КРАТКА ИСТОРИЯ НА СПЕЦИАЛНАТА АВИАЦИОННА СЛУЖБА SAS (SPECIAL AIR SERWICE) НА СУХОПЪТНИТЕ ВОЙСКИ.

                Британците са първите осъзнали необходимостта от създаването на подразделения и части, предназначени за изпълнение на необичайни, специални задачи.

                Още през Първата световна война, полк.Т.Е. Лорънс от Британската армия, провежда диверсионни акции срещу турските войски в Близкия изток. По-късно, през 30-те години, генерал О.О. Уингейт създал в Палестина нелегални команди, наречени Специални нощни взводове (Special Night Skuards), за противодействие на арабските терористи.

                През 40-те години на 20-ти век, в навечерието на Втората световна война, в Генералния щаб на ВС на Великобритания, се взема решение за създаване на специални подразделения и части, които да бъдат подготвени, да изпълняват по-особени задачи, като извършване на диверсионни операции, водене на по-ефективно разузнаване и унищожаване на важни стратегически обекти в противниковия тил.

                Съставна част, на тези специални подразделения и части, наречени Сили за Специални операции, се явява Специалната авиационна служба SAS (Special Air Serwice) на Сухопътните войски, сформирана с лозунга „Who Dares Wins”. За създател на SAS, се счита подп. Дейвид Стърлинг от шотландската армия, който през 1940г. постъпил доброволец в 8-ми батальон Командос. През 1941г. той сформира първото формирование „Командос”за провеждане на диверсионно-разузнавателни операции в тила на противника. Новата част получава името отряд „L Detachment” SAS (това е първият полк SAS). Задачите на полка са били провеждане на саботажни и разузнавателни акции в тила на противника. Той успява да убеди британското командване и след кратка подготовка, през ноември същата година, поделението е прехвърлено по парашутен способ, в немския тил в Северна Африка. Макар десантът, да завършва катастрофално, това не отчайва британските командоси, те продължават подготовката си и обогатяват способите за прехвърляне в тила на противника, освен по въздуха и с високопроходими и бързо маневрени автомобили. Година по-рано е била сформирана специална морска секция под командването на капитан Г. Б. Кортней, методите на работа на която са имали аналогичен характер. Към края на войната тази секция е била разширена и впоследствие включена в състава на втория полк SAS под командването на брата на Дейвид Стърлинг – Уйлям.

В подразделенията SAS във военно време са били включвани родезийски, австралийски, френски, белгийски и други ескадрони.

                След уволнението си Стърлинг учредил частна военна компания (Watchgard), където залага създаването на британските Специални сили, които по-късно действат в много страни по света и преди всичко в Афганистан и Ираk.

                През 1941-1942г. отрадите на SAS са провели редица успешни операции в Северна Африка, и в началото на 1943г. в състава на Специалните сили на Великобритания се намира 1-ви полк SAS, френска и гръцка роти, група бойни плувци и специална група за работа с пленници (всичко около 700 души). След година в състава на тази служба се появява 2-ри полк, още една френска и белгийска рота, в резултат на което е била сформирана бригада SAS.

                Основните задачи на SAS са: добиване на разузнавателни данни за важни икономически и военни обекти, тяхното унищожаване или изваждане от строя; провеждане на психологически операции за деморализиране на личния състав и населението на противника; организиране на саботажи; извършване на диверсионни и терористически актове в дълбокия тил на противника; инсцениране на вълнения и метежи; организиране и подготовка на въстанически формирования; дезинформация и въвеждане на противника в заблуждение; освобождаване от плен на свои военнослужещи; освобождаване на заложници; контрапартизански операции; борба с тероризма; охрана на високопоставени лица. Част от тези задачи се възлагало на войските със специално предназначение, предназначени, основно, за провеждане на разузнавателно – диверсионни операции и други акции с подривен характер в дълбокия тил на противника.

                „L Detachment” през 1942г. наброяващ 390 бойци, бил преименуван на 1-ви полк Spesial Air Serwisse (1 SAS). След няколко реорганизации, от януари 1944г. в Шотландия била сформирана бригада SAS, състояща се от два британски полка (1 и 2 SAS), два френски полка (3 и 4 SAS ), белгийски батальон (по-късно 5 SAS) и специален батальон.

                В края на Втората световна война в Европа, в британската армия, решили да се избавят от т.н. „частна армия”, в това число и от SAS – и от октомври 1945г. всички подразделения на SAS са разформировани, като се обявява, че Великобритания, завинаги се отказва от идеята за развиване на Специални сили. Войниците от други националности съхранили акцесуарите на службата, включващи даже полковата емблема, представляваща сребърен кинжал на фона на светлосини криле с девиза „Hodares wins” – “Побеждава важният”.

                След приключването на Втората световна война (в края на 1945г.) тези части и подразделения са били разформировани, а френската, гръцката и белгийската роти предадени на въоръжените сили на тези страни.

                До реализацията на тази идея, обаче не се стига. Военното ръководство на Великобритания, оценило ефективността от използването на Специалните си сили, по време на войната. Много скоро командването на английските въоръжени сили стигнало до извода, че във възможните въоръжени конфликти подразделенията от SAS ще играят важна роля. В резултат на това през 1947г. полка „The Artists Rifles” от Териториалната армия (Territorial Armi), на Великобритания бил преобразуван в териториален доброволчески 21-ви полк SAS в Териториалната и армия наречен „Артистите” като в случая, Аrtists – означава доброволци, а номерът 21 се получава, от съчетаване номерата на двата полка SAS от войната -1 и 2 SAS. От този момент, започва началото на следвоенната история на британските Специални сили, взели участие във всички въоръжени конфликти, в които Великобритания е участвала в следвоенното време в Малайзия, Бруней, Оман, Йемен, на Фолклендските острови, и в Персийския залив.

                По време на събитията в Малайзия (1948-60г.), под ръководството на бившия офицер от SAS, майор Майк Калбърт през 1950г. е създаден Ескадрон „А” (разузнавателен отряд), наречен „Малайските скаути” с личен състав-100д., предимно бивши командоси от SAS. За кратко време, те стават пълновластни господари на джунглата, чрез използване на методи използвани от SAS по време на Втората световна война. Контрапартизанската им тактика, донася бързи успехи. Англичаните разбират, че с разпадане на Британската колониална империя ще са им крайно необходими отмобилизирани войнски подразделения, готови да използват всякакви средства за борба с бунтовниците. През 1952г. на негова база е сформиран 22-ри полк SAS (22 SAS) и е предислоциран от Малайзия във Великобритания. Щаб-квартирата на SAS, била дислоцирана временно в Малвернс – Уорчестиршир, а от 1960г. е предислоциран в базата в Bradburylines в Hereford, като сградата на щаба, носело името „Кремъл”.

През 1959г. от доброволци – резервисти е бил сформиран втори териториален полк SAS - 23 – ти.

                От 1963 до 1966г. подразделения от 22 полк SAS, вземат участие в боевете в Северен Оман. През 1970г. 22 полк SAS, отново е изпратен в Оман, за борба с партизанското движение, на местните Герилас, поддържани от територията на Йемен. По това време SAS, се командват от ген. м-р Тони Джилс, който по-късно е назначен за командир на SAS в Северна Ирландия.            През 1969г. в Северна Ирландия, започва т.н. Troubles (трудности ) – масови стълкновения между католици и протестанти, за граждански права и независимост. ИРА е готова, по-късно на компромиси и участие в избори, (но от нея се отцепва най-жестокото и крило-военната ИРА и започва активна терористична дейност), а британците извеждат войските си. Първата си антитерористична операция английските командоси провеждат през 1975г., когато ирландски терорист отвлича самолет и нарежда на екипажа, да го насочи към Париж. На летище Есекс, където самолетът е приземен, е проведена операцията и терористът е обезвреден.

                През 1976г. в района на Херфорд, бил предислоциран 22 полк SAS (в състава на който е сформирано антитерористично подразделение – Counter Revolutionary Warfare ), където е създаден и специален тренировъчен център, известен като „Къщата на убийците”. Подразделения на 22-ри полк SAS, започват да провеждат операции, по ликвидиране бойците на ИРА. Става ясно, че заради ирландците, подразделенията на 22 полк SAS, нямат намерение да променят своя основен принцип – „за всеки случай стреляй на месо (на поражение)”, в резултат на това, след операциите на SAS често започнали да се появяват признания на войниците от SAS, познати с формулировките – „застрелях го, защото е подозрителен”, „държеше се подозрително, посегна към джоба на куртката си”, „обърна се към застрашаващата посока” и т.н. При това много, от убитите членове на ИРА са били, без оръжие.

                През 1977г. се извършва прегрупиране на SAS в Северна Ирландия, четири подразделения на SAS, от по 16 бойци, са дислоцирани на различни места, за подобряване бързината на действие. През 1978г. (след убийството от засада, на две 12 годишни момчета) се разразява скандал и макар бойците от SAS, да са оправдани и оставени на служба (с което се доказва на ирландците, че SAS са неприкосновени), след година, на подразделенията SAS, се забранява да устройват засади, поради което, в продължение на пет години до 1983г. – те, не са унищожили нито един член на ИРА.

                През 1988г. се разразява още един скандал, когато бойците на SAS, застреляли трима членове на ИРА в Гибралтар, при това те са били без оръжие.

                През 80-те години на 20-ти век, тактиката на SAS в Северна Ирландия, претърпява изменение, след убийството от засада, на капитан от SAS в Белфаст. Това било, първата загуба на SAS, в Северна Ирландия. След този случай, офицерите, започнали много рядко, да вземат участие в бойните операции на SAS, а са оставали в Opsioperations rooms. Без тях сержантите и войниците, започнали, да прилагат, още по-брутална тактика, да убиват членовете на ИРА, независимо от това дали са въоръжени или не. Преминава се към тактиката, „първо стреляй – после питай”. За действията на SAS, способства и фактът, че след Фолклендската криза (война ), в SAS се появили повече новобранци - парашутисти – десантчици, които са обучавани, на по – прями действия, да не се жалят терористите. Преобладаването на парашутистите, сред новобранците на SAS, даже довело до конфликт в командването, което настоявало, за привличане на новобранци и от други подразделения (специалности). Независимо, че по щат подразделенията на SAS е трябвало да се състоят от 16 души, през 80-те години те са наброявали – по 10-12 души.

                Подразделенията на SAS, останали в Оман, в продължение на много години, дори през август 1983г., като публично било обявено, че SAS обучават Специалните сили, на султана на Оман.

                22 полк SAS участва и във Фолклендската война, където е понесъл, най-големите си загуби - при катастрофа с вертолет, загиват 16 бойци на поделението.

                Участието на подразделенията SAS, в контрапартизанска война в 1950, 1960 и началото на 1970г., довеждат, до натрупване на безценен опит, по провеждане на контратерористични операции.

                Тактиката на SAS, започват да копират, много от Специалните сили на другите Западно-Европейски страни. Инструктори, от SAS, не само са консултирали, правителства и Специалните сили, на много от тези страни, но и пряко са вземали участие, в няколко „Чужди операции”. През октомври 1977г. например, двама души от SAS, са участвали съвместно с подразделение на GSG-9 на Германия в операция по освобождаването на заложници от похитен самолет на „Луфтханза” излетял от Великобритания (терористите са обезвредени при междинно кацане в Могадишу, а пътниците освободени невредими).

                Най-значимата специална операция, в историята на SAS (проведена 1-ви май 1980г.) е – освобождаването на заложници от Иранското посолство в Лондон, макар, че много критици твърдят, че убийството на 5 от 6 –та терористи, по време на операцията, е било хладнокръвно и неоправдано.

                Командосите на SAS взимат активно участие и в аржентино – английския конфликт за Фолклендските острови. През 1982г. подразделение SAS, провежда разузнавателно– диверсионна операция ( десантиране на остров Пебъл и унищожаване на склада с боеприпаси и 11 самолета на аржентинската авиобаза „Борбон”) – считана за една от най-ефикасните след Втората световна война.

                През 1991г. подразделения на полка SAS вземат участие в операцията на коалиционните сили „Пустинна буря” в Персийския залив. В Саудитска Арабия са предислоцирани 22полк SAS и подразделения от 21 и 23 полк SAS. В подготвителния етап на войната те провеждат разузнавателни операции, а в хода на войната са действали в тила на иракската армия със задачи: разузнаване; коригиране огъня на артилерията и насочване на авиацията; извършване на диверсии срещу стратегически обекти; освобождаване на пленници и издирване на катапултирали съюзнически пилоти.

 

 

По време на войната в Босна и Херцеговина подразделенията SAS също действат в състава на мироналагащите и мироопазващите сили на НАТО – IFOR и SFOR.

                През 90-те години на миналия век, подразделения на SAS, вземат участие и в операции в Заир, Сиера Леоне, Лима, Косово и др.

                Участието на подразделенията–командос на английската армия в Афганистан и Ирак ще бъдат разгледани в отделна част по–надолу.

                ПОДБОР, ОБУЧЕНИЕ И КОЙ И КАК СЛУЖИ В SAS?

Английското командване постоянно подчертава, че службата в SAS е почетна, романтична, даваща разностранна подготовка. Личният състав на SAS се счита за елита на Въоръжените сили на Великобритания. Службата в SAS е не само престиж, но и всекидневен упорит труд, изискващ висока степен на психо-физическа устойчивост и професионален опит. Доброволците, изявили желание да служат в тези части, са длъжни да отговарят на определени изисквания: да имат сериозна мотивация за частите на SAS и съответната морално- психологическа устойчивост, здравословното им състояние следва да съответства на известни медицински изисквания, те са длъжни да притежават добра физическа форма, да бъдат способни да изучат предметите на бойната подготовка, а също така да притежават навици да се намират в продължителна изолация и работа в малка група (малък колектив).   Затова подборът на кадрите е безкомпромисен и случайни хора при тях не могат да попаднат. SAS подбират бойците си (мъже на възраст от 24 до 29 години), само в териториалния полк SAS могат да постъпят мъже на възраст от 18 до 32 години). За служба в SAS се подбират млади военнослужещи и граждански лица, изразяващи готовност „да се забият” и да се откажат от придвижване по служба или да работят три и повече години в състава им. В 22-ри полк SAS се подбират новобранци само от доброволци (професионални военнослужещи) от други армейски подразделения на Въоръжените сили на Великобритания, прослужили минимум три години, като примерно една трета от са доброволците от въздушно-десантните подразделения. Важно значение се придава и на политическата благонадеждност и мотивацията за избор на тази специалност. Подбора на личен състав за частите SAS се извършва два пъти годишно (през лятото и през зимата) на доброволни начала от въоръжените сили на Великобритания (22-ри полк SAS) и граждански лица (само за 23-ти полк SAS на Териториалната армия ) От 1992г. са започнали подбор за кандидати на SAS от всички видове въоръжени сили и родове войски (а до този момент подбора е извършван само от състава на Сухопътни войски). Освен това от 1995г. е възобновена практиката да се извършва и подбор измежду военнослужещи от други страни, прекратен след Фолклендския конфликт 1982г. Кандидатите от други подразделения следва да имат характеристика от предишното место на служба и да са добри специалисти. Желаещите да служат в SAS задължително подават рапорт по команден ред. Освен това в случай, че издържат успешно издържат курса по подбор им, трябва да им остава още не по-малко от три месеца служба по договор.

                Постъпващите в полка SAS на териториалната отбрана граждански лица кандидатстват в местните вербовъчни пунктове. Жени–военнослужещи се подбират само за антитерористичното подразделение. Подбраните преминават през прецизна и безкомпромисна селекция (подбор) включваща: тежки тренировки и множество физически и психически тестове (в които се акцентира на физическата сила и издръжливостта, гъвкавостта на ума, решителността и увереността в собствените сили, смелостта, способността за действие, оцеляване и вземане на адекватни решения в сложна, асиметрична ситуация, а също така възможността за действие в екип). По-малко от 20% от кандидатите се подбират при първоначалния подбор и постъпват за обучение в Учебен център на SAS, където отсяването (подборът ) продължава.

                Офицерите се подбират обикновено за срок от три години (но те могат да се върнат отново в SAS за втори път). При първия подбор за служба в SAS офицерите са обикновено на 25-30г. (22-34г. за 23 полк SAS). Макар и част от тях да са завършили частни училища, обикновено не оказват осезаемо влияние на обстановката в полка, поради факта, че остават там ограничено време. Докато войниците и сержантите обикновено произхождат от работническата класа и много от тях служат десетилетия в полка SAS, единствените офицери, които служат в полка SAS по-продължително време, обикновено израстват от т.н. pon-cmmissioned officers-военнослужещ от сержантския състав.

                Новобранците в SAS получават званието trooper-съответстващо на редник (private), независимо от званието, което имат от поделението, в което са служили (идват). Финансово обаче, зачислените в SAS, нищо не губят, даже печелят – обикновено те получават заплата, съответстваща на заплатата, която са получавали в поделението, от където са дошли, плюс надбавките за служба в SAS. Ако те напуснат SAS им се връща предишното звание. Болшинството от новобранците, подбрани за SAS са парашутисти (Parashute Regiment).

                Обикновено след първичния подбор в SAS войниците и офицерите преминават около пет-шест месечно обучение в Учебния център на SAS под ръководството на опитни инструктори (офицери и сержанти ), които са служили в SAS не по-малко от пет години. Курсът за подбор продължава четири месеца и предвиждат няколко изтощителни марша, по време на, които кандидатите са длъжни да покажат физическа издръжливост, умения по ориентиране на местността, съобразителност и упоритост за постигане на целите.

                Подбора (обучението) включва пет етапа, в хода на, които се провеждат проверки на умствените способности, физическата издръжливост, обща военна подготовка, настойчивост, съобразителност, находчивост и други морално – бойни качества.

                А) първи етап - подготвителен курс (войскови тест за годност ) с продължителност две седмици за офицерите и три за войниците (две седмици активна подготовка и пет дни изпити), в който се акцентира на общата тактическа, огнева подготовка и физическа натренираност за покриване физическите нормативи на полка SAS.

Първият ден на първата седмица започва с крос на разстояние 1,5 мили (2,4 км), което следва да се преодолее за 10.5 минути. Вторият ден – крос 2.4 км , учебно-тренировъчен преход с продължителност 1.5 ч. с оборудване и снаряжение (тегло на раницата 13.6 кг.). Третият, четвъртият и петият ден – кросова подготовка на 2.4 км - извършват се 1 до 4 марша с оръжие и снаряжение (тегло на раницата 20 кг.).

Първият ден на втората седмица – загрявка, ходене, марш – на скок на 22,4 км. ( с раница и оръжие), изминат за 2ч. 40 минути; вторият ден – загрявка, ходене; третият ден - обучение по преодоляване на препятствие високо 9 м, крос на 3.2 км. и изпитен марш-на скок за 2.5км. В продължение на следващите два дни кандидатите действащи в състава на отделение, следва да проведат бойни стрелби, да извършат 18 км. марш с форсиране на водна преграда, преодоляване на десет сложни препятствия на местността (преодоляване на канал с кану с дължина 25м., диаметър 4 см. изкачване по стръмен (отвесен ) бряг със снаряжение, включително сандъци с боеприпаси, предвижване с бревном на разстояние 2.4 км., преодоляване за 18 мин.. „потасовку” (бокс в продължение на 1-3 минути). Непосредствените изпитания са разчетени за пет дена. Първият ден започва с марш на скок на 16 км. при пълно бойно снаряжение и въоръжение за 1ч. и 45 мин. След това се провежда обучение на проволочном препятствия и преодоляване на щурмова полоса. Втория ден – се провежда изпитания в планински условия в района на Южен Уелс. Те включват марш – на скок на 29.8 км. по пресечена местност с последващи медицински изследвания, самостоятелно приготвяне на храна и устройване на бивак за нощуване. Третият ден – марш на скок на 16 км, четвъртият ден- предвижване с носилка (от метал с тегло 82 кг, пренасят се на рамо на групата осем човека при пълно бойно снаряжение и въоръжение). На петият ден изпитанията завършват с кросова подготовка и ръкопашен бой.   Не покрилите войсковия тест за годност се откомандироват.

                Б)във втория етап от курса с продължителност 10 дни се акцентира на физическата натренираност (бойни изкуства издръжливост и оцеляване в особено тежки условия), овладяване на стрелковото оръжие и взривните вещества използвани от SAS, получаване на медицински навици, организиране на засада и др. Издръжливостта се проверява при извършването на марш на скоци с ежедневно увеличаване на натоварванията и препятствията. В това число форсиране на водна преграда с ширина 140м и дълбочина около 3м, преодоляване на 3км полоса с препятствия с бревном с дължина 15м чрез ров с дълбочина 2.8м, преодоляване на заграждения с височина 0.5м и дълбочина 10м. Заключителния тест се явява марш на скок по пресечена местност на 64 км с пълно бойно въоръжение и снаряжение с общо тегло 25кг (контролно време 20ч). Обучението е изключително натоварено, обикновено започва в 04.00 ч. И завършва в 22.30 ч. или до по-късно, като обикновено завършват с кратко представяне на плана за следващия ден. Тази умишлена стратегия на натрупване на физическа и психическа преумора е с цел да се установи способността на кандидата да действа, като самостоятелен индивид – качество изключително ценно за SAS.

                В)Третият етап (14 седмици) включва подготовка и проверка на личния състав по тактическа, разузнавателна и огнева подготовка, а също така военна топография применительно к формата и способите на действие на подразделенията SAS.

                Г)В четвъртият етап (примерно 40 дни) се провежда парашутно – десантна подготовка и изпълнение на парашутни скокове от малка височина.

                Д)През петия етап (четири седмици) обучаемите се подготвят за действие в тила на противника поединично или неголеми групи (от двама до осем човека). Основната цел на обучението – подготовка на кандидатите за действие в условията на постоянни опасности, екстремални физически и психологически натоварвания във всякакво годишно време и част от денонощието на различни местности в интерес на изпълнението на специални задачи. За подготовка през този етап са предвидени 270 учебни часа, или средно по 12 учебни часа на ден.

Като се отчете времето за хранене, предвижване до местата за занятия, почистване на въоръжението за почивка (сън) остава много малко време. По време на занятията се отработват следните задачи: ориентиране по карта на непозната местност; маскировка; извършване на дълги марш – на скоци по местност без пътища в условията на планинско – гориста местност, горско – блатисти местности денем и нощем; преодоляване на различни препятствия (стръмни скатове, ровове, ущелий, отвесни обрьивов и т.н.), рейдове в тила на противника; преследване на противник; организиране и бягство от плен. След всеки етап кандидатите, не покрили установените тестове, се откомандироват (като цяло откомандированите достигат до 80%).

                В)Следващият етап от подготовката се нарича „Изпитване за една седмица” или т. н. „Черната седмица на провала”, до този етап достигат малък брой кандидати. Етапа включва изтощителни интензивни тестове, продължаващи седем дни и завършва със занятие по оцеляване. Кандидатите действат самостоятелно в безлюден район с 60 километров боен поход за две денонощия, по време на който се изпълняват различни тактически задачи, като: движение по азимут; специално разузнаване; директни акции; устройване на бивак (база )за оцеляване; снабдяване и подготовка на храна от местната флора и фауна и др. Кандидатите участват в това изпитание с личното си въоръжение и 25 – килограмовата си раница. Успешно преодолелите този етап продължават обучението си в следващия.

                Г) следващия етап за придобиване на основните полеви умения в състава на четиричленен патрул (екип), необходими за служба в SAS, е с продължителност 14 седмици. Кандидатите усвояват основните сигнали за управление на патрула, умения по свързочна и медицинска подготовка, както и основните тактически прийоми и техники за извършване на диверсии и саботажи. Сериозно внимание се обръща и на изучаването на чужд/и език/ци. Всеки кандидат следва да овладее и да прилага Стандартните оперативни процедури гарантиращи оцеляване на екипа. За да продължи в следващия етап, кандидатът е длъжен да положи теста „Практика по основните полеви умения”, като освен този тест, следва да преодолее и множество други изпитания, като оценката на способността му да мисли (да се грижи) за себе си и готовността (способността) му да полага усилия дори, когато е преминал границата на издръжливостта. Успешно преодолелите този етап навлизат в следващия.

                Д)следващият етап т. н. „Битки и тренировки за оцеляване” с продължителност три седмици, включва интензивен курс, инструкции и изпити по оцеляване във вражеска обстановка, кандидатите се обучават в изграждане на заслони (биваци ), намиране на храна и вода, изготвянето на капани, разпалването на огън и др.

                Е)последната седмица на обучението приключва с изпит по отскубване от преследване (избягване на пленяване от „вражеските сили”, чиято роля се изпълнява от батальоните на местната пехота, като тези които не са пленени са длъжни да се „ предадат” в края на занятието). Следва ужасът на Центъра за разпит на SAS. Това е най – изтощителната в психологическо отношение част от обучението на кандидатите на SAS. Кандидатите са длъжни да устоят на 24 часовия изморителен разпит. През това време обучаемият е подлаган на изключителен умствен и физически стрес, безсъние, непрекъснати груби разпити и унижения. Всичко това е подчинено на възможността от боеца да се измъкне много повече информация от позволения максимум имена, цифри, дати и др. Провалилите се отпадат от по–нататъшното обучение, независимо от останалите резултати (умения ).

                Успешно представилите се кандидати, издържали всички изпитания, се изпращат в УЦ на 22-ри полк SAS за провеждане на подготовка с продължителност 15 седмици.

В продължение на 3-4 седмици се провеждат занятия по тактическа, разузнавателна, автомобилна, алпийска, медицинска и физическа подготовки, (включваща джиу-джицу и кунг фу), минноподривна подготовка, топография и свръзка, а също така се изучават всички фактори свързани с използването на оръжие за масово поразяване.

Първите три седмици се наричат втягивающеми, а четвъртата – контролна, а за кандидатите офицери контролна е третата седмица, а по време на четвъртата седмица „офицерската седмица” се проверяват техните способности като ръководители.

Подборът започва с марш на скок в състава на група на разстояние 10км. Всеки носи раница с тегло 18кг и автоматична карабина с тегло 4.5 кг. Първата седмица завършва с марш на скок на 23 км, които е необходимо да се преодолее за не по-малко от 4ч 10 мин. при благоприятни атмосферни условия. През втората и третата седмица се провеждат маршове поединично на същите дистанции. Кандидатите са длъжни да покажат умения по ориентиране на местността по карта и без карта, да се явяват на определени контролни точки. Забранено им е да се движат по групи, да се движат по пътища и да използват транспорт. През контролната седмица се провеждат поединично шест марша по хълмиста местност, продължителността на които се увеличава с 25 до 28 км, а теглото на раницата без да се отчита оръжието достига 20.4 до 25кг. При явяването на контролните точки всеки кандидат получава различни вводни: да разглоби и сглоби непознат вид чуждестранно стрелково оръжие, да опише най-характерните детайли от местността, която е преминал и други.

Заключителния (шести) марш се извършва с раница 25кг на разстояние до 64 км. Тази дистанция е необходимо да се преодолее за не повече от 20ч,

Отсяването и подбора на кандидатите се извършва по време на всички етапи и курсове. До „офицерската седмица” се допускат военнослужещи, преминали успешно контролната седмица. На всеки от тях се поверява ръководството на група сержанти SAS. Офицерът е длъжен да демонстрира своите командни и тактически навици, умение грамотно да проведе инструктаж и да постави задача на подчинените си, които започват да му задават въпроси със смешен и издивателски характер. По този начин се проверяват уменията на офицера да отговаря и реагира на най-неочаквани въпроси, и да намери изход от затруднени ситуации.

Най-много желаещи да служат в SAS (до 70%) са от 51-ва парашутно – десантна бригада на сухопътните войски на ВС на Великобритания. При организиране на всеки курс за подбор на кандидати за SAS заявление подават около 200 човека, а се подбират 140-150 човека. Отсяването по време на всеки етап от обучението достига над 90%, или ежегодно се подбират и изпращат на курса за основна подготовка по 12-15 човека, в това число и офицери.

Кандидатите, успешно преминали курс за подбор, продължават курс по основна подготовка на базата на УЦ на 22-ри полк SAS. Курсът е разбит на три етапа (24 седмици).

Изучаването на основите на водене на разузнаване и провеждане на Специални операции (СО) (14 седмици); тактика, способи за водене на разузнаване и провеждане на диверсии, минно – подривна подготовка, огнева подготовка, свързочна подготовка, оцеляване в екстремални условия, поведение в случай на попадане в плен, медицинска подготовка, подготовка за водене на бойни действия в джунгла (6 седмици); въздушнодесантна подготовка ( за тези, които не са били парашутисти -4 седмици)

Тактическите занятия се провеждат в условия, максимално близки до реалните и основно в труднодостъпна местност и при остър недостиг на продукти за храна. В хода на занятията се създава възможно най-сложната обстановка, характеризираща се с чести и резки изменения, принуждаващи кандидатите самостоятелно да вземат бързи и ефективни решения.

 

При изучаване на тактика особено внимание се обръща на действията в състава на патрула (отделението) от четири човека (основната тактическа единица на SAS). Изучават се способите за предвижване в състава на патрула, сигналите за управление и взаимодействие, изпълнение на различни задачи, водене на разузнаване и наблюдение (избор на места и оборудване на НП, начин на действие на тях), действие при провеждане на налет и засада.

ОП (до шест седмици) включва изучаването на стрелковото оръжие и другото въоръжение национално производство, а така също чуждестранни образци въоръжение. Практическо отработване на специални упражнения по стрелба. За всеки кандидат се отделят 1500 патрона. Например, едно от упражненията се заключава в това, следва да се проникне в помещение, завзето от „група въоръжени лица” (реално манекени) и да ги ликвидира с изстрели на пистолет (определени са 13 патрона), при което всяка мишена следва да е поразена от два куршума от разстояние не по-малко от 18м.

 

Основната задача на ОП е да се научат кандидатите бързо и точно да стрелят. В хода на ОП се изучават всички видове стрелково оръжие, леки минохвъргачки, преносими противотанкови и зенитни комплекси, намиращи се на въоръжение в частите на SAS, а така също около 40 броя стрелково оръжие.

 

При обучението по стрелба с картечни пистолети се отделя на скоростната стрелба, стрелба от навскидку от бедра и гърди, бързо презареждане на оръжието и отстраняване на задръжки и неизправности. Стрелбата с автоматична карабина се води на разстояние до 500м. Особено внимание се отделя на груповите упражнения в състава на патрула на фона на изпълнение на тактически задачи (в засада, при стълкновение с противника по време на изпълнение на марш) например половината от всички огневи упражнения се изпълняват в условията на ограничена видимост и нощем, в това число с използване на прибори за нощно виждане.

Свързочната подготовка включва изучаването на различни свързочни средства, в това число и спътникови, избор на място за провеждане на радио сеанси за свръзка, организиране на свръзка в различни условия на местността, изучаване на Морзовата азбука (норматив за приемане/предаване – е осем петзначни групи в минута)

 

В хода на подготовката по медицинска подготовка се изучават способите за оказване на първа медицинска помощ при раняване, травми, ожогах, хранителни отравяния, способите за правене на изкуствено дишане, несложни медицински процедури (как се прави капельницу, направа на укол или клизма.

По минноподривна подготовка се придобиват навици за работа с взривни вещества е средства за взривяване промишлено производство, изучаване способите за направа (изготвяне) на взривни вещества от подръчни средства, способите за поставяне на мини и изваждане от строя (унищожаване ) на различни съоръжения, военни обекти и техника. Провеждането на обучението по минноподривна подготовка често се съвместява с изучаване на тактиката на действие в тила на противника.

Обучението по оцеляване в екстремални условия – е една от най-важните задачи на курса по основна подготовка. В хода на които военнослужещите от SAS е длъжен да овладее различните способи за добиване и приготвяне на храна и вода, оборудване на укрития за временно преживяване, разпалване и поддържане на огън. След този курс и назначаването в един от взводовете военнослужещите преминават допълнителна подготовка по въпросите на оцеляването в съответствие със специалната подготовка.

 

С подготовката за оцеляване в плен, поведението по време на разпит и избягване от плен се завършва първият етап на курса на основната подготовка. При това се изучават способите за бягство на различните етапа (след залавяне, по време на конвоиране и от местото на задържане (плен). Поведението по време на разпит (на даден етап активно участие вземат специалисти от военното контраразузнаване), излизане от блокиран район при прочистване на местност, способи за борба със служебни кучета.

Особено внимание при провеждане на практически занятия за обучение по правилата на поведение по време на разпит (по време на който, с „пленниците” се държат изключително грубо, по всякакъв начин ги унижават и оскърбяват, могат да ги разсъбличат до голо, а самият разпит се ръководи от жена), целта е да се обучат командосите на това, да не издават секретни сведения, да не разкриват задачите си, състава и местонахождението на патрула. Те имат право да кажат само името и фамилията си, войнското звание, личния номер и дата на раждане. В противен случай, такъв военнослужещ се откомандирова от SAS и се изпраща на предишното място на служба.

С това първи етап на основния курс за подготовка завършва. Кандидатите полагат изпит по преминатият учебен материал по подготовки, и успешно представилите се изпращат в УЦ в Бруней, където преминават шест седмичен курс по подготовка за бойни действия в джунгли.

По време на занятията особено внимание се отделя на умението за ориентиране в условията на закрита местност и отработване на навици по оцеляване в джунгла, огнева подготовка в условията на ограничена видимост и близка дистанция, тактика на действие в състава на патрула по време на разузнаване, организиране на засада и в случай на попадане в засада.

Вторият етап на основната подготовка завършва с многодневни учения, в хода на които обучаемите, действат в състава на патрула, и са длъжни да демонстрират всички придобити навици и умения.

В процеса на по-нататъшната служба военнослужещите от SAS периодично преминават курсове по усъвършенстване по действие в джунгла.

Заедно с това някой от инструкторите в УЦ отбелязват, интензивността и продължителността на подобна подготовка се намаля, като причина за това е смещение на приоритета в задачите на SAS, а следователно, и направленности подготовката в страната антитерористичната дейност и водене на бойни действия в пустиня; ощущается недостатъчно ниво (ръст) на реалистичност и приближаване към бойните условия, в следствие на това, че SAS вече 40 години не са водили бойни действия. Те също така се опасяват, че съкращението във военния бюджет ще доведе до закриване на УЦ в Бруней.

 

След завръщането в базата в Херефорд, всички военнослужещи, които нямат квалификация парашутист, се изпращат за преминаване на третия заключителен етап на основната подготовка – курс по въздушно – десантна подготовка в базата на ВВС в Брайз–Нортон. В продължение на четири седмици кандидатите преминават курс по наземна подготовка и изпълняват осем парашутни скока с принудително разтваряне на парашута от самолет C -130 от височина 300м. Вторият и останалите скокове се изпълняват с товарен контейнер и оръжие, а осмият е при нощни условия.

След завършването на курса по основна подготовка успешно издържалите изпитите се назначават в състава на един от взводовете на ротата SAS, където в продължение на 12 месеца изпитателен срок преминават допълнителна, углубленную подготовка по специалността си в състава на патрула и по специализацията на взвода.

Всеки от четиримата военнослужещи в състава на патрула (отделението) има своя специалност: медик; подривчик; радист; преводач. При по-нататъшната си подготовка, те усвояват още минимум по две специалности, което се поощрява от командването, в това число и материално, и се взема предвид при кадровото израстване в службата. Така в хода на службата си в SAS (при среден срок за редовия и сержантския състав - 12 г.) военнослужещите поне веднъж се преместват в друг взвод и преминават подготовка в зависимост от неговата специализация. Затова експерти отчитат, че военнослужещите в SAS притежават универсална подготовка.

Медиците се подготвят на 12 –седмичен курс в базата на 22-ри полк (в гр. Херефорд). В продължение на първите осем седмици с тях се провеждат теоретични занятия в кабинети, по време на които, изучават анатомия и физиология на човека, способите на приготвяне и назначения на лекарства, методи на диагностициране и лечение на несложни заболявания на дихателните пътища, стомаха, травми, изгаряния, и контузии, а също така акушерство (длъжни са да могат да израждат родилка принимать родъи), операции по изваждане на недълбоко проникнал куршум и осколка, ампутация на крайници. Особено внимание се отделя на изучаване правилата за хигиена, разпознаване и лечение на инфекциозни заболявания в районите на вероятните бойни използвания на органите SAS

.

Ролята на преподаватели се изпълнява от опитни инструктори от УЦ на SAS, и специално командировани военни лекари. През последните четири седмици обучаемите преминават практика в хоспиталите на националната служба по здравеопазване, където особено внимание се обръща на оказване на неотложна помощ.

Командването на SAS предава важно значение на подготовката на медиците, считайки, че те са особено необходими при изпълнение на задачите по организация по организация на въстаническо (партизанско) движение на територията на противника и че това способства за укрепване на доверието към SAS от страна на местните жители.

В същото време се отбелязва недостига на добре подготвени специалисти от тази специалност в състава на патрулите по причина на недостатъчният им подбор в SAS ( основно значение се подготвят свързочници и минно - подривчици), а също така недостатъчното финансиране .

Радиоподготовката включва изучаване на Морзовата азбука и работа с бързодействаща и портативни радиостанции в продължение на три месеца.

В хода на парашутно-десантната подготовка разузнавачите изпълняват по 40 скока денем и нощем от различни височини със снаряжение, с общо тегло до 50 кг.

Радиотелеграфистите преминават подготовка в продължение на четири седмици в УЦ на SAS. Там изучават всички типове радиостанции, намиращи се на въоръжение в SAS, правилата за експлоатацията им и поддържане на свръзка с Центъра, шифровъчна подготовка, основите за водене на радио- и радиотехническо разузнаване (Р и РТР). Радиотелеграфистите се явяват заместник командири по организиране на вътрешната свръзка в патрула (отделението). В подготовката им участват специалисти от 264-та рота специална радиосвръзка, предназначена за поддръжка на SAS, в това число и Р и РТР и безопастност на свръзката.

Преводачите за бойните подразделения SAS се обучават в школата за преводачи в управлението за подготовка на сухопътните войски на ВС на Великобритания. Тук те получават начална подготовка, която по мнението на командването на SАS се явява недостатъчна за свободното владеене на чуждия език. С цел усъвършенстване езиковите навици се организират различни курсове в частите, а също така обучения в школи за преводачи във ВС на САЩ в гр. Монтерей (щата Калифорния).

Всеки военнослужещ на SAS изучава още и езика на този район (държава), където се предполага използване на неговия взвод, затова и най разпространеният. в днешно време е арабският език. Изучават се още скандинавските езици (норвежки, шведски) и испански (след кризата за Фолклендските острови)

Подривчиците се подготвят в специален триседмичен курс. Те изучават ВВ, зарядите, средства за взривяване (СВ) и промишлено произведени мини, способи за подготвяне на ВВ от подръчни средства, способи за изваждане от строя (унищожаване) на различни обекти бойна техника, разчет заряди, изготвяне на мини и капани, методи и средства за разминиране.

Подготовка в съответствие с предназначението на взвода (парашутен, амфибиен, мобилен и планински) също се провежда в специален курс, на който се обучава целия взвод. При това за вече преминалите го той се явява курс за усъвършенстване, а за новопостъпили – начална подготовка по специализация на взвода.

 

Военнослужещите от състава на парашутния взвод преминават допълнителен курс по въздушно – десантна подготовка, целта на който е обучение по изпълнение на парашутни скокове от големи и свръх ниски височини. Скокове от големи височини се извършват със забавено разтваряне на парашута по два способа: с разтваряне на парашута близо до земята – HALO (High – Altitude, Low – Opening) и на по-голяма височина – HAHO (High – Altitude, High – Opening). При първият способ скоковете започват отначало от височина 3500м, а след това височината се увеличава до 7500м, Разтварянето на парашута се извършва на височина 800 – 9000м. Особено внимание при изпълнение на такива парашутни скокове се обръща на уменията за свободно падане. Част от скоковете се извършва с пълна екипировка (оръжие и товарен контейнер с тегло 55кг).

 

При способа HAHO скоковете се извършват от височина до 12 000м. Разтварянето на парашута се извършва на височина 8500м. В този случай е важно да се придобият умения по управление на парашута и придвижване максимално точно до мястото на приземяване, а също така ориентиране във въздуха в това число и с използване на портативен навигационен прибор GPS (Global Positioning System). Скоковете от свръхмалки височини - LALO )Low – Altitude, Low – Opening) се извършват от височина 80м с принудително разтваряне на парашута. ЗА шест седмици, колкото е продължителността на този курс се извършват по около 40 скока с парашут. Този курс се организира в базата на ВВС Брайз - Нортон (там се провежда и курса по начална въздушно – десантна подготовка).

Военнослужещите от амфибийния взвод преминават подготовка в тренировъчния център на отряда бойни плувци на морската пехота на ВМС на Великобритания (гр. Пул и Портсмут). Освен това, те периодично провеждат тренировки и в УЦ на ССО на военноморските сили на САЩ в Колорадо.

Подготовката в центъра включва изучаването на няколко вида десантиране: с използване на дихателни апарати с открит и закрит цикъл; с помощта на надувни гумени лодки, кану, чрез плуване с използване на хидрокомбинизони и гумени мешок, комбинирано (скок с парашут във вода от самолет или вертолет във водолазен костюм за плаване, а след това излизане на брега със гумена лодка, която също се изхвърля от самолета или вертолета с използване на гумен мешок); изучаване на способите и средствата за унищожение (изваждане от строя) на морски обекти.

В подготовката на военнослужещи от мобилния взвод много време се отделя на курмуване на автомобил и мотоциклет, намиращи се на въоръжение във взвода.

 

Обучението започва в УЦ на SAS (гр. Херефорд), където се намират специално оборудвани кабинет, тренажори и автомобилен полигон за курмуване. Следващият етап е тренировки по курмуване в пустиня (в Катар или Обединените Арабски Емирства). Отработват се и тактика на водене на бойни действия в пустиня с използване на автотехника, оръжие и способи за ориентиране с използване на GPS или без него; способи за оцеляване и маскировка. Усъвършенстване на подготовката си като автомеханици в транспортната школа на СВ на ВС на Великобритания (гр. Беверли). Особено внимание се обръща на ремонт на техника в полеви условия.

Военнослужещите от планинския взвод, преназначен за водене на бойни действия в планински и арктически условия, преминава курс по подготовка в център за зимна и планинска подготовка на СВ на ФРГ в г. Люттензе (Бавария). В продължение на 15-16 седмици те се занимават с алпийска подготовка скалолазанием (пет седмици), преминават ски подготовка (шест седмици), а също така извършват високопланински въисотние горнъие восхождения (три- четири седмици).

При завършване на курсовете се провеждат изпити и се провеждат учения. През етапите на подготовка се отработват въпроси по оцеляване, ориентиране, водене на стрелба и наблюдение в планински условия. Подготовката се извършва не само в баварските Алпи, но така също и Шамони (Франция) и Гран Парадиз (Италия).

Действията в арктически райони военнослужещите от SAS отработват съвместно с подразделенията МП в Му – и - Ран (Норвегия). Там се изучават въпроси по тактика, оцеляване, предвижване със ски, снегоходки и огнева подготовка. Снайперисти за SAS се подбират и подготвят из командосите имащи най-добри резултати по огнева подготовка, на курса за обучение на снайперисти за СВ (четири седмици) или на морската пехота на ВМС на Великобритания (шест седмици). Понякога те се изпращат на курсове по снайперска подготовка на морската пехота на САЩ.

Антитерористичната подготовка се явява обща за военнослужещите от всички взводове SAS и се провежда на курсове (шест седмици). За целта в УЦ на SAS в гр. Херефорд е построен специален полигон (Killing House), където са има пълномащабни макети на различни здания, самолети, влакове. Особено значение се отдела на тактиката на действие и огневата подготовка. При изучаване на тактическите прийоми, щателно се отработват действия по проникване в помещения, където се намират терористи и задържани от тях заложници, и тяхното прочистване, въпроси по взаимодействие на щурмовите групи, осигуряващите и др.

Задачата на огневата подготовка е да се научат военнослужещите бързо и точно да стрелят на близко разстояние в закрити помещения, зад укрития и в условията на задимени помещения. Голямо значение се отдава на бързото разпознаване на цели, които е необходимо да се поразят (например, терорист намиращ се в група наобиколен от посторонних лица). За една седмица тренировки всеки човек изразходва средно до 5000 бойни патрони.

Тренировка по програмата за телохранители, която се провежда вече над 40 години, преминават само специално подбрани военнослужещи от SAS.

При това главен критерий се явява физическите и внешние данни. Независимо, че от края на 70-те години на миналия век охраната на висши длъжностни лица и членовете на кралското семейство е задължение на военната полиция, курсове за телохранители периодически с организират в УЦ на SAS.

Военнослужещите от резерва на ТА преминават подобна подготовка, както и състава на SAS на СВ, с изключение на антитерористичната подготовка и подготовка на телохранители. Само, че програмата е малко по-съкратена. Като цяло общото време за подготовка на разузнавачите съставлява около две години.

Военнослужещите, се зачисляват в частите SAS, първоначално сключват договор за три години и повече. След три години служба, по желание, те могат отново да се върнат в частите си. Само, че при постъпване на служба в SAS те се лишават от звание, тяхното кадрово развитие продължава след връщане в своите подразделения.

По мнение на командването на SAS, системата за подбор и подготовка като цяло отговаря на изискванията, предявявани към този род войска и бойната му готовност. В същото време командването отчита, че ежегодният некомплект от личен състав и неговото отсъствие от местата за постоянна дислокация (до осем месеца годишно), по негово мнение, оказва влияние на боеготовността на силите за специални операции на СВ от ВС на Великобритания.

По информации на чуждестранните СМИ, бойната подготовка на частите и подразделения със специално назначение се организира и провежда в съответствие с потребностите на командването на СВ за по-ефективното им използване в различни региони. В частност, личният състав периодично отработва учебно-бойни задачи в арктически райони на Северна Норвегия, в планинско – пустинни местности и джунглите на териториите на страни от Британското съдружие на нации. Всички задачи, решавани в мирно време, се провеждат в условията на така наречените „сурови серой зони”, тоест максимално близки до реалните в бойна обстановка. Във военно време частите на SAS на СВ се предават в резерв на Главното командващия ОСВ на НАТО в Европа.  

Учебния център (УЦ) се разпределят в четирите роти (ескадрони) (A,B,C ,D ) на 21 полк SAS – където обикновено в продължение на две години, усъвършенстват подготовката си и изпълняват при необходимост бойни мисии. Ротите са тясно специализирани за: действие в планинско-гориста местност; предвижване със специални средства (автомобили и мотоциклети ); прехвърляне в тила на противника по парашутен способ; прехвърляне в тила на противника по вода. Периодично отделни взводове и роти SAS се изпращат за провеждане на тренировъчни занятия със сродни подразделения в различни точки на света – Канада, Австралия, Кения, Непал, Оман, и други с цел подготовка при специфични особености на различни климатични условия, каквито във Великобритания няма (пустиня, джунгла, арктическа тундра, алпийски масиви).

                След тези две години бойците могат да продължат службата си в Тренировъчното крило или в най-специализираните подразделения на SAS. Бойните подразделeния на SAS се подготвят в зависимост от специализацията на роите по провеждане на специални операции като: специално разузнаване; диверсионни действия; охрана на висши държавни личности и членове на кралското семейство; борба с тероризма и освобождаване на заложници; участие в контрапартизанска борба и др.

                За изпълнение на стоящите пред тях задачи, подразделенията на SAS са окомплектовани с: разнообразно специално късоцевно и дългоцевно въоръжение; десантни и товарни парашутни системи; надувни гумени лодки, бързоходни катери, тесни и леки лодки и канута, водолазно оборудване; специална техника (автомобили и мотоциклети); комуникационно – информационната им система включва съвременни КВ и УКВ радиостанции за сателитна свръзка с Центъра и вътре в групата и лазерни датчици за насочване на авиацията ; подходящо облекло и разнообразно снаряжение.

                Военнослужещите от SAS, обикновено са по-зрели от армейските си колеги от другите поделения. Най-подготвените бойци от SAS обикновено се изпращат в SAS Training Wing (Тренировъчно крило ), което два пъти в годината провеждат изпити и подбор на нови кандидати.

                СТРУКТУРА НА SAS

                В Сухопътните войски на Великобритания се намират три полка SAS (21,22 и 23-ти ).

                22 полк SAS е изцяло окомплектован с личен състав,а 21-ри и 23-ти полк SAS са частично окомплектовани ( развърнати са само щабовете им ) и са резерв (влизат в състава на Териториалната армия (ТА ), също като полковете на ТА ( регулярната армия ),известни като резерв – Special Air Service (reserve),SAS (R ).

                Полкът SAS съществува в съответствие с общите правила за ВС на Великобритания и се състои от: щаб; четири-шест роти (ескадрони) SAS; рота (ескадрон) за свръзка; подразделение за осигуряване; учебен център; антитерористично подразделение; оперативно-разузнавателно и оперативно-изследователско подразделение. Личният състав на полка SAS е от 600 до 700 човека. Основно въоръжение: 9-мм картечни пистолети, 5,56 мм автоматични карабини; гранатомети; средства за миниране; надувни гумени лодки с мотори с мощност 40 к.с.; друга специална техника и снаряжение.

                Ротата (Sabre Squadron) SAS е основното разузнавателно – диверсионно подразделение на полка, което включва: група за управление и четири (пет) взвода (парашутно-десантен,амфибиен, разузнавателен, планински - егери, специална свръзка – всеки от по 16 души - офицер и 15 сержанти и войници).

                Взводът SAS (основната бойна единица ), се дели на четири патрула (групи ), по четири човека. Всяка група включва в състава си свързочник, санитар (медицински специалист), миноподривчик и преводач с оглед на възможни загуби по време на изпълнение на задачите, командосите обикновено владеят по няколко специалности. Всеки взвод е специализиран и се подготвя в зависимост от способа за прехвърляне в района на предстоящите действия. Парашутният взвод (Air Troop) е подготвен за: прехвърляне по въздуха (основен способ), по парашутен способ; стоварване с вертолет от зависнало положение, по способа „Бързо въже” или десантиране за действия в горски местности, джунгли и трудно–достъпни райони. Амфибийният взвод (Boat Troop) е подготвен за прехвърляне по и под вода, с подводни лодки и бързоходни кораби (катери ) и за действие в крайбрежни райони (морски – надводни и подводни)за провеждане на антитерористични операции на морски транспорт) борда на морски съдове и в крайбрежни и пристанищни райони. Мобилният взвод (Mobility Troop) е подготвен за прехвърляне по суша (основен способ наземен ) и действия в открити местности (пустини и степи) с автотехника. Планинският взвод (Mountain Troop) е подготвен за прехвърляне по въздушен способ, а на приморски направления и по вода, и за действия в планинско–гориста местност и в северни и арктически райони (основни пътища за десантиране – въздушния и морски надводен).

Все пак (еднаквия курс) единната базова (основна) подготовка, която преминават всички подбрани военнослужещи на SAS и осъществяваните от командването на полка кадровите размествания във взводовете по време на службата, когато започва да служиш в парашутния взвод, военнослужещите могат да бъдат преместени в мобилния или друг взвод, позволяват да се направи извода, че всички те са подготвени за прехвърляне и действия в различни райони и климатични условия.

 

 

 

Базата на SAS в района на Херфорд

В учебния център (Training Wing) на 22-ри полк се провежда подбор на желаещите да служат в SAS, а за прошедших ево кандидати и военнослужещите от резерва, се организира курс по основна подготовка. Занятията се провеждат от опитни инструктори (офицери и сержанти), които са прослужили в SAS не по-малко от пет години. Когато е необходимо да се проведе по-дълъг (по-голям) курс за подготовка се привличат специалисти от други родове войски и служби. На УЦ се възлагат задачи по организиране на курсове за усъвършенстване и периодични проверки по полковете SAS.

Оперативно – разузнавателно подразделение (OIU – Operational Intelligence Unit) на 22-ри полк SAS се нарича „Кремъл”. Основната му задача е информационно осигуряване дейността на Специалните сили. За целта то събира сведения за възможните вероятни райони на предстоящи бойни действия (физикогеографски условия, история, култура, религия и т.н.), въоръжените сили на вероятния противник, в това число и за противодиверсионните подразделения. Освен това има обширна база данни за всички известни терористични организации и терористи, за извършените терористични актове. OIU събира данни и обобщава опита от бойното използване на антитерористичните подразделения на всички страни. То активно взаимодейства с Комитета по отбрана и външна политика, британското военно разузнаване и контраразузнаване, другите разузнавателни служби на националните въоръжени сили, а също така и на Специалните сили на страните от НАТО. Всичко това се взема предвид при планиране на използването на Специалните сили на Великобритания.

Антитерористично подразделение (CRWU – Counter Revolutionary Warfare Unit) на 22-ри полк, е сформирано през 1973г. и е предназначено за борба с тероризма и освобождаване на заложници. То по същество е допълнителна, пета рота със специално назначение, с численост 68 човека. Подразделението се състои от четири взвода по 16 души, които организационно се състоят от четири отделения. Взвода се състои от три групи – снайперисти, наблюдение и щурмови, които изпълняват задачи, различни от тези, които са на останалите взводове SAS. В антитерористическия взвод периодично преминават на служба всички останали военнослужещи от състава на ротата SAS, така се подготвят за изпълнение на такъв вид дейност. Ротацията се извършва, по правило в състава на патрула (отделението) , а понякога и в състава на взвода. По един взвод на това подразделение се намира в постоянна, 24 часова готовност.

Оперативно-изследователско подразделение (ORU – Operational Research Unit) на 22-ри полк е предназначено за провеждане на проверки и изпитание на нови образци въоръжение и бойна техника, а също така снаряжение, предназначени за приемане на въоръжение в SAS. В подразделението се провеждат изследователски работи с цел изработка на тактически задания за промишлеността за създаване на необходимите образци. Освен това, то се занимава и с разработването на експертни оценки на новите тактически прийоми и способи на действие на подразделенията SAS, използването на въоръжение и бойна техника, както в качеството на собствени разработки, така и по предложение на оперативно–разузнавателните подразделения в резултат на изучаване опита на подразделенията от специалните сили на други страни.

Подразделенията на SAS се осигуряват от 18 сигнален полк (UKSF ), който включва: 63 сигнален батальон (ескадрон ) SAS и авиационно крило за Специални сили (Soint Special Forces Air Wigt,а така също с 8Fe:ght army Cops,командировани в 22 SAS.

Основен принцип на бойно използване на частите и подразделенията SAS е оперативност и внезапност.

Щабът на 21 –ви полк SAS е разположен в постройка в казармен район в лондонския квартал Челси, а ротите му се намират в центъра за резервисти – доброволци на териториалната армия в Далвич, Хетчин и Кошем, около Портсмут. Ротите на 23 са дислоцирани в Лидц и Инверг (около Данди), а също така в Порт – Глазгоу и в Прудхоу, около Нюкясъл, Щабът им се намира в южната част на Бирмингам.

22- ри полк SAS е напълно окомплектован с личен състав и е дислоциран в гр. Херефорд. Той се състои от щаб, четири роти (А, B, B, G), 264 – та свързочна рота и подразделение за снабдяване, учебен център, оперативни-разузнавателен, антитерористическо и оперативно – изследователско подразделение.

SAS свеждат изпълнението на задачите си основно, до водене на далечни операции по разузнавателни действия и саботажни акции. Прехвърлянето на разузнавателно-диверсионните групи в тила на противника се планира да се извършва със самолети, вертолети, подводни лодки, и надводни кораби, с използване на делтапланери, въздушни кълбета и др. средства. В зависимост от характера на поставената задача, условията на бойната обстановка и местността, подразделенията могат да действат по взводно или в състава на оперативни групи. Основни форми и способи на бойното им използване се заключава в провеждането на рейдове, налет, засада, пойск.

ВЪОРЪЖЕНИЕ, ТЕХНИКА И СНАРЯЖЕНИЕ НА SAS.

За изпълнение на стоящите пред тях SAS разполагат с разнообразни въоръжения, техника и снаряжения. Част от подразделенията на SAS са универсални и могат да се привличат за изпълнение на различни задачи, друга част от тях, пък са предназначени за изпълнение на ограничен кръг от задачи.

СТРЕЛКОВОТО ОРЪЖИЕ НА SAS включва: картечници; автоматични карабини; пистолети; ръчни гранати; гранатомети. Освен това на въоръжение са и: ПТУРС; ПЗРК и леки минохвъргачки, които се използват при изпълнение на определени задачи. За да се приемат на въоръжение в SAS всички видове въоръжения следва да отговарят на следните изисквания: да са леки; надеждни; да са с достатъчна огнева мощ, за да могат да осигурят на екипа (патрула) на SAS огнево превъзходство в краткосрочен бой.

С такива качества по мнението на командването на SAS, притежават намиращите се на въоръжение: американска автоматична карабина M016 A2 с 40-мм с подцевна гранатохвъргачка М203; картечни пистолети МП – 5, различни модификации на „Хеклер и Кох”, и МАC – 10, пистолети „Браунинг хай пауер”, картечници (12.7 – мм „Браунинг”, 7.62 – мм GPMG и FN -5.56 мм) „Миними”, гранатомети (66-мм М-72 и 94- мм LAW80), Освен това, на въоръжение са и ПТУР „Милан”, ПЗРК „Стингър”, 51 и 81 – мм минохвъргачки, снайперски карабини–различни модификации. Автоматичната карабина М-16А2 е основното лично оръжие на военнослужещите от SAS при изпълнение на задачи в състава на екипа (патрула).

По мнението на представителите на оперативно – изследователското подразделение, тази карабина е използвана с успех в продължение на дълги години и е добре усвоена от личния състав и е доказала качествата си в проведените бойни операции. Отчитат се и някой недостатъци на М-16А2 : в условията на интензивна експлоатация в неблагоприятни природни условия, тя изисква ……. и често почистване (което е невъзможно в бойни условия) Освен това, 5,56 – мм куршум притежава по-малка пробивна сила на разстояние по-голямо от 400м, от 7.62 –мм. Проведeнитe в ORU изпитания на други 5.56 – мм автоматични карабини („Штейр” AUG и FN FNC) са показали, че те притежават известни преимущества и дори я превъзхождат в няколко характеристики. Но независимо от това и в началото на 21 век М-16 си остава основната автоматична карабина.

Картечните пистолети използвани от SAS на първо място при провеждането на антитерористични операции и изпълнение на задачи по охраната на ВИП личности. Такива качества притежават „Хеклер и Кох”. SAS използват следните модификации: MP – 5A3, MP – 5SD (със заглушител) и MP – 5К (с удължена цев). Един от недостатъците на картечните пистолети ORU счита малката емкост на пълнителя (30 патрона), което при висок темп на стрелбата (900 изстрела в минута води до бързото изразходване на патроните. Счита се също така, че за придобиване на устойчиви навици за стрелба с картечен пистолет е необходимо повече време и по-ефективна подготовка, отколкото при подготовката за стрелба с другите видове въоръжение. Независимо от проведените в ORU сравнителни изпитания на други картечни пистолети („Узи”, „Беретта” модел 112, „Инфем”) подмяната на „Хеклер и Хок” в близките пет години не се предвижда.

9-мм пистолет „Браунинг хай паузер” Мк-3 се намира на въоръжение в SAS от 1935г. Този пистолет се счита като надежден, скорострелност, точност и се използва основно в антитерористичните операции. По време на тренировки военнослужещите от SAS изстрелват пълнител от 14 патрона за по-малко от 3 секунди. Същевременно представители на ORU отбелязват, че силният откат на пистолета оказва влияние на точността при скорострелна стрелба. През 1995г., след серия от сравнителни изпитания на австрийския пистолет Glock 17 и швейцарския „SIG –Zauer P226”, последният е бил препоръчан за приемане на въоръжение в SAS заедно с намиращия се на въоръжение модел на „Браунинг”, който да остане на въоръжение до средата на 21 век.

От 1989г. на въоръжение в SAS се намира 5.56 – мм картечница „Мини – ми”, използвана с успех от екипите (патрулите) във войните в зоната на Персийския залив и се превърна в основното групово оръжие на екипа (патрула). Подаването на патроните се извършва по два способа: от пълнител или от лента.

Средства за десантиране и достигана на района за изпълнение задачите на SAS са: парашутни системи за десантиране и парашутни системи за товари; надувни гумени десантни лодки; бързоходни катери, каяци и канута; водолазно снаряжение; специални автомобили и мотоциклети.

За прехвърляне по парашутен способ подразделенията на SAS използват тактическата парашутна система ( Advanced Tactikal Parachute System) CO – 360, на базата на системата „тандем”, - управляем парашут тип „крило”. Системата има вертикална – 4.5 м/сек. и хоризонтална - 22 м/сек. скорост на снижение. При изпълнение на парашутни скокове от височина над 3600м. се използва кислородно снаряжение. Радиостанция, снаряжение и боеприпаси ( с общо тегло до 55 кг.) се поставят в товарен контейнер, присъединен към пар. система с 4.5 м. въже. Изпълнението на парашутни скокове от малка височина се изпълняват с помощта на специален парашут, с бързо разтварящ се купол (Low- Level Parachute), а с принудително разтваряне купола на парашута – се използва основен парашут „Твин – PH1” и запасен – PR 7.

За десантиране на товари в SAS се използва Управляема товарна парашутна система (CADS – Controlled Aerian Delivery System). Тя се състои от товарен парашут, с платформа, монтиран на платформата прибор за управление на парашута, и предавач на команди. Системата може да работи на автоматичен или ръчен режим на управление. В първия случай предавателят, намиращ се на земята, постоянно предава сигнали на прибора за управление на парашута, или работи в режим на радиомаяка. Точността на приземяване е до 100м. Тази способ на управление се използва нощем или в участък с ограничена видимост. При ръчен режим на управление операторът наблюдава визоално снижението на парашута и го управлява.

Апаратура със замкнута система за дишане Драгер Лар – 5 ( Drager Lar – 5)

При десантиране в море амфибийния взвод използва различни средства и снаряжение: в зависимост от способа за десантиране. При десант под вода се използват дихателни апарати със замкнитой система за дишане „Драгер Лар – 5” и „Оксимакс”, която позволява да се намираш под вода в продължение на 4 часа. Като недостатък на тези апарати специалистите отбелязват повишеният риск заболявания от бронхиална астма при по-продължителното им използване.

В края на 1997г. в ORU са постъпили опитни образци нови дихателни апарати замкнутую цикъл „Стелт”, създаден от английската фирма „Дайвекс”. За разлика от „Дагер” той се разполага на гърба на водолаза, а всички останали части (кислородната бутилка, регенеративните патрони, дихателната маска мешок) се намират в лек метален корпус ( с размери 63х37х14.5 см.) Теглото на апарата е 26кг. Той осигурява престой под вода в продължение на 4 часа и може да се използва на дълбочина от 40 до 100м., в зависимост от състава на газовата смес.

За контрол на дълбочината на потапянето, времето за работа под вода и разхода на дихателната смес има апарат с процесор извежда информация течнокристален дискплей със светови диоди. Специално електронно устройство конролира процентното съдържание на кислород във вдишваната смес и в случай на недостатъчност автоматично регулира постъплението на кислорода в дихателната камера (мешок). Изпитания на апарата е извършено през 1998г.

Лодка „Гемини”

При надводен способ на десантиране се използват надувни гумени лодки „Гемини”, лодки с твърди корпуси „Риджид Райдер” и кану „Клиппер”. Гумените надувни лодки са снабдени с двигател с мощност 18 или 40 к.с., развиващи скорост до 25 възела в минута и са в три варианта: 8, 10 и 12 местни. „Риджид Райдер” има двигател с мощност 140 к.с. и може да развие скорост до 35 възела в минута и да транспортира 9 човека. Дву-или три местните канута „Клиппер” са на въоръжение в SAS още от 50 – те години на миналия век, но продължават да се считат за незаменими при надводен способ на десантиране.

През 1994г. – 1995г. ОРУ съвместно с отряди бойни плувци на морската пехота са провели изпитания на два нови образци десантни средства – „Сабскиммер” и „ Сабмерсибъл Рикавери Крафт” – бързоходни лодки, които могат да се предвижват по повърхността на водата и под вода. За доставката им в района на изпълнение на задачите по въздух и последващо десантиране се използва универсалната парашутна платформа PURIBAD (Platform Universial Rigid inflatable Boat Airiai Delivery), на която се закрепва лодката. Платформата може да се десантира от товарен самолет C -130. Командосите скачат след платформата. След приводняването те се качват на лодката и се отправят към крайбрежието, а платформата се потапя във водата.

Основни средства за прехвърляне на органите SAS в районите за изпълнение на задачите по суша са патрулните и леки разузнавателни машини, а също така мотоциклети. По мнение на командването на SAS, те трябва да са леки, прости за експлоатация, да имат висока проходимост в различните годишни сезони на всякаква местност и голямо полезна товароносимост.

Патрулна машина „Ленд Ровер ПО”

Патрулна машина „Ленд Ровер ПО” (колесна 4/4) е на въоръжение в SAS от 1985г. Тя е била специално създадена за подобни цели, алуминиевият й корпус е със достатъчна здравина. Дъното на машината и шасито й са прикрити със стоманени, а двигателния отсек с керамични куршумонепробиваеми пластини. Дизеловият й осемцилиндров двигател с обем 3000 куб.см. с петскоростна предавателна кутия позволява да се развива скорост до 120км/ч. Машината разполага с два резервоара за гориво с обща вместимост около 230 литра, което и осигурява запас от ход до 650 км. Екипажа – шест човека, включително с шофьора.

Въоръжение: 7.62 мм. картечница GPMG, поставена на командирското място до водача, ръчен гранатомет LAW – 80 и ПЗРК „Стингър”. Допълнително (в зависимост от изпълнението на задачата) на две точки за закрепване в средата на машината и отзад може да се монтира 12.7 – мм голямокалибрена картечница, 30 – мм автоматична карабина, 40- мм автоматичен гранатомет Mk -19, ПТУР „Милан” или 81 – мм минохвъргачка.

На предната и задна част на корпуса на машината се намират четири пакета димни гранати (във всеки по четири гранати), които позволяват за 25 сек. да се създаде димна завеса с радиус 30 м. В комплекта на оборудване машината влизат още: маскировъчна мрежа; навигационни прибори в това число и GPS (за точно определяне на координати до 16м.), набор шанцов инструменти, комплект запасни детайли и инструменти, електрическа лебедка, алуминиеви шини за самоизвличане при забоксуване на машината, прибори за нощно виждане за осигуряване на нощното управление.

Към недостатъците на „Ланд Ровер” специалистите отчитат: ниския въртящ момент на двигателя, в следствие на което и незначителната й мощност; липсата на превключвател на диференциала–блокаж (постоянно работят и четирите и колела), в следствие на което се повишава разходът на гориво; трудно управление по мек, разкалян терен, което изисква от водача на машината по-голямо майсторство и опит; недостатъчния запас от ход при пълно натоварване.

Леката разузнавателна машина “Ленд Ровер Дефендер 90” (умален вариант на патрулните машини) и „Кобра Лайт Страйк Уикл” (LSV) от типа „бъги” развиват големи скорости и притежават пo-висока проходимост, в сравнение с патрулната машина на SAS. В резултат обаче на малката им полезна товароносимост (500-600кг.) и недостатъчната им огнева мощ те се използват основно за изпълнение на разузнавателни задачи и в качеството им на главен дозор при движение на колони патрулни машини (наред с мотоциклети). Екипажът им се състои от два-три човека. Всички типове машини на SAS могат да се превозват по въздух и да се десантират от самолети.

Радиоелектронните средства на SAS включват: средства за свръзка с центъра; средства за вътрешна свръзка в екипа (патрула); лазерни целеуказатели за разузнавателната авиация. Основни средства за свръзка използвани от SAS е радиостанцията PRC -319, осигуряваща свръзка с командването на далечина до 300 км. Тя е микропроцесорно устройство, състоящо се от четири блока; приемо-предавател, електонно събирателно – манипулиращо устройство и два антенни тюнера.

Радиостанцията съхранява в паметта си до 20 предварително настроени чистоти. Предаването на запаметена информация се извършва в режим на бързодействие. Радиостанцията може да се пренася в десантен контейнер на парашутиста, който осигурява десантиране и в лоши метериологични условия (дъжд, сняг, прах), и да издържа кратковременен престой във вода. Радиостанцията има диапазон на чистота, който позволява осъществяване на връзка със самолетни радиостанции.

При организиране на радиосвръзка на големи разстояния се използва станция за спътникова свръзка UN/PSS -504, Вътрешната свръзка в Екипа ( патрула ) се осъществява, по правило, с помощта на УКВ радиостанции, имащи система за зашифроване на предавания сигнал.

МО на Великобритания е сключило договор с фирма „Ракал дефенс” за закупуване на нови преносими радиостанции за спътникова свръзка от типа UK/PSC 504 за подразделенията на SAS. Тази радиостанция може да осигури свръзка в радиотелефонен и телефонен режим чрез спътници на Великобритания, САЩ и НАТО. Преносимият комплект включва: параболична спътникова антена, телефонна гарнитура, акумулаторна батерия, устройство за въвеждане и извеждане на информация и течнокристален дисплей.

Общо тегло на комплекта е 12.3 кг., обем в сложенном вид по-малко от 10л., което позволява да се пренася целия комплект в стандартна раница. За развръщане, подготовка, настройка и осъществяване на радиосвръзка са необходими около 5 мин, а за събиране по-малко от една минута. Устройството за въвеждане и извеждане на информацията работи на основата на обичайния, използван за граждански цели микропроцесор „Пентиум”, който е модернизиран за армията. То осъществява шифроване на радиотелефонните разговори, чрез предварително набиране, съхранение и предаване на набраното съобщение, а също така работи и в качеството на телеграфен ключ.

Униформата, и снаряжението на командосите от SAS при изпълнение на бойни задачи се избира в зависимост от района за действие и предстоящите за изпълнение задачи. Но два предмета от снаряжението им се явяват универсални: 60- или 80 – литрови маскировъчни раници и тактическото елече. В раницата се поставят дрехи, боеприпаси за личното и групово оръжие, храна, запасни акумулатори (батерии) за радиостанциите, взривно вещество и др. В тактическото елече в специалните джобове се слагат резервните пълнители на личното оръжие, комплект за оцеляване, дневна дажба храна. (НЗ)

Снаряжението за антитерористични операции включва костюм с черен цвят с капюоном, огнестойкой подкладкой, усилен на коленете и лактите, в комплект с огнеустойчиви ръкавици; бронежилетка GPV25, допълнителни защитни керамични пластини (издържащи попадения на куршуми летящи със скорост 750 м/с); куршумонепробиваем шлем АC/100/1 със възможност за закрепване на противогаз и гарнитура на радиостанция; противогаз SF10 с вграден микрофон за радиостанция и затъмняеми очила.

Заедно с това специалистите отбелязват, че когато се снаражат със целия комплект от снаряжението си се затруднява придвижването, особено при скрито проникване в помещения и в значителна степен се затруднява слуховото възприятие на обстановката. При изпълнение на различни задачи органите на SAS могат да използват и други, специални видове и образци въоръжение и бойна техника и снаряжение.    

РЕФОРМИ В SAS СЛЕД 11 СЕПТЕМВРИ

Специалните сили (ССН) на Великобритания са били основани 1987 г. когато е била създадена Група със специално назначение, включваща в състава си специалната авиодесантна служба (SAS) и специалната лодочной служба (SBS). SAS се явява най-голямото съединение в сравнение с другите компоненти на Специалните сили и се състои от три полка -21, 22, 23 и ескадрон за свръзка.

От трите полка само 22-ри полк SAS е окомплектован с професионални военнослужещи и е в състава на действащите въоръжени сили. 21-ви и 23-ти полк са окомплектовани с резервисти в случай на военна опасност.

Специалните сили (ССН) са били реформирани за по-добра координация на действията на специалните сили по примера на ВС на САЩ, където година по-рано е създадено Командване на силите за специални операции (SOCOM)

                След трагедията на 11 септември и последващите военни операции в Афганистан и Ирак, през април 2006г. британското правителство решило да увеличи числеността на SAS. Министърът на отбраната на Великобритания, Джон Рейд потвърдил пред палатата на общините –създаването на Special Forcas Support Group (SFSG ) – елитно подразделение дислоцирано в St. Athan,и включва бойци на Кралската морска пехота, парашутен полк и полк Кралски ВВС. SFSG ще бъде допълнително поддържано и от антитерористични подразделения.

                Няколко месеца по – късно, било създадено още едно специално подразделение - Special Reconnu Ssance Rediment. Даже SAS в началото на 2004г. получила заповед да увеличи числеността си с 80д. и да създаде 5-ти батальон за борба с Ал Кайда и ислямския тероризъм. Тази мащабна реформа, каквато не е имало от 50 години е била възможна, благодарение на увеличеният бюджет на Специалните сили, който достигнал – 1.5 млрд. лири стерлинги. Освен това, през 2004г.за първи път официално е признато, че SAS съществува. Става известно и ,че SAS се премества от Херефорд в нова щаб – квартира в Среденхил в бивша база на ВВС недалеч от Херенфорд.

                През 2005г. става известно, че бойците на SAS тренират изпълнение на парашутни скокове в САЩ, защото офицерите от SAS не са удовлетворени от качеството на тренировките до този момент, извършвани в базата на кралските ВВС (RAF). От този момент, обучението си по изпълнение на парашутни скокове, военнослужещите от SAS ще извършват съвместно с колегите си от Специалните сили на САЩ , в центъра им за подготовка във Форт Браг.

                По информация на Таймс, от януари 2007г. едно от подразделенията на SAS е дислоцирано в Лондон, с режим на 24 часова готовност. То е базирано в „зоната на Метрополитена”, като в състава му влизат, специалисти по техническо наблюдение и взривове.

Финансирането на 22 полк SAS също е увеличено. Директорът на Специалните сили, влиза в състава на кабинета COBRA, Таймс, също така съобщи, че именно специалистите от SAS, може да са разкрили терористите, организирали терористичния акт през юли 2005г. в Лондон, защото, те са щурмували квартирите на съмнителни, заподозрени в Западен Лондон.

 

ДЕЙСТВИЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА SAS В ИРАК .

Подразделения на SAS са прехвърлени и действат в южната част на Ирак. През септември 2005г. двама войника от SAS са пленени в Басра. За освобождението им британската армия щурмува затвора, в който са държани, мотивирайки се, че те може да бъдат убити от Шиитската милиция.

 

Пленените войници на SAS в Басра

В Ирак беше създадена т.н. Оперативна група – Task Force 145 ( ЧЕРНА ГРУПА ), в която влизат„Task Forces Black” (TFB ), която включва групи от SAS, отряд „Делта”, антитерористична група от 6-та група на Специалните сили на ВВС на САЩ. В задачите на групата влизали, залавяне или унищожаване на главатарите на терористите и борба с терористите - самоубийци. Болшинството от Специалните операции в Ирак, са проведени, именно от тази специална група. На нея е приписват и операциите по унищожаването на синовете на Садам Хюсейн.

   

Бойци на SAS в Ирак

До Втората война в Ирак Специалните сили на Западно Европейските държави, не са били привличани в дълги и продължителни бойни действия. В Сомалия и Босна, Специални сили са привличани, само за разузнаване и коригиране огъня на артилерията и насочване на авиацията. Като правило се е изключвала възможността за бойни стълкновения, освен за конкретна операция, подобна на тази в Могадишо, при опита за залавянето на ген. Айдада. Първата сериозна проверка е трябвало да бъде в Афганистан. Но и там SAS, отряд „Делта” или „Тюлени” са действали адресно. В Ирак всичко е било по-различно.

                ПРОБЛЕМИ НА ВОДЕНЕ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ГРАД

След успешното завършване на операцията по завземането на територията на Ирак, коалиционните войски се сблъскали със сериозната съпротива на въстанниците (партизаните). Безспорно, най-подготвени за борбата срещу партизаните, са се указали подразделенията на Специалните сили. В Ирак бойните действия се съсредоточили основно в градовете, а не в пустинята, където да се победят партизаните би било много по-лесно при наличието на американски и английски технически средства за разузнаване и огнево поражение. В градовете всичко се оказало много по-трудно и сложно.

 

    

Докато бойците на SAS и „Делта”, имат солидни умения и подготовка за водене на бойни действия в градски условия, то „Зелените барети” (Navy seal,s) и „Рейнджарите”, които са предназначени основно за действие в полеви условия, са се сблъскали със сериозни проблеми в подготовката си, за действие в градски условия. Независимо от това, че след 2001г. „Зелените барети” са участвали в десетки операции и бойни стълкновения в гористи и пустинни условия, там са били необходими други умения, навици, въоръжение и подготовка, тук се наложило да действат в градове. Отсъствието на необходимите навици за водене на бойни действия в градски условия, в ограничено пространство, в постройки (здания ), в тесни улици е довело до големи загуби. Един от бойците на „Зелените барети” воювал повече от две години в Афганистан и Ирак признал, че им се е наложило да се пренастройват в движение.

                „В планините на Афганистан и пустинята на Ирак се чувствах напълно уверен в себе си, но в кварталите на Фалуджа и Багдат действах, разчитайки повече на опита и инстинкта си, отколкото на професионалните си навици- споделил той.

                Възникнал и въпросът с избора на оръжие. Използваните от Специалните сили американски автомати и картечници, се оказали малко ефективни.

            СИЛИ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ НА КРАЛСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ

                Special Boat Servis (Sguadron)(SBS )-Специална та лодъчна рота, която е аналог на SAS на Сухопътни войски, e сформирана към Кралската морска пехота в началото на Втората световна война. Първоначално действа в състава на SAS, а от 1944г. напълно самостоятелно.

                Основните задачи, които и се възлагат са: разузнаване; извършване на диверсии; осигуряване на плацдарми за десанти на Морската пехота и др.. От 1950 до 1953г. съвместно с Морската пехота участва в Корейската война, а през 1956г. в Суетската криза. Във Фолклендската война действа съвместно със SAS, като осигурява десанта в залива Сан Карлос, унищожавайки аржентинските патрули и трасирайки достъпните участъци по брега. По време на „Пустинна буря”в Ирак, унищожават множество важни противникови обекти около Багдат, включително и няколко ракетни комплекса „Скъд”.

                Морските командоси се подбират и обучават, както тези на SAS, разликата е, че те се подготвят за водене на бойни действия по вода, под вода и в крайморски райони. За служба в SBS, се подбират само доброволци, служили не по-малко от три години в морската пехота, които в продължение на три седмици се подлагат на сериозни изпити по физическа подготовка и психо-физически тестове. Одобрените преминават 15 седмичен тренировъчен курс в Учебния център на Морската пехота, където се обучават по морско дело, навигация, подводно дело, оцеляване в екстремални ситуации, инженерна, огнева, физическа, военномедицинска, езикова и др. подготовки.

                Успешно преминалите този курс, продължават обучението си в едномесечен курс по парашутизъм, след което се изпращат в бойните подразделения на SBS, където продължават обучението си и изпълняват бойни мисии при необходимост.

                Концепцията за тяхното използване, предвижда техни действия на около 20 км. от собствените сили (кораби, подводни лодки или ВМБ ).

                Във войната в Персийския залив, SBS изпълняват почти аналогични задачи, с колегите си от SAS. При десанта в Кувейт, обаче на тях им е възложена задачата, да осигурят (отбраняват) подстъпите на плаца на десантиращите войски.

                Кралският военноморски флот разполага и с: подразделение бойни плувци, в състав от три взвода; леководолазна рота, също с три взвода; група на речена „Комачио” (Kommachio Company RM), създадена през 1980г. и предназначена за охрана на особено важни обекти.

            ВЕЛИКОБРИТАНИЯ РАЗПОЛАГА ИС ОТЛИЧНО ПОДГОТВЕНИ ДЕСАНТНИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ

                Това са трите парашутни батальона на 5 ВДБр., влизаща в състава на механизираната дивизия. Кандидатите за служба в парашутната бригада, задължително се явяват на проверочен тест.

                Издържалите го се включват в новобранската рота преминават 10-седмична подготовка, наричана „десетте мъжки седмици” и смятана за най-тежкия новобрански период. Нейна връхна точка са тренировките в Южен Уелс, с които се справят само най-способните и издръжливите кандидати. По време на обучението те боравят с най-различни оръжия и експлозиви, изучават различни бойни техники и тактики, ориентират се в различна местност и усвояват правилата за оказване на първа медицинска помощ. В края на тази подготовка се провеждат изпити. Издържалите го се прехвърлят в подразделението за провеждане на по-висш етап на обучение, а провалилите се, се откомандироват в редовните армейски части.

                Следващото обучение, се нарича 7-седмичния етап на колективно обучение, по време на което се набляга на полевата подготовка, ориентирането на местността и боравенето с различно въоръжение, организират се полеви лагери. През целия период на обучение се налага екипното действие на терена, като новобранците се тренират на взаимопомощ и изграждане на доверие един към друг.

                През третия етап на обучение кандидатите се обединяват в т.н. „Група П”, където по време на обучението се подлагат на поредица от специализирани тестове.

                Последния четвърти етап е посветен на парашутната подготовка.

                Успешно преминалите 26-седмичното обучение кандидати, се обявяват най-тържествено за „Червени дяволи” и се разпределят по бойните подразделения на бригадата, където продължават да усъвършенстват подготовката си и да изпълняват бойни мисии по света в името на кралицата на Великобритания.

                Справката е изготвена от о.р. п-к Сирмо Петров Сирмов служил 33г. на различни длъжности в структурите на българските: СПЕЦНАЗ и в последствие Специални сили. При изготвяне на Справката са използвани материали от Интернет, печатни издания и лични познания. Изготвилият Справката няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на материала включен в нея.