facebook3

КЛАСИРАНЕ В ТОП -6 НА СНАЙПЕРСКИТЕ КАРАБИНИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА РАЗЛИЧНИТЕ ДЪРЖАВИ В СВЕТА

 

 

            На практика в повечето от половината свят по време на изследването се е използвала снайперската карабина АR–15. Макар и не винаги като основно оръжие, но всяка година една или две страни приемаха на въоръжение един от многото варианти (модели) на снайперската карабина АR, а в специалните сили по света изглежда предпочитат това оръжие.

            Това се дължи на три причини:

            1.Неограничените възможности на персонализиране, както за фирмата производител, така също и за закупуване на отделните компоненти;

            2.Цената. Не всички модификации АР–15 са еднакво направени, но разбира се най–сполучливата модификация е усъвършенстваната снайперска карабина АR-15/10 с точност 0,5 МОА (минута на ъгъл). Клонингът М-4 може да се закупи на место или да се поръча от чужбина (Китай) много по-евтино;

            3.Престиж. Има само една суперсила и там използват АR – 15. По тази причина АR-15 трябва да са най-добрите! Дори организации и държави които мразят САЩ, използват АR-15 (например ИДИЛ и Иран.

            Манията АR-15 си върши работа, но нека се запознаем с нови и по-интересни проекти, а не само малко по-различните й модификации. Някой специалисти наричат това „умората на АR”. На фанатизираните любители на АR, които твърдят, че няма по-хубав дизайн от конструкцията на АR-15, ще е трудно да им се приведат достатъчно силни аргументи срещу това, да тя наистина е феноменално оръжие. САЩ щяха да загубят много, ако не беше създадена и патентована нейната конструкция.

            Но, все пак беше нужно и нещо ново, нещо друго.

            Възниква въпросът все пак какви видове оръжия са популярни сред специалните сили в света, които да не са клонинги на АR-15. В класацията ще се включат само оръжия приети на въоръжение като основно, а не като спомагателно оръжие.

           

НОМЕР -6: Карабина ВСС Винторез (Нарезна). Сн.-2

Специалната Снайперска карабина (ВСС) се използва от руските подразделения със специално предназначение (специални сили СПЕЦНАЗ).Това е един от малкото примери за оръжия с вграден шумозаглушител, масово производство. На цевта на оръжието в дадена област са направени отвори, в които част от газовете преминават в шумозаглушителя разположен върху цялата дължина на цевта, налягането на остатъка от газовете е достатъчно за връщане на газовото бутало на затвора и изхвърляне на гилзата. Това е направено, с цел да се намали силата на газовете, напускащи цевта, което намалява шума от изстрела. От друга страна - газовете от шумозаглушителя под високо налягане се опитват да излязат, когато гилзата бъде изхвърлена от патронника, в посока на лицето на стрелеца. Вижте резултата по-долу.
Във ВСС се използва интересна патрон-9х39 мм. Този патрон е направен на базата на 7.62x39 мм патрон, развалцован до 9 мм и комплектован с много тежкия -16.84 грама куршум, което е почти два пъти по-тежък куршума от 9 mm патрон на НАТО. Скоростта на куршума при напусне на цевта е 280 метра в секунда, което е малко по-малка от скоростта на звука, врагът чува само шума (звука) от попадението на куршума в целта.

Бронебойният куршум на патрона 9х39 мм, SP-6, може да пробие 8 мм стоманен лист и да запази достатъчно енергия, за да убие врага. Впечатляващ резултат за дозвуков куршум!

Сн-3
 
 
НОМЕР-5: Heckler & Koch MP7

Сн.-4
 
Треската "лични отбранителни оръжия” (PDW) е завладяла производителите на оръжия и военните по време на "Пустинна буря", в началото на 90-те години и е продължила до 2000-та година, НАТО и правоохранителните органи по целия свят са започнали да се притесняват, че широко разпространение на ниски цени на непробиваеми жилетки правят техните 9–мм картечни пистолети неефективни.

В действителност този проблем така и не се е случил, но специалните сили се възползваха от концепцията за PDW.

Сн-5
 

Компанията Heckler & Koch малко закъсня с представянето на картечния си пистолет MP7 – едва през 1999 г., но той е предпочетен и се използва от такива специални подразделения като: Екип 6 Navy Seals (група за Специална операция на ВМС на САЩ ), която както е известно е използвала това оръжие да убие лидера Ал Кайда, Осама бин Ладен; японската Special Operations Group; специален екип от армията на Индонезия; 707 батальон на Специалните сили на армията на Република Корея; австрийското антитерористичното звено Кобрата; 9-ти парашутно -десантен полк на армията на Италия; малайзийското подразделение (единица) Бойните плувци ПАСКАЛ и много други.
 
Лари Викерс изстрелва (стреля) от/с MP7
 
Това оръжие е придобило популярност, защото на практика е с нулев откат при стрелба на редове (автоматичен огън) с патрон с малък калибър - 17, 4.6 х 30 mm, енергията на който е сравнима с енергията от 9 мм. Въпреки че е тя намаля при полета на куршума е достатъчна да премине през бронежилетка като горещ нож през масло.        Оръжието тежи 1,85 кг и е с достатъчно малки габарити, за да бъде поставено в кобура на бедрото или на гърдите.
 Сн-6

НОМЕР 4: SIG SG 550/551/552/553
 Сн-7
SIG SG 552
Моделът SG 550 на швейцарската армия и по-компактните модели SG 551 и 552 са били създадени в хода на работата по замяна на остарелите карабини shturmgevera 57 (SG 510) със щурмовата карабина с калибър 5.56 mm. Оръжието е прието на въоръжение от швейцарската армия през 1990 г. и съвсем скоро е въведена по-къса версия на SG 551, а през 1998 г. още по-компактната SG 552 Comando е била предоставена през 2008г.

Сн-8

Това не е изненадващо оръжие, а уважавана и надеждна карабина с калибър 5.56 mm, която се приема на въоръжение в специалните сили по света. Тя се използва от: специализираното подраздeление PARA-SAR на бразилските ВВС ( Air Force ), групата за охрана (осигуряване на безопасност) на индийските ВМС "Черните котки"; екипите на швейцарския Специални сили; корейската щурмова група (SSAT); полските военни части със специално назначение GROM и други.

Сн-9
 
Индийският екип за сигурност "Черни котки" със SIG 550 и H & K MP5
 
НОМЕР 3: Автомат Калашников - всички модели

Сн-10
Изобретението на генерал-лейтенант Калашников се е използвало в страните от Източния блок и техните съюзници, приятели, а понякога и врагове през 50-те години. Няма по-разпространен вид оръжие, и не е изненадващо, че се използва и от специални сили в много страни по целия свят.
Руските специални сили (СПЕЦНАЗ) използват различни модели на AK. В СПЕЦНАЗ са използвани популярния модели АК-103, АК-105 и щатния автомата руската армия - AK-74М. При това оръжие се подобряват често прилаганите приклади в стила M4 или Magpul (оригинал или клонинг), пистолетни ръкохватки и планки Пикатини. В руската армия е приет на въоръжение актуализирана версия на автомат AK-74М, който стандартно е усъвършенстван с тези детайли.

Ан-11
Путин с офицерите от групата Alfa FSB Russia в Чечения. Обърнете внимание на персонализираната АК.
Извън пределите на Русия, АК, неговите клонинги и техните производни се използват от: специалните звена на специалните сили за индийския флот; подразделенията от специалните сили на Саудитска Арабия; специалните сили на Украйна; албанските подразделения специални сили; специални сили на Република Сърбия; разузнаването на армия в Южна Африка; подразделенията на нигерийските специални сили; специалните подразделения на Кот д'Ивоар; френските Рейнджъри и други групи от специалните сили.

Сн-12
 Командир на Кот д'Ивоар
 
НОМЕР 2: IWI Tavor

Сн-13                   
 Войникът на Каракалския батальон на IDF с Tavor CTAR-21
Популярната щурмова карабина IWI Tavor TAR-21 непрекъснато нараства от момента на появата й през 2001 година. Това е най-популярната американска карабина - система "БУЛПАП" и, може би единствената карабина от такава система, която е приета на въоръжение, и не се отказва от нея (Армията на Нова Зеландия армия наскоро се отказа от своите Steyr, AUG, а френската армия обмисля варианта да замени своите карабини FAMAS. По-рано са използвани AR-15, предпочитаха я за използване).

Тавър е предназначен да замени старите щурмови карабини Галил и М16. В поделенията на армията за Отбрана на Израел карабината IDF започнаха да постъпва през 2006 г., а през 2009 г. е посочено, че моделът MTAR-21, с ултра-компактен 13-дюймова цев, ще бъдат приети на въоръжение до 2018 г. Системата "БУЛПАП" притежава редица преимущества (предимства) както при използването им като щатни карабини, така и когато се използва като стандартни карабини за специални сили. Компактната версия на карабина от такава система е много повече от автоматичен картечен пистолет, но запазва балистиката и мощността на крабината с калибър 5.56 мм.

Сн-14
Индийски командоси COBRA

Не е изненадващо, че специалните сили на израелската армия и такива като разузнавателното подразделение Egoz, използват Tavor. Също така, тази карабина я използват и: специалните сили на Ангола, Азербайджан, Колумбия, Камерун, Грузия (група "Gia Gulua"), Хондурас, Индия (Force специални гранични войски за сигурност и морски пехотинци Commando), Непал (гурки), Португалия (група за специални операции), Турция ("Bordovye Berets"), Украйна и Виетнам.

Сн-15
 Ханк Странни пожари от ТАР-21
 
НОМЕР 1: FN SCAR-L / SCAR-H

Сн-16
Войникът SEAL с FN SCAR H
Оръжие номер едно на Специалните сили е FN SCAR Heavy (Tehkata) и Light (Леката), а не AR-15. Бойната щурмова карабина zа Специалните сили (Special Operations Forces Combat Assault Rifle (SCAR) e била разработена от фирма FN SCAR Herstal (Белгия), за да участват в програмата на бойна щурмова карабина за Командването Силите за Специални Операции (КССО) на САЩ (USSOCOM). През 2004 г., SCAR спечели конкурса през 2009 г. Карабините FN SCAR Heavy калибър 7.62 mm, FN SCAR Light калибър 5,56 мм и 40 мм гранатомет FN FN40GL са постъпили на въоръжение в подразделенията.

По-късно КССО на САЩ поръчало и снайперист версия на FN SCAR Heavy -FN SCAR SSR (снайперска карабина за полеви бой).

Сн-17
 Sniper специални сили (разделение и страната не е уточнено) използва FN SCAR SSR в Афганистан
През 2010 г. беше разпространено противоречивото твърдението, че SOCOM снема от въоръжение модела FN SCAR L. Представители на командване заявиха, че те ще продължат да използват версиите на FN SCAR Heavy, FN SCAR SSR, а също така и че ще бъдат поръчани комплекти за тяхното преоборудване в калибър 5,56мм.
Подразделението на компанията FNH-USA отрича изтеглянето от въоръжение на   SCAR Light. В своето съобщение за пресата, те заявяват: "Изборът между калибър 5.56 mm и калибър 7.62 mm ще бъде предоставен на всяко формирование, подчинено на Съвместното командване USSOCOM (т.е. SEAL, Рейнджърите, армейски спецчасти, MARSOC, AFSOC), в зависимост от техните специфични им задачи към този момент ".
 Сн-18
 Снимане от FN SCAR H 7.62 мм
Много експерти и читатели на форума обвинили компанията за разкриване на фактите и затова, че версията с калибър 5.56мм наистина се извежда от експлоатация. През декември 2011 г. секцията Crane Tsentra за разработка на надводно въоръжение на ВМС поръчва карабини FN SCAR, включвайки, както тежки, така и леки модификации.

Независимо от възхода и падението карабината FN SCAR си остава най-добрата карабина. Тя се използва от Специалните сили на: Белгия; Хърватия, Франция, Германия (Aнтитерористичната група GS G-9), Грузия, Япония, Кения, Литва, Малайзия, Перу, Южна Корея, Пакистан, САЩ и др.

Забележка: предстои качване на снимковия материал в статията.

Да оцелееш в Арктика: дрехите и храната на руските военни в Далечния север

Миналата година руските военни проведоха няколко мащабни учения в Арктика, за да се провери готовността им за бойни действия в условията на Далечния север.
Лятото в Арктика трае само няколко седмици годишно, а през останалото време вали дъжд или сняг. Най-важното обаче е, че навън винаги е студено, дори и да грее слънце.
Най-интересните и драматични епизоди от миналогодишните маневри се случиха по време на рейда на десантчиците на Северния полюс. Той бе планиран за април, когато в Арктика духа суров северен вятър, а виелиците са толкова ужасни, че човек не може да измине и километър в заснежената шир. Все пак, ако ситуацията се изостри, десантчиците трябва да са готови да бъдат прехвърлени, включително и в Арктика, и без подготовка да пристъпят към изпълнение на бойните си задачи. Именно този елемент се отработи и в рамките на учението.
За първи път в историята на Въздушно-десантните войски десантчиците се приземиха на плаващ леден къс в района на Северния полюс без специална подготовка. Това се случи без предварително разузнаване на мястото на кацане и района, а на площадката не беше доставено никакво оборудване. Всичко необходимо военните носеха върху себе си.
Десантчиците стигнаха до полюса, но специалистите от Министерството на отбраната не можаха да ги евакуират оттам – в района на ученията времето рязко се влоши и 150 военнослужещи се оказаха в капан – върху парче леден къс близо до Северния полюс.
Нова екипировка за Севера
Между другото, случилото се не предизвика особена тревога у военното ведомство. Военните и офицерите бяха облечени в специални арктически екипи. В раниците си те носеха висококалорична храна, както и най-модерното животоподдържащо оборудване за работа в екстремни условия.
Както обясниха от Министерството на отбраната, новата екипировка на военните от ВДВ им позволява да работят при ниски температури. Тя ги пази, дори и ако паднат в ледените води:
"Наборът на специалните арктически военни униформи включва 13 предмета. Целта им е да пазят военнослужещите от продължителното въздействие на студа, от пронизващите ветрове, дъждове и трупащия сняг. Друга особеност на екипировката е, че тя е много ергономична. Това позволява на военните да носят специални арктически бронежилетки и да могат свободно да използват оръжие", каза пред "Руски дневник" професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
Камуфлажната разцветка на екипировката се отличава от традиционните руски полеви униформи. Арктическите костюми са на сиви, зеленикави и черни точки, имитиращи полярен еленов мъх. В тази униформа войникът е незабележим сред скалите и камъните и се слива добре със заснежените хълмове.
Униформата позволява да се адаптира към всякакви атмосферни условия. "Трислойното термобельо пази от студа. Ако пък времето стане топло, военните могат да сменят якето с полар или жилетка", допълва експертът.
Освен традиционните "съветски" шапки-ушанки, десантчиците могат да си сложат и специална шлем-маска. Тя прилича на "балаклава", но за разлика от нея има топлообменни елементи в конструкцията.
"Маската покрива цялото лице, като са оставени единствено прорези за очите. В нея войникът може да диша спокойно, без да се притеснява, че ще простуди дробовете си. Специалните материали и кройка на якето, панталоните и обувките гарантират на войниците и офицерите оцеляване при -50°C и пориви на вятъра със скорост над 15 м/секунда", отбелязва Козюлин.
С какво се хранят бойците на Север
За живота в Арктика е разработена и специална диета. За едно денонощие всеки военен трябва да приема над 5000 калории в сравнение с около 3000 за обикновения войник при нормални условия.
Освен традиционната армейска диета, в раниците на войниците на Север ще намерите както "класически" сандвичи с бекон и висококалорични колбаси, така и компот от плодове и шоколад с високо съдържание на какао.
Ако предстои войската да прекара дълго време в екстремни условия, то за нея е предвидена допълнителна храна и армейски комплекс от витамини за повишаване на имунитета.
"Войникът трябва да може да сгрее храната си дори при температура от -50°C. За тази цел в раниците му винаги има полеви кухни-матрьошки, в които – буквално като в играчките, са скрити от две до три тенджерки за подгряване", каза пред "Руски дневник" редакторът на списание "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски.
Къде Русия има бази в Арктика
В Северна Русия са разгърнати шест военни бази:
- остров Котелни (част от архипелага Новосибирските острови);
- остров Александър (част от архипелага Земята на Франц Йосиф);
- остров Средний (част от архипелага Северна земя);
- с. Рогачово (част от архипелага Нова земя);
- нос Шмид;
- остров Врангел (последните две влизат в състава на Чукотския автономен окръг).
Освен тях тук има и над 10 военни летища, позиции на зенитно-ракетни системи и военни пристанища. Цялата тази инфраструктура работи целогодишно, независимо от сезоните и атмосферните условия. Основната ѝ задача, според експертите, е да брани руските граници и икономически интереси.
"В региона редовно патрулират кораби на НАТО с ПРО системи Aegis или крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които само оттук могат да достигнат позициите на нашите стратегически ракетни системи, разположени в Сибир. Поради това Русия в момента трябва да "затвори" противоракетния чадър в този регион и да подготви сухопътни сили, способни да изпълняват ефективно задачите си дори и при температура от -50°C", твърди Мураховски.
Източник:''Svodka.start.bg''; https://bg.rbth.com/

Картечият пистолет СР2М бълва почти 1000 изстр./мин
Няма пощада за терористите, когато бойците от руския спецназ тръгнат срещу тях с „Гюрза”.
Пробива бронежилеки, носени от терористи.
Знаете ли какво е “гюрза”? Това е руското наименование на една от най-страховитите, грозни и отровни змии в света. Може да нанесе бързи и светкавични ухапвания, при които отделя голямо количество отрова. Но “гюрза” е и името на свръхмощен пистолет, който пък нанася бронебойни ухапвания и с който е въоръжен руският спецназ.
Пистолетът СР-1 “Вектор” (също и “Гюрза”), конструиран от Пьотр Сердюков, е един от най-мощните в света 9-мм пистолети. Създаден е някога за подразделенията на спецназа, но може скоро да постъпи в армията и да замени намиращия се на въоръжение от 1951 г. “Макаров”. Потребността от такова оръжие възникна през 1990-те години, когато в армиите по света започнаха да навлизат бронираните жилетки.
В Русия е организиран конкурс, победител в който станал пистолетът на Яригин, а оръжието на Сердюков е харесано и взето на въоръжение от спецслужбите още преди 10 г.
Причина за интереса на руските Федерална служба за сигурност и Федерална служба за охрана станали неговите извънредно мощни боеприпаси – леко удълженият патрон 9Х21 (9х18 при “Макаров”) имат повишени бойни характеристики за сметка на тежкия куршум в който има стоманен сърдечник. Той пробива стоманен лист с дебелина 6 мм или 30 слоя кевлар, армейска каска и дори бронежилетки, носени от терористите.
Пистолетът се отличава с висока качество на отделните детайли. Той е ефективно средство за поразяване на живи цели в бронирани жилетки с I, II и III клас на защита (тип Ж-81, Ж-86-2), съответстващи на стандарта NILECJ-STD-0101.01 и MIL-С-44050, а така също на различни технически средства (автотранспорт, кабини и антени на радиолокационни системи, корпуси на ракети и др.п.) на дистанция до 100 м чрез употребата на специални боеприпаси.Пистолетът има голяма ефективна далекобойност-100 метра, като на това разстояние поразява армейска каска, от 70 метра -бронирана жилетка от 2 титанови пластини с дебелина 1,4 мм всяка и 30 слоя кевлар, а от 50 метра -стоманен лист с дебелина 4 мм. Подобни възможности са недостижими за повечето съвременни пистолети. При цялата си мощ пистолетът на Сердюков има приемливи габарити.

КРАТКА СПРАВКА ЗА РЕФОРМИРАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СИЛИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.

Силите за специални операции на Руската федерация представляват елита на нейните въоръжени сили и органите й за сигурност (правоохранителните структури). Те са наследници на славните традиции на частите и подразделенията със Специално назначение (СПЕЦНАЗ) на СССР и впоследствие на Русия. По мнение на експертите от специалните сили на страните с традиционни успехи в този род войски Специалните сили на Русия са едни от най – добре подготвените в света, с богат боен опит. След последните реформи във Въоръжените сили на Русия на подчинение на Генералния щаб на ВС на РФ беше създадено Командване на силите за специални операции (КССО).

ОСНОВНИТЕ ЗАДАЧИ НА РУСКИЯ СПЕЦНАЗ БЯХА: водене на разузнаване и унищожаване при необходимост на мобилните средства за ядрено нападение на вероятния противник; водене разузнаване за разкриване съсредоточаването на войски на противника в неговия дълбок тил; провеждане на диверсионни действия, а също така организиране на партизанско движение в тила на противника; унищожаване на видни военни и политически дейци (задача стояща в началото, впоследствие отменена и заличена от ръководните документи ).

След организационните промени в рамките на руските въоръжени сили и създаването на КССО част от задачите на руските Сили за специални операции (ССО) са противодействие на специалните подразделения на противника.

Най–важното от политическа гледна точка нововъведение в руската доктрина е официално и публично обявената възможност ССО да бъдат използвани и извън границите на Руската федерация.

По време на срещата си с китайския си колега през 2013г. Началникът на ГЩ на ВС на Русия заявява – „Създадохме ССО и ги готвим не само за използване на територията на страната, но и извън нейните предели. Ходът на бойната им подготовка непрекъснато се следи от дежурната смяна на Центъра (Оперативното управление на ВС) на Началник на ГЩ”

Сили за специални операции

Командването на Силите за специални операции на Въоръжените сили на Руската федерация ( на руски език: Командование Сил специальных операций Вооружё́нных Си́л Росси́йской Федера́ции (KССО ВС Росси́и)) е новосъздадена структура в рамките на руските въоръжени сили. Официално е формирано през 2009г. и по план трябва да придобие окончателната си форма към 2018-2020г., но неговите подразделения по официални потвърждения на руските въоръжени сили вече са били задействани в операциите в Крим.

Силите за специални операции са най-елитните подразделения на ВС на Руската федерация с най-тежките условия за постъпване на служба и най-тежката бойна подготовка. Съставът им е изцяло от професионални военнослужещи, набирани основно измежду редиците на „Спецназ” на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на ВС РФ, с което КССО споделя сходни функции и задачи -диверсионни, разузнавателни операции, контрадиверсионна охрана на обекти офицери, и VIP-личности от особена важност. Основната разлика е, че Командването набира вече високо подготвени бойци за специални операции и задълбочава още повече подготовката им и че Командването е на директно подчинение на Началника на Генералния щаб, докато бригадите, полковете и отделните отряди на „Спецназ” на ГРУ са на двойно подчинение, от една страна на ГРУ на ГЩ на ВС РФ и от друга на военните окръзи, отделните армии и флотове.

Като особено елитно формирование КССО е секретно, а малкото информация за него, станала обществено достояние, потвърждава следната структура:

Командване на Силите за специални операции (Командование сил специальных операций (KCCO)) (Сенеж, Московска област), което организационно включва в състава си:

    • Управление (специални операции)
    • Управление (морски специални операции)
    • Управление (борба с тероризма)
  • Център със специално назначение на Министерството на отбраната на Руската федерация "Сенеж" (Центр специального назначения МО РФ "Сенеж") (Сенеж, Московска област)
    • Направление за специални операции (въздушно-десантно)
    • Направление за специални операции (щурмово)
    • Направление за специални операции (охрана на високопоставени ръководители)
    • Направление за специални операции (планинско) (с изнесени центрове за подготовка във Владикавказ, Република Северна Осетия - Алания и Тераскол, Република Кабардино-Балкария)
    • Отдел за специални операции (морски) (Бухта Казачья, Севастопол, Крим)
    • Отдел за модернизация, обслужване и съхранение на въоръжение, военна и специална техника и военно-техническо имущество
    • Направление средства за доставка (скрита доставка и евакуация, вертолети Ми-8АМТШ и Ми-35М, автомобилна техника, катери и т.н.)
    • подразделения за оперативна поддръжка (свръзка, РТР, РЕБ, ИТ, специална техника)
    • подразделения за тилова поддръжка, охрана и подготовка (попълват се с военнослужещи резервисти - рота средства за усиление, комендантска рота (охранителна), рота за материално обезпечение, технически взвод, свързочна рота, рота за начална спец. подготовка на нови попълнения)
    • учебни обекти (учебно-тренировъчен, въздушно-десантен и тренажорно-огневи комплекси, киноложки комплекс, закрит басейн, спортен център, тактически полигон за отработка на действия в населени райони, вертолетна площадка, автополигон и други.
  • Център за подготовка на специалисти (Центр подготовки специалистов) (Подготвя специалисти както за КССО, така и военнослужещи от други спец. подразделения на МО РФ.) (Сенеж, Московска област)
  • Център със специално назначение на Министерството на отбраната на Руската федерация (Центр специального назначения МО РФ) (Решава задачи идентични с тези на ЦСН "Сенеж".) (Прожекторная (авиобаза Кубинка-2), Московска област).

По време на кримската криза през февруари-март 2014 г., за първи път след реформирането им ССО на Руската федерация проведоха Специална операция извън пределите на федерацията, което се явява и първата им публична демонстрация. Там, те обезпечиха тайното начало на операцията на руските ВС по блокиране на украинските военни обекти на полуострова. Оперативното и безкръвно поемане на контрола над най-важните военни обекти и избирателното блокиране на свързочните системи бяха предпоставка за успеха на операцията като цяло. Това се потвърждава от първата публична снимка на бойци от руските ССО, от летището Белбек под Севастопол.

Независимо от това, че участието на руските въоръжени сили в Крим да бе признато официално, то действията на спецназовците в операцията не бе коментирано. За първи път за тези действия на ССО се споменава във връзка със спасителната операция, след като турски изтребители свалиха руския бомбардировач Су-24 в северната част на сирийската провинция Латакия. В тази Специална операция се е наложило се да се спасява не само екипажът на Су-24 (както е известно пилотът на самолета подполковник Пешков бе убит от терористите при приземяването си), но и екипажът на задействания в спасителните операции и свален хеликоптер Ми-8, както и намиращите се на борда му руски морски пехотинци (един от тях, матрос Александър Позинич, загина). Операцията се проведе във взаимодействие със ССО на сирийската армия и местните проправителствени формирования.

Подразделения от ССО на Росия се използват в Сирия изключително активно, както в бойни операции – включително разузнаване, въздушно управление и активни действия против силите на терористите, така и за обезпечаване на хуманитарни операции, в това число за съпровождане на конвои с хуманитарна помощ и специалисти, пътуващи към освободените от терористите райони.
За участието на ССО на Русия в Сирийския конфликт свидетелства и фактът, че през март 2016 г. бе потвърдено официално от руска страна, че в Сирия е загинал един офицер от ССО – Фьодор Журавльов. Според Ройтерс Журавльов е загинал през ноември 2015 г., а на погребението му бе съобщено, че е загинал по време на командировка в Северен Кавказ.
През април 2016 г. стана ясно и че в боевете за Палмира загива и старши лейтенант Александър Прохоренко от ССО. Според появилата се информация ст. л-т Прохоренко, обграден от терористи, е жертвал живота си, за да унищожи обградилите го джихадисти.
През есента на 2016 г. бе изнесена и информация за гибелта в Сирия на още един военнослужещ от ССО. През юни 2016 г. Сергей Печалнов бил ранен от взривила се мина и починал няколко дни след това в московска болница.
По данни на руски издания се разбира, че използването на ССО извън пределите на Русия не се ограничава само в Сирия. Макар и оскъдни данните сочат, че спецназовците се използват и както срещу терористите от Северна Африка до Афганистан, така и на територията на някои от бившите съветски средноазиатски републики. Става ясно и че както в Сирия, така и в тези райони Специалните операции на ССО се провеждат с използването на технически средства за разузнаване (на първо място спътници и безпилотни апарати) и Агентурно разузнаване.

 

 

Справката е изготвена от о.з. полк. Сирмо Сирмов. При изготвянето и са използвани основно материали от чужди електронни издания. Изготвилият справката няма претенции за изчерпателност и не гарантира за пълната достоверност на информацията включена в справката.

US оръжеен експерт участва в тренировка на руския СПЕЦНАЗ "Алфа" и я нарече "умопомрачителна и безумна”


blitz.bg


„Аз никога не бих го направил в САЩ, но ние сме в Русия”, коментира Лари Викърс

Американският оръжеен експерт и блогер Лари Викърс решил да продължи изпитанията на оръжия в Русия. Той взел участие в тренировка на руски спецназ от „Алфа”, специално подразделение на Федералната служба за сигурност, съобщи изданието politpuzzle.ru. Пристигайки на стрелбище „Динамо”, американецът дори не подозирал, че го очаква „най-безумната и опасна” тренировка в живота му.

Първото упражнение за трениране на увереност - стрелба от пределно малко разстояние. Задачата е боецът да бъде подготвен да се намира под огъня, а куршумите могат да го ранят или да попаднат в бронежилетката му. Упражнението се изпълнява с истински боен пистолет и куршуми с цяло металическо покритие.

На американеца показали как се стреля по човек с бронежилетка от няколко метра в областта на гърдите, като той не се движи и не се опитва да се отклони.

След това Лари Викърс извадил пистолета си и стрелял няколко пъти в отговор по първия стрелец, като куршумите минавали само на няколко сантиметра от главата на руснака и се забивали в периферията на намиращата се отзад мишена.

Така спецназовците демонстрирали пълно хладнокръвие под пряк обстрел и запазване на концентрацията за извършване на ответни действия с извънредна ефективност.

Викерс коментирал това упражнение като крайно рисковано и препоръчал никога повече да не го изпълняват. „Но помнете, ние сме в Русия. Това е тяхната страна и техни правила. В САЩ аз не бих правил това в живота си. Но, отново, ние не сме в САЩ”–отбелязал Викърс.

В следващото упражнение американецът трябвало да порази няколко цели, но задачата значително се усложнявала от задавани му в това време аритметични пресмятания, докато се намира под огъня и няколко души активно му пречат.

На Викърс му обяснили, че основната идея се заключава в това, че докато стресът нарушава концентрацията му, той да се научава бързо да превключва вниманието си за изпълнение на задачата.

Например той трябвало да взема решения и да пресмята числа. За целта се моделира такава ситуация, в която трябва да се концентрира с дразнещи и отвличащи фактори за аритметични пресмятания и поразяване на определена цел. Това упражнение се изпълнява с пистолет или с пушка.

При друга задача стрелецът излиза пред няколко мишени с очертанията на човек. На тях безредно са написани числа. След това около боеца се приближават няколко души, които му пречат да се прицелва и да стреля, блъскайки то и отвличайки го с думи. При това му дават аритметични примери (напр. 25+17) и му крещят случайни числа, за да му провалят смятането. Стрелят многократно с пистолет до самото му ухо.

След това на американеца му разрешили да стане „втори номер”, тоест да пречи на стрелеца и да го блъска. В същото време между мишените разположили живи хора без бронежилетки.

Лари Викърс си дал сметка, че бойците от „Алфа” му дали да вникне в упражнения, в които те напълно се избавят от страха, разделяйки боя на съставните му части: от стрелбата до анализа на хода.

„Твърде сложните упражнения не са за хора със слаби нерви. Аз бих ги разгледал за използване в САЩ, но това действително е сложна тренировка, която реално може да се види само в Русия” – обобщава американецът.

ПОРЕДНАТА ВИСОКА ОЦЕНКА ЗА СИЛИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ

Източник:''Svodka.start.bg''; http://otbrana.com/

Силите за Специални операции продължават изпълнението на специфични задачи по охраната на българо-турската граница съвместно с Главна дирекция „Гранична полиция”. Възпрепятстването на нелегалното преминаване на мигранти на територията на Р България е една от основните задачи свързани, както с националната сигурност на страната, така и с охраната на европейската граница. Това са задачи възложени, като резултат от последните промени в ЗОВС, за които се подготвят силите за Специални операции на Българската армия с командир бригаден генерал Явор Матеев. Формированията за Специални операции, действащи в приграничните райони на българо-турската граница в периметъра от Малко Търново до Резово използват специални тактики, техники и процедури в съответствие с основните мисии на Специалните сили за изпълнение на тази реална задача. Ежедневно военнослужещите от Специалните сили съвместно с органите на Главна дирекция „Гранична полиция” предотвратяват нелегалното навлизане на територията на страната.
На 23.08.2018 г. министър-председателят на Р България господин Бойко Борисов и председателят на най-голямата парламентарната група в Европейския парламент, господин Манфред Вебер, дадоха висока оценка по време на визитата си на преградното съоръжение и благодариха на Гранична полиция и силите за Специални операции за съвместните им действия при охраната на държавната и европейска граница.
Премиерът заяви „България за разлика от много други държави без да шуми си направи съоръжения, купи си кораби, повиши до възможно най-голяма степен квалификацията на своите моряци. След това направи необходимото за техниката, за униформи и дрехи. Генерал Матеев и силите за Специални операции извършват в момента прекрасна работа при абсолютно пълна координация между шефовете на гранична полиция и армията, в действителна бойна обстановка, а не в учение…“ , съобщават от 68-ма бригада „Специални сили”.

 

 

Ние поддържаме непрекъсната готовност да се върнем с формирования на толкова направления в приграничната полоса, на колкото е необходимо, казва бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-ма бригада „Специални сили”.

Едно интервю на Цончо Драгански, в. «Българска армия»

– Господин бригаден генерал, от 1 февруари т.г. 68-а бригада „Специални сили” официално бе обособена като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. Какви промени настъпиха в подчиненото ви формирование от тази дата и как те се отразяват на бойната подготовка?
– При всички положения разликата се усеща, въпреки че все още не е такава, каквато искаме да бъде. Има редица промени. Например вече сме второстепенен разпределител на бюджетни средства. Ние изпълняваме много задачи, свързани с противодействие на терористични заплахи. Измененията в Закона юридически ни дават такива възможности. Вече имаме и Учебен център за подготовка на сержанти… Но разликата е най-вече в бързината на изпълнение на задачите. Аз съм убеден, че след време, когато промените вече се уталожат и всички останали основни елементи от въоръжените сили свикнат с новата структура на Българската армия, говоря по отношение на мястото и ролята на Специалните сили, всичко ще бъде още по-добре.


– Защо толкова много желаехте бригадата да има свой Учебен център за подготовка на сержанти?
– Нашият учебен център има правото да подготвя военнослужещи – редници и ефрейтори, за присвояване на първо сержантско звание. Това е много важно за нас, защото ще можем да преминем към по-голяма професионализация. Като цяло, Силите за специални операции в Алианса и в световен мащаб са изградени изключително от сержантски и офицерски състав. Естествено, че няма как веднага да направим същото и при нас, но ние се стремим към това от тук нататък. Много важно е съвсем скоро да увеличим сержантския състав, защото в голямата си част нашите добри войници – ефрейтори, вече служили над 15 години, са инструктори по различни специалности. Така съотношението между званията при нас ще прилича на това при Специалните сили в НАТО и ще сме оперативно съвместими и съпоставими. Това е начинът да постигнем по-голям професионализъм.


- Какви други предимства за вас има този Учебен център?
– Ние водим много специфична подготовка, която не се провежда никъде другаде. Най-първоначалните умения и навици


за войници и някаква обща войскова подготовка за сержантския състав можеше да бъде и на други центрове. Но ние сега сме се постарали дори и този вид подготовка да водим при нас, да провеждаме първи и втори модули за етапите на обучение и получаване на съответен сертификат, който ни дава право за присвояване на първо сержантско звание. В обучението използваме нашите инструктори от Учебния център, но когато е необходимо, привличаме подготвени специалисти от бойните формирования на бригадата. И постигаме голям ефект, защото досега нямахме възможност за такава специализирана подготовка. Затова ние сме изключително удовлетворени от това решение, зад което застана и военното, и политическото ръководство на Министерството на отбраната.


– Водите ли вече такава подготовка и какви резултати имате?
– Ние не само, че вече водим тази подготовка, но завършихме два модула и продължаваме следващите два за обучение на войнишки състав. Имаме готовност, когато от 1 юли влязат в сила измененията в щатно-длъжностните разписания, веднага да направим съответните промени и да повишим професионализма в бригадата. Но необходима е и промяна в статута на нашия Учебен център, защото той е съизмерим с другите такива центрове. Това е необходимо и то ще бъде направено.


– Какви други промени настъпиха в бригадата?
– Успяхме да извършим някои щатни промени, които ни дадоха възможност да освободим операторите – военнослужещите от бойните формирования на Силите за специални операции, от някои по-второстепенни задачи. Те не бяха свързани пряко с изпълнението на основните им мисии и задачи и им отнемаха от времето. Това е голяма промяна. И от 1 март разликата вече се усеща значително. Тези хора се фокусират изключително върху изпълнението на задачите, свързани с подготовката и носенето на дежурството за Силите за отговор на НАТО, изпълнението на националния план за противодействие на тероризма и недопускане на нелегалното навлизане на мигранти на територията на страната. И най-вече – все по-ефективно се води всекидневният учебен процес, по-пълноценно е участието в учения и подготовки на територията на страната, било национални или международни. Разликата е огромна с тези промени и това значително се усеща от личния състав. Да не говорим за веригата за командване и управление, която вече се доближава до стандартите на Алианса и до тези, утвърдени в световен мащаб. Надявам се с още малко промени вече напълно да сме съвместими от гледна точка на веригата за командване и управление на Специалните сили. Създаването на Командване на специалните операции няма алтернатива. Така е навсякъде в НАТО и по света.


- Не е тайна, че и в 68-а бригада има свободни длъжности за военнослужещи. Предвиден ли е конкурс за подбор на нови войници?
– В бригадата е отпусната квота за набиране на военнослужещи. Като командир не мога да бъда доволен от бройката, но се надявам до края на годината да имаме възможност за още един конкурс, а догодина – и друг, по-сериозен. Постарахме се да направим една хубава кампания за набирането на военнослужещи от цивилни граждани. От собствен опит съм разбрал, че въпреки някои обективни причини в момента, свързани най-вече със заплащането, със социалния статус и т.н., е необходима по-голяма пропагандна кампания за армията, да не говорим за Силите за специални операции. Убеден съм, че службата ни е много рискова и много тежка и първостепенната причина да кандидатстват при нас не е заплащането. Много млади хора идват заради своето родолюбие, заради обичта си към тръпката и риска. И мога да ви кажа, че за първи път имаме повече кандидати, отколкото са обявените места. Надявам се, че тези, които са преминали високите медицински изисквания и са издържали изпитите, но останат след подбора, ще можем след това да ги приемем в редиците на Специалните сили при следващия конкурс. Грехота е да не вземем такива хора.


– А приемате ли в Специалните сили военнослужещи от други формирования на Българската армия?
– За в бъдеще ще предложим такъв начин на окомплектоване, който се прилага навсякъде в Силите за специални операции на нашите съюзници и в световен мащаб. Основно това да става с кадрови военнослужещи от Българската армия, а не с цивилни лица, защото така е много по-ефективно, и средствата, които ще се влагат, са по-малко. А съответно – качеството ще бъде много по-голямо. По този начин се набират Силите за специални операции навсякъде. Защото подготовката на един войник за Специалните сили, приет като цивилен гражданин, отнема години. Не е необходимо да се хвърлят такива излишни средства. Нормално е хората, които са най-добри от видовете въоръжени сили и от други структури, да идват при нас. Настоящето и бъдещето го налагат. Убеден съм, че Силите за специални операции ще продължават да се развиват и в качествен, и количествен аспект.


– Военнослужещите от бригадата изпълняваха задачи на границата по противодействие на нелегалното навлизане на мигранти на територията на страната. Как това повлия на бойната ви подготовка?
– Да направя едно уточнение – Силите за специални операции изпълняваха специфични задачи на много места на приграничните полоси, не буквално на граничната бразда. Искам дебело да подчертая, че това наше участие ни повлия изключително позитивно. Този тип реални задачи, свързани с изпълнение на конкретни елементи от мисиите на Силите за специални операции, повиши с нива бойната ни подготовка. Ние не можем да не бъдем доволни, че като противодействаме на нелегалното навлизане на мигранти на територията на страната, пазим Родината и същевременно многократно повишаваме нивото на бойната подготовка на нашите формирования. Участието ни там е категорично на базата на реални данни и факти. От друга страна, ние непрекъснато усъвършенстваме взаимодействието на нашите структури с тези на Гранична полиция, както и със структурите от други ведомства от архитектурата на националната ни сигурност.


- Имате ли възможности отново да се върнете на приграничната полоса?
– Ние поддържаме непрекъсната готовност да се върнем с формирования на толкова направления в приграничната полоса, на колкото е необходимо. Така е направена планировката в бригада „Специални сили” за цялата 2017 г. – по всяко време, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 12 месеца в годината ние имаме заделени необходимите ресурси от личен състав за изпълнение на задачи в приграничната полоса по възпрепятстване на нелегалното навлизане на мигранти на територията на България. Задачите, свързани с неприкосновеността на границите на Родината ни, са №1 за Специалните сили. По никакъв начин участието ни там няма да възпрепятства изпълнението на всички планирани и поети ангажименти в учения и подготовки у нас и в чужбина. Даже напротив, ние постоянно предлагаме те да са все повече и повече. А що се отнася до участието ни на границата, за нас няма по-добра и реална подготовка.

***

Бригаден генерал Явор Матеев е роден на 5 декември 1967 г. в София. Завършил е ВНВУ „Васил Левски”, ВА „Георги Ст. Раковски” и Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон. Заемал е различни длъжности в Специалните сили. Бил е началник на отдел „Съвместни съоръжения и координационни дейности” и заместник-директор на Дирекция „Съвместни съоръжения и координационни дейности” в Щаба на отбраната. Военен парашутист първи клас с над 500 парашутни скока. От 24 ноември 2015 г. е командир на 68-а бригада „Специални сили”.

***



В очакване на нови парашути “летящо крило”

17 май 2016 г. може да се нарече историческа дата за 68-а бригада „Специални сили”. На този ден от транспортния самолет С-27 J „Спартан” военнослужещи направиха първите скокове с американските парашути МС-6 с кръгъл купол за бойно използване, доставени по програмата FMF(Foreign military financing). И това се случи след един доста дълъг период на очакване, защото германските парашути RS-4/4Т с принудително отваряне и SOC-TW-7 (тип „Летящо крило”) бяха получени през…май 2005 г.
Броят на парашутните системи е все още недостатъчен, но той е 2,5 пъти повече от тези, които имахме преди това. Така можем да водим много по-добра въздушно-десантна подготовка, значително сме улеснени да провеждаме по-ритмичен парашутно-скоков процес, работим по-спокойно и изключваме предпоставки за рискове, обясни командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев.
Сега се очаква пак по програмата FMF да бъдат получени парашути тип „Летящо крило” за бойно използване. Те дават възможност за скокове на операторите от Специалните сили с цялото си въоръжение и снаряжение. В момента вървят необходимите процедури и вероятно до 6 месеца ще започне доставката на тези парашути, и то по-голям брой от сегашните SOC „Летящо крило”.
Излезли са обаче от ресурс т.нар. преходни парашути. Те са с кръгъл купол и позволяват скокове на „ръчка”. Така се преминава от използване на парашути с кръгъл купол към скокове с парашут тип „Летящо крило”. Ние сме направили необходимите постъпки. От една страна, срещаме много сериозно разбиране от някои структури от МО, но имаме затруднения, които се надявам да бъдат изчистени. Става въпрос за нищожни суми. Ние знаем какво искаме като параметри, ще ги заложим и ще държим те да се спазват, посочи бригаден генерал Матеев.
Надеждите са тези парашути да бъдат закупени още тази година. В противен случай направо ще се обезсмисли големият брой тип „Летящо крило”, които ще получим, защото няма да имаме възможност да подготвим хора, преминали обучение на преходен парашут. А такива специалисти са ни изключително необходими във връзка с новите задачи, които се поставят на Силите за специални операции, във връзка с това, че трябва да подготвяме цели формирования, които да изпълняват бойни задачи с парашути тип „Летящо крило”, заяви командирът на 68-а бригада.

ПОРЕДНИЯТ ФАРС. КОЙ ЗАБРАНИ? …….ИЛИ ЗАЩО НЕ БЕШЕ РАЗРЕШЕНО ОФИЦИАЛНОТО ЧЕСТВАНЕ НА „74-ТА ГОДИШНИНА ОТ ФОРМИРАНЕТО НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА – ПЪРВОТО ПАРАШУТНО ПОДЕЛЕНИЕ В БА”

         На 18-ти март 2017г. се навършиха 74 години от паметната дата 18.03.1943г. когато с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия парашутисти, да се формира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА.

         По традиция на тази дата парашутистите от БА и ветераните – парашутисти от различни поколения ежегодно, тържествено честваме рождената дата на своя род войски.

         На този ден ние скланяме глави и отдаваме заслужена почит пред подвизите и героизма на българските парашутисти. Защото постигнатите резултати и успехи през годините са основание за самочувствие и за заслужен авторитет.

         Поводът да взема отношение относно празнуването на „18-ти март – Рождената дата на парашутизма в БА” този път е забраната (не даване разрешение) за тържествено й честване.

         Уважаеми г-н Министър на отбраната, уважаеми г-н Началник на отбраната, КОЙ? и ЗАЩО ЗАБРАНИ честването на 74-та годишнина от формирането на Парашутната дружина – Първото парашутно поделение в БА”?

         Твърденията, че се прави с цел икономия (не разхищаване) на средства, няма как да бъдат приети, по простата причина, че за едно тържествено честване от подобен род не се изискват никакви средства – едно построяване, поднасяне на венци на паметника на загиналите парашутисти и тържествен марш не водят до Разхищение, а на нас друго и не ни е необходимо. За провеждането на други мероприятия по време на тържества по случай празници винаги са ни помагали родолюбиви българи и по-заможни бивши парашутисти. Така щеше да бъде и сега. Ние добре съзнаваме, че Военното формирование, нито има, нито може да си позволи да разхищава средства за празници.

         Не са приемливи и мотиви, че датата на честването е съботен (неработен) ден. Рождените дати не се избират, те се случват.

         Да се забрани тържественото честване на тази историческа дата е кощунство. Това е жестока обида за поколения парашутисти, това е гавра с историята на един род войски, чийто предшественици (Парашутната дружина) с високия си боен дух, проявения героизъм и мъжество по бойните полета на Втората световна война, записаха славни страници във военната летопис на България.

         Вие не само ни обидихте, нас живите парашутисти и разплакахте тези с по-напреднала възраст (сърцеразделателно е да гледаш сълзи в очите на тези корави мъже), но……. което е още по-страшно Вие поругахте (потъпкахте) историята на парашутистите в БА.

         Вие господа се изгаврихте с паметта на:

         -загиналия първи български парашутист през 1942г. при обучението на българските парашутисти в Германия;

         -59-те загинали, 151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот при участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война;

         -15 –те парашутисти загинали в мирно време при изпълнение на войнския си дълг;

         -18-те загинали български спортисти – парашутисти при подготовките и участие в Републикански, Европейска и Световни първенства.

         -4-мата български парашутисти загинали в Ирак при изпълнение на мисии зад граница.

         Това е тъжната равносметка!

         Затова и НИЕ ежегодно отбелязваме празниците си под надслов – „НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН –ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ” и им отдаваме заслужена почит. Е няма забрана, която да ни попречи да го правим и за напред.

         Ако Вие господа сте загрижени, как ще Ви приеме бъдещето, какво място ще Ви отреди Историята, не тръгвайте със забрани и потъпкване на паметта, на хората загинали за Отечеството ни!

         За жалост никой не е извън Миналото и не е възможно да се продължи напред, ако не се уважава отминалото време.

         Недопустимо е оскърблението на най-светите чувства, паметта на героите, което е по-лошо и от смъртта!

         Лесно е да се каже: - „Живите нека живеят, а на мъртвите лека им пръст! Но е гротеско, обидно и пошло.

         Беше ни забранено провеждането на състезанието по „Парашутен многобой” (известно като „Рамбо”, с дългогодишна история), което беше венец на подготовката на парашутните поделения в БА, по време на което, когато стана международно, громяхме всички участници (в т.ч. и най -успелите отбори на ССО на страни-членки на НАТО) и допринасяхме за издигане престижа на БА у нас и в чужбина. Оправданието липса на средства…е как да е приехме го!

         Но няма да приемем да ни се забранява да честваме празниците на парашутистите! С Вас или без Вас, ние пак ще ги празнуваме, но по-добре е това да е официално и съвместно с Ваше участие!

Българските парашутисти не са "партизани" нито престъпници, че да честват своите празници скрити като престъпници!

         Моля Ви не допринасяйте с действията си да си мислим, че „нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено”.

         Независимо от опитите на НЯКОЙ от ръководството на БА със задкулисни игри за пореден път да унижат и обидят парашутистите от БА, ТЕ Със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, с любов, жар и дръзновение ще продължават да отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството ни – Република България.

19.03.2017г.                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС

Гр. Пловдив                           НА СДУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА                                                                   БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                             О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

      


  

         П.П. Накрая ще си позволя да Ви припомня накратко историята на парашутизма в България, която поругахте.:

         1. ПОДВИЗИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:

         След включването на страната ни във Втората световна война, като съюзник на Антифашистката коалиция, по настояване на самите парашутисти ( на няколко пъти писмено), на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната дружина да бъде включена в състава на Първа българска армия, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев.

         От тогава е положено началото, на бойното използване на парашутните поделения в БА.

         Парашутната дружина участва в бойните действия в състава на 1-ва армия от 18 октомври до 23 ноември 1944г., като се сражава в боевете при вис. Стражин, Страцинската укрепена позиция, хребета Старо Нагоричино и Куманово, през първия период на войната, а две нейни подразделения (взводове ) и през втория период на войната в Унгария, като охрана на щабовете на двата пехотни корпуса на на 1-ва БА.             По ирония на съдбата, първото бойно използване на българските парашутистите е срещу тези, които са ги обучавали. По време на Втората световна война, Българската Армия получава заповед, да прекъсне пътищата на отстъпление на германските войски от Гърция. Зле въоръжената ни армия, е спряна на няколко места от добре укрепени линии. На най-трудното направление Страцин – Стражин е хвърлена Парашутната дружина. Тя проявява изключителен и невиждан героизъм.         На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. Срещу силно укрепените немски позиция на хребета Стражин, парашутистите изпълняват две атаки. Первата е рано сутринта и е неуспешна, а втората започва около 15.00ч. след обяд и при нея са изпълнени по-голямата част от поставените задачи, като са увладени важни точки от противниковата отбрана.      Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигнато с цената на 35 убити(на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени.

         За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.

         През първата фаза на участието на българските парашутисти във войната срещу хитлеристка Германия загиват общо 56 войници, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цял живот. Това са твърде големи загуби, възлизащи почти на 50% от личния състав на дружината.

         На основание служебно Писмо N – IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се сформират два взвода с общ състав 82 души, които вземат участие във втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска армия, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са използвани за охрана на щабовете, но по-късно са изпратени на предната линия и използвани за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна операция на малки групи многократно е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, за да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с различни групи няколко пъти в разположение на противника по време на пойски, като на личната му сметка са записани петима пленени немски войници и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на практика за първи път се използват в реални бойни действия парашутистите за изпълнение на разузнавателни задачи.

         През втората фаза на бойната загиват общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях заради проявеният героизъм е оказана честа да бъдат погребани на родна земя.

         151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

         Нека Ви припомня само два епизода от войната :

         -първият - геройската смърт на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай. По време на втората атака на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер. Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:

„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ.Смърт на фашизма”;

         -вторият-за проявения героизъм по време на сраженията при Сражин и Страцин целият личен състав на Парашутната дружина, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по- горно звание и всички са наградени с орден за храброст, а командирът на Дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г.е произведен в чин майор.

         В следвоенния период 1945 1951г. независимо от това, че Парашутната дружина претърпява различни организационни и кадрови промени, ръководството на БА продължава да се отнася с уважение и да почита по достойнство оцелелите от войната.

         На 30.12.1945г. със заповед N-396 по Първа Българска Армия, 28 парашутисти са наградени с втори „Орден за храброст”.

         На 25.04.1947г. със Заповед N-32 на регентите, 9 офицера от Парашутната дружина са наградени с „ Орден за храброст – IV степен”.

         През лятото на 1946г. започва така наречената „чистка на царските офицери в армията”. Под ударите и попадат и по-голямата част от офицерите на Парашутната дружиха – ето го първият незаслужен удар по парашутистите, доказали своята преданост към родината.

         2.НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:

         С гордост трябва да споменем и участието през 1970 г. на двете парашутни бази В БА под командването на подполковник Анастасов в учението „Братство по оръжие”. Въпреки ниската облачност (под 200 м.) и отказа на сродни формирования на другите съюзни армии, ЕДИНСТВЕНО 180-те българи напускат самолетите АН – 12 и изненадвайки наблюдателите на учението се приземяват пред трибуните. На въпроса на маршал Гречко какви са тези, извършили този сложен и опасен десант, тогавашният български военен министър – армейски генерал Добри Джуров отговаря „Това са моите специални войски дислоцирани на Балканите”.

         На 05.10.1972г.със НЗ N-УК 0554 командирът на 68УПРБ подп.Анастасов е произведен в звание полковник, което е прецидент, тъй като длъжността му е подполковническа. Това изключение е направено, за активното му участие и отлично представяне на базата в учението „Братство по оръжие” проведено на територията на бившата ГДР.

         Следва да отбележим, че след демократичните промени в България и проведената реорганизация в БА парашутните поделения в БА първи извършиха реформа – съобразена с новите реалности.

         Още през 2000г. на базата на отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ бе сформирано Командване на Специалните сили към ГЩ на БА. Подчинени на Командването са: 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ”( преименувана на 68 бригада „Специални сили”) с Учебен център за обучение на новобранци от Специалните сили и 1-ви батальон за психологически операции.

         С това се сложи край на българският „СПЕЦНАЗ” и се поставя началото на СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ В БА.

Създаден беше Специализиран тренировъчен полигон за обучение при полеви условия, който позволява практическото отработване на целия спектър от задачи поставени пред ССО. На него се извършва и основната част от съвместното обучение със сродни подразделения от Специалните сили на Алианса.

Премина се и към нова, усъвършенствана система на подготовка, която с новите си подходи и форми на обучение (модулно, курсово обучение и др.) на различните категории обучаеми, помогна за бързото достигане на оперативна съвместимост със ССО на сродните поделения от съюзническите армии на Алианса. Разработени бяха нови програми за обучение.

Основната част от военнослужещите на бригадата вземаха участие в: съвместно обучение и учения със сродни поделения от ССО на страните- членки от НАТО; задгранични мисии; курсове за обучение на военнослужещи от Специалните сили на страните – членки на Алианса.

През последните години успешно бяха адаптирани: ролята; мисиите; задачите; структурата; състава и възможностите на ССО съобразно новите реалности.

Основната цел подчинена на всичко това беше - изграждане и подготовка на формированията на подразделенията на ССО, като компактни, боеспособни, съвременни и мобилни бойни единици, способни да реагират на целия спектър от задачи поставени пред тях, за успешното включване в системата за защита на суверенитета, териториалната цялост и сигурността на страната, колективната сигурност, международния мир и защита на човешките права.

         През 2001г. Силите за Специални операции включват: КССО; 68-ма бригада „Специални сили”;1-ви прп; 1-ви батальон за психологически операции.

         Независимо от високите оценки, които получаваха българските подразделения от ССО от съвместното обучение със сродни такива на нашите партньори от Алианса през 2007г. 1-ви прп беше разформирован. Това беше ВТОРИЯ УДАР по парашутизма в БА.

         3.УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТ ССО В МИСИИ ЗАД ГРАНИЦА

       След демократичните промени в България, военнослужещи от ССО участваха в мисии зад граница в Камбоджа, Еритрея и  Косово.

       От 2003г. за първи път военнослужещи от ССО и подразделения от 68 бригада „Специални сили” участваха в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.

       Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

Жертвите са както следва:

       1. Старши лейтенант Николай Саръев - починал на 28.12.2003г. от раните си получени при извършения атентат срещу българската база „Индия” в иракския град Кербала;

       2. Офицерски кандидат Антон Петров - загинал на 27.12.2003г. при същия терористичен акт;

       3. Офицерски кандидат Преслав Стоянов и

       4. Офицерски кандидат Валентин Донев, загинали в Ирак през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустинна буря, при изпълнение на мисията ескортиране на конвой.

       Бригадата даде и дава в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринася за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       4. СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

        Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм, също заслужава голяма признателност и уважение, за завоюваните редица призови места, медали и купи в Световни и Европейски първенства.

За съжаление, при изпълнение на служебния си дълг в мирно време, парашутистите също дадоха жертви - около 18 млади  момчета.

       5. СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА БА:

       5.1. 68-ма бригада „Специални сили” - основното елитно формирование на Силите за Специални операции (ССО) на БА.

Тя е единственото подразделение на БА, структурирано, въоръжено, подготвяно и отговарящо на изискванията и стандартите на НАТО за  Специални сили.

Именно, и поради това Основните задачи на бригадата са същите, както на Специалните сили на ВС на страните от Алианса.

Българските Специални сили завършиха поредната си съвместна подготовка с колегите си от САЩ

Преслужба 68-а БрСС                                      

В периода от 09.01 до 03.02.2017 г. беше проведена съвместна българо-американска подготовка на формирования на 68 бригада Специални сили и представители на 10 група от Силите за Специални операции на САЩ.

Фокусът в подготовката беше съсредоточен в пет основни направления – медицинска подготовка, алпийска-ски подготовка, огнева подготовка, инженерна подготовка и високо-планинска подготовка.
Медицинската подготовка се проведе в района на бригадата. На нея бяха отработени основно въпроси в областта на спешната медицинска помощ – третиране на различни видове кръвотечения и използване на различни способи за временно кръвоспиране. Бяха обсъдени и тренирани различни реанимационни методи, прилагани на бойното поле. В резултат на подготовката се повиши компетентността и опита на бойните санитари от взводовете за Специални операции.
Алпийската-ски подготовка, която се проведе съвместно с инструктори от 101 алпийски батальон в района на планина Родопи, включваше придвижване по обработени и необработени маршрути, както и по терен с голяма денивелация.
Стрелковите тренировки, включващи най-вече интуитивни стрелби се проведоха в района на СУЦ „Црънча” с пистолет Sig Sauer и картечен пистолет MP-5 по неподвижни и подвижни цели, със смяна на положението за стрелба, след придвижване и бърз оглед, със смяна на оръжието, по различни цели, денем и нощем. В т.нар. „стрес – тестове” бяха използвани късоцевно и дългоцевно оръжие в различни стрес ситуации по няколко цели, в непозната за обучаемите конфигурация и за време. Снайперистите повишиха подготовката си при стрелба със снайперова пушка от място, по неподвижни цели до 450-400 м, както и по появяващи се и движещи се цели, със смяна на огневата позиция, денем и нощем.
Инженерната подготовка на формированията на СУЦ „Црънча” включваше действия по изготвяне и реализиране на фигурни и контактни заряди за осъществяване на точки за достъп в различни обекти.
Високо-планинската подготовка се проведе в района на Рила планина, където бяха отработени придвижване със ски и снегоходки по терен с голяма денивелация, умения на личния състав за действие при попадане в лавина и оцеляване в зимни условия във високата част на планината.
В подготовката взе участие и инструктор от Националната спортна академия в пълна координация с ПКСС – БЧК.

Подп. Владимир Мильовски от ССО, беше оправдан изцяло по скалъпеното обвинение за лобиране в обществена поръчка за закупуване на парашути с цел лично облагодетелстване.

В своите писаници: „Долу ръцете от парашутистите! Да кажем стоп на оклеветяването и унижаването на тези достойни за уважение и почтени войни”; „Тъй, тъй, ама въобще не е тъй! Или още нещо по случая Мильовски” (поместени на сайта bulgarienparatroopers. Eu), обясних подробно и доста изчерпателно, защо е невинен и неправомерно и незаслужено оклеветен Мильовски.

Алчните и ненаситни мекерета (в останките на БА), бяха застрашени от него да не получат тльстите си комисионни от спечелилата фирма за доставка на парашути (какво значение има за тях безопастността и живота на едни там ….парашутисти?) А, такива неща не се прощават. И …. какво друго им оставаше, освен да смачкат, унижат и ликвидират дръзналия да се опълчи на статуквото? Ей, тъй просто за назидание на останалите!

„Фуражните тикви”, продукт на едно друго време, снишили се и приспособили се към новите реалности….. бързо влязоха в час – щом всички други могат, на всички нива в държавата, да крадат и грабят, защо пък ние да не можем? С какво сме по-некадърни от тях, пък и на кого ли му пука за армията?

И…и никак не им беше трудно, да приложат древната и изпитана „максима”, абе ние да впрегнем цялата репресивна машина и да го наклепаме, унизим и унижим, пък той нека да доказва, че няма сестра.

Е, той доказа по безспорен начин, че няма,……. ама на кого му пука?

Ще може ли да обясни на невръстната си дъщеричка, която разплакана е задала на майка си въпроса

Да…. „ТЕ” отново победиха, като съсипаха живота на този достоен за уважение офицер, дръзнал да се изправи, срещу мафията в пагони и не само; унижиха и съсипаха и семейството му, заклеймявайки го като престъпник и алчен (обърнете внимание) лобист за друга фирма участвала в поръчката за закупуване на парашути с цел набавяне облаги за себе си. А той нещастника даже собствено жилище няма.

Е, за съжаление, намериха се и предатели парашутисти…той бе предаден от хора с, които е служил дълги години (естествено, досещате се срещу съхранение и устройване на „по-топло и доходоносно местенце”. Те наследниците на „Юда” са като хамелиони, менят се и се обръщат се на 180%, само и само да са в полизрението на силните на деня. Какво значят там някакви си категории, като приятелство, лоялност, мъжкарско поведение и достойство?

  

Специалните сили: На върха на копието

Успяхме да си извоюваме особено място в архитектурата за националната сигурност, най-вече при изпълнението на реални задачи, свързани с противодействието на тероризма, заяви командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев
– Господин бригаден генерал, навърши се една година от церемонията по преподчиняването на Специалните сили от Сухопътни войски на началника на отбраната и обособяването им като основна отделна част на Българската армия. Какво бе най-характерното в бригадата за този период?
– Да, на 1 февруари м.г. беше официалната церемония, но реално решението влезе в сила на 17 декември 2016 г.
Ако трябва да го кажа с едно изречение, то беше в заглавието на един материал във в. „Българска армия” – „2017-а – годината на Специалните сили”. Много неща се случиха. Категорично, сега, от дистанцията на тази една година, мисля, че всичко е било за добро. Ние следваме един път, който вече е утвърден от НАТО, а и в световен мащаб. Случващото се и в организационен аспект, и от новите възможности пред нас показва, че това е правилното решение. За поредна година ние бяхме в реално бойно дежурство с офицери и с Тактическа група в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО. Правим всичко, което е според възможностите ни и спрямо оборудването и снаряжението, с което разполагаме. Сертифицираме Тактически групи и влизаме в дежурства, но трябва да сме обективни пред себе си, както и пред съюзниците, и да кажем, че това го вършим с някои национални ограничения, които ние сме заявили. Те са не заради нивото на нашата индивидуална и колективна подготовка, а с липсата на определени възможности, свързани с оборудването и снаряжението. С тези особености категорично изпълняваме задачите си.
Освен това – през цялата година ние имахме постоянно дежурни сили и средства по изпълнение на националния план за противодействие на тероризма. Участвахме в реални ситуации, които възникнаха през годината – за едни от тях се знае, за други се вдигна ненужно напрежение. А някои не са известни и според мен това е по-правилният подход. Ние успяваме реално да поддържаме тези сили и средства в такава готовност, че те незабавно да изпълняват задачи. За мен най-добрата оценка за бойната готовност беше точно при възникването на тези ситуации. Почти през цялата година ние изпълнявахме задачи в две направления на приграничната полоса на българско-турската граница. В момента обстановката е коренно различна от предходни години. Да, влияят цялостни глобални политически процеси. Но нашето присъствие там в голяма степен допринася в момента състоянието да е много по-спокойно. Ние даваме всичко от себе си, за да оказваме съдействие на МВР, и изпълняваме самостоятелни и съвместни задачи.
Традиционно цялата година беше изпълнена с много съвместни подготовки и учения на територията на България и извън пределите на страната. Не сме намалили с едно учение тези от предходната година и това е нашият девиз – може да увеличаваме ученията, но не и да ги намаляваме.
Важно е да отбележа, че организирахме и проведохме през септември в Пловдив годишна конференция на командирите на Силите за специални операции на НАТО, едно голямо доверие и оценка за това, което ние правим през последните години като развитие, като Сили за специални операции. А и е кредит, който ни се дава за това, което предстои да извършим.
За първи път в нашата 75-годишна история вече ни се гласува доверие да изпълняваме задачи извън територията на страната като Сили за специални операции, естествено, в легитимни операции на Алианса. Това е изключително важно и показва, че всички онези промени, които направихме през последните една-две години, са ни довели до по-голям професионализъм, а не са били самоцел.
Естествено, има още какво да се направи в организационното изграждане, но се надявам, че това предстои през тази и следващата година.
– Доколко е осигурена бригадата с финансови средства през тази година?
– Още през 2017 г. ние вече имахме обособена подпрограма в рамките на основна програма 1. Миналата година изпитвахме доста сериозни затруднения, поради това, че промените в Закона бяха приети в края на 2016 г. С някои допълнителни решения се осигуриха финанси и средства, за да завършим нормално годината и да участваме във всички планирани учения и подготовки. Тази година съвсем нормално беше преминат процесът на планиране и бюджетиране и ние влизаме в нея много по-спокойно. Вече сме с отделна основна програма към Министерството на отбраната, което е огромна стъпка в развитието на Специалните сили. Бих казал, че в това отношение ние изпреварваме организационното ни изграждане. Имаме значително увеличение на средствата. И тази година ще се работи много по-лесно, което показва, че подходът е правилен и не мога да не благодаря и на Министерския съвет, защото той гласува рамката на бюджетната програма на Министерството на отбраната.
– Ще продължите ли с конкурсите за приемане на нови войници и през тази година?
– Съвсем скоро изтече срокът за подаване на документи на кандидатите и в момента тече последният конкурс. Надявам се отново на 100 процента да попълним отпуснатите места. Сега ще се освободят длъжности за войници, защото новопроизведените сержанти ще заемат назначенията си. Очаквам през втората половина на годината да обявим отново конкурси и окомплектоваността с войници да стане със сигурност над 95 процента по щат. При нас има доста повече кандидати, ако се сравняваме с други формирования. Но поради спецификата на службата медицинските прегледи са изключително сериозни, особено за т.нар. длъжности за летателен състав, които изискват годност за извършване на парашутни скокове. За съжаление, много кандидати не успяват да преминат тези прегледи. Причините са ясни – все по-малко хора поглеждат към военната професия, а, от друга страна – поради особеностите на живота през последните години младото поколение е по-малко подготвено физически. Но трябва да се търсят и резерви за намаляване на критериите, защото в края на краищата едно е да избираш от 1000 души за 50 длъжности, а друго е от 100 – за 50 длъжности. Ние правим необходимото – пропагандна кампания, участие във военно-патриотични мероприятия, честване на годишнини от събития, атрактивни сме и имаме кандидати. Но това, към което ще се стремим да променяме от тук нататък, е да търсим начини и път войниците за Силите за специални операции да се набират от действащи военнослужещи от другите видове въоръжени сили. Това е нормалният процес, установен от нашите партньори. Години трябват един младеж, който идва от цивилния живот, да го обучим за оператор от Силите за специални операции. Съвсем друго е, ако вземем подготвени войници, най-добрите. Тогава обучението им ще изисква много по-малко време и по-малки ресурси. Това е много по-икономически изгодно за нас, за армията и за страната.
– Променя ли се съотношението между сержантите и войниците в бригадата?
– Това е част от организационното изграждане и промените, които ние в рамките на следващите години се стремим да направим. Смятам, че успяваме за момента с бързи темпове да го постигаме, да наваксваме изоставане от десетилетия. В страните от НАТО и в световен мащаб основата на Специалните сили е сержантският корпус. Има страни, в които в Специалните сили почти няма войници. Нормално е сърцевината да е от сержантския състав, от инструктори по различни видове подготовки. Защото една от трите основни мисии на Специалните сили е военното подпомагане, необходимо е ние да разполагаме с изключително добре подготвен инструкторски сержантски състав. Точно поради това направихме тези промени и много войнишки длъжности бяха преобразувани в сержантски. През цялата година вървяха модули и курсове и около стотина войници получиха първо сержантско звание. По-важното е, че ние успяхме да получим такъв статут на нашия Учебен център, който му дава право да провежда тези сержантски модули. Така сме затворили цикъла – имаме възможност да обучаваме войници и те да заемат сержантски позиции.
– Кои са най-важните събития за бригадата през тази година?
– Това, което казах за дежурствата със сили и средства за НАТО, продължава. Предстоят подготовки, международни и национални учения. Ще изпълняваме задачи в приграничната полоса дотогава, докато е необходимо. Ще работим така, че да развиваме новата ни бюджетна програма, която вече имаме. Сега предстои да сертифицираме поредната Тактическа група.
Но най-вече за тази година ние вярваме и правим всичко, което е по силите ни и зависи от нас, да завършим основния процес, свързан с организационното изграждане на Силите за специални операции. Убеден съм, че през тази година България най-накрая ще има Командване на Силите за специални операции. Защото вече останахме последната държава в НАТО, която няма такова командване. Имаме силите и средствата. Необходимо е реално да изясним веригата за командване и управление и за използването на Специалните сили, така че вече да имаме максималния ефект от програмата и ресурсите за подготовка. Не мога да не изкажа съжаление, че промените, отлагани във времето, стават бавно. Но мисля, че за една-две години се направи доста и трябва още малко да завършим този процес. Категорично искам да кажа, че ние успяхме да си извоюваме и да си утвърдим наше особено и специално място в архитектурата за национална сигурност на Република България. А това стана с нашата работа, с нашата ефективност и на границата, и във всички учения и подготовки, и най-вече при изпълнението на реални задачи, свързани с отговорностите ни по националния план за противодействие на тероризма. Вече няма нещо извънредно, което да се случи в страната, което да изисква действия от сили и средства от архитектурата за национална сигурност и Специалните сили на Българската армия да не са на острието на копието. Това е най-голямата оценка за развитието ни в правилната посока.
– Ще отбележите ли 75-годишнината от основаването на Парашутната дружина?
– Славната Парашутна дружина е формирана на 18 март 1943 г., така че ще честваме 75-годишнината от основаването на Силите за специални операции на Българската армия. Гарантирам, че подобаващо ще отбележим тази годишнина със съответните мероприятия, които ще бъдат проведени около датата 18 март. Ще отдадем заслуженото и на основателите на Специалните сили, на тези, които загинаха във Втората световна война, и на всички останали, които служиха в различните формирования в етапите на нашето развитие, тези, които отдадоха живота и силите си за това, което сме ние днес.
Пристигат парашути тип „Летящо крило”
До края на април т.г. в 68-а бригада очакват да получат над 70 нови парашутно-десантни системи тип „Летящо крило” за бойно използване. Както те, така и доставените през лятото на 2015 г. парашути с кръгъл купол МС-6 – американско производство, са по програмата на САЩ FMF (Foreign military financing).
Тези парашутно-десантни системи, които имаме и са годни за експлоатация, може и да не са достатъчно, но ръстът е 2,5 пъти по-голям от предишни години. Предстои до края на април реално да завършим процеса на получаване на парашути по програмата FMF, посочи бригаден генерал Явор Матеев. До края на лятото воините от 68-а бригада трябва да усвоят новата система и да започнат нейната експлоатация. Направени са планове на курсовете за подготовка, за сертифицирането на инструкторите от формированието и други конкретни разчети.
Ще има нова сграда на полигона
При посещението си в 68-а бригада „Специални сили” в началото на август 2016 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че учебният център „Црънча” ще бъде не само ремонтиран, но след проект ще бъде построена и нова сграда. Ще започнат и някои ремонти в района на формированието в Пловдив. Какво се е случило оттогава досега?
Министерството на отбраната е получило незабавно средства след решение на Министерския съвет. Поради тежките процедури на обществените поръчки и някои бюрократични проблеми се извърши само проектиране, но не се реализира реалното изграждането на проекта, обясни командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев.
Той си е поставил за задача въпросът да бъде решен и вече е започнал процесът на извършването на няколко стъпки с обществените поръчки. И да бъде изчистен целият този механизъм предварително, за да не се загубят пак средствата. Иначе категорично имаме уверението на министър-председателя, защото реално той пое инициативата предния път, че когато сме готови, обещаните пари ще ни бъдат отпуснати, за да реализираме този проект. Това е една от задачите, които стоят пред нас, допълни командирът на бригадата.
Заделени са средства за коренно подобряване на материалната база в основния район на формированието в Пловдив. В края на миналата и в началото на тази година вече е извършена цялостна подмяна на водопроводната мрежа. Поставили сме си за цел да решим и проблемите с отоплението. Като ремонтираме материалната база, обобщи бригаден генерал Матеев, ние подобряваме социалния статус на военнослужещите по време на работата им в казармата.


Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ЦОНЧО ДРАГАНСКИ

 

 

Бригаден генерал Явор Матеев: „Специални сили“ получават възможност да се доближат до утвърдени евроатлантически стандартиСнимка: Информационна агенция "Фокус"Бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: От днес 68-ма бригада „Специални сили“ е отделна основна част на Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. С приетите в Закона за отбраната и въоръжените сили промени, бригадата е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, юридическо лице на бюджетна издръжка. Бригаден генерал Матеев, какво наложи тази промяна, обективни или субективни са причините?
Явор Матеев: Тази промяна назрява не от днес и вчера. Тя назрява от доста години. За нейното осъществяване работиха в рамките на повече от десетилетия много хора. Началникът на отбраната днес подчерта, че е било крайно належащо и тези промени са се случили и във връзка с изключително променящата се среда за сигурност през последните години. Така че причините са от различен характер.
Водещ: Да разбираме, че не става дума за чисто административен акт, а за реални промени в организационен план, така ли?
Явор Матеев: Разбира се. С тези промени категорично българските Специални сили получават възможност в своето организационно развитие да се доближат вече до утвърдени евроатлантически стандарти, стандарти на пакта, към който ние принадлежим, стандарти вече установени в световен мащаб. Това ще доведе, разбира се, до много по-добро планиране на бюджета, осигуряване, изключително подобряване на командването на управлението и най-вече до начина на използване на специалните сили, за повишаване на тяхната оперативна съвместимост и техните оперативни възможности.
Водещ: Преминаването на „Специални сили“ пряко на подчинение на началника на отбраната, означава ли че те ще изпълняват отделни задачи от Българската армия?
Явор Матеев: По принцип силите за специални операции, не само в България, а и в страните от Алианса, в много случаи се налага да изпълняват задачи и да провеждат операции преди задействането на останалите компоненти от армиите и въоръжените сили. Разбира се, при голяма част от случаите силите за специални операции, според ситуацията, ще участват и в рамките на съвместни операции, в които ще координират своите действия с останалите компоненти на въоръжените сили, командванията на трите вида въоръжени сили.
Водещ: Преструктурирането ще


даде ли възможност за по-бързи реакции и в кои случаи това ще бъде важно?
Явор Матеев: Принцип е в армиите от НАТО командирът на Специалните сили по линия на командването и управлението да има директна връзка и комуникация, да получава задачите си директно от най-висшия военен в страната. Това донякъде допълва и отговора на предния ви въпрос. Разбира се, чрез такава директна командна верига за управление и поставяне на задачи, силите за специални операции ще имат много по-добра възможност мигновено да отговарят на възникнали предизвикателства, да планират и провеждат операции. Това неминуемо ще повиши до голяма степен нашите възможности по изпълнение на редица задачи, свързани с неутрализиране на съвременните рискове и предизвикателства, които стоят пред страната и пред въоръжените сили. По този начин категорично, много по-добре ще могат да се изпълняват нашите задачи, свързани с Националния план за противодействие на тероризма, задачи свързани с недопускане на нелегално влизане на мигранти на територията на страната и т.н. Разбира се и много по-добре ние ще можем да си партнираме и да взаимодействаме, да работим заедно със специализираното формирование за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи. Примери като тези, смятам че са основателни и не може да не бъдат взимани предвид при взимането на едно такова решение.
Водещ: Разбираме, че тази промяна, на която станахме свидетели днес, е част от първия етап от организационното изграждане и развитие на силите за специални операции. Какво да очакваме при втория етап от промените?
Явор Матеев: Да, действително това е начало на първия етап от по-нататъшното организационно развитие на силите за специални операции. Това е само началото. Ние трябва в много кратки срокове, до края на тази година да приведем редица наши доктрини, стандарти, направления, регламентиращи документи, в съответствие с евроатлантическите изисквания, в съответствие със съвременните предизвикателства на един следващ етап, който по нашата програма, която има пълна подкрепа от командването на Алианса, ние предвиждаме всички сили и средства на Българската армия, които могат да носят определението „специални сили“, организационно да бъдат обединени в едно компонентно командване на специалните операции.
Водещ: Стана дума, че промените засягат и бюджетната издръжка на специалните сили. По-стабилни финансово ли ще се чувствате оттук нататък с тези промени?
Явор Матеев: В средата, в която живеем в момента, в икономическите реалности, няма как да кажем, че ще се чувстваме от днес категорично много по-финансово стабилно. Но при всички положения ние вече имаме отделна бюджетна програма, можем сами да планираме и разходваме по най-целесъобразния за нас начин, заделените ни финансови средства. Но нещо, което смятам, че е по-важно – подготовката ни, не само в рамките на бригадата, но съвместната ни подготовка с други формирования от Българската армия, които за в бъдеще, както вече говорихме, могат да бъдат част от общото командване на специалните сили, ще бъде много по-целенасочена, средствата ще се изразходват по-прецизно, по-икономично и по-целесъобразно. Което смятам, че също не е маловажно.
Водещ: Как оценявате мотивацията за работа на военнослужещите в 68-ма бригада „Специални сили“, в каква кондиция е бригадата?
Явор Матеев: Днес беше споменато от по-старши командири и началници, че те намират бригадата в отлична кондиция. Така че, смятам че тяхната оценка е обективна. Моите лични впечатления са, вие знаете за тези промени се говори от миналата година, вече бяха извършени редица дейности, които значително подобриха организационния живот в бригадата, и възможностите за действие на формированията. С тази историческа промяна в организационното изграждане и развитие аз категорично виждам, че всички мъже и жени от специалните сили гледат много по-ведро на настоящето и с по-голям оптимизъм в бъдещето.
Водещ: Т.е. да очакваме, че мотивацията тепърва ще се засилва?
Явор Матеев: Разбира се, това е така, но мотивацията ще се повишава не само при нас, а и в Българската армия като цяло. Естествено, необходими са дългоочакваните промени, промени от гледна точка на подобряване на социалния статус. Най-вече превръщането на войнишката професия в конкурентоспособна на пазара на труда в България. Смятам, че това е нещо, което трябва да се случи, за да тръгне напред мотивацията в цялата Българска армия.

Страница 1 от 3

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии