facebook3

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

СЪОБЩЕНИЕ

Националното ръководство на Съюза на българските парашутисти (СБП), уведомява своите членове и симпатизанти, че на 26.04.2024г. от 16.00 до 21.00ч. в клуба на СБП в гр. Пловдив на ул. „Братя Бъкстон”-61 ще се проведе тържество (коктейл) за българските парашутисти по случай Възкресение Христово и 6-ти май –Ден на Храбростта и Празник на БА.

В тържеството могат да участват всички български парашутисти, независимо от звание и длъжност, която са заемали по време на действителната си военна служба в структурите на МО и МВР, спортисти- парашутисти от бившите аероклубове и спортни клубове.

Куверт за членовете на СБП-10.00лв, а за симпатизанти на СБП -13.00лв.

Записвания за участие може да се направят на GSM 0888383578 –Сирмов до 20.00ч. на 25.04.2024 година.

ЗА ДОКТОРИТЕ, ЗА СВЪРЗОЧНОТО БРАТСТВО, ЗА ШОФЬОРСКОТО ЯТО, С ЛЮБОВ

„Primum non nocere!“ - „На първо място не причинявай вреда!“ Хипократ

В силите за специални операции (ССО) служат разузнавачи, преводачи, диверсанти, крайни и центрови радиотелеграфисти и т.н. Всички се назначават след кандидатстване, авиомедицински прегледи, тестове и сериозни изпити. Никой не може да бъде назначен по разпределение след завършването на военно училище или академия. След допускане в ССО започва подготовката за изграждане, развитие, усъвършенстване, затвърждаване и поддържане на придобитите знания и умения. Така схематично представени, нещата изглеждат проста и съвсем лесна задача. Нищо сложно! Подбираш и подготвяш най-добрите и медицински годни кандидати, каквито не липсват и поддържаш БГ1

Паралелно непрекъснато следиш и доокомлектоваш личния състав, материалните и финансови средства и въвеждането на новости в теоретичната и практическа подготовка. Нищо ново под слънцето, нали? Просто следваш един от основополагащите принципи във всяка армия. Да, да ама не, както би възкликнал Петко Бочаров, знаков журналист от близкото минало. Ако беше така лесно и просто, както изглежда на бял лист хартия, едва ли детайлно ще се учи с години. Дяволът е в детайлите. И в ССО база, сестранно осигуряване, качествен подбор, разностранна подготовка и усъвършенстване на придобитите знания и умения е само един от критериите за изграждане, усъвършенстване и поддържане на боеготови формирования, готови за изпълнение на задачи и мисии “там, където другите не могат.”

Парашутната общност се състои от непоколебими, корави мъже с буйни глави и неукротим нрав. Тя е доста консервативна, изключително силна, чувствителна, с натренирани до автоматизъм навици. Ревностно следва своя modus vivandi (начин на живот). “Парашутистът и в гръб си личи!” Дори и в тълпа, от далече се разпознава! Никак лесно не приема за свой, който и да е, с какъвто си ще бекграунд да идва. Необходими са специфични качества, “здрави гащи” и силен характер. В общността се разбират и без думи. Достатъчни са само малък, специфичен жест, леко кимване с глава или пък кратък поглед. Братството ревностно спазва традициите, пази своите, не допуска и не търпи външни в кръга си. Не дотам пригодните бързо изхвърля, ако те навреме не са осъзнали, че тя тая работа само с пусти мерак няма как да стане, не е за тях, инатят се и не напускат по своя воля. В дългите години служба в редиците им съм бил свидетел на напуснали и изхвърлени. Днес и смели жени гордо пъчат гърди в братството, братство-сестринството или сестринство- братството?! Дефинирането на най-подходящият термин не е просто функция на съдържание и служебно предпочитание. Живеем по-скоро в условия на идиокрация. Само прост набор от множество разностранни фактори не е достатъчен. Задължително е да не се нарушава и личното пространство и на идиократите.

Всички уважения към нежния пол, със или без основание, днес определян като по силния такъв, така както бе в Непал например. Познавам няколко гурки. Зная историята на ужасния, грозен боен вик за сплашване на врага и призив за помощ от считаната за началото и краят на всичко, богинята на смъртта и разрухата Кали “Яаяа Махакали! Яйо гуркали!” в превод “Привет Махакали! Гурките пристигнаха!“ В Сандхърст, Великобритания, после и в САЩ пропуснах няколко прекрасни възможности да чуя поне тренировъчно изпълнение! Но пък за сметка на това имам прекрасно кукри, легендарен, специален нож, основното им оръжие още от преди няколко века. Най-старото кукри е принадлежало на Дравия Шах, живял през XVI в. Историята му започва вероятно в XIII в. А за някои историци още от времето на Александър Велики. Гурките носят по две кукрита. Едно за церемонии и второ за различни, практически нужди. Никога не съм виждал съпругата на нито един гурка. Дори и тази на подполковник Рана, мой приятел, сладкодумен разказвач и ясновидец. С него бяхме съседи в един комплекс в САЩ. В жарките часове на слънчева Флорида се плацикаме в басейна и слушах масалите му за шерпа, мантри, хиромантия, свещената връв, орисана с тайно, лично послание и заклинание за мъжете.

Те я носят на кръста си от мига, в който са родени и абсолютно за нищо на света не я свалят до края на земния си път. Научих изумителни неща за далечната страна в Хималаите под шапката на света Еверест! В нея жените едновременно имаха колкото си желаят законни съпрузи. Не съм съвсем сигурен дали това е все още така. Тоест, не знам Рана и събратята му гурки, считани и до днес за най-елитните воини в света, още ли живеят в условия на полиандрия или са преминали към моногамие! Ако е така, дали упражнението си е струвало усилията не е ясно?! Имаха уникална възможност да си го спестят. Директно да влезнат в очерталия се модерен период, с още неопределно име. Всеки има сякаш неоспоримото право на личен избор, в т.ч. и за децата си, какъвто иска пол, вместо цял живот да носи ”бремето“ на благословения му от майката природа!

Най-елитни, най-елитни, колко да са най-елитни? “Яли са хурката” при Дойран през 1917 г от Плевенската 9-та пехотна дивизия, начело с генерал Владимир Вазов! Така че, страховитото българско “Напред на нож!”, а за аскера по време на балканските войни, на шега “По пет на нож!” някак си малко е пренебрегнато от световната военна история! Без никакво подценяване на качествата на “мъжките” момичета, с малко надценено присъствие “там, където другите не могат.” Не е мястото им за себеизява и доказване. Не могат в реална бойна обстановка. Могат другaде. Природата им е дефинирала не по-малко трудни, не по-малко значими, не по-малко уважавани, други сфери, абсолютно табу за мъже. “Сериозни” изключения” в ССО са допустими, съвсем “сериозно” само за родител No 1 и родител No 2, просто ей тъй, за “синхрон” с днешните модерни реалии.

За мъжките момчета, а вече и момичета, с буйни глави и неукротим нрав много е писано. И колкото и още да се пише пак ще бъде малко. Винаги ще има какво още да се каже, макар че, естеството на дейността им предполага точно обратното. Без много, много шум около тях. Но интересът е следствие и в резултат на човешкото ни любопитство. Така стоят нещата, с която и да е “голяма” обществена тайна. Колкото повече е забулена в тайнственост, толкова по-голямо е желанието да се надникне, ама непременно и точно там!

Разказът, който следва е за онези, които военната наука най-общо нарича осигуряващи и обслужващи.

За тях сигурно е писано и разказвано, но то е много малко и съвсем недостатъчно. Тези специалисти малко тихомълком са подценени и ощетени от отношението към тях. Те не участват пряко в ежедневния учебен процес. Но, сложността и истинската същност на работата им е насочена към гарантирано осигуряване на нормално функциониране и необезпокоявана дейност на основния състав в поделенията. Дейността им е обект на ежедневна, непрекъсната, основателна или не съвсем, справедлива оценка. Защо? Най-бързият и не лишен от логика отговор е отделни или организирани, групови, системни схеми на техни представители за лично облагодетелстване, забогатяване в хищен ущърб на качеството и количеството на продоволствие, продукти, оборудване и т.н. За такива меродавният коментар започва от "не може да бъркаш в кацата с мед и да не си оближеш пръстите", следва присмехулно, с лек привкус на злоба “тилът и в мир воюва, като неспирно търгува" минава през доста нахалното “Искам или по-малко корупция, или повече шанс да участвам в нея” , за да приключи накрая с угодническото “да живее ръката, която ми дава комата!” Без тези уродливи изключения останалите заслужават огромно Уважение и Респект, с главни букви! С риск да обидя представители на гилдията в 1-ви, 2-ри, 3-ти апрб2 и 68-ми ОПРП 3 респективно в София, Пловдив и Сливен, ще визирам незначителна част от тези достойни, знаменити, ежедневни, мирни воини.

Сигурно няколко поколения, служили в 68 ОПРП, помнят превърналите се в легенди подполковник Динев, дяа Диня, търкалящата се пъстра палитра с всички нюанси от червено до тъмно мораво. Костанката, бай Иван, коча със силната му “привързаност” към по-смуглите българи в Столипиново, тези “безгрижни чеда на майката природа”, които като се събудят сутрин не знаят какво ще правят и къде ще замръкнат.

Вероятно мнозина помнят яркочервения му мотор 250 м2 “Ява.” С него идваше на работа, с леко стаената нотка на надежда поне веднъж да качи на задната му седалка писарката в служба “Тил” на 68-ми ОПРП, добродушната, разведена, едрогърда Донка Стайкова. В присъствието на куп от колеги най-безцеремонно я канеше да направят едно кръгче до близката горичка около гребната база, любимото място за кратка, интензивна, задъхана тренировка на плеяда “кърски спортисти” в града под 7-те тепета! Сигурно още навяват спомени и “легендарните златни” зеленчуци на въмургавия, мазен старшина Матанов и прекия му шеф, когото помня от “ковачницата” на офицерски кадри във Велико Търново, позлатили където, когато, когото трябва. “Златните” никога не са имали общо с порциите на полковия готварски гуру, Пешо късото. Любимото му “късичко идва майна”, подкрепяно с недвусмислена, красноречива фигуративност, веднага пасна, превърна се и остана неотделимо, ярко, незлобиво определение на личното име на този добър човек.

В 1-ви апрб бъкаше от бъдещи бойци на тихия фронт. Но и те, като всички простосмъртни, нямаше как да минат без ”летящото ято” на ПИФ-а, Петко Иванов Филев, този “техногений” в синя престилка и вярната му команда, старшините Цецо Стефанов и ”пектиновия” братó Радослав Влайков, монтьор, шофьор на автоработилницата и изпълнител на превърналия се в незаменим сигнал за óтмор ”óгин пламна в Рила планина”. За ”гордото царство” в няколко гаражни клетки в атопарка на “мамата“ нямаше никакво значение, че ”нито ясен месец изгрея, нито пък гора се зáпали.” Със или без ”óгин” то не притежаваше абсолютна власт в ”покоите си.” Освен от ПИФ-а, техническият и оперативният контрол върху водоноските, полевите кухни, линейката, нашите и на ПУР1А4 возими радиостанции, споделено се упражняваше и от още един сайбия, сиреч ”цар господар!”

В четата на напористия ЗКС5 лейтенант Сашко Ефтимов, бе зачислен джип Газ-69, дар от ТКЗС6 в северозапада. Той и пригоденият за работно място и нощуване на щаба фургон, “не се нуждаеха“ от номера и отчет. За опазване на тайната фургонът ”заслужено” се кипреше с ника ЦБУ7, а ТКЗС-рка ”храбро” беше отстояван от джипа!?

Всички радиосредства, носими и возими бяха на подчинение на покойния бат’ Стефчо, ПНЩС8, потаен талант, безспорен капацитет, страстен поклонник на растениевъда академик Неделчев. За някои скрити таланти само подозирах, до момента, в който поех командването на 1-ви апрб. Не стана нужда от потвържение. За тях и всекидневното засвидетелствуване на уважение към ”колегата” му академик Неделчев отделих достъчно място и внимание преди няколко години в моя книга, докато той още беше жив. По етични причини до тук....

В една слънчева, септемврийска сутрин на 1981 г, с лъснати чепици и препасан с колан, започнах службата си в 1-ви апрб. Само след няколко дни бе неформалния сбор на кадровия

състав за представяне на двамата новодошли “гладиатори”, възпитаници на школата в Горна Оряховица и моя милост в столовата за войници, в приземие на метри от боклука на “мамата.”

С неизчерпаемите, вечни миязми, дом на безстрашни, огромни плъхове, истинска изпитателна лаборатория за резистентност на човек към болести?! Но нали навикът е втората ни природа, това изобщо не пречеше на никого?! Защо не беше в прекрасния, светъл и уютен клуб на 1-ви апрб разбрах след навъртане на малко служба!? Тогава ясно осъзнах, че причините са няколко! “Няма достатъчни сили, средства и време за планиране и провеждане на сложна, тилова операция в екстремни, паважни условия, на стратегическа дълбочина от около 1 км до клуба и обратно! Не се опазваше гарантирано тайната за транспорт на секретните ЧЖН-5 (черпак, желязно-никелов 5 л) и друга посуда! Спестяват се евентуални главоболия на ПИФ-а от проблеми с ТКЗС-ката!” И ко пра’им без “държавническа мисъл за икономии?!”

“Мамата” е “партизанското” име на 9-та тбр9 С него беше популярна в 1-ви апрб. Но и “главата проста между два лоста”, нашего брата танкистът, изобщо не се даваше. В стил “империята отвръща на удара” засвидетелстваше всичките си почитания на “поделението на лордовете.” Въпрос на гледна точка и усет за хумор е да харесаш или пък не, спокойно, с усмивка да приемеш, или не, тази батална класика в жанра. Ние не оставяхме незабелязани задълженията на “мамата” за охрана, отбрана, пропускателен режим и ОМП10. Не изхвърляхме оставащата много храна, заради по-високата таблица. От безкористна воинска солидарност постоянно дохранвахме ”железните чеда на мамата, наказвани” и от профи набезите на готвачите ѝ. Но, Някой горе всичко вижда. Не прощава бъркане във войнишката бака. През една леденостудена, снежна и мъглива сутрин някои профита ”хванаха” влака за Перник още преди спирката в Горна баня, докато бързо, заморничаво ”трасират” ж.п. релсите на моста към нея, барабар с “накичени под палта, полагаеми” палки салами, пакети с масло по джобове и т.н.

Горнобанци помнят симпатичния, пернишки чешит Чиче, старшина Илиев. Той отлично си разбираше занаята. Освен майстор беше и добър учител. Негов ученик беше редник Кръстев, бедно момче от Пловдив.

Незнайно по какви пътища неведоми, господни попаднало при нас?! С цялата си същност той излъчваше от онази мека доброта, най-благородна отлика в човека. Беше от онези леко пухкави душко-добродушковци, които дори и на мравката път сторват. Него никой не го вземаше на сериозно. Но и той самият знаеше, че по грешка е попаднал на грешното място, че за парашутист-разузнавач не става. Заради слабите резултати, не го откомандировах, както обикновено се постъпва. Изпратих го в школата за готвачи в Русе. И това се оказа отличен шанс за него до края на службата му и после в живота след нея. След школата се превърна в отличен готвач, не без напътствията на Чичето. Изведнъж порасна в очите на войниците! Превърна се в уважаван от всички, почти главен готвач на 1-ви апрб. След войниклъка беше главен готвач в престижно заведение до джумаята в Пловдив. Така наричат района около джамията в центъра на града, в подножието на Таксим тепе на Главната улица, с нейните около 1,8 км смятана за най-дългата пешеходна улица в Европа. Ако случайно не го бях срещнах там, нямаше да знам развоя на неговата прекрасна приказка. Чух позабравен глас зад мен да вика ”господин майор, господин майор.” Бяха изминали доста години, откакто наистина бях майор, но машинално се обърнах. Видях Кръстев захапал неизменната цигара, застанал на каменните стълби към хълма с официалното име Данов, а за мнозина по-известен като Сахат тепе. Веднага познах тънката, свенлива усмивка, с характерното, половин счупено предно зъбче. В последвалия разговор след това разбрах, че той вече е главният готвач в заведението само на още няколко стъпала по-нагоре!

Не е ясно защо Сталин е “удостоил с честта” разстрел след третия ден само братята шофьори?! Ами тилът по-недостоен ли е?! Защо съвсем незаслужено го ”обижда!?” Това естествено, е само шега, точно като готварска подправка, без която яденето не е вкусно. Тиловите герои, ятото шофьори и свързочното братство имат запазено, достойно място в аналите на ССО! Те закъде са без “летящите джугани”, Зил-157 на Виктор Каменов и Митко Хорозов и ”вечно незаредените” акумулатори на майор Георгиев, шилето! Ами Митко Аризанов, Делян Костадинов, Малютката и двамата дон Жуановци Тодор Дамянов и Златко Делев “люто оспорващи си” правата за име на специфична, интимна, гъвкава, мъжка анатомия, в стандартната, полкова система за мерки (разнообразила моя книга от 2018 г), с нескончаемите им развръщания на комплекта “Стриж” за норматив на плаца, на гребната база и къде ли още не! Едва ли някой от 68 ОПРП не помни подготовката на крайни кореспонденти от Владимир Пасев, Румен Недялков, ”Велбъжд Пауталияндров” (виж ”домовата книга” на полка) и "ку-ца-та Доо-раа, воо-доо-проо-воод-чик и саа-моо це-се-ка"?! (сричкуване на цифрите 3, 7 и 9 в азбуката на американския художник Самюъл Морз, създадена през 1835 г). Румен, ”Велбъжд“ и леко попрегърбеният ”бъбривец” Кънчо с детонаторите, ЧМВ-1611, Пластит-4 и т.н., сполучливо именуваха мерките в системата за гъвкавост, мързел и дължина, респективно ”гумен”, “канап” и “джар.” Мярката на единия е натоварена с малко солен негативизъм. Но и ”удостоеният” сякаш беше способен само на работа “за пет пари ракия и три гроша чалгия.” Другите визират специфични качества на кръстниците си. Нищо обидно! Нищо недостойно! Дали умишлено или не, но в полка беше пропусната мярката за единица обем.

Един ”динь” например, звучи подходящо, но и ”подвеждащо” кому не беше оказана честта?! Може да се гадае защо?! Както казват шопите “за пуст хатър и големо важи”, достойни кандидати никога не липсват.

А пък в една демократична, отворена система, както изискват новите реалии, място за нови мерки бол!....

Безсмъртният девиз на единното центрово-крайно братство "умри, но свръзка дай" с ”куцата Дора” сигурно означава няма свръзка, няма радиограми, няма разкрит

противник, нищо няма. За почти винаги подценяваното ято шофьори не пали, не върви, спукана гума, авария, сигурно означава късен/несъстоял се транспорт на хора, парашути, боеприпаси и т.н. от т. А до т. Б, оставане на място, ПТП и пак провал. Който не е чувал и не знае това да се обозначи. Добри, компетенти разказвачи почти винаги ще се намерят.

Съчетание от качества и труд издигат самоукия печатарски работник Бенджамин Франклин до известен политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от Бащите - основатели на САЩ. Сред изобретенията му, широко използвани и днес са затворената фурна, гръмоотводът, плавниците, медицинският катетър, бифокалните очила и още други. Известен е и с множеството си крилати цитати. Според един от тях “Добрият лекар е този, който знае безполезността на повечето лекарства.” За разлика от него Панацея, древногръцка богиня на лечението и медицината, дъщерята на Асклепий лекувала всички заболявания само с билки.

Съдържанието и скритият смисъл зад тези два вида мъдра философия най-точно знае, а понякога дозирано използва и в професионалната си практика една малка, но много специална група военнослужещи в ССО. И тя не участва в ежедневното обучение на личния състав, но винаги е на почит и уважение. Перманентната ѝ грижа е здравето и психичната устойчивост до последния човек в поделението. Коя е тази група, ли? Това са нашите лекари-парашутисти. За разлика от обикновените такива, ако така може да се нарече човек, с най-хуманната професия, според мен са особен и рядък вид птици. Всички знаят смисъла на двойния дикиш. Ако някой не знае, може да погледне в тълковен речник. За лекаря-парашутист дикишът със сигурност е повече от двоен. Първа е хипократовата: "В името на Аполон - лечителя, в името на Хигия, в името на Панацея и в името на всички богове и богини, които вземам за свидетели, поемам върху себе си тази клетва... Всичко, каквото видя или чуя при изпълнението на своята професия или извън нея и което не бива да се разправя, аз ще го пазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено." (превод от старогръцки). После е военна клетва за встъпване в редовете на армията, обучение като парашутист и т.н. Подготовката им еднакво изисква знания по медицина, психология, командно-организаторски качества, познаване на личния състав и скокове по ВДП.

Всичко за сметка за развитието им като лекари!

Вижданията на Панацея и Франклин за медицината отлично се знаеха и според случая разумно, в подходяща, премерена доза се прилагаха от всички лекари. Защо? Въпросът и отговорът са с “повишена” трудност. В ССО подготовката на парашутистите не допуска увреждане на собственото здраве. Те минават авиомедицински прегледи. Тоест, по презумпция са здрави. Нямат нужда от ежедневни медицински грижи.

И все пак сериозни или по-сериозни травми при скокове не са изключени, но те са инцидентни. Затова докторите обикновено се сблъскваха с лечение на "сериозни" хреми, настинки, главоболие и т.н. Доктор Наньо Нанев, началник на медицинския пункт в 68 ОПРП в Пловдив едва ли може да бъде причислен към гилдията на билкари или горещи последователи и поклонници на Бенджамин Франклин.това обаче, не му пречеше в голяма степен да разчита на универсален лек за всяка болежка. Неговият пенкилер (лекарство, лекуващо всички болести) беше много широко използваното по онова време комбинирано прахче, което отлично помня. Дядо Наньо, наричан така от всички в полка, не беше от най-приказливите. Пазя прекрасни спомени за този тих, скромен, отзивчив човек и отличен лекар с набито око.

Внимателно изслушваше оплакванията на съответния боец, за да дойде ред на чудодейният пенкилер с успокоителните думи: ”Нищо ти няма моето момче! Взимай прахчето и бягай! Бързо ще ти мине! Ако до два три дни не ти мине, пак се обади!” Същата "терапия" успешно прилагаше и другият колоритен лекар в пункта, старши лейтенант Веселин Иванов. Разбира се, “терапията” се прилагаше дозирано и целево. Само късметлии "боледуваха" и прекарваха по няколко дни в стационара на медицинския пункт. Нали някой трябва да поддържа и чистотата в медицинския пункт?! Докторите и внимателният добродушко, фелдшера старшина Георги Попиванов зорко следяха стационарът никога да не остава без “болни” бойци. Лекарите продължиха професионалния си път като отлични специалисти. Въпреки "тежката, натоварена" лекарска практика в полка, не е ясно и нямам никаква представа кога и как са успели да придобият специалност?! За сметка на това знам, че доктор Нанев, беше един от водещите и много търсен офталмолози във военна болница в града, още докато беше в полка. Вероятно в един момент "двете дини" са станали твърде трудни за “носене”. Не могат да се съвместят, без ущърб на едната от тях. По презумпция, работното място на лекаря е там където най-много имат нужда от него. И това естествено, го е принудило да избере не по-леката или по-сладката, а по-важната, както за него като лекар, така и за всичките му пациенти. Вярвам, че професионалната му етика и амбиции за развитие са в основата да напусне полка, за да отделя повече време на онова, което е неговото призвание и в което беше най-добър. Тоест, да лекува хора във военната болницата в Пловдив. От военния парашутизъм бе взел и получил почти всичко. Беше военен парашутист I клас и инструктор-парашутист. Имаше и огромното уважение и респект на всички парашутисти, които са имали честта да го познават! Какво повече да желае? Идентично е развитието и на Веско. Беше лекар в същата болница, по-късно във “Военен сананоториум”, а от есента на 1992 г “Специализирана болница за рехабилитация-ВИТА” ЕООД във Велинград. Има още един доктор, с когото не съм служил в 68 ОПРП, но познавам от командировка за съвместно обучение с 10-та Група Специални сили на САЩ за действие в изключително ниски температури. Пазя прекрасни спомени за трагично загиналия при изпълнение на парашутен скок с ръчно отваряне на раницата Иван Трифонов! В хода на командировката, няколко дни просто карахме ски по екстремни писти в курорта Smuglers Notch (проход на контрабандистите) над град Бърлингът във Върмонт, близо до границата с Канада. Още на втория ден се наложи да потърся мединска помощ. Силно навехнах глезен и едва стоях на крака. Американците се притесниха. Настояваха да отидем в болница. Но без мен нашата група беше няма, без преводач. Освен това имах лекар до себе си и отказах.

След внимателен преглед Ванката каза че, няма нищо счупено, поиска от домакините някакви неща и реши проблема. Дори и само това да бе пак щях да помня само с много добро този строен, не много разговорлив, сериозен и симпатичен човек! Най-вероятната причина за неговата ужасна трагедия е фатално стечение на множество фактори. Сред тях особено се открояват надценяване на личната му подготовка за изпълнение на подобен вид скокове, пренебрегната от определени длъжностни лица, преди, по време на самите скокове и безразсъдното, престъпно, окончателно решение на един “строен” комутан в 68 бригада! Случаят се знае и помни много добре от мнозина свидетели. Аз нямам неоспорими доказателства, затова спирам до тук. Не знам могат ли да се намерят най-точните думи за тази трагедия и абсолютно безмислие на погубването му, загубата за близки, приятели и колеги?! Мога само да кажа, че мъртвите живеят толкова, колкото е жив споменът за тях. Иване, помня те! Пазя добри спомени за теб! Мир на душата ти!

Вярвам, че не по различни са били и докторите във 2-ри и 3-ти апрб, за които нямам информация. За събратята им в 1-ви апрб в софийския квартал "Горна баня" пазя много спомени. По-слабо помня доктор Атанасов, лекар от 1975 г до 1981 г. Той е един от малцината без парашутни скокове. Помня, че съпроводи с линейка Стенли до ВМА след трагичния случай на ж.п. прелез циганката на 25.07.1986 г. Но тогава вече бе лекар на един от батальоните на “мамата.” В момента на нещастието е бил дежурен в ОМП на същата. За този случай вече писах в моя книга, както и в отделен, специално посветен на Стенли разказ. След доктор Атанасов, през есента на 1982 г, направо от МА, София, с нови, скърцащи чепици и препасан с нов офицерски колан в 1-ви апрб, по устав се представи доктор Кирил Асенов Иванов. Той наследи кабинета на предшественика си в ОМП на “мамата”. Коко много бързо се адаптира и опозна личния състав в поделението. Нататък продължи с обичайните докторски кахъри и неусетно се стана един от нас. Съвсем естествено, бащината сянка на един от най-добрите уролози в България, няма как да не му е тежала. Затова се казваше Асенов, а не Иванов, каквато в действителност е фамилията му. За някои от нас продължава да си бъде познат само с фамилиарното, непретенциозно Коко. Както и преддшествениците и наследниците си, знаеше, че много добър специалист на подобно място не може и няма как да стане. Дори и ако беше травматолог, какъвто по презумция е необходим, пак нямаше големи шансове за професионално развитие. Интересите на доктор Асенов бяха в областта хирургия. Единственият травматолог, служил в 86-та прб, РГК12 в Мусачево е доктор Запрянов. До преди години беше в спешния травматологичен кабинет на ВМА и често бе търсен за помощ. Той продължава да е един от най-уважаваните доктори. Доктор Асенов натрупа опит в парашутизма колкото е възможно, без да нарушава подготовката за лекарска специалност. Само една година, по медицински причини, не е успял да изпълни всички скокове.

Започна с успешен изпит по ВДП13 за допускане до скокове. След това дойде моментът на истината. Не помня точната дата. Помня обаче, първия му скок, почти толкова добре, колкото и собствия си такъв на летище Поликраище, преди повече от 50 г вече. Първият скок с парашут е като първата любов в живота -ръжда не хваща! Никога не се забравя, независимо от вълнения, излишно, но задължително, бързо стрелване през ума ами ако...?! Иинстинктът за самосъхранение, този “предпазен клапан”, никога, ама наистина никога не изчезва. Със всеки скок веднага отново се задейства. Чак след успешното приземяване временно се затваря. Идва поредното огромно облекчение и удовлетворение. За пореден път човекът е победил собствения си страх! Няма значение колко е голям, малък или още по-малък. Силната емоция вече е снижила градусите. Настъпило е времето за разбор, отмор и други такива, съвсем прозаични неща....

На летището в Кондофрей всичко беше сякаш по поръчка. Ни най-малко облаче на хоризонта. Топло, но не горещо, слънчево, приятно време. Вятър 0 м/сек. Видимост до където ти стига погледът. Много голяма, мека, сякаш току-що разорана нива. Рохкава като памук пръст. Няма суетене. Няма и бързане. Спокойна обстановка. Всичко вървеше по план и в график. И сякаш освен малко кураж нищо друго не беше необходимо, за да отметнем в графата успешни поредните скокове! След малко по-голяма от обикновено врътня Коко се качи в Анчето. То също се отнесе с необходимите внимание и уважение, както подобава за доктор при Първия му парашутен скок! Направи специален заход само за него, чест с каквото рядко удостоява някого!

Бях вече на плаца на приземяване. Лесно и бързо забелязах бялата му парашутна каска. Помня, че беше чул командите на осигуритената команда по мегафона, изпълни разпорежданията им и като за първи скок, сравнително добре се справи с управлението на УП-9М и приземяването. След това получи и традиционните леки ритници отзад за добре дошъл в семейството на парашутистите. Не може без малко критика! “Не хвана стабилното” след наускане на Анчето. От това се възползва силният динамичен удар. “Грабна” му каската и с все сила я запокити на нейде към земята. Първи скок, първи скок, но и самият Коко никак не е за подценяване! Успя да проследи къде приблизително се е приземила преди него. Затова почти веднага я намери. Сигурен съм, че освен емоциите, страха и т.н. помни “небесната стюрдеса” и нейния “скъп спомен”, морави следи по врата. Това са само бели кахъри. Нали случките раждат спомените? Случват се и на най-печените, ако пренебрегнат предпоследния етап от скатаване на парашута - прогонка на подвесната система.

Това едва ли можеше да го стресне. Успешно изпълни общо около 180 парашутни скока. Доби парашутен опит и самочувствие. Превърна се в почти несменяем в командата за приземяване на различни плацове. В много редки случаи се наложи да осигури някой “бацил” (санитарен инструктор от школата в Русе) в ОМП на “мамата.” И точно като дядо Наньо и много други, просто стана един от нас.

Първата стоянка на зимния подвижен лагер през 1983 г спокойно можеше да бъде на местността “Кърлежа”, на 700 м.н.в., над 9-та тбр. Условията за водене на занятия там са в пъти по-сложни от тези над Крайници, дупнишко село в най-южните склонове на Верила, в открита местност, на 600 м.н.в. В края на Януари там нямаше сняг. Няма и гора. За сметка на това имаше в изобилие гъста и лепкава, глинеста кал. Лагерът започна странно! Без боен паршутен скок с контейнер ГК 30, въоръжение и снаряжение и последващо изнасяне с разузнаване на РГСН до района?! Това беше корегирано и компенсирано с много труден преход, с пробиване на пъртина в сняг, на места до кръста дълбок, много студено време в началото на Февруари, в силно пресечена ПГМ14, покрай хижа “Вада” на 1410 м.н.в. и най-красивия дял на Рила, местността “Урдина река” на 1600 м н.в., за да стигнем до втората стоянка под връх Мусала на 2729 м н.в. който носи името на Мальо войвода или на малите езера в североизточното му подножие.

През първия ден създавахме условия за живот в огромна, кална мизерия. РГСН 15 си строяха “полеви квартири”. Копаеха и маскираха землянките в ската на сравнително малък и плитък дол с оскъдни храсти.

Разпъването на палатки, организирането на охрана и отбрана на лагера и т.н. също беше по график. И сякаш цялата тази организирана какакфония нямаше да бъде наред, ако някой или нещо не я наруши. Не е задължително човек винаги да се учи от своите грешки. Доказано по-добре е да използва натрупания опит от други. Но за апологетите за придобиване на собствен такъв тази максимата не важи. Такъв беше опитът за огъване на ламарина. За пореден път видях, че всяко нещо си има чалъм. Само с груба сила няма как да стане. Ламарината “показа, воля, мускули и точен мерник!” Няколко пъти “измамно” се огъна, но все в предпочитаната от нея посока. Накрая приключи с нанасяне на светкавичен “отличителен знак” на челото на “мъчителя”, покойния днес Йордан Илчев. След преглед докторът установил, че се налага шев на вече “готовата кройка”, невъзможен в полеви условия. Двамата с Данчо отидоха в близката Дупнишка болница. Там се оказва, че в момента няма хирург?! “Естествено няма нужда” и от упойка на “готовата кройка!” Затова Коко започва сръчно да “ниже” красив, ситен бод след бод, докато храбра медицинска сестра здраво стиска ръката на Данчо! Няма нищо страшно в компанията на млада и красива медицинска сестра! Затова нито ръката, нито окото, респективно на “шивача” и този, когото “шият” не трепват! Както казва популярна гръцка поговорка “Тí ειναι о πоνоς μπρоστα στην καλη!” или в превод “Какво е болката пред красотата!” Помня знаменателно участие на Коко в също такъв скок до левия бряг на Струма, южно от Кресна. За първи път се прехвърляхме по въздух в този борчески район на четници, воеводи, и най-романтичната част от историята на България. В такива случаи командата на плаца за приземяване отива на място няколко дни по-рано. Така беше и тогава. Командата, начело с началника на ПДС на 1-ви апрб замина за Кресна и докладва по радиостанцията за условията и евентуалните препятствия при боен парашутен скок с въоръжение, снаряжение и ГК-3016 в дневни условия, на непозната местност. Оставаше да чака Ил-18 от летище Доброславци с парашутистите и да започнат скоковете. Но, добрата работа си иска и съблазнително подканва към заслужен, добър обяд. Пък и скоковете са чак на следващия ден! Е, тогава, сухоежбината от поделението е излишна, щом на близичко, в центъра на града има гарнизонен военен клуб с ресторант и топла храна. До там са само някакви си 20-на минути. Ами, добре! Речено - сторено. Да де, ама без бира или каквото там предлагат “за поливане” може ли? “Също не!” Е да де, ама нарушава ли се заповед?! “Пак не!”

Работно време и район са валидни за гарнизон София. Освен това е 08.04.1984 г. Точно ден след празника на медицинските работници. Затова след добрия обяд и ичкиите, без подобаващото му отбелязване със стрелкова тренировка с личното оръжие на командата тая работа няма като как да стане я! По тези земи са бродили немили-недраги македонски комити, а воеводи от ранга на Яне Сандански и Пейо Яворов чети са водили! “Тържественото” отбелязване на медицинския празник и славните комитски времена, “повишава” огневата подготовка в стрелба по нестандартни цели. Не без значение е и уплътняване на времето, за да няма разхайтване. Стрелбището на гарнизон Кресна беше в края на село Сливница, на същите 20-ина минути от военния клуб, почти срещу плаца за приземяване, от другата страна на река Струма и с всичко необходимо за безопасни стрелби. Нооо “не било подготвено” за такава тренировка. Не знам дали изобщо е имало обструкции или “по-доброто” решение е взето с пълен консенсус?! В крайна сметка стрелбата се провежда от няколко разкрача, по празни бутилки, поставени върху натъпкания масивен, но дървен, медицински съндък до горе с всевъзможни лекарства за предстоящия лагер. След голямата патаклама съвременните “комити се поизпотили” и попревършили боеприпасите. Когато дошъл час за заслужен рахатлък докторът прегледал сандъка! Установил, че няма невъзвратими загуби! Няма заседнали куршуми, налагащи оперативна намеса! Имало малки поражения, но извън графата съществени! Обстойният докторски преглед на трезва глава по-късно, потвърдил вече поставената диагноза. Затова Коко се зарадвал че не са “тренирали” и мятане на ръчни гранати! Македонските комити сигурно са мятали на необорудвано място. Но нашите не са “тренирали” този вид бой, не защото не заслужават внимание, а защото не са ги имали под ръка! Не са и част от личното въоръжение в мирно време. Съмнително е ако са имали, дали “безстрашният” съндък е щял да им окаже такава упорита съпротива! По-късно съм виждал “храбреца” с тук-там вече “завехнали стари рани.” Малко по философски поглед би ги дефинирал като вентилационни отвори или като оригинална превенция срещу мухлясване на ценните илачи!

През 1984 г палатките в летния лагер бяха “скрити” на поляни във висока, гъста, борова гора над живописното село Балша! Прекрасна панорама към София, летище Доброславци и околността! До Витоша в краката ти! Пасторални декори, сцена за “хора на групарите” 17 в 1-апрб! След занятия, скокове и прочее, сегиз-тогиз огласял околните поляни с песента “The House that Jack Built” (“Къщата, която Джак построи”) на Дѐйвид Бо̀уи, британски певец, композитор, мулти-инструменталист, продуцент, аранжор, художник и актьор много популярен през 70-те и 80-те на XX в. Поляните там и днес са същите, ние не! Но пък пазим спомените за китарата, речитатива на фронтмена на групарите Коко и характерното кимване с глава, знак за съсредоточаване на “хористите” върху припева “къ-ща-та-та, ко-я-то Джак си пос-тро-и!”

Доктор Асенов също продължи по обичайния път. След успешен положен изпит наследи бащината си специалност урология. Пазя спомен за малко куриозен случай от времето, когато беше в 34 кабинет на ИСМП “Пирогов.” В Института, съвсем по късна доба, по спешност докарват възрастна жена. По това време на денощието нормалните хора вече дълбоко спят. Лекарите не могат да диагностицират проблема на намерена някъде на улицата безпомощна Ελληνιδα. Освен родния гръцки, не владее никакъв друг език. От къде да ѝ намерят преводач по това време?! За късмет в дежурния екипа е доктор Асенов. След като езикът на Омир е идентифициран, Коко предлага решението, визирано по-долу. По домашния телефон ме вдигна по тревога по първи петли. С изпратената линейка, със светещ син буркан и пищяща сирена пристигнах в ИСМП “Пирогов.” После беше лесно. Лекарите бързо установиха, че има спукан апандесит или апендицит, за мен без значение. Помня, че няколко пъти зададох едни и същи въпроси, вероятно практика, за избягване на грешка, което в случая изобщо не е важно. По-интересното е, че кирѝята получи нужната ѝ спешна помощ. Днес доктор Асенов е лекар в УМБАЛ “Лозенец”, създадена като Правителствена поликлиника за здравно осигуряване и профилактично обслужване на висшия ешалон на страната на 15.04.1948 г.

Доктор Дончев също пристигна с чисто новичък колан и скърцащи чепици през есента на 1989 г. Лично бе доведен от доктор Асенов. Помня препоръките на Коко към него, при проблем, без притеснения, веднага да се обръща към мен. В същото време все някой идваше или тръгваше от канцеларията ми, сякаш специално да му покаже ежедневието на НЩ18, “товарен конъ” и обичаен виновник за всичко, случващо се или не във всяко поделение. Дончо смутено пристъпи от единия на другия си крак. Видя, че в момента не мога да му отделя много време и “подгони” службата в 1-ви апрб. Той също стана парашутист, един от нас. Има около 50 скока за 2-те години служба през 1989 и 1990 г Като всички лекари придоби специалност. Тя също не е травматология. Пазя отлични спомени и за него. Скромен, не особено разговорлив, но пък точен и отзивчив.

По-късно разбрах, че през 2004 г, докато бях Старши национален представител в Централното военно командване на САЩ, той е бил в един от българските контингенти в Ирак. Сигурно е знаел, че през мен минава абсолютно цялата информация за контингентите ни в Ирак и Афганистан с детайлно описани задачи, оперативно подчинение и т.н. През CENTRIXS, PROCOM, SIPRNET и INET (режимни системи за свръзка) лесно обменях оперативна информация с тях и други на няколко континента. Той не си позволи да се обади.

Вероятно е смятал, че без спешна нужда не бива да го прави. Спокойно можех да го чуя в кратки, ненатоварени паузи. Не помня годината, но знам, кога и къде научих. Беше 18 Октомври, до паметника с имената на парашутистите, загинали при Стражин, Страцин, Куманово и в Унгария... Днес доцент, доктор Дончев е един от водещите оториноларинголози във ВМА, София. Оказвал ми е медицинска помощ, както и на много други парашутисти. Коко, Дончо и другите наши доктори си остават част от парашутната ни общност. И както много по-мъдри хора отдавна са казали, откакто свят светува така е било и така ще бъде. Така е приятели! Времето непрекъснато се върти, а историята се плете в нишки от минало към бъдеще. Затова нека помним миналото и с вяра и надежда продължим да се движим напред!

P.S.: Първоначаният замисъл за този, да го наречем леко закачлив очерк, предвиждаше да бъде само за една от гилдиите, да е по-кратък и по-лесен за асимилиране от всички, без добри познания за службата в СПЕЦНАЗ/ССО. За сметка на размера, който има значение, тук всички гилдии са представени еднакво, не обширно, но пък със заслужено внимание. Дължа извинение на дръзналите да изтърпят последното изречение и неизбежните специфични термини, акроними и имена, без значение дали от любопитство или по друга причина. Надявам се на равностойна отплата, докоснала ги не до поредна, леко митологизирана, героична романтика за българските “рамбовци”, а до ежедневието, бита и същиността на част от парашутната общност.

И З П О Л З В А Н И С Ъ К Р А Щ Е Н И Я

БГ1- Бойна готовност

ОМП10 - Обединен медицински пункт

апрб2 - Армейски парашутно-разузнавателен батальон

ЧМВ -1611- Часовников минен взривател

ОПРП3 - Отделен парашутно-разузнавателен полк

РГК12 - Резерв на Главното командване

ПУР1А4 - Пункт за управление на разузнаването на 1-ва Армия

ВДП13 - Въздушно-десантна подготовка

ЗКС5 - Заместник-командир по снабдяването

ПГМ 14 - Планинско-гориста местност

ТКЗС6 - Трудово кооперативно земеделско стопанство

РГСН15 - Разузнавателна група със специално назначение

ЦБУ7- Център за бойно управление

ГК-3016 - товарен контейнер (грузовой контейнер)

ПНЩС8 - Помощник на НЩ по свръзките

групар17 - Жаргон за командир на РГСН

тбр9- Танкова бригада

НЩ 18- Началник на щаба

Статията е подготвена от о.р.полк.Димитър Георгиев Димитров -Военен парашутист-1-ви клас и Инструктор -парашутист. Поместена е без редакция и намеса на администратора.

 

 

НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ

4000 Пловдив, ул. „Братя Бъкстон” -61

                                          

ДО КОМАНДИРА НА СКСО И   НАЧАЛНИК НА ГАРНИЗОН ПЛОВДИВ

ГЕНЕРАЛ - МАЙОР ЯВОР МАТЕЕВ


П
О З Д Р А В И Т Е Л Е Н А Д Р Е С

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ - МАЙОР,

От името на Националното ръководство (НР) на Съюза на българските парашутисти (СБП) и лично от свое име, най-сърдечно Ви поздравявам, а чрез Вас и целия личен състав на СКСО по случай 81-та годишнина от сформирането на Парашутната дружина - Първото парашутно поделение в БА и създаване на Силите за Специални операции (ССО) на БА!

Парашутната дружина е записала славни и незабравими страници във Военната история на България, с които ние парашутистите заслужено се гордеем.

За тези 81 години развитие, нейните наследници–военните парашутисти доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. Постигнатите през годините резултати са основание за самочувствие и заслужен авторитет. С високия си професионализъм, във времето на израстване и промени в БА, поколения български парашутисти отстояваха миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения от БА.

И днес Вие Наследниците на успехите на военните парашутисти по безспорен начин продължавате традицията да сте войни на честта, безпределно предани на Отечеството! Като елитен Вид войски с високия си професионализъм, със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, със своята готовност за саможертва в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството ни – Република България, сте заслужили голяма признателност и уважение.

Убедени сме и вярваме, че с високия си професионализъм ще продължите, със същата любов, жар и дръзновение да отстоявате авторитета на СКСО, като влагате цялата си енергия в името на създаването на едни съвременни ССО на БА, с постоянна готовност за защитата на Родината ни.

В този празничен за Вас ден, приемете най – искрените пожелания от парашутистите от Съюза, преди всичко за крепко здраве, благополучие, щастие, сили и енергия за издигане на подготовката и престижа на ССО на БА у нас и в чужбина!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НР НА „СБП"        О.З. ПОЛК.  СИРМО ПЕТРОВ СИРМОВ

Националното ръководство на Съюза на българските парашутисти кани всички свои членове и симпатизанти да участват в тържественото честване на 81-вата годишнина от сформиане на Парашутната дружина и създаването на Специалните сили на БА.

 

ПРОГРАМА

За честване на 81-вата годишнина от сформирането на Парашутната дружина и създаването на Специалните сили на БА, което ще се проведе на 18.03.2024г. в гр. Пловдив в район № 2 на СКСО на ул. “Радко Димитриев“ № 2    

До 10.10       Пристигане на официалните гости и представителите на медии-район №2 на СКСО на ул. „Радко  Димитриев"                        

10.10           Церемония по посрещане на официалния гост

10.20           Тържествен строй, четене на заповеди и приветствия

10.50            Отслужване на благодарствен молебен за здраве от Н.В. Пр. Пловдивския митрополит Николай

11.10            Полагане на венци и цветя на паметната плоча на загиналите герои -парашутисти пред параклиса „Св.  Йоан Рилски   Чудотворец“

11.20          Преминаване на тържествен марш

11.30           Представяне на въоръжение, бойна и специална техника   и екипировка на Специалните сили на БА            

СЪЮЗЪТ НA БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТЧЕТЕ СВОЯТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2023 ГОДИНА И ПРИЕ ОСНОВОПОЛАГАЩИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ДЕЙНОСТТА СИ ПРЕЗ 2024Г.

На 23.02.2024 г. в клуба на Съюза на българските парашутисти (СБП) в гр. Пловдив, на ул. „Братя Бъкстон” 61 се проведе Шестнадесетото редовно общо събрание на съюза на българските парашутисти (СБП).

По традиция след откриване на събранието Отец Павел –член на СБП отслужи водосвет за здраве.

Гости на събранието бяха:

-полковник Йордан Йорданов–НЩ на Съвместното Командване на Специалните Операции (СКСО);

-л-т от резерва на Р. Италия –Джузепе Да Куано – председател на съюза на Офицерите от резерва отговарящ за България и Хърватия ,служил в алпийските части, изпълнявал парашутни скокове. Същият притежава българско гражданство;

-г-н Николай Костадинов Костадинов -внукът на легендарния о.з. полк Никола Костадинов (Бачо Кольо) – тогава като подпоручик, участник във Втората световна Война в състава на Парашутната дружина като адютанта на командира на дружината. Участвал в боевете при Стражин, Страцин и Старо Нагоричене, където е ранен. Кавалер е на множество военни отличия, включително и Орден за храброст. Дългогодишен председател на Военноинвалидите в България;

-г-жа Атанаска Нанева от гр. Карлово – писател, член на Съюза на българските писатели, автор на 14 книги.

В работата на Общото събрание взеха участие български парашутисти, членове на СБП от: регион Пловдив; Областна структура на СБП – София; Общинска структура на СБП - Карлово-Калофер; Общинска структура на СБП – Белово-Костенец.

1.В годишния си доклад на Националното ръководство (НР) на СБП отчете дейността на сдружението през 2023г. като основните акценти в него бяха на:

I.ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА СДРУЖЕНИЕТО ПО ЧЛ. 38 (1) ОТ ЗЮЛНЦ.

1.ПОДРОБНО БЕ РАЗГЛЕДАНО ЗА КАКВО СБП ИЗРАЗХОДВА ИМУЩЕСТВОТО СИ ПРЕЗ 2023 ГОД. С АКЦЕНТ НА:

1.1.В мероприятията допринесли за развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество и физическата култура. – беше посочени основните мероприятия проведени в СБП за подпомагане на развитието и усъвършенстването на общочовешките и духовните ценности на своите членове, чрез създаване на творческа среда и подпомагане на техните способности;

1.2.Отчетени бяха Социални помощи -Подпомагане на социално слаби, хора с увреждания или лица, нуждаещи се от грижи – и изразходваните средства, и как НР на Сдружението със свое решение, съгласно обявения ред и правила за осъществяване на подбор и социално подпомагане на свои членове е подпомогнало определен брой парашутисти-ветерани;

1.3.Подпомагане на социалната интеграция и личностна реализация-проведени мероприятия;

1.4.Защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението.

II. ГОДИШЕН ДОКЛАД ПО ЧЛ. 40 (2) ОТ ЗЮЛНЦ.

2.1.СЪЩЕСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ИЗРАЗХОДВАНИТЕ ЗА ТЯХ СРЕДСТВА, ВРЪЗКАТА ИМ С ЦЕЛИТЕ И ГОДИШНАТА ПРОГРАМА НА СДРУЖЕНИЕТО И ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ.

2.1.1. По организационната дейност.

През отчетния период основните усилия на НР на СБП бяха насочени към: организиране на смислена организационна дейност; приемане на решения и повеждане на целенасочени практически мероприятия съгласно вътрешните правила, организационните и методически документи (правилници, наредби, инструкции), Устава на сдружението и нормативните документи (актове) на страната, които подпомагаха и гарантираха пълноценното му функциониране; осигуряване изпълнението на решенията на поведеното Общо събрание през 2023г.; прием на нови членове и тяхното предлагане за утвърждаване от Общото събрание, организационното укрепване на областни и общински структури в страната в области с концентрация на парашутисти.

2.1.2. Други проведени мероприятия.

Посочени бяха всички по-важни проведени мероприятия по организационната дейност в изпълнение на Целите и Годишната програма на СБП и изразходваните средства за тяхното провеждане.

Отчетено беше, че в резултат на тези проведени мероприятия, беше/ха: усъвършенствани част от разработените организационни и методически документи; подобрени условията за нормален организационен живот в сдружението, за по-качествено реализиране на поставените цели и задачи; подобрени организацията за масовизиране на доброволното обединение на физически лица в сдружението; укрепване на неговата структура.

Тук се посочва, че през отчетния период бяха проведени и немалко мероприятия със спомагателен и обслужващ характер съдействащи за изпълнение целите и годишната Програма за действие на Сдружението, като се акцентира на най-важните от тях:

-подобряване на дизайна и изработка на плакети, значки и календари на СБП;

-дооборудване на клуба на българските парашутисти и изготвени нови табла – Оцеляване в екстремални условия, сам всред дивата природа;

-представяне на две книги посветени на историята на българските парашутисти;

-проведените традиционни срещи на българските парашутисти: „Пловдив-23”, „Белово-23”, „Калофер-23”;

-проведените великденски, коледни коктейли и честванията на 80-та годишнина от създаването на Парашутната дружина - 79-та годишнина от Първия й боен ден;

-Изготвени и изпратени бяха предложения до министъра на отбраната във връзка с: честване на 80-та годишнина от формиране на Парашутната дружина-Първото парашутно поделение в БА; 6-ти май празник БА и 18-ти октомври–ден на парашутиста от БА за награждаване на членове на СБП-наградени бяха – общо 23 човека – от тях с предметни награди – 9 човека и с грамоти 14 човека;

-Със заповед на Председателят на НР на СБП бяха наградени с почетна грамота, плакети, знак на СБП – 28 човека за активно участие в изпълнение на мероприятията от Годишната програма на СБП, за подпомагане на дейността на СБП и ръководители на институции и местното ръководство на гр. Пловдив. Освен това с грамота и знак на СБП, бяха наградени -30 от членовете на СБП.

Всички тези мероприятия допринесоха за: пропагандиране сред българската общественост на целите, постиженията, опита на сдружението и издигане на неговия авторитет.

2.1.3. Набиране имущество на Сдружение „СБП”

Детайлно беше посочено как и колко средства и имущество е получил СБП през 2023г.

2.1.5. Работа с медиите.

Отчетено беше, че журналистите периодично бяха информирани за дейностите осъществявани от СБП, като по-основните проведени мероприятия през отчетния период, кои медии и кога за какво са информирани.

2.1.6. Интернет страница.

През отчетната година сайтът на сдружението е посетен от над 155 300 души.

НР на СБП отчита, че Интернет страницата е изключително полезна за предоставяне на своите членове и симпатизанти на необходимата информация за своята дейност и популяризиране на историята и достиженията на българските парашутисти у нас и в чужбина, затова през настоящата година е предвидено да се промени дизайна на сайта.

2.2.Във вида, размера, стойността и целите на получените и предоставените дарения, както и данните за дарителите -Подробно бяха посочени даренията и кой ги е извършил. Целите на подпомагането са били, СБП да си създаде нормални условия и да функционира и провежда пълноценна дейност, по изпълнение на приетите си основни цели и годишна програма.

Отчетено беше и че СБП, вече притежава собствено имущество (оборудването на клуба на СБП). През отчетния период Сдружението не е получавало безвъзмездно средства и имущество от държавата, община Пловдив и фондове с тяхно участие, не е извършвало и не е получавало приходи от допълнителна стопанска дейност за набиране на средства. Сдружението също така, не е сключвало договори за спонсорство и не е организирало национални и международни прояви.

2.3 Във финансовия отчет (резултат) на СБП през 2023г. бяха посочени:

-отчета на приходите и разходите в сдружението към 31.12.2023 година. Направен беше подробен и задълбочен анализ на събраните и изразходвани средства в сдружението през 2023г.

2.Председателят на Контролния съвет (КС) на СБП о.з. полк. Смилен Драгански в годишния отчет на Контролния съвет (КС) на СБП - акцентира на финансовата дисциплина, отчетността и спазване устава на съюза. Нарушения и злоупотреби не бяха констатирани. Оценката за дейността на НР и СБП беше изцяло позитивна.

3.Събранието прие Основните насоки; Програмата за действие и Бюджета на СБП за 2024г.

4. Утвърден беше прима на 53 нови членове на СБП от НР през 2023г., както следва:

-в гр. Пловдив – 21 човека;

-в областна структура на СБП–София- 15 човека, от които двама от Италия с двойно гражданство (италианско и българско): ген. от резерва Джанфранко Вака и л-т от резерва Джузепе Да Куано.

-в гр. Варна – 1 човек;

-в общинска структура на СБП- Карлово – Калофер – 12 човека.

-в гр. Плевен -1 човек;

-в общинска структура на СБП –Белово-Костенец – 1 човек.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НР НА  СБП: О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

„СТЕНЛИ-СЪДБАТА НА ЕДИН ЧЕСТЕН И ПОЧТЕН ЧОВЕК-ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ПАРАШУТИЗМА В БЪЛГАРИЯ, ПОСТРАДАЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИЯ СИ ДЪЛГ” ИЛИ „РОДНИЯТ ДА ЛЕТИ НЕ МОЖЕ ДА ПЪЛЗИ” –Една вълнуваща история, записана и преразказана от бившия командир на Първи армейски парашутно-разузнавателен батальон (1АПРБ) Спецназ към 1-ва БА о.з. полк. Димитър Георгиев Димитров - инструктор-парашутист и военен парашутист-1-ви клас.

С Т Е Н Л И

„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно. В делата, достойният се ръководи от справедливостта, а простият - от изгодата!“ Конфуций

         Този разказ е синтезиран запис само на това, което Стенли сметна за достатъчно да сподели с мен. Разбира се, той е допълнен с мои лични бележки, само за изясняване, допълване и оформяне на текста.

Днес информацията за самото съществуване на АБпФК (активен борец против фашизма и капитализма) е terra incognita за младите поколения в България. Този период от историята ни е сложен и съпътства с много контекст и дебати. Предвид това, нека маркирам понятието АБпФК. Това е лице, участвало или подпомагало БКП до 1945 г и съпротивителното ѝ движение в България, главно през II св.в.

         На специален конгрес, открит на 27.10.1947 г в столичния кинотеатър „Република“, е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБпФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война". За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него „антифашист №1 в България“ предупреждава делегатите, че СБпФК трябва да бъде „непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства.“ Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините. През 1959 г ЦК на БКП създава специален Комитет на АБпФК. Целта е формиране на система за обществени привилегии за признатите за АБпФК, децата и внуци им, които се превръщат във важна опора за позицията на Тодор Живков начело на страната и БКП. За обявяването на лице за АБпФК били необходими двама АБпФК. Те свидетелствали и гарантирали дейността на кандидата за АБпФК. Следвало формално проучване и с това процедурата приключвала. Много от АБпФК успяват да си издействат приемане без всякаква дейност, с показанията на приятели. За подобен случай с родната му майка си спомня и Стенли. Естествено тя отказала такова писмено свидетелство на този кандидат АБпФК, защото убитият ѝ съпруг никога дори не ѝ е споменавал за негова подобна дейност. Намерил ли е други свидетели може само да гадаем?! Най-вероятно да. Може ли в средата на 80-те г на миналия век, 40 г след 09.09.1944 г, в България да има 240 000 АбпФ К!? Може, ако се е сбъднала надеждата на поета Христо Смирненски в стихотворението му „Йохан“, че от всяка партизанска „капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!“

         Привилегиите за самите АБпФК са степенувани първоначално в 4 категории, станали впоследствие 5 категории. В 1-ва категория са включени загиналите, осъдените на смърт и които са били комунистически партизани повече от една година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в комунистическата борба. По-късно е прибавена и 5-та категория, като категоризацията се осъществява от Съюза на АБпФК. На първо място било отпускане на специална народна пенсия. В добавка АБпФК са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт. Всеки АБпФК е имал право на кредит от 6000 лв след престояването на 6 месеца на минимална вноска от 1800 лв в банката като жилищно-спестовен кредит. Веднага след тиражирането му се предлага и закупуване на жилище. Това право се дава само еднократно на дете на АБПФК (при повече деца, само едното го ползва). Останалите хора чакаха тиражиране на разрешение за кредит и разрешение да закупят жилище десетилетия, а повечето не дочакаха така наречените дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Самите АБпФК и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на АБпФК, които са получили оценка „среден 3“, по параграф „Ж“ от закона. В гимназиите с преподаване на чужд език след 7-и клас за тях са заделяни 20 % от местата през 70-те г на миналия век. За приемане с оценка „слаб 2“ се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено е било давано. През 80-те г на същия век броят на децата на АБпФК намалява по естествени причини и затова влиза в сила друга наредба. Според нея само 30 % от местата във ВУЗ са за деца на АБпФК, но практически се приемат всички, които желаят. За аспирантура са приемани всички желаещи, а при защитата официално е било съобщавано, че аспирантът е дете на АБпФК. При отпускането на стипендии и общежития децата на АБпФК са били с предимство. Децата на АБпФК са назначавани с предимство и на работа. На внуците на АБпФК формално не са предоставяни привилегии ?! Да, да, ама не, както би възкликнал Петко Бочаров, известен журналист от миналия век. Затова много АБпФК осиновяват внуците си, което обаче е забранено на даден етап със закон. За да се даде възможност на Тодор Живков да осинови внучката си Евгения, този закон е отменен от Народното събрание за няколко часа, след което отново е прегласуван и пак влиза в сила. Има куриозни случаи/ Вдовици на партизани осиновяват внуци, а те, родени години след смъртта на дядо си, използват привилегиите на деца на загинали. Такъв случай е огласен от журналиста Георги Тамбуев (вестник „Труд“, статията „Корупция, облечена във власт“ от 1987 г, за която Тодор Живков нарежда той да бъде уволнен и изключен от БКП, а видните АБпФК са възмутени какво пише във вестника за „едно наше момче“.

         За АБпФК дотук, В Интернет пространството има предостатъчно достъпна информация за всеки интересуващ се от въпроса. Доколко е достоверна или не е дискусионен въпрос. Все пак има и автентични документи за облагите и привилегиите на правоимащите. Такива съдържа например книгата „По коридорите на властта” на генерал Георги Милушев, трети и последен началник на Управлението за безопасност и охрана в продължение на 3 г от 06.10.1986. до 14.11 1989 г.

         Следващите редове са отредени на достоен българин, който формално бихме могли да считаме за АбпФК. Но, той, братята и сестра им, не са на същото мнение. Те спокойно могат да бъдат посочени като супер изключение от привилегированата каста на правоимащите, защото нямат нищо общо с техните облаги, каквито никога и по никакъв повод не са ползвали.

         Аз познавам Стенли от есента на 1981 г като скромен инструктор в ПДС на 1-ви апрб. Въпреки, че имахме много добри лични и служебни отношения до 12.02.2024 г не знаех тези сериозни подробности от неговата биография. Сега знам, че в годините, когато е могъл да се гордее с миналото на семейството си и да се възползва от облаги за правоимащи, нито той, нито някой от семейството му го е направил! Най-големият от тримата братя е завършил ВМЕИ (днес ТУ) със златен медал. Има научна степен. Бил е директор на ЦИИТ, София. По-малкият му брат е възпитаник на художествената гимназия в Казанлък и Художествената академия. Самият Стенли е завършил СПТУ по машиностроене „генерал Иван Бъчваров” в Севлиево със специалност шлосер. „Основателни” причини на „съвестни, стриктни” служители буквално го отказват от Механотехникума в Габрово веднага след края на редовната военна служба в 86-та Учебна парашутно-разузнавателна база (86-та упрб) резерв на главното командване ( РГК) в Мусачево. Повече „не може”да получава полагаемите, „огромни”, законни и без изключение на всички учащи вечерно и задочно, пари само за билети до Габрово, „Ако иска да завърши, щом може да учи вечерно, нищо не му пречи да учи задочно!? Трябва обаче да замине на работа по разпределение?!” Много странна логика на “принципни” държавни администратори?! Много добре помня как до 1989 г децата на и самите гръцки политемигранти, турци, цигани, членове на БКП и кой ли не ползваха различни предимства по всевъзможни поводи. Такива бяха и някои мои ученици. Но не и някои предани членове на майката - кърмилница БКП и наследниците им?!

         В моя книга за службата ми парашутните поделения на БА от преди около 5 г, написах няколко реда за Стенли и трагичната случка с него на „ж.п. прелез циганката” в софийския квартал Горна баня, сложила край на парашутната му кариера, военна служба и жестоко белязала житейския му път завинаги. Затова целта на този разказ е да хвърли малко повече светлина върху този (не)обикновен човек, скромен сержант, но достоен представител на парашутните ни поделения, с трагично прекъсната служебна кариера.

         Стоян Йорданов Стоянов, Стенли, наричан така и днес от приятели и познати е роден на 06.07.1953 г в севлиевското село Ловни дол. Баба му, родната им майка и първият ѝ съпруг са АБпФК. И двете са ятаци на Габровско-севлиевския партизански отряд, в който е бил и най-малкият партизанин в България Митко Палаузов. Вече споменах, че има двама братя и сестра. От първия брак майка му има син. След като съпругът ѝ е прибран в края на селото и на 29.02.1944 г разстрелян без съд и присъда, тя сключва втори брак с Йордан, който е политзатворник във Велико Търново, Раждат им се момиче и две момчета. По-голямото от тях е Стенли. Той сякаш е някаква смесица от романтизъм, доброта, сръчни ръце и драматизма на низ от житейски събития оформили невероятна, пъстроцветна амалгама, на каквато е способен само реалният живот. Дали неговият и подобни случаи са невиждано, нечувано изключение, или закърнели лични и обществени сетива ги отхвърлят, защото им е невъзможно да ги асимилират и приемат е въпрос с ясен, категоричен отговор ?!

         Стенли е бил състезател по парашутизъм в Габровския аероклуб. Покрива всички изисквания за и е к.м.с (кандидат майстор на спорта) по парашутизъм. И пак в качеството на състезател по парашутизъм почти няма скокове с почти всички марки спортни парашути в България, в които да не е отварял запасен парашут, пък било то тренировъчно или аварийно. Най-сериозни, обаче остават два скока с немския RL-10 в комплект с PZS - 62 от височина 2 000 м и чешкия основен парашут PTCH - 6. Затова във всички аероклубове и парашутни поделения на БА винаги, най-сериозно внимание се обръща на действие на парашутиста при особени случаи. Съвсем естетвенно частичното и най-вече пълното неразкритие на раницата на основния парашут е № 1 в списъка с действия на парашутиста при особени случаи. Всички те задължително се отработват до механизъм на специални парашутни полигони, всяка предварителна, а понякога и предскокова подготовка на земята. В парашутните среди се разказва коментар на случаен наблюдател на отваряне на запасен парашут. Той наистина видял, как парашутистът “се уплашил” и отворил запасен парашут. Човекът съвсем сериозно твърдял, че видял и как след известно време на парашутиста му минало и затова пак си го прибрал?! Участник съм в подобен, трагикомичен, истински случай в района на град Кресна. Тогава цялото училище в близкото село Сливница прекрати учебните си занятия. Малки и големи макета тичаха като диви свине по плаца на приземяване, създадоха сериозна опасност за себе си и за нас, парашутистите при скока от Ил -14, с пълно бойно въоръжение, снаряжение и контейнер, който от разстояние мислеха за истински човек. Сериозно и учудено питаха защо не сме прекратили скоковете. За този случай вече писах преди около 5 г.

         В началото на Август 1978 г Габровският аероклуб е на тренировъчен лагер-школа на летище Крумово до Пловдив. Планирани са парашутни скокове от 2000 м. В скоковете участват Маргарита Костова, покойните днес Веса Каракашева, Иван Калоферов (по-късно инструктор в ПДС на летище Чешнегирово), Христо Бекриев (по-късно инструктор в ПДС на 2 апрб) и още парашутисти от други аероклубове. Денят на 03.08.1978 г на летището започва с прекрасно лятно утро. Няма суетене. Няма бързане. Всичко е уточнено. Всичко върви по предварително утвърдения план. Всички детайли са уточнени. Всички условия са налице за прекрасно продължение и завършек. Денят с нищо не подсказва предстоящата драма за един парашутист. По решение на инструктора на Габровския аероклуб предварително са свалени всички капачки на основния парашут, предпазващи от нежелана отцепка от подвесната му система. До това решение се стига, след като е установено, че в предишни скокове точно капачки са затормозили нормалната отцепка на купола на основния парашут. След това, на специално пригодена подвесна система със странични колани в аероклуба всичко е тренирано многократно. Идва време за първия скок за деня. Той е от височина 2 000 м. Легендарната “кака Ана” на аероклуба в Пловдив плавно набира планираната височина. Инструкторът от аероклуба в Габрово спуска задължителната прострелка за да се ориентира има ли относ от вятър и респективно необходима ли е корекция в точката за напускане на машината. След като се убеждава, че всичко е наред подава сигнал за напускане на самолета в набелязаната за това точка. Първи го напуска Стенли с немските парашути RL-10 (основен) и PZS 62 (запасен). След скока той заема положение за стабилен полет с лице към земята. Следва задължителна пространствена и наземна ориентация. На височина около 1 000 м от земята прави опит за отцепка на десния колан на основния парашут от подвесната му система. Преди това RL-10 “е взел самостоятелно решение и без да пита или поне да го уведоми за намерението си е отцепил левия колан.“ Мисля си дали и той като хората смята, че всичко ляво му е виновно. Аз например по рождение съм левичар. Поради тази причина няма как да кажа лявата ми ръка, левият крак и почти всичко ляво ми пречи. Освен това знам, че около 60-70% от хората се раждат левичари. Затова и доста знаменитости също са левичари Но, един немски парашут може и да не знае тази малка, съществена подробност. Ето защо си мисля, че точно затова никакви опити не са били в състояние да го накарат да промени първоначалното си и единствено решение “да го играе напук” на Стенли. Започва много гадно, бясно въртене с гръб към земята. От там отчаяно крещят „Отваряй! Отваряй запасния ...” и стискат палци за щастлив завършек! Много силно се съмнявам той да е чул нещо. Имам подобен опит също от 2000 м, но в свредел с главата надолу към земята на летище Кондофрей. За него също писах в цитираната по-горе книга. Стенли бързо се справя с десния колан! Въртенето спира. Идва ред на запасния парашут. Просто си представям ситуацията. Всичко става за броени секунди, в рамките на които ако успешно решиш ребуса живееш. Ако ли не - всеки знае отговора. Ще посоча и няколко такива случаи с фатален край по долу. Буквално е въпрос на няколко секунди. В подобни случаи не мислиш. Действаш инстинктивно. Машинално мобилизираш всичко - опит, знания, сили, умения, инстинкт, съчетани с неистова жажда за живот. Действаш бързо, не припряно. Ако е необходимо редуваш вариант след вариант, докато успееш. От този момент нататък започва борба за лично оцеляване. Това прави и Стенли. Бори се за оцеляване. След като отцепва основния парашут идва ред на следващата, още по-драматична борба и със запасния такъв, чиято ръчка е от дясно на раницата. Но и тук от начално удря на камък. С много силен удар на лявата си ръка не може да го отклони от предначертаната линия на поведение. PZS - 62 „следва примера на батко си RL-10 и също се прави на интересен”. И двамата се германци все пак. Трябва да се подкрепят. Нищо не може да го накара да се отвори, с изключение на Стенли. След още борба с ръчката едната от законтрящите шпилки се отваря, но другата остава в конуса. Само незначителна част от купола „плахо подава глава навън, чуди се и не смее да продължи ли, да не продължи ли”!? Това е минимално разкритие на купола за запасния парашут“ То съвсем не е достатъчно за безопасно приземяване. Бесният полет към земята продължава! Вече почти не остава време! Идва ред на още един вариант. С едната си ръка Стенли дърпа купола на запасния парашут, а с другата му помага да поеме въздух. И най-накрая тази борба приключва с поредна победа на човека! Техника, машинарии и т. н. могат да свършат изключително много, но не и повече от човешкия ум, съчетан с воля. Нататък всичко останало е просто и ясно, точно като във вица за милиционера след баня. Почти веднага идва земята. Следва дежурно изправяне на крака, махване с ръка към аварийната команда и хората на плаца на приземяване, че е ОК. Вой на линейка. Измерване на пулс и кръвно налягане. Първоначален оглед на двата парашута на мястото на приземяване. Стенли е парашутист с опит и нищо не е пипал след успешното приземяване. Много бързо е открита и документирана причината за отказа на запасния парашут. Оказва се, че отказалата шпилка е задрала и „пожелала” да си стои в конуса на раницата за парашута. Вече на земята „отказва да си промени мнението" и за Иван Калоферов. Той никак не се държи джентълменски с PZS - 62. Че защо да му обръща внимание!? Иван буквално стъпва върху него? Щом се държи така, нека безуспешно да се пробва, колкото си иска да изтегли ръчката от раницата! Всички следващи по-обстойни огледи и анализи потвърждават първоначалните такива. При този скок и Христо Бекриев, втори в машината, успява да скочи преди да чуе подадената команда за прекратяване на скоковете. Затова на разбора на същите отнася сериозни критики за това действие. Помня мои и на колеги в 68 ОПРП подобни скокове пак района на Крумово. Разликата е, че ние умишлено не дочакахме края на заповедта за прекратяване на скоковете. Всички в Анчето, без „шофьора“ ѝ бързо я напуснахме, за да чуем по-късно в знаменития разбор не по-малко знаменитото „в това ненормално време, добре, че и ние сме такива, та скока беше успешен“, в съпровод на характерното, леко заекване на покойния майор Димитров - Бъстъра.

         Основният разбор на скоковете се провежда на летище Овощник. Присъстват инструкторите от всички аероклубове в страната, сред тях и треньорът на националния отбор Георги Алексиев, з.м.с Юлия Ангелова, първият български спортист със златен медал от СП по парашутизъм в Москва през 1956 г и многократен сребърен и бронзов медалист от различни световни първенства, Води го лично полковник Александър Тончев, офицер в ДОСО (доброволна организация за съдействие на отбраната) и отговорник за аероклубовете. Началник на управлението, по-късно „Предказармена подготовка на младежта” в МО беше генерал-майор Борис Вакавлиев. Той е родом от хасковското село Радовец и също е бил офицер в 86-а упрб РГК в Мусачево. Нямам обаче данни дали точно по това време къде е бил на служба.

         На разбора сериозни, остри критики са отправени към инструктора в аероклуб Габрово заради премахнатите осигурителните капачки от коланите на основните парашути, без изрична заповед от МО, макар че те не са главната причина за опасния, но с щастлива развръзка парашутен скок. Причината е ясна. Счита се, че именно тя е виновна за смъртта и на Иван Вълчев от националния отбор малко по-късно през лятото на същата 1978 г на летище Овощник, Аз съм неволен свидетел на нещастието. Тогава бях на летен лагер с 68 ОПРП. Случаят е споменат в цитираната за кой ли път моя книга. Тогава не знаех името на човека. От Стенли го научих. Счита се, че поради тази причина са загинали полковник Крумов, началник на ПДС в щаба на ВВС, парашутистка от аероклуб Варна, а може би и други, макар че няма достоверна информация.

         През есента на 1978 г Стенли кандидатства за парашутен инструктор в ПДС на 1 апрб. След редица размотавания е назначен, първоначално на длъжност радиотелеграфист, докато се освободи място в ПДС. И пак проблеми. Покойният вече полковник Малин Седефчев Малинов е първият командир на 1 апрб от есента на 1975 г. Към момента на постъпване на Стенли на военна служба, той вече е Старши помощник по Специално разузнаване (СПСР) в щаба на 1-ва Армия, но настоява Стенли да започне като редови парашутист III клас. Това е най-ниският клас. Изискванията за него са само наличие на скокове. Както се шегуват по-старите военни парашутисти скоковете да са повече от един. Стенли е к.м.с. и Наставлението по въздушно-десантна подготовка за такива случаи е категорично. След изпит се присъжда военен парашутист I клас и после инструктор-парашутист. По това време командир на 1 апрб вече е подполковник Недко Канов Цанков. Той назначава Стенли на длъжност в РР, а след това и инструктор в ПДС. През 1978 г Стенли взема изпита за военен парашутист I клас, а на следващата, 1979 г и за инструктор-парашутист. Той служи в 1 апрб до трагичната случка на ж.п. прелез „циганката”, известен като (не)официален и непретенциозен „портал” на 9-та тбр. В добавка към казаното дотук „Порталът” беше и много либерален. Не съм чувал за случай той да е връзвал кусур на когото и да е било. Точно затова никой не дръзваше да издаде бригадната тайна. Тя беше пазена дружно и грижливо от офицери и сержанти в района. При нужда, те също консумираха дискретните му предимства. Никакво значение нямаше фактът, че точно от там се внася алкохол, завръщат се от отпуск леко или по-сериозно весели войници и т.н. Все пак нали беше отворен денонощно и функционираше непретенциозно! Но нали никой не е безгрешен? Случвало се е и той инцидентно да създаде проблем на някой от клиентите си. Мъмрене, арест и т.н., не е кой знае какъв кусур....

         Известен брой години след службата в 1 апрб и проведеното лечение в днешната специализирана болница за активно лечение по ортопедия в Горна баня Стенли сключва брак с Теодора, медицинска сестра в същата болница. Не знам подробности, но те не са и необходими. Както се казва, откакто свят светува е ясно как стават тези неща. Общи познати, общи интереси и т.н. Няма значение, че предварително и по време на терапията в болницата изобщо не се познават. Събраха децата си в едно голямо семейство. И сякаш всичко лошо вече беше само история. Известно време той работи с брат си в печатница за ситопечат, доскоро караше и велосипед. В края на 2023 г понесе още един жесток удар. В ръцете му почива и втората му съпруга.

         Днес Стенли живее с най-големия си син Иван и сякаш нищо не е в състояние да разклати този достоен българин. Спазва „златното правило”- „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят към теб”, за което се счита, че води началото си още от времето на Конфуций, преди повече от 2500 г. Любопитно е, че той го използва в отрицателна форма: „Не прави на другите онова, което не желаеш на себе си.”. Но само Един е който държи Оня Списък и знае дали е така. Казват, че Господ праща най-много изпитания на онези, които обича най -много. Дали обичта му към Стенли е дотук предстои да се разбере.

                                                                                          П О К А Н А

За участие в Шестнадесетото редовно Общо събрание (ОС) на Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

1.Националното ръководство (НР) на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) кани всички свои членове да участват в работата на редовното Шестнадесето ОС на сдружението, свикано на основание чл.26 ЗЮЛНЦ и чл.23 (1) от устава по негова инициатива, което ще се проведе на от 14.00 часа на 23.02.2024г. в клуба на Съюза на българските парашутисти намиращ се на ул. „ Братя Бъкстон” N 61 в гр.Пловдив, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1.Приемане на Годишния отчет за 2023г. на НР (УС) за дейността на Сдружението и Годишния отчет за 2023г. на Контролния съвет (КС); 2.Приемане на Основните насоки, Програмата за действие и Бюджета на сдружението за 2024 година; 3.Утвърждаване приема на членове на Сдружението от НР (УС) през 2023 година; 4.Утвърждаване графика за извършване на цялостни проверки на НР (УС) от КС през 2024 година; 5. Освобождаване и избиране на нови членове на КС и Комисията по етика на СБП. 6.Обсъждане и гласуване на предложение-СБП да стане асоцииран член на Асоциацията на европейските парашутисти; 7. Извършване на промени в устава на сдружение СБП; 8. Други.      

При липса на кворум на основание чл. 27 ЗЮЛНЦ - ОС се отлага с 1 (един) час на същото място и при същия дневен ред и ще се проведе, колкото й членове да се явят.

18. 01. 2024 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НР НА СБП

О.З ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

                                                                          

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! МИРНА, СПОРНА И ЩАСТЛИВА НОВА 2024 ГОДИНА!

Уважаеми български парашутисти, нека сиянието на тези Светли празници озари Вашите сърца, стопли душите Ви и Ви донесе още по-голямо благоденствие, здраве, щастие, любов, късмет, топлина, уют, успехи за Вас и Вашите семейства и сили за бъдните дни!

Нека в коледната Свята нощ, Бог да благослови мечтите Ви и дари със сила, вяра и любов сърцата Ви!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

                                                                                                

НАЦИОНАЛНО РЪКОВОДСТВО НА

„СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                                                                    

П О К А Н А

ЗА УЧАСТИЕ В КОЛЕДНО ТЪРЖЕСТВО

                                                                                                           

УВАЖАЕМИ ПАРАШУТИСТИ,

Националното ръководство на „Съюза на българските парашутисти” има честа и удоволствието да покани всички свои членове и симпатизанти (всички парашутисти и други военнослужещи настоящи и бивши и цивилни служили и работили в парашутни поделения на БА и МВР, както и изпълнявалите парашутни скокове в Спортни клубове и бившите Аероклубове) да вземат участие в Коледно тържество

КОЛЕДНОТО ТЪРЖЕСТВО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 16.12.2023 год. ОТ 12.00 ч. В КЛУБА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ В ГР. ПЛОВДИВ, УЛ.”БРАТЯ БЪКСТОН” -61

–куверт -10 (десет) лева.

Всеки участник може да си носи алкохол по избор.

Записвания за празничното тържество можете да направите на GSM 0888383578 – Сирмов до 15.12.2023г.

Страница 1 от 9

За сдружението

Специални сили

Други статии