Разузнавателният патрул – това е средство, с помощта на което въоръжените сили контролират определена територия.Такива патрули се предвижват обикновено (по правило) по пеши способ и играят важна роля на много конкретни места. В джунглите патрулирането по пеши способ, например, се явява основен метод за водене на бойни действия.

Численият състав на разузнавателните патрули бива различен, като минималният състав е двама души, а максималният е неограничен. Получената задача влияе в значителна степен на определяне на числеността на патрула.

В SAS най- често се използва обичайният разузнавателен патрул-квартет (4 човека), рядко половин взвод (8 човека) и още по-рядко цял взвод (16 човека). Такива патрули обикновено действат на тези участъци, където отсъства ясно очертана линия на фронта, обикновено в спорните пригранични райони (територии) и в дълбокия тил на противника. Те съобщават своевременно за: предвижването на противниковите сили, данни за тяхната численост и бойна техника; предотвратяват незабелязаното преминаването на противника през границата или през междините (брешовете) в  системата на отбраната на собствените войски; коригират огъня на артилерията; насочват щурмовата авиация по противниковата групировка, опитваща се да прекоси границата; разкриват  стратегически важни обекти.

Понякога съвместно с разузнавателните патрули действат специалисти-рекогносцировчици на местността (американците ги наричат „pathfinder”). Например, те събират информация за скоростта на течението на реките, избират най-подходящите места за преодоляването им, определят местата на артилерийските позиции, площадки за кацане на вертолети, подходящи места за използване  за полеви летища или складове.

Установени са  четири основни принципа, които важат за всички разузнавателни патрули:

- събиране на разузнавателна информация;

- избягване на контакт и среща с противника;

- осигуряване на сигурност;

- тактическа организация.

Съществуват три вида разузнавателни и наблюдателни патрули:

- патрули за разузнаване на район - воденето на разузнаване е съсредоточено в определен район и местността непосредствено около него;

- патрули за разузнаване на зона – разузнаването се води с цел събиране на информация за противника, местността и пътищата в определен район, като зоната се определя със специални граници;

- патрули за разузнаванe на маршрут –разузнаването се води с цел добиване на детайлна информация за даден маршрут и терена,, непосредствено до него, или да се локализират местата за преодоляване на препятствията;

- наблюдателният патрул - води разузнаване чрез разполагане на подгрупите си за наблюдение на стратегически (доминиращи на местността) точки (височини) и водят наблюдение за определен период от време.

Изисквания към разузнавателния патрул:

- в зависимост от мисията разузнавателният патрул формира необходимия брой подгрупи за разузнаване и наблюдение;

- разузнавателният патрул е длъжен да достигне района за разузнаване и да проведе разузнаването, без да бъде разкрит от противника. Задължително е да се спазват маскировката на действията при придвижване и разполагане на място и да се проявява търпение;

- разузнаване с бой с цел разкриване на позициите на противника или важен обект може да се предприема след разрешение;

- при разузнаване денем и нощем да използва едни и същи техники;

- командирът на патрула потвърждава местоположението на целта, планира разположението на подгрупите и планира изпълнението на мисията;

- подгрупите за охрана се разполагат така, че да осигуряват входно – изходните точки, ранното предупреждение при подход на противник и охраняват разузнавателната подгрупа, като се допускат различни комбинации;

- разузнавателната подгрупа провежда разузнаването на целите.

Начини за водене на  разузнаване на район:

- разузнавателната подгрупа се предвижва до стратегически точки и обратно;

- разузнавателната подгрупа се предвижва от точка до точка около обекта;

- подгрупите на патрула се предвижват до стратегически точки и обратно;

- подгрупите на патрула се предвижват до стратегически точки и след това до сборен пункт;

- когато разузнаването на район се извършва от целия патрул, тогава всяка подгрупа осигурява собствената си безопастност.

Начини за водене на наблюдение на район:

- почти същите като тези, които се използват при разузнаване на район. Основното е, че подгрупите за наблюдение се разполагат на стратегически точки (височини) в близост или около обекта.

Методи за водене разузнаване на зона:

- наблюдение на маршрути;

- техника „ветрило” – развръщане под формата на ветрило;

- използване на подсектори.

Методи за наблюдение на зона:

- води се по същия начин както наблюдение на район, като разликата е, че тук се използват подгрупи, които заемат позиции в дадения район и водят наблюдение, а не заемат стратегически точки в близост или около обекта.

Наблюдението на маршрути и пътища се води по същия начин както разузнаване на зона.

ВЪОРЪЖЕНИЕ И СНАРЯЖЕНИЕ НА ПАТРУЛА

Всеки патрул се въоръжава и екипира в зависимост от характера на задачата, която е получил, проявявайки определена находчивост в избора на оръжие и снаряжение. При това съществуват няколко  общи правила валидни за всички случаи. Така например всеки член на патрула отговаря за своя личен и специализиран комплект.

Въоръжението на патрула от SAS - обикновено се състои от късоцевно и дългоцевно оръжие. Към късоцевното се отнасят обикновенни и картечни пистолети със шумозаглушители и електроннооптичен мерник и фенерче. Към дългоцевното се отнасят: автомати със сгъваем приклад (автомат с подцевен гранатомет) с електроннооптичен мерник, комбиниран за дневна и нощна стрелба; снайперски карабини с електроннооптичен мерник, комбиниран за дневна и нощна стрелба; ръчен гранатомет; лека картечница и др.; боеприпаси за всички видове въоръжение. Освен това: очила за нощно виждане; бронежилетка - гъвкава; бинокли за дневно и нощно виждане; бойна каска; лазарен далекомер бинокъл; GPS; цифров фотоапарат; цифрова видеокамера; боен преносим компютър; навигатор и др.; преносими радиостанции за вътрешна свръзка и свръзка с Центъра; взривни вещества и технически средства за взривяване.

Снаряжението включва: униформено облекло и обувки; тактическо елече - модулен тип; десантен контейнер-раница - с гъвкав самар (раница с гъвкав самар); комплект спален чувал; палатка - индивидуална; индививуална хидратираща система;  наколенки и налакътници; ръкавици; стелка и индивидуални средства за противохимическа защита и др.

Патрулите от SAS разполагат още и с допълнително оборудване като: алпийско оборудване (зимно и лятно) - комплект за взвод; комплект водолазно оборудване за взвод;  десантни парашутни системи с кръгъл купол;  десантни парашутни системи тип „Летящо крило”; комплект  оборудване за височинни скокове  за взвод; надуваема лодка – 12-местна с твърд кил и извънбордов двигател; преносим уред за пречистване и обеззаразяване на вода и други.  В зависимост от начина (способа) за прехвърляне в тила на противника  и състава на патрула се използва част от това оборудване.

Командирът на патрула отговаря за проверката на снаряжението на  всеки подчинен и равномерното разпределение между тях на допълнителното снаряжние, необходимо за изпълнение на конкретната задача. Командирът е длъжен да се убеди в това, че всеки от членовете знае какво точно носят неговите колеги.

Основни изисквания към снаряжението на патрула:

- всички в патрула да се движат по форма;

- цялата тактическа екипировка и всичко необходимо за оцеляване да се подреди по джобовете на полевото облекло или тактическата (то) жилетка (елече), а не в раницата, за да е лесно достъпно за патрулиращия;

- цялото снаряжение да се обезопаси (основно водонепромонекаемо), обезшуми, прогони и разпредели равномерно преди тръгване за изпълнение на мисията;

Изисквания към бойната униформа:

А/ Униформените обувки - да са военно производство, здрави, водонепромонекаеми и удобни.По принцип всеки сам следва да подбира най-удобните за него военни обувки. Крачолите на панталоните трябва да са вкарани в обувките с изключение на случаите, когато се извършва предвижване в блатисти райони и при преодоляване на водни участъци (предвижване през плитки водни  препятствия), но след като командирът се убеди, че в тях няма пиявици или други паразити.

Б/ Наметалото - трябва да има малка козирка отпред  да предпазва очите от клонки и слънчеви лъчи, но не трябва да  е много голяма, за да не пречи на видимостта или слуха на патрулиращия. Наметалото трябва да позволява да се залепят (зашиват, прекрепят) сигнални ивици на гърба на патрулиращия, за да се улесни визуалната комуникация при намалена видимост. Сигналните ленти трябва да позволяват лесна маскировка в зоната за отговорност и при предстоящ контакт с противник. Опитът показва, че идеалното наметало за членовете на разузнавателните патрули е военното пончо или рейнджърското наметало. Сигналната лента трябва да се пришие към пончото, като се разрязва на ивици с дължина 4 см. По този начин тя лесно се вижда нощно време и лесно се прикрива при предстоящ контакт с противник. Най-добрият материал за шиене на сигналните  ленти са конците за чистене на зъби, тъй като те издържат по-дълго време от обикноените конци.

В/ Бойното яке:

1.Десен гръден джоб: При използване на прибор за позициониране, патрулиращият трябва да го завърже със здрава връзка (капронов канап, корда, струна  и т.н. ) към десния гръден джоб така, че при разпъване на връзката приборът да е на отстояние приблизително 45 см. от очите на патрулиращия.

2.Ляв гръден джоб:

а/ Идентификационната карта на патрула се поставя в този джоб. Тя трябва да съдържа радиочестотите поне за два дена напред и начините за евакуация. Позивните и честотите следва да са кодирани с помощта на взводната или ротната система за кодиране. Всичко трябва да е обезопасено водоустойчиво.

б/ В джоба трябва да има два молива. Никога обаче не трябва да се  използват химически моливи или писалки, защото ако се намокри или овлажни, написаното ще се зацапа (мастилото ще се разтече) и няма да може да се разчете. Механичните моливи, също не са за предпочитане.

Г/ Бойни панталони

1.Десен джоб:

а/ топографската  карта на района за разузнаване се поставя в този джоб. Тя трябва да е с мащаб 1:50 000 или 1: 25 000. При слепване на няколко картни листа, изрязаните полета  се залепват на гърба на картата така, че да се чете информацията на тях. Картите трябва да бъдат обезопасени водоустойчиво.

б/ „Кодировка” -  използва се за кодиране на координатите и идентифициране. Новите модификации позволяват тя да се носи около врата във водоустойчива торба. Командирът  на патрула уточнява начина на носенето на кодировъчните таблици от всички членове по един и същи начин.

Д/ Кърпа (шал) около шията - има няколко предназначения: да пази шията от слънчевите лъчи и от растителността при движение в гъсти горски райони; може да бъде напоена с разтвор от спрей срещу насекоми; да се увива около  оръжието при шиниране на счупени крайници; при направа на турникет; за завръзване на пленници. Тя се явява  като много практична част от облеклото. Когато се носи около врата не трябва да се завръзва с плъзгащ се възел.

Е/ Зелена тениска - независимо от топлината всички патрулни трябва да носят зелени тениски. Тениската има няколко предназначения: да предпазва от тревички и сламки, които могат да полепнат по тялото; в горещините запазва тялото хладно, а в зимни условия го затопля. Това е така, защото тениската поема всичко, което се отделя от тялото като пот, нечистотии и др., и не допуска  те да попадат в бойното яке. Tя е и индивидуален камуфлаж и трябва да е зелена, без надписи или емблеми, освен фамилията на боеца, изписана на гърба. При попадане в плен отличителните знаци подпомагат противника при индентификацията на боеца.

Ж/ Колан за панталони – Препаска - поради естеството на тактическата екипировка и комплекта за оцеляване, е необходимо да се носи  колан. При по-продължителното патрулиране командосите губят част от теглото си (особенно около талията). Опитът показва, че най-добрият колан при патрулиране е препаската, завързана отляво на кръста. За разлика от дугите плетени колани, препаската не затруднява движението. Тя може да бъде напоена с течност от спрей против насекоми. Освен това препаската завързана отляво улеснява използването на сбруята при рапел.

З/ Идентификационен медальон - състои се от две метални пластинки (табелки), които се носят  на шията на синджирче (метална верижка). Едната табелка се закача на верижката, а втората на по-голямото синджирче на шията. На табелките са гравирани трите имена, кръвната група и алергиите (ако има такива) и служат за идентифициране на убитите и кръвопреливане на  ранени, които са в безсъзнание. По-голямата верижка е целесъобразно да се носи в гумено маркуче (шлауфка), за да се избегне протъркване на кожата на врата. Верижката трябва да се разкопчава лесно, за да се предотврати задушаване при закачане за предмети. Метални пластини се изолират с гумени уплътнения, за да се избегне издаването на шум при движение.

И/ Ръкавици - задължителни са за всички членове на патрула. Изключение се прави само при действие в райони с минусови температури, когато се носят арктически ръкавици с един пръст. Ръкавиците се носят от всички в патрула за предпазване от нараняване и / или измръзване на ръцете и тяхното инфектиране при продължителното патрулиране, защото тава може да доведе до евакуация и провал на задачата. Ръкавиците следва да са камуфлажни, сигурни, здрави, да не се разнищват или късат по  време на патрулирането или използването на рапел. Пръстите на палеца, показалеца и средния пръст на ръкавиците е добре да са изрязани. Изрязаната част се обшива със здрав конец, за да не се разнищва  по време на използване. Под ръкавиците всеки следва да носи накитници. Те може да се закупят или направят от стари чорпи.

Предназначение на накитниците:

- предпазване от протъркване;

- предпазване от ухапване на насекоми;

- предпазване на ръчните часовници;

- камуфлиране на китките.

Й/ Ръчен часовник - всеки член на патрула трябва да има ръчен часовник. Той трябва да е противоударен, водоустойчив и със светещ циферблат. Практично е верижката на часовника да е двойно осигурна.

К/ Подвесна система за спешно евакуиране по въздух - при въздушна поддръжка на действията на патула, всеки от патрулните следва да носи подвесна система за спешна евакуация по въздух. Тя трябва да се носи върху дрехите (а, не в раницата), но под тактическата (то) жилетка (елече). Подбедрените колани трябва да бъдат с гумени уплътнения за удобство. Катарамите следва да са шумоизолирани.

Л/ Допълнителна екипировка на патрула:

- нож за оцеляване;

- компас;

- сигнално огледалце;

- фенер;

- джобно фенерче;

- крачкомер;

- допълнителни батерии за фенера и джобното фенерче;

- допълнителни гумени ластици;

- рейнджърски бележник;

- бланки за доклади по стандартите на НАТО;

- пренадлежности за шиене (игли, конци и др.);

- топографски карти ( с мащаб 1: 100 000 и 1: 500 000);

- нивелир;

- шивашки метър;

- брус за заточване на ножове;

- линийка;

- кибрит;

М/ Комплект за оцеляване - той трябва да съдържа принадлежности за:

- набавяне (съхраняване) на вода;

- набавяне на храна;

- разпалване на огън;

- устройване на бивак.

а/ рибарски кукички (N-9 или по-малки) и корда;

б/ таблетки за пречистване на вода;

в/ запалка;

г/ водоустойчив кибрит;

д/ мултивитамини;

е/ кубчета бульон;

ж/ трионче;

з/ наушници;

Н/ Димки за маскировка (сигнализация) - патрулът трябва да притежава няколко разноцветни димки.

О/ Флакон с пудра за крака.

ПОДРЕЖДАНЕ НА СНАРЯЖЕНИЕТО НА КОЛАНА (ПРЕПАСКАТА) НА ПАТРУЛИРАЩИЯ

А/ сумки (торби) за пълнители - използват се ако не се носи тактическо елече. На колана трябва да бъдат поставени поне две сумки за пълнители от двете страни на боеца или отпред на бедрата за смяна на пълнителя по  най-бързия начин.

Б/ Пълнители - всеки член на патрула трябва да носи поне по седем пълнителя с патрони - един на оръжието, а останалите в сумките или джобовете на тактическото елече. Първите три патрона във всеки пълнител са трасиращи за насочване и коригиране на огъня.  Последните три също са трасиращи, за да предупредят стрелящия за свършването на патроните в пълнителя. Командирът и заместник-командирът зареждат своите пълнители само със трасиращи патрони, за да насочват огъня на патрула.

В/ Щик – нож - поставя се отляво или отдясно на колана, между сумката и торбата за манерката. Към канията се прикрепва сигнална ръкета, чиито отвор е насочен надолу за стрелба нощно време. Всеки боец от състава на патрула следва да носи щик – нож, включително гранатометчикът и лекокартечарят.

Г/ Торба за манерка - използват се минимум две торби за манерки, които се закрепват на колана от двете страни на седалищната раницата. В едната торба се поставят  таблетки за обеззаразяване на водата, а в другата сух спирт, изолиран водоустойчиво.

Д/ Манерки - и двете манерки трябва да имат противохимически капачки. Водата от манерките е неприкосновен запас, използван само за оцеляване, а в останалото време се използва водата от индивидуалната хидратираща система.

Е/ Седалищна раница - прикрепя се отзад точно по средата на колана. В нея следва да са подредени отдолу на горе:

- продоволствена дажба (неприкосновен запас - за спешни случаи);

- зелена тениска – 1 бр.;

- чифт чорапи;

- подплата за шубата;

- дъждобран (пончо).

Всичко следва да е опаковано и изолирано срещу влага и вода.

Ж/ Комплект за първа помощ - найлоновите пакети следва да са обезпечени с бандерол за по-бързо отваряне. Закрепва се отдясно на седалищната раница.

З/ Тактическо елече - заредените пълнители за оръжието и ръчните гранати се поставят в гръдните джобове (тази идея е взаимствана от партизаните в Китай и Виетнам). Допълнителните боеприпаси се носят в раницата, а лентите с боеприпаси за картечниците се носят преметнати (омотани) около тялото.

В джобовете на тактическото елече (или в сумките) и в седалищната раница всеки боец носи: кутия с комплект за оцеляване, комплект за първа помощ, състоящ се от  няколко медицински препарата и превързочни материали, манерки с вода, запасен (авариен) продоволствен пакет. Ако патрулът бъде разкрит и му се наложи да се оттегли по пеши способ, може да възникне ситуация, в която командосите да се освободят от раниците си. Затова те трябва да имат в  себе си всичко необходимо за оцеляването си.

И/ Десантен контейнер-раница с гъвкав самар (раница с гъвкав самар)

а/ тръбна рамка на раницата (самар):  Независимо от големината на  раницата, тя е задължителна при изпълнение на мисии по пеши способ, защото облекчава носенето на раницата и има редица други практически приложения. Единственият й недостатък е, че затруднява вдигането на главата при стрелба лежешком.

б/ подреждане на раницата:

- в основния отсек се подреждат изолирани водонепромукаемо: чифт камуфлажни панталони; вълнен пуловер; флакон пудра за крака; хавлия и тоалетни принадлежности (сапун без аромат, четка и паста за зъби, принадлежности за бръснене и др.); зелена тениска без надписи; два чифта чорапи; част от хранителните запаси, опаковани водонепромукаемо и др.;

- във външните джобове: в левия и десния джоб се разпределя, опакована водонепромукоемо  част от храната за бърза консумация;

- в средния джоб: принадлежностите за почистване и смазване на оръжието; бленди за фенерче в различни цветове; снаряжение, което не се е събрало в джобовете на тактическото елече, униформата, сумките и средната раница;

- между външните джобове се поставят сигнални димни гранати с различни цветове;

- в горния капак на раницата се поставят: една мина; електродетонатори; запалки; взривно вещество и др.;

- две манерки в торби : поставят се по една от двете страни на раницата, закрепени със страничните ремъчки. Това са манерките, от които първо се използва водата (те не са необходими, ако се носи индивидуална хидратираща система). Първо се използва водата от манерките на най-натоварения боец. Ако патрулът носи торби за вода (мехове) от тях се пълнят празните манерки. Никой от патрула няма право да пие вода без разрешение на командира. Командирът пие последен вода.

- сапьорна лопатка: в бойната заповед се посочва колко броя ще са нужни и кой ще ги носи. Закачва се на долната ремъчка на раницата.

В раницата се поставят и : радиостанция; акумулаторни батерии; взривни материали; спален чувал; резервно облекло и обувки; стелка; палатка - индивидуална и др.

Й/ Ластично въже и два карабинера -  то е част от комплекта за оцеляване и трябва да е така намотано (на моряшки възли), че при необходимост бързо да се размотае и използва. Поставя се на колана.

Командирът на патрула (групата) и старшият (водещият) разузнавач носят специфичните пренадлежности. В комплекта на командира на патрула обикновенно влизат: подробна карта на местността (но без отметки или обозначения, които при залавяне да дадат на противника възможност да се разкрие целта на задачата); прибор за нощно виждане; ръчен топловизьор; запасен  късовълнов радиоприемник; радиомаяк (спасително–издирвателен) за насочване на собствената авиация при поддръжка или евакуация.

Старшият (водещият) разузнавач се движи  на чело на патрула и указва направлението. Обикновено той носи със себе си: прибор за нощно виждане; ножица за рязане на бодлива тел; оборудване за преодоляване на минни полета и обезвреждане на мини-сюрпризи. Неговият автомат (автоматична карабина) задължително е с подцевен гранатомет. Патрулът не може носи цялото въоръжение и снаряжение, което изброихме по-горе със себе си. В зависимост от поставената задача, района за действие, сезона, климатичните особености и осигуряването по въздух, командирът на патрула определя какво следва да носи със себе си всеки патрулиращ. След достигане района за разузнаване (изпълнение на мисията), част от излишното оборудване се забазира. При необходимост патрулът се снабдява по въздух с допълнително въоръжение, боеприпаси, взривни материали, снаряжение, хранителни припаси, вода  и други, които се стоварват  по парашутен способ с товарни контейнери или чрез зависване (кацане) на вертолет.

ОБЕЗОПАСЯВАНЕ, ОБЕЗШУМЯВАНЕ  И МАСКИРОВКА НА ОТКРИТИТЕ ЧАСТИ ОТ ТЯЛОТО НА ПАТРУЛИРАЩИТЕ , ВЪОРЪЖЕНИЕТО И СНАРЯЖЕНИЕТО:

Използват се изкуствени маскировъчни мрежи, камуфлажни бои, тиксо или парчета плат за обезшумяване и укриване, предмети (клони, треви и др.) от прилежащия терен.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПОДГРУПИТЕ В ПАТРУЛА  ОТ SAS

Пристигайки на мястото за провеждане на операцията, след кратък инструктаж и проверка на снаряжението, бойният патрул се разделя на няколко отделни подгрупи, всяка със своя зона за отговорност.

В повечето случаи се извършва разделяне на три подгрупи: щурмова; за огнева поддръжка; група за среща.

В състава на щурмовата група се включва основната част от личния състав (ЛС) на патрула (половината от ЛС, или повече), като при това тя е сравнително леко въоръжена, често само с личното оръжие, подцевни и/или ръчни гранатомети.

Бойците в групата за огнева поддръжка са по-малко, затова тя е въоръжена с една-две картечници, а също така подцевни и ръчни гранатомети.

Подгрупата за среща е най-малочислена (понякога даже само от един-двама човека). Понякога тя е въоръжена с миномет и/или противотанкови гранатомети, картечница и една –две снайперски карабини.

Бойната задача на щурмовата подгрупа се заключава в атаката на определения обект (цел). Подрупата за огнева поддръжка поддържа с огъня си действията на щурмовата подгрупа и прикрива оттеглянето й. Подрупата за среща осигурява отбраната на маршрута, по който  патрулът ще напусне района на операцията.

ДЕЙСТВИЕ НА ПАТРУЛА ПРИ ВНЕЗАПНА СРЕЩА С ПРОТИВНИКА

По време на изнасяне членовете на патрула поддържат помежду си зрителна връзка (контакт) и общуват помежду си с помощта на условни знаци с ръце. По време на всеки преход (изнасяне по маршрут), командирът задължително назначава сборен пункт (СП) за събиране на патрула в случай на разпръскване (загубване на член/ове на патрула). Ако патрулът бъде нападнат, членовете му се разпръскват и самостоятелно се придвижват до уточнения СП. След което продължават изпълнение на задачата си.

Патрулът-квартет се обучава постоянно в изпълнение на уточнени прийоми на действие в случай на внезапна среща с противник. Затова в полка са разработени много методики, увеличаващи шанса на патрула да оцелее при среща с противник.  Тяхното прилагане при изпълнение на бойни задачи е честа практика. Ако патрулът се натъкне на противник, командосите мигновенно се разпръскват надясно и наляво от маршрута за движение, като се прикриват и  заемат позиция, от която могат да водят огън по противника, без да се наранят еди – друг. Ако им се отдаде възможност да унищожат противника,  то патрулът  го прави и  продължава изнасянето  по маршрута си. Ако обаче се налага да отстъпи, то това се извършва на етапи, като двама от патрулните залягат и прикриват с огън другите, които се оттеглят (пропълзяват) назад на определено разстояние. Там те на свой ред прикриват изтеглянето на тези, които са останали да ги прикриват (отпред), и така докато се оттеглят на безопасно място или се отскубнат от преследване. Но в никакъв  случай патрулът от SASне води бой за удържане на позиция (територия).

„Стреляй и бягай” (shootandscoot) – това е един тактически прийом, разработен от Джон Вудхауз, като метод за намаляване на възможните  загуби. Неговата същност се заключава във следното: ако патрулът попадне под обстрел, той отвръща с цялата си мощ на огъня и веднага след това (преди противникът да се ориентира в ситуацията) „се изтегля, бяга” към  по-рано определения СП. Разбира се, всеки командос се изтегля по отделно направление (маршрут), за да се въведе противникът в заблуждение. Ранените бойци са длъжни да се доберат сами до СП. Разузнавателният патрул се старае на всяка цена да избягва контакти с противника. Огън по противник се открива само тогава, когато положението стане критично, и то само, за да се откъсне от контакта с него и да се изтегли (отскубне) и прикрие.

ЗАДАЧИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАТРУЛА

Задачите на членовете на патрула могат да бъдат описани по следния начин:

Дейността на водещият разузнавач се заключава в: подбиране на пътя за изнасяне по набелязания маршрут на местността, осигуряващ скрито и  безшумно предвижване, доколкото това е възможно; осъществяване на непрекъсната  ориентировка на местността, за да не се отклонят от набелязаното направление; осигуряване безопасността на изнасянето, чрез готовността си за незабавно сигнализиране на патрула и реагиране на възникнала опасност. Останалите членове на патрула също са длъжни да бъдат така бдителни, както и водещият разузнавач. Старшият водещ преди всички се оказва срещу противника и групата е длъжна да бъде винаги готова да открие огън по противника, внимавайки да не порази член от екипа.

Командосът е длъжен винаги да води  наблюдение в ляво и в дясно (във всички страни) за възможни опасности. Всеки от групата е длъжен да бъде уверен в това, че командосът, движещ се зад него, се намира на мястото си. Командосът е длъжен да следи за колегата си, който се движи отпред и да бъде на определена дистанция, за да не попаднат под обстрел едновременно. При контакт с противника всички трябва да реагират незабавно; да направляват действията на колегата пред себе си, а при случай – и на колегата зад себе си.

Готвейки се за изпълнение на задачата, патрулът отработва на първо място тези действия, които членовете му ще трябва да изпълняват при внезапна среща с противника, при движение към СП, по време на прибиваването на този пункт. От изключителна важност е да се отработи и начинът за предвижване (бойния ред) и сигналите, които ще се използват при промяна на бойния ред. При среща с различни препятствия по маршрута (естествени и изкуствени), командосите действат по предварително отработен начин за техния обход или преодоляване. Други тактически действия, които се отработват (или поне се преговарят, ако няма време за практическо отработване), това са действията в случай на разкриване на мини, при задействане на сигнални ракети, при раняване или смърт на член от патрула, при попадане в плен. Всички действия на патрула следва да са кратки, точни и бързи. По време на операцията двама от членовете на патрула са в постоянна готовност, позволяваща на всеки от тях по установен ред да се храни, да проверява оръжието, да опакова раницата и т.н., докато другият го охранява. После бойците сменят местата и ролите си.

ТЕХНИКИ НА ПРЕДВИЖВАНЕ НА ПАТРУЛА

Боен ред е построението на  елементите на патрула и войниците един спрямо друг. С бойния ред се постига постоянен контрол, гъвкавост и сигурност. Командирът на патрула определя бойния ред в зависимост от мисията, противника, местността, състава, наличното време, възможностите за наблюдение и водене на огън, възможноста за скрито предвижване и прикриване, препятствията, релефа и оценката на вероятните пътища (пътеки) за движение.

Патрулът  при предвижването си използва един от следните бойни редове: походна колона; в колона по един – „нишка”; в колона по двама; „ромб”.

Походна колона е първоначалното построение на патрула. Тя позволява бързо развръщане по фронта и в дълбочина и лесно управление. Позволява извършването на бърз маньовър въпреки, че възможността за водене на огън по фронта е ограничена, но пък позволява висока плътност на огъня във фланг. Позволява по-висока скорост на движение.

В колона по един – „нишка”. Това е най-разпространеният боен ред. Използва се при намалена видимост и наличие на тъмни участъци по маршута за изнасяне, особено в силно пресечена местност (гора, джунгла и др.). Основният му недостатък се състои в това, че патрулът е уязвим от огън по фронта.

В колона по двама (прав ъгъл). Най - подходящ е за предвижване нощем. В този случай командирът и водещият  разузнавач действат отпред като една двойка, а зам.- командирът и радистът се предвижват след тях също като една двойка.

Построение – „ромб”. Използва се при предвижване по открита местност нощем. Позволява воденето на мощен огън по фронта, но е малко използваем при движение в светло време и е неприемлив за предвижване в силно пресечена местност.

СПОСОБИ ЗА ПРЕДВИЖВАНЕ, ИЗПОЛЗВАНИ ОТ РАЗУЗНАВАТЕЛНИЯ ПАТРУЛ НА SAS

Съществуват три способа за предвижване на разузнавателния патрул: движение; движение с оглеждане; предвижване на наскоци (с прибежки).

Движение. Използва се, когато контакт с противника е малко вероятен и е необходима по-висока скорост на движение. Предвижването се извършва в походна колона/и.

Движение с оглеждане. Използва се, когато вероятността от среща с противника е по-голяма и е необходима висока скорост на движение. Разликата от способа движение е, че тук дистанцията между членовете на патрула е по-голяма и се извършва кръгово наблюдение по време на изнасянето.

Предвижване на наскоци. Използва се, когато се очаква среща с противника или се налага да се преодоляват големи открити участъци от местността и опасни места. По време на наскоците тези, които не се предвижват прикриват действията на прибягващите, които след спиране се прикриват и осигуряват от своя срана действията на тези, които са ги прикривали, докато се изнасят.

ВИДОВЕ ОПАСНИ РАЙОНИ ПО ВРЕМЕ НА ИЗНАСЯНЕТО НА ПАТРУЛА:

Опасен район е всяко място по направлението за предвижване, където патрулът може да бъде разкрит и подложен на обстрел от противника.

Видове опасни райони:

- открити участъци – по възможност се заобикалят или се преодоляват на наскоци през нощта;

- пътища и проходи (кръстовища, пътеки и т.н.);

- противникови позиции, дозори и охранителни елементи;

- населени пунктове -  обикновено се заобикалят;

- минни полета – заобикалят се;

- водни препятствия – ако не може да се заобиколят се преодоляват през бродове (ако са по-малки), с плуване или с преправъчни средства (салове, лодки, дървета и други подръчни средства);

- телени заграждения – заобикалят се или се преодоляват;

- оврази - преодоляват се бързо в скрити участъци.

НЕОБХОДИМИ УМЕНИЯ И НАВИЦИ НА ПАТРУЛНИТЕ

Какви навици е длъжен да притежава всеки член на патрула-квартет?

От него се изискват умения бързо и точно да стреля с  всички видове оръжие, намиращо се на въоръжение в патрула, правилно да разпределя огъня при устройване на засада, да спазва огневата дисциплина по време на бой (сражение). Трябва да умее мигновено да открива огън за поразяване при внезапен контакт с противник и да стреля точно през нощта. Следва да притежава и много добри навици по ориентиране на местността. Всеки командос е длъжен да умее да разчита, да се ориентира и движи по карта, да използва магнитен компас, да определя преминато разстояние (например, измерване на разстояние с двойни крачки), да се ориентира и движи по азимут, да открива сборния пункт (мястото за събиране) - денем и нощем, при всеки годишен сезон. От изключително значение е да притежава много добри способности да определя местонахождението си и преминатия (изминатия) път без карта и компас. В планинско-горист район, в гъста и непроходима джунгла и в местност, която няма ярко изразена особеност (например в пустиня), умението да чете карта ще се окаже полезно, само ако притежава подробна и точна карта, а не приблизителна (кроки) на тази местност. Нека си припомним, че подборът на кандидатите за SAS се извършва и в процеса на преодоляване на труден маршрут в планинско-гориста местност, с ориентиране в местността. Тези маршрути са специално подбрани по такъв начин, че да може да се провери (оцени) физическата сила и издръжливостта на кандидата. Без владеене до съвършенство на техниката за ориентиране, дори и най-перспективният боец е безполезен.

Командосът още от самото начало следва да е обучен перфектно да работи с карта. Това значи да умее да привързва точки от картата с конкретна местност (с използване за целта на ориентири и особености на релефа), да използва магнитен компас за движение по азимут, да отчита преминатото разстояние. По-нататък всички тези придобити навици се усъвършенстват до такава степен, докато се превърнат в инстинкт.

ПАТРУЛИРАНЕ НА SAS В ДЖУНГЛИТЕ

Още по времето на участието си в конфликта в Малайзия и Борнео през 1950 г., в английските SAS са осъзнали, че няма по-успешен начин на изпълнение на поставените задачи в джунглата от патрулирането. От своята база в Малайзия батальонът SAS водил активно патрулиране във всички направления в джунглата, унищожавайки методично партизани с активната поддръжка и помощ на местните жители. Добре обмислените и планирани действия на  командира на батальона - Уотсън, съвместно със султанските социални реформи, са довели до пълния крах на така наречения Народен Фронт за Освобождение на Окупирания Арабски Залив. Най-важните навици на командоса, разработени от Итак и отразени в  концепцията за малочисленият патрул (отначало пет човека, след това четири) не само че не са изчерпани, но тази канцепция е получила и официално признание. Нещо повече, именно патрулът-квартет се е оказал най-подходящ като базово подразделение за водене на антипартизанска война в условията на джунглата. В хода на кампанията в Малайзия командосите на полка значително са усъвършенствали уменията и навиците си в ориентирането, маскировката и оцеляването. Командосите са се научили да лекуват различни тропически заболявания и да се предпазват от тях, а от местните „ловци на глави” са усвоили изкуството на следотърсачеството. Много скоро като обичайна практика става присъствието на специалист - преводач в състава на всеки патрул-квартет. Такъв специалист им помагал да спечелят доверието на населението, осигурявал събирането на разузнавателна информация, съпровождал е медицинските специалисти, запознаващи местното население с основите на медицинската помощ. Патрулите от SAS често са престоявали в джунглите със седмици. Не всички патрули са изпълнявали бойни задачи в джунглите, но почти всички познания (уроци), получени от полка в джунглите на Малайзия и Борнео през 1950 г.,  са използвани (прилагани) и на други ТВД.  Джунглата – това е много сурово и крайно негостоприемно място, където е трудно не само да се сражаваш, но и да оцелееш. Затова и до този момент заключителната проверка на кандидатите за постъпване вSAS се извършва в джунгла.

Справката е изготвена от о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов. При изготвяне  на Справката са използвани материали от Интернет, печатни издания и лични познания. Изготвелият Справката няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на материала включен в нея. Сърдечна благодарност на Даниела и Валери Лукови за отстраняване на допуснати стилни и правописни грешки.