І. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА ПАРАШУТИЗМА В БЪЛГАРИЯ
КРАТКA СПРАВКА ЗА ИСТОРИЯТА, ФОМИРАНЕТО, ИЗПОЛЗВАНЕТО И РЕФОРМИРАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БА. ОТ ПАРАШУТНА ДРУЖИНА ПРЕДИ 78 ГОДИНИ - ДО ЕЛИТЕН ВИД ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА БА – ГОДИНИ НА ГЕРОИЗЪМ, САМОЖЕТВА, СИЛНО РАЗВИТО ЧУВСТВО ЗА ДЪЛГ И ОТГОВОРНОСТ, ЛЮБОВ, ЖАР И ДРЪЗНОВЕНИЕ И ПОСТОЯННА ГОТОВНОСТ ЗА ЗАЩИТА НА ЦЕЛОСТТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!
Част Първа - История написана с кръв завинаги във Военната летопис на България!
Първият парашутен скок в нашата страна е извършен през 1927 г. на летище Божурище от френския конструктор-парашутист Хайнике, след неговите демонстрации, обучени лично от него, парашутен скок изпълняват и българските летци подпоручици Борис Стоев, Христо Христов, Васил Велков и Борис Цветанов.
I. НАЧАЛОТО НА ВОЕННИЯ ПАРАШУТИЗЪМ В БА Поставено е през есента на 1940г, когато Министерството на войната и Щабът на войската, вземат решение за сформиране на парашутна рота към въздушните на Негово Величество войски. Решението заляга е плана на БА за 1941г., но по неизвестни причини (най- вероятно финансови), създаването на ротата е препланирано за 1942г., а през същата година се формира учебна рота за подготовка на парашутни техници за авиацията, които да изучават парашутно дело и след това, да отговарят за парашутната подготовка на летците.
Изпълнението на взетото решение (за сформиране на парашутна рота), този път започва още през пролетта на 1942г., kогато по указания на Щаба на войската, започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници (указанията са, да се подбират млади войници от набор 1920 и 1921г., които желаят да служат като парашутисти) от всички поделения на БА. След обстойни медицински и психотехнически прегледи в Здравно-изпитателния институт на л-ще Враждебна и проведени изпити по физическа подготовка от специално назначена комисия, /в чийто състав са привлечени за съветници и немски офицери/ от явилите се 5000 кандидати, са одобрени около 300 души.
Одобрените кандидати за парашутисти се завръщат по частите си. С протокол N-156 от 9-то постановление на Министерски съвет, от 25 ноември 1942г. е взето решение, парашутистите да се считат за държавни въздухоплаватели, с всички произтичащи от това права и задължения.
В началото на декември 1942г. подбраните кандидат –парашутисти отново са призовани да се явят на л-ще Враждебна.
Поради това, че в България няма необходимите условия за подготовка на парашутисти, Военното министерство взема решение, подбраните кандидат-парашутисти да бъдат изпратени на обучение по парашутна подготовка в Германия. През декември 1942г., на две групи български военни парашутисти заминавaт в парашутното училище в Германския град Брауншвайг. Първата, в състав 144д., заминава на 15.12.1942г. под ръководството на к-н Любомир Ноев, а втората, в състав 146д., под ръководството на к-н Георги Алайков, заминава няколко дни по-късно.
И двете групи се подготвят в продължение на два месеца (макар за подобно обучение да се е предвиждало около 5-6 месеца) под ръководството на немски инструктори. Започва се с обучение по изучаване и скатаване на парашут РС -20. Като ежедневно се е провеждало и наземна подготовка по немска методика за овладяване на елементите на парашутния скок. За около два месеца (януари и февруари 1943г.) кандидат-парашутистите ни са подготвени и изпълняват по шест парашутни скока.
Първите три парашутни скока, българските кандидат - парашутисти изпълнили успешно от самолет „Юнкерс”, при изпълнението на четвъртия парашутен скок, командването на училището решава да проведе с нашите парашутисти, некоректен и изключително опасен експеримент–скок от бомболюка на новия изтребител- бомбардировач „Хайнкел, с парашут РС-20, от 300м.височина , при скорост около 350 км/ч., независимо от това , че тези парашути не са проектирани за такава висока скорост и натоварвания . При този експеримент загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско – първият български военен парашутист, загинал при изпълнение на парашутен скок, независимо от това следващите два парашутни скока са изпълнени от същия самолет.
Двете групи български парашутисти след приключване на обучението си в Германия се завръщат в България на 13.03.1943г. на л-ще Враждебна и са обособени като две парашутни роти.
Докато трае обучението на нашите парашутисти в Германия, на 16.01.1943г. министърът на войната ген. л-т Никола Михов, подписва Заповед N-16, с която на основание чл.6, ал.2 от Закона за въздухоплаването, военните парашутисти се приравняват към държавните въздухоплаватели.
В заповедта е казано: „Назначението и службата на тази категория държавни въздухоплаватели, обемът на тяхната обща и специална подготовка, както и условията за придобиване на необходимите бревети, ще се определи в съответен правилник, съгласно чл. 44 от Закона за въздухоплаването. С тази заповед военните парашутисти се признават за държавни въздухоплаватели и се определят специфичните изисквания към тях, както и техните правомощия, което се спазва и до днес”
На 18.03.1943г.с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия две роти парашитисти, да се сформира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА, които по немски образец са в структурата на военновъздушната войска. Дружината е деслоцирана в казармения район на л-ще Враждебна. Същия ден, със Заповед N-1 по дружината, назначеният за временно изпълняващ длъжността командир, к-н Любомир Ноев, обявява нейния временен щат (който е и първият щат на парашутно поделение в нашата армия). С този щат за първи път в историята на българската армия се поставя началото на този род войски.
Временен (първи) щат на Парашутната дружина:
-Командир;
-щаб – 11 души;
-Първа парашутна рота с три парашутни взвода;
-Втора парашутна рота с три парашутни взвода;
-Специален взвод.
Общо ЛС на дружината -287 души.
Два месеца по-късно с МЗ162/15.05.1943г. към дружината са зачислени преминалите обучение в Германия (военно училища Брауншвайг) 10 санитарни подофицери с което ЛС на дружината нараства на 297д.
През месец юни с Писмо N-1 905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на Негово Величество войски на съкратен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, дислоцирана в гр. Казанлък, са изпратени на обучение 10 войници, с цел да се подготвят офицери за военно време. Така се поставя началото на обучението на запасни офицери за нуждите на парашутните ни поделения.
С МЗ N-249/30.11.1943г. е утвърден постоянен щат на Парашутната дружина:
!.Щаб с ЛС от 123 души състоящ се от:
-отделение за командване-19 души;
-свързочен взвод -45 души;
-колоездачно – мотоциклетен взвод -23 души;
-домакински взвод – 35 души.
2.Лекопарашутни роти – три, всяка с по 173 души и следната организация:
-отделение за командване -38 души;
-по три лекопарашутни взвода – по 45 души всеки.
3.Тежкопарашутна рота -189 души и следната организация:
-отделение за командване -41 души;
-два тежкокартечни парашутни взвода – по 41 души всеки;
-20 – мм бронеизтребителен взвод – 43 души;
-минохвъргачен парашутен взвод -43 души.
4.Пионерно – щурмова рота -183 души и следната организация:
-отделение за командване -48 души;
-три пионерно-шурмови взвода – по 45 души всеки.
5.Санитарен парашутен взвод -29 души.
6.Транспортно ято -208 души и следната организация:
-отделение за командване – 8 души;
-три транспортни крила - по34 души всяко;
-летищно крило -71 души;
-техническо крило -27 души.
ЛС на дружината – 1251 човека, от които – 55офицери, 231 подофицери, 960 войници и 5 чиновници (военни служители).
Първият командир на Парашутната дружина капитан Любомир Ноев Ноев, посмъртно е произведен в звание полковник. Роден е на 20.06.1909 г. в град Самоков. Завършва гимназия в родния си град, след което постъпва като кадет във военното училище в София. При завършването на военното училище през 1930 г. е произведен във военно звание подпоручик. В началото на службата си е артилерист, в конно- артилерийско отделение, а през 1933 г. е вече поручик. На 6 май 1939 г. е произведен в чин капитан. През 1941 г. е командир на отделна батарея от състава на 3-ти дивизионен артилерийски полк, който е разквартируван в град Ксанти, Гърция. През 1942 г. след явяване на изпитите за парашутисти на летище Враждебна и след успешното му представяне, е изпратен като ръководител на първата група български парашутисти за обучение в Германия. През месец март 1943 г. с МЗ №68 е назначен за ВРИД командир на парашутната дружина, а по-късно и за титуляр. В първата фаза на Отечествената война командва дружината от началото до края, като за проявените си отлични качества на 24 октомври 1944 г. е произведен във военно звание майор, а на 26 октомври награден с орден „За храброст“ IV степен, I клас. В края на януари 1945 г. е освободен от длъжността командир на Парашутната дружина и е назначен като офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия. Там, в далечната Унгария, го застига смъртта, като лишава българската армия от един честен, принципен и смел офицер и командир.
На 10.02.1944г., съгласно поверителна Заповед на N-114/13.09.1943г. на началника на Въздушните на Н.В. войски е сформирана подофицерска школа към дружината. Целта на школата е да се подготвя младши команден състав за командири на отделения във взводовете с различни специалности. Продължителността на обучението е близо шест месеца.
През периода от създаването на Парашутната дружина до участието й в първата фаза на Великата отечествена война срещу хитлеристка Германия, личният й състав се обучава основно да действа като въздушен десант, като за водене на боя при настъпление и отбрана се използват уставите на пехотата.Основната разлика между Парашутната дружина и пехотните дружини е била: специалната парашутна подготовка; наличието на специално оборудване и наситеността с автоматично оръжие (в случая чешки, немски и финландски картечни пистолети ЗК -383 (М-27) „Збройовка”, МР – 40 „Шмайсер” и М-31 „Суоми”.
През май 1943г. парашутната дружина провежда демонстративен парашутен десант по овладяване на моста на река Искър на днешното „Ботевградско шосе”. Задачата е изпълнена блестящо, поради което 57 парашутисти са наградени от началника на въздушните на Н.В. войски ген. майор Айранов.
Във връзка със зачестилите през есента на 1943г. бомбардировки на англо–американската авиация над София Командването на Въздушните войски с цел съхраняване на личния й състав взема решени и с Писмо N 94 от 24 октомври 1943г. на началника на въздушните на Н. В. войски по-голямата част от личния състав на дружината е евакуиран в с. Телиш. Плевенско. Предислокацията се извършва на 28.01.1944г. с ж.п. ешелон. За охрана на казармения район и складовете на л-ще Враждебна, остава една команда от 75 души.
От 08.10. до 15.10.1943г. Парашутната дружина под ръководството на немски инструктори провежда опреснителни парашутни скокове на л-ще Враждебна. Парашутните скокове се изпълняват от български самолети „Юнкерс-52” пилотирани от български летци. На 10.10.1943г. при изпълнение на парашутен скок загива р-к Атанас Тодорошев (първи български парашутист загинал в България).
В края на октомври 1943г. в БА е сформирана нова група кандидат-парашутисти от набор 1923г. в състав от 347 души с командир поручик Емил Думанов. Тя е изпратена за парашутна подготовка в гр. Кралево –Югославия и отново под ръководството на немски парашутни инструктори. Подготовката е с продължителност от 01.11.1943г. до 04.12. 2943г. След подготовката са изпълнени по шест парашутни скока от самолет „Юнкерс-52”. На 26.11.1943г. при изпълнение на поредния парашутен скок загива фелдфебел Георги Климов –трета поредна жертва за 1943г.
В края на 1943г. БА има подготвени общо 634 парашутисти.
След 9.09.1944г. е разпоредено дружината да се завърне в района на постоянната си дислокация л-ще Враждебна, което се извършва на 11.09.1944година.
След включването на страната ни във Втората световна война, като съюзник на Антифашистката коалиция, по настояване на самите парашутисти, на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната дружина да бъде включена в състава на Първа българска армия, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев. На 10. октомври дружината се товари на ж.п. ешелон и заминава на фронта, като същия ден пристига в с. Поешево.
Военновременен щат на Парашутната дружина:
-Командир;
-Щаб;
-Щабна рота с три взвода – свързочен, колоездачно-мотоциклетен и домакински;
-Първа лекопарашутна рота с три лекопарашутни взвода;
-Втора лекопарашутна рота с три лекопарашутни взвода;
-Трета лекопарашутна рота с два лекопарашутни взвода;
-Тежкопарашутна рота с четири взвода – два тежкокартечни, един бронеизтребителен и един минохвъргачен;
-Пионерно-щурмова рота с три пионерно-щурмови взвода;
-Санитарен парашутен взвод;
-Транспортно ято.
Общо първоначално Л.С. - 429 души.
За фронта не заминава целия личен състав, а част от него остава в района на поделението и това са Трета лекопарашутна рота, транспортното ято, както и някой от службите към щаба.
От тогава е положено началото,на бойното използване на парашутните поделения в БА.
Парашутната дружина участва в бойните действия в състава на 1-ва армия от 18 октомври до 23 ноември 1944г., като се сражава в боевете при вис. Стражин, Страцинската укрепена позиция, хребета Старо Нагоричино и Куманово, през първия период на войната, а две нейни подразделения (взводове) и през втория период на войната в Унгария, като охрана на щабовете на двата пехотни корпуса на 1-ва БА.
Парашутната дружина е използвана основно като щурмово подразделение на най-трудните участъци от фронта за настъпление на 1-ва армия.
По ирония на съдбата, първото бойно използване на българските парашутистите е срещу тези, които са ги обучавали. По време на Втората световна война, Българската Армия получава заповед, да прекъсне пътищата на отстъпление на германските войски от Гърция. Зле въоръжената ни армия, е спряна на няколко места от добре укрепени линии. На най-трудното направление Страцин – Стражин е хвърлена Парашутната дружина. Тя проявява изключителен и невиждан героизъм. На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. Срещу силно укрепените немски позиция на хребета Стражин, парашутистите изпълняват две атаки. Първата е рано сутринта и е неуспешна, а втората започва около 15.00ч. след обяд и при нея са изпълнени по-голямата част от поставените задачи, като са овладени важни точки от противниковата отбрана. Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигнато с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени. За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.
През първата фаза на участието на българските парашутисти във войната срещу хитлеристка Германия загиват общо 56 войници, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цял живот. Това са твърде големи загуби, възлизащи почти на 50% от личния състав на дружината.
При завръщането си от фронта в гр. София на 24.11.1944г. Парашутната дружина – 262 души с командир майор Ноев е посрещната от столичани както се полага на герои. Същият ден следобед, в чест на победата през първия период от войната срещу хитлеристка Германия, е проведен тържествен парад пред храм-паметника „Александър Невски”. Признание за героизма на парашутистите е и фактът, че на десния фланг на строя на строените бойци е Парашутната дружина и че тържественото слово в чест на победата е произнесено от командира на Парашутната дружина майор Любомир Ноев.
На 08.11.1944г. преди завръщане от фронта на Парашутната дружина в БА е сформирана Сборна парашутна дружина в казармата на л-ще Враждебна, с командир майор Алайков, като в състава и влизат мобилизираните 203-ма запасни парашутисти и останалият в поделението личен състав от Парашутната дружина, след заминаването и на фронта (3-та ЛПР в състав около два взвода и някои от службите).
Така след завръщането на дружината от фронта в района на л-ще Враждебна, се събират две парашутни дружини, които функционират независими една от друга в продължение на три месеца.
На основание служебно Писмо N–IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се сформират два взвода с общ състав 82 души, които вземат участие във втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска армия, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са използвани за охрана на щабовете, но по-късно са изпратени на предната линия и използвани за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна операция на малки групи многократно е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, за да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с различни групи няколко пъти в разположение на противника по време на поиски, като на личната му сметка са записани петима пленени немски войници и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на практика за първи път се използват в реални бойни действия парашутистите за изпълнение на разузнавателни задачи.
През втората фаза на бойната загиват общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях заради проявеният героизъм е оказана честа да бъдат погребани на родна земя.
151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.
Така, с високия си боен дух, проявения героизъм и мъжество по бойните полета на Втората световна война. Дружината записа славни страници във военната летопис на България.
Доста по-късно със късно със заповед на Министъра на отбраната на Република България от 17.03.1994 г. 18 октомври е обявен за празник на военния парашутист от БА.
Нека си припомним само два епизода от войната :
-първият - геройската смърт на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай .По време на втората атака на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер.Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:
„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ.Смърт на фашизма”;
-вторият-за проявения героизъм по време на сраженията при Сражин и Страцин целият личен състав на Парашутната дружина, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по- горно звание и всички са наградени с орден за храброст, а командирът на Дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г.е произведен в чин майор.
ii.ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРОМЕНИ В ПАРАШУТНИТЕ ДРУЖИНИ НА БА В СЛЕДВОЕННИЯ ПЕРИОД
В следвоенния период 1945 1951г. Парашутната дружина продължава да се подготвя като десантно подразделение, като претърпява различни кадрови и организационни промени.
С предписание № II 56 от 18.01.1945 г. на командира на Въздушните войски, е разпоредено за командир на Парашутната дружина и Сборната парашутна дружина, да бъде назначен подполковник Пенчо Атанасов Митев, смятано от 26.01.1945 г.
На 18.01.1945 г. с Предписание № II 41, майор Алайков също е освободен от длъжността командир на Сборната парашутна дружина и му е разпоредено, до 27.01.1945г. да сдаде длъжността на подполковник Митев.
Със заповед № 11 от 29.01.1945г. подп. Митев обявява сливането на двете парашутни дружини в една под старото и име – Парашутна дружина. Щатът на дружината включва:
– щабна рота с командир и личен състав от 29 души;
-две лекопарашутни роти – едната с командир и личен състав от 51 души, а другата с командир и личен състав от 49 души;
-тежкопарашутна рота с командир и личен състав от 52 души;
-пионеро-щурмова рота с командир и личен състав от 45 души; домакински взвод с командир и личен състав от 11 души.
С тази заповед се слага край на съществуващите в армията две парашутни дружини.
Сформирането на втора парашутна дружина, се дължи най-вече на водената по това време война, в която участва и БА. До решението за обединяване се стига, след завършването на първия период от войната и връщането на Парашутната дружина на летище Враждебна.
Подполковник Митев е командир от 26.01. до 27.03.1945г., поради това, че няма необходимата подготовка и знания, за да заема тази длъжност, тъй като преди да стане командир на дружината е служил в жандармерията, пехотата и в щаба на Въздушните войски. Това довежда до последвалата му смяна с офицер, който е пряко свързан с Парашутната дружина, има необходимата подготовка, познава личния състав и се ползва с нужния авторитет.
На 08.03.1945 г. с поверителна заповед на командира на Въздушните войски, се разпорежда сформирането на подофицерска школа, към Парашутната дружина. Това е втората създадена школа за обучение на младши командири, за нуждите на парашутните подразделения.
С Предписание N-121/27.03 1945г. Командирът на Въздушните войски, за командир на Парашутната дружина е назначен майор Георги Алайков.
По решение на Командването на Въздушните войски, през октомври 1945г. Парашутната дружина се предислоцира от л-ще Враждебна на л-ще Божурище, Софийско.
На 30.12.1945г. със заповед N-396 по Първа Българска Армия, 28 парашутисти са наградени с втори „Орден за храброст”.
На 25.04.1947г. със Заповед N-32 на регентите, 9 офицера от Парашутната дружина са наградени с „ Орден за храброст – IV степен”.
През лятото на 1946г. започва така наречената „чистка на царските офицери в армията”. Под ударите и попадат и по-голямата част от офицерите на Парашутната дружиха.
През същата 1946г. се поставя началото на организирания парашутен спорт в БА, както и създаването на клубове по парашутизъм, като дейно участие в тази дейност вземат парашутистите от Дружината. От техните редици излизат много спортисти, които печелят, както републикански, така и международни отличия, като Асен Шарков, Петко Йотов и Васил Ганчев.
С Писмо N-1520/27.11.1947г. подп. Георги Алайков е освободен от заеманата длъжност и от 28 същия месец за командир на Дружината е назначен майор Стефан Калъпчиев.
В края на декември 1947г. Парашутната дружина е предислоцирана за постоянно в казармен район в района на л-ще „Кольо Ганчево”, край Стара Загора. На 10 юли същата година тя получава военно-пощенски номер, както останалите поделения в БНА.
Така от юли 1948г. Дружината престава да съществува под това име.В заповед N-57 на командира и майор Калъпчиев се казва „ Съгласно лично, поверително Писмо N-199//10.07.1948г. на Началника на Въздушните войски, нашата част представа да съществува като Парашутна дружина и става под.8300”.
2.1.НАЧАЛО НА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ НА БНА.
През 1950г. Парашутното поделение получава нов военно-пощенски номер и става поделение 25140 с ранг на батальон, а старите военни звания са заменени с нови по съветски образец. През м. август същата година командирът на батальона майор Калъпчиев е назначен в щаба на Въздушните войски, като инспектор парашутно десантна служба, а за командир на батальона е назначен майор Ивайло Добринов.
Батальонът се подготвя основно като парашутно-десантно поделение, въпреки, че провеждат и занятия по разузнаване на противника.
От 15.02.1951г. с МЗ N-55, парашутният батальон се извежда от състава на Въздушните войски и преминава на подчинение към РУ на ГЩ на БА и Парашутният батальон се преименува на Парашутно-разузнавателен батальон с командир майор Ивайло Добринов и до 15 март същата година се предеслоцира от Ст. Загора в Плевен. С тази трансформация се слага край на първото десантно подразделение в нашата армия и се поставя началото на специалните формирования тип „командос” или по руски образец наречени „СПЕЦНАЗ”.
ЧАСТ ii –ИСТОРИЯТА, ТАКАВА, КАКВАТО Е БИЛА И ВСИЧКО Е ТОЧНО ТАКА!
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:
2.1.НАЧАЛО НА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ НА БНА.
През 1950г. парашутното поделение получава нов военно-пощенски номер и става поделение 25140 с ранг на батальон, а старите военни звания са заменени с нови по съветски образец. През м. август същата година командирът на батальона майор Калъпчиев е назначен в щаба на Въздушните войски, като инспектор парашутно-десантна служба, а за командир на батальона е назначен майор Ивайло Добринов.
Батальонът провежда усилена учебна дейност и различни занятия, като продължава да се подготвя основно като парашутно-десантно поделение, но провежда и занятия по разузнаване на противника.
От 09.02.1951г. с МЗ N-55 от 09 февруари парашутният батальон е изведен от състава на Въздушните войски и преминава от 15 същия месец на пряко подчинение към РУ на ГЩ на БНА, като парашутният батальон се преименува на парашутно-разузнавателен батальон (ПРБ) с командир майор Ивайло Добринов и до 15 март същата година се предислоцира от Ст. Загора в Плевен. С тази трансформация се слага край на първото десантно подразделение в нашата армия.
С тази трансформация се слага край на
2.2.НАЧАЛО НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ „СПЕЦНАЗ” В БНА.
2.2.1.ФОРМИРАНЕ НА ПАРАШУТНО РАЗУЗНАВАТЕЛЕН БАТАЛЬОН КЪМ РУ-ГЩ НА БНА.
През 1951г. се поставя началото на специалните формирования тип „командос” или по руски образец наречени „СПЕЦНАЗ”.
С формирането на ПРБ на базата на парашутния батальон и преминаването му на пряко подчинение към РУ-ГЩ се слага началото на поделенията „СПЕЦНАЗ” в БНА. Непосредственото ръководство на 6-ти ПРБ се осъществява от заместник на Войсковото разузнаване на Разузнавателно управление (РУ) на Генералния щаб (ГЩ), чрез отдел Войсково разузнаване, в който един офицер пряко е отговарял за тази дейност.
Във връзка с настъпилата трансформация от началото на 1951г. влиза в сила и нова организационно-щатна структура на 6-ти ПРБ и нови програми за бойна подготовка, тъй като до момента ПДБ се е подготвял на базата на пехотния устав.
2.2.1.1. Щат на 6-ти ПРБ -1951г.:
.Командир;
.Щаб;
.1-ва ПРР с 3 парашутно-разузнавателни взвода;
.2-ра ПРР с 3 парашутно-разузнавателни взвода;
.Учебна ПРР със сапьорен, разузнавателен и радио взводове;
.Подразделение за обслужване.
За командир на ПРБ е назначен майор Ивайло Добриков.
6-ти ПРБ е настанен в казармения район на бившия инженерен полк, намираш се в източната част на гр. Плевен. През пролетта и лятото на 1951г. батальонът се устройва на постоянната си местостоянка, а от есента с приемане на новия набор, започва пълноценен войскови живот. По същото време на въоръжение в батальона постъпват картечни пистолети „Судаев” и започва ускорено усвояването им. Организират се периодично изпълнението на парашутни скокове и ежегодни десет дневни зимни полеви лагери с основен акцент на занятия по тактико-специална подготовка, ски подготовка и ускорени преходи в заснежен планински район. През лятото се провеждат летни подвижни полеви лагери с основен акцент на тактико-специални занятия по разузнаване на противника, ориентиране на местността, пеши маршове и др.
Провеждани са и полеви лагери основно за изпълнение на парашутни скокове с продължителност около дванадесет–тринадесет денонощия.
Венец на полевата подготовка са провежданите учения с реално прехвърляне на диверсионно-разузнавателни групи.
През октомври 1952г. майор Ивайло Добриков е преместен на служба в друго поделение, а на негово място за командир на ПРБ е назначен капитан Иван Чавдаров.
Във връзка с подписаните от България договорености относно въоръжените сили, в които с казва, че нямаме право на парашутни подления, Министерството на народната отбрана (МНО) е принудено да вземе решение за разформироването на 6-ти ПРБ. В тази връзка излиза министерска заповед под N 00268 от 10.11.1954г. в която е заповядано 6-ти ПРБ да бъде разформирован. На основание на тази заповед Началникът на ГЩ отдава Разпореждане N 00269 от 11 ноември, в която се дават указания за разформироването на батальона.
Част от офицерския и сержантски състав е назначен на длъжности „Началник на парашутно-десантна служба” по различни летища на ВВС, друга част е изпратена в различни подразделения на Сухопътни войски, като приоритетно са назначавани на длъжности в разузнавателни поделения и новосформираните парашутни батальони към първо-ешелонните дивизии (2,7 и 17 МСД) на БНА.
На 20.12.1954г. приключва разформироването на батальона..
2.2.2. ФОРМИРАНЕ НА МОТОСТРЕЛКОВИ (ПОДГОТВЯНИ КАТО ПАРАШУТНИ) БАТАЛЬОНИ КЪМ ПЪРВОЕШЕЛОННИТЕ МОТОСТРЕЛКОВИ ДИВИЗИЗ (2, 7, И 17) НА БНА.
През същата 1954 година, с решение на Министерството на отбраната са сформирани мотострелкови (парашутни) батальони към първо-ешелонните мотострелкови дивизии (2,7 и 17 МСД) на БНА:
-в 7МСД (мсп в състава на който е подготвяния като парашутен батальон) дислоцирана в Ямбол с командир на батальона к-н Иванов;
-в 17 МСД (31 мсп в състава на който е подготвяния като парашутен батальон) в Хасково с командир на батальона к-н Павлов;
-във 2МСД (38 мсп в състава на който е подготвяния като парашутен батальон) в Кърджали с командир на батальона к-н Илиев.
(От август 1958г, батальонът заедно с щаба на 2МСД са предислоцирани в гр. Ст. Загора).
Предвижда се тези парашутни батальони (макар и поради споменатата по-горе спогодба да се водят мотострелкови) да се използват като тактически въздушни десанти. Тези мотострелкови батальони водят учебен процес, изпълняват парашутни скокове и провеждат учения типични за десантните такива и са с организационно-щатна структура на десантни батальони.
2.2.2.1. Щат на 2МСБ (Десантния батальон) -Кърджали:
.Командване (К-р, ЗКПЧ, ЗКТЧ) и щаб (НЩ, ПНЩС);
.мотострелкови роти -3 с по 3 мсв;
.Картечна рота;
.Минохвъргачна рота;
.Противотанкова батарея;
.Свързочен взвод
.Взвод зенитно-картечни установки-двуцевни (ЗКУ-2);
МСР е с по три МСВ, всеки с по 3 мсо. Всеки от МСВ-ве с бил с ЛС -22 души ( КВ и 3 отделения с по 7 души общо 22). Въоръжение на взвода-3бр. леки картечици; 3бр. гранатомети; 4бр. АК-47 (за КВ и КО) и 12 самозарядни карабини. В ротата е имало картечна група с две тежки каречници.
Картечната рота е с два картечни взвода по 3 картечни отделения с по една картечница „Максим Соколов”.
Минохвъргачната батарея е с два взвода по 3бр.-81мм. минохвъргачки.
Противотанковата батарея е с два взвода с по 3 противотанкови оръжия.
Взвод ЗКУ-2 е с по 3 разчета ЗКУ -2.
Щатовете на батальоните и на другите две дивизии са еднакви с посочения.
О.з. полковник Цветан Кръстев разказва: Подготовката в батальона се провеждаше от КР и КВ-ве. Наземното отработване елементите на парашутния скок се е извършвало на полигон по парашутна подготовка от макет на самолет, сбруи за управление на парашута и парашутен трамплин. Батальонът е изпълнявал парашутни скокове на три пъти в годината. Един месец преди пар. скокове ЛС се е зачислявал на храна по Трета таблица. Пар. сокове са се изпълнявали от самолетите Ли-2 (Дъглас) и ИЛ-14. От самолет Ил –14 се е скачало от двете врати с двама спускачи.
През 1956г. 2 батальон на 2МСД участва в учение като Тактически въздушен десант.
След изпълнение на всички парашутни скокове без първия са отработвани тактически задачи.
Поради това, че парашутните батальони са били с най-добрата подготовка в дивизиите, всички показни занятия са били изпълнявани от тях.
Батальонът на 2МСД обучаван по парашутна подготовка е бил дислоциран съвместно с 38мсп в гр. Кърджали в близост до Оловно-цинковия завод.
В края на август 1958г. щабът на 2МСД, шабните подразделения и 38 мсп (в състава на който е пар. батальон) са предеслоцирани в гр. Ст. Загора, като щабът на дивизията, пар. батальон, и разузнавателният батальон са настанени в една сграда.
През 1958г. тези батальони стават „чисти” мотострелкови.
2.3. ФОРМИРАНЕ НА 86-та УПРБ.
През октомври 1957г. с цел възстановяването на специализираните разузнавателни органи е взето решение към РУ-ГЩ да се сформира Учебна-парашутно-разузнавателна база (УПРБ) с военно-пощенски номер 85070.
УПРБ е дислоцирана в с.Крушуна , Ловешко, със ВРИД командир ст.л-т Стефан Славов. С Разпореждане N 00824/04.09.1958г. на Началника на ГЩ базата е предислоцирана в гр. Оряхово с ВРИД командир ст.л-т Иван Цветков.
Към 23.11.1959г.се извършват промени в щата на базата и за командир е назначен м-р Кольо Винев. През 1960г.поделението се премества в с.Челопечене Софийско. През април 1961г. на основание МЗ N 0271/03.05.1961г. е приет нов щат под N Х-6468 и УПРБ става 86-та УПРБ – РГК (Резерв на Главното Командване). През декември 1961г. базата с командир майор Винев е предислоцирана на летище Мусачево, край София.
През 1958г. се започва с организиране и изпълнение на първите парашутни скокове, отначало тренировъчно-опознавателни без въоръжение и снаряжение, впоследствие учебно-тренировъчни и бойни, дневни и нощтни. С цел подобряване на подготовката и издръжливостта на ЛС се организират ускорени дневни нощни преходи с пълно бойно въоръжение и снаряжение, ориентиране на местността по карта и компас, организиране на дозори, НП-ве и маскировка. Нов елемент от подготовката е изучаване на чужди армии. Задачите на ПРГ-пи включват разузнаване елементи на обекти на противника, извършване на диверсионни действия на разкритите елементи и др. Пристъпва се към организиране на летни подвижни лагери за изпълнение на парашутни скокове, тактически учения, мобилизационни сборове и др.
В състава си ПРГ-пи са включвали: К-р, зам. командир (при необходимост), 2 разузнавачи, 2 радисти и 1-2н сапьори.
2.4. ФОРМИРАНЕ НА ПАРАШУТНО РАЗУЗНАВАТЕЛНИ РОТИ КЪМ АРМИИТЕ
През 1959 са сформирани отделни парашутно-разузнавателни роти (ПРР) към всеки армейски корпус на БНА, които са подчинени на началника на разузнавателния отдел на корпуса, с командири:
-към 1-ви армейски корпус в София – м-р Петър Кръстев с ВПН под.40050 дислоцирана в гр. София в район ана щаба на корпуса;
-към 2-ри армейски корпус в Пловдив – к-н Васил Иванов Серчинов с ВПН под. 50540дислоцирана в гр Пловдив;
-към 3-ти армейски корпус в Сливен – к-н Иван Анастасов с ВПН под.60390, дислоцирана в гр. Сливен.
Предвидено е тези роти да действат в интерес на корпусите в тактическата дълбочина, като събираната от тях разузнавателна информация ще постъпва и във висшестоящите щабове. Сформирането на ротите увеличава значително възможностите за формирането на повече диверсионно-разузнавателни органи в БНА. Щатовете на ротите са еднакви.
2.4.1.Щат на 2ПРР към 2АК - Пловдив:
.КР;
.Старшина на рота;
.Парашутен инструктор;
.Инструктор по ЗОМП;
.Началник на радиостанция Р -118;
.ПРГ -3 бр;
.ДРГ -1 бр.
Всяка парашутно-разузнавателна група (ПРГ) е включвала в състава си: командир на групата–офицер; пом. командир на групата-сержант; 2-ма разузнавачи; 2-ма радиотелеграфисти (свързочници); 2-ма сапьори; 2-ма химици; Общо ЛС на ПРГ – 10 души. Въоръжение на ПРГ: в началото с картечни пистолети „Шпагин”, а от 1961г. с АК-47 със сгъваем приклад. Разполагали са със следните радиостанции за далечна връзка: Р-303, а по-късно с Р-350.
Всяка диверсионно-разузнавателна група (ДРГ) е включвала в състава си: командир-офицер; пом. командир-старши-сержант (сапьор); 4-ма разузнавачи; 4-ма сапьори; 2-ма химици; 2-ма свързочника. Общо ЛС -14 души.
Транспортното отделение на ПРР е разполагало с 2 бр. автомобили ГАЗ -69, една УАЗ -469, Радиостанция Р-118, и лека радиокола с радиостанция Р-104.
Самостоятелната 2-ра ПРР към 2-ри армейски корпус – е била с военнопощенски номер под.50170.
През периода 1959-1964г. във 2ПРР –Пловдив са служили:
.Командири на ротата-ст.л-т Васил Иванов Серчинов/ а от 1960г. к-н Енчо Енчев;
.Старшини на ротата - с-на Стоян Качулев/с-на Динко Георгиев;
.Парашутен инструктор-старшина Богдан Кацаров – заслужил майстор на спорта;
.Инструктор по ЗОМП-ст.с-т Рашко Добриков;
.Н-к на р/ст Р-118, той и инструктор по свързочна подготовка-с-на Иван Петров;
.К-ри на 1ПРГ първоначално е бил ст.л-т Енчо Енчев/ ст.л-т Кирко Кирков/ст. л-т Дечо Трифонов Дечев и от 1962г. л-т Петър Горанов. ПКВ – с-на Илия Иванов Пунчев;
.К-ри на 2ПРГ - ст.л-т Цветан Василев Кръстев. ПКВ ст.с-т Рад Иванов Радунчев;
.К-ри на 3ПРГ- л-т Борис Иванов Нитов. ПКВ –ст.с-т Благой Тенев;
.К-ри на ДРГ – к-н Петко Стефанов Иванов. ПКВ ст.с-т Цанко Семерджиев/с-т Георгиев;
.КВ на радиозвода е бил ст.л-т Костадин Найденов.
Първоначално личният състав на ротата е бил въоръжен с автомат „Судаев”, а от 1962г. е превъоръжен с автомата „Калашников”. След сформирането й ротата е дислоцирана в района на Гарнизонна фурна в гр. Пловдив в състав 20д. парашутисти и радиовзвод, взводовете са били с отделения (КО – мл.с-т). Радиовзвода се присъединява, след преминато обучение в Чепинци Софийско.
След двуседмичен престой на гарнизонна фурна от октомври 1959г. ПРР заминава на обучение 86УПРБ дислоцирана в Оряхово, където престоява до 1-ви април 1960г. От 01.04.1960г. ротата заминава за летище Каменец, Плевенско, където изпълняват парашутни скокове от транспортни самолети Ил-14. След приключване на обучението си ротата е транспортирана с транспортен самолет до л-ще Пловдив (в района на днешния жилищен комплекс „Тракия”), където се установява в т.н. вила „Мери”.
Обучението на ротата се е провеждало основно по взводно от командирите на групи, занятията по тактическа, физическа, химическа, сапьорна и въздушно десантната подготовки се провеждали по ротно съответно от КР –та или от съответните инструктори. Разузнавачите са провеждали занятия по ЧА и Специална подготовка, а радистите са провеждали занятия в клас и на терен.
С-на Серафим Серафимов (тогава млад войник от втория набор войници на ротата) разказва:
-При провеждане на първите парашутни скокове ни събраха в Пловдив и трите пар. роти (от София Пловдив и Сливен). Първият пар. скок на младите войници се изпълни на 12.04 1961г. от самолет Ил -14. излиташе се от л-ще Граф Игнатиево, а плаца на приземяване беше в Пловдив. След проверка на парашутите КР к-н Енчев е извикан от ръководството на полетите, където се забави доста дълго време. Когато се върна каза: „В момента в космоса лети първият космонавт м-р Гагарин. За тези от Вас, които изпълняват първия си пар. скок е щастлив ден, защото ще летите заедно с първият космонавт. НА ЛЯВО, КЪМ МАШИНАТА ХОДОМ-МАРШ”.
По време на скоковете има два особени случая: при първия на един от скачащите се закача купола на основния парашут на една висока топола; при втория един от скачащите преминава през носещите върви на парашута на стоящия отдолу парашутист, при което купола му се погасява и повлича част от вървите на другия, който успява обаче да хване вървите на погасения купол и отваря запасния си парашут, при което погасения купол на горния парашутист също се разтваря и така свързани са се приземили успешно.
От 1.08.1961г. след проведена реорганизация в района на постоянната дислокация на рота в Пловдив са прехвърлени от други поделения разузнавачи, сапьори, химици и артилеристи, е взето решение пар. рота да се предислоцира в района на гр. Първомай в по-голям район.
През май 1962г. к-н Енчев е преместен в друго поделение, а за КР –та е назначен к-н Игнат Панайотов Арнаудов.
С-на Серафим Серафимов си спомня и това, че през септември 1962 г. ротата взема участие в учение на Варшавския договор, като тактически въздушен десант (ТВД) на л-ще Узунджово край Хасково след излитане от гр. Варна, а след това участва и като ТВД в района на Дервишка могила в същото учение. След учението ротата участва във въздушен парад на л-ще Пловдив, където ротата е изпълнила пар. скокове от три самолета Ил-14 и пет самолета Ли-2 от 300м. височина с парашут ПД-47.
Ст.л-т Дечо Дечев разказва спомени от участието си през 1962г. в състезание между парашутните поделения организиран от бойна подготовка на БНА в района на гр. В. Търново, като водената от него група на 2АПРР след излитане от л-ще Гр. Игнатиево се приземява в района на състезанието и с показаните резултати по отделните дисциплини се класира на първо място. Войниците са наградени с по пет дни домашен отпуск, а на командира на групата е връчен поздравителен адрес.
Незабравими за него са и преживените мигове по време на учение проведено в края на есенния период (на същата година) от щаба на 2-ра Армия. Неговата група получава задача от разузнавателния отдел на армията, след изпълнение на пар. скок и преодоляване на водна преграда, с марш на скок да се изнесе до района на гр. Димитровград със задача, да проникне в силно охранявания от „противника” завод за производство на цимент „Вулкан” и взриви елемент от него. Предвид силния контраразузнавателен режим и охрана на завода и важността на задачата ст. л-т Дечев взема решение да заслуша варианти от всеки член на групата за проникване в завода и изпълнение на задачата, което е нововъведение, тъй като практиката е била командирът на групата сам да взема решение относно изпълнение на поставена задача..
Ст. л-т Дечев след заслушване на различните варианти и избира този предложен от р-к Георги Димитров. Вариантът е бил групата да се преоблече като работници в завода и използвайки въжената линия с вагонетки за доставка на камъни в завода да проникне в него и взриви заповядания обект. След разработване на подробен план искане и получаване разрешение от „Центъра” за извършване на диверсията, групата надхитрява „противника”, като прониква незабелязано в обекта и изпълнява блестящо поставената задача с взривяване с имитационни средства елемент от завода..
От 1961 до 1964г. офицерите са изпълнявали ежегодно по 80 пар.скока (от тях 70 учебно-тренировъчни и бойни и 10 състезателни). Пар. скокове са се изпълнявали от самолети Ли-2 и Ил -14 и вертолет Ми-4.
През периода са се провеждали състезания по бойна подготовка между ПРР-ти и 86УПРБ. През 1963г. състезанието по време на летен лагер на л-ще Чайка е било спечелено от представителят на 2ПРР-Пловдив с ръководител на групата ст. л-т Цветан Кръстев. Състезанието е включвало: изпълнение на нощен пар. скок на непозната силно пресечена местност без да е обозначен плаца за приземяване; изпълнение на тактическа задача; изпит по чужди армии; изпит по военна топография; хвърлян е наръчна граната; висилка; стрелба упр.N 1 –нощем.
През 1964г. на въоръжение в парашутните подления на БНА постъпват р/ст за вътрешна връзка Р-352, което значително облекчава изпълнението на задачите.
През 1964г. се провежда второто състезание между парашутните поделения на БНА в района на Дюлево окр. Пазарджик. При изпълнение на задачата по тактико-разузнавателна подготовка се е изисквало взривяване на ж.п. линия в момент, когато по шосето се е изнасял ракетен дивизион на около 10м. от нея. По време на състезанието само групата на 2ПРР – Пловдив осъществява радиовръзка с „Центъра”
Независимо от усилията на комисията състезанието да бъде спечелено от базата, за да не остане купата във 2ПРР –Пловдив, показаните резултати от стрелбата упр.N 1 –нощем са осуетили това и намерение.
Резултати от стрелбата:
.86УПРБ Мусачево - слаб;
.1ПРР–София –слаб;
.2ПРР – Пловдив отличен;
.3ПРР –Сливен –слаб.
Така купата от състезанията между пар. поделенията в БНА остава завинаги в Пловдив.
През 1963г. 2ПРР участва в два тактически десанта при провеждане на есенните учения на БНА при форсиране на р. Марица и в района на Бакаджиците. Ротата участва и в разузнавателно учение съвместно с войсковото и въздушното разузнаване. Ръководството отчита, че резултатите от органите на ротата и въздушното разузнаване са най-точни и своевременно доставени.
През август ПРР е предислоцирана в района на гр. Първомай с КР к-н Иван Енчев и КВ на парашутистите ст. л-т Дечо Дечев. Военно-пощенски номер под. 50180.
През 1961г. ротата се реорганизира със следната структура: КР; отделение за управление (екипаж на Р-118), 1,2,.3-та разузнавателни групи и 4-та диверсионна група. Всяка разузнавателна група се е състояла от: командир-офицер; ЗКВ – ст. с-т; 2-ма разузнавачи; 2-ма радисти; 2-ма сапьори и 2-ма химици. На въоръжение са били радиостанция за вътрешна свръзка-Р-352 (по 2 броя ) и радиостанция за връзка с Центъра Р-350, а също така са използвани и Р-306, Р-330.
Първоначално (през 1-та година) годишната програма за изпълнение на парашутни скокове е била, както следва: за офицерите и старшините по 70 пар. скока, а за войниците по 50 пар. скока. Освен това и по 10 състезателни пар. скока.
През 1961-ва година и трите самостоятелни ПРР изпълняват пар. скокове само в гр. Пловдив.
2.5.СФОРМИРАНЕ НА 68-МА УПРБ - ПЛОВДИВ
През 1964г. в Министерството на отбраната е взето решение на базата на трите отделни ПРР-ти към щабовете на армейски корпуси да се сформирана 68–ма Учебна парашутно-разузнавателна база РГК (68 –ма УПРБ) с ранг на самостоятелен батальон с военно-пощенски номер –под.95450 в гр. Пловдив. Базата е създадена на основание МЗ NУК –0388/19.10.1964г. по щат N-6520 от 10.08.1964г. и е дислоцирана в района на „Братската могила” съвместно с артилерийския дивизион на 11тбр от гр. Карлово, впоследствие на мястото на дивизиона е предислоциран химическия батальон на 2 армия. За командир на базата е назначен м-р Иван Анастасов, за НЩ к-н Игнат Арнаудов и за зам командир по летателната част к-н Петър Парапунов.
Базата е с основна задача да се готви за изпълнение на задачи на Турското Оперативно направление. Двете бази са подчинени на отделението „Спецназ” (с началник полк Караджов и още 2 души)) към агентурния отдел в РУ-ГЩ
Планировката в базата се извършвало от щаба й по периоди на обучение-летен и зимен. КР-ти са изготвяли месечни планове и седмични разписания. За първи път се въвежда обсъждане на седмичните разписания всеки петък пред командването на базата и КР-ти. Командирът на 1ПРР е докладвал как ще организира и проведе занятията през седмицата, а след това, ако имат различия останалите КР-ти докладват.
Със заповед N 1 на командира на базата м-р Иван Анастасов от 19.10.1964г. е обявен нейният щат. Той е попълнен по следния начин:
Командване:
.Командир –м-р Иван Анастасов;
.Зам. к-р по специалната и учебна част- м-р Петър Парапунов;
.ЗКПЧ –к-н Иван Драгиев;
ЩАБ:
.Началник на щаба – к-н Игнат Арнаудов;
.Зам. Н Щ –к-н Петър Горанов;
.ЗНЩ по мобилизационните въпроси – к-н Димо Бабаков;
.Инструктор по радио-подготовка, - вакантна;
той и н-к на свързочен възел’
.Секретар на ДКМС – л-т Владимир Владов;
СЛУЖБИ:
.Началник ПДС – ст.л-т Борис Нитов;
.Началник медицинска служба – ст. л-т Веселин Вълов;
.Началник на инженерна служба – м-р Александър Тепавичаров;
.Началник на химическа служба- вакантна;
.Началник продоволственото и
вещево снабдяване - к-н Ангел Чакъров;
ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ:
.Командир на 1ПРП л-т Цветан Кръстев;
.Командир на 1-ва ПРГ– л-т Куни Иванов Кунев
.Командир на 2-ра ПРГ – мл. л-т Стоян Атанасов Меченов
.Командир на 3-та ПРГ – ст.ш-к Симеон Иванов Смеонов
.Командир на 4-та ПРГ – ст.ш-к Христо Димитров Митков
.Командир на 2ПРР – к-н Петко Стефанов Иванов
Командир на 1-ва ПРГ – л-т Сашо Иванов Димитров
.Командир на 2-ра ПРГ – с-на ш-к Красимир Георгиев Георгиев
.Командир на 3-та ПРГ – ст.ш-к Петър Николов Петров
.Командир на 4-та ПРГ – ст.ш-к Найден Асенов Бончев
Командир на 3ПРР – к-н Марин Недев Игнатов
.Командир на 1-ва ПРГ – л-т Йордан Александров Енев
.Командир на 2-ра ПРГ – ст.ш-к Генади Стефанов Ганчев
.Командир на 3-та ПРГ – ст.ш-к Максим Крумов Беличовски
.Командир на 4-та ПРГ – вакантна
Н-к на радиоотделение – с-на Васил Михайлов Иванов
Обслужващи подразделения
Автотранспортно отделение – с-на Цанко Атанасов Геное
Медицински пункт – с-на Георги Рускин
Домакинско отделение – 3 души
Работилница и складове
Общо по щат – 158 души, заети длъжности от 125 души
Всяка парашутно-разузнавателна група се е състояла от: командир (офицер или старшина школник); 4-ма разузнавачи; 1 радиотелеграфист. ЛС общо 6 души.
На базата са предоставени осем автомобила, като през юни 1965г. са й предадени още осем в т.ч. и ГАЗ – 450 за медицинска служба.
На 11.01.1965г. за командир а 3-та ПРГ е назначен мл. л-т Георги Петров Тачев, а ст. ш-к Беличовски е назначен за командир на 4-та ПРГ, така всички длъжности в ротата са заети.
Базата изпълнява усилено дневни и нощни парашутни скокове с парашут ПД-47 от транспортни самолети: Ли-2 (по 15д); Ил-14, Ил-28 (десантиране от двете врати ), Ан-12; Ан-24, Ан 32 (само по един демонстративен пар. скок), основно в района на л-ще Крумово и л-ще Граф Игнатиево
Годишна програма за изпълнение на пар. скокове: за офицери и сержанти – 40 пар, скока (като се зачита годината и с 80% изпълнение или 32 пар. скока).
През февруари 1965г. базата провежда първия си зимен подвижен лагер с продължителност 4 денонощия.
През същата година от 15 до 30 юни базата провежда и първия си летния си лагер на л-ще Чайка край гр. Варна, като в него вземат участие 108 души от базата. До скокове на вода са допуснати само 68 души. Скокове на вода се провеждат при дневни и нощни условия. Експеримента за изпълнение на нощни пар. скокове на водна повърхност се извършва от две групи от по осем офицери и сержанти на двете парашутни бази. За този скок се е изисквало и фенерче изолирано в найлон за подаване сигнал на лодките за прибиране на парашутистите и парашутите. По време на лагера се провежда занятия по плуване, които се провеждат в езерото с цел да бъдат обучени тези, които не могат да плуват, а останалите да повишат плувната си подготовка.
Ежегодно в края на август базата е участвала в учения с войски, за изпълнение на задачи по разкриване елементи на обекти на войските.
Интересно е проведеното през септември 1965г. тактическо учение с участието на войски с продължителност близо две седмици, като в тях вземат участие ПРГ-пи от трите роти.
О.з. полк. Цветан Кръстев си спомня, че в учението са участвали и органи на контраразузнаването на МВР за издирване и залавяне на разузнавателните органи на базата. Пар. скокове са извършени в района на с.Соколово край гр. Айтос. Органите на МВР са завардили всички кладенци и характерни райони. Той е следвало да с е явява на лични срещи с командирите на групи прехвърлени в този район. Най-тежко е бил положението на групата на л-т Куни Кунев, в района за действие на групата е имало най-много хора от МВР, но все пак е успял да изпълни задачата си успешно.
През март 1966г. в чест на 90-годишнината от Априлското въстание се провежда състезание между ротите. То включва: доцелен пар. скок от 800м.; движение по азимут; познаване и действие с автомата; ремонт и монтаж на автомобилна гума; хвърляне на ръчна граната в цел и далечина; стрелба с малокалибрена пишка; волейбол; лека атлетика включваща спринт на 100м., бягане на 1000м; дълъг скок;
През май 1966г. в базата постъпват на въоръжение: първите УАЗ-462; няколко ЗИЛ-157; ГАЗ -51; ГАЗ -63; ГАЗ-69; УАЗ-450; ЗИС -5.
В края на юни 1966г. базата участва в учение провеждано в района на гр. Шумен. Прехвърлените в тила на противника ПРГ от трите роти на базата изпълняват успешно поставените задачи.
О.з.полк. Цветан Кръстев си спомня, че по традиция летният лагер на базата през тази година също се провежда в района на л-ще Чайка, край Варна (на Варненското езеро) от 15 до 28 юли, като в него участие вземат 130 военнослужещи. Прехвърлянето на парашутистите се извършва по парашутен способ съчетан с пеши марш района на лагера. Останалата част от личния състав определен за участие в лагера и материално техническото осигуряване се прехвърля с железопътен и автомобилен транспорт. По време на лагера се демонстрира изпълнение на пар. скок на водна повърхност с по една ПРГ от двете бази с използване на индивидуално средство за спасение –малка спасителна лодка от всеки скачащ. След скока всеки си е натоварил парашута на своята лодка и с гребане групите са се прибрали в определен район на сушата. Лагерът завършва с провеждането на тактическо занятие за част от подразделенията.
През следващите години се започва с изпълнение и на водни скокове в морето в района на Слънчев бряг. На по-късен етап скоковете на водна повърхност започват да се организират през година, за да може всеки срочнослужещ да изпълни по време на службата си такива пар. скокове.
От 22.09 до 08.09.1966г. базата провежда първия учебен сбор със запасни офицери-35 души. Основно офицерите от запаса са опреснили специалната и параштно-десантната си подготовки.
Базата изпълнява демонстративни парашутни скокове през 1960г. от двете врати на самолет Ил-28 по време на Световното първенство по парашутизъм, проведено в гр. Пловдив, като парашутни скокове изпълняват и трите роти на базата.
Зимният подвижен лагер на базата през 1967г. се провежда от 14 до 17 февруари в района на Хасковска област. В него вземат участие общо 129 души от базата (22 офицери; 18 старшини; 9 ст. школници и 80 войника. Лагерът е инспектиран от група от РУ-ГЩ в състав: полк. Цвятко Караджов; полк. Босьо Босев и полк. Никола Хинов.
По спомени на о.з.полк. Цветан Кръстев през учебните 1966г и 1967г. се провеждат пар. скокове от самолет Ан- 12. Като през 1066г. скоковете са с 5 сек. стабилизация, а през 1067г. се изпълняват пар скокове от 500м. височина с до 3 сек. стабилизация и от 3500м. с 90 сек. стабилизация. Инструктор им е бил подп. Савченко –личният треньор на първия космонавт в света Ю. Гагарин.
На 01.03.1967г. е обявен нов мирновременен щат на 68-ма УПРБ-РГК, който е попълнен по следния начин:
Командване:
-Командир - подп. Иван Анастасов
-Зам. Командир по спец. Разузнаване – подп. Петър Парапунов;
-ЗКПЧ -м-р Иван Драгиев;
Щаб:
-НЩ -м-р Игнат Арнаудов;
-ЗНЩ по мобилизацията - к-н Димо Бабаков;
-Преподавател по турски език - м-р Добрин Добрев;
-Инстуктор по радиоподготовка -к-н Стоян Георгиев;
-Комсомолски секретар -Владимир Владов.
Служби:
-Началник ПДС -ст.л-т Борис Нитов;
-Н-к на медицинска служба -ст.л-т Наньо Нанев;
-Н-к на инженерна служба -м-р Александър Тепавичаров;
-Н-к на химическа служба -м-р Григор Григоров.
Тил:
-Зам. командир по снабдяването -м-р Тодор Йоргов;
-Н-к продов. и вещево снабдяване -м-р Ангел Чакъров.
Радиоотделение:
Н-к на р/ст. Р-830 -с-на Надко Георгиев.
Подразделения:
-К-р на 1-ва ПРР -ст.л-т Стоян Стоянов;
-К-р на 1ПРГ -л-т Георги Георгиев;
-К-р на 2ПРГ -вакантна;
-К-р на 3ПРГ -л-т Стоян Меченов;
-К-р на 4ПРГ -вакантна.
-К-р на 2-ра ПРР -М-р Петко Иванов;
-К-р на 1ПРГ -ст.л-т Вангел Вангелов;
-К-р на 2ПРГ -вакантна;
-К-р на 3ПРГ -л-т Петко Петков;
-К-р на 4ПРГ -вакантна.
Всяка ПРГ по щат се е състояла от: к-р –офицер; пок. к-р –ст. ш-к; 2 радиотелеграфисти; 1 преводач и 4 разузнавача; Общо ЛС на ПРГ – 9 души.
-К-р на 3-та ПРР „СПЕЦНАЗ” -ст.л-т Сашо Димитров;
-К-р на 1ПРГ -л-т Йордан Енев;
-К-р на 2ПРГ -л-т Георги Тачев;
-К-р на 3ПРГ -мл.л-т Христо Митков;
-К-р на 4ПРГ -вакантна.
В Ротата „СПЕЦНАЗ” няма пом.к-ри на групи, а разузнавачите са с по един по-малко. Така общо ЛС на ПРГ в рота „СПЕЦНАЗ” -7 души.
Във всяка рота непосредствено подчинени на К-ра на ротата са: СР, парашутен инструктор и трима войника-шофьори.
Обслужващи подразделения:
-Автотранспортно отделение -5 души с началник старшина;
-Медицински пункт -2 души: старшина и шофьор;
-Домакинско отделение -старшина и 3 войника;
-Автотранспортно отделение -Автотранспортна работилница;
-Складове.
Общо по щат ЛС – 158 души.
От 14 до 15 юни е проведено комплексно тактическо учение с целия личен състав на базата в района на с. Дълбок извор, с. Стоево и с. Червен окр. Пловдив. В учението вземат участие: 17 души от щаба; 30 души от !-ва ПРР; 21 души от 2-ра ПРР; 35 души от 3-та ПРР. По време на лагера се отработват практически въпроси по разузнаване на войскови групировки на противника.
Летният лагер е проведен от 01.07. до 10.08.1967г. в района на гр. Балчик. Материалната част е предвижена с ж.п транспорт и с автомобили, а парашутистите чрез изпълнение на учебно–тренировъчен пар. скок -нощем в район на гр. Балчик. По време на лагера се изпълняват дневни и нощни скокове на суша и дневни на вода. Провеждат се и тактически занятия с ПРГ –пи съчетани с изпълнение на пар. Скокове.
От 24 до 28 август същата година по-голямата част от базата взема участие в тактическото учение с войски „Родопи – 67”. За участие в учението от базата е сформиран 1 ПРБ с командир м-р Игнат Арнаудов и НЩ на батальона к-н Петър Горанов. Батальонът включва в състава си две ПРР –ти и три самостоятелни ПРГ-пи. На 26.08.1967г. в 08.00ч. е извършен ТВД в района на гр. Банско и с. Добринище от Ан -24 с 82 –ма парашутисти.
С гордост трябва да споменем и участието на сборно подразделение (десантен батальон - като двете бази участват с по една рота и една рота е сформирана от трите АПРР) през 1970 г. под командването на подполковник Анастасов в учението „Братство по оръжие”. Въпреки ниската облачност (под 200 м.) и отказа на сродни формирования на другите съюзни армии, 180-те българи напускат самолетите АН – 12 и изненадвайки наблюдателите на учението се приземяват пред трибуните. На въпроса на маршал Гречко какви са тези, извършили този сложен и опасен десант, тогавашният български военен министър – армейски генерал Добри Джуров отговаря „Това са моите специални войски дислоцирани на Балканите”.
Качествата на българските военни парашутисти ярко се открояват през 1970 г. по време на съвместното учение "Братство по оръжие" на територията на тогавашната ГДР. Там няма деление и антагонизъм между пряко подчинените на Разузнавателно управление бази и армейците. Трите роти формират по един десантен взвод и се обединяват в една рота, двете бази организират по една рота и така се получава един парашутно-десантен батальон в състав около 200 души. На полигона Алтенграбов (някъде между Дрезден и Магдебург) българските парашутисти извършват десант, какъвто не е виждан по света. Само който е участвал, може да разказва на поколенията. Още повече, че подобен десант и в по-късни години не е извършван. Разбира се, тук не става дума за сравнение с огромните по мащаби действия на въздушно-десантните войски на големите страни с милионни армии, които могат да хвърлят от небето танкове, оръдия и хиляди въздушни пехотинци.
В какво се състои уникалното на българския десант в маневрите през октомври-ноември 1970 на територията на ГДР? Тренировките се провеждат на летище Чешнегирово край Пловдив. Всички участници са съсредоточени в палатков лагер в района на пловдивската база. Тогава се изпълняват за пръв път скокове от руски военнотранспортен самолет Ан-12 (десантен вариант). Идват и офицери парашутни инструктори от Съветската армия. Всички български парашутисти, определени за участие в учението, извършват по около 12 скока със стабилизация, като последните няколко са от височина 1 500, 2 000, 3 000 и 4 000 метра. Съветските инструктори са удивени и възхитени от нашите десантчици, които напускат машината решително и смело, с отворени очи и устрем в погледа, мълчаливо със стиснати зъби. Става ясно, че руските десантчици при отблъскването от борда напускат самолета с вик "ура".
От Ан-12 могат да скочат около 60 парашутисти на четири захода (всеки ред седалки е отделен заход). Ние естествено го побългаряваме за икономии. В една машина се качват допълнително 10-15 парашутисти, които прави, скупчени към пилотската кабина, изчакват хвърлянето на първия заход, после заемат местата им на седалките. Така или иначе, нашите момчета заминават за Германия добре подготвени и това има решаващо значение за уникалния скок.
Полигонът Алтенграбов има ширина 16 и дълбочина 40 км. (за сравнение нашият полигон Ново село е с ширина 5-7 и дълбочина 15-18 км.) Планирано е изпълнението на два скока - тренировъчен и учебно-боен, в хода на маневрите. На тренировката времето е прекрасно, без едно облаче. Решено е за повече атракция (все пак българският десант е кулминация и завършек на учението) да се скочи от девет самолета Ан-12, преминаващи в три тройки "клин". На тренировката е така. Но в деня на същинския десант небето е забулено в плътна облачност с долна граница едва 300 метра. След часове досадно и уморително изчакване в самолетите с парашути на гърба и пълно снаряжение става ясно, че облаците няма да се вдигнат. Тогава министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров, който е на официалната трибуна сред колегите си от братските страни, и лично Ерих Хонекер, произнася знаменателна реплика: "Камъни да завалят, скачаме!"
Моторите грозно реват, както се пее в една песен. Единствените промени са във височината - скокът е от 750 м, и в строя на самолетите - летят един след друг. Разчетът на съветските пилоти е перфектен и от облаците се изсипват 200 въздушни бойци, които още от въздуха изпразват по един-два пълнителя на калашниците. Гледката е внушителна.
На 05.10.1972г.със НЗ N-УК 0554 командирът на 68УПРБ подп.Анастасов е произведен в звание полковник, което е прецидент, тъй като длъжността му е подполковническа. Това изключение е направено ,за активното му участие и отлично представяне на базата в учението „Братство по оръжие” проведено на територията на бившата ГДР.
2.6.СФОРМИРАНЕ НА АРМЕЙСКИ ПАРАШУТНО-РАЗУЗНАВАТЕЛНИ РОТИ (АПРР) КЪМ ТРИТЕ БЪЛГАРСКИ АРМИИ.
През есента на 1966г. към трите български армии се създават армейски парашутно-разузнавателни роти с командири:
-на 1АПРДР – Кольо Матеев;
-на 2АПРДР –к-н Цветан Кръстев;
- на 3АПРДР – ст.л-т Куни Кунев.
6.1. ЩАТ НА АПРР.
.Командване;
.Група за управление;
.Четири ПРГ-пи.
Ротите са сбили са били с еднакъв щат и са били подчинени на Разузнавателния отдел на съответната армиия.
Щатът на 2АПРР е попълнен по следния начин:
.КР – к-н Цветан Кръстев;
.СР – с-на Илия Пунчев;
.Пар. инструктор – ст. с-т Благой Тенев;
.К-р на групата за управление – л-т Михов;
.Н-к на Р/ст Р-118 – с-н Салчев (змс по радиоподготовка);
.Н-к приемна машина - с-т Грози Грозев;
.К-р на 1ПРГ – ст.л-т Господинов;
.К-р на 2ПРГ – л-т Манол Иванов;
.К-р на 3ПРГ – л-т Иван Иванов;
.К-р на 4ПРГ – мл.л-т Стоян Михнев.
Пом к-ри на ПРГ –пи са били ст. ш-ци. При военно време е бил предвидено ротата нарасни с още пет запасни ПРГ-пи.
2АПРР с командир к-н Цветан Кръстев е дислоцирана в района на Братската могила съвместно с 68АПРБ.
О.з. полк Цветан Кръстев (к-р на 2АПРР -тогава) споделя: Командирът на ротата след вземане от щаба на 2 армия на командно-щабните- войсковите учения, мобилизационните сборове и учения е извършвал цялостна планировка –зимен и летен период, освен това на тази база е разработвал месечни те си планове, разбивката на темите и занятията по седмици и седмичните си разписания. Командирът на ротата е ръководел и основната част от специалните занятия поради малкия опит на командирите на групи.
Преди всяко тактико-строево занятие, предния ден КР-та е отработвал въпросите на тактическия полигон и се е изучавала организацията и въоръжението на противника, което ще се разузнава на местността. За целта са използвани макети и схеми. На местността на подчинените чрез вводни се е искало да се докладва какво е разкрито и координатите му.
Тактическите занятия с продължителност -6 учебни часа са провеждани при дневно-нощни условия. Занятията са започвали с поставяне задача на командирите и зам. командирите на групи за вземане и докладване на решение. Сериозно внимание по време на тези занятия се е обръщало на донесенията до Центъра за резултатите от действията на групите.
О.з. полк. Цветан Кръстев (тогава КР) си спомня и, че за да повишава подготовката на ротата е вземал от НЩ на 2 армия по-интересните учения на полковете от армията и с негово разрешение ротата е участвала в тези учения. В едно учение на полка в Ардино НЩ на 2армия му поставя задача да се извърши диверсия на КП на полка. ПРГ–пи разкриват елементите на полка и заповяданото време се явяват в заповядан район обединяват се в отряд и организират и провеждат диверсия на заповядания елемент от КП, без да допуснат залавяне на човек от отряда. НЩ на армията дава висока оценка на Ротата за участие в учението.
Друг случай – по време на мобилизационен сбор на 30 МСП –Пазарджик, к-н Кръстев поставя задача на един от командирите на групи –л-т Христов да заловят запасен да му отнемат повиквателната и да се мобилизира на неговото место човек от групата. Задачата е изпълнена л-т Христов успешно се мобилизира и независимо от това, че к-н Кръстев докладва за измамата на командира на батальона от полка, в който е мобилизиран той успява да избяга и не е заловен.
През 1969 г. ПУ на ГЩ провежда изпити за отчитане на съревнованието между армейските роти. 2АПРР се класира на първо място”
Предвид важността на задачите на органите за разузнаване и диверсия на парашутните поделения на БНА и необходимостта от бързото напускане района на казармата и заемане на район за бойно използване, в спалните помещения на ротите са се намирали пирамидите с оръжие и шкафовете със скатаните парашути.
2.7.СФОРМИРАНЕ НА РЪКОВОДСТВО НА ПОДЕЛЕНИЯТА „СПЕЦНАЗ” В БНА.
За ръководство на парашутните поделения е било сформирано отделение към Агентурния отдел (с началник полк. Данкин, който е и зам. началник на РУ-ГЩ) на РУ – ГЩ. Отделението е било с началник полк. Караджов и в него са били още полк. Босев – сапьор, един полковник артилерист и полк. Георгиев (в последствие м-р Рашков) – въздушно разузнаване.
Отделението е организирало и провеждало състезания по бойна подготовка между пар. поделения, а тези по парашутен многобой са провеждани от парашутния отдел на ПВО и ВВС. В състезанията по пар. многобой са вземали участие отбори от: ПВО и ВВС; пар. бази; АПРР –ти; ШЗО „Хр. Ботев”. Състезанията са печелени от отбора на ПВО и ВВС, защото всички съдии са били от ПВО и ВВС, който винаги е знаел маршрута.
През 1965г. за началник Агентурния отдел на РУ-ГЩ е назначен полк. Дойков. Той написва първата лекция за дейността на ПРГ в „тила на противника” в която за първи път са формолирани понятията: район за разузнаване; сборен пункт; сборно място; тайник; място за знак и как се използват. Същият организира сбор в гр. Пловдив с показно занятие с практическо отработване на елементите на местността. от ПРГ с к-р мл.л-т Тачев от 68УПРБ в района между Брацигово, Пещера и разклона на пътя Пещера – Пловдив. В сбора вземат участие всички офицери от двете парашутни бази и двата агентурни пункта.
За да разбере какво чувстват и изпитват парашутистите пок. Дойков е единствения началник по онова време, който лично изпълнява пет парашутни скок във вода (защото килограмите му не са позволявали да стори това на суша).
През 1973 г. 68-ма и 86-та УПРБ – РГК са преподчинени от РУ – МНО на РУ – КСВ и управлението им се осъществява от отдел в РУ-КСВ с началник полк.Илия Илиев, зам. н-к полк. Баев, полк. Тончев, а в последствие полк. Парапунов и полк. Винев.
2.8.СФОРМИРАНЕ НА ЕЛИТНИЯ 68-МИ ОТДЕЛЕН ПАРАШУТНО-РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ПОЛК „СПЕЦНАЗ” В БНА.
През 1975г. от двете парашутни бази в Пловдив се сформира 68-ми отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ” (68-ми ОПРП ) по щат N-2266 от 01.10.1975г. с командир полк. Иван Анастасов (който е командир на полка от 20.091975г. до 30.09.1976г.). Полкът се е състоял от: командване; щаб; два прб; уб; дро; св.р.; авт.р.; тил.
Командири на полка са били, както следва: полк Цветан Василев Кръстев от 30.09. 1976г. до 30.07.1987г.; полк.Тома Костадинов Дамянов от 30.07.1987г. до 30.09.1993г.
2.9.СФОРМИРАНЕ НА АПРБ „СПЕЦНАЗ” КЪМ 1, И 3-ТА АРМИИ НА БНА.
През 1975 година, също така, към трите български армии са сформирани и отделни парашутно-разузнавателни батальони с командири :
-на 1-ви АПРБ - м-рМалин Малинов;
-на 2-ри АПРБ – подп.Петър Горанов;
-на 3-ти АПРБ - ст. л-т Васил Атанасов.
2.10.СФОРМИРАНЕ НА МОРСКИ СПЕЦИАЛЕН РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ОТРЯД (МСРО) КЪМ БМФ НА БНА.
През 1958-59г. към БМФ е сформиран Морски Специален разузнавателен отряд ( МСРО ), дислоциран в местността „Чайка”, с командир к-н л-т Васил Господинов. През 1963г, МСРО е разформирован.
На 10.10.1970г. МСРО е сформиран отново, с командир к-н 3-ти ранг Веселин Цветков. Отрядът е дислоциран в район „Тихина”-гр. Варна.
Бойните задачи на полка и армейските батальони, са както тези на базите и ротите, но при значително по-голям брой органи „Спецназ”. Бойната им подготовка, продължава със същата динамика, като нараства още повече броя на ученията с войски, участието в летателните тактически учения на ВВС и съвместните учения с формирования на МВР за борба с диверсионно-разузнавателни групи на противника, действащи на наша територия.
Годишната програма за изпълнение на пар. скокове е била за офицерите и сержантите 40 пар. скока, но годината се зачита и при изпълнение на 80% от тях или 32 бр. пар. скокове. За войниците съответно 12 пар. скока.
Кулминация в бойната подготовка на парашутно-разузнавателните поделения е тяхното участие в учението на Варшавския договор „Щит-82” през 1982 г.
2.11.СФОРМИРАНЕ НА 68-МА ПАРАШУТНО-РАЗУЗНАВАТЕЛНА БРИГАДА „СПЕЦНАЗ”
През лятото на 1993 г. със заповед на Министъра на отбраната № 468 от 30.07 68 ОПРП „СPЕЦНАЗ” се преструктурира в 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ” с командир полковник Тома Дамянов (който е командир на бригадата до 30.09.2000г.) и се преподчинява от РУ – КСВ на РУ – ГЩ на БА.
2.12.СФОРМИРАНЕ НА РЪКОВОДСТВО НА ПОДЕЛЕНИЯТА „СПЕЦНАЗ” В БНА КЪМ РУ-ГЩ НА БА.
С реструктурирането на 68 ОПРП „СPЕЦНАЗ” в 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ” в РУ-ГЩ на БА се формира и отдел „Спецназ, с началник полковник Васил Атанасов, зам. началник на отдел полк. Владимир Иванов (впоследствие полк. Петър Господинов) Старши пом. началници на отдела са били: полк Йордан Сотиров, полк. Емил Михайлов; полк. Васил Томов; полк. Сирмо Сирмов; полк. Бойко Йочев; полк. Трайко Трайков и подп. Румен Михайлов.
2.13.СФОРМИРАНЕ НА 18-ТИ ПАРАШУТНО-РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ПОЛК.
През лятото на 1998г. са разформировани корпусните парашутно-разузнавателни батальони и от 1 септември в гр. Сливен е сформиран 18-и парашутно-разузнавателен полк с командир полковник Начо Начев (който е командир на полка до 2002г.). Полкът е подчинен на РУ–Гл.ЩСВ. От април 2002г. за командир на полка е назначен полк Марин Маринов (който е командир на полка до април 2004г.). От април 2004г, за командир на полка е назначен полк. Евгени Желязков (който е командир на полка до май 2007г.).
