facebook3

„СТЕНЛИ-СЪДБАТА НА ЕДИН ЧЕСТЕН И ПОЧТЕН ЧОВЕК-ПОСВЕТИЛ ЖИВОТА СИ НА ПАРАШУТИЗМА В БЪЛГАРИЯ, ПОСТРАДАЛ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИЯ СИ ДЪЛГ” ИЛИ „РОДНИЯТ ДА ЛЕТИ НЕ МОЖЕ ДА ПЪЛЗИ” –Една вълнуваща история, записана и преразказана от бившия командир на Първи армейски парашутно-разузнавателен батальон (1АПРБ) Спецназ към 1-ва БА о.з. полк. Димитър Георгиев Димитров - инструктор-парашутист и военен парашутист-1-ви клас.

С Т Е Н Л И

„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно. В делата, достойният се ръководи от справедливостта, а простият - от изгодата!“ Конфуций

         Този разказ е синтезиран запис само на това, което Стенли сметна за достатъчно да сподели с мен. Разбира се, той е допълнен с мои лични бележки, само за изясняване, допълване и оформяне на текста.

Днес информацията за самото съществуване на АБпФК (активен борец против фашизма и капитализма) е terra incognita за младите поколения в България. Този период от историята ни е сложен и съпътства с много контекст и дебати. Предвид това, нека маркирам понятието АБпФК. Това е лице, участвало или подпомагало БКП до 1945 г и съпротивителното ѝ движение в България, главно през II св.в.

         На специален конгрес, открит на 27.10.1947 г в столичния кинотеатър „Република“, е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма (СБпФК). Конгресът постановява, че "активен борец против фашизма и капитализма е лице, участвало (или подпомагало) в дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г и в съпротивителното движение в България главно през Втората световна война". За председател на съюза е избран Георги Димитров, макар че той не присъства на конгреса. От трибуната е прочетено приветственото му писмо. В него „антифашист №1 в България“ предупреждава делегатите, че СБпФК трябва да бъде „непоколебим борец против бюрократизма и безделието, против разточителството и престъпното отношение към народните средства, ресурси и богатства.“ Сякаш е предугаждал като как ще се развият нещата с годините. През 1959 г ЦК на БКП създава специален Комитет на АБпФК. Целта е формиране на система за обществени привилегии за признатите за АБпФК, децата и внуци им, които се превръщат във важна опора за позицията на Тодор Живков начело на страната и БКП. За обявяването на лице за АБпФК били необходими двама АБпФК. Те свидетелствали и гарантирали дейността на кандидата за АБпФК. Следвало формално проучване и с това процедурата приключвала. Много от АБпФК успяват да си издействат приемане без всякаква дейност, с показанията на приятели. За подобен случай с родната му майка си спомня и Стенли. Естествено тя отказала такова писмено свидетелство на този кандидат АБпФК, защото убитият ѝ съпруг никога дори не ѝ е споменавал за негова подобна дейност. Намерил ли е други свидетели може само да гадаем?! Най-вероятно да. Може ли в средата на 80-те г на миналия век, 40 г след 09.09.1944 г, в България да има 240 000 АбпФ К!? Може, ако се е сбъднала надеждата на поета Христо Смирненски в стихотворението му „Йохан“, че от всяка партизанска „капка кръв ще бликнат нови хиляди борци!“

         Привилегиите за самите АБпФК са степенувани първоначално в 4 категории, станали впоследствие 5 категории. В 1-ва категория са включени загиналите, осъдените на смърт и които са били комунистически партизани повече от една година. Към 2-ра категория спадат участниците в партизанското движение повече от 6 месеца, политзатворниците и политемигрантите. Към 3-та и 4-та категория са отнесени ятаците и всички други участници в комунистическата борба. По-късно е прибавена и 5-та категория, като категоризацията се осъществява от Съюза на АБпФК. На първо място било отпускане на специална народна пенсия. В добавка АБпФК са ползвали специални безплатни почивни станции, медицинско обслужване и безплатен транспорт. Всеки АБпФК е имал право на кредит от 6000 лв след престояването на 6 месеца на минимална вноска от 1800 лв в банката като жилищно-спестовен кредит. Веднага след тиражирането му се предлага и закупуване на жилище. Това право се дава само еднократно на дете на АБПФК (при повече деца, само едното го ползва). Останалите хора чакаха тиражиране на разрешение за кредит и разрешение да закупят жилище десетилетия, а повечето не дочакаха така наречените дългогодишни жилищно-спестовни влогове. Самите АБпФК и децата им са влизали с привилегии в учебни заведения. В средните училища и в университетите първо са приемани всички деца на АБпФК, които са получили оценка „среден 3“, по параграф „Ж“ от закона. В гимназиите с преподаване на чужд език след 7-и клас за тях са заделяни 20 % от местата през 70-те г на миналия век. За приемане с оценка „слаб 2“ се е искало специално разрешение от партийните органи, което обикновено е било давано. През 80-те г на същия век броят на децата на АБпФК намалява по естествени причини и затова влиза в сила друга наредба. Според нея само 30 % от местата във ВУЗ са за деца на АБпФК, но практически се приемат всички, които желаят. За аспирантура са приемани всички желаещи, а при защитата официално е било съобщавано, че аспирантът е дете на АБпФК. При отпускането на стипендии и общежития децата на АБпФК са били с предимство. Децата на АБпФК са назначавани с предимство и на работа. На внуците на АБпФК формално не са предоставяни привилегии ?! Да, да, ама не, както би възкликнал Петко Бочаров, известен журналист от миналия век. Затова много АБпФК осиновяват внуците си, което обаче е забранено на даден етап със закон. За да се даде възможност на Тодор Живков да осинови внучката си Евгения, този закон е отменен от Народното събрание за няколко часа, след което отново е прегласуван и пак влиза в сила. Има куриозни случаи/ Вдовици на партизани осиновяват внуци, а те, родени години след смъртта на дядо си, използват привилегиите на деца на загинали. Такъв случай е огласен от журналиста Георги Тамбуев (вестник „Труд“, статията „Корупция, облечена във власт“ от 1987 г, за която Тодор Живков нарежда той да бъде уволнен и изключен от БКП, а видните АБпФК са възмутени какво пише във вестника за „едно наше момче“.

         За АБпФК дотук, В Интернет пространството има предостатъчно достъпна информация за всеки интересуващ се от въпроса. Доколко е достоверна или не е дискусионен въпрос. Все пак има и автентични документи за облагите и привилегиите на правоимащите. Такива съдържа например книгата „По коридорите на властта” на генерал Георги Милушев, трети и последен началник на Управлението за безопасност и охрана в продължение на 3 г от 06.10.1986. до 14.11 1989 г.

         Следващите редове са отредени на достоен българин, който формално бихме могли да считаме за АбпФК. Но, той, братята и сестра им, не са на същото мнение. Те спокойно могат да бъдат посочени като супер изключение от привилегированата каста на правоимащите, защото нямат нищо общо с техните облаги, каквито никога и по никакъв повод не са ползвали.

         Аз познавам Стенли от есента на 1981 г като скромен инструктор в ПДС на 1-ви апрб. Въпреки, че имахме много добри лични и служебни отношения до 12.02.2024 г не знаех тези сериозни подробности от неговата биография. Сега знам, че в годините, когато е могъл да се гордее с миналото на семейството си и да се възползва от облаги за правоимащи, нито той, нито някой от семейството му го е направил! Най-големият от тримата братя е завършил ВМЕИ (днес ТУ) със златен медал. Има научна степен. Бил е директор на ЦИИТ, София. По-малкият му брат е възпитаник на художествената гимназия в Казанлък и Художествената академия. Самият Стенли е завършил СПТУ по машиностроене „генерал Иван Бъчваров” в Севлиево със специалност шлосер. „Основателни” причини на „съвестни, стриктни” служители буквално го отказват от Механотехникума в Габрово веднага след края на редовната военна служба в 86-та Учебна парашутно-разузнавателна база (86-та упрб) резерв на главното командване ( РГК) в Мусачево. Повече „не може”да получава полагаемите, „огромни”, законни и без изключение на всички учащи вечерно и задочно, пари само за билети до Габрово, „Ако иска да завърши, щом може да учи вечерно, нищо не му пречи да учи задочно!? Трябва обаче да замине на работа по разпределение?!” Много странна логика на “принципни” държавни администратори?! Много добре помня как до 1989 г децата на и самите гръцки политемигранти, турци, цигани, членове на БКП и кой ли не ползваха различни предимства по всевъзможни поводи. Такива бяха и някои мои ученици. Но не и някои предани членове на майката - кърмилница БКП и наследниците им?!

         В моя книга за службата ми парашутните поделения на БА от преди около 5 г, написах няколко реда за Стенли и трагичната случка с него на „ж.п. прелез циганката” в софийския квартал Горна баня, сложила край на парашутната му кариера, военна служба и жестоко белязала житейския му път завинаги. Затова целта на този разказ е да хвърли малко повече светлина върху този (не)обикновен човек, скромен сержант, но достоен представител на парашутните ни поделения, с трагично прекъсната служебна кариера.

         Стоян Йорданов Стоянов, Стенли, наричан така и днес от приятели и познати е роден на 06.07.1953 г в севлиевското село Ловни дол. Баба му, родната им майка и първият ѝ съпруг са АБпФК. И двете са ятаци на Габровско-севлиевския партизански отряд, в който е бил и най-малкият партизанин в България Митко Палаузов. Вече споменах, че има двама братя и сестра. От първия брак майка му има син. След като съпругът ѝ е прибран в края на селото и на 29.02.1944 г разстрелян без съд и присъда, тя сключва втори брак с Йордан, който е политзатворник във Велико Търново, Раждат им се момиче и две момчета. По-голямото от тях е Стенли. Той сякаш е някаква смесица от романтизъм, доброта, сръчни ръце и драматизма на низ от житейски събития оформили невероятна, пъстроцветна амалгама, на каквато е способен само реалният живот. Дали неговият и подобни случаи са невиждано, нечувано изключение, или закърнели лични и обществени сетива ги отхвърлят, защото им е невъзможно да ги асимилират и приемат е въпрос с ясен, категоричен отговор ?!

         Стенли е бил състезател по парашутизъм в Габровския аероклуб. Покрива всички изисквания за и е к.м.с (кандидат майстор на спорта) по парашутизъм. И пак в качеството на състезател по парашутизъм почти няма скокове с почти всички марки спортни парашути в България, в които да не е отварял запасен парашут, пък било то тренировъчно или аварийно. Най-сериозни, обаче остават два скока с немския RL-10 в комплект с PZS - 62 от височина 2 000 м и чешкия основен парашут PTCH - 6. Затова във всички аероклубове и парашутни поделения на БА винаги, най-сериозно внимание се обръща на действие на парашутиста при особени случаи. Съвсем естетвенно частичното и най-вече пълното неразкритие на раницата на основния парашут е № 1 в списъка с действия на парашутиста при особени случаи. Всички те задължително се отработват до механизъм на специални парашутни полигони, всяка предварителна, а понякога и предскокова подготовка на земята. В парашутните среди се разказва коментар на случаен наблюдател на отваряне на запасен парашут. Той наистина видял, как парашутистът “се уплашил” и отворил запасен парашут. Човекът съвсем сериозно твърдял, че видял и как след известно време на парашутиста му минало и затова пак си го прибрал?! Участник съм в подобен, трагикомичен, истински случай в района на град Кресна. Тогава цялото училище в близкото село Сливница прекрати учебните си занятия. Малки и големи макета тичаха като диви свине по плаца на приземяване, създадоха сериозна опасност за себе си и за нас, парашутистите при скока от Ил -14, с пълно бойно въоръжение, снаряжение и контейнер, който от разстояние мислеха за истински човек. Сериозно и учудено питаха защо не сме прекратили скоковете. За този случай вече писах преди около 5 г.

         В началото на Август 1978 г Габровският аероклуб е на тренировъчен лагер-школа на летище Крумово до Пловдив. Планирани са парашутни скокове от 2000 м. В скоковете участват Маргарита Костова, покойните днес Веса Каракашева, Иван Калоферов (по-късно инструктор в ПДС на летище Чешнегирово), Христо Бекриев (по-късно инструктор в ПДС на 2 апрб) и още парашутисти от други аероклубове. Денят на 03.08.1978 г на летището започва с прекрасно лятно утро. Няма суетене. Няма бързане. Всичко е уточнено. Всичко върви по предварително утвърдения план. Всички детайли са уточнени. Всички условия са налице за прекрасно продължение и завършек. Денят с нищо не подсказва предстоящата драма за един парашутист. По решение на инструктора на Габровския аероклуб предварително са свалени всички капачки на основния парашут, предпазващи от нежелана отцепка от подвесната му система. До това решение се стига, след като е установено, че в предишни скокове точно капачки са затормозили нормалната отцепка на купола на основния парашут. След това, на специално пригодена подвесна система със странични колани в аероклуба всичко е тренирано многократно. Идва време за първия скок за деня. Той е от височина 2 000 м. Легендарната “кака Ана” на аероклуба в Пловдив плавно набира планираната височина. Инструкторът от аероклуба в Габрово спуска задължителната прострелка за да се ориентира има ли относ от вятър и респективно необходима ли е корекция в точката за напускане на машината. След като се убеждава, че всичко е наред подава сигнал за напускане на самолета в набелязаната за това точка. Първи го напуска Стенли с немските парашути RL-10 (основен) и PZS 62 (запасен). След скока той заема положение за стабилен полет с лице към земята. Следва задължителна пространствена и наземна ориентация. На височина около 1 000 м от земята прави опит за отцепка на десния колан на основния парашут от подвесната му система. Преди това RL-10 “е взел самостоятелно решение и без да пита или поне да го уведоми за намерението си е отцепил левия колан.“ Мисля си дали и той като хората смята, че всичко ляво му е виновно. Аз например по рождение съм левичар. Поради тази причина няма как да кажа лявата ми ръка, левият крак и почти всичко ляво ми пречи. Освен това знам, че около 60-70% от хората се раждат левичари. Затова и доста знаменитости също са левичари Но, един немски парашут може и да не знае тази малка, съществена подробност. Ето защо си мисля, че точно затова никакви опити не са били в състояние да го накарат да промени първоначалното си и единствено решение “да го играе напук” на Стенли. Започва много гадно, бясно въртене с гръб към земята. От там отчаяно крещят „Отваряй! Отваряй запасния ...” и стискат палци за щастлив завършек! Много силно се съмнявам той да е чул нещо. Имам подобен опит също от 2000 м, но в свредел с главата надолу към земята на летище Кондофрей. За него също писах в цитираната по-горе книга. Стенли бързо се справя с десния колан! Въртенето спира. Идва ред на запасния парашут. Просто си представям ситуацията. Всичко става за броени секунди, в рамките на които ако успешно решиш ребуса живееш. Ако ли не - всеки знае отговора. Ще посоча и няколко такива случаи с фатален край по долу. Буквално е въпрос на няколко секунди. В подобни случаи не мислиш. Действаш инстинктивно. Машинално мобилизираш всичко - опит, знания, сили, умения, инстинкт, съчетани с неистова жажда за живот. Действаш бързо, не припряно. Ако е необходимо редуваш вариант след вариант, докато успееш. От този момент нататък започва борба за лично оцеляване. Това прави и Стенли. Бори се за оцеляване. След като отцепва основния парашут идва ред на следващата, още по-драматична борба и със запасния такъв, чиято ръчка е от дясно на раницата. Но и тук от начално удря на камък. С много силен удар на лявата си ръка не може да го отклони от предначертаната линия на поведение. PZS - 62 „следва примера на батко си RL-10 и също се прави на интересен”. И двамата се германци все пак. Трябва да се подкрепят. Нищо не може да го накара да се отвори, с изключение на Стенли. След още борба с ръчката едната от законтрящите шпилки се отваря, но другата остава в конуса. Само незначителна част от купола „плахо подава глава навън, чуди се и не смее да продължи ли, да не продължи ли”!? Това е минимално разкритие на купола за запасния парашут“ То съвсем не е достатъчно за безопасно приземяване. Бесният полет към земята продължава! Вече почти не остава време! Идва ред на още един вариант. С едната си ръка Стенли дърпа купола на запасния парашут, а с другата му помага да поеме въздух. И най-накрая тази борба приключва с поредна победа на човека! Техника, машинарии и т. н. могат да свършат изключително много, но не и повече от човешкия ум, съчетан с воля. Нататък всичко останало е просто и ясно, точно като във вица за милиционера след баня. Почти веднага идва земята. Следва дежурно изправяне на крака, махване с ръка към аварийната команда и хората на плаца на приземяване, че е ОК. Вой на линейка. Измерване на пулс и кръвно налягане. Първоначален оглед на двата парашута на мястото на приземяване. Стенли е парашутист с опит и нищо не е пипал след успешното приземяване. Много бързо е открита и документирана причината за отказа на запасния парашут. Оказва се, че отказалата шпилка е задрала и „пожелала” да си стои в конуса на раницата за парашута. Вече на земята „отказва да си промени мнението" и за Иван Калоферов. Той никак не се държи джентълменски с PZS - 62. Че защо да му обръща внимание!? Иван буквално стъпва върху него? Щом се държи така, нека безуспешно да се пробва, колкото си иска да изтегли ръчката от раницата! Всички следващи по-обстойни огледи и анализи потвърждават първоначалните такива. При този скок и Христо Бекриев, втори в машината, успява да скочи преди да чуе подадената команда за прекратяване на скоковете. Затова на разбора на същите отнася сериозни критики за това действие. Помня мои и на колеги в 68 ОПРП подобни скокове пак района на Крумово. Разликата е, че ние умишлено не дочакахме края на заповедта за прекратяване на скоковете. Всички в Анчето, без „шофьора“ ѝ бързо я напуснахме, за да чуем по-късно в знаменития разбор не по-малко знаменитото „в това ненормално време, добре, че и ние сме такива, та скока беше успешен“, в съпровод на характерното, леко заекване на покойния майор Димитров - Бъстъра.

         Основният разбор на скоковете се провежда на летище Овощник. Присъстват инструкторите от всички аероклубове в страната, сред тях и треньорът на националния отбор Георги Алексиев, з.м.с Юлия Ангелова, първият български спортист със златен медал от СП по парашутизъм в Москва през 1956 г и многократен сребърен и бронзов медалист от различни световни първенства, Води го лично полковник Александър Тончев, офицер в ДОСО (доброволна организация за съдействие на отбраната) и отговорник за аероклубовете. Началник на управлението, по-късно „Предказармена подготовка на младежта” в МО беше генерал-майор Борис Вакавлиев. Той е родом от хасковското село Радовец и също е бил офицер в 86-а упрб РГК в Мусачево. Нямам обаче данни дали точно по това време къде е бил на служба.

         На разбора сериозни, остри критики са отправени към инструктора в аероклуб Габрово заради премахнатите осигурителните капачки от коланите на основните парашути, без изрична заповед от МО, макар че те не са главната причина за опасния, но с щастлива развръзка парашутен скок. Причината е ясна. Счита се, че именно тя е виновна за смъртта и на Иван Вълчев от националния отбор малко по-късно през лятото на същата 1978 г на летище Овощник, Аз съм неволен свидетел на нещастието. Тогава бях на летен лагер с 68 ОПРП. Случаят е споменат в цитираната за кой ли път моя книга. Тогава не знаех името на човека. От Стенли го научих. Счита се, че поради тази причина са загинали полковник Крумов, началник на ПДС в щаба на ВВС, парашутистка от аероклуб Варна, а може би и други, макар че няма достоверна информация.

         През есента на 1978 г Стенли кандидатства за парашутен инструктор в ПДС на 1 апрб. След редица размотавания е назначен, първоначално на длъжност радиотелеграфист, докато се освободи място в ПДС. И пак проблеми. Покойният вече полковник Малин Седефчев Малинов е първият командир на 1 апрб от есента на 1975 г. Към момента на постъпване на Стенли на военна служба, той вече е Старши помощник по Специално разузнаване (СПСР) в щаба на 1-ва Армия, но настоява Стенли да започне като редови парашутист III клас. Това е най-ниският клас. Изискванията за него са само наличие на скокове. Както се шегуват по-старите военни парашутисти скоковете да са повече от един. Стенли е к.м.с. и Наставлението по въздушно-десантна подготовка за такива случаи е категорично. След изпит се присъжда военен парашутист I клас и после инструктор-парашутист. По това време командир на 1 апрб вече е подполковник Недко Канов Цанков. Той назначава Стенли на длъжност в РР, а след това и инструктор в ПДС. През 1978 г Стенли взема изпита за военен парашутист I клас, а на следващата, 1979 г и за инструктор-парашутист. Той служи в 1 апрб до трагичната случка на ж.п. прелез „циганката”, известен като (не)официален и непретенциозен „портал” на 9-та тбр. В добавка към казаното дотук „Порталът” беше и много либерален. Не съм чувал за случай той да е връзвал кусур на когото и да е било. Точно затова никой не дръзваше да издаде бригадната тайна. Тя беше пазена дружно и грижливо от офицери и сержанти в района. При нужда, те също консумираха дискретните му предимства. Никакво значение нямаше фактът, че точно от там се внася алкохол, завръщат се от отпуск леко или по-сериозно весели войници и т.н. Все пак нали беше отворен денонощно и функционираше непретенциозно! Но нали никой не е безгрешен? Случвало се е и той инцидентно да създаде проблем на някой от клиентите си. Мъмрене, арест и т.н., не е кой знае какъв кусур....

         Известен брой години след службата в 1 апрб и проведеното лечение в днешната специализирана болница за активно лечение по ортопедия в Горна баня Стенли сключва брак с Теодора, медицинска сестра в същата болница. Не знам подробности, но те не са и необходими. Както се казва, откакто свят светува е ясно как стават тези неща. Общи познати, общи интереси и т.н. Няма значение, че предварително и по време на терапията в болницата изобщо не се познават. Събраха децата си в едно голямо семейство. И сякаш всичко лошо вече беше само история. Известно време той работи с брат си в печатница за ситопечат, доскоро караше и велосипед. В края на 2023 г понесе още един жесток удар. В ръцете му почива и втората му съпруга.

         Днес Стенли живее с най-големия си син Иван и сякаш нищо не е в състояние да разклати този достоен българин. Спазва „златното правило”- „Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят към теб”, за което се счита, че води началото си още от времето на Конфуций, преди повече от 2500 г. Любопитно е, че той го използва в отрицателна форма: „Не прави на другите онова, което не желаеш на себе си.”. Но само Един е който държи Оня Списък и знае дали е така. Казват, че Господ праща най-много изпитания на онези, които обича най -много. Дали обичта му към Стенли е дотук предстои да се разбере.

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ – БОЙНОТО КРЪЩЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
Доцент доктор Мирослав Мирчев

Анотация. Докладът разглежда дейността на новосъздаденото българско
военно разузнаване по време на Балканските войни. Показани са усилията на военните
разузнавачи да осигурят информация за противника на тактическо, оперативно и
стратегическо ниво, на базата на която да бъдат планирани операциите на полевите
армии. Посочени са както постигнатите успехи, така и недостатъците в работата
на Разузнавателната секция към Щаба на армията.
Ключови думи. Разузнаване, Учебно бюро, Информационно бюро,
Разузнавателна секция и служба на военния аташе.С указ на княз Фердинанд – № 176/27.12.1891 г., е създаден първият
български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно
бюро. Неговите задачи са да събира и обобщава сведения по военни
въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските
дипломатически агентства, както и да информира щабовете на войските
за новостите в чуждите армии, с главно внимание на армиите на
вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата
информационна дейност в българската войска, както и издаването на сп.
„Военен журнал“ и в. „Военни известия“.
През същата година се поставя началото на апарата на военните
аташета на България. На 13 юни 1891 г. със Заповед № 34 е открито и
първото българско военно представителство в Белград, а длъжността през2
1892 г. е заета от подполковник Илия Димитриев, който до тогава е
началник на Учебното бюро.
Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват
офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи
европейски държави. Те притежават впечатляващи за времето си военна
култура и знания, включително по въпросите на разузнаването,
контраразузнаването и военното законодателство, което спомага за
изграждането и развитието на българското военно разузнаване на
европейски основи. По това време Щабът на армията получава военна
информация от дипломатически, открити и други източници,
православната църква, както и от освободителните организации,
действащи в останалите под властта на Османската империя български
земи. 1
През м. май 1903 г. е предприета следващата стъпка по изграждане
на военното разузнаване. Със Заповед № 6 от 9 май на военния министър
Михаил Савов към Оперативно отделение на Щаба на армията на мястото
на Учебното бюро се създава Информационно бюро. То обработва
сведения, получавани от всички източници и органи. Бюрото организира
добиване и използване на информация от закрит характер. За негов
началник е назначен офицерът за особени поръчки при Оперативното
отделение капитан Константин Станчев.
Постепенно нараства и броят на службите на военните аташета.
Последователно са разкрити военни представителства във Виена – през
1901, Петербург, Букурещ и Рим – през 1904, в Берлин и Париж – през
1905, в Цариград – през 1910 и в Атина – през 1911 година. 2 С това на
практика се поставят основите на българската военна дипломация.
Преди началото на войните младото българско военно разузнаване
започва да изпраща целенасочено офицери, работещи под прикритието на
дипломати и търговска аташета, както и да обменя „чувствителна
информация“ с чуждестранни разузнавателни структури.
Укрепването на държавността в България през първото десетилетие
на ХХ век и започналата подготовка за война с Османската империя
налагат създаването на структури, специализирани в добиването на
информация по въпросите на отбраната и въоръжените сили. През този
период в европейските държави към щабовете на армиите вече са
изградени военно- разузнавателни структури. Същото става и в България.3
С указ № 190/31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се
преобразува в Разузнавателна секция към Оперативно отделение на
Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и
ръководство на разузнаването в България. На нея е подчинен апаратът на
военните аташета.
Първият началник на Разузнавателната секция е майор Тодор
Марков (1907 – 1910). Още като млад разузнавач, работещ през 1903 г.
като аташе в Търговското агентство в Солун, майор Тодор Марков
разработва документ, озаглавен „Съображения по организацията на
висшата тайно-разузнавателна дейност“. В него той прави предложения
за организационната структура на бъдещата разузнавателна служба, която
трябва да включва: Разузнавателна секция, подчинена на Щаба; военни
аташета при дипломатическите агентства; военни чиновници при
търговските агентства и всички вербувани „постоянни“ и „случайни“
агенти. Посочва се, че главната цел на Секцията е да ръководи
разузнавателните органи, постоянно да добива и систематизира
информацията за противника, да служи като школа за обучение на
военни чиновници и аташета, както и на ръководители на разузнавателни
служби при щабовете на различните съединения. Съображенията на майор
Тодор Марков са взети под вниманието от военния министър генерал
Данаил Николаев, който в свой Доклад № 415 до княз Фердинанд за
реорганизацията на Щаба на армията предлага една от четирите нови
структури в Оперативното отделение да бъде Разузнавателната секция. 3
Почти веднага се пристъпва към организиране на разузнаването в
съседните на Княжество България страни. Основно внимание се обръща на
Османската империя, като държава с която войната е най-вероятна.
Разузнавателният интерес към нея се засилва след преврата през 1908 г.
когато империята започва да модернизира своите въоръжени сили.
Държавното и военното ръководство на младата българска държава
осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и
поставят пред Разузнавателната секция отговорни задачи, които имат
тактически, оперативен и стратегически характер. В регламентиращите
документи се посочва, че разузнавателната информация, необходима на
командирите за планиране и водене на бойните действия се подразделя на:
сведения да противника; сведения за местността, за богатствата и
природните източници на държавата, в която се водят бойните4
действия. Тази информация се събира от войските, чрез разузнаване и
рекогносцировка или от разузнавателни органи на оперативно и
стратегическо ниво чрез картографски, военностатистически и
исторически източници, военни шпиони, проверка на частна и официална
кореспонденция, разпити на дезертьори, военнопленници и местни
жители, военни списания и др. 4
Българското военно разузнаване получава своето бойно кръщение по
време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата
война. През този период началник на Разузнавателната секция е майор
Никола Топалджиков (1912-1913). В навечерието на Балканската война
разузнавателна информация се добива главно от военните аташета,
търговските представителства, консулските мисии и граничните дружини.
Активно се използват и възможностите на изградената още преди войната
агентурна мрежа, чрез която се получават актуални и достоверни данни за
хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски.
Започва да постъпва ценна информация и от първите „агенти за влияние“,
вербувани от военните ни аташета и от работещите под прикритие военни
разузнавачи в дипломатическите ни представителства в Цариград, Одрин,
Белград и Рим. Агентурната мрежа включва не само местни граждани,
имащи информационни възможности, но и чуждестранни индустриалци и
бизнесмени, участващи в снабдяването с оръжие и боеприпаси на турската
армия. 5
Преди войните се поставят основите на целенасочения обмен на
разузнавателна информация с чужди разузнавателни служби. В периода
1906-1907 г. английският военен аташе в Цариград полковник Сертийс
предава ценна разузнавателна информация на капитан Мишайков.
Подобно е и сътрудничеството с английския консул в Одрин майор
Самсон, който по-късно е награден от Фердинанд с български орден „За
военни заслуги“. Съдействие оказват и представители на Италия. Ценни
сведения за развитието на военнополитическата обстановка в Османската
империя, състоянието на нейните въоръжени сили и мероприятията на
турското командване по отношението независимостта на страната след
Младотурската революция дава капитанът от италианската армия Козма
Манера, който служи в македонската жандармерия в Лерин. Аналогичен е
случаят с майор Лоди. През този период майор Никола Топалджиков
получава системно разузнавателни данни за турските въоръжени сили от5
представителя на италианската индустриална палата в Цариград Марко
Рус, за което след войните той е награден с български орден.
Особено ползотворни са приятелските отношения на българския
военен аташе в Белград ротмистър Петър Ганчев с италианския военен
аташе, който по линия роднинските връзки между италианския и сръбския
двор има постоянен достъп до тайния архив на сръбския Генерален щаб.
Оттам за Щаба на армията в София постъпват копия от оригинални
документи с военновременните мобилизационни ресурси и планове на
сръбската армия в случай на война с Австро-Унгария и България.
Разузнавателна информация се получава и от австрийските
дипломатически представителства. Изключително важни са данните,
постъпили от военния ни аташе във Виена майор Иван Тантилов за броя на
турските военнослужещи, отбраняващи крепостта, както и за
здравословното състояние на коменданта на Одрин Шукри паша.
През 1911 г. при резидента на българското военно разузнаване в
Цариград капитан Ковачев се явява 33-годишният българин Ангел Пецев.
Той е роден в Истанбул, учил е там, в Солун и Одрин, владее седем
европейски и източни езици. Пътува безпрепятствено из цяла Османска
империя. Ангел Пецев предлага услугите си в интерес на Княжество
България като човек, имащ разузнавателни възможности по линия на
добрите бизнес контакти с европейски доставчици на оръжие за турската
армия, с турски военни търговци и с високопоставени чиновници от
турското военно министерство. Той споделя, че поддържа близки
отношения с най-големия германски доставчик на оръжие и боеприпаси за
турската армия Бернар Сингер. Покрай него Ангел Пецев е успял да се
сдобие с компромати за корупционни практики срещу Халил ефенди –
висш служител в турското военно министерство. След анализ на казаното
от родолюбивия българин капитан Ковачев дава указания за вербуването
на Халил ефенди.
Следващата задача, която получава Ангел Пецев е да се запознае и
изгради приятелски контакти с полковник Мут, който е представител на
германския Генерален щаб и главен специалист при фортификационното
изграждане на Одринската крепост. С помощта на Халил ефенди той
успява да проникне в кабинета на немския полковник и да вземе от там
карта с нанесени на нея отбранителни и инженерни съоръжения, както и
огневата система на крепостта. Прекопира картата и я връща обратно.6
Копието е изнесено през границата, скрито в кух бастун. За безценната
помощ, оказана на военното разузнаване Ангел Пецев е награден от
българското правителство. 6
Малко по-късно Ангел Пецев информира Разузнавателната секция за
готвен атентат срещу княз Фердинанд в случай, че той осъществи
намеренията си да влезе като победител в Цариград и да бъде коронясан в
църквата „Света София“ като император. В добитите от Ангел Пецев
данни се казва, че „ислямски фанатици са заложили стотици килограми с
взрив в „Света София“. Взривяването й ще бъде сигнал за свещена война
на исляма срещу християнството в цял свят“. Тази информация е
предадена на Фердинанд от заместник-началника на Секцията капитан
Самарджиев, който съветва княза да се откаже от намеренията си. 7
Особено интересна е дейността на майор Дянко Неделчев, офицер от
артилерията, който работи под прикритието на секретар в Генералното ни
консулство в Одрин. Той обикаля строящите се отбранителни съоръжения,
заграждения и фортове, където черпи турските войници с тютюн и
мастика, но същевременно добива данни за позициите на артилерията на
противника, разположението на казармените райони, складовете за
боеприпаси и др. На базата на разузнавателната информация и изготвените
от майор Неделчев карти българското командване разработва план за
превземането на крепостта.
Данните за Одринската крепост, добити още в мирно време, са
използвани от началника на Източния сектор генерал Георги Вазов, за да
подготви атаката и превземането на града. При Одрин са пленени 66 000
турски войници, 2000 офицери, 14 генерали, 16 знамена и 600 оръдия.
Друг офицер от българското военно разузнаване Петър Амзел, който
е владеел до съвършенство турски език, под прикритието на скитащ
фокусник и певец, обикаля военните съоръжения около крепостта и прави
схеми на фортификационното оборудване, с което се допълват наличните
вече данни. Бъдещият политик Стойчо Мошанов, преоблечен като турски
войник, също добива информация за турските войски, отбраняващи
Одрин. 8
По време на войните в щабовете на отделните армии функционират
разузнавателни секции към оперативните отделения, а в щабовете на
пехотните дивизии, бригади и полкове разузнаването се възлага на отделни
офицери. В хода на мобилизацията и съсредоточаването на Българската7
армия по границата с Османската империя, апаратът на военните аташета
продължава да изпраща достоверна информация за противника. На
07.10.1912 г. българският военен аташе във Виена съобщава, че турците
планират да извършат десант на българския черноморски бряг. Тези данни
са потвърдени и от майор Топалджиков, който работи в Цариград с
уточнението, че се предвижда десантът да бъде осъществен във
Варненския залив с около 40 000 души.
В тила на противника – в Одринска Тракия и Македония, за добиване
на разузнавателни сведения се използват източници сред българското
население и бунтовническите чети. Създадените разузнавателни пунктове,
прехвърлят през границата четите и ръководят дейността им от
Кюстендил, Рилския манастир, Самоков, Дупница, Велинград (Лъджене),
Чепеларе и Бургас. Редът за тяхното използване в интерес на
Разузнавателната секция е регламентиран в „Правилник за доброволните
чети, които ще действат в Македония и Одринско в Освободителната
война“, в който са посочени основните задачи на четите и реда за
доставяне на разузнавателните данни. Според този Правилник всяка чета
има право да „разрушава мостове, железници, телеграфи, складове с
храни и оръжие, да напада обозите, да разузнава движението и числото
на противника“. 9
През този период новосъздаденото българско военно разузнаване
използва много активно възможностите на Вътрешната македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО) за добиване на информация. Пример
за това е дейността на един от нейните основатели и водачи - Гьорче
Петров, който преди войната работи като учител в Прилеп, Щип и Битоля.
В изпълнение на поставените му от Разузнавателната секция задачи Гьорче
Петров изготвя географския справочник „Материали по изучаването на
Македония“, в който подробно описва бъдещия театър на бойните
действия, правейки характеристики на всички планини, реки, пътища,
местното население и др. На базата на този материал Щабът на армията
планира своите операции в Македония.
Връзката между ВМОРО и Разузнавателната секция е двупосочна –
от една страна в Щаба на армията постъпват разузнавателни сведения за
турските гарнизони, дислоцирани в Македония, но от друга Вътрешната
организация получава информация от задграничните органи на военното
разузнаване за подготвяни репресивни акции на турската армия и8
жандармерия срещу нея. По този начин Щабът на армията пряко
подпомага революционната борба на ВМОРО. 10
С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата
информация и своевременното ѝ предоставяне на командването на
армиите, участващи в бойните действия, значително внимание се обръща
на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на
всяка конна дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотната
дивизия – конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните
пунктове. За съжаление през първите дни на войната разузнаването на
тактическо ниво показва значителни недостатъци (липса на достатъчно
данни за непосредствения противник, закъсняло изпращане на
разузнавателната информация, лоша координация на действията,
недостатъчно задълбочен анализ на разузнавателните данни и др.), което
затруднява вземането на решения на ниво полк-дивизия и води до забавяне
настъплението на 1-ва и 3-та армии.
По време на примирието българското командване полага усилия за
подобряване на разузнавателната дейност в Османската империя.
Министерството на външните работи създава информационна мрежа, а
Главната квартира изпраща в Родосто капитан Александър Самарджиев,
който успява да изгради своя агентурна мрежа. При събирането на
сведения се работи основно с гърци. Допълнително се използват
възможностите на военните аташета в столиците на Великите сили, в
Букурещ и данни, добити от турски дезертьори, предимно християни. От
анализа на разузнавателните данни става ясно, че турците възнамеряват да
настъпят откъм Галиполи и да направят десант на брега на Мраморно
море, между Родосто и Силиврия.
При операцията за превземането на Одринската крепост
разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага
българската армия. Изключително полезни са сведенията за крепостта,
събрани в мирно време, получени от пленници, от българи прибежчици и
от местни жители. За първи път се води въздушно разузнаване (визуално
и частично чрез фотографиране), като се използват 29 самолета и 2 балона,
разпределени в три аеропланни и едно балонно отделение.
Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се
подслушване и прехващане на чуждия радиообмен, приемат се
информационни бюлетини на международните радиостанции и на9
противниковите войскови радиостанции. На практика се поставят основите
на радиоразузнаването, което е български принос в световната военна
история. Командирът на телеграфо-пощенското отделение при Щаба на
Действащата армия майор Куцаров за първи път във военното дело
извършва радиоразузнаване и успешен прехват на радиосъобщения между
Истанбул и Одрин (радионаправление между турското Главното
командване и Одринската крепост). За първи път се извършва
организирано подслушване на противниковия радиообмен и приемането на
бюлетини от радиостанциите на международния обмен. 11
Периодът от април до юни 1913 г., съвпадащ с края на Първата и
началото на Втората балканска война, е особено напрегнат за българското
военно разузнаване. Военните аташета подават голямо количество
достоверна информация относно позициите на Великите сили и за
ориентацията и намеренията на съседните на България държави по
отношение на войната на Балканите. Особено активен е военният ни аташе
в Букурещ майор Александър Кисьов. Той многократно предупреждава, че
Румъния няма да признае териториалните придобивки на България и ще
търси компенсации.
Българските разузнавачи информират военния министър и царското
семейство още през м. юли 1913 год., че Турция няма да спази Лондонския
договор и ще се опита да си върне превзетите от българската армия
територии. Военният аташе в Берлин майор Петър Ганчев докладва, че
тези амбиции на Турция са подхранвани от Германия, като в своята
шифрограма той пише „неискреността на Германия по въпроса за Одрин е
очевидна. Ние не само ще загубим този град, нам ще бъдат отнети и
земите на запад от Одрин“. 12 За съжаление тези данни не са взети под
внимание, което води до катастрофалните последици за нашата страна
след края на Междусъюзническата война.
В хода на Балканските войни в дейността на младото българско
военно разузнаване се забелязват и редица слабости. Основната база от
разузнавателна информация постъпва по линия на военните аташета и
изградените агентурни мрежи т.е. на стратегическо ниво. Тя обаче не
винаги е достатъчно пълна и точна, което затруднява нейния анализ и
вземането на най-вярното решение. Недостатъчни са данните, добивани на
тактическо и оперативно ниво, което води до непълни и колебливи
решения от страна на полевите командири – във вреда на българската10
армия. Отменят се заповеди за настъпление, принудително се преминава
към отбрана, без развитието на военните действия реално да изискват това
и др.
Литература
1 Мирчев, М Монография „Разузнаването от античността до наши дни. Един разузнавач
за разузнаването“, Издателство ВА „Г.С. Раковски“, София 2022, ISBN 978-619-7478-
84-6, стр. 210.
2 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 59.
3 Братанова, Хр, „100 години военно разузнаване“, стр. 5.
4 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 50.
5 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
6 Станчев С., Николов Р, Баев Й, „История на Българското военно разузнаване“, Т 1.
София: Изток-Запад, 2017, стр. 55.
7 www.bgnow.eu. „Кой е софиянецът, построил величествения храм „Света София“ в
Истанбул, 2021.
8 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.
9 „Балканската война 1912-1913“, София 1961, стр. 216.
10 Елдъров, Св. „Към историята на българското военно разузнаване в Османската
империя и Вътрешната македоно-одринска революционна организация“, стр. 22.
11 Млеченков, М, „Свързочните войски на България 1878-1944“, София 2004, стр. 100.
12 http://www.desant.net/show-news/26776"Подвигът на един разузнавач“.

СЕКТАНСКОТО НАСИЛИЕ В ПАКИСТАН – ТЕРОРИЗЪМ ИЛИ
ДЪЛБОКИ РЕЛИГИОЗНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В ОБЩЕСТВОТО

Доцент д-р Мирослав Мирчев

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със сектантството в
Пакистан, породено от неравноправното положение на малцинствените шиитски
групи в обществото. Разгледани са основните причини за това, както и дейността на
местни терористични групировки и организации в лицето на Движението на
пакистанските талибани и т.нар. Местни талибани за дестабилизиране на
обстановката за сигурност и създаване на етническо напрежение. Анализирани са и
част от мерките, взети от пакистанското военно и държавно ръководство за
регулиране на проблемите и създаването на религиозна хармония и социална
сигурност. Ключови думи: секта, сектантство, тероризъм, Движение на
пакистанските талибани, Местни талибани, Ислямска държава – Хорасан и
Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка .Думата секта произлиза от латинското „secta“, която означава
организирана религиозна група или организация. В повечето от
европейските езици „секта“ има негативно значение и се използва в
смисъла на религиозни групи с висока степен на напрежение между тях и
обществото, но чийто вярвания са по-скоро традиционни в обществения2
контекст. От социологическа гледна точка сектите се отличават с
традиционализъм, консерватизъм и желание за връщане към религиозна
чистота — такава, каквато я разбират техните членове. Сектата се
разглежда също така и като малка религиозна група от хора, която се е
отделила от по-голяма, с вече установена религия. Сектите имат много
допирни точки с религията, от която са се отделили, но същевременно са
налице и различия в доктрините, които изповядват. 1
На урду терминът „секта“ често се превежда както „firqa“, което се
интерпретира като „разделение и отрицание“. Повечето местни
анализатори разглеждат генезиса на сектантството в Пакистан със
започналата в началото на 80-те години на миналия век вълна от
ислямизация, военни преврати и появата на първите терористични
организации в страната.
Религиозните малцинства са близо 8 милиона души от
200 милионното население на страната. Доминиращи в Пакистан са
мюсюлманите, които са 97 % от цялото население на страната. От тях 77%
са сунитско мнозинство (представители на религиозната Ханифитска
школа) и 20% са шиити. Около 2.2% са представители на най-значимата
мюсюлманска общност в страната, тази на Ахмадия. Другите
малцинствени етноси - индуси, сикхи, зороастрийци, бахаи и християни
(католици и протестанти), определяни като немюсюлмани са 3%, които ги
поставя в изключително неблагоприятно положение по отношение на
мюсюлманското мнозинство. 2
Това неравноправно съотношение води до появата на първите
сектантски доктрини. Започват и процеси на дискриминация към
малцинствените общности, основани на различия във вярата. Началото е
поставено от поредицата военни преврати в страната, когато официално
започва да се формира негативна нагласа сред големи мюсюлмански групи
от пакистанското население за „превъзходство“, базиращо се на омразата
към тези, които изповядват друга религия, различна от сунитското течения
в Исляма. Не малка роля в този негативна пропаганда оказват още
средствата за масова информация (СМИ), държавните институции, както и
дейността на някои от религиозните пакистански политически партии и3
техните лидери, религиозните училища (медресета) и др. Допълнителен
разкол между сунити и шиити, живеещи в Пакистан внасят и различията,
породени от духовните течения „Деобандис“* и „Барелвис“**. 3
В Пакистан на религиозните малцинства е разрешено да практикуват
и разпространяват своята религия. По Конституция те имат равни права на
труд, образование и собственост. Свободата на словото им обаче от много
години е „обект на разумни ограничения в интерес на славата на исляма“.
За сериозните проблеми в страната, свързани със сектантството
говори и фактът, че властите в Пакистан имат официална формулировка на
понятията сектантска атака и етнополитическо насилие. Първото се
характеризира с непозволеното използване на насилие, което се корени в
различията между ислямски религиозни школи при тълкуването на
Корана. Като подобен тип насилие се определят действията на забранените
от закона пакистански сектантски групировки като Lashkar-e-Jhangvi,
Tehreek-e-Jafria, студентската организация Imamia, Sipah-e-Muhammad и
др., срещу конкурентни религиозни школи и групи. Под етнополитическо
насилие властите в страната разбират заплахата или използването на сила,
често срещу цивилно население, за постигане на политически, социални
или религиозни цели, за сплашване на опоненти или за пропагандирането
на идеология. 4
Пикът на сектантско насилие е през 2013 г. когато се извършват 220
нападения над малцинствени общности, свързани с дискриминационно
отношение, побоища и убийства. През 2021 г. насилието на сектантска
основа в Пакистан взима 7 жертви, сред които са гражданин на Шри
Ланка, представители на религиозната общност Ахмадия и на
хиндуисткото малцинство, живеещо на територията в Пенджаб. В тези
инциденти на насилие, основано на различия във вярата, разярени тълпи от
хора са удряли и убили лица, обвинявайки ги в богохулство. 5
Ахмадия е ислямско религиозно движение възникнало през 1889 г. в
Северна Индия. Негов основател е Мирза Гулам Ахмад, починал през 1908
г. в Лохар. Приживе той се провъзгласява за новия Месия и Махди, когото
Бог е посочил за да спаси мюсюлманите. Представители на тази общност
има в 209 страни в света. Според Световната християнска енциклопедия,4
движението Ахмадия е най-бързо разрастващата се ислямска група в
началото на ХХI век. Най-силно Движението е представено в Пакистан,
където близо 4 милиона негови последователи живеят основно в
провинция Пенджаб и провинциалната столица Лахор, където са техните
религиозни светилища и храмове. Официално то се ръководи от т.нар.
„Мюсюлманска общност Ахмадия“, оглавявана от Мирза Масрур Ахмад
(политически необвързан халиф). Близо 0.2% от привържениците на
Движението са членове на сепаратистка група, наречена „Движение Лахор
Ахмадия“. Религиозните възгледи на Ахмадия се разглеждат от
представителите на сунитите и шиитите като противоречащи на изконните
ценности на исляма (хетеродокс) и те не признават Мирза Гулам Ахмад за
халиф и Месия. 6
Преследванията срещу членовете на Движението започват през 1974
г. когато тогавашният федерален министър-председател Зулфикар Али
Бхуто официално обявява ахмадийците за „немюсюлмани“, защото
почитат Мирза Гулам Ахмад за пророк, а не Мохамед и ги лишава от
основните им религиозни прави. Сектантското насилие срещу Ахмадия
води началото си от военния преврат на генерал Зеа ул Хак от 1977 г.,
който в стремежа си да превърне Пакистан в ислямска държава,
ръководена единствено от законите на шериата, започва да толерира
насилието над представители на това Движение. До 2007 г. при различни
нападения над ахмадийската общност са били убити около 4 000 нейни
членове. Спонсорираната от държавата през този период насилствена
ислямизация води до засилване на сектантското разделение не само между
сунити и шиити, но и между представители на религиозните движения
„Деобандис“, подкрепяно от генерал Зиа ул Хак и „Барелвис“. 7
Веднага след създаването на Движението на пакистанските талибани
(ДПТ) то също се включва в сектантската омраза срещу Ахмадия, не само с
религиозна омраза, но и с преки терористични атаки. Само за 2008-2011 г.
срещу неговите представители пакистанските талибани са извършили над
24 атентата, при които загиват близо 1 000 души. През този период, за
кратко време, в атаките срещу ахмадийската общност в Пакистан се
включва и терористичната групировка „Войни на Аллаха” (Jundallah). 85
Сегашното пакистанско държавно и военно ръководство определят
като религиозно вдъхновени и извършващи сектантски нарушения срещу
малцинствени групи, на територията на страната, основно три
терористични организации - ДПТ, т.нар. Местните талибани и Ислямска
държава провинция Хорасан (ИДПХ). ДПТ се появява на сцената като
терористична организация в края на 2007 год. на територията на
контролирания от пущунските племена мехсуд район Южен Вазиристан.
Официално ДПТ е провъзгласено на 14.12.2007 год. в гр. Пешавар, по
решение на Шурата на пущунските племена, населяващи седемте области
на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ). Движението
обединява първоначално отрядите на около 40 полеви командири,
ръководещи близо 50 000 въоръжени пущунски бойци. Същите тези 40
командири формират и ръководството на ДПТ. Основната цел, която
първоначално си поставя ДПТ е да обедини всички „муджахидини“ на
територията на Пакистан, да ги организира за свещена война „джихад”
срещу САЩ и ръководената от тях коалиция на територията на
Афганистан, както и срещу пакистанските въоръжени сили и силите за
сигурност на страната, които периодично провеждат операции срещу
пущунските племена населяващи ФАПЗ и провинция Хайбер-Пахтунхва. 9
Понастоящем ДПТ е най-активно действащата терористична
организация срещу инакомислещите представители на шиитските
общности, населяващи Пакистан. През 2021 г. Движението е извършило
87 терористични атаки. При тези атентати са убити 158 души, а 200 други
са ранени. Болшинството от тях са извършени в провинция Хайбер-
Пахтунхва – общо 78. Други 5 са проведени в провинция Пенджаб и във
федералната столица Исламабад. Атентатите, които ДПТ организира на
територията на провинция Белуджистан са 4 и са насочени срещу
ръководни представители на хазарската общност. Те са определени от
официалните власти за сектантски. 10 През 2022 г. ДПТ провежда 3 атентата
срещу ръководни представители на шиитска и сунитска общности (68
убити и 211 ранени), включително и един голям самоубийствен атентат
срещу шиитската джамия „Koocha Risadar”, намираща се в Пешавар.6
Срещу християнската общност в страната са извършени 2 атаки, при които
са дадени 4 жертви. 11
Групировката на Местни талибани се появява в Пакистан през 2014
г. когото група бойци, неодобряващи дейността на ръководството на ДПТ
се отделя от Движението. Местните талибани извършват терористични
атаки основно в областите Северен Вазиристан и Баджаур на ФАПЗ. През
2012 г. нелегално действащи клетки на тази организация са извършили 22
терористични атаки, които вземат 24 жертви. Въпреки, че основните цели
на техните атентати са преди всичко медицински лица, които поставят
ваксини срещу полиомиелит, представители на силите за сигурност,
политически лидери и старейшини на племенни пущунски общности, през
посочения период Местните талибани са ликвидирали 10 религиозни
лидери и видни представители на шиитските общности, живеещи в
населените пунктове Хан, Карак, Кохат, Лаки Марват, Моманд и Танк.
Официалните власти в провинция Хайбер-Пахтунхва считат, че именно
атаките срещу шиитското малцинство прави идеологическата платформа
на Местните талибани популярна и привлича нови бойци за тяхната кауза.
През 2021 г. клетките на ИДПХ пренасочват част от терористичната
си активност на територията на провинциите Хайбер-Пахтунхва и
Белуджистан. От извършените през периода 8 атентата, при които са
загинали 21 души, 4 атаки са били насочени срещу хазарската религиозна
общност, живееща в провинциалната столица на Белуджистан Куета и град
Болан. 12 Тази терористична организация е провела 2 атаки през 2022 г. – 1
срещу християнската общност в Белуждистан и 1 срещу представители на
шиитското малцинство в областта Баджаур на ФАПЗ, отнели живота на 6
души и ранили други 27. 13
Отговорът на малцинствените религиозни групи срещу проявите на
насилие срещу тях през 2021 г. се състои в провеждането на две атаки.
Първата е от страна на неидентифицирана религиозна група и е проведена
в провинция Синдх. Втората е извършена от шиитската сектантска
организация Пакистански корпус на сподвижниците на Пророка (Sipah-e-
Muhammad Pakistan) в най-големия град в страната Карачи. В резултат на
това следват арести на Амир Баз, Шахид, Мушараф Абас, Баваджи и Адил7
Абас - ръководни членове на Пакистански корпус на сподвижниците на
Пророка, както и на Абас Джафри, който е един от основателите на
шиитската сектантска група Zainabiyoun Brigade. Последният е считан за
военен ръководител на Zainabiyoun Brigade, отговарящ за разузнавателната
дейност, вербуването на нови членове, тяхното религиозно обучение
(промиване на мозъци) и военна подготовка. Абас Джафри е заподозрян
също така, че е участвал в използването на обучени в чужбина бойци за
терористични дейности в интерес на тази шиитска сектантска група,
определена от официалните власти като терористична.
Като изключително опасна се определя дейността на Zainabiyoun
Brigade за привличане в своите редици завърнали се от Сирия, Ирак и Иран
шиитски бойци, имащи боен опит във военни операции, провеждани в тази
част на Близкия Изток. В експертен доклад на МВР на Пакистан се
посочва, че близо 200 пакистански младежи от шиитската общност,
избягали преди години от законодателно преследване, са се завърнали в
провинция Синдх и са се включили в Zainabiyoun Brigade. 14
В Пакистан много често официалните власти свързват сектантството
със сепаратизма. Сепаратизмът на част от живеещите в страната етнически
и религиозни групи остава едно от основните предизвикателства, с които
се сблъсква секторът за сигурност на тази южноазиатска държава в
началото на ХХI век. При анализиране на влиянието на сепаратизма върху
цялата система на националната сигурност основният акцент винаги се
поставя върху Белуджистан. Характерна черта за повечето организации,
действащи на територията на тази провинция и определени от федералното
правителство на Пакистан и от САЩ като терористични е това, че те се
борят за извеждането на провинцията от състава на Пакистан и
създаването на самостоятелна държава, т.нар. „териториален сепаратизъм”.
Тези техни цели много активно се подкрепят и от индийската
разузнавателна служба RAW (Research and Analysis Wing), чиито действия
още от отделянето на Пакистан от Британска Индия през 1947 год. са
насочени към създаването на политическа нестабилност във
федеративното управление на страната, напрежение в междуетническите
отношения, както и дестабилизиране на сектора за сигурност. 158
Като цяло идеологическият спектър от религия, идеи и виждания на
белуджистанските сепаратистки организации и техните лидери е доста
широк и разнообразен. Повечето от тях са активни, но дейността им много
рядко излиза извън рамките на Белуджистан. Тези, които понастоящем
оказват най-сериозно влияния върху обстановката за сигурност в тази
пакистанска провинция са Армията за освобождение на Белуджистан
(Balochistan Liberation Army, BLA), Фронта за освобождение на
Белуджистан (Baloch Liberation Front, BLF) и Белуджистанската
републиканска гвардия (Baloch Republican Buard). Посочените
белуджистански групировки извършват през 2021 г. 71 атентата в
провинцията, като убиват 95 души, а други 234 са ранени. Атаките са
съсредоточени в 17 области на провинцията и са насочени основно към
силите за сигурност и служители на правоприлагащите органи (47 атаки,
или 66 процента от тях), а 11 от целите на атентатите са били насочени
срещу шиитските малцинства, предимно хазари и имат сектантски
характер. 16
Повечето местни анализатори считат, че сектантството, което
дестабилизира пакистанската държава и общество, трябва да бъде
изкоренено. Препоръчва се това да стане с набор от административни
мерки, взети на провинциално и федерално ниво. Основният извод е, че
само по тази начин може да се постигне социална хармония, сигурност и
социална стабилност, които ще помогне за привличането на чужди
инвестиции и икономическо развитие на страната.Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;
ВА „Г.С.Раковски“;
Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, №
82;
GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Статията не съдържа класифицирана информация !

АФГАНИСТАНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СЪПРОТИВА – ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЛИБАНИТЕ

Доцент доктор Мирослав Мирчев

                                  

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със създаването и дейността на Националния фронт за съпротива (НФС) в Афганистан. Посочени са организационната структура, ръководния състав и идеологическата платформа на НФС, както и формите на съпротива срещу управлението на Движението Талибан (ДТ). Анализирани са причините, поради които НФС понастоящем е единствената опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на талибаните. В доклада е отделено внимание на проведените от ДТ операции в североизточните афганистанки провинции срещу отрядите на НФС, с основно внимание на провинция Пенджшир.

Идването на власт на Движението Талибан (ДТ) през м. август 2021 г. и изтеглянето на САЩ от Афганистан, отново отваря една незараснала рана от близкото минало на страната, свързана със съпротивата срещу управлението на талибаните. Тя е отражение не само на недоволството от извършените през годините жестокости в страната, но и на един вековен сблъсък в Исляма, този между сунитското и шиитското религиозни течения. Противоречията между талибаните и представителите на шиитския етнос, населяващ тази част на света ескалират рязко през 1996 г. когато „студентите“ превземат афганистанската столица Кабул и създават Ислямско емирство Афганистан. Това ново държавно формирование е признато единствено от Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства. Като опозиция на талибаните тогавашният министър на отбраната Ахмад Шах Масуд (Лъва от Панджшир), заедно с Абдул Рашид Дустум и Саид Мансур създават Обединения фронт, известен още като Северен алианс, в който влизат всички шиитски афганистански етноси – таджики, узбеки, хазари, туркмени, както и някои от по-малките пущунски племена. Ахмад Шах Масуд, който е дълбоко религиозна и духовна личност, категорично се противопоставя на радикалните тълкования на исляма от страна на талибаните и представителите на Ал Кайда. Той е убеден, че само една демократична система може да осигури траен мир в Афганистан и прави неуспешни опити да убеди талибаните да се присъединят към политическия процес, водещ към демократични избори и многопартийно управление. С помощта на САЩ Обединеният фронт успява да свали талибаните от власт в края на 2001 г., след което се саморазпуска. На 09.09.2001 г., два дни преди атентатите от 11 септември в САЩ, Ахмад Шах Масуд е убит в провинция Тахар от представители на Ал Кайда, които се представят за журналисти и взривяват бомба, скрита в камера, докато взимат интервю от него.

През 2011 г. завърналият се от Великобритания Ахмад Зая Масуд, син на Ахмад Шах Масуд, Хаджи Мохамад Мохакик и Абдул Рашид Дустум реформират военното крило на Обединения фронт и създават афганистанския Националния фронт за съпротива („Джабх-е Мели“), който се противопоставя на талибаните. Идеологическата платформа на Фронта се свързва с налагането на ислямска демокрация на територията на страната. През м. януари 2012 г. Националният фронт за съпротива (НФС) изразява своите опасения от завръщането отново на талибаните на власт като следствие от започналите тайни преговори между САЩ, Пакистан и ДТ в Берлин. Малко по-късно, същата година, Ахмад Зия Масуд, който ръководи доминираната от таджики партия „Джамиат-и Ислами“, Абдул Рашид Дустум, лидер на узбекската „Джунбиш-и Мили“, Хаджи Мохамад Мохакик, ръководител на хазарската „Хазара Хизб-е Вахдад“ и Амрулах Салех, бивш директор на афганистанската национална разузнавателна служба и основател на партията „Басидж-е Мили“ (Зелена тенденция в Афганистан), подписват с американското правителство съвместна декларация за национален диалог. В нея те настояват за ревизия на Конституцията, децентрализация на политическата система, която да бъде съобразена с политическите, социалните и културни различия на отделните етносите, населяващи Афганистан, както и налагането на парламентарна форма на управление, като противодействие на президентската система. Това на практика е първата реална стъпка, при която ръководствата на таджикската, узбекската и хазарската общности излизат с единна позиция и начин на мислене.[i]

Военните сблъсъци между НФС и талибаните започват веднага след като САЩ и водената от тях коалиция напускат Афганистан, през м. август 2021 г., а президентът Ашраф Гани бяга от страната. Противниците на новата власт под ръководството на Ахмад Зия Масуд организират своята съпротива основно в провинция Панджшир и отчасти в източната част на съседната провинция Баглан. Техните действия са подкрепени от вицепрезидента Амрула Салех, който се самопровъзгласява за държавен глава и призовава населението на страната да подкрепи НФС. Той и Ахмад Зия Масуд заявяват, че съпротивата срещу талибаните продължава и отправят апел за общонационално въстание, а говорителят на НФС Али Майсам Назари уточнява, че те преминават към воденето на партизанска война.[ii]

След сблъсъци със силите на талибаните отрядите от НФС бързо успяват да наложат контрол върху три области, разположени в североизточните части на Панджшир - Дара, Абшар и Парян. Следват седмици на ожесточени сражения, съпроводени с противоречиви коментари и от двете страни относно реалните успехи на воюващите сили. В крайна сметка на 05.09.2021 г. говорителят на талибаните Билал Карими съобщава, че те са установили контрол над пет от седемте района на Панджшир и напредват към Базарак, главният град на провинцията. Ахмад Зия Масуд прави неуспешен опит да преговаря с „Рахбари Шура“ (най-висшия консултативен орган на ДТ, състоящ се от 26 души) и след като получава отказ, талибаните да спрат своето настъпление, напуска региона с част от бойците си. В изявление, направено в социалните мрежи Ахмад Зия Масуд посочва, че борбата му още не е приключила, НФС ще продължи съпротивата срещу ДТ и обвинява международната общност за признаването на талибаните като политическа сила.[iii]

През м. октомври 2021 г. ФНС се регистрира официално като организация в САЩ, т.нар. „чужд агент“, правейки опити да лобира и да убеждава американските политици да подкрепят афганистанска опозиция. Основната цел, която си поставя Фронтът е „да се застъпва и подкрепя свободата и демокрацията в Афганистан чрез активни контакти с Конгреса, администрацията и американския народ“. Посочва се още, че ФНС ще се стреми да бъде „защитник на американските инвестиции в Афганистан, направени през последните 20 години и сила, която ще освободи страната от нетолерантността и тероризма“.[iv]

Независимо от оттеглянето си от района на Панджшир и понастоящем бойците от ФНС не са прекратили своята съпротива срещу режима на талибаните. Те продължават да нанасят удари срещу техни административни единици и военни обекти в тази част на Афганистан. От началото на 2022 г. бойните действия на НФС излизат извън долината Пандшир и се разширяват в областите Талокан, Намакаб, Рустак, Калафган и Фахар на провинция Тахар, както и областите Кишм и Раг в провинция Бадахшан. За успеха на техните операции помага и масовото дезертиране на таджикски талибански бойци в провинция Бадахшан на страната на НФС. Отчита се, че това затруднява операциите на талибаните тъй като таджиките са местни хора, които познават добре планинския терен в североизточен Афганистан за разлика от пущунските талибански бойци, които се набират от западните афганистански провинции. Една от последните успешни атаки на НФС е при отбелязване на първата година от управлението на талибаните. По време на празненствата по този повод, в долината Азеру на провинция Панджшир, са убити 5 и пленени 40 войници от силите на ДТ.[v]

В операциите срещу НФС, от страна на талибаните, участват над 10 000 бойци, които се ръководят от най-добрите им командири, доказали своите умения през годините на съпротива срещу САЩ – молла Мохамад Якуб Муджахид, който заема поста министър на отбраната, началник-щаба на въоръжените сили Кари Фасихудин и заместник-министъра на отбраната и висш талибански военен лидер Фазл Мазлум. И тримата участват непосредствено в бойните действия срещу НФС през месеците август и септември 2021 г. и продължават да ръководят операциите по прочистването на провинциите Панджшир и Баглан до средата на 2022 г.[vi] В хода на бойните действия талибаните използват изоставена от коалиционните сили бронирана техника, артилерия и хеликоптери Ми-17, Ми-24, както и американските MD-500.[vii]

През м. юни 2022 г. силите на талибаните, разположени в северната провинция Баглан започват масово да напускат района без да са получили заповед за това, което позволява на отрядите на НФС да превземат няколко района в тази провинция. Започналата контраоперация на талибаните се ръководи лично от молла Мохамад Якуб Муджахид, но тя не постига значителни успехи. На 21.08.2022 г. правителството на талибаните назначава за ръководител на операциите срещу ФНС в долините Андараб и Панджшир Абдул Каюм Закир. Той успява да привлече на своя страна стотици бойци от формированията на ДТ от провинция Хелмадн, където е изключително популярен като ръководител на съпротивата на Движението срещу САЩ и коалиционните сили. До края на 2022 г. контраоперацията на талибаните не бележи съществен успех. Бойците от НФС използват големите наводнения в долината Панджшир през м. август същата година, които възпрепятстват предвиждането на бойната техника на сухопътните сили на талибаните и успяват да установят контрол над нови райони в провинцията.

Назначаването на Абдул Каюм Закир за ръководител на операциите срещу НФС води до напрежение, тъй като той сред талибанските ръководители известни със своите жестокости и убийства при потушаване на метежи, включително и сред шиитските общности. По данни, изнесени от говорителя на правителството на талибаните Забиула Муджахид по време на бойните действия в средата на м. септември 2022 г. бунтовниците са загубили 40 бойци, а други 100 са били арестувани. Тази информация е опровергана от говорителя на НФС Сибхатула Ахмади, който твърди в свое съобщение, публикувано в „Туитър“, че са убити 71 талибани, а загубите в редиците на НФС са само 11 души.[viii]

Някои анализатори считат, че неуспехите на талибаните се дължат основно на етническото разделение на техните сили. Част от бойците са от местните таджикски общности, живеещи в провинциите Панджшир и Бадахшан, които се считат за ненадеждни, а други са от пущунските племена, населяващи Южен и Източен Афганистан и не познават терена. През месеците май и юни на 2022 г. се наблюдава тенденцията към дезертиране на командирите на таджикските отряди и преминаването им на страната на НФС, а болшинството таджикски бойци отказват да воюват съвместно с талибаните. Налице и недоверие между пущунските и таджикските части, което се засилва и от факта, че голяма част от талибаните в миналото са извършвали военни престъпления, включително изтезания и убийства, срещу местното, предимно таджикско, население в долината Панджшир.[ix]

Другият негативен момент, възпрепятстващ ефективното противодействие срещу НФС, от страна на ДТ, са фракционните борби между самите талибани. В тяхната основа е залегнало противоречието между т.нар. „кандахарци“, считани за „твърдото ядро на ДТ“, от една страна и ръководството на Ал Кайда, подкрепяно от мрежата Хакани, от друга, за използване територията на Афганистан като плацдарм за нападение срещу трети страни. Първите, сред които е и ръководителят на ДТ молла Хайбатула Ахундзада, настояват за стриктно спазване на споразумението със САЩ от Доха и пълно преброяване на чуждестранните арабски бойци в страната, особено на тези от Сирия. На това категорично се противопоставя Айман ал-Зауахири.[x]

Счита се, че задълбочаването на противоречията може да доведе на власт командири от т.нар. мрежа Хакани. Тя е стар клон и изключително верен съюзник на ДТ. Определена е като терористична организация, която поддържа традиционно добри връзки с Ал-Кайда и Движението на пакистанските талибани (ДПТ). Мрежа Хакани има традиционно влияние върху югоизточните части на Афганистан и в западните провинции Хост и Пактия. В Кандахар, който се смята за „родно място“ на талибаните, мрежата Хакани често се конкурира за влияние и власт с управляващата в тази провинция Шура на талибаните.[xi] Налице са данни за съперничество и влияние в управлението на Афганистан между Сираджудин Хакани, който е вторият човек в ръководството на ДТ и министър на вътрешните работи молла Мохамад Якуб Муджахид, който е от Кандахар и дълги години е бил командир на местната Шура.[xii] В междуличностния конфликт между двамата следва да се отчитат два фактора, които поне за сега, играят в полза на мрежата Хакани. Първият е свързан с добрите лични контакти, които Сираджудин Хакани и баща му Джалалудин Хакани са успели да изградят през годините с ръководството на Ал Кайда и които в крайна сметка може да надделеят в борбата му за влияние срещу министъра на отбраната. За това красноречиво говори фактът, че Сираджудин Хакани е собственик на къщата в Кабул, в която на 02.08.2022 г. от американски БЛА беше ликвидиран Айман ал-Зауахири.[xiii] В основата на втория фактор са традиционно добрите контакти и подкрепата, оказвана към мрежата Хакани от страна на Пакистан и неговата Междуведомствена служба за разузнаване (МСР). В продължение на повече от 20 години МСР осигурява на Джалалудин Хакани убежище в различни области на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ), където той изгражда тренировъчни лагери и логистични бази на мрежата Хакани, позволяващи на тази терористична организация да води успешно бойни действия срещу частите на САЩ и НАТО в Афганистан.[xiv]

Противоречията в ръководните среди на ДТ имат отражение и върху полевите командири. В края на м. септември 2022 г. ръководителят на службата за сигурност на талибаните в Панджшир се заклева във вярност на към Сираджудин Хакани и във видеообръщение отправя критики към действията на талибанските сили, обвинявайки директно на молла Мохамад Якуб Муджахид за неуспехите срещу НФС. Дни след своето изявление той е свален от поста, а бойците, които са застанали на негова страна са арестувани по заповед на губернатора на провинцията.[xv]

Вероятно под натиск и като ответна реакция от страна на Сираджудин Хакани на 23.092022 г. „Рахбари Шура“ назначава за губернатор на Панджшир молла Мохамед Мохсин Хашими, който освен близък негов съратник е и заместник-министър на вътрешните работи.[xvi]

Може да се очаква, че ако до края на 2022 г. силите на талибаните, ръководени от министъра на отбраната молла Мохамад Якуб Муджахид не постигнат сериозни успехи в борбата срещу НФС той да бъде сменен, а отговорността ще бъде прехвърлена към други фракции в талибаните.

Счита се, че именно в резултат на тези фракционни борби, от ръководните среди на талибаните „изтича“ разузнавателна информация към САЩ за местоположението на Айман ал-Зауахири. Неговото ликвидиране цели да покаже на световната общественост, че именно мрежата Хакани и лично нейният ръководител Сираджудин Хакани дават убежище в Афганистан на представители на Ал Кайда, което е в нарушение на подписаното от талибаните споразумение от Доха.[xvii]

Съпротивата на НФС, който понастоящем се явява единствената реална вътрешна заплаха на управлението на ДТ може да доведе до сериозно влошаване на обстановката за сигурност в Афганистан. Влияние върху този процес ще оказват бъдещите действия на талибаните, свързани с неутрализиране дейността на НФС. Те ще зависят от това, дали НФС ще получи чуждестранна военна помощ, основно от САЩ, за да увеличи бойните си способности и от желанието на местните таджики, които подкрепят талибаните, да продължат да воюват на тяхна страна или да преминат в редиците на НФС. При подобен сценарий може да се очаква талибаните да разположат още повече бойци в Панджшир и Андараб, което допълнително ще изостри съществуващото в тази част на Афганистан етническо напрежение и вероятно ще доведе до увеличаване на подкрепата за НФС сред местното шиитско население. В крайна сметка от успешните бойни действия срещу Фронта зависи и единството на управляващия елит на ДТ. Евентуален неуспех може да доведе до падането от власт на Мохамад Якуб, да укрепи позициите на Сираджудин Хакани и да разшири влиянието на мрежата Хакани в североизточните провинции на Афганистан.

Обстановката за сигурност в Афганистан допълнително може да се влоши ако НФС успее да координира своите действия с другите по-малки антиталибански съпротивителни движения като: действащия в южните и североизточните провинции на страната Фронт за свобода на Афганистан, ръководен от бившия началник на щаба на АНА Ясин Зия, Движението за освобождение на Афганистан, воюващо в южните е източени провинции под командването на Абдул Матин Сюлейманхел, съпротивителното движение на хазарите, оглавявано от Мехди Муджахид и воюващо срещу талибаните в провинция Сар-е Пол, както и хазарските отряди на Абдул Гани Алипур, противопоставящи се на управлението на талибаните в провинция Вардак.[xviii]

За сериозни проблеми в раковидните среди на талибаните говори и фактът, че 29.06.2022 г. молла Хайбатула Ахундзада свиква т.нар. „улема“ (съвет на религиозните учени), на който присъстват близо 3 500 духовни лица и племенни старейшини. В речта си пред Съвета молла Хайбатула Ахундзада, който болшинството анализатори определят като слаб и мекушав ръководител, неспособен да налижи волята си при вземането на решения от „Рахбари Шура“, настоява за повече подкрепа за действията на правителството от страна на племенните и религиозни съвети в провинциите на страната. Предполага се, че това събиране е имало за цел да се справи с вътрешните борби между фракциите на талибаните, които пречат да се изгради една по-широка основа на легитимността за тяхното правителство. Молла Хайбатула Ахундзада отправя апел към лидерите на талибаните „да престанат да се бият помежду си заради „лична неприязън, конфликти и светски желания“ (имайки предвид контрола върху финансови ресурси, идващи от нелегален трафик на наркотици, оръжие, хора и др.)“. Според него това може да доведе до падане на правителството. Молла Хайбатула Ахундзада подчертава, че „идеологията, а не земята или парите, са в основата на бунта на талибаните срещу водената от САЩ международната коалиция и което е по-важното, че тази битка продължава“.

С речта си молла Хайбатула Ахундзада отново показва, че е идеологически краен. Акцентира върху това, че няма да позволи на „невярващите да установяват своите закони или култура в Афганистан“, не вярва на международната общност и нейните твърдения, че тя иска „независим Афганистан“, управляван от законите на шериата. На тази база той прави извода, че в бъдеще не може да съществува трайно споразумение между талибанското правителство и международната общност.

В крайно сметка молла Хайбатула Ахундзада отново налага своята визия за управлението на страната, свързана с прилагането на системата, в която властта трябва да се намира в ръцете на дългогодишните талибански командири и религиозни лидери, както и че единството между тях зависи от стриктното прилагане на шериата в Афганистан.[xix]

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ ОТ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – РЕАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И БЪДЕЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Мирослав Мирчев

THE USE OF UNMANNED AIRIAL VEHICLES BY TERRORIST ORGANIZATIONS - REAL OPPORTUNITIES AND FUTURE TRENDS

Miroslav Mirchev

Резюме: В доклада е разгледана една сравнително нова тенденция в дейността на терористичните организации, свързана с използването на безпилотни летателни апарати (БЛА) за извършване на пропаганда на тяхната идеология и за нанасянето на удари. Анализирани са различните подходи и възможности на терористите за закупуване на БЛА и разработване на технологии за тяхното производство. Не на последно място са посочени и възможностите за модифициране на различни типове БЛА от страна на терористичните организации за осъществяването на химически и биологични атентати.

                                                    

       Ключови думи: тероризъм, терористична организация, наблюдение, безпилотен летателен апарат (БЛА), хуси, Ислямска държава, „Ал Кайда“, „Хизбуллах“ и „Хамас“.

Abstract: The report has examined a relatively new trend in the activities of terrorist organizations, related to the use of unmanned aerial vehicles to carry out propaganda of their ideology and to carry out strikes as well. The different approaches and possibilities of terrorists for purchasing UAVs and developing technologies for their production have been analyzed. Last but not least, the possibilities for modification of various types of UAVs by terrorist organizations to carry out chemical and biological attacks have been indicated.

Keywords: terrorism, terrorist organization, surveillance, unmanned aerial vehicle (UAV), Houthis, Islamic State, Al Qaeda, Hezbollah, and Hamas.

През последните години се наложи една нова тенденция при воденето както на конвенционални бойни действия, така и при провеждането на контратерористични операции. Тя е свързана с широкото използването на безпилотни летателни апарати (БЛА). Основните причини за това са, че те са високоефективни, изключително мощни, нямат екипаж, много по-евтини (десетки пъти в сравнение с управляваните бойни самолети), могат да летят във въздуха без презареждане с гориво повече от 40 часа, трудни са за поразяване от средствата за противовъздушна отбрана (ПВО), защото са почти невидими, летят на голяма височина, стрелят от десетки километри и унищожават целта с голяма точност.

Войната срещу тероризма, особено в Афганистан, превърна БЛА в основно оръжие не само при извършването на разузнаване и наблюдение, но и за провеждането на операции по неутрализирането на ръководни представители на терористични организации. Със сигурност може да се твърди, че най-масовото използване на БЛА е извършено от САЩ в Афганистан срещу Движението Талибан (ДТ) и подкрепящите го местни и международни терористични организации. По данни на неправителствената организация "Нова американска фондация" (New American Foundation) само през 2012 г. ЦРУ е извършило 333 нападения с БЛА, при които са загинали около 3 000 души, 90% от които членове на ДТ. Използват се един от най-модерните БЛА – MQ-9 Reaper”, които са въоръжени с ракети „Hellfire R9X”, летят със скорост 480 км/час на височина 16 километра и могат да останат над 20 часа във въздуха.[1]

Повечето водещи анализатори са на мнение, че точният брой на удари, нанесени с БЛА в Афганистан е неизвестен, въпреки че в доклада на Централното командване на САЩ от 2013 год. се посочва, че те са 245. От 2004 до 2016 год. в районите на Южен и Северен Вазиристан на пакистанските Федерално-административни племенни зони (ФАТА) са ликвидирани между 2562 и 3325 терористи от Движението на пакистанските Талибани (ДПТ), Афганистанското ДТ, Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ), „Ал Кайда“, мрежата „Хакани“ и др. Според базираното в Лондон Бюро за разследваща журналистика обаче, 965 от убитите са цивилни граждани.[2]

БЛА имат съществено място при разузнаването на терористични организации с използването на човешкия фактор (агентура), което е регламентирано в американската доктрина ATP 3-04.64 Multi-service tactics, techniques and procedures for the tactical employment of unmanned aircraft systems, US DoD, 2015. Там се посочва, че БЛА е „техническо средство, имащо спомагателни функции за обезпечаване на операциите на терен“.

С БЛА успешно може да се премахне и политически неудобен противник. Типичен пример за това е ликвидирането в Багдад през м. януари 2020 г., по заповед на президента на САЩ, на високопоставения ирански генерал Касем Сюлеймани – командващ на елитните бригади „Ал Кудс“ от Корпуса стражи на ислямската революция (КСИР) и на Абу Махди ал Мухандис, ръководител на шиитските милиции „Хашд аш Шааби“ в Ирак.

Предимствата, които предлагат БЛА се „консумират“ през последните години много успешно и от терористичните организации. БЛА се използват от всички страни в продължаващата вече години гражданска война в Йемен. Хусите започват да използват БЛА през 2016 г. първоначално за наблюдение и разузнаване. След това употребата им се разширява и за нанасяне на прецизни удари (атака срещу военен парад в йеменската столицата, при който са убити високопоставени фигури). Хусите поемат отговорността за удара по рафинерията Абкайк в Саудитска Арабия, при които също са използвани БЛА. Счита се, че използваните от тях БЛА са „примитивни“, сглобени от компоненти, доставени от външен източник и изпратени в Йемен. Те са почти идентични по дизайн, размери и способността на тези на БЛА „Ababil-1“, произведени от иранската компания „Aircraft Manufacturing Industries“.[3]

В отговор на атаките, нанесени срещу лидери от различни терористични групировки през 2019 г., е налице трайна тенденция по-мощните от тях като „Ал Кайда“ и свързаните с нея организации като „Ал Нусра“, ИДУ, талибаните, както и Ислямска държава (ИД), да започнат използването на комерсиални БЛА не само за разпространение на пропагандни материали, но и за извършване на атентати. Понастоящем подразделенията на „Ал Кайда“ използват БЛА основно за заснемане на операции, провеждани от тях и последяващо разпространение на материалите с пропагандна цел. Типичен пример за това е извършеното на 05.01.2020 г. нападение от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия „Ал-Шабаб ал-Муджахидин“ (Младежкото движение на муджахидините) срещу американската военната база „Кемп Симба“. Базата е разположена до залива Манда и нейното основно предназначение е да събира и обработва разузнавателна информация за терористичната дейност в тази част на света. Същевременно „Кемп Симба“ е място където се планира и организира провеждането на контратерористични операции. При нападението са убити 3 американски военнослужещи, унищожени са 8 самолета и оборудване за водене на наблюдение и разузнаване. Заснетият от БЛА филм е бил излъчен в социалните мрежи, качен в YouTube, а коментар за нападението е направен от лидера на тази терористична организация Абу Убайдан Ахмад Омар.[4]

Подкрепяната и финансирана от Иран шиитска организация „Хизбула“ остава водеща в използването на БЛА. Иран започва да снабдява тази групировка с БЛА още през 2002 г. Три години по-късно „Хизбулла“ използва един от тях, модела „Ababil -1“, за да навлезе в израелското въздушно пространство и да проведе разузнавателен полет. От началото на 2014 г. БЛА на „Хизбула“ започват да обстрелват и позициите на „Ал Нусра“ по границата между Сирия и Ливан, използвайки модерни ирански летателни апарати от типа „Mohajer-4“.[5]

БЛА, използвани от сирийските бунтовници, са малки или средни, основно комерсиални модели. В доклад на Центъра за нова американска сигурност (CNAS) от 2019 г., озаглавен „Свят на разпространение на дронове“ се посочва една тревожна тенденция, свързана с все по-активното използване на БЛА от наддържавни организации като „Хамас“, „Хизбула“, ИД, „Ал Кайда“ и либийските бунтовнически групировки за извършването на тактическо разузнаване. Акцентира се върху факта, че първоначално терористите използват основно предимствата, които им дават HD-форматните камери на БЛА за водене разузнаване, след което започват да приспособяват закупуваните от тях БЛА за нанасянето на въздушни удари по цели на терена.[6]

ИД масово използва БЛА в Ирак и Сирия за да компенсира значителни загуби, които понася в жива сила на терен. Специалистите от нейното Управление за минноподривна дейност „дообработват“ комерсиални БЛА, превръщайки ги в боеспособни апарати. Това практически увеличи техните възможности за нанасяне на ракетни удари, за разузнаване и пропаганда. Терористите от ИД използват два тепа БЛА – самолетен и вертолетен. „Доработените“ БЛА самолетен тип могат успешно да разузнават територия, по предварително зададен маршрут, на разстояние до 100 км., както и да предават информация, на базата на която полевите командири на ИД да вземат изпреварващи решения. Използват се БЛА от вертолетен тип - „Phantom-2“ и „Phantom-3“, разполагащи със системи за геопозициониране, които дори при отсъствието на GPS, позволяват издигането на товар, обикновено импровизирано взривно устройства (ИВУ) до 1 300 гр. и нанасянето на бомбени удари. Много често терористите дублират „хвърлянето“ на ИВУ от БЛА със самоубийствени атентати, извършвани с коли-бомби. Това увеличава смъртоносният ефект от взривовете и има силно психологическо въздействие. Малките размери на използваните от ИД БЛА силно затрудняват противодействието срещу тях.[7]

Бойното използване на БЛА от терористи може да бъде разделено на два вида: активно-нападателно и пасивно-отбранително. Активно-нападателната употреба включва основно БЛА за извършване на атаки. Пасивното е свързано с тяхното използване за наблюдение, пропаганда и транспортиране на оръжия.[8]

През последните години ИД пренасочи използването на БЛА от активно-нападателно към пасивно-отбранително. Това стана особено разпространено в Африка. През юли 2022 г. клонът на ИД Западноафриканската провинция Ислямска държава (ISWAP) използва БЛА от вертолетен тип, за да заснеме позициите на нигерийските правителствени сили точно преди групата да им устрои засада. Налице са данни, че терористичната групировка „Ал-Шабаб“ (Младежкото движение на муджахидините) в Сомалия също използва БЛА самолетен тип за наблюдение и атаки.[9]

Базираните на територията на Пакистан терористични организации „Партия на свещените бойци“ (Hizb-ul-Mujahiddeen), „Армия на духовно чистите“ (Lashkar-e-Taiba), „Армия на пророка Мохамед“ (Jaish-e-Muhammad) и „Ислямски призив“ (Jamaat-ud-Dawa) използват БЛА вертолетен тип за да транспортират оръжия през границата до Джаму и Кашмир в Индия, за да избегнат разкриването им.[10]

Част от анализаторите считат, че факторите, позволяващи на терористичните организации да използват БЛА могат да бъдат разделени на три категории – външна подкрепа, териториален контрол и технически възможности. И трите са взаимно свързани. Външната подкрепа помага на терористите в кратки срокове да придобият способности, които иначе биха били трудни за получаване и усвояване. Терористични организации и групи като „Хизбулах“, „Хамас“ и хусите се ползват с подкрепата на Иран, което им позволява достъп до по-големи, по-усъвършенствани БЛА самолетен тип, от среден клас. Поради липсата на подобни възможности, за сравнение, ИД трябва да се задоволява с евини комерсиални и любителски БЛА от вертолетен тип.

Другият фактор е свързан с териториалния контрол, който упражняват час от терористичните организации в определени географски райони. Така например „Хамас“ и хусите контролират определени части на Палестина и Йемен, което им дава предимството да изграждат съответните технически бази, учебни центрове и лаборатории, както и свобода да усвояват иновативни технологии. Вносът от чужбина на технологии за БЛА се улеснява от териториалния контрол, тъй като позволява използването на контрабандни маршрути и осигурява безопасен път за нелегалния внос на технологични средства, компоненти, резервни части и материали към териториите, контролирани от терористите.

Техническите възможности често се разглеждат като ограничаващ фактор за вида БЛА, използван от терористите. Колкото по-рискована е възможността, толкова по-сложна е използваната система. „Хамас“ е разработила програма за създаването на собствени БЛА. Организацията има отдел, който е специализиран в разработването на безпилотни самолети в рамките на своето военно си крило „Brigades Izz al-Din Qassam“. Това позволява на „Хамас“ да приеме на въоръжение специализирани БЛА от типа „камикадзе“, които се взривяват при удар, както и разузнавателни БЛА за добиване на информация. По непотвърдени данни тази терористична организация е разработвала технологии за подводни БЛА и за използването на БЛА като „рояк“, синхронизирани и предварително програмирани на базата клъстер, за да могат да атакуват целта заедно.[11]

В бъдеще може да се очаква терористичните организации да започнат да използват БЛА за извършване на ограничени по мащаб химически и биологични атаки. Част от специалистите считат, че технически е сравнителни лесно на БЛА, включително и комерсиални, закупени от търговската мрежа, да бъдат монтирани контейнери или пръскачки, заредени с химикали или биологични агенти. През м. юни 2013 г. силите за сигурност в Ирак са арестували клетка на ИД, разработваща технология и планираща да използва БЛА, с дистанционно управление, за пръскане на зарин и иприт над обекти в Ирак, Северна Америка и Европа. Счита се, че подобен тип атаки ще имат не само силно физическо въздействие, но и голям психологически ефект върху цивилното население.

Другата тенденция е свързана с използването на БЛА като „рояци“, тъй като се счита, че по тази начин те са изключително трудни за противодействие. В потвърждение на това има данни, че през м. януари 2018 г. сирийска бунтовническа група, свързана с ИД е атакувала база на руската армия в Тартус, Сирия с „рояк“ от 13 комерсиално закупени БЛА, които са носили експлозиви. Прогнозите на водещи специалисти в областта на използването на БЛА като Бен Наси, който е преподавател от университета Бен-Гурион в Израел е, че „дроновете“ ще се нуждаят от по-дълъг живот на батерията и разработването на централизиран компютърен сървър за управление, който да позволи един човек да контролира „рояк от дронове“ – по същия начин, по който отделните играчи управляват своите военни сили в компютърните игри. „Роякът от дронове” е понятие, което ще става все по-актуално през последните години. Под него някои изследователи разбират група от безпилотни апарати, които летят и действат съвместно – всеки автономно, но заедно, при високо ниво на координация – точно както правят насекомите. Прогнозите са, че до 10 години е възможно да се използват автономни „рояци”, управлявани от изкуствен интелект, работещи при висока степен на съгласуваност. Това неминуемо ще промени характера на бойните действия, най-вече чрез „промяна на ритъма при вземане на решения, влияещи върху воденето на бойните действия“.[12]

Войната в Украйна, започнала на 24.02.2022 г., показа и една друга тенденция при използването на БЛА. Тя е свързана с т.нар. „камикадзета“ или миниатюрни лутащи БЛА от типа „Switchblade“ и „Phoenix Ghos“, които са предназначени за унищожаване на военна техника и бронирани превозни средства. „Switchblade“ се предлага в две разновидности, „Switchblade-300“ и „Switchblade-600“. Независимо, че тяхната свободна продажба е забранена от Министерството на отбраната на САЩ, в Интернет пространството вече е засечена тяхната нелегална продажба, на цени от 4 000 до 7 000 щ.д. (в зависимост от модификацията), както и опити на лица, свързани с терористични организации да ги закупят.[13] Предимствата от използването на БЛА от типа „Switchblade“ са доказани във въоръжените конфликти на територията на Афганистан, Сирия и Ирак.

Военните модификации на БЛА стават все по търсени от терористичните организации и групи, като само през периода 2020-2022 г. са предотвратени 10 опита за тяхното нелегално купуване, особено в Ирак. С военни варианти на БЛА разполага ИД, като и ДТ. Талибаните използват в операциите си срещу Националния фронт за съпротива през лятото на 2022 г. американски бойни БЛА „Scan Eagle“, които са изоставени от САЩ след изтеглянето им от Афганистан през м. август 2021 г.

Не на последно място трябва да се отчита и психологическият ефект от извършването на терористичен атентат с използването на БЛА, независимо от това дали той е с конвенционален или с химически (биологичен) боен заряд. Ако се запази тенденцията БЛА да стават все по-евтини и по-достъпни за използване, тяхната употреба ще се разглежда като един допълнителен способ към арсенала на терористичните организации за пропаганда и налагане на техните виждания за промяна в регионален или глобален мащаб.

Литература

1. Флимнин, Е. Анализ „Война на дронове“, 06.09.2016, в. „Монд“.

2. Д-р Хъкс, Дейвид, анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, WorldbeyondWar.org, 2011.

3. М.Мирчев, монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите-О писменехь“, 2021 г., стр. 161, ISBN 978-619-185-474-5.

4. http://periodika.ru/articles/1210693.html

5. Статия „В Сирия нарастват случаите на конфронтация между американски военнослужещи и руски наемници“, 07.02.2020, The Wall Street Journal.

6. Статия „Войните с дронове вече са реалност“, 01.11.2019, www.TechNews.bg.

7. https://bmpd.livejurnal.com

8. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

9. https://bmpd.livejurnal.com

10. М Мирчев, книга „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия”, DPR София, 2018 год., стр. 76, ISBN 978-619-188-194-9.

11. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

12. Хъкс, Д. Анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, 2011, www.WorldbeyondWar.org.

13. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

 


[1] Флимнин, Е. Анализ „Война на дронове“, 06.09.2016, в. „Монд“

[2] Д-р Хъкс, Дейвид, анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, WorldbeyondWar.org, 2011.

[3] М.Мирчев, монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите-О писменехь“, 2021 г., стр. 161, ISBN 978-619-185-474-5.

[4] http://periodika.ru/articles/1210693.html

[5] Статия „В Сирия нарастват случаите на конфронтация между американски военнослужещи и руски наемници“, 07.02.2020, The Wall Street Journal

[6] Статия „Войните с дронове вече са реалност“, 01.11.2019, www.TechNews.bg

[7] https://bmpd.livejurnal.com

[8] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

[9] https://bmpd.livejurnal.com

[10] М Мирчев, книга „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия”, Издателство DPR София, 2018 год., стр. 76, ISBN 978-619-188-194-9.

[11] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

[12] Хъкс, Д. Анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, 2011, www.WorldbeyondWar.org

[13] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

ЧАСТНАТА ВОЕННА КОМПАНИЯ „ВАГНЕР“ – ИНСТРУМЕНТ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБАЛНО РУСКО ВЛИЯНИЕ ИЛИ ПРОСТО БИЗНЕС

Мирослав Мирчев

THE PRIVATE MILITARY COMPANY "WAGNER" - A TOOL FOR IMPOSING GLOBAL RUSSIAN INFLUENCE OR BUSINESS ONLY

Miroslav Mirchev

Резюме. В доклада е разгледана дейността на руската частната военна компания „Вагнер“ за реализиране на част от външнополитическите цели на Руската федерация, свързани с налагането на влияние и извличането на икономически ползи. Анализирана е дейността на „Вагнер“ в Украйна, Близкия изток и Африка, като са посочени основните способи за постигане на набелязаните цели чрез осигуряване на военно обучение на местните структури за сигурност, провеждането на контратерористични операции, хибридни атаки и подкрепа на местни правителствени структури.

Ключови думи. Частна военна компания и компания за сигурност, „Вагнер“, тероризъм и Евгений Пригожин.

Abstract. The report has examined the activities of the Russian private military company "Wagner" for the realization of part of the foreign policy goals of the Russian Federation, related to the imposition of influence and the extraction of economic benefits. The activities of "Wagner" in Ukraine, the Middle East and Africa have been analyzed, and the main methods for achieving the intended goals have indicated by providing military training to the local security structures, conducting counter-terrorist operations, hybrid attacks and supporting local government structures.

Keywords. Private military and security company, Wagner, terrorism and Yevgeny Prigozhin.

         През последните години в глобалната система за сигурност се наблюдава една трайна тенденция, свързана с изтеглянето на САЩ от жизненоважни за техните интереси райони. Създаденият вакуум след оттеглянето на американските военни части от Африка, Близкия изток, Централна и Южна Азия бързо се „запълва“ от Русия, която разширява своето влияние както в тези, така и други райони на света. За разлика от годините на Студената война, сега Москва изпраща не редовни военни части или „съветници“, а разполага наемници от частни военни компании и компании за сигурност (ЧВККС). По този начин Русия много ясно показва, че във външнополитически план си е поставила една основна цел, да подкопае политическия и военен монопол на САЩ и да увеличи своето влияние, използвайки нископрофилните сили на нейните ЧВККС, които предлагат широка гама от „специализирани услуги“ - от осигуряване физическа защита на местни ръководни политически лица и диктатори, до обучените на въоръжени сили и водене на разузнаване.

         Научените от руския президент Владимир Путин и неговото близко обкръжение уроци от въоръжените конфликти в Сърбия и преди всичко от Украйна, доведе до налагането на „модела на ЧВККС“ като един от най-печелившите способи за постигането на геополитически, икономически, идеологически ползи и военни победи. Натрупаният опит в Украйна, особено през 2014 г., позволява на руското държавно и военно ръководство да усъвършенства и доразвива парадигмата на наемничеството, независимо че то е заброено със закон в Руската федерация (съгласно Член 13.5 от Конституцията на страната) в Сирия и Либия. Постепенно участието на руски ЧВККС във въоръжени конфликти извън територията на страната и основно на една от тях „Вагнер“, се разшири в районите на Субсахарска Африка, в страни като Судан, Централноафриканската република, Мозамбик, Мадагаскар, Мали, Буркина Фасо и Латинска Америка – Венецуела и Никарагуа.

ЧВККС активно се използват за прокарване и „гарантиране“ успеха на политиката на сегашното ръководство на Руската федерация. Същите обикновено са собственост или се управляват от свързани с Кремъл олигарси, които са доказали своята лоялност лично към президента Владимир Путин. Така те осигуряват на него и на приближените му освен лични финансови облаги и лост за балансиране на конкуриращи се политически и финансови интереси сред другите олигархични кръгови в страната.

В чисто идеологически и информационен план ЧВККС служат като важен инструмент за разширяване на руската „мека сила“, пропагандирайки по този начин темите за „руския патриотизъм“ и „славянската идентичност“, особено сред част от бившите държавите на Съветски блок и по-специално на Балканите. Като правило руските ЧВККС са свързани с мощни медийни структури, с помощта на които се популяризират проруски послания към ключови аудитории. Кремъл активно използва наемниците за да подобри глобалното възприятие за „руската мощ“ и нейното влияние, разпространявайки не само пропагандни материали, но и дезинформация.

За да се финансират ЧВККС сключват изгодни договори за охрана и експлоатация на петролни и газови съоръжения и полета, минни за добив на злата и диаманти, логистични терминали и др. По този начин те осигуряват на Москва значително разширяване на търговското и икономическо влияние в развиващия се свят, а в определени случаи за заобикаляне и намаляване на въздействието от наближените на Руската федерация международни санкции. Много често договорите, сключени от наемниците осигуряват ключова енергийна инфраструктура за добив на горива и минерали, при това по волята на приемащите нации. Така те създават реален проводник за навлизането на руски фирми и капитали в тези страни.

Участието на бивши служители от руските специални служби в ЧВККС и особено на офицери от ГУР, позволява на наемниците да извършват разузнавателни операции, включително и за оказване на политическо влияние. Паралелно с това те изграждат нелегални агентурни мрежи, които им осигуряват непрекъснат поток от актуална информация, дублираща и допълваща тази на СВР и на ГРУ, което в много случаи позволява на Кремъл да вземе възможно най-правилното решение.  

Специалистите от ЧВККС осигуряват военна подготовка и ключови тактически способности на местните сили за сигурност, прокси милиции и армията за изпълнението на специализирани задачи като - водене на разузнаване и диверсионно-разузнавателни операции, снайперска и огнева подготовка, минноподривна дейност и др. Руските наемници често предоставят и защита на висши служители на местната власт, включително и услуги като президентска охрана.

Понастоящем ЧВККС „Вагнер“ се явява основен инструмент на Руската федерация за воденето на хибридна война и квазиотрицателно средство за постигането на дългосрочни интереси в едно доста широка гама от външнополитически и геостратегически цели, замествайки традиционните и открити форми на държавно управление. В областта на външната политика чрез тази ЧВККС Кремъл може да подкрепя държавни и недържавни партньори, да извлича политически дивиденти, да оказва влияние върху чуждестранни лидери и да участва в други дейности, които му осигуряват влияние и безпрепятствено постигане на голяма част от външнополитически цели на Русия. В чисто военен план, използването на „Вагнер“, чиито служители притежават експертни военни умения, позволява на Москва да налага ограничено военно присъствие, да оказва помощ на различни партньорски режими, да създава тренировъчни лагери и нови военни зони, да променя баланса на силите в съществуващи или очертаващи се нови въоръжени конфликти, да подпомага за постигането на победа от страна на „желания партньор“ и др., без руската страна да се ангажира официално с участие в конфликтните зони. Разходите са значително по-малки. Липсват държавна намеса и критика от руски СМИ, опозиционни партии и сили, тъй като няма загинали руски военнослужещи от редовните сили.[1]

Най-голямата руска ЧВККС „Вагнер“ е създадена през 2014 г. от руския олигарх Евгений Пригожин (известен с прозвището „Готвача на Путин“) след провала на „Славянски корпус“ в Сърбия. Официално „Вагнер“ е частна структура за охранителни и военни действия, регистрирана в Аржентина като ООО „Конкорд менеджмент и консалтинг“. Неофициално нейният собственик използва потенциала ѝ за провеждане на руската външна политика и налагане на влияние в най-горещите точки на света – Украйна, Сирия, Мозамбик, Централноафриканската република, Либия, Судан, Венецуела, Никарагуа и др.

ЧВККС „Вагнер“ е неофициална военна организация, която не влиза в състава на въоръжените сили на Руската федерация и не се ползва с юрисдикция на нейна територия. Няма потвърдени данни за нейния личен състав, но се предполага, че той постоянно е между 1500 и 2500 бойци (преди войната в Украйна от 2022 г.). Един взвод от бойци на „Вагнер“ е съставен изцяло от сръбски граждани, като негов началник е босненският сърбин Давор Савичич (с прозвището „Елвис“). Тренировъчният лагер на „Вагнер“ е разположен в село Молкино, в Краснодарския край, на полигона на 10-а бригада от спецчастите на ГРУ.

Ръководител на тази ЧВККС е о.з. подполковник Дмитрий Уткин, който преди пенсионирането си е бил командир на дислоцирания в гр. Печора, Псковска област, 700 самостоятелен отряд (военно поделение 51532) от състава на 2-ра отделна бригада със специално предназначение на ГРУ, с лична позивна „Вагнер“. Редица руски анализатори говорят за неговата привързаност към идеологията на Третия райх и слабостта му към практикуването на езическия „родневар“ (съвременно религиозно течение в подкрепа на възстановяването на древната славянска езическа религия). От 2017 г. Дмитрий Уткин е директор на ООО „Конкорд Менеджмент и консалтинг“.

От 2017 г. Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин са в списъка със санкции за юридически лица, на които е забранено да посещават САЩ. В съобщението на Министерството на финансите на САЩ се посочва, че „Вагнер“ е частна военна компания, която вербува и изпраща войници за участие във войната на страната на сепаратистите в Източна Украйна. Санкциите срещу ЧВККС „Вагнер“ се въвеждат заради това, че тя пряко или косвено е вземала участие в действия или политика, които заплашват мира, стабилността, суверенитета или териториалната цялост на Украйна“. На 26 февруари 2021 г. ФБР обявява награда от 250 000 щ. д. за всякаква информация, която би довела до залавянето на Евгений Пригожин. Той е обвинен в конспиративна дейност срещу САЩ чрез финансиране на станалата известна като „фермата на тролове“ агенция (Internet Research Agency), намираща се в Санкт Петербург. Смята се, че той е ръководил и одобрявал операции, свързани с намеса в американските политически и изборни процеси. Наред с Евгений Пригожни, ФБР добави към своя списък и още 13 руски граждани, които смята, че са имали участие в намесата в президентските избори от 2016 г .[2]

В лицето на „Вагнер“ сегашният руски ръководен елит намира своя дълготърсен modus operandi за безнаказано, по силата на международното право, налагане на влияние и противодействие в стратегическото съперничество със САЩ. За това красноречива говори фактът, че наемници от посочената ЧВККС участват пряко или косвено в операции на територията на около 30 държави, на 4 континента.

По време на войната в Украйна през 2014 г. наемниците от Вагнер първоначално провеждат военно обучение и осигуряват оборудване на сепаратистките милиции в Донбас. Включват се в бойните действия в Донецк и Луганск, събирайки разузнавателна информация, извършват диверсионна дейност, както и политически убийства на неудобни лица. Участват и в сухопътни операции с използването на огнестрелно оръжие, артилерия и средствата за противовъздушна отбрана.

Наемниците от „Вагнер“, които в този период са между 2500 и 5000 бойци, действат самостоятелно или като подразделение, подсилващо редовните руски сили. С притежаваните от Евгений Пригожин новинарски агенции, през този период, „Вагнер“ води агресивна дезинформация за подклаждане на недоволство и нестабилност, насърчаване на проруски и сепаратистки настроения, както и индоктриниране на млади украинци, живеещи в тази част на страната.

Тази ЧВККС разгръща пълния си капацитет за водене на бойни действия, разузнаване, диверсионна дейност и провеждането на хибридни операции по време на започналата през м. февруари 2022 г. т.нар. „специална военна операция“ на територията на Украйна. Това дава основание на повечето анализатори да определят компанията като „основната бойна единица на руската армия, както и че тактиката на „Вагнер“ е единствената ефективна тактика за зле обучените мобилизирани войски, които съставляват по-голямата част от руските сухопътни сили“.

Успехите на „Вагнер“ в Украйна водят до конфликт на Евгений Пригожин с военното ръководство на Русия в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началник-щаба на армията Валери Герасимов, но укрепват неговите позиции в руските управленчески среди и лично с президента Владимир Путин. Това дава основание на Евгений Пригожин да заяви, че „Вагнер“ понастоящем е „най-опитната армия в света днес“, която притежава ракетни системи, собствена противовъздушна отбрана и артилерия.[3]

Големите загуби, които търпи „Вагнер“, в жива сила, през първите месеци на войната и липсата на кандидати за наемници принуждава Евгений Пригожин да предприема един непопулярен, но оказал се печеливш ход. Той започва да набира бойци от хора, излежаваща ефективни присъди в руските затвори. Вербувани са близо 50 000 затворници, на които е обещано помилване и добро заплащане. От тях, до началото на м. февруари 2023 г., са загинали около 40 000 души. Голям е броят и на дезертьорите, които напускат бойното поле заедно с оръжието си.[4]

В Сирия първоначално „Вагнер“ започва своята дейност с обучение на части от сирийската армия и сирийските чуждестранни милиции, които се бият за страната на президента Хафез Асад. Постепенно руските наемници започват да участват в съвместни бойни операции с армейските части. Изпълняват задачи основно по добиване на разузнавателна информация, диверсионни и специални операции, както и насочване ударите на авиацията. С течение на времето мисиите им се разширяват и бойците от „Вагнер“ започва да охранява важни стратегически, инфраструктурни и енергийни обекти в централните и източните части на Сирия. Счита се, че техните действия са довили до стабилизиране на режима на президента Башар Асад и са попречили на усилията на САЩ и техните партньори той да бъде свален.

Личният състав на „Вагнер“ в Сирия достига до 3000 души персонал, като към него са включени и наемници от няколко други по-малки руски ЧВККС като E.N.O.T. Corp., „Туран“, Morgan Security Group, Vegacy и Vostok.[5]

Преследвайки своите икономически интереси през 2016 г. Евгений Пригожин открива в Дамаск офис на ООО „Евро Полис“ (считана за дъщерна фирма на „Вагнер“), която е регистрирана от началника на неговата охрана – Олег Ерохин. „Евро Полис“ сключва меморандум и договори с руското Министерство на енергетиката за обезпечавате на сигурността при търсенето и добиването на нефт в района на Палмира, което съвпада с поддържането на стратегическите интереси на Русия в тази част на света.[6]

Сирия е важна изпитателна площадка за прилагане на руския модел за хибридни войни, с който на практика Руската федерация освен политически и икономически ползи, успя да ограничи загубите на своите редовни въоръжени сили.

Част от анализаторите разделят стратегията „Вагнер“ за проникване в Африка на три нива. Първото е свързано с разпространението на дезинформация и провежданото масирана информационна война в интерес на съответното правителство. Второто ниво е осигуряване на плащане за „услугите“ чрез сключването на концесии за добив в отрасли, които гарантират сигурна печалба, като злато, диаманти, уран, нефт и др. На трето място „Вагнер“ се настанява трайно в страната чрез започване на военно обучение на местните структури за сигурност (боравене с огнестрелно оръжие, разузнаване, специални и контратерористични операции), изпращане на „съветници“ и осигуряването на оръжейни сделки с руския военнопромишлен комплекс.[7]

Наемниците от „Вагнер“ заминават за Либия веднага след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. В началото те са ангажирани с обучението на бойците от Либийска национална армия (ЛНА) на генерал Халифа Хафтар за боравене с огнестрелно оръжие, танкове, артилерия и противодействие срещу безпилотни летателни апарати (БЛА). С течение на времето те започват да охраняват стратегически важни инфраструктурни обекти и пристанищни съоръжения в Тобрук, Дерна, Бенгази и Сирт. Участват в боевете за превземането на Триполи, офанзива в Западна Сирия и операцията за свалянето от власт на подкрепяното от ООН национално правителство на Либия.

През 2020 г. към бойците на „Вагнер“ се присъединяват и наемници от руската ЧВККС RSB Group, с които броят им достига до 1200 души. Основната им база се намира във военновъздушната база „Ал Джуфра“ в централна Либия, която служил като стартова площадка за провеждането на операции от силите на „Вагнер“ и руската въздушна подкрепа към генерал Халифа Хафтар.

В гражданската война в Либия Русия вижда вакуум във властта и шанс да се използва нестабилността за разширяване на своето политическо и икономическо влияние, чрез използването на ЧВККС. В замяна на това свое участие Москва иска от генерал Халифа Хафтар икономически и военни концесии, разполагане на ЧВККС за охрана на ключови нефтени и газови съоръжения и контрол върху част от средиземноморски пристанища, намиращи се под властта на ЛНА. Русия използва Либия и за укрепване връзките си с друг свой традиционен арабски партньор в лицето на Египет. През 2017 г. руски ЧВККС са дислоцирани на летище „Сади Барани“ за да подпомагат съвместно с египетските военни операциите на ЛНА.

Счита се, че с използването на „Вагнер“, независимо от много жертви, дадени от страна на наемниците, Русия успява да увеличи своята геостратегическа позиция и влияние в Либия, и по този начин да си осигури ключова роля в бъдещите преговори за разрешаване на конфликта, съответстваща на руските интереси в противовес на САЩ, Франция и Турция.[8]

Русия използва „Вагнер“ в Судан за да предостави военна и политическа подкрепа на президентът Омар ал Башир през м. януари 2018 г. в замяна на концесии за добив на злато. От стратегическа гледна точка чрез своите наемници Русия си осигурява достъп до Червено море. През ноември 2017 г. свързаните с Евгений Пригожин компании Meroe Gold и M Invest започват да експлоатират мините и да изнасят големи количества злато от третият най-голям производител на този благороден метал в Африка. По този начин се заобикалят наложените на Руската федерация международни санкции и се подпомага руския военнопромишлен комплекс.[9]

Кремъл следва подобен модел през м. април 2018 г. в Централноафриканската република (ЦАР), където близо 600 наемници от „Вагнер“ и руската ЧВККС „Патриот“ започват военно обучение на частите, лоялни на президента Фаустин-Арханг Туадера в замяна на концесии за охрана и експлоатация на мини за злато, диаманти и уран с фирмата на Евгений Пригожин Lobaye Invest. Това става възможно след като ООН разрешава продажбата на оръжие за ЦАР. За съветник по въпросите на националната сигурност на президента на ЦАР е назначен един от най-приближените на Евгений Пригожин Валери Захаров, бивш офицер от руското военно разузнаване. Дейността на „Вагнер“ в този африканска държава е свързана и с убийството на трима руски журналисти, които разследват сделката между правителството и Lobaye Invest през м. юли 2020 г.[10]

В началото на пролетта на 2018 г. „Вагнер“ дислоцира малка група политически анализатори в Мадагаскар в подкрепа на действащия президент Хери Раджаонаримампианина в замяна на икономически споразумения за добив на петрол, злато, селскостопанска продукция и контрол над пристанището в Тоамасина, осигурявайки достъп до Индийския океан. Малко по-късно пристига и друга група наемници, които осигуряват лична охрана на президента. През м. октомври 2018 г. в Мадагаскар започва да работи свързана с Евгений Пригожин фирма Ferrum Mining.[11]

Подкрепата, която Русия оказва с „Вагнер“ в Мозамбик е свързана с борбата срещу ислямистките бунтовници в провинция Кабо Делгадо, в замяна на достъп до полетата, от където се добива природен газ. Бойците на „Вагнер“ пристигнат през м. септември 2019 г., но търпят поражение и се оттеглят в гр. Накала за да се прегрупират. Изтеглят се през м. март 2020 г. и са заменени от наемници от южноафриканската Dyck Advisory Group.[12]         Военните хунти в Буркина Фасо и Мали през последните години активно си сътрудничат с „Вагнер“ в стремежа си да защитят основно своите диктаторски режими. Бруталните действия на наемниците срещу цивилното население на тази две африкански държава води до отдръпване на подкрепата му към официалните власти и разрастване влиянието на салафитско- джихадистките идеи на Ал Кайда и Ислямска държава. И двете хунти се насочват към „Вагнер“ като алтернативен партньор в областта на сигурността, вярвайки, че натрупаният боен опит на тази ЧВККС в Украйна и Сирия е по-ефективен от западната помощ. В замяна на оказваната помощ Евгений Пригожин, чрез своята фирма Nordgold, сключва договор за добив на злато в южните части на Буркина Фасо (четвъртия по големина производител на злато в Африка) през м. декември 2022 г.[13]

„Вагнер“ се установява във Венецуела през 2017 г., като нейните бойци изпълняват основно задачи по опазване на руските бизнесинтереси и преди всичко на компанията Роснефт. Въпреки значителните инвестиции във венецуелския икономика, отношенията на Москва с Каракас се водят преди всичко от геостратегическо желание на Русия да възстанови влиянието си в региона за сметка на Съединените щати. В отговор на действията на администрацията на Доналд Тръмп, която предприема действия за свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро и признаване на опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен президент, през м. януари 2019 г. Русия изпраща около 100 „специалисти в областта на сигурността“ от „Вагнер“, които изпълняват задачи по наблюдение, разузнаване, киберсигурност и физическа охрана на Николас Мадуро.

Руските ЧВККС са важен инструмент в широката палитра от дейности на президента Владимир Путин за налагане на политическо, икономическо и идеологическо влияние в глобален мащаб. Той варира от тайни операции, участие в бойни действия и физическа охрана, до кибератаки и дезинформация, които на този етап се оказват успешни и позволяват на Руската федерация да извлича ползи, без да носи международна наказателна отговорност за действията си.

Литература

        

1. Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

2. Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.

3. www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.

4. www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.

5. Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.

6. Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.

7. www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.

8. Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/

9. www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.

10. An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

 


[1] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[2] Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.

[3] www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.

[4] www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.

[5] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[6] Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.

[7] Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.

[8] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[9] www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.

[10] Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/

[11] www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.

[12] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[13] An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.

СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО (НР) НА „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
Уважаеми членове и симпатизанти на „Съюз на българските парашутисти” (СБП), НР на СБП има честта и удоволствието да, Ви представи Анотацията на о.з. полк. доцент доктор МИРОСЛАВ МИРЧЕВ–член на СБП и да постави на Вашето внимание две негови статии:
1.Образът на тероризма през XXI век;
2. Глобалната система за сигурност пред дилемата – война за износ или износ на сигурност.
Материалите са поместени в настоящия сайт в Статии – Общи статии, една под друга.
Можете да се запознаете със статиите, като посетите посочения по-горе наш сайт.
А Н О Т А Ц И Я
На полковник о.з. доцент доктор МИРОСЛАВ МИРЧЕВ –член на „Съюза на българските парашутисти”
Полковник о.з. доцент доктор Мирослав Мирчев е офицер от българското военно разузнаване.
Завършва НВУ „Васил Левски“ през 1980 г. с военна специалност „Офицер от разузнаването“ и приравнена гражданска специалност „Източни езици - гръцка филология“.
Започва кариерата си като командир на парашутно- разузнавателна група със специално предназначение в 68-ми отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ” (чийто наследник е 68-ма бригада „Специални сили“).
От 1984 г. до 2014 г. работи в системата на стратегическото разузнаване, понастоящем служба „Военно разузнаване“. Преминава последователно през основни и ръководни длъжности, свързани с провеждането на оперативно-
разузнавателна дейност на територията на нашата страна и зад граница.
Работил е в Ирак (1988-1990 г.) като помощник-военен аташе и в Пакистан (2007-2011 г.) където е и първият български военен, военновъздушен и военноморски аташе. По линия на служебните си задължения последователно, през 2005 г. и 2006 г., е бил
в Афганистан. За работата си е награждаван от директора на служба „Военно разузнаване“, министъра на отбраната на Република България, структури на НАТО и чуждестранни разузнавателни служби.
Владее гръцки, английски, румънски и руски език.
От 2004 г. е „доктор“ по специалността „Военно-политически проблеми на сигурността“, а от 2016 г. заема академичната длъжност „доцент“. През периода 2016-2020 го е ръководител на катедра във ВА „Г.С. Раковски“ (филиал „Информация и сигурност“).
Член на съюза на учените в България.
Автор е на книгите „Капан за мечки. Талибаните, „Ал Кайда“ и тероризмът в Южна Азия“, „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, „Разузнаването от античността до наши дни“, „Разузнаване и тероризъм“ и на над 80 научни публикации и доклади в областта на международния тероризъм и борбата с него, като и на лекции и учебни пособия, касаещи разузнаването и противодействието срещу терористичната заплаха.
От 2022г е член на „Съюз на българските парашутисти

ОБРАЗЪТ НА ТЕРОРИЗМА ПРЕЗ ХХΙ ВЕК

Доцент Мирослав Мирчев

Отличителната черта на съвременния тероризъм е свързана със

самоубийствените атентати. Тази своеобразна „епидемия“ започва бързо да се разпространява в началото на ХХΙ, от Ню Йорк до Бали, когато „Ал Кайда“ включва „шихада“ (мъченичеството) в своята стратегия за световно господство. Основите са положени в Ирак, през 2003 год., където тази

терористична организация превръща самоубийствените атентати в ежедневие и основен механизъм за съпротива срещу коалиционните сили и законно избраното правителство на страната.

Самоубийството е акт, при който човек умишлено причинява

смъртта си, а философията на самоубийствения атентат е стара колкото света. Най-често тя се определя като хладнокръвна сметка, направена от фанатици за това, че убийствата на невинни хора или заплахата за тях може да служи като брутално и ефективно средство за пропагандирането на определена кауза. Той показва липсата на каквато и да било връзка на терористите с реалността и фундаменталните ценности, върху които е изградена цивилизацията. Този вид атентати третират човека като

обикновено средство за постигане на целта, придавайки му ролята на инструмент, а не истинска стойност като човешко същество.

В чисто исторически аспект корените на самоубийствения акт могат да бъдат търсени в древността. Като първи опит за това в човешката цивилизация се посочва саможертвата на Самсон, който бута една от колоните в храма на Дагон и загива заедно с пленилите го филистимци, призовавайки Бог „Нека умра заедно с филистимците“ (Книгата на Съдиите от Стария завет в Библията). Три от най-известните секти от древността, свързани с използването на тероризма като средство за постигане на политически и религиозни цели – зилоти (сикариите),

асасините и тхугинеу също са извършвали самоубийствени атентати.

Американският политолог Робърт Пейп в книгата си „Dying to win: The strategic Logic of Suicide Terrorism“ прави извода, че „атентаторите- самоубийци не са психически болни или объркани хора. Той смята, че те знаят какво правят, но се нуждаят от ритуални обреди, за да се подготвят психически“. Друг политолог Йозеф Кройтол счита, че „атентаторът- самоубиец“, в повечето случаи мюсюлманин, е едновременно жертва и извършител. Той е инструмент в ръцете на безскрупулни терористична лидери, които го вербуват и индоктринират на млада възраст, за да се

прославят на негов гръб. Индоктринирането става още по-лесно, когато една група или едно общество се чувства безпомощно, застрашено или несправедливо потискано“. Това обяснява донякъде и огромният брой самоубийствени атентати в миналото от палестинци в Израел и понастоящем в Афганистан, Ирак, Пакистан, Сирия и Ливан.

Според редица международни анализатори това е “другото

направление” на тероризма, имащо за цел да ерозира вътрешната

сигурност на държавата и неговият “различен характер” - извършването на особено опасни престъпления с политическа цел (вместо военни действия).

В този смисъл, всяка невъзможност за водене на политическа борба на паритета основа може да е косвен генератор на тероризъм, защото стимулира асиметричност в действията на по-слабия. Както посочва генерал Карл Стайнър (бивш началник на американското Съвместно командване за специални операции, Joint Special Operations Command JSOC, 1990-1993 год.), „това е просто нападение срещу слабите ни места, вместо срещу силните“. 2 Счита се, че тероризмът винаги е бил и си остава

асиметрична реакция спрямо военната защита на сигурността и невоенно средство за постигане на политически цели и въздействие. Той може да се използва като тактическо средство в хода на войната, но не е война или нейна форма и затова е безсмислено борбата срещу него да се води единствено с военни средства.

В резултат на успешно водената от САЩ и техните съюзници война срещу тероризма, възможностите на „Ал Кайда“ до провежда самоубийствени атентати, основно с чуждестранни бойци, в района на Ирак и Близкия Изток бяха силно ограничени. Това вероятно налижи Осама бин Ладен и Айман ал-Зауахири да пренесат синдрома на атентатора-самоубиец в районите на Афганистан и Пакистан, където той успешно мутира като средство за съпротива в „световния ислямски джихад срещу евреите и кръстоносците“. На практика тези действия направиха

„шахида“ (мъченика) в най-ефективното оръжие в ръцете не само на „Ал Кайда“, но и на другите терористични организации. От освен инструмент за водене на война, той се превърна и в оптимален метод за пропаганда, базиращ се на религиозен и културен дълг за фанатиците, изповядващи исляма. По тази начин се формира един вид култура, свързана с мъченичеството на терористите-самоубийци, която стана еталон за много

други терористични организации.

Другият важен въпрос при разглеждането и анализирането на

самоубийствените атентати, извършвани от терористични организации е свързан с доктриналната постановка за воденето на „джихад“ от мюсюлманите, залегнала в Корона. Същата се използва много активно от пропагандната машина на терористите за „промиване“ на мозъците на бъдещите атентатори. Редица автори разглеждат джихада и като шестият „стълб“ на Исляма – след „шахида“ (засвидетелстване на вярата), „намаз“ (молитва), „сиам“ (пост), „зекат“ (милостиня) и „хадж“ (поклонничество).

Джихадът като елемент от религиозните вярвания на мюсюлманите не е посочен изрично от Пророка Мохаммад като основополагаща верска категория. Съществуват различни тълкувания и множество интерпретации на думата джихад. Самият арабски термин „джихад“ е свързан с глагола

джахада – “полагам усилия”, “старая се”, “боря се в името на благородна кауза”, но неговият автентичен смисъл се разкрива в словосъчетанието

„Джихад фи сабил Аллах“ („върховно усилие, борба по пътя на Аллах”). В Корана думата джихад е спомената повече от сто пъти в най-различен контекст. Това определя и възникването още през VІІІ-ІХ в. На теоретичния и тълковен дебат относно смисъла и значението на джихада, който и до днес не е приключил с даване на еднозначно обяснение на термина.

През първият период на формирането на Исляма между 610 год. и 622 год. джихад означава най-вече мирно, ненасилствено разпространение на ислямската религия. Тогава елементът на насилие се съдържал единствено в действията за самозащита, ако такива се налагали. Този подход е формулиран в кораническия стих „Бийте се в името на Аллах и отвърнете на удара на онези, които ви нападат, но вие не нападайте, тъй като Аллах не обича тези които нападат”. (Коран, сура „Хадж”, стих 39). От 622 год., след преселването на Мухаммад от Мека в Медина под натиска на мразещите го езичници, джихадът приема вече насилническа

интерпретация. Тогава се появяват двата стиха „Ако не е свещен месецът, убивайте езичниците, където ги намерите” и „Убивайте тези, които не

вярват в Аллах, в Страшния съд, не почитат Аллах и неговият пратеник и не вярват в правата вяра.”(Коран, сура „Покаянието”, стих 9 и 29). След този период до смъртта на Мухаммад през 632 год. джихадът придобива откровено настъпателен и войнствен характер. Осъществяват се нападения върху племена, които са наказвани за съпротивата си срещу Исляма или са „приобщавани” насилствено към тази религия. Именно през

този период на разрастване на мюсюлманската уммата и създаването на арабската държавност изкристализира съвременното значение на джихада – „свещена война в името на Исляма”. Така в Корана се формулират следните аспекти на джихада, които се утвърждават, приемат и в съвременното тълкуване на този елемент от ислямската религия, че основна и дългосрочна цел на джихада е ислямизирането на целия свят,

като се толерира използване на военна сила при разпространението му.

Предвижда се задължителен военен разгром на неверниците, налагането на данък върху последователите на християнската и еврейската религии, вземане на плячка и използването й за засилване на ислямската мощ.

С течение на времето джихадът се превърна в едно от най-

полемичните и нееднозначни понятия в Исляма, свързани както с идеята за духовно самоусъвършенстване, така и с тази за воденето на “свещена война” срещу неверниците. Под една или друга форма, той е определен като задължение. При това тълкуване джихадът може да се счита за задължителна военна повинност, което автоматично го включва като шести стълб на Исляма, но може да се разглежда като задължение само за

една строго определена група, ангажирана с отбраната и завоеванията на ислямската държава.

Първообразът на сунитския шахид е създаден от палестинските

съпротивителни организации в средата на 90-те години на миналия век. „Ал Кайда“ започва да използва атентаторо-самоубийци през м. Август 1998 год. за извършване на атентатите срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания.

Медийното отразяване на самоубийствените атентати, което според американският журналист и политически анализатор Уолтър Зеев Лакюер е „най-добрият приятел на терориста“, направи още по-популярна тяхната идеология и превърна „шахида“ в един вид герой и пример за подражание.

Често СМИ изпълняват ролята и на инструмент за възможно най-добрата пропаганда, бързо разпространение на техните идеи и цели, както престиж и повишен интерес сред контингентите от евентуални бъдещи последователи. Тази стратегия, използвана основно от „Ал Кайда“, за безмилостен самоубийствен тероризъм легитимира самоубийствените атентати като „акт на мъченичество“ в сунитското течение на исляма и стимулира

получаването на по-широка подкрепа от страна на радикално настроените мюсюлмани. На второ място, превръщайки „актът на самоубийство“ в оръжие на терора, „Ал Кайда“ демонстрира стратегическо предимство при атаките, извършвани в миналото срещу военни обекти, заменяйкиги с т.нар. „меки цели“. 5 Това предизвиква като цяло одобрение в ислямския свят и по-специално в Саудитска Арабия, където водещи духовници

започват да издават фетви, оправдаващи използването на самоубийствени атентати срещу цивилно население и граждански обекти.

Ако до 11.09.2001 год. основната цел на „Ал Кайда“ е да набира,

финансира и обучава терористи, които да провеждат световен джихад, то след тази дата Осама бин Ладен и Айман ал-Зауахири се стремят, в рамките на световната ислямска общност, да мотивират и вербуват възможно повече последователи за участие в „акта на мъченичеството“.

Част от анализаторите определят това като средство за „вдъхновяване и привличане вниманието на широки слоеве от мюсюлманското неселение, както и на други радикални ислямистки движения към целите, които си е поставила тази терористична организация“.

Вероятно това е и една от причините, изповядващите исляма днес да са изправени пред необходимостта да си формулират ясен и аргументиран отговор на въпроса, какъв следва да бъде джихадът – общ или индивидуален, насилствен или духовен, градивен или разрушителен. Преданието за „малкия (войната) и големия (битката на вярващите с техните страсти и суета) джихад”, формулирано от Мухаммад и тълкувано по-късно от ислямските богослови, дава основание да се търси и получи отговор, че Ислямът определя джихада като усилие за неговото силово

налагане. Това са постановки, залегнали в стратегията на Осама бин Лоден и Айман ал Зауахири за Глобалния джихад или войната с „вътрешния и външния (далечния) враг“.

При създаването на новия образ на терориста на ХХΙ век,

съвременната идеология и стратегия на „Ал Кайда“ се фокусира

приоритетно върху отделния индивид и боец. Джихадът вече се представа и като възобновяване на един от чисто идеологическите принципи, залегнали в исляма – „фард айн“ (индивидуално задължение), който свързва идеята за умишлено убийство чрез самоубийство като „мъченичество“ и предлага прилагането на това лично задължение на всеки мюсюлманин като призив за джихад. Двама анализатори на дейността на тази терористична организация – Йорам Швайцер и Сари

Фербер определят тези идеологически схващания като „концепцията за жертване в името на Аллах, целяща да се превърне във върховен организационен идеал в рамките на „Ал Кайда“ и след това да се разпространява до нейните бойци, поддръжници и структури в различни краища на света, докато се превърне постепенно във възпроизвеждащ се и саморазпространяващ се вирус“. 9 Развивайки тази стратегия Айман ал-Зауахири се стреми да не бъде пасивен наблюдател на случващото се, а търпеливо и систематично да води война със САЩ и неговите съюзници, противопоставяйки им волята и мечтата на отделния мюсюлманин за налагане на идеята за ислямски халифат, която да се ръководи от законите

на шериата. Чрез с едно доста спекулативно тълкуване на отделни сури от Корана той се стреми да получи подкрепа за воденето на джихад, пропагандирайки позицията, че това е „отбранителен джихад“, който изисква от вярващия мюсюлманин, физически или финансов „фард айн“. В

тази своя позиция Айман ал-Зауахири се базира на думите на основателя на „Ал Кайда“ Абдала Азам, че „фард айн“ има основна роля в борбата за освобождаване на „окупираните“ ислямски земи и че джихадът ще остане индивидуално задължение на всеки мюсюлманин за връщането на

Палестина, Бухара, Ливан, Еритрея, Сомалия, Филипините, Южен Йемен, Ташкент и Андалусия в царството на исляма“.

Продължавайки идеите за посевместно извършване на

самоубийствени атентати Айман ал-Зауахири прави опити да обедини и координира действията на различните социални слоеве на мюсюлманското общество на основата на ислямското културно наследство. Той подчертава, че самоубийственият тероризъм е спираловиден процес на обратна връзка

между ръководството на организацията и мюсюлманската общност, населяваща даден географски район. За да се поддържа тази връзка е необходимо да бъдат разяснени и насадени в съзнанието на членовете на общността идеите за значението на мъченичеството чрез използването на религиозни, културни, индивидуални и други средства. Счита се, че точно тази симбиоза между културните особености и социалното адаптиране на мотивите за шахида може да допринесе за възприемане на

самоубийствения акт.

Един от изследователите на съвременния тероризъм, професорът от Центъра за борба с тероризма в Уест Пойнт Асаф Мохадам, развира теорията, че същността на самоубийствения терористичен атентат се гради от три компонента – създаване на враг, легитимно убиване на врага и готовността за собствената смърт. Според него при сближаване на първите два компонента се появява и осъзнатото желание за саможертва. По този начин, според Асаф Мохадам, се създава култура на мъченичеството, която мотивира готовността на отделния индивид да се жертва в процеса на ликвидиране на „злия враг“.

Този вид култура, определяна от някои анализатори като

джихадистко-салафитска, през последните години масово се

разпространява посредством Интернет и СМИ и доби облика на сателитна култура на мъченичеството или виртуална култура на мъченичеството, при която всеки един последовател или поддръжник на определена терористична организация може да влезе в нейния сайт и подробно да се запознае с нужната му информация.

Феноменът, свързан с новия образ на терориста е повлиян пряко от социалните мрежи. Бъдещият самоубиец, който попада в сайта на терористична организация се потапя в джихадисткия начин на живот, научава негоните убеждения, ценности, нагласи, цели, реторика, аргументация и влиза в контакт с оператора на сайта. Първоначално бъдещият терорист е привлечен от религиозни, политически и социални

проблеми, основани на идентичността на индивида, но с течение на времето приема и идеологическите рамки, решенията и предписанията на създателите или ръководителите на терористичната организация. По този начин, отделните доброволци и бъдещи самоубийци приемат мъченичество. Културата на мъченичеството, често в рамките на

социалната мрежа, успява да събуди задължението на индивида да вземе нещата в свои ръце.

Счита се, че философията на самоубийствения тероризъм се крепи на три стълба - стратегическа необходимост, мотивирани индивиди и ултура на мъченичество. В този контекст мотивирането на готовността за амоубийство води до определяне на това, кой е врагът и дава обяснение ащо тези или този, който го организира трябва да умре и в името на какво.

Отговорите на тези въпроси трасират политическата стойност на

самоубийствения атентат и го правят катализатор за бъдещото мотивиране а терористите за извършването на подобни актове. Подобен modus perandi изисква непрекъснато и гъвкаво формулиране на „социални лини“ или „противници“, които да са цели на съответната терористична рганизация. „Ал Кайда“, както и повечето активно действащи ерористични организации, представят пред своите последователи светът в амката на борбата между исляма и „ционистко-кръстоносен съюз“, пределян като световно зло. В тази риторика се насажда и мнението, че

мюсюлманите трябва да водят джихад за да защитят своята религия.

През 1998 год. Световният ислямски фронт за джихад срещу евреи и ръстоносци, финансиран от „Ал Кайда“ разпространява идеите, че убиването на американците и техните съюзници - цивилни и военни – е адължение на всеки мюсюлманин, което той може да направи навсякъде о света, докато джамията Ал Акса в Ерусалим и Светата джамия в ека не бъдат освободени от тях хватка и докато армиите им не се ттеглят от всички земи на исляма, победени, разбити и неспособни да аплашат нито един мюсюлманин“. 14 По този начин „Ал Кайда“, се стреми данасочи основните усилия в своя джихад срещу християните, евреите и угите немюсюлмански народи, спекулирайки с тезата, че те

„контролират земи, населени от правоверни“ и са заплаха за исляма. Това прави САЩ, Израел, Испания, Русия, Индия, Филипините и други национални държави, в които живеят големи мюсюлмански общности, реални мишени за терористите. В тази смисъл ислямистите разглеждат всички проблеми на мюсюлманския свят в контекста на „еврейската конспирация“, в която САЩ играят ключова позиция.

По подобен начин „Ал Кайда“ разглежда и своя подход за

привличане и вербуване на нови членове, противопоставяйки пороците на западното общество, като корумпирано и неморално, с „идеализираната“ ислямска общност. На тази база се прокарват мотивите, че мюсюлманите трябва да защитават исляма дори ако това означава, че ще заплатят със собствения си живот, т.е. самоубийство в името на религията.

В началото на новия век сме свидетели на политическото завръщане на исляма в глобалния свят, при това с нови концепции, включително такива като джихад и фард айн. Те водят да появата на явления като самоубийствени атентати, отвличания, обезглавявания и др. Културата на мъченичеството вероятно ще продължава да играе значима роля в поведението на повечето терористични организации и в бъдеще, оправдавайки действията на атентатора-самоубиец за постигането на крайната цел, създаване на Ислямска халифат.

ГЛОБАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ ПРЕД ДИЛЕМАТА – ВОЙНА ЗА ИЗНОС ИЛИ ИЗНОС НА СИГУРНОСТ

Доцент д-р Мирослав Мирчев

За „износ на сигурност“ се заговори непосредствено, след като Доналд Тръмп пое властта в Белия дом. През 2016 г. американският анализатор Брус Ганьон публикува доклад, озаглавен „Подготовката за война с Русия и Китай:глобалната доминация на Америка зависи от нейните космически технологии“. В него той лансира тезата, че под формата на „износ на сигурност“ САЩ ще се опитат, с помощта на своята Глобална система за противоракетна отбрана, да обкръжат Русия и Китай.

По време на целия си мандат бившият американски президент

последователно прокарва въпросната стратегия за „износ на сигурност“, в чиято основа е заложена тезата, че Европа и останалите съюзници и партньори на САЩ трябва да започнат да плащат реалната цена за „военната сигурност“, която САЩ им осигуряват. По време на юбилейната 70-та среща на върха на НАТО, провела се в Лондон през декември 2019 г., Доналд Тръмп отправи остра критика срещу американските съюзници заради „прекалено ниските им военни бюджети“.

Според него „някои от тях изразходват за отбрана много по-малко от 1% от своя БВП.“

1 В този контекст американският президент започна да прокарва една своя

теза, свързана с „връщането на американските войници у дома“, като изтегли час от тях от горещи точки като Сирия, Ирак и Афганистан. Това, което обикновено се премълчава в такива случаи е, че образувалият се „вакуум“ се запълва с „войната за износ“ или по-точно със служители от частните военни компании и компании за сигурност (ЧВККС).

Какви са причините, които правят успешна и доходоносна „войната за

износ“ ?:

- наемните армии са ЧВККС 2 и изграждат своя бизнес, без да се съобразяват с международните споразумения за движение на редовни военни части през териториите на чужди държави;

- ЧВККС имат право да сключват договори с всяка страна по света за

извършване на широк спектър от работи и услуги – от служби за сигурност до участие във военни действия;

- ЧВККС имат право да наемат служители с необходимата квалификация и

да определят заплатите си, които са значително по-високи от тези в редовната армия;

- клиентите на услуги на ЧВККС (държавни, недържавни и частни форми на собственост) не се нуждаят от осигуряване на социална защита и плащания (пенсия, осигуряване и др.), за техните служители – тези задължения се изпълняват от ръководството на съответната ЧВККС;

- материално-техническото снабдяване с наети единици се извършва

изключително за сметка на собствените ресурси на ЧВККС;

- ЧВККС могат частично да делегират функциите и правомощията на

редовните войски на държавата клиент;

- международните организации привличат ЧВККС за извършване на опасни мисии на териториите на страни с нестабилна военна и икономическа обстановка.

Характерно за повечето ЧВККС е, че те поддържат и си сътрудничат много

активно с разузнавателните и контраразузнавателните структури на държавите, чиито интереси защитават. Типичен пример за това са - британската ЧВККС „WatchGuard International“, американските MPRI International Inc., „Kellog, Brown and Root“ и „Blackwater“, руските „Morgan Security Group“, „Вагнер“ и „Туран“.

Освен това правителствените силови структури са основните донори за набиране на личен състав за ЧВККС, което в голяма степен ги обвързва с изпълнението и на техни задачи.

Практика през последните години е ЧВККС да се обединяват в асоциации

при извършване на съвместни операции, като пример за това е Международната конвенция.

2 Съгласно Международна конвенция срещу вербуването, използването, финансирането и обучението на наемници (А/35/366 от 28.08.1980 г.) ЧВККС се определят като „корпоративни субекти, които предоставят възмездно военни услуги и/или услуги в сферата на сигурността посредством физически и/или юридически лица“.

3 асоциация за поддържане на мира (IPOA). В Ирак, съгласно споразумения, сключени със САЩ близо 100 000 души са наети от местната „Асоциация на частните структури“. Тъй като сключените договори, регулиращи присъствието на ЧВККС в Ирак не вземат предвид законите на тази страна, често възникват скандали между служителите на ЧВККС с местните власти и населението на страната, които стигат понякога до въоръжени сблъсъци и жертви от двете страни.

Предлаганите от ЧВККС услуги покриват изключително широк спектър от

задачи, който е атрактивен за богати предприемачи, частни корпорации,

консорциуми и др. Той може да включва:

- проучване на националната система за сигурност и отбрана;

- защита на стратегическите съоръжения (летища, морски пристанища и

др.);

- защита на съоръженията за петролна инфраструктура;

- защита на енергийните съоръжения;

- защита на правителствените агенции, посолства и държавни лидери;

- ескорт и охрана на товари и конвои;

- обучение на военни части на редовните войски;

- услуги на преводачи, специализирани във военния превод;

- прилагане защита на затвори (например Иран, Афганистан);

- разминиране на полета и предмети, както и унищожаване на боеприпаси;

- защита от пожари;

- извършване на работа по материално-техническото снабдяване на

войските;

- провеждане на разузнаване, включително и въздушно;

- защита на корабите от пиратски атаки.

ЧВККС са способни не само да купуват оръжие, създадено с използването

на високи технологии, но и да обучават военни специалисти. Не на последно място, структурите от наемници могат да компенсират липсата на необходимите военни части във всяка една страна.

Предимствата при използването на ЧВККС пред редовните въоръжени сили накара редица американски специалисти да направят извода, че в бъдеще при конфликтни ситуации наемните армии, формирани от частни компании, ще станат основна бойна сила – тоест създава се базата за т.нар. „приватизация на съвременната война“. Този извод се подхранва и от факта, че все повече военни специалисти в САЩ напускат редовната армия и се присъединяват към структурите на ЧВККС.

Използването на услугите на служители от ЧВККС за работа от името на

дадено правителството има и значителни ограничения:

- на първо място за ЧВККС стои печалбата, а не е изпълнението на военния

дълг;

- ЧВККС, като независим стопански субект, не се подчиняват на заповеди и команди от ръководните армейски структури;

- тъй като договорите с ЧВККС не могат да осигурят всички възможности за изменения на обстановката на бойното поле, това намалява възможността за вземане на гъвкави решения и значително намалява бойната ефективност на наемната армия;

- мениджърският персонал на ЧВККС не притежава цялостна военна

подготовка и следователно не винаги може, ако е необходимо, да се присъедини към редиците на бойните части.

На геополитическата сцена, отразяваща приватизацията на войната от

ЧВККС в началото на ХХI век, се очертават два фундаментални подхода.

Западният, при който ЧВККС, основно американски и британски, сключват всякакви изгодни за тях договори, включително и с вражески правителства, стига това да носи големи приходи и печалби.

Основите на другия подход са поставени от Русия, следвана от Турция,

Иран и Китай, в който държавните интереси за прокарване и налагане на влияние са водещи, а наемниците са единствено инструмент. Руският подход все още се надгражда с масираното навлизане на руски ЧВККС в конфликтни зони в Африка и Близкия изток, където т.нар. „износ на сигурност“ все още не може да обслужва изцяло геополитическите цели на Кремъл, а само икономическите интересите на част от олигархични кръгове, приближени до властта. Това дава достатъчно основание, ако се използват формулираните от Шон МакФейт 3 рамки за Шон МакФейт, бивш наемник, понастоящем експерт и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет.

Класифициране на предлаганите от ЧВККС услуги („груба сила“ в полза на своите работодатели и „военни предприемачи“ – такива, които обучават други да я прилагат), да бъде посочен и още един подход – „груба сила плюс налагане на влияние“.

През следващите години е възможно да настъпи промяна в руската позиция относно използването на ЧВККС. Вероятно същата ще бъде свързана с преориентиране на целите и регионите, в които ще воюват служители на ЧВККС.

– основно териториите на държавите от бившия СССР. Обективна предпоставка за това е прилагането на новата стратегия от страна на Запада за обграждането на Руския с т.нар. „обръч от нестабилни точки“ (Южен Кавказ, Средна Азия, Приднестровието, Украйна и Беларус), които постепенно изместиха основното предназначение на военните бази на НАТО и САЩ в Европа. При развитието на подобен сценарий е възможно основните усилия при използването на руски ЧВККС да бъдат пренасочени от Близкия Изток и Африка към използването на

служителите им за воденето на „необявени войни“. Целта е, запазване на

територии от времето на Съветския съюз, влиянието в тях на марионетни режими, близки до Кремъл, без руската държавна машина да се ангажира с редовни въоръжени сили и да поеме официално отговорността за дадените жертви. Като основни играчи в тази нова стратегия се очертават САЩ,

Великобритания и Турция. Вероятно, специалните служби на първите две

държави ще използват като бази за своите действия териториите на Украйна и Балтийските републики, докато Турция разчита основно на влиянието си в централноазиатските републики и Крим. Всичко посочено по-горе удивително напомня за операция „Гладио“, стартирала в през 50-те години на миналия век, срещу бившия Източен блок, със създаването на мрежата „Stay-behind“ (стой отзад, стой в сянка), но този път единствено срещу Русия.

Като допълнение към това е и приетата от Пентагона през 2017 г. концепция за т.нар. „стратегически мултидомейни операции“ (Multi-Domain Operations, MDO), която би трябвало да позволи на САЩ да победят Русия (Китай) в един бъдещ военен конфликт с помощта на сравнително малко сили (140 000 военнослужещи), разчитайки най-вече на технологично превъзходство. В рамките на тази концепция, базираща се на постигането на бърза победа приоритетно с използване възможностите на авиацията, безпилотни летателни апарати (БЛА) и високоточните оръжия, се предвижда „новият тип война“ срещу Русия да има локален характер. Евентуалната агресия няма да включва завземане на руска територия, а бойните действия да се водят основно в буферните зони – Беларус, Югоизточна Украйна, Молдова и частично в Прибалтика, т.е. местата където се намира „обръчът от нестабилни точки“.

Подобен подход е залегнал и в Програмата „НАТО 2030“, обсъдена по

време на срещата на министрите на отбраната на Алианса (17 и 18.02.2021 г.). В нея изрично е посочено, че „НАТО следва да запази технологичното си превъзходство пред Русия и Китай, да развива отбранителни иновации и да разширява инвестициите в разработването на нови видове оръжия“. Според Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, това трябва да залегне и в новата стратегия на блока.

Много вероятно е, освен територията на бившите съветски републики,

другото поле за разширяване дейността на ЧВККС, в началото на този век, да е Африка и по-специално Субсахарска Африка. Тази част от континента има идеални условия за воденето на продължителни въоръжени конфликти. Първо, защото там се намират едни от най-бедните страни в света, според индекса на ООН за човешко развитие, свързан с продължителност на живота, здравеопазването и доходи на глава от населението.

На много места нестабилността се допълва от междуобщностни и племенни конфликти, присъствие на престъпни и терористични групировки, наличието на корумпирани и слаби местни власти, без капацитет и възможности да контролират местното население.

Второто важно условие е свързано с богатите природни залежи на

нефт и газ, които като с магнит привличат, както мощните западни

мултинационални компании, така и руски инвеститори.

През последното десетилетие се очертаха няколко региона с тревожно

нарастване на влиянието на радикалния ислям и тероризма в тази част на света.

Един от тях е източноафриканското крайбрежие и по-специално Мозамбик и Танзания. Там най-силно присъствие има местния клон на Ислямска държава (ИД). От 2017 г. насам терористите от ИД непрекъснато атакуват големите населени места и дори успяха да поставят под контрол стратегически важното пристанище Мосимбоа да Прая в провинция Кабо Делгадо. На запад от Мозамбик, към Нигер, Нигерия, Чад и Камерун действа групировката „Боко Харам“ и нейното отцепническо крило, което е част от ИД.

Регионът на Сахел е другият основен център на джихадистка активност в

Африка. Основният играч в тази част на континента е съюз между пет радикални мюсюлмански организации, които действат под контрола на глобалната мрежа на „Ал Кайда“. Тази организация е отговорна както за множество атаки срещу сили на ООН и тези на местните армии, така и срещу цивилни цели като хотели, ресторанти, кина и др. Тук също така присъствие има и ИД, която заедно с „Ал Кайда“, носи отговорността за смъртта на над 1 000 цивилни в периода 2014-2017 г.

Тези терористични организации контролират в тази част на Африка сложни и добре организирани трафикантски мрежи. Близо 50 тона кокаин пристигат годишно от Южна Америка, за да бъдат преразпределени през Сахел на север, в Магреб и от там за Европа. По този начин териториите на Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад се превръщат в транзитен център за контрабанда на нелегални стоки и хора за държавите-членки на ЕС. Освен ЧВККС в Мали и Нигер има и три активни мисии на ООН, близо 5 000 военнослужещи от Франция, както и американска военна база, в която са базирани БЛА.

При запазване на сегашната динамика в геополитическата среда за

сигурност, където има голяма конкуренция между държавите, които се борят за световна хегемония, притежават богат ядрен арсенал, но се стараят да избягват пряката конфронтация, „приватизацията на войната“ от частни армии изглежда все по-актуална преднамереност с определено неясен край.

През XXI век все повече се налага и тенденцията мултинационалните

компании да са част от световната финансова система, която е обвързана с

икономическата съдба на нациите и е толкова могъща, че нито едно правителство не е в състояние да издържи на масирани спекулации срещу своята валута.

Държавите са в клопка, те не могат да игнорират мултинационалните корпорации, защото те са вратата към глобалните пазари и контролират потока и разпределянето на икономическите и технологичните капитали. От своя страна най-могъщите корпорации разчитат на ЧВККС, за да защитават своя бизнес. Така например компанията Chevron разчита на „Outsourcing Services“ за мощностите си в Нигерия. Freeport McMoRan е наела „Triple Canopy“ за защита на своите мини в Индонезия. А G4S охранява почти всичко престижно – от ООН до големи банки и неправителствени организации. Нюйоркската фирма за корпоративно разследване и управление на риска „Kroll Inc.“ осигурява охраната на крупни бизнесмени (включително и на мултимилиардера Карлос Слим) и предоставя срещу заплащане експерти за борба с отвличането на хора – един от най-сериозните проблеми на борбата с организираната престъпност в Мексико.

В началото на новия век се оформи и друга глобална тенденция, свързана с

използването на ЧВККС – „приватизация на контратероризма“, пример за

което е тяхното участие в операциите срещу ИД в Ирак и Сирия, афганистанското ДТ, както и срещу джихадистките групировки в Сомалия и Западна Африка. В своя статия, публикувана през 2019 г. във в. „Washington Post“, Уилям Аркин пише: „Липсата на прозрачност и контрол по отношение на дейността на частните фирми от индустрията на сигурността е основната причина за шокиращия факт, че не е ясно точно за каква цел са осъществени транзакции на сума от 2.3 трилиона щ. д. от началото на войната срещу тероризма до сега“.

Паралелно с това през последните години започва и „приватизиране“ на

въздушното пространство, като традиционното използване на военна авиация се заменя, при това доста активно, от БЛА, наричани още дронове (DRONES).

Според д-р Дейвид Хъкс, старши научен сътрудник в катедрата по компютърни науки в университета в Ливърпул, „бъдещите военни конфликти ще се водят с роботи във въздуха, на земята и под водата, като всички те ще се основават на изкуствения интелект и ще бъдат напълно автономни. Основно място в неговата теория заема масовото използване на БЛА“. 9

Подобно е и виждането на професора по философия в университета в Хайфа в Израел Даниел Статман, който изучава използването на БЛА. Той също счита, че „бъдещите военни конфликти ще се водят с „умни машини“ във въздуха, на земята и под водата. Всички те ще се основават на изкуствения интелект, ще бъдат напълно автономни и много добре програмирани“. Според професор Даниел Статман те ще знаят правилата на войната, общите конвенции за това как да се прави разлика между бойци и цивилни лица. Пример за това е войната в Либия, където размяната на удари с активното използване на БЛА между правителството в Триполи и поддръжниците на маршал Халифа Хафтар доби такива мащаби, че специалният пратеник на ООН за Либия заяви, че това е „най-голямата война с дронове в света“.

Повечето анализатори се обединяват около мнението, че за основните

геополитически играчи използването на енергийните ресурси на Либия има приоритет пред стабилността на страната. Очакванията са, че този конфликт има дългосрочен дестабилизиращ ефект, ще продължи да поддържа висок градус на напрежение в региона, ангажирайки активно ЕС и внасяйки допълнително напрежение в рамките на НАТО. В този контекст може да се предположи, че ще бъде увеличено участието на ЧВККС и използването на БЛА за постигането на важни за „играчите“ стратегически цели, без те да поемат официално отговорността за икономическата разруха и дадените жертви, включително и сред мирното население.

От 2014 г. три държави използват БЛА за да нанасят военни удари по

сухопътни цели: Израел, САЩ (притежаващи над 7000 БЛА, разположени над Иран, Ирак, Афганистан, Йемен, Пакистан, Либия, Сомалия, Сирия, както и на границата между САЩ и Мексико) и Великобритания. 12 През м. декември 2019 г. към този своеобразен „клуб“ се включи и Франция, която използва БЛА за ликвидирането на ислямски екстремисти в Мали. На 06.06.2020 г. в района на малийския град Тесалит е убит лидерът на „Ал Кайда“ в ислямския Магреб (АКИМ) Абдел Малек Друкдел (Абу Мусааб Абдул Уадуд), заедно с няколко от най-близките си сътрудници. Друкдел, който е наричан още и емирът на АКИМ е известен с това, че е един от най-опитните командири на тази терористична организация в Северна Африка.

Индийските ВС също разчитат на БЛА за укрепване на своите бойни възможности и в борбата срещу тероризма. В рамките на приетата през 2020 г. десетгодишна програма за модернизиране на ВС на страната, в размер на 250 млрд. щ.д., се предвижда от САЩ да бъдат закупени 30 броя ударно- разузнавателни БЛА от типа MQ-9 Reaper. Сделка, която е на стойност 3 млрд. щ.д., беше одобрена от парламента на страната през пролетта на 2021 г. С приемането на въоръжение на новите БЛА се очаква да нараснат способностите на Индия да охранява сухопътната и морската си граница с Китай и Пакистан.

Вероятно, тези БЛА ще бъдат използвани и при провеждането на

контраразузнавателни операции в района на Кашмир, където оперират

пакистанските терористични организации „Партия на свещените бойци“ (Hizb-ul-Mujahiddeen), „Армия на духовно чистите“ (Lashkar-e-Taiba), „Армия на пророка Мохамед“ (Jaish-e-Muhammad) и „Ислямски призив“ (Jamaat-ud-Dawa).

Понастоящем Индия произвежда собствени БЛА за разузнаване и

наблюдение, тип Warrior, в рамките на проекта CAST (Combat Air Teaming

System).

Никак не е странно съвпадението, че в почти всички водещи се

понастоящем военни и въоръжени конфликти присъства комбинацията ЧВККС и БЛА. Типичен пример за това е започналата на 26.03.2020 г.

контранастъпателна операция „Буря на мира“ от сили на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия. С помощта на изпратените от Турция БЛА бойните действия в тази страна претърпяха пълен обрат. Част от основните удари са нанесени срещу близо 1 500 бойци от „Вагнер“, воюващи в редиците на Либийската национална армия (ЛНА) на маршал Халифа Хафтар. Те са изтласкани от три свои бази, намиращи се в южните предградия на Триполи и квартал „Салахедин” на либийската столица. Не е тайна, че на страната на ПНС воюват около 2000 бойци от терористичните групировки ИД и „Джебхат ал Нусра“, както и около 7500 наемници от Сирия, които са изпратени там с финансовата подкрепа на Турция (вероятно от близката до управляващите ЧВККС SADAT Inc.).

Със сигурност може да се твърди, че понастоящем най-масовото използване на БЛА се извършва от САЩ в Афганистан срещу Движението Талибан (ДТ) и подкрепящите го местни и международни терористични организации. По данни на неправителствената организация „Нова американска фондация“ (New American Foundation) само през 2012 г. ЦРУ е извършило 333 нападения с БЛА, при които са загинали около 3 000 души, 90% от които членове на ДТ. Използва се един от най-модерните БЛА – „Рийпър“ (Жътвар), който е въоръжен с ракети "Хелфайър" (Адски огън), лети със скорост 480 км/час на височина 16 километра и може да лети над 20 часа във въздуха.

БЛА имат съществено място при разузнаването на терористични организации с използването на човешкия фактор (агентура), което е

регламентирано в американската доктрина ATP 3-04.64 Multi-service tactics, techniques and procedures for the tactical employment of unmanned aircraft systems, US DoD, 2015. Там се посочва, че БЛА е „техническо средство, имащо спомагателни функции за обезпечаване на операциите на терен“.

Мнението на повечето водещи изследователи в тази област е, че БЛА

определено ще играят още по-важна роля през следващите години в различни конфликти, но няма да заменят войниците, включително и служителите на ЧВККС. Един от тях Бен Наси, преподавател от университета Бен-Гурион в Израел, развива теорията, че причина за това е, че „дроновете“ ще се нуждаят от по-дълъг живот на батерията и разработването на централизиран компютърен сървър за управление, който да позволи един човек да контролира „рояк от дронове“ – по същия начин, по който отделните играчи управляват своите военни сили в компютърните игри. „Роякът от дронове” е понятие, което ще става все

по-актуално през последните години. Под него някои изследователи разбират група от безпилотни апарати, които летят и действат съвместно – всеки автономно, но заедно, при високо ниво на координация – точно както правят насекомите. Прогнозите са, че до 10 години е възможно да се използват автономни „рояци”, управлявани от изкуствен интелект, работещи при висока степен на съгласуваност. Това неминуемо ще промени характера на бойните действия, най-вече чрез „промяна на ритъма при вземане на решения, влияещи върху воденето на бойните действия“.

С БЛА успешно може да бъде премахнат и политически неудобен

противник. Типичен пример за това е ликвидирането в Багдад през м. януари 2020 г., по заповед на президента на САЩ, на високопоставения ирански генерал Касем Сюлеймани – командващ на елитните бригади „Ал Кудс“ от КСИР и на Абу Махди ал Мухандис, ръководител на шиитските милиции „Хашд аш Шааби“ в Ирак. И в този случай, според някои анализатори, има намеса на служители от американска ЧВККС, които са подали координатите на мястото където са се намирали Сюлеймани и Мухандис.

Израел, който също е един от водещите разработчици и производители на

БЛА, ги използва приоритетно за ликвидиране на неудобни лидери на

терористичните групировки „Хамас“ и „Хизбуллах“. БЛА се използват и от всички страни в продължаващата вече години гражданска война в Йемен, включително във военната кампания на подкрепяната от САЩ коалиция от арабски държави, ръководена от Саудитска Арабия, срещу

хусите. Употреба на БЛА от хусите задълбочава конфликта, за който

първоначално саудитците твърдят, че ще приключи в рамките на месеци. Хусите започват да използват БЛА през 2016 г. първоначално за наблюдение и разузнаване. След това употребата им се разширява и за нанасяне на прецизни удари (атака срещу военен парад в йеменската столицата, при който са убити високопоставени фигури). Хусите поемат отговорността за удара по рафинерията Абкайк в Саудитска Арабия, при като също са използвали БЛА. Счита се, че използваните от тях БЛА са „примитивни“, сглобени от компоненти, доставени от външен източник, и изпратени в Йемен. Те са почти идентични по дизайн, размери и способността на тези на БЛА „Абабил-1“, произведена от иранската компания „Aircraft Manufacturing Industries“.

В отговор на атаките, нанесени срещу лидери от различни терористични

групировки през 2019 г., е налице трайна тенденция по-мощните от тях като „Ал Кайда“ и свързаните с нея организации като „Ал Нусра“, талибаните от афганистанското ДТ, както и ИД, да започнат използването на комерсиални БЛА, предимно за да разпространението на пропагандни материали.

Подразделенията на „Ал Кайда“ използват БЛА за заснемане на операции,

провеждани от тях и последяващо разпространение на материалите с пропагандна цел. Типичен пример за това е извършеното на 05.01.2020 г. нападение от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия „Ал-Шабаб ал-Муджахидин“ срещу американската военната база „Кемп Симба“. Базата е разположена до залива Манда и нейното основно предназначение е да събира и обработва разузнавателна информация за терористичната дейност в тази част на света. Същевременно „Кемп Симба“ е място, където се планира и организира провеждането на контратерористични операции. При нападението са убити 3 американски военнослужещи, унищожени са 8 самолета и оборудване за водене на наблюдение и разузнаване. Заснетият от БЛА филм е излъчен в социалните мрежи, качен в YouTube, а коментар за нападението е направен от лидера на тази терористична организация Абу Убайдан Ахмад Омар.

Подкрепяната и финансирана от Иран шиитска организация „Хизбулла“

остава водеща в използването на БЛА. Иран започва да снабдява тази шиитската групировка с БЛА още през 2002 г. Три години по-късно „Хизбулла“ използва един от тях, ирански модел „Абабил-1“, за да навлезе в израелското въздушно пространство и да проведе разузнавателен полет. От началото на 2014 г. БЛА на „Хизбула“ започва да обстрелва и позициите на „Ал Нусра“ по границата между Сирия и Ливан.

БЛА, използвани от сирийските бунтовници, са малки или средни

комерсиални модели. В доклад на Центъра за нова американска сигурност

(CNAS) от 2019 г., озаглавен „Свят на разпространение на дронове“ се посочва една крайно тревожна тенденция, свързана с все по-активното използване на БЛА от наддържавните организации като „Хамас“, „Хизбулла“, ИД и либийските бунтовнически групировки за извършването на тактическо разузнаване. За „Хамас“ и „Хизбулла“ също така съществува информация, че имат на въоръжение апарати с военно предназначение от типа „Абабил-1“ и „Мохаджер-4“, разработки на иранския военнопромишлен комплекс.

Всичко това очертана една нова тенденция, през последните години,

свързана с все по широката употреба на БЛА и от терористичните организации. Първоначално терористите използват основно предимствата, които им дават HD- форматните камери на БЛА за водене разузнаване. След това започват да приспособяват закупуваните от тях БЛА за да нанасят въздушни удари по цели на терена. ИД масово използва БЛА за да компенсира значителните загуби, които понася в жива сила. Специалистите от нейното Управление за минноподривна дейност „дообработват“ комерсиални БЛА, превръщайки го в боеспособни апарати. Това практически увеличи техните възможности за нанасяне на ракетни

удари, за разузнаване и пропаганда.

Терористите от ИД използват два вида БЛА – самолетен и вертолетен тип.

„Доработените“ БЛА самолетен тип могат успешно да разузнават територия, по предварително зададен маршрут, на разстояние до 100 км., както и да предават информация, на базата на която полевите командири на ИД да вземат изпреварващи решения. Използването на БЛА от вертолетен тип – Phantom II и Phantom III, разполагащи със системи за геопозициониране, даже при отсъствието на GPS, позволяват издигането на товар, в повечето случаи импровизирано взривно устройство (ИВУ), до 1 300 гр. и нанасянето на бомбени удари от страна на терористите. Много често те координират „хвърлянето“ на ИВУ от БЛА със самоубийствени атентати, извършвани с коли-бомби, което води до увеличаване

не само на смъртоносния ефект от взривовете, но имат и силно психологическо въздействие. Малките размери на използваните от ИД БЛА силно затруднява противодействието срещу тях.

С подобни БЛА на 06.01.2018 г. терористите атакуват в Сирия военната база „Хмеймим“, в която са дислоцирани руски военни. При атаката са използвани 6 БЛА от самолетен тип.

Безспорен факт е, че приватизацията на войната, свързана с използването на ЧВККС, все повече се унифицира и разклонява. От една страна се разширява пазарът на частни експертни фирми, които са посредници при изпълняване на военни операции, а от друга, процъфтява свободният пазар на наемници, които са готови на всичко за пари. Като бизнес подход, използването на ЧВККС е гъвкав, устойчив и много адаптивен.

След излизането на САЩ от Ирак „пазарът за наемници“ не се разпадна,

Напротив, започна да са развива и да се разраства, тъй като все повече местни диктатори и военни професионалисти използват частните си армии, за да печелят.

Нарастване броят на ЧВККС също е нещо предвидимо, защото засегнатите от конфликти държави притежават идеалните условия за извличане на печалби – богати природни ресурси, натрупани с векове исторически вражди със съседите, тиранично управление, обезверено, слабо грамотно и тероризирано население, наличие на въоръжени отряди или служители на ЧВККС, както и липса на справедливост и законност.

Всичко това потвърждава посочените по-горе две основни тенденции в

бъдещето на частните армии и „приватизацията на войната“. Първата е свързана с разрастване на пазара на ЧВККС, доминиран от наемници, които работят в близко сътрудничество със своите работодатели, покровителствани от държавата – политически лидери на държави, в които са създадени, като част от тяхната външна политика, свързана с налагането на влияние. Втората тенденция ще зависи от свободния пазар на военни услуги, на който ЧВККС работят за всеки, който даде повече пари за постигане на своите цели. Това означава, че „войната за износ“ ще се превърне в обикновен бизнес и фирмите ще търсят войната, за да реализират печалба според принципа, дефиниран от древноримския политически деец и военноначалник Марк Порций Катон Стари при завладяването на Испания през 195 г. пр.н.е. „Bellum se ipsum alet“ („Войната живее от война“).

Страница 1 от 3

За сдружението

Специални сили

Други статии