и в известен смисъл създават впечатление за провеждане на постоянна реформа.

Реформата в БА започна с разработването през 1996-1997г. на 15 – годишна програма, която беше наречена „План 2010”. С този план през 1998г. стартира структурния етап на военната реформа.

Динамичните промени във военно-политическата среда показаха, че провежданата военна реформа в съответствие с „План 2010” не съответства напълно на създадените реалности.

За целта през 1999г. разработен нов „План за организационното изграждане на БА до 2004г.”, но по-нататъшното развитие на обстановката наложи извършването на Преглед на структурите на силите на БА е се наложи необходимостта този план да бъде усъвършенстван. Така беше приет за изпълнение Актуализирания „План 2004”.

Динамичните промени в средата за сигурност след поканата за членство в НАТО, променения характер и съдържание на задачите и сигурността наложиха комплексна преценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили. За посрещане на предизвикателствата на новата стратегическа среда и преодоляване на несъответствието между нея и способностите на националните отбранителни компоненти беше проведен Стратегически преглед на отбраната (СПО). В резултат на този преглед беше разработена и приета от Народното събрание „Дългосрочна визия за развитие на войските и силите 2015”

В съответствие с изискванията на характера, направленията и параметрите за изграждане на войските и силите начертани в тази Визия беше разработен „План за организационното изграждане и модернизация на БА до 2015г.”

План 2015г. е естествено продължение на трансформационните процеси и дефинира непосредствените и средносрочни задачи на БА.

Красиви думи нали? Ама само думи, служещи за фасада, камуфлаж на ретроградните политически сили и „самоходните им подлоги” в армията, все национални предатели изпълняващи чужди поръчки за разсипия и ликвидация вместо реформа. Прикривайки се зад изложените по-горе планове, планчета, прегледи и прегледчета работеха усърдно уж в “ползу роду”, а всъщност съкращаваха, рушаха, унищожаваха и плячкосваха като за последно. Как следва да се нарече този министър наредил да си нарежат ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци”, ами тези, другите които бракуваха и нарязваха на скрап самолети, вертолети и друга авиационна техника с наличен ресурс струващи милиарди (евро разбира се) докато ликвидираха 5/6 от военновъздушната техника, а сега се вайкат, че нямало с какво да се охранява въздушното ни пространство. Е, за да не се обиди и пехотата нарязаха, подариха или опустошиха и 3/4 от бронираната техника също за милиарди (пак в евро разбира се). Възниква въпросът, щом толкова са я мразили тази техника защо не я продадоха, а я разсипаха, ами много просто нямаше да могат да окрадат това, което окрадоха и да угодят на новия ни по-голям брат (всъщност да се разчисти ниша за моралноостарялата военна техника на отвъдокеанските търговци на оръжие, защото нова скоро няма да можем да си позволим).

II. ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

От близо двадесет и пет години ръководството на МО, бившите Генерален щаб на БА с активното съдействие на щабовете на Видовете въоръжени сили, независимо от правителствата, които идваха и си отиваха стриктно спазваха традицията, прикривайки се умело (или поне така си мислеха) зад станалото модерно за държавата ни трансформация на всичко под кодовото название „РЕФОРМИ” и привеждане към „НОВ ОБЛИК”, макар за всеки здравомислещ човек да беше повече от ясно, че се реализираше като „Ликвидация”

Всички, които не бяха съгласни с „Реформите“ в армията и привеждането и към „нов облик“ и всеки, който изказва свое мнение, различно от тяхното нямаше място в състава на Въоръжените сили (ВС).

Е, вече и с „невъоръжено око се виждат резултатите от т.н. реформа на ВС – ликвидиране, разгром на БА чрез вземане на неадекватни решения, разхищения за милиарди левове на данъкоплатците за „НИЩО”

Да мълчаха покорно болшинството от българските офицери,за да не бъдат обвинени във вмешателство, политически пристрастия или саботиране на „ВЕЛИКАТА РЕФОРМА”.

Да вяно е и,че съществуват и такива обстоятелства, които те заставят да мълчиш и безропотно да наблюдаваш разрушителния, ретрограден процес, било от страх да не те обвинят за саботьор, привърженик на определена политическа партия или изостанал от времето човек.

Да вярно е и също така, че обществото ни умишлено не беше запознато с общия замисъл и план за „Реформата” във ВС. На пръв поглед проведените „Мероприятия” напълно съответстваха на основната задача постоянно огласявана от ръководството на МО – създаване на боеготови, боеспособни, компактни и мобилни съвременни ВС, превъоръжени с нова съвременна техника и въоръжение……….и с какво можем сега да се похвалим ?.......... С НИЩО! …….ОСВЕН С БЕЗВЪЗВРАТНАТА ЛИКВИДАЦИЯ НА ЕДНА БОЕГОТОВА АРМИЯ.

-Така е, Военноисторическият музей и Музеят на авиацията имат в пъти повече ракети, танкове, артилерийски установки, самолети, вертолети и друга бойна техника от армията.

Една армия - всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже... Една армия, пред коятосъседите са треперили от страх само като е ревнела „Напред, на нож!”. Една армия без пленено знаме! Една армия печелила знаменити битки. Една армия със значителен принос във военното изкуство в световен мащаб. Една армия достигнала почти до Цариград. Една армия почти превзела Гърция.

Една армия донесла ни толкова слава и гордост, гарантирала националната ни сигурност векове наред, всявала респект сред съседите си, осигурявала спокойствието на поколения българи вече я няма.

“Те” – националните предатели (същите, които лицемерно сега уж са загрижени) не мирясаха докато я докарат до този хал….

Но да не се отклоняваме повече. Нека се върнем на Реформата.

Всичко беше забулено в мъгла, а какво всъщност се вършеше - просто се съкращаваха щабове, ликвидираха се обединения, съединения, части и подразделения и естествено най – сладкото (за богопомазаните-властимащи) разпродаваха на безценица (но само оти на „наши” „верни” „правилни” хора) на военни активи – имоти, въоръжение и снаряжение струващи милиарди левове за „жълти стотинки” (или по точно за „жалки грошове”) под прикритието, че видите ли всичко това се прави в името уж на „Великата цел” – да се осигурят средства за новата „Съвременна армия”!

И къде е тя сега, тази нова Съвременна армия? Ако някой знае, моля нека ни я покаже!

Възниква и въпросът за това, нима не са се справили „Послушковците” със задачата поставена пред тях.?

Естествено, справиха се и още как и дори продължават да се справят и то много успешно! Прогонваха, пенсионираха, съкращаваха и просто уволняваха или принуждаваха да си хвърлят рапортите офицерите и сержантите на „талази” в разцвета на силите си, далеч, ама съвсем далеч от пенсионната си възраст - все хора, в които бяха вложени милиони за обучение и подготовка, военнослужещи в разцвета на опита и силите си. И което е по-важно под прикритието „Великата реформа” и „Налагане - въвеждане на граждански контрол” във ВС, на тяхно място назначаваха пак на „талази” в ръководството на МО и Висшите щабове – „правилните” –„верните” на управляващите (независимо от коя партия са) и естествено роднини, близки, любовници и т.н. И за изпълнение на тази „свещена мисия” естествено се раздуваха щатове, като за да няма недоволни се подхвърляше и по нещо на бойните поделения, тъй де, може ли да се подминат „верните васали и послушковци от по-нисшите звена”, нали те бяха бъдещите „РЕФОРМАТОРИ” изкачващи се по стълбицата. Та се стигна дотам, че на местото на един уволнен или прокуден офицер във „Великите щабове” се назначаваха по 2-3 представителки на нежния пол (нищо лично). Не напразно някой от „по-безотговорните” и смелите казваха, че сутрин и вечер като гледаш излизащите (влизащите) на „талази” от тези щабове представителки на нежния пол те карат да си мислиш, че са „хареми” (пак нищо лично) на облечените във власт „идиоти”. Които можеха да си живуркат тихо и кротко като истинските (нормалните) идиоти, но „Идиот облечен във власт” е вече нещо друго, нещо страшно. И така армията ни се съкращаваше драстично, но „послушковците” се рояха в генерали като хлебарки в жилищен блок. Генерали-еднодневки, при всяка смяна на карауля, пардон властта, си отиваха безславно, тъй както идваха от небитието. Вероятно, ако се направи статистика по брой на излюпени генерали през тези години, ще сме на първо място в света и държави с десеторно (а, вероятно и с много повече) по-големи армии ни дишаха праха, стигна се до там, че дори и длъжността на командира на Гвардейската част направиха генералска, а него генерал (нищо, че е като самоходен бидон, важното е, че не може да стои без изплезен език и да ходи винаги с чупка в кръста и да величае правилните „силните на деня”. (Е, напоследък и по професори на глава от населението, ударихме света в замята, а образованието ни е пак, някъде там около нулата (пак нищо лично), но това е друга тема).

КАК СЕ ЗАПОЧНА С ТОЗИ РЕТРОГРАДЕН ПРОЦЕС?

1. Много просто на първо място в началото с „купуването” на основната част от „старите генерали” чрез:

            - изпращането на „грохналите старци на пределна възраст, но на възлови длъжности” в залеза на кариерата си на 6 месечни курсове по английски език в САЩ, Канада и къде ли не още. Е, съвсем естествено те, език не научиха, но си дойдоха поизмършавели (от пестенето разбира се), но със „спестени пари” от командировъчни за по един апартамент. Чак да ги съжали човек, пестели, като се лишавали от закуската!

Че как няма после да са „послушковци”? Че, те горките бяха готови на всичко само да запазят постовете си и да се доредят до заветните курсове. И предадоха, като „истинските българи предатели скоито е осеяна историята ни” офицерите и сержантите, които им вярваха и разчитаха на защита от тяхна страна. Както споменахме уволняваха на „талази” кадровите военнослужещи в разцвета на силите си, но те оставаха и продължаваха да предават всичко и всеки в името на своето „царуване”;

            -заиграване на политиците с обещания за осигуряване на по-дългосрочно „Царуване”, назначаването им за посланици или военни аташета на „апетитни местенца” или включване на избираеми места в листите на определени партии, срещу изпълнение на определени поръчки (все във връзка с ликвидацията разбира се);

            -други, пък сами ставаха „еничари” (а, не по принуда, както е било при истинските) пак по горните подбуди и после цъфнаха в листите на една „Любима партия – доказано управляваща силовите министерства” (справка последните парламентарни избори, а и не само).

2.Немалка част от следващото „котило генерали” пък се натискаха за местни курсове по изучаване на чужди езици, а подлогите им в кратки, но добре платени такива в западни или отвъдокеанските военни училища. Така „демократичните“ офицери бързо забравяха всичко - и откъде са тръгнали, и откъде са преминали, стига „Успешно” да допълзят до „доходни местенца” в структурите на МО и щабовете. Важното е да се доберат до заветния западен служебен автомобил с шофьор разбира се (а наглеците – генерали и с по два единия лимозина, другия джип). А и Вие, какво очаквахте – следващата смяна „блюдолизци - послушковци - безмозъчни същества, самоходни подлоги”, имащи наглостта да се титулуват като офицери, макар за честните и почтените такива да си бяха обикновени кретени, кретени – кретени, ама от верните и преданите, които никога в живота си не са ходили изправени, ами все с чупка в кръста ала „Петко Бочаров” (пак нищо лично разбира се) пред властимащите. А и как да не са „послушковци” ? Та нали те се готвеха от предните да ги заместят, без да „ровят” и изкарват на показ „предателствата им” и…..”гешефтите им, разбира се”.

Закономерно възниква въпросът от една „проститутка в униформа” какво друго може да се очаква?

И съвсем естествено,за да си създадат алиби и си осигурят спокойствие за „пъклените си дела”, те пък измислиха изисквания за длъжностно развитие задължителни познания по чужд език (английски и за някой длъжности френски език) от всички нива в армията и за всички категории военнослужещи. Така улисани в борбата си за оцеляване всички се втурнаха по курсове, като по-надеждните (разбирай „нашите” момчета) се удостояваха с участие от курс в курс, естествено само с условието да не забравят и да възхваляват „големеца удостоил ги с това право” (пък макар и много от тях също да не научиха кой знае колко от заветните курсове). Естествено за „простосмъртните” се назначаваха курсове в поделенията, без откъсване от изпълнение на преките задължения, та нали някой трябваше да носи бойната служба. Естествено всичко това бе за сметка на разбиване на бойната подготовка, която беше изтикана в „ъгъла” и забравена – „поради липса на средства”, какво по-удобно оправдание.

Та и какво друго освен безропотно да изпълняват „Директивата по ликвидацията”, можеше да се очаква от немалка част от това поколение генерали.

3.По-следващото поколение – наследници си намериха друга „хранилка”. Заедно с националните предатели –политици превърнаха остатъка от армията ни в „световен жандарм” в която и точка на света да възникне военен конфликт и да се появи нужда от прикритие (камуфлаж) на „Онези – хитрите” които грабят и опустошават всичко в името на демокрацията още преди да са ни поканили ние бяхме готови (възниква въпросът, защо държави с изконна демокрация и също членки на Алианса не участваха, но подобен въпрос даже е неуместен). Та започна едно харчене на едни огромни пари на „нещастните” данъкоплатци, та ум да ти зайде. А щом има много пари за харчене, значи има и много за крадене – „Те” започнаха „ да крадат като за последно” с успешно проведени търгове за „закупуване на въоръжение, снаряжение и бойна техника” за контингентите ни заминаващи на мисии зад граница. Е, какво значение имаше за „ТЯХ”, че ги изпращаха неподготвени и недобре снаряжени. Публична тайна е, че се закупуваха некачествени защитни средства и снаряжение (бронежилетки, дрехи, обувки и др.) за сметка на тлъсти комисионни естествено.

Същите „ТЕ”, не се посвениха да похарчат половин милиард евро за западни хеликоптери, а в последна сметка и на парада през 2015 година по Гергьовден ВВС на БА се „отсрамиха“ българският национален флаг да се вее не от прехвaлените вертолети „Кугар“ (интересно, къде са те и защо са купени, щом не летят при сложни метериологични условия ?), а от руски (съветски) вертолет Ми-17.

Как да си обясним и замяната на товарни и лекотоварни автомобили за армията ни от ЗИЛ и УАЗ на луксозните Мерцедес. Някой ще кажат, хайде сега издребнява се. Да, но ако се разбере по някакъв начин истината за комисионните вероятно ще променят мнението си.

Цялата бойна подготовка на армията бе подчинена единствено и само на подготовката на контингентите ни за мисии зад граница. Едни бяха на мисии, други се готвеха да ги сменят, трети се подбираха за да сменят сменящите и т.н., после пък участвалите в мисии се възстановявана с месеци по болници, санаториуми и почивни станции и пак отначало и така до края на ликвидацията. Понятията бойна готовност, вдигане по тревога с цел проверка на бойната готовност, учение, бойни стрелби и т.н. изчезнаха от войсковия живот. Е, и тук оправданието е ясно „липса на средства”. Докараха я дотам,че всеки от осакатената ни армия се бореше да се дореди до участие в мисия (заради парите разбира се, че как иначе, доредиш се до участие в 3-4 мисии, а някой от богопомазаните и в повече) спечелиш парички и хайде „Армийо любима чао” аз съм до тук, нищо че са похарчени толкова средства за обучението ми и съм в разцвета на силите си – особено за младите офицери. И естествено и тук се отвори ниша за злоупотреби и корупция, по-находчивите за да си гарантират участие просто си го заплащаха, дори и тарифа си е имало, а винаги се намира кой да ти вземе парите, щом ги даваш. Така настъпи примирие, плащаш си и не трепериш, дали ще те удостоят с честа да участваш в мисия.

Генералите и подлогите им крадяха яко и от средствата заделяни по Програмите за превъоръжаване чрез разпокъсване на големите поръчки на по-дребни такива и закупуване без обществени поръчки. Някой ще кажат ами, че то на фона на кражбите в останалите сектори на държавата ни е нищожно и смешно дори да се споменава. Но, аз няма да се съглася. И, естествено никой нищо не е чул, нито нещо е видял.

Господа честни и почтени генерали, адмирали и офицери, ако все още не Ви е ясно – войната не чука на вратата ни, тя дойде! Нито имаме самолети, вертолети, ракети, танкове и друга бойна техника, нито дори войска, с какво ще се защитим? И колкото по-рано осъзнаем тази жестока истина, и притиснем политиците да реагират адекватно на ситуацията, толкова по-скоро ще излезем от това унизително положение, да сме държава без собствена армия.

Един достоен генерал от ВВС, каза истината и си хвърли оставката. Някой от останалите му колегите да го подкрепи?

Капката, която преля чашата на търпението ми и ме пренуди да напиша тази писаница, бе статията на Диан Николов във вестник Труд от 17.01.2016г. озаглавена „Генералски пуч изхвърли шефа на отбраната.

Цитирам само част от нея ….. „Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов беше изхвърлен от армията по безпрецедентен начин. В 17 ч в петък му е връчен протокол, подписан от членовете на Съвета по отбрана, че му прекратяват мандата заради пределна възраст, научи „Труд“ от свои източници. Малко преди това Валерия Кардашевска, началник на кабинета на военния министър, е привиквала в канцеларията си един по един всички генерали, които участват в Съвета по отбрана, за да разпишат протокола за махането на вицеадмирала три седмици преди той да навърши 59 г. За първи път такова важно решение се взема не на Съвет по отбрана, на който всички гласуват открито”……БЕЗ коментар……!!!

Някой ще каже-що за глупости са това? Де, да бяха глупости ще отговоря аз, ама не са!

Но, както писа Кеворк,…. „това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили – към Нищото….”.

Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за истината ни.

Страница 8 от 10

За сдружението

Специални сили

Други статии