АФГАНИСТАНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СЪПРОТИВА – ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЛИБАНИТЕ

Доцент доктор Мирослав Мирчев

Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със създаването и дейността на Националния фронт за съпротива (НФС) в Афганистан. Посочени са организационната структура, ръководния състав и идеологическата платформа на НФС, както и формите на съпротива срещу управлението на Движението Талибан (ДТ). Анализирани са причините, поради които НФС понастоящем е единствената опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на талибаните. В доклада е отделено внимание на проведените от ДТ операции в североизточните афганистанки провинции срещу отрядите на НФС, с основно внимание на провинция Пенджшир.

Идването на власт на Движението Талибан (ДТ) през м. август 2021 г. и изтеглянето на САЩ от Афганистан, отново отваря една незараснала рана от близкото минало на страната, свързана със съпротивата срещу управлението на талибаните. Тя е отражение не само на недоволството от извършените през годините жестокости в страната, но и на един вековен сблъсък в Исляма, този между сунитското и шиитското религиозни течения. Противоречията между талибаните и представителите на шиитския етнос, населяващ тази част на света ескалират рязко през 1996 г. когато „студентите“ превземат афганистанската столица Кабул и създават Ислямско емирство Афганистан. Това ново държавно формирование е признато единствено от Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства. Като опозиция на талибаните тогавашният министър на отбраната Ахмад Шах Масуд (Лъва от Панджшир), заедно с Абдул Рашид Дустум и Саид Мансур създават Обединения фронт, известен още като Северен алианс, в който влизат всички шиитски афганистански етноси – таджики, узбеки, хазари, туркмени, както и някои от по-малките пущунски племена. Ахмад Шах Масуд, който е дълбоко религиозна и духовна личност, категорично се противопоставя на радикалните тълкования на исляма от страна на талибаните и представителите на Ал Кайда. Той е убеден, че само една демократична система може да осигури траен мир в Афганистан и прави неуспешни опити да убеди талибаните да се присъединят към политическия процес, водещ към демократични избори и многопартийно управление. С помощта на САЩ Обединеният фронт успява да свали талибаните от власт в края на 2001 г., след което се саморазпуска. На 09.09.2001 г., два дни преди атентатите от 11 септември в САЩ, Ахмад Шах Масуд е убит в провинция Тахар от представители на Ал Кайда, които се представят за журналисти и взривяват бомба, скрита в камера, докато взимат интервю от него.

През 2011 г. завърналият се от Великобритания Ахмад Зая Масуд, син на Ахмад Шах Масуд, Хаджи Мохамад Мохакик и Абдул Рашид Дустум реформират военното крило на Обединения фронт и създават афганистанския Националния фронт за съпротива („Джабх-е Мели“), който се противопоставя на талибаните. Идеологическата платформа на Фронта се свързва с налагането на ислямска демокрация на територията на страната. През м. януари 2012 г. Националният фронт за съпротива (НФС) изразява своите опасения от завръщането отново на талибаните на власт като следствие от започналите тайни преговори между САЩ, Пакистан и ДТ в Берлин. Малко по-късно, същата година, Ахмад Зия Масуд, който ръководи доминираната от таджики партия „Джамиат-и Ислами“, Абдул Рашид Дустум, лидер на узбекската „Джунбиш-и Мили“, Хаджи Мохамад Мохакик, ръководител на хазарската „Хазара Хизб-е Вахдад“ и Амрулах Салех, бивш директор на афганистанската национална разузнавателна служба и основател на партията „Басидж-е Мили“ (Зелена тенденция в Афганистан), подписват с американското правителство съвместна декларация за национален диалог. В нея те настояват за ревизия на Конституцията, децентрализация на политическата система, която да бъде съобразена с политическите, социалните и културни различия на отделните етносите, населяващи Афганистан, както и налагането на парламентарна форма на управление, като противодействие на президентската система. Това на практика е първата реална стъпка, при която ръководствата на таджикската, узбекската и хазарската общности излизат с единна позиция и начин на мислене.[i]

Военните сблъсъци между НФС и талибаните започват веднага след като САЩ и водената от тях коалиция напускат Афганистан, през м. август 2021 г., а президентът Ашраф Гани бяга от страната. Противниците на новата власт под ръководството на Ахмад Зия Масуд организират своята съпротива основно в провинция Панджшир и отчасти в източната част на съседната провинция Баглан. Техните действия са подкрепени от вицепрезидента Амрула Салех, който се самопровъзгласява за държавен глава и призовава населението на страната да подкрепи НФС. Той и Ахмад Зия Масуд заявяват, че съпротивата срещу талибаните продължава и отправят апел за общонационално въстание, а говорителят на НФС Али Майсам Назари уточнява, че те преминават към воденето на партизанска война.[ii]

След сблъсъци със силите на талибаните отрядите от НФС бързо успяват да наложат контрол върху три области, разположени в североизточните части на Панджшир - Дара, Абшар и Парян. Следват седмици на ожесточени сражения, съпроводени с противоречиви коментари и от двете страни относно реалните успехи на воюващите сили. В крайна сметка на 05.09.2021 г. говорителят на талибаните Билал Карими съобщава, че те са установили контрол над пет от седемте района на Панджшир и напредват към Базарак, главният град на провинцията. Ахмад Зия Масуд прави неуспешен опит да преговаря с „Рахбари Шура“ (най-висшия консултативен орган на ДТ, състоящ се от 26 души) и след като получава отказ, талибаните да спрат своето настъпление, напуска региона с част от бойците си. В изявление, направено в социалните мрежи Ахмад Зия Масуд посочва, че борбата му още не е приключила, НФС ще продължи съпротивата срещу ДТ и обвинява международната общност за признаването на талибаните като политическа сила.[iii]

През м. октомври 2021 г. ФНС се регистрира официално като организация в САЩ, т.нар. „чужд агент“, правейки опити да лобира и да убеждава американските политици да подкрепят афганистанска опозиция. Основната цел, която си поставя Фронтът е „да се застъпва и подкрепя свободата и демокрацията в Афганистан чрез активни контакти с Конгреса, администрацията и американския народ“. Посочва се още, че ФНС ще се стреми да бъде „защитник на американските инвестиции в Афганистан, направени през последните 20 години и сила, която ще освободи страната от нетолерантността и тероризма“.[iv]

Независимо от оттеглянето си от района на Панджшир и понастоящем бойците от ФНС не са прекратили своята съпротива срещу режима на талибаните. Те продължават да нанасят удари срещу техни административни единици и военни обекти в тази част на Афганистан. От началото на 2022 г. бойните действия на НФС излизат извън долината Пандшир и се разширяват в областите Талокан, Намакаб, Рустак, Калафган и Фахар на провинция Тахар, както и областите Кишм и Раг в провинция Бадахшан. За успеха на техните операции помага и масовото дезертиране на таджикски талибански бойци в провинция Бадахшан на страната на НФС. Отчита се, че това затруднява операциите на талибаните тъй като таджиките са местни хора, които познават добре планинския терен в североизточен Афганистан за разлика от пущунските талибански бойци, които се набират от западните афганистански провинции. Една от последните успешни атаки на НФС е при отбелязване на първата година от управлението на талибаните. По време на празненствата по този повод, в долината Азеру на провинция Панджшир, са убити 5 и пленени 40 войници от силите на ДТ.[v]

В операциите срещу НФС, от страна на талибаните, участват над 10 000 бойци, които се ръководят от най-добрите им командири, доказали своите умения през годините на съпротива срещу САЩ – молла Мохамад Якуб Муджахид, който заема поста министър на отбраната, началник-щаба на въоръжените сили Кари Фасихудин и заместник-министъра на отбраната и висш талибански военен лидер Фазл Мазлум. И тримата участват непосредствено в бойните действия срещу НФС през месеците август и септември 2021 г. и продължават да ръководят операциите по прочистването на провинциите Панджшир и Баглан до средата на 2022 г.[vi] В хода на бойните действия талибаните използват изоставена от коалиционните сили бронирана техника, артилерия и хеликоптери Ми-17, Ми-24, както и американските MD-500.[vii]

През м. юни 2022 г. силите на талибаните, разположени в северната провинция Баглан започват масово да напускат района без да са получили заповед за това, което позволява на отрядите на НФС да превземат няколко района в тази провинция. Започналата контраоперация на талибаните се ръководи лично от молла Мохамад Якуб Муджахид, но тя не постига значителни успехи. На 21.08.2022 г. правителството на талибаните назначава за ръководител на операциите срещу ФНС в долините Андараб и Панджшир Абдул Каюм Закир. Той успява да привлече на своя страна стотици бойци от формированията на ДТ от провинция Хелмадн, където е изключително популярен като ръководител на съпротивата на Движението срещу САЩ и коалиционните сили. До края на 2022 г. контраоперацията на талибаните не бележи съществен успех. Бойците от НФС използват големите наводнения в долината Панджшир през м. август същата година, които възпрепятстват предвиждането на бойната техника на сухопътните сили на талибаните и успяват да установят контрол над нови райони в провинцията.

Назначаването на Абдул Каюм Закир за ръководител на операциите срещу НФС води до напрежение, тъй като той сред талибанските ръководители известни със своите жестокости и убийства при потушаване на метежи, включително и сред шиитските общности. По данни, изнесени от говорителя на правителството на талибаните Забиула Муджахид по време на бойните действия в средата на м. септември 2022 г. бунтовниците са загубили 40 бойци, а други 100 са били арестувани. Тази информация е опровергана от говорителя на НФС Сибхатула Ахмади, който твърди в свое съобщение, публикувано в „Туитър“, че са убити 71 талибани, а загубите в редиците на НФС са само 11 души.[viii]

Някои анализатори считат, че неуспехите на талибаните се дължат основно на етническото разделение на техните сили. Част от бойците са от местните таджикски общности, живеещи в провинциите Панджшир и Бадахшан, които се считат за ненадеждни, а други са от пущунските племена, населяващи Южен и Източен Афганистан и не познават терена. През месеците май и юни на 2022 г. се наблюдава тенденцията към дезертиране на командирите на таджикските отряди и преминаването им на страната на НФС, а болшинството таджикски бойци отказват да воюват съвместно с талибаните. Налице и недоверие между пущунските и таджикските части, което се засилва и от факта, че голяма част от талибаните в миналото са извършвали военни престъпления, включително изтезания и убийства, срещу местното, предимно таджикско, население в долината Панджшир.[ix]

Другият негативен момент, възпрепятстващ ефективното противодействие срещу НФС, от страна на ДТ, са фракционните борби между самите талибани. В тяхната основа е залегнало противоречието между т.нар. „кандахарци“, считани за „твърдото ядро на ДТ“, от една страна и ръководството на Ал Кайда, подкрепяно от мрежата Хакани, от друга, за използване територията на Афганистан като плацдарм за нападение срещу трети страни. Първите, сред които е и ръководителят на ДТ молла Хайбатула Ахундзада, настояват за стриктно спазване на споразумението със САЩ от Доха и пълно преброяване на чуждестранните арабски бойци в страната, особено на тези от Сирия. На това категорично се противопоставя Айман ал-Зауахири.[x]

Счита се, че задълбочаването на противоречията може да доведе на власт командири от т.нар. мрежа Хакани. Тя е стар клон и изключително верен съюзник на ДТ. Определена е като терористична организация, която поддържа традиционно добри връзки с Ал-Кайда и Движението на пакистанските талибани (ДПТ). Мрежа Хакани има традиционно влияние върху югоизточните части на Афганистан и в западните провинции Хост и Пактия. В Кандахар, който се смята за „родно място“ на талибаните, мрежата Хакани често се конкурира за влияние и власт с управляващата в тази провинция Шура на талибаните.[xi] Налице са данни за съперничество и влияние в управлението на Афганистан между Сираджудин Хакани, който е вторият човек в ръководството на ДТ и министър на вътрешните работи молла Мохамад Якуб Муджахид, който е от Кандахар и дълги години е бил командир на местната Шура.[xii] В междуличностния конфликт между двамата следва да се отчитат два фактора, които поне за сега, играят в полза на мрежата Хакани. Първият е свързан с добрите лични контакти, които Сираджудин Хакани и баща му Джалалудин Хакани са успели да изградят през годините с ръководството на Ал Кайда и които в крайна сметка може да надделеят в борбата му за влияние срещу министъра на отбраната. За това красноречиво говори фактът, че Сираджудин Хакани е собственик на къщата в Кабул, в която на 02.08.2022 г. от американски БЛА беше ликвидиран Айман ал-Зауахири.[xiii] В основата на втория фактор са традиционно добрите контакти и подкрепата, оказвана към мрежата Хакани от страна на Пакистан и неговата Междуведомствена служба за разузнаване (МСР). В продължение на повече от 20 години МСР осигурява на Джалалудин Хакани убежище в различни области на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ), където той изгражда тренировъчни лагери и логистични бази на мрежата Хакани, позволяващи на тази терористична организация да води успешно бойни действия срещу частите на САЩ и НАТО в Афганистан.[xiv]

Противоречията в ръководните среди на ДТ имат отражение и върху полевите командири. В края на м. септември 2022 г. ръководителят на службата за сигурност на талибаните в Панджшир се заклева във вярност на към Сираджудин Хакани и във видеообръщение отправя критики към действията на талибанските сили, обвинявайки директно на молла Мохамад Якуб Муджахид за неуспехите срещу НФС. Дни след своето изявление той е свален от поста, а бойците, които са застанали на негова страна са арестувани по заповед на губернатора на провинцията.[xv]

Вероятно под натиск и като ответна реакция от страна на Сираджудин Хакани на 23.092022 г. „Рахбари Шура“ назначава за губернатор на Панджшир молла Мохамед Мохсин Хашими, който освен близък негов съратник е и заместник-министър на вътрешните работи.[xvi]

Може да се очаква, че ако до края на 2022 г. силите на талибаните, ръководени от министъра на отбраната молла Мохамад Якуб Муджахид не постигнат сериозни успехи в борбата срещу НФС той да бъде сменен, а отговорността ще бъде прехвърлена към други фракции в талибаните.

Счита се, че именно в резултат на тези фракционни борби, от ръководните среди на талибаните „изтича“ разузнавателна информация към САЩ за местоположението на Айман ал-Зауахири. Неговото ликвидиране цели да покаже на световната общественост, че именно мрежата Хакани и лично нейният ръководител Сираджудин Хакани дават убежище в Афганистан на представители на Ал Кайда, което е в нарушение на подписаното от талибаните споразумение от Доха.[xvii]

Съпротивата на НФС, който понастоящем се явява единствената реална вътрешна заплаха на управлението на ДТ може да доведе до сериозно влошаване на обстановката за сигурност в Афганистан. Влияние върху този процес ще оказват бъдещите действия на талибаните, свързани с неутрализиране дейността на НФС. Те ще зависят от това, дали НФС ще получи чуждестранна военна помощ, основно от САЩ, за да увеличи бойните си способности и от желанието на местните таджики, които подкрепят талибаните, да продължат да воюват на тяхна страна или да преминат в редиците на НФС. При подобен сценарий може да се очаква талибаните да разположат още повече бойци в Панджшир и Андараб, което допълнително ще изостри съществуващото в тази част на Афганистан етническо напрежение и вероятно ще доведе до увеличаване на подкрепата за НФС сред местното шиитско население. В крайна сметка от успешните бойни действия срещу Фронта зависи и единството на управляващия елит на ДТ. Евентуален неуспех може да доведе до падането от власт на Мохамад Якуб, да укрепи позициите на Сираджудин Хакани и да разшири влиянието на мрежата Хакани в североизточните провинции на Афганистан.

Обстановката за сигурност в Афганистан допълнително може да се влоши ако НФС успее да координира своите действия с другите по-малки антиталибански съпротивителни движения като: действащия в южните и североизточните провинции на страната Фронт за свобода на Афганистан, ръководен от бившия началник на щаба на АНА Ясин Зия, Движението за освобождение на Афганистан, воюващо в южните е източени провинции под командването на Абдул Матин Сюлейманхел, съпротивителното движение на хазарите, оглавявано от Мехди Муджахид и воюващо срещу талибаните в провинция Сар-е Пол, както и хазарските отряди на Абдул Гани Алипур, противопоставящи се на управлението на талибаните в провинция Вардак.[xviii]

За сериозни проблеми в раковидните среди на талибаните говори и фактът, че 29.06.2022 г. молла Хайбатула Ахундзада свиква т.нар. „улема“ (съвет на религиозните учени), на който присъстват близо 3 500 духовни лица и племенни старейшини. В речта си пред Съвета молла Хайбатула Ахундзада, който болшинството анализатори определят като слаб и мекушав ръководител, неспособен да налижи волята си при вземането на решения от „Рахбари Шура“, настоява за повече подкрепа за действията на правителството от страна на племенните и религиозни съвети в провинциите на страната. Предполага се, че това събиране е имало за цел да се справи с вътрешните борби между фракциите на талибаните, които пречат да се изгради една по-широка основа на легитимността за тяхното правителство. Молла Хайбатула Ахундзада отправя апел към лидерите на талибаните „да престанат да се бият помежду си заради „лична неприязън, конфликти и светски желания“ (имайки предвид контрола върху финансови ресурси, идващи от нелегален трафик на наркотици, оръжие, хора и др.)“. Според него това може да доведе до падане на правителството. Молла Хайбатула Ахундзада подчертава, че „идеологията, а не земята или парите, са в основата на бунта на талибаните срещу водената от САЩ международната коалиция и което е по-важното, че тази битка продължава“.

С речта си молла Хайбатула Ахундзада отново показва, че е идеологически краен. Акцентира върху това, че няма да позволи на „невярващите да установяват своите закони или култура в Афганистан“, не вярва на международната общност и нейните твърдения, че тя иска „независим Афганистан“, управляван от законите на шериата. На тази база той прави извода, че в бъдеще не може да съществува трайно споразумение между талибанското правителство и международната общност.

В крайно сметка молла Хайбатула Ахундзада отново налага своята визия за управлението на страната, свързана с прилагането на системата, в която властта трябва да се намира в ръцете на дългогодишните талибански командири и религиозни лидери, както и че единството между тях зависи от стриктното прилагане на шериата в Афганистан.[xix]

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ АПАРАТИ ОТ ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ – РЕАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И БЪДЕЩИ ТЕНДЕНЦИИ

Мирослав Мирчев

THE USE OF UNMANNED AIRIAL VEHICLES BY TERRORIST ORGANIZATIONS - REAL OPPORTUNITIES AND FUTURE TRENDS

Miroslav Mirchev

Резюме: В доклада е разгледана една сравнително нова тенденция в дейността на терористичните организации, свързана с използването на безпилотни летателни апарати (БЛА) за извършване на пропаганда на тяхната идеология и за нанасянето на удари. Анализирани са различните подходи и възможности на терористите за закупуване на БЛА и разработване на технологии за тяхното производство. Не на последно място са посочени и възможностите за модифициране на различни типове БЛА от страна на терористичните организации за осъществяването на химически и биологични атентати.

       Ключови думи: тероризъм, терористична организация, наблюдение, безпилотен летателен апарат (БЛА), хуси, Ислямска държава, „Ал Кайда“, „Хизбуллах“ и „Хамас“.

Abstract: The report has examined a relatively new trend in the activities of terrorist organizations, related to the use of unmanned aerial vehicles to carry out propaganda of their ideology and to carry out strikes as well. The different approaches and possibilities of terrorists for purchasing UAVs and developing technologies for their production have been analyzed. Last but not least, the possibilities for modification of various types of UAVs by terrorist organizations to carry out chemical and biological attacks have been indicated.

Keywords: terrorism, terrorist organization, surveillance, unmanned aerial vehicle (UAV), Houthis, Islamic State, Al Qaeda, Hezbollah, and Hamas.

През последните години се наложи една нова тенденция при воденето както на конвенционални бойни действия, така и при провеждането на контратерористични операции. Тя е свързана с широкото използването на безпилотни летателни апарати (БЛА). Основните причини за това са, че те са високоефективни, изключително мощни, нямат екипаж, много по-евтини (десетки пъти в сравнение с управляваните бойни самолети), могат да летят във въздуха без презареждане с гориво повече от 40 часа, трудни са за поразяване от средствата за противовъздушна отбрана (ПВО), защото са почти невидими, летят на голяма височина, стрелят от десетки километри и унищожават целта с голяма точност.

Войната срещу тероризма, особено в Афганистан, превърна БЛА в основно оръжие не само при извършването на разузнаване и наблюдение, но и за провеждането на операции по неутрализирането на ръководни представители на терористични организации. Със сигурност може да се твърди, че най-масовото използване на БЛА е извършено от САЩ в Афганистан срещу Движението Талибан (ДТ) и подкрепящите го местни и международни терористични организации. По данни на неправителствената организация "Нова американска фондация" (New American Foundation) само през 2012 г. ЦРУ е извършило 333 нападения с БЛА, при които са загинали около 3 000 души, 90% от които членове на ДТ. Използват се един от най-модерните БЛА – MQ-9 „Reaper”, които са въоръжени с ракети „Hellfire R9X”, летят със скорост 480 км/час на височина 16 километра и могат да останат над 20 часа във въздуха.[1]

Повечето водещи анализатори са на мнение, че точният брой на удари, нанесени с БЛА в Афганистан е неизвестен, въпреки че в доклада на Централното командване на САЩ от 2013 год. се посочва, че те са 245. От 2004 до 2016 год. в районите на Южен и Северен Вазиристан на пакистанските Федерално-административни племенни зони (ФАТА) са ликвидирани между 2562 и 3325 терористи от Движението на пакистанските Талибани (ДПТ), Афганистанското ДТ, Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ), „Ал Кайда“, мрежата „Хакани“ и др. Според базираното в Лондон Бюро за разследваща журналистика обаче, 965 от убитите са цивилни граждани.[2]

БЛА имат съществено място при разузнаването на терористични организации с използването на човешкия фактор (агентура), което е регламентирано в американската доктрина ATP 3-04.64 Multi-service tactics, techniques and procedures for the tactical employment of unmanned aircraft systems, US DoD, 2015. Там се посочва, че БЛА е „техническо средство, имащо спомагателни функции за обезпечаване на операциите на терен“.

С БЛА успешно може да се премахне и политически неудобен противник. Типичен пример за това е ликвидирането в Багдад през м. януари 2020 г., по заповед на президента на САЩ, на високопоставения ирански генерал Касем Сюлеймани – командващ на елитните бригади „Ал Кудс“ от Корпуса стражи на ислямската революция (КСИР) и на Абу Махди ал Мухандис, ръководител на шиитските милиции „Хашд аш Шааби“ в Ирак.

Предимствата, които предлагат БЛА се „консумират“ през последните години много успешно и от терористичните организации. БЛА се използват от всички страни в продължаващата вече години гражданска война в Йемен. Хусите започват да използват БЛА през 2016 г. първоначално за наблюдение и разузнаване. След това употребата им се разширява и за нанасяне на прецизни удари (атака срещу военен парад в йеменската столицата, при който са убити високопоставени фигури). Хусите поемат отговорността за удара по рафинерията Абкайк в Саудитска Арабия, при които също са използвани БЛА. Счита се, че използваните от тях БЛА са „примитивни“, сглобени от компоненти, доставени от външен източник и изпратени в Йемен. Те са почти идентични по дизайн, размери и способността на тези на БЛА „Ababil-1“, произведени от иранската компания „Aircraft Manufacturing Industries“.[3]

В отговор на атаките, нанесени срещу лидери от различни терористични групировки през 2019 г., е налице трайна тенденция по-мощните от тях като „Ал Кайда“ и свързаните с нея организации като „Ал Нусра“, ИДУ, талибаните, както и Ислямска държава (ИД), да започнат използването на комерсиални БЛА не само за разпространение на пропагандни материали, но и за извършване на атентати. Понастоящем подразделенията на „Ал Кайда“ използват БЛА основно за заснемане на операции, провеждани от тях и последяващо разпространение на материалите с пропагандна цел. Типичен пример за това е извършеното на 05.01.2020 г. нападение от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия „Ал-Шабаб ал-Муджахидин“ (Младежкото движение на муджахидините) срещу американската военната база „Кемп Симба“. Базата е разположена до залива Манда и нейното основно предназначение е да събира и обработва разузнавателна информация за терористичната дейност в тази част на света. Същевременно „Кемп Симба“ е място където се планира и организира провеждането на контратерористични операции. При нападението са убити 3 американски военнослужещи, унищожени са 8 самолета и оборудване за водене на наблюдение и разузнаване. Заснетият от БЛА филм е бил излъчен в социалните мрежи, качен в YouTube, а коментар за нападението е направен от лидера на тази терористична организация Абу Убайдан Ахмад Омар.[4]

Подкрепяната и финансирана от Иран шиитска организация „Хизбула“ остава водеща в използването на БЛА. Иран започва да снабдява тази групировка с БЛА още през 2002 г. Три години по-късно „Хизбулла“ използва един от тях, модела „Ababil -1“, за да навлезе в израелското въздушно пространство и да проведе разузнавателен полет. От началото на 2014 г. БЛА на „Хизбула“ започват да обстрелват и позициите на „Ал Нусра“ по границата между Сирия и Ливан, използвайки модерни ирански летателни апарати от типа „Mohajer-4“.[5]

БЛА, използвани от сирийските бунтовници, са малки или средни, основно комерсиални модели. В доклад на Центъра за нова американска сигурност (CNAS) от 2019 г., озаглавен „Свят на разпространение на дронове“ се посочва една тревожна тенденция, свързана с все по-активното използване на БЛА от наддържавни организации като „Хамас“, „Хизбула“, ИД, „Ал Кайда“ и либийските бунтовнически групировки за извършването на тактическо разузнаване. Акцентира се върху факта, че първоначално терористите използват основно предимствата, които им дават HD-форматните камери на БЛА за водене разузнаване, след което започват да приспособяват закупуваните от тях БЛА за нанасянето на въздушни удари по цели на терена.[6]

ИД масово използва БЛА в Ирак и Сирия за да компенсира значителни загуби, които понася в жива сила на терен. Специалистите от нейното Управление за минноподривна дейност „дообработват“ комерсиални БЛА, превръщайки ги в боеспособни апарати. Това практически увеличи техните възможности за нанасяне на ракетни удари, за разузнаване и пропаганда. Терористите от ИД използват два тепа БЛА – самолетен и вертолетен. „Доработените“ БЛА самолетен тип могат успешно да разузнават територия, по предварително зададен маршрут, на разстояние до 100 км., както и да предават информация, на базата на която полевите командири на ИД да вземат изпреварващи решения. Използват се БЛА от вертолетен тип - „Phantom-2“ и „Phantom-3“, разполагащи със системи за геопозициониране, които дори при отсъствието на GPS, позволяват издигането на товар, обикновено импровизирано взривно устройства (ИВУ) до 1 300 гр. и нанасянето на бомбени удари. Много често терористите дублират „хвърлянето“ на ИВУ от БЛА със самоубийствени атентати, извършвани с коли-бомби. Това увеличава смъртоносният ефект от взривовете и има силно психологическо въздействие. Малките размери на използваните от ИД БЛА силно затрудняват противодействието срещу тях.[7]

Бойното използване на БЛА от терористи може да бъде разделено на два вида: активно-нападателно и пасивно-отбранително. Активно-нападателната употреба включва основно БЛА за извършване на атаки. Пасивното е свързано с тяхното използване за наблюдение, пропаганда и транспортиране на оръжия.[8]

През последните години ИД пренасочи използването на БЛА от активно-нападателно към пасивно-отбранително. Това стана особено разпространено в Африка. През юли 2022 г. клонът на ИД Западноафриканската провинция Ислямска държава (ISWAP) използва БЛА от вертолетен тип, за да заснеме позициите на нигерийските правителствени сили точно преди групата да им устрои засада. Налице са данни, че терористичната групировка „Ал-Шабаб“ (Младежкото движение на муджахидините) в Сомалия също използва БЛА самолетен тип за наблюдение и атаки.[9]

Базираните на територията на Пакистан терористични организации „Партия на свещените бойци“ (Hizb-ul-Mujahiddeen), „Армия на духовно чистите“ (Lashkar-e-Taiba), „Армия на пророка Мохамед“ (Jaish-e-Muhammad) и „Ислямски призив“ (Jamaat-ud-Dawa) използват БЛА вертолетен тип за да транспортират оръжия през границата до Джаму и Кашмир в Индия, за да избегнат разкриването им.[10]

Част от анализаторите считат, че факторите, позволяващи на терористичните организации да използват БЛА могат да бъдат разделени на три категории – външна подкрепа, териториален контрол и технически възможности. И трите са взаимно свързани. Външната подкрепа помага на терористите в кратки срокове да придобият способности, които иначе биха били трудни за получаване и усвояване. Терористични организации и групи като „Хизбулах“, „Хамас“ и хусите се ползват с подкрепата на Иран, което им позволява достъп до по-големи, по-усъвършенствани БЛА самолетен тип, от среден клас. Поради липсата на подобни възможности, за сравнение, ИД трябва да се задоволява с евини комерсиални и любителски БЛА от вертолетен тип.

Другият фактор е свързан с териториалния контрол, който упражняват час от терористичните организации в определени географски райони. Така например „Хамас“ и хусите контролират определени части на Палестина и Йемен, което им дава предимството да изграждат съответните технически бази, учебни центрове и лаборатории, както и свобода да усвояват иновативни технологии. Вносът от чужбина на технологии за БЛА се улеснява от териториалния контрол, тъй като позволява използването на контрабандни маршрути и осигурява безопасен път за нелегалния внос на технологични средства, компоненти, резервни части и материали към териториите, контролирани от терористите.

Техническите възможности често се разглеждат като ограничаващ фактор за вида БЛА, използван от терористите. Колкото по-рискована е възможността, толкова по-сложна е използваната система. „Хамас“ е разработила програма за създаването на собствени БЛА. Организацията има отдел, който е специализиран в разработването на безпилотни самолети в рамките на своето военно си крило „Brigades Izz al-Din Qassam“. Това позволява на „Хамас“ да приеме на въоръжение специализирани БЛА от типа „камикадзе“, които се взривяват при удар, както и разузнавателни БЛА за добиване на информация. По непотвърдени данни тази терористична организация е разработвала технологии за подводни БЛА и за използването на БЛА като „рояк“, синхронизирани и предварително програмирани на базата клъстер, за да могат да атакуват целта заедно.[11]

В бъдеще може да се очаква терористичните организации да започнат да използват БЛА за извършване на ограничени по мащаб химически и биологични атаки. Част от специалистите считат, че технически е сравнителни лесно на БЛА, включително и комерсиални, закупени от търговската мрежа, да бъдат монтирани контейнери или пръскачки, заредени с химикали или биологични агенти. През м. юни 2013 г. силите за сигурност в Ирак са арестували клетка на ИД, разработваща технология и планираща да използва БЛА, с дистанционно управление, за пръскане на зарин и иприт над обекти в Ирак, Северна Америка и Европа. Счита се, че подобен тип атаки ще имат не само силно физическо въздействие, но и голям психологически ефект върху цивилното население.

Другата тенденция е свързана с използването на БЛА като „рояци“, тъй като се счита, че по тази начин те са изключително трудни за противодействие. В потвърждение на това има данни, че през м. януари 2018 г. сирийска бунтовническа група, свързана с ИД е атакувала база на руската армия в Тартус, Сирия с „рояк“ от 13 комерсиално закупени БЛА, които са носили експлозиви. Прогнозите на водещи специалисти в областта на използването на БЛА като Бен Наси, който е преподавател от университета Бен-Гурион в Израел е, че „дроновете“ ще се нуждаят от по-дълъг живот на батерията и разработването на централизиран компютърен сървър за управление, който да позволи един човек да контролира „рояк от дронове“ – по същия начин, по който отделните играчи управляват своите военни сили в компютърните игри. „Роякът от дронове” е понятие, което ще става все по-актуално през последните години. Под него някои изследователи разбират група от безпилотни апарати, които летят и действат съвместно – всеки автономно, но заедно, при високо ниво на координация – точно както правят насекомите. Прогнозите са, че до 10 години е възможно да се използват автономни „рояци”, управлявани от изкуствен интелект, работещи при висока степен на съгласуваност. Това неминуемо ще промени характера на бойните действия, най-вече чрез „промяна на ритъма при вземане на решения, влияещи върху воденето на бойните действия“.[12]

Войната в Украйна, започнала на 24.02.2022 г., показа и една друга тенденция при използването на БЛА. Тя е свързана с т.нар. „камикадзета“ или миниатюрни лутащи БЛА от типа „Switchblade“ и „Phoenix Ghos“, които са предназначени за унищожаване на военна техника и бронирани превозни средства. „Switchblade“ се предлага в две разновидности, „Switchblade-300“ и „Switchblade-600“. Независимо, че тяхната свободна продажба е забранена от Министерството на отбраната на САЩ, в Интернет пространството вече е засечена тяхната нелегална продажба, на цени от 4 000 до 7 000 щ.д. (в зависимост от модификацията), както и опити на лица, свързани с терористични организации да ги закупят.[13] Предимствата от използването на БЛА от типа „Switchblade“ са доказани във въоръжените конфликти на територията на Афганистан, Сирия и Ирак.

Военните модификации на БЛА стават все по търсени от терористичните организации и групи, като само през периода 2020-2022 г. са предотвратени 10 опита за тяхното нелегално купуване, особено в Ирак. С военни варианти на БЛА разполага ИД, като и ДТ. Талибаните използват в операциите си срещу Националния фронт за съпротива през лятото на 2022 г. американски бойни БЛА „Scan Eagle“, които са изоставени от САЩ след изтеглянето им от Афганистан през м. август 2021 г.

Не на последно място трябва да се отчита и психологическият ефект от извършването на терористичен атентат с използването на БЛА, независимо от това дали той е с конвенционален или с химически (биологичен) боен заряд. Ако се запази тенденцията БЛА да стават все по-евтини и по-достъпни за използване, тяхната употреба ще се разглежда като един допълнителен способ към арсенала на терористичните организации за пропаганда и налагане на техните виждания за промяна в регионален или глобален мащаб.

Литература

1. Флимнин, Е. Анализ „Война на дронове“, 06.09.2016, в. „Монд“.

2. Д-р Хъкс, Дейвид, анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, WorldbeyondWar.org, 2011.

3. М.Мирчев, монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите-О писменехь“, 2021 г., стр. 161, ISBN 978-619-185-474-5.

4. http://periodika.ru/articles/1210693.html

5. Статия „В Сирия нарастват случаите на конфронтация между американски военнослужещи и руски наемници“, 07.02.2020, The Wall Street Journal.

6. Статия „Войните с дронове вече са реалност“, 01.11.2019, www.TechNews.bg.

7. https://bmpd.livejurnal.com

8. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

9. https://bmpd.livejurnal.com

10. М Мирчев, книга „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия”, DPR София, 2018 год., стр. 76, ISBN 978-619-188-194-9.

11. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

12. Хъкс, Д. Анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, 2011, www.WorldbeyondWar.org.

13. Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

[1] Флимнин, Е. Анализ „Война на дронове“, 06.09.2016, в. „Монд“

[2] Д-р Хъкс, Дейвид, анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, WorldbeyondWar.org, 2011.

[3] М.Мирчев, монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите-О писменехь“, 2021 г., стр. 161, ISBN 978-619-185-474-5.

[4] http://periodika.ru/articles/1210693.html

[5] Статия „В Сирия нарастват случаите на конфронтация между американски военнослужещи и руски наемници“, 07.02.2020, The Wall Street Journal

[6] Статия „Войните с дронове вече са реалност“, 01.11.2019, www.TechNews.bg

[7] https://bmpd.livejurnal.com

[8] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

[9] https://bmpd.livejurnal.com

[10] М Мирчев, книга „Капан за мечки. Талибаните, Ал Кайда и тероризмът в Южна Азия”, Издателство DPR София, 2018 год., стр. 76, ISBN 978-619-188-194-9.

[11] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

[12] Хъкс, Д. Анализ „Въоръжени дронове: Колко дистанционно контролирани високотехнологични оръжия се използват срещу бедните“, 2011, www.WorldbeyondWar.org

[13] Rueban Dass, “Militants and Drones – A Trend That is Here to Stay”, RUSI, 06.09.2022.

ЧАСТНАТА ВОЕННА КОМПАНИЯ „ВАГНЕР“ – ИНСТРУМЕНТ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБАЛНО РУСКО ВЛИЯНИЕ ИЛИ ПРОСТО БИЗНЕС

Мирослав Мирчев

THE PRIVATE MILITARY COMPANY "WAGNER" - A TOOL FOR IMPOSING GLOBAL RUSSIAN INFLUENCE OR BUSINESS ONLY

Miroslav Mirchev

Резюме. В доклада е разгледана дейността на руската частната военна компания „Вагнер“ за реализиране на част от външнополитическите цели на Руската федерация, свързани с налагането на влияние и извличането на икономически ползи. Анализирана е дейността на „Вагнер“ в Украйна, Близкия изток и Африка, като са посочени основните способи за постигане на набелязаните цели чрез осигуряване на военно обучение на местните структури за сигурност, провеждането на контратерористични операции, хибридни атаки и подкрепа на местни правителствени структури.

Ключови думи. Частна военна компания и компания за сигурност, „Вагнер“, тероризъм и Евгений Пригожин.

Abstract. The report has examined the activities of the Russian private military company "Wagner" for the realization of part of the foreign policy goals of the Russian Federation, related to the imposition of influence and the extraction of economic benefits. The activities of "Wagner" in Ukraine, the Middle East and Africa have been analyzed, and the main methods for achieving the intended goals have indicated by providing military training to the local security structures, conducting counter-terrorist operations, hybrid attacks and supporting local government structures.

Keywords. Private military and security company, Wagner, terrorism and Yevgeny Prigozhin.

         През последните години в глобалната система за сигурност се наблюдава една трайна тенденция, свързана с изтеглянето на САЩ от жизненоважни за техните интереси райони. Създаденият вакуум след оттеглянето на американските военни части от Африка, Близкия изток, Централна и Южна Азия бързо се „запълва“ от Русия, която разширява своето влияние както в тези, така и други райони на света. За разлика от годините на Студената война, сега Москва изпраща не редовни военни части или „съветници“, а разполага наемници от частни военни компании и компании за сигурност (ЧВККС). По този начин Русия много ясно показва, че във външнополитически план си е поставила една основна цел, да подкопае политическия и военен монопол на САЩ и да увеличи своето влияние, използвайки нископрофилните сили на нейните ЧВККС, които предлагат широка гама от „специализирани услуги“ - от осигуряване физическа защита на местни ръководни политически лица и диктатори, до обучените на въоръжени сили и водене на разузнаване.

         Научените от руския президент Владимир Путин и неговото близко обкръжение уроци от въоръжените конфликти в Сърбия и преди всичко от Украйна, доведе до налагането на „модела на ЧВККС“ като един от най-печелившите способи за постигането на геополитически, икономически, идеологически ползи и военни победи. Натрупаният опит в Украйна, особено през 2014 г., позволява на руското държавно и военно ръководство да усъвършенства и доразвива парадигмата на наемничеството, независимо че то е заброено със закон в Руската федерация (съгласно Член 13.5 от Конституцията на страната) в Сирия и Либия. Постепенно участието на руски ЧВККС във въоръжени конфликти извън територията на страната и основно на една от тях „Вагнер“, се разшири в районите на Субсахарска Африка, в страни като Судан, Централноафриканската република, Мозамбик, Мадагаскар, Мали, Буркина Фасо и Латинска Америка – Венецуела и Никарагуа.

ЧВККС активно се използват за прокарване и „гарантиране“ успеха на политиката на сегашното ръководство на Руската федерация. Същите обикновено са собственост или се управляват от свързани с Кремъл олигарси, които са доказали своята лоялност лично към президента Владимир Путин. Така те осигуряват на него и на приближените му освен лични финансови облаги и лост за балансиране на конкуриращи се политически и финансови интереси сред другите олигархични кръгови в страната.

В чисто идеологически и информационен план ЧВККС служат като важен инструмент за разширяване на руската „мека сила“, пропагандирайки по този начин темите за „руския патриотизъм“ и „славянската идентичност“, особено сред част от бившите държавите на Съветски блок и по-специално на Балканите. Като правило руските ЧВККС са свързани с мощни медийни структури, с помощта на които се популяризират проруски послания към ключови аудитории. Кремъл активно използва наемниците за да подобри глобалното възприятие за „руската мощ“ и нейното влияние, разпространявайки не само пропагандни материали, но и дезинформация.

За да се финансират ЧВККС сключват изгодни договори за охрана и експлоатация на петролни и газови съоръжения и полета, минни за добив на злата и диаманти, логистични терминали и др. По този начин те осигуряват на Москва значително разширяване на търговското и икономическо влияние в развиващия се свят, а в определени случаи за заобикаляне и намаляване на въздействието от наближените на Руската федерация международни санкции. Много често договорите, сключени от наемниците осигуряват ключова енергийна инфраструктура за добив на горива и минерали, при това по волята на приемащите нации. Така те създават реален проводник за навлизането на руски фирми и капитали в тези страни.

Участието на бивши служители от руските специални служби в ЧВККС и особено на офицери от ГУР, позволява на наемниците да извършват разузнавателни операции, включително и за оказване на политическо влияние. Паралелно с това те изграждат нелегални агентурни мрежи, които им осигуряват непрекъснат поток от актуална информация, дублираща и допълваща тази на СВР и на ГРУ, което в много случаи позволява на Кремъл да вземе възможно най-правилното решение.  

Специалистите от ЧВККС осигуряват военна подготовка и ключови тактически способности на местните сили за сигурност, прокси милиции и армията за изпълнението на специализирани задачи като - водене на разузнаване и диверсионно-разузнавателни операции, снайперска и огнева подготовка, минноподривна дейност и др. Руските наемници често предоставят и защита на висши служители на местната власт, включително и услуги като президентска охрана.

Понастоящем ЧВККС „Вагнер“ се явява основен инструмент на Руската федерация за воденето на хибридна война и квазиотрицателно средство за постигането на дългосрочни интереси в едно доста широка гама от външнополитически и геостратегически цели, замествайки традиционните и открити форми на държавно управление. В областта на външната политика чрез тази ЧВККС Кремъл може да подкрепя държавни и недържавни партньори, да извлича политически дивиденти, да оказва влияние върху чуждестранни лидери и да участва в други дейности, които му осигуряват влияние и безпрепятствено постигане на голяма част от външнополитически цели на Русия. В чисто военен план, използването на „Вагнер“, чиито служители притежават експертни военни умения, позволява на Москва да налага ограничено военно присъствие, да оказва помощ на различни партньорски режими, да създава тренировъчни лагери и нови военни зони, да променя баланса на силите в съществуващи или очертаващи се нови въоръжени конфликти, да подпомага за постигането на победа от страна на „желания партньор“ и др., без руската страна да се ангажира официално с участие в конфликтните зони. Разходите са значително по-малки. Липсват държавна намеса и критика от руски СМИ, опозиционни партии и сили, тъй като няма загинали руски военнослужещи от редовните сили.[1]

Най-голямата руска ЧВККС „Вагнер“ е създадена през 2014 г. от руския олигарх Евгений Пригожин (известен с прозвището „Готвача на Путин“) след провала на „Славянски корпус“ в Сърбия. Официално „Вагнер“ е частна структура за охранителни и военни действия, регистрирана в Аржентина като ООО „Конкорд менеджмент и консалтинг“. Неофициално нейният собственик използва потенциала ѝ за провеждане на руската външна политика и налагане на влияние в най-горещите точки на света – Украйна, Сирия, Мозамбик, Централноафриканската република, Либия, Судан, Венецуела, Никарагуа и др.

ЧВККС „Вагнер“ е неофициална военна организация, която не влиза в състава на въоръжените сили на Руската федерация и не се ползва с юрисдикция на нейна територия. Няма потвърдени данни за нейния личен състав, но се предполага, че той постоянно е между 1500 и 2500 бойци (преди войната в Украйна от 2022 г.). Един взвод от бойци на „Вагнер“ е съставен изцяло от сръбски граждани, като негов началник е босненският сърбин Давор Савичич (с прозвището „Елвис“). Тренировъчният лагер на „Вагнер“ е разположен в село Молкино, в Краснодарския край, на полигона на 10-а бригада от спецчастите на ГРУ.

Ръководител на тази ЧВККС е о.з. подполковник Дмитрий Уткин, който преди пенсионирането си е бил командир на дислоцирания в гр. Печора, Псковска област, 700 самостоятелен отряд (военно поделение 51532) от състава на 2-ра отделна бригада със специално предназначение на ГРУ, с лична позивна „Вагнер“. Редица руски анализатори говорят за неговата привързаност към идеологията на Третия райх и слабостта му към практикуването на езическия „родневар“ (съвременно религиозно течение в подкрепа на възстановяването на древната славянска езическа религия). От 2017 г. Дмитрий Уткин е директор на ООО „Конкорд Менеджмент и консалтинг“.

От 2017 г. Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин са в списъка със санкции за юридически лица, на които е забранено да посещават САЩ. В съобщението на Министерството на финансите на САЩ се посочва, че „Вагнер“ е частна военна компания, която вербува и изпраща войници за участие във войната на страната на сепаратистите в Източна Украйна. Санкциите срещу ЧВККС „Вагнер“ се въвеждат заради това, че тя пряко или косвено е вземала участие в действия или политика, които заплашват мира, стабилността, суверенитета или териториалната цялост на Украйна“. На 26 февруари 2021 г. ФБР обявява награда от 250 000 щ. д. за всякаква информация, която би довела до залавянето на Евгений Пригожин. Той е обвинен в конспиративна дейност срещу САЩ чрез финансиране на станалата известна като „фермата на тролове“ агенция (Internet Research Agency), намираща се в Санкт Петербург. Смята се, че той е ръководил и одобрявал операции, свързани с намеса в американските политически и изборни процеси. Наред с Евгений Пригожни, ФБР добави към своя списък и още 13 руски граждани, които смята, че са имали участие в намесата в президентските избори от 2016 г .[2]

В лицето на „Вагнер“ сегашният руски ръководен елит намира своя дълготърсен modus operandi за безнаказано, по силата на международното право, налагане на влияние и противодействие в стратегическото съперничество със САЩ. За това красноречива говори фактът, че наемници от посочената ЧВККС участват пряко или косвено в операции на територията на около 30 държави, на 4 континента.

По време на войната в Украйна през 2014 г. наемниците от Вагнер първоначално провеждат военно обучение и осигуряват оборудване на сепаратистките милиции в Донбас. Включват се в бойните действия в Донецк и Луганск, събирайки разузнавателна информация, извършват диверсионна дейност, както и политически убийства на неудобни лица. Участват и в сухопътни операции с използването на огнестрелно оръжие, артилерия и средствата за противовъздушна отбрана.

Наемниците от „Вагнер“, които в този период са между 2500 и 5000 бойци, действат самостоятелно или като подразделение, подсилващо редовните руски сили. С притежаваните от Евгений Пригожин новинарски агенции, през този период, „Вагнер“ води агресивна дезинформация за подклаждане на недоволство и нестабилност, насърчаване на проруски и сепаратистки настроения, както и индоктриниране на млади украинци, живеещи в тази част на страната.

Тази ЧВККС разгръща пълния си капацитет за водене на бойни действия, разузнаване, диверсионна дейност и провеждането на хибридни операции по време на започналата през м. февруари 2022 г. т.нар. „специална военна операция“ на територията на Украйна. Това дава основание на повечето анализатори да определят компанията като „основната бойна единица на руската армия, както и че тактиката на „Вагнер“ е единствената ефективна тактика за зле обучените мобилизирани войски, които съставляват по-голямата част от руските сухопътни сили“.

Успехите на „Вагнер“ в Украйна водят до конфликт на Евгений Пригожин с военното ръководство на Русия в лицето на министъра на отбраната Сергей Шойгу и началник-щаба на армията Валери Герасимов, но укрепват неговите позиции в руските управленчески среди и лично с президента Владимир Путин. Това дава основание на Евгений Пригожин да заяви, че „Вагнер“ понастоящем е „най-опитната армия в света днес“, която притежава ракетни системи, собствена противовъздушна отбрана и артилерия.[3]

Големите загуби, които търпи „Вагнер“, в жива сила, през първите месеци на войната и липсата на кандидати за наемници принуждава Евгений Пригожин да предприема един непопулярен, но оказал се печеливш ход. Той започва да набира бойци от хора, излежаваща ефективни присъди в руските затвори. Вербувани са близо 50 000 затворници, на които е обещано помилване и добро заплащане. От тях, до началото на м. февруари 2023 г., са загинали около 40 000 души. Голям е броят и на дезертьорите, които напускат бойното поле заедно с оръжието си.[4]

В Сирия първоначално „Вагнер“ започва своята дейност с обучение на части от сирийската армия и сирийските чуждестранни милиции, които се бият за страната на президента Хафез Асад. Постепенно руските наемници започват да участват в съвместни бойни операции с армейските части. Изпълняват задачи основно по добиване на разузнавателна информация, диверсионни и специални операции, както и насочване ударите на авиацията. С течение на времето мисиите им се разширяват и бойците от „Вагнер“ започва да охранява важни стратегически, инфраструктурни и енергийни обекти в централните и източните части на Сирия. Счита се, че техните действия са довили до стабилизиране на режима на президента Башар Асад и са попречили на усилията на САЩ и техните партньори той да бъде свален.

Личният състав на „Вагнер“ в Сирия достига до 3000 души персонал, като към него са включени и наемници от няколко други по-малки руски ЧВККС като E.N.O.T. Corp., „Туран“, Morgan Security Group, Vegacy и Vostok.[5]

Преследвайки своите икономически интереси през 2016 г. Евгений Пригожин открива в Дамаск офис на ООО „Евро Полис“ (считана за дъщерна фирма на „Вагнер“), която е регистрирана от началника на неговата охрана – Олег Ерохин. „Евро Полис“ сключва меморандум и договори с руското Министерство на енергетиката за обезпечавате на сигурността при търсенето и добиването на нефт в района на Палмира, което съвпада с поддържането на стратегическите интереси на Русия в тази част на света.[6]

Сирия е важна изпитателна площадка за прилагане на руския модел за хибридни войни, с който на практика Руската федерация освен политически и икономически ползи, успя да ограничи загубите на своите редовни въоръжени сили.

Част от анализаторите разделят стратегията „Вагнер“ за проникване в Африка на три нива. Първото е свързано с разпространението на дезинформация и провежданото масирана информационна война в интерес на съответното правителство. Второто ниво е осигуряване на плащане за „услугите“ чрез сключването на концесии за добив в отрасли, които гарантират сигурна печалба, като злато, диаманти, уран, нефт и др. На трето място „Вагнер“ се настанява трайно в страната чрез започване на военно обучение на местните структури за сигурност (боравене с огнестрелно оръжие, разузнаване, специални и контратерористични операции), изпращане на „съветници“ и осигуряването на оръжейни сделки с руския военнопромишлен комплекс.[7]

Наемниците от „Вагнер“ заминават за Либия веднага след падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г. В началото те са ангажирани с обучението на бойците от Либийска национална армия (ЛНА) на генерал Халифа Хафтар за боравене с огнестрелно оръжие, танкове, артилерия и противодействие срещу безпилотни летателни апарати (БЛА). С течение на времето те започват да охраняват стратегически важни инфраструктурни обекти и пристанищни съоръжения в Тобрук, Дерна, Бенгази и Сирт. Участват в боевете за превземането на Триполи, офанзива в Западна Сирия и операцията за свалянето от власт на подкрепяното от ООН национално правителство на Либия.

През 2020 г. към бойците на „Вагнер“ се присъединяват и наемници от руската ЧВККС RSB Group, с които броят им достига до 1200 души. Основната им база се намира във военновъздушната база „Ал Джуфра“ в централна Либия, която служил като стартова площадка за провеждането на операции от силите на „Вагнер“ и руската въздушна подкрепа към генерал Халифа Хафтар.

В гражданската война в Либия Русия вижда вакуум във властта и шанс да се използва нестабилността за разширяване на своето политическо и икономическо влияние, чрез използването на ЧВККС. В замяна на това свое участие Москва иска от генерал Халифа Хафтар икономически и военни концесии, разполагане на ЧВККС за охрана на ключови нефтени и газови съоръжения и контрол върху част от средиземноморски пристанища, намиращи се под властта на ЛНА. Русия използва Либия и за укрепване връзките си с друг свой традиционен арабски партньор в лицето на Египет. През 2017 г. руски ЧВККС са дислоцирани на летище „Сади Барани“ за да подпомагат съвместно с египетските военни операциите на ЛНА.

Счита се, че с използването на „Вагнер“, независимо от много жертви, дадени от страна на наемниците, Русия успява да увеличи своята геостратегическа позиция и влияние в Либия, и по този начин да си осигури ключова роля в бъдещите преговори за разрешаване на конфликта, съответстваща на руските интереси в противовес на САЩ, Франция и Турция.[8]

Русия използва „Вагнер“ в Судан за да предостави военна и политическа подкрепа на президентът Омар ал Башир през м. януари 2018 г. в замяна на концесии за добив на злато. От стратегическа гледна точка чрез своите наемници Русия си осигурява достъп до Червено море. През ноември 2017 г. свързаните с Евгений Пригожин компании Meroe Gold и M Invest започват да експлоатират мините и да изнасят големи количества злато от третият най-голям производител на този благороден метал в Африка. По този начин се заобикалят наложените на Руската федерация международни санкции и се подпомага руския военнопромишлен комплекс.[9]

Кремъл следва подобен модел през м. април 2018 г. в Централноафриканската република (ЦАР), където близо 600 наемници от „Вагнер“ и руската ЧВККС „Патриот“ започват военно обучение на частите, лоялни на президента Фаустин-Арханг Туадера в замяна на концесии за охрана и експлоатация на мини за злато, диаманти и уран с фирмата на Евгений Пригожин Lobaye Invest. Това става възможно след като ООН разрешава продажбата на оръжие за ЦАР. За съветник по въпросите на националната сигурност на президента на ЦАР е назначен един от най-приближените на Евгений Пригожин Валери Захаров, бивш офицер от руското военно разузнаване. Дейността на „Вагнер“ в този африканска държава е свързана и с убийството на трима руски журналисти, които разследват сделката между правителството и Lobaye Invest през м. юли 2020 г.[10]

В началото на пролетта на 2018 г. „Вагнер“ дислоцира малка група политически анализатори в Мадагаскар в подкрепа на действащия президент Хери Раджаонаримампианина в замяна на икономически споразумения за добив на петрол, злато, селскостопанска продукция и контрол над пристанището в Тоамасина, осигурявайки достъп до Индийския океан. Малко по-късно пристига и друга група наемници, които осигуряват лична охрана на президента. През м. октомври 2018 г. в Мадагаскар започва да работи свързана с Евгений Пригожин фирма Ferrum Mining.[11]

Подкрепата, която Русия оказва с „Вагнер“ в Мозамбик е свързана с борбата срещу ислямистките бунтовници в провинция Кабо Делгадо, в замяна на достъп до полетата, от където се добива природен газ. Бойците на „Вагнер“ пристигнат през м. септември 2019 г., но търпят поражение и се оттеглят в гр. Накала за да се прегрупират. Изтеглят се през м. март 2020 г. и са заменени от наемници от южноафриканската Dyck Advisory Group.[12]         Военните хунти в Буркина Фасо и Мали през последните години активно си сътрудничат с „Вагнер“ в стремежа си да защитят основно своите диктаторски режими. Бруталните действия на наемниците срещу цивилното население на тази две африкански държава води до отдръпване на подкрепата му към официалните власти и разрастване влиянието на салафитско- джихадистките идеи на Ал Кайда и Ислямска държава. И двете хунти се насочват към „Вагнер“ като алтернативен партньор в областта на сигурността, вярвайки, че натрупаният боен опит на тази ЧВККС в Украйна и Сирия е по-ефективен от западната помощ. В замяна на оказваната помощ Евгений Пригожин, чрез своята фирма Nordgold, сключва договор за добив на злато в южните части на Буркина Фасо (четвъртия по големина производител на злато в Африка) през м. декември 2022 г.[13]

„Вагнер“ се установява във Венецуела през 2017 г., като нейните бойци изпълняват основно задачи по опазване на руските бизнесинтереси и преди всичко на компанията Роснефт. Въпреки значителните инвестиции във венецуелския икономика, отношенията на Москва с Каракас се водят преди всичко от геостратегическо желание на Русия да възстанови влиянието си в региона за сметка на Съединените щати. В отговор на действията на администрацията на Доналд Тръмп, която предприема действия за свалянето на венецуелския президент Николас Мадуро и признаване на опозиционния лидер Хуан Гуайдо за временен президент, през м. януари 2019 г. Русия изпраща около 100 „специалисти в областта на сигурността“ от „Вагнер“, които изпълняват задачи по наблюдение, разузнаване, киберсигурност и физическа охрана на Николас Мадуро.

Руските ЧВККС са важен инструмент в широката палитра от дейности на президента Владимир Путин за налагане на политическо, икономическо и идеологическо влияние в глобален мащаб. Той варира от тайни операции, участие в бойни действия и физическа охрана, до кибератаки и дезинформация, които на този етап се оказват успешни и позволяват на Руската федерация да извлича ползи, без да носи международна наказателна отговорност за действията си.

Литература

1. Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

2. Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.

3. www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.

4. www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.

5. Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.

6. Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.

7. www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.

8. Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/

9. www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.

10. An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.

Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;

ВА „Г.С.Раковски“;

Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82; 

GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Статията не съдържа класифицирана информация !

[1] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[2] Мирчев, М Монография „Приватизацията на войната в глобалната система за сигурност“, Академично издателство „За буквите – О писменехь“, 2021 год., ISBN 978-619-185-474-5, стр. 90-91.

[3] www.debati.bg, Лазарова, Цв, Статия „Украински доклад разказва какво представляват бруталните тактики на „Вагнер“, 24.01.2023.

[4] www.clubz.bg, Статия „Медуза“: 80% от затворниците на „Вагнер“ са убити или изчезнали“, 24.01.2023.

[5] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[6] Частните военни компании на Русия – легален инструмент за тероризъм на Кремъл. – www.Faktor.bg, 14.02.2018.

[7] Luke Harding and Jason Burke, “Leaked Documents Reveal Russian Effort to Exert Influence in Africa,” The Guardian, June 11, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jun/11/leaked-documents-reveal-russian-effort-to-exertinfluence-in-africa?CMP=share_btn_tw.

[8] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[9] www.vesti.bg, Статия „Как Русия изнася тонове контрабандно злато от Судан“, 31.07.2022.

[10] Anastasia Yakoreva, “Putin’s Cook” Set Out to Mine Gold in Africa,” The Bell, June 5, 2018, https://thebell.io/en/putins-cook-set-out-to-mine-gold-in-africa/

[11] www.debati.bg, Статия „Армията „Вагнер“ – оръжието на Кремъл, което официално не съществува“, 22.05.2020.

[12] Brian Katz, Seth G. Jones, Catrina Doxsee, Nicholas Harrington, “Moscow`s Mercenary Wars. The Expansion of Russian Private Military Companies”, September 2020.

[13] An Analysis, Assessment of the Salafi-Jihadi movement in Africa and related security and political dynamics, Critical Threats, 01 February 2023.