ПОРЕДНИЯТ ФАРС. КОЙ ЗАБРАНИ? …….ИЛИ ЗАЩО НЕ БЕШЕ РАЗРЕШЕНО ОФИЦИАЛНОТО ЧЕСТВАНЕ НА „74-ТА ГОДИШНИНА ОТ ФОРМИРАНЕТО НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА – ПЪРВОТО ПАРАШУТНО ПОДЕЛЕНИЕ В БА”
На 18-ти март 2017г. се навършиха 74 години от паметната дата 18.03.1943г. когато с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия парашутисти, да се формира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА.
По традиция на тази дата парашутистите от БА и ветераните – парашутисти от различни поколения ежегодно, тържествено честваме рождената дата на своя род войски.
На този ден ние скланяме глави и отдаваме заслужена почит пред подвизите и героизма на българските парашутисти. Защото постигнатите резултати и успехи през годините са основание за самочувствие и за заслужен авторитет.
Поводът да взема отношение относно празнуването на „18-ти март – Рождената дата на парашутизма в БА” този път е забраната (не даване разрешение) за тържествено й честване.
Уважаеми г-н Министър на отбраната, уважаеми г-н Началник на отбраната, КОЙ? и ЗАЩО ЗАБРАНИ честването на 74-та годишнина от формирането на Парашутната дружина – Първото парашутно поделение в БА”?
Твърденията, че се прави с цел икономия (не разхищаване) на средства, няма как да бъдат приети, по простата причина, че за едно тържествено честване от подобен род не се изискват никакви средства – едно построяване, поднасяне на венци на паметника на загиналите парашутисти и тържествен марш не водят до Разхищение, а на нас друго и не ни е необходимо. За провеждането на други мероприятия по време на тържества по случай празници винаги са ни помагали родолюбиви българи и по-заможни бивши парашутисти. Така щеше да бъде и сега. Ние добре съзнаваме, че Военното формирование, нито има, нито може да си позволи да разхищава средства за празници.
Не са приемливи и мотиви, че датата на честването е съботен (неработен) ден. Рождените дати не се избират, те се случват.
Да се забрани тържественото честване на тази историческа дата е кощунство. Това е жестока обида за поколения парашутисти, това е гавра с историята на един род войски, чийто предшественици (Парашутната дружина) с високия си боен дух, проявения героизъм и мъжество по бойните полета на Втората световна война, записаха славни страници във военната летопис на България.
Вие не само ни обидихте, нас живите парашутисти и разплакахте тези с по-напреднала възраст (сърцеразделателно е да гледаш сълзи в очите на тези корави мъже), но……. което е още по-страшно Вие поругахте (потъпкахте) историята на парашутистите в БА.
Вие господа се изгаврихте с паметта на:
-загиналия първи български парашутист през 1942г. при обучението на българските парашутисти в Германия;
-59-те загинали, 151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот при участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война;
-15 –те парашутисти загинали в мирно време при изпълнение на войнския си дълг;
-18-те загинали български спортисти – парашутисти при подготовките и участие в Републикански, Европейска и Световни първенства.
-4-мата български парашутисти загинали в Ирак при изпълнение на мисии зад граница.
Това е тъжната равносметка!
Затова и НИЕ ежегодно отбелязваме празниците си под надслов – „НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН –ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ” и им отдаваме заслужена почит. Е няма забрана, която да ни попречи да го правим и за напред.
Ако Вие господа сте загрижени, как ще Ви приеме бъдещето, какво място ще Ви отреди Историята, не тръгвайте със забрани и потъпкване на паметта, на хората загинали за Отечеството ни!
За жалост никой не е извън Миналото и не е възможно да се продължи напред, ако не се уважава отминалото време.
Недопустимо е оскърблението на най-светите чувства, паметта на героите, което е по-лошо и от смъртта!
Лесно е да се каже: - „Живите нека живеят, а на мъртвите лека им пръст! Но е гротеско, обидно и пошло.
Беше ни забранено провеждането на състезанието по „Парашутен многобой” (известно като „Рамбо”, с дългогодишна история), което беше венец на подготовката на парашутните поделения в БА, по време на което, когато стана международно, громяхме всички участници (в т.ч. и най -успелите отбори на ССО на страни-членки на НАТО) и допринасяхме за издигане престижа на БА у нас и в чужбина. Оправданието липса на средства…е как да е приехме го!
Но няма да приемем да ни се забранява да честваме празниците на парашутистите! С Вас или без Вас, ние пак ще ги празнуваме, но по-добре е това да е официално и съвместно с Ваше участие!
Българските парашутисти не са "партизани" нито престъпници, че да честват своите празници скрити като престъпници!
Моля Ви не допринасяйте с действията си да си мислим, че „нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено”.
Независимо от опитите на НЯКОЙ от ръководството на БА със задкулисни игри за пореден път да унижат и обидят парашутистите от БА, ТЕ Със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, с любов, жар и дръзновение ще продължават да отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството ни – Република България.
19.03.2017г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС
Гр. Пловдив НА СДУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ
П.П. Накрая ще си позволя да Ви припомня накратко историята на парашутизма в България, която поругахте.:
1. ПОДВИЗИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:
След включването на страната ни във Втората световна война, като съюзник на Антифашистката коалиция, по настояване на самите парашутисти ( на няколко пъти писмено), на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната дружина да бъде включена в състава на Първа българска армия, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев.
От тогава е положено началото, на бойното използване на парашутните поделения в БА.
Парашутната дружина участва в бойните действия в състава на 1-ва армия от 18 октомври до 23 ноември 1944г., като се сражава в боевете при вис. Стражин, Страцинската укрепена позиция, хребета Старо Нагоричино и Куманово, през първия период на войната, а две нейни подразделения (взводове ) и през втория период на войната в Унгария, като охрана на щабовете на двата пехотни корпуса на на 1-ва БА. По ирония на съдбата, първото бойно използване на българските парашутистите е срещу тези, които са ги обучавали. По време на Втората световна война, Българската Армия получава заповед, да прекъсне пътищата на отстъпление на германските войски от Гърция. Зле въоръжената ни армия, е спряна на няколко места от добре укрепени линии. На най-трудното направление Страцин – Стражин е хвърлена Парашутната дружина. Тя проявява изключителен и невиждан героизъм. На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. Срещу силно укрепените немски позиция на хребета Стражин, парашутистите изпълняват две атаки. Первата е рано сутринта и е неуспешна, а втората започва около 15.00ч. след обяд и при нея са изпълнени по-голямата част от поставените задачи, като са увладени важни точки от противниковата отбрана. Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигнато с цената на 35 убити(на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени.
За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.
През първата фаза на участието на българските парашутисти във войната срещу хитлеристка Германия загиват общо 56 войници, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цял живот. Това са твърде големи загуби, възлизащи почти на 50% от личния състав на дружината.
На основание служебно Писмо N – IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се сформират два взвода с общ състав 82 души, които вземат участие във втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска армия, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са използвани за охрана на щабовете, но по-късно са изпратени на предната линия и използвани за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна операция на малки групи многократно е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, за да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с различни групи няколко пъти в разположение на противника по време на пойски, като на личната му сметка са записани петима пленени немски войници и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на практика за първи път се използват в реални бойни действия парашутистите за изпълнение на разузнавателни задачи.
През втората фаза на бойната загиват общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях заради проявеният героизъм е оказана честа да бъдат погребани на родна земя.
151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.
Нека Ви припомня само два епизода от войната :
-първият - геройската смърт на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай. По време на втората атака на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер. Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:
„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ.Смърт на фашизма”;
-вторият-за проявения героизъм по време на сраженията при Сражин и Страцин целият личен състав на Парашутната дружина, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по- горно звание и всички са наградени с орден за храброст, а командирът на Дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г.е произведен в чин майор.
В следвоенния период 1945 1951г. независимо от това, че Парашутната дружина претърпява различни организационни и кадрови промени, ръководството на БА продължава да се отнася с уважение и да почита по достойнство оцелелите от войната.
На 30.12.1945г. със заповед N-396 по Първа Българска Армия, 28 парашутисти са наградени с втори „Орден за храброст”.
На 25.04.1947г. със Заповед N-32 на регентите, 9 офицера от Парашутната дружина са наградени с „ Орден за храброст – IV степен”.
През лятото на 1946г. започва така наречената „чистка на царските офицери в армията”. Под ударите и попадат и по-голямата част от офицерите на Парашутната дружиха – ето го първият незаслужен удар по парашутистите, доказали своята преданост към родината.
2.НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:
С гордост трябва да споменем и участието през 1970 г. на двете парашутни бази В БА под командването на подполковник Анастасов в учението „Братство по оръжие”. Въпреки ниската облачност (под 200 м.) и отказа на сродни формирования на другите съюзни армии, ЕДИНСТВЕНО 180-те българи напускат самолетите АН – 12 и изненадвайки наблюдателите на учението се приземяват пред трибуните. На въпроса на маршал Гречко какви са тези, извършили този сложен и опасен десант, тогавашният български военен министър – армейски генерал Добри Джуров отговаря „Това са моите специални войски дислоцирани на Балканите”.
На 05.10.1972г.със НЗ N-УК 0554 командирът на 68УПРБ подп.Анастасов е произведен в звание полковник, което е прецидент, тъй като длъжността му е подполковническа. Това изключение е направено, за активното му участие и отлично представяне на базата в учението „Братство по оръжие” проведено на територията на бившата ГДР.
Следва да отбележим, че след демократичните промени в България и проведената реорганизация в БА парашутните поделения в БА първи извършиха реформа – съобразена с новите реалности.
Още през 2000г. на базата на отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ бе сформирано Командване на Специалните сили към ГЩ на БА. Подчинени на Командването са: 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ”( преименувана на 68 бригада „Специални сили”) с Учебен център за обучение на новобранци от Специалните сили и 1-ви батальон за психологически операции.
С това се сложи край на българският „СПЕЦНАЗ” и се поставя началото на СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ В БА.
Създаден беше Специализиран тренировъчен полигон за обучение при полеви условия, който позволява практическото отработване на целия спектър от задачи поставени пред ССО. На него се извършва и основната част от съвместното обучение със сродни подразделения от Специалните сили на Алианса.
Премина се и към нова, усъвършенствана система на подготовка, която с новите си подходи и форми на обучение (модулно, курсово обучение и др.) на различните категории обучаеми, помогна за бързото достигане на оперативна съвместимост със ССО на сродните поделения от съюзническите армии на Алианса. Разработени бяха нови програми за обучение.
Основната част от военнослужещите на бригадата вземаха участие в: съвместно обучение и учения със сродни поделения от ССО на страните- членки от НАТО; задгранични мисии; курсове за обучение на военнослужещи от Специалните сили на страните – членки на Алианса.
През последните години успешно бяха адаптирани: ролята; мисиите; задачите; структурата; състава и възможностите на ССО съобразно новите реалности.
Основната цел подчинена на всичко това беше - изграждане и подготовка на формированията на подразделенията на ССО, като компактни, боеспособни, съвременни и мобилни бойни единици, способни да реагират на целия спектър от задачи поставени пред тях, за успешното включване в системата за защита на суверенитета, териториалната цялост и сигурността на страната, колективната сигурност, международния мир и защита на човешките права.
През 2001г. Силите за Специални операции включват: КССО; 68-ма бригада „Специални сили”;1-ви прп; 1-ви батальон за психологически операции.
Независимо от високите оценки, които получаваха българските подразделения от ССО от съвместното обучение със сродни такива на нашите партньори от Алианса през 2007г. 1-ви прп беше разформирован. Това беше ВТОРИЯ УДАР по парашутизма в БА.
3.УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТ ССО В МИСИИ ЗАД ГРАНИЦА
След демократичните промени в България, военнослужещи от ССО участваха в мисии зад граница в Камбоджа, Еритрея и Косово.
От 2003г. за първи път военнослужещи от ССО и подразделения от 68 бригада „Специални сили” участваха в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.
Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.
Жертвите са както следва:
1. Старши лейтенант Николай Саръев - починал на 28.12.2003г. от раните си получени при извършения атентат срещу българската база „Индия” в иракския град Кербала;
2. Офицерски кандидат Антон Петров - загинал на 27.12.2003г. при същия терористичен акт;
3. Офицерски кандидат Преслав Стоянов и
4. Офицерски кандидат Валентин Донев, загинали в Ирак през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустинна буря, при изпълнение на мисията ескортиране на конвой.
Бригадата даде и дава в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринася за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.
4. СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ
Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм, също заслужава голяма признателност и уважение, за завоюваните редица призови места, медали и купи в Световни и Европейски първенства.
За съжаление, при изпълнение на служебния си дълг в мирно време, парашутистите също дадоха жертви - около 18 млади момчета.
5. СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА БА:
5.1. 68-ма бригада „Специални сили” - основното елитно формирование на Силите за Специални операции (ССО) на БА.
Тя е единственото подразделение на БА, структурирано, въоръжено, подготвяно и отговарящо на изискванията и стандартите на НАТО за Специални сили.
Именно, и поради това Основните задачи на бригадата са същите, както на Специалните сили на ВС на страните от Алианса.
