СПРАВКА(ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ) ЗА СПЕЦИАЛНИ СИЛИ (СИЛИ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ) ПО СВЕТА.
Свръхсекретните Специални сили (Сили за Специални операции) в различните страни по света ги наричат различно : Special Forces (Реинджъри, Морски тюлени, Бойни плувци, Зелени барети, SAS, Делта Форс, GSG-9,SSK), Спецназ, Командоси, Барети, Специални подразделения и части и др. Специалните сили са най-страшното и най-секретното оръжие на всяко правителство. Те са силови структури, които се използват само в най-сложните и смъртноопасните за страната ситуации .
Завесата на секретността поражда легенди за тях, всяка от които по-невероятна от другите, но нека се опитаме да проследим какво е известно, все пак за тях.
ВОДЕНЕ НА РАЗУЗНАВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА НА СИЛИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (ССО, СПЕЦНАЗ)ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КРИЗИ ИЛИ КОНФЛИКТИ С ОГРАНИЧЕНО ИЗОЛЗВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ , В МИРООПАЗВАЩИ И МИРОНАЛАГАЩИ ОПЕРАЦИИ.
По света отдавна се е наложило мнението, че подразделенията на Специалните сили (командосите ) на Великобритания, са най-добре подготвените и, че на базата на техния опит и с тяхна помощ са създадени подобни подразделения в много други страни - Австралия,Нова Зеландия, Оман, Индия и други. Дори САЩ и много от Европейските държави са ползвали техния опит и инструктори при изграждане и обучение на своите Специални сили.
Разузнавателният патрул осигурява своевременна и точна информация за противника и местността, в която действа. По правило разузнавателните патрули действат в непосредствен контакт с противника, без каквато и да е поддръжка, или получават само малка поддръжка от собствените си войски. Първостепенно значение за успешното изпълнение на поставените им задачи има осигуряването на надеждна радиосвръзка. Дори и най-ценните разузнавателни данни са безполезни, ако не бъдат своевременно предадени в щаба.
ВОДЕНЕ НА РАЗУЗНАВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА НА СИЛИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ (ССО, СПЕЦНАЗ) В КЛАСИЧЕСКИ - ОБЩОВОЙСКОВИ БОЙ (ВЪВ ВЪОРЪЖЕН КОНФЛИКТ НА ЕДНА КЛАСИЧЕСКА ВОЙНА)
Както вече уточнихме в статията „Водене на разузнаване и наблюдение от подразделенията на Силите за Специални операции (ССО,СПЕЦНАЗ) при управлението на кризи или конфликти с ограничено използване на въоръжени сили, мироопазващи и мироналагащи операции”, воденето на разузнаване и наблюдение от подразделенията на ССО (СПЕЦНАЗ) е една от основните им задачи. То се организира и води при всякакви условия на обстановката, денем и нощем, с цел своевременно добиване на пълни, достоверни и точни сведения за противника, местността и времето в района на предстоящите бойни действия.
М О Т И В И Р А Н О И С К А Н Е/ М О Л Б А
ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
ОТНОСНО: „Отмяна на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”
Десантчици от 68-ма бригада Специални сили се готвят за скок с парашут.
СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,
4000 Пловдив, ул. „Гладстон” -1, офис -3
„Потомци сме на Ботев и Левски, израснали сред яростни борби,
калени в устрем сме – парашутисти – непобедими орли”
ДО ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Р. БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ
М О Т И В И Р А Н О И С К А Н Е/ М О Л Б А
ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”
ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. „ГЛАДСТОН” -1, GSM 0888383578
СЪДЪРЖАНИЕ: „Отмяна на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО……,
Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.
Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.
Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:
1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.
151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.
На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.
След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.
Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.
Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.
Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.
През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.
Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.
2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.
Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.
Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.
Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.
Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.
3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;
4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.
Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;
5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност.
Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.
А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.
6 Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;
7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;
8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.
9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМ. МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.
С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.
Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.
Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578
18.03.2018г. С УВАЖЕНИЕ:
ГР. ПЛОВДИВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”
О.Р. ПОЛК. (СИРМО СИРМОВ)
Знаци, емблеми, значки и плакети на сдружение СБП и парашутните поделения на БА
I. ПЛАКЕТИ НА ПАРАШУТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ В БА:
1.1.Плакет на Сдружение "Съюз на българските парашутисти"
1.2. Членска карта на Сдружение " Съюз на българските парашутисти"
1.3. Плакет на 68-ми отделен парашутен полк "СПЕЦНАЗ" (под. 32990) - преди реорганизирането му в 68-ма парашутно-разузнавателна бригада "СПЕЦНАЗ" (под. 32990).
1.4. Плакет на 68-ма бригада "специални сили" (под. 32990 ).
1.5. Плакет на разформирования 18-ти парашутно-разузнавателен полк (под. 48650 - Сливен ).
II. ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАЦИ И ЗНАЧКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ ПАРАШУТИСТИ.
През есента на 1940 г. Министерството на войната и Щабът на войската вземат решение за сформиране на парашутна рота към въздушните на Н. В. Войски. Решението заляга в плана на Българската армия за 1941 г., но по различни, неизяснени до момента причини (най-вероятно финансови) такава рота не е създадена, но нейното създаване е препланирано за 1942 г. През пролетта на 1942 г. по заповед на Щаба на войската започва подбирането на парашутисти офицери, подофицери и войници от набор 1920 и 1921 г. от всички поделения на БА.
В края на месец май в Здравно-изпитателния институт на летище Враждебна се провеждат заключителните изпити от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офицери. От явилите се 5000 кандидати се подбират около 500. Поради това, че в БА липсват необходимите специалисти, които да подготвят личния състав, Военното министерство взема решение подбраните кандидати за парашутисти да бъдат изпратени на обучение в Германия.
С Протокол N 156 от 9-то постановление на Министерския съвет от 25 ноември 1942 г. е взето решение парашутистите да се смятат за държавни въздухоплаватели и да носят същите сини униформи и шлемове, както летците.
2.1.През 1943 г., с решение на българското военно командване, е одобрена национална парашутна военна значка.
Тази значка е раздадена на целия личен състав на Парашутната дружина, който е завършил успешно обучението си по парашутна подготовка в Германия.
Значката има формата на елипса с размери 55х39 мм. В централната част на значката на син фон е изобразен отворен парашут с бял купол.Парашутът е обграден от сребърен лавров венец с дъбови листа - символизиращ славата, храбростта и смелостта на парашутистите.На върха на венеца е изобразена корона (направена от сребърен метал) - като официален национален символ. В долна част на венеца са прикрепени лилав щит със златен лъв.
Този отличителен знак се носи на лявата горна част на униформата.
Tози вид значка, обаче, се запазва само няколко месеца.
2.2.През 1944 г., поради унифицирането на отличителните знаци на българските военни пилоти на самолети, наблюдатели и пилоти на балони, парашутната значка беше променена. Най-общо, основните символи като венеца, короната и щита са запазени, но значката беше премоделирана, за да е сходна с отличителния знак на българските въздушни войски.
Новият модел е със светлосин фон, в централната част на значката (между венеца). От лявата страна вече е изобразено слънце с три лъча. Значката на въздушните сили има шест лъча. Под купола на парашута вече е изобразен парашутист, а в долната част ( под парашута с парашутиста) е изобразени три хълма (планинска верига). Размерите на отличителния знак остават непроменени.
2.3.Следващите промени на парашутната значка се извършват след 9 септември 1944 г. Първоначално символите се същите, но беше добавена датата “9.XI.44”. Този модел беше запазен до 1946 г.
След като България беше обявена за република на 15 септември същата година, всичките значки от официалните отличителни знаци все още са се носели, но със значителни промени. Най-важната промяна е била - премахването на короната като официален национален символ. Тя е била сменена с червена звезда (петолъчка).
2.4.През втората половина на 50-те години на миналия век в Българската армия бяха въведени значки като „Парашутист”, „Отличен парашутист” и „Парашутист-инструктор”.
Прототипи на тези значки са били съветските военни отличителни знаци от 1955 г. с аналогични имена.
В края на 60-те години, моделът и условията за придобиване на парашутни значки са били частично променени.
Значката „Парашутист” се е връчвала на всеки български парашутист след изпълнение на първи скок с парашут.
Значките „Отличен парашутист” и „Парашутист-инструктор” са се връчвали след изпълнение на определен брой скокове.
Тези значки са били направени от жълт метал с размери 48х21 мм. Значката е оформена като парашут с бял купол и червена звезда (петолъчка) на върха. Носещите върви на парашута са изобразени със златист цвят на тъмносин фон. В долната част на парашута е изобразен парашутист, а над него (по купола) транспортен самолет в жълт цвят. В долната част на всяка значка е прикрепвана табелка с цифра, която показва броя на изпълнените парашутни скокове. Отличителния знак се е носил в горната част на униформата.
2.5.На 26 януари 1973г., със заповед на тогаващния главнокомандващия на Министерството на отбраната - Добри Джуров, е бил въведен нов стандарт за значките за личния състав на въздушните сили.
В изпълнение на заповедта е била изработена нова парашутна значка. Тя е била връчвана само на този, който е завършил Военната академия на въздушните сили или Школата за парашутисти. Първоначално размерите на новата значка са били 55х36 мм., но в последствие са изработвани и парашутни значки с различни височини и ширини. Най-разпространените размери са били тези с размери 58х38 мм.
Моделът от 1973 г. е подобен на значката от 1944 г., копиращ нейната стара форма и повечето от старите и елементи. Сребърният лавров венец и дъбовите листа, символизиращи вечна слава, храброст и смелост, се запазва, но сега на върха е поставен националният герб, а в долната част се намира държавния флаг. Слънцето има пет лъча ( но на някои значки лъчите са шест). Старият парашутист липсва на новата значка и е заменен с летящ орел, направен от сив метал. Съгласно чл. 2, орелът символизира готовността на българските сили да защитават държавата. Щитът вече не е червен, а син и той има парашут с бял купол.
Разпоредбите от 1973 г. налагат парашутната значка да бъде носена в комбинация с отличителен знак за постигната квалификационна степен. Поради това, на всеки военен се връчва значка „Парашутист” след изпълнение на първия парашутен скок. След постигане на по-висока квалификация, парашутистът получава значката „Военен парашутист” от трета, втора или първа степен, и накрая значката „Отличен парашутист”
Значката „Парашутист” има формата на парашут с летящ орел върху него. Тя се изработва в два варианта – изцяло направена от бял метал (размери: 22х27) или с парашут, направена от жълт метал и орел в бял цвят (размери: 28х28). Фонът на значката винаги е тъмносин. Значката се носи на горната дясна страна от куртката на официалната униформа.
2.6.Значката „Военен парашутист” има формата на отворени крила с кръстосани мечове с върха на доло в задната част. Тя е направена от бял и жълт метал (с размери 27х57х26х58 мм., а след 1989 г. – 27х59 мм.). В центъра на крилата,върху мечовете е изобразен парашут с бял купол със златисти върви на син фон. На купола на парашута е изобразена цифра за придобитата професионална квалификационна степен - 1, 2, 3 или е без цифра при значката „Отличен парашутист”. На върха на купола между дръжките на мечовете се намира малка червена звезда (петолъчка). Значките връчвани след 1989 г. имат безцветна звезда. В зависимост от емисията, фонът на значката е оцветен в различни тонове на синьото, но има и значки, които са оцветени в червен цвят. Значката се носи в горната дясна част на куртката от официалната униформа, закрепена с винт. Значката е изработена от българския монетен двор в София.
2.7.Освен горепосочените парашутни отличителни знаци, има някои значки, които също са посветени и връчвани на български военни парашутисти. Но те нямат официален статут, а са посветени на годишнини от дадени събития или дати.
Например през 1974 г., по случай 30-годишнината от създаването на първото българско военно парашутно формирование, беше издадена специална значка. Тя имаше формата на елипса, направена от жълт метал с размери 39х29 мм. В центъра на значката е изобразен бял парашут със златна звезда в долната част на носещите върви и разтворени криле под нея. На синя лента в горната половина на значката са изобразени дати, месец и години - „18.Х.1943 – 18.Х.1974”. Цветовете на българския национален флаг са изобразени в долната част на значката. Този отличителен знак се прикрепя към униформата с игла.
2.8. През 90-те години на миналия век е била изработена и друга значка, посветена на българските военни парашутисти. Тя е направена от сив метал и има кръгла форма с диаметър 29 мм. В центъра й на син фон е изобразен парашут с отворен купол и барета с две пушки под нея. Значката е огхваната от венец със щит на върха. Щитът има златен лъв поставен на фона на националния флаг. Значката се носи в горната част на униформата прикрепена с винт.
2.9. През 1998 г., по случай 55-та годишнина от създаването на първото парашутно формирование в Българската армия, беше изготвена друга възпоменателна значка. Тя имаше формата на елипса с размери 47х44 мм. и е направена от жълт метал. В централната част е изобразен лавров венец с дъбови листа. От двете страни на венеца в долната му част е изобразен националния флаг. В основата на венеца е изобразена лента с надпис „СПЕЦНАЗ”. Между венеца на син фон са изобразени парашут с бял купол и златисти носещи върви, а по средата им летящ орел. В основата на носещите върви са изобразени жълти слънчеви лъчи. Цялата композиция е поставена на два кръстосани меча с върховете на горе. Около лавровият венец между два кръга са изобразени, годишнината: „55 години парашутни поделения в БА” и двете години „1943-1998”. Значката се носи на униформата, прикачена с игла.
2.10. През 90-те години на миналия век, поради настъпилите демократични промени и официалните промени на името на държавата и старите национални символи (бившият държавен герб беше премахнат), няколко години – до началото на 21-ви век – значката беше носена без национален герб. След приемането на новия държавен герб, той беше добавен на върха на значката.
Този отличителен знак се носи на горния десен джоб на куртката на официалната униформа, закрепен с винт. Той се връчва на парашутистите, съгласно специална заповед. Значката е изработена от българския монетен двор в София.
2.11. Значки и символи поръчвани и изработвани след 90-те години.
Парашутните отличителни знаци връчвани на българските военни парашутисти са символ на тяхната тежка и рискова служба. Тези отличителни знаци са убедително доказателство за техните военни постижения, както и белег за принадлежност към рода Парашутни войски на българските въоръжени сили.
Българските парашутни значки изобразяват постигнатото от българските парашутисти за повече от 69 години и съхраняват съществуващите традиции на националните ни военни отличителни знаци и символи
III. ВЕНЗЕЛИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ.
IV. ЕМБЛЕМИ И БАРЕТИ.
V. ДРУГИ:
Знак на „Специални сили”
Сн.-24;
VI. Общи:
VII.РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ НА СДРУЖЕНИЕ "СБП"
С рекламните материали в тези и други разцветки можете да се снабдите в офиса на Сдружение "СБП" или чрез влизане във връзка с някой от членовете на УС.
Подбрал и подготвил материала о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов. При изготвяне на материала са използвани материали основно от Интернет, СМИ, печатни издания, парашутисти и личен архив. Изготвелият матариала няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на включените в него плакети значки, емблеми, вензели, барети и др. и се извинява за допуснатите стилни и правописни грешки, които поради ограниченото време не бяха отстранени.
По света отдавна се е наложило мнението, че подразделенията на Специалните сили (командосите) на Великобритания, са най-добре подготвените и, че на базата на техния опит и с тяхна помощ са създадени подобни подразделения в много други страни – Австралия, Нова Зеландия, Оман, Индия и други. Дори САЩ и много от Европейските държави, са ползвали техния опит и инструктори при изграждане и обучение на своите Специални сили.
Както се сочи в задграничната преса, специалните сили организират и провеждат специално разузнаване с цел подриване на политическия, икономическия, военния и моралния потенциал на вероятния или действащия противник.
Специалните сили на Обединеното кралство (United Kingdom Special Forces), включват: Специалната авиационна служба SAS (Special Air Service) на Сухопътните войски; Special Boat Servis (Sguadron) (SBS ) -Специална лодъчна рота; Special Reconnaissance Regiment и Special Forces Support Group.
SAS действат под оперативния контрол на – Operational Control на директора по Специалните сили.
Специалните сили на Обeдиненото кралство (United Kingdom Special Forces ) включват : Специалната авиационна служба SAS (Special Air Serwice) на Сухопътните войски ; Special Boat Servis (Sguadron)(SBS ) - Специална лодъчна рота; Special Reconnaissance Regiment и Special Forces Support Group.
І. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА ПАРАШУТИЗМА В БЪЛГАРИЯ
Първият парашутен скок в нашата страна е извършен през 1927 г. на летище Божурище от френския конструктор-парашутист Хайнике. След неговите демонстрации, обучени лично от него, парашутен скок изпълняват и българските летци - подпоручици Борис Стоев, Христо Христов, Васил Велков и Борис Цветанов.