КРАТКА ИСТОРИЯ

От незапомнени времена хората са воювали, водили са разузнаване и са използвали в боевете нетрадиционни тактически прийоми, част от които се използват и днес от Специалните сили. Така например:  засади са използвани още в зората на човешката цивилизация, индианците са използвали уникални методи на скрито проникване в обекти, маскировка, физическа и духовна концентрация и възстановяване.

Потребности от извършване на подобни нетрадиционни действия, са съществували винаги, когато е било необходимо да се решат важни задачи с малки по численост сили.

Още в древността военните стратези стигнали до извода, че подразделенията на конвенциалните (редовни) армии, не са в състояние да изпълняват някои специфични задачи, от които често зависи изхода на войната. Тези задачи са били свързани основно с разузнаване на противника и разкриване на тактиката му за водене на бой, с цел предприемане на ответните изпреварващи действия, демобилизиране на войските на противника, организиране на съпротива в тила на противника и др. Това наложило създаването на специализирани бойни единици. Възникването на нови предизвикателства и задачи пред тях, през вековете, естествено е налагало и промяна в тяхната структура, подготовка и използване.

За прототип на съвременните Специални сили са приети подразделенията командос, създадени в Западноевропейските страни през годините на Втората Световна война, а също така и съветските разузнавачи-диверсанти и разузнавачи-водолази. След приключване на войната Спецподразделенията почти във всички страни са били разформировани. В следвоенните години най-далновидни се оказали британците, които са успели да съхранят, макар и в непълен състав своето подразделение специални сили Special Air Serwice (SAS). Затова в историята (ако се отчита историята на подразделенията специални сили, които нямат прекъсване) SAS се явява най-старото такова подразделение в света.

Историята на Силите за Специални операции (ССО) започва да се отчита от Втората Световна война, защото в този период са се появили средствата са прехвърляне на групи (тимове) в дълбокия тил на противника за водене на разузнаване и извършване на диверсионни действия, а също така и средства за свръзка, позволяващи , щабовете да получават оперативно разузнавателната информация от тях, а също така да ръководят тяхната дейност.

Създаването и развитието на Специалните сили (ССО) в съвременният им вид, следва да се отнесе към началото на 50-те години. По това време именно англичаните (по време на събитията в Малайзия), си припомнят за Специалните си сили и на базата на оцелялата част от SAS по време на множеството реорганизации, възраждат своите Специални сили в съвременен вариант.

В началото на 20-ти век, партизанското движение се превръща във важен политически и военен фактор, в световен мащаб, като придобива особени размери през Втората световна война. По-късно в Латинска Америка , различни политически фактори принуждават голяма част от населението да се включи в партизанска война. През втората половина на 20-ти век практически се водят, основно партизански войни (Виетнам, Камбоджа, Лаос, Афганистан и др.), в които Специалните сили става така популярни и доказват необходимостта от своето съществуване.

Това е нов тип война, нов по своята интензивност, стар по своя произход-война с партизани, подривни елементи, бунтовници, убийци, война чрез засада, вместо битка, чрез проникване в тила на противника, вместо агресия, търсейки победа чрез подкопаване и изтощаване на врага, вместо влизане в директен бой с него....тя изисква в онези ситуации, в които трябва да противодействаме....изцяло нов тип стратегия, различна по тип сила и по тази причина нов и различен начин на военно обучение

Джон Ф.КЕНЕДИ,1962г.

На по-късен етап във връзка с войната в Корея американците създават петнадесет роти Рейнджъри, а ГРУ на ГЩ на СССР - 46 отделни роти със специално назначение ( СпН), с основна задача борба с мобилните средства за ядрено нападение на страните от НАТО.

Малко по-късно различните страни по света започват да сформират и свои подразделения Специални сили във ВМФ. Тези подразделения като: Специалния лодъчен дивизион във Великобритания; техните наследници във Франция; италианската група за подводни операции и др., получават задачи във връзка с новите, военни доктрини на своите правителства.

В продължение на десетилетия се осъществява бурно развитие на ССО. В началото на 60-те практически във всички по-значителни армии в света се сформират подразделения предназначени за изпълнение на Специални задачи.

През 1972 г. ислямските терористи от организацията Черния септември вземат за заложници олимпийският отбор на Израел. Несполучливата операция проведена от полицията на ФРГ, за освобождаването му, принуждават силовите министерства на различните страни да осъзнаят , че в света е възникнала нова заплаха , далече по-опасна и реална от рздухваната до тогава заплаха в Европа от Червените пълчища. ФРГ създава в Граничните си войски подразделение за антитерор GSG-9. В СССР през 1974 г.далновидният Ю. Андропов създава подразделение А, със същите задачи, като GSG-9 . Британците, за които терористите от ИРА са били обективна реалност са поставили нови задачи на своите Специални сили - SAS за борба с тях. Американският полковник Чарлс Беквит, преминал подготовка в 22-ри полк SAS , започва формирането на своя полк Делта, което завършва едва през 1977 г. През 1981 г. в ПГУ на КГБ СССР се създава още един отряд СПЕЦНАЗ Вимпел, като неговата основна задача е водене на разузнаване и провеждане на Специални мероприятия в интерес на вътрешното разузнаване.

През 80-те години полицейските ведомства на страните по света свикнали с това, че терористите взели заложници, в повечето случаи не поставят политически искания и не застрашават непосредствено държавните устои. Исканията на терористите, обикновенно са по-земни вече искане на определена сума пари и предоставянето им на възможност да напуснат страната. Осъзнали ефективността от проведените Специални операции до момента срещу терористите, в много страни започват да сформират свои Специални сили. Във Франция създават знаменитите GIGN, а в САЩ-SWAT.

Особенно активни в това отношение са МВД на Русия . Във връзка с Московската олимпиада през 1980 г. се създава Учебна рота, която по-късно служи като основа за сформирането на отряда СПЕЦНАЗ Витяз, който организационно влиза в състава на Дзерджинската дивизия. В дивизиите с оперативно назначение, след този отряд се създават подобни отряди, като Рус, Русич, Скиф и т.н., всички със свое наименование. Във Военните окръзи се създават ОбрОН (отделни бригади с оперативно назначение). По време на Перестройката и особенно след разпадането на СССР се създават ОМОН (отряди на милицията с особенно назначение) и СОБР (спецотдели за бързо реагиране) в структури в МВД на Русия, които са най-добре подготвени за провеждане на Специални операции и действат в своите региони. В края на хилядолетието в Русия са създадени: Управления със СпН при Службата за безопастност на Президента; СПЕЦНАЗ на Гранични войски; СОБР на митниците и др.

В настоящият момент в Света съществуват Спецподразделения, със задачи: водене на разузнавне; провеждане на диверсионни действия; организиране на партизанско движение на противниковата територия; организиране на борба срещу партизанско движение на собствена територия; борба с тероризма и организираната престъпност и др.

ОБЩИ СВЕДЕНИЯ

Подразделенията на Специалните сили (Силите за специални операции, Командос, Спецназ, англ.Special Forces) са специално обучени, малки , боеспособни, мобилни и високо маневрени формирования, подготвени и екипирани за действия в асиметрична обстановка (неконвенционална война ), способни да реагират , бързо, скрито и безшумно и да изпълняват мисиите си във всяка точка от земното кълбо, при всякакви климатични и метереологични условия и по всяко време на денонощието.

ОТЛИЧИТЕЛНИ ПРИЗНАЦИ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА СПЕЦИАЛНИ СИЛИ:

- особен статут в отрасловото министерство - специфичната им дейност оставя своя отпечатък в министерството, ведомството, армията или флота, към които пренадлежат. Действията на всяко такова спец. подразделение се регламентират с отделни нормативно правни актове. Особенните им функции изискват по-специфично оръжие, оборудване, транспорт и по-голямо финансиране в сравнение с останалите подразделения от конвенциалните войски. Специалната им подготовка изисква и и наличието на по-добра учебна база и отделни Учебни центрове;

- висока степен на морална, психологическа, физическа и бойна подготовка - по правило те изпълняват задачите си в специфични условия, които изискват висока степен на подготовка;

- наличие на специални средства за изпълнение на задачите си - Те използват въоръжение, оборудване и транспорт със специфични характеристики (специални средства за разузнаване и диверсии), различни и по-високи от тези наподразделенията на конвенционалните сили. Необходимо е и по-надежното обезпечавне на тяхната сигурност, което изисква много по-съвършенни, технологически средства за защита, обезпечаване на жизнената дейност и евакуация. Затова от икономическа гледна точка животът на боеца от Специалните сили е много по-ценен от този от подразделенията на конвенциалните сили. Всичко това предполага Специалните сили да бъдат осигурени с необходимото въоръжение, техника, снаряжение и имущества, отговарящи на определените критерии и осигуряващи необходимите оперативни способности за изпълнение на специални мисии и задачи.

Затова изискването към въоръжението и техниката на тези сили са по-високи:

- дългоцевното въоръжение следва да позволява (притежава): водене на единичен и автоматичен огън; скорострелност, начална скорост, прицелна далекобойност, вместимост на пълнителя и живучест, много по-високи от тези на дългоцевното въоръжение на конвенционалните сили; то трябва да отговаря и на изискванията за скритост и маскировка, да е комплектовано с огнеприкривател, прибор за безшумна стрелба, лазерен целеуказател и тактическо фенерче; тегло значително по-малко от стандартното такова;

- късоцевното оръжие следва да: позволява безшумна стрелба; бъде с лазарен целеуказател и тактическо фенерче, тактически кобур и по-голяма вместимост на пълнителя; тегло значително по-малко от стандартното такова;

- приборите за нощно виждане: да са от най-ново поколение; да са максимално олекотени , да имат максимална защита от кратковременни засветки и високоинтензивно осветяване от интензивен източник на светлина; да са защитени от източници на лазарно излъчване, нощните очила и биноклите да са биноколярни; източниците за захранване да позволяват непрекъсната работа над 72 ч.:

- бронежилетките и каските: да са от съвременни матеиали; малко тегло и висока надеждност на защита;

- автотехниката следва: да е високо проходима; многофункционална и леко бронирана;

- снаряжението: да е удобно и практично за експлоатация; да позволява дейност в различни географски условия; да осигурява максимална маскировъчна защита; да е изработено от съвременни материали осигуряващи защита от влага, огън и да бъде максимално олекотено;

- комуникационно-информационното имущество (КИИ): да позволява продължителна работа, без подмяна на източника на захранване ; сигурна, устойчива и защитена комуникация, бърз обмен на глас и данни на големи разстояния, чрез използване на р/ст., телефон и сателит; да бъде устойчиво на химически вещества; носимото КИИ да бъде олекотено и издържливо при изпълнение на парашутни скокове; индивидуалните комуникационни средства да позволяват работа СВОБОДНИ РЪЦЕ; да няма демаскиращи признаци;

- парашутно-десантните системи следва: да позволяват изпълнение на парашутни скокове от различни типове самолети и вертолети, от различна височина, при разнообразни метеорологични условия; да е с необходимото допълнително оборудване позволяващо скокове от пределно високи или ниски височини, прелети на големи разстояния и приземяване на ограничена площадки; да са снабдени с контейнери за поставяне на снаряжението и въоръжението при изпълнение на парашутен скок; да позволяват максимална скритост във въздуха и да са със срок на експлоатация не по-малък от 15 г.

- способност да изпълни задачата автономно, в екстремални условия -предвид необходимостта да се добият разузнавателни сведения за противника, най-ефикасния способ се явява прехвърлянето на групи Специални сили (със Специално назначение) в дълбокия тил на противника, където се намират най-важните обекти от неговата ифраструктура, а следователно съдържат и най-ценната информация за обектите и събитията, интересуващи командирите на конвенциалните части. Като се има предвид, че най важните стратегически обекти са добре охранявани и се намират на голямо отдалечение от фронтовата линия (границата) и засиления контраразузнавателен режим, ще се налага групите да бъдат прехвърлени далеч от обектите и да преодоляват големи разстояния, пеш придвижвайки се далеч от населени пунктове, пътища, избягвайки открити места и предимно нощем или при лоши метериологични условия, като насят със себе си цялата си екипировка, въоръжение, снаряжение и хранителни провизии. Понякога изпълнението на мисията (задачата) може да продължи много време, което предполага оцеляване, чрез използване на местната флора и фауна. По-голямата автономност на групата и придобитите навици за действие в екстремални условия, са необходими при изпълнение на разузнавателни и диверсионни действия. Независимо от малката им численост , групите са подготвени да действат с много по-голяма ефективност от подразделенията на конвенционалните войски. Тъй като в много от ситуациите, групите няма да могат да получават помощ (подкрепление) или да се оттеглят на предварително подготвени (укрепени позиции), както конвенционалните сили, ще се налага да вземат решения и да действат съобразно обстановката. Освен това след изпълнение на диверсионни действия от групите, противника обикновенно се активизира и предприема издирвателни действия, което ще налага действия в екстремални условия и търсене на начин за евакуация в кратки срокове и реално време.

Използването на Специалните сили във войните, конфликтите и размирните райони през различни периоди, най-често е подчинено на постигането на следните стратегически и политически цели:

1. Сваляне или подкрепа на режими;

2. Отстраняване на политически противници;

3. Извършване на непопулярна намеса;

4. Ликвидиране на лидери на на организации (и на самите организации ).

През последните години на 20-ти и началото на 21-ви век, значително нарасна процентът на водене на войни с неконвенциални средства, за сметка на конвенциалните. Отчита се също така и , че ефективността от използването на подразделенията на Специалните сили в специфични случаи е десетки пъти по-висока , от тези на конвенциалните сили.

ВИДОВЕ СПЕЦИАЛНИ СИЛИ

Специалните сили биват два вида: военни (армейски) и полицейски:

1. Военните са с по-широк обхват на дейност и биват:

- за водене на контрапартизанска война;

- за организиране на партизанско движение и обучение на личния му състав;

- за водене на разузнаване и диверсионни действия на противникови важни обекти;

- за освобождаване на пленници и заложници;

- за ликвидиране на противникови политически и военни лидери;

- за ликвидиране на големи паравоенни организации , терористични, нарко бази и др..

2. Полицейски са:

- подразделенията (частите) за борба с тероризма (антитероризъм), наричани още Червените барети;

- частите (подразделенията) за борба с организираната престъпност (в Латинска Америка, особено важни са отделите за борба с наркотиците и наркотрафика).

СТРУКТУРА И НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ НА АРМЕЙСКИТЕ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ

Основната им бойна единица се явява групата (патрула в състав отделение, екипа, тима), обикновенно в състав около 10 човека, окомплектована с необходимите обучени специалисти (разузнавачи, сапьори, снайперисти, медицински техници, свързочници и др.). Всички специалисти са с отлична подготовка, преминали обучение по : парашутизъм, водолазна подготовка, алпийска подготовка, подривна дейност, специална тактика на действие, бойни изкуства, чужди езици, свързочна и медицинска подготовка и др. Обикновено изпълняват боините си мисии, без да имат установени постоянни бази, като носят със себе си цялото необходимо въоръжение, специално оборудване и снаряжение, като забазирват част от ненужното в близост до района за действие, а изпълняват задачите си, само с най-необходимото с което си осигуряват максимална мобилност.

По време на изпълнение на мисиите си Специалните сили спазват следните правила:

- добра координация между отделните звена;

- стриктно спазване на времето и плана за изпълнение на мисията;

- постоянна връзка и комуникация между отделните членове;

- стриктно спазване на добра светло- и звуко- маскировка и добро прикритие на пребиваването и действията;

- бързина и внезапност на действията (внезапно нападение и бързо оттегляне );

- своевременно и точно разкриване на навиците и привичките на противника и възползване от тях.

СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (СО )

СО – са организирана форма на провеждане на военни действия , по защитата на националната сигурност и представляват комплекс от от мероприятия, съгласувани по място и време на действие, които се провеждат по единен план, с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност и обществения ред. Провеждат се от специално подбрани, обучени, въоръжени със специално въоръжение, екипировка и снаряжение, военни или полицейски формирования. Характеризират се с детайлното си планиране и важните последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина.

СО могат да се класифицират по следния начин: за задържане на опасни престъпници; контратерористични; антитерористични; за освобождаване на заложници (пленници ); разузнавателни; диверсионни; контрапартизански; информационни; военно подпомагане (организиране на партизанско движение и обучение на партизани ) и др.

Справката е изготвена от о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов служил 33г.на различни длъжности в структорите на българските СПЕЦНАЗ и в последствие Специални сили. При изготвяне на Справката са използвани материали от Интернет, печатни издания и лични познания. Изготвилият справката няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на материала включен в нея и се извинява за допуснатите стилни и правописни грешки, които поради ограниченото време не бяха отстранени.