facebook3

Ние поддържаме непрекъсната готовност да се върнем с формирования на толкова направления в приграничната полоса, на колкото е необходимо, казва бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-ма бригада „Специални сили”.

Едно интервю на Цончо Драгански, в. «Българска армия»

– Господин бригаден генерал, от 1 февруари т.г. 68-а бригада „Специални сили” официално бе обособена като отделна основна част от Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. Какви промени настъпиха в подчиненото ви формирование от тази дата и как те се отразяват на бойната подготовка?
– При всички положения разликата се усеща, въпреки че все още не е такава, каквато искаме да бъде. Има редица промени. Например вече сме второстепенен разпределител на бюджетни средства. Ние изпълняваме много задачи, свързани с противодействие на терористични заплахи. Измененията в Закона юридически ни дават такива възможности. Вече имаме и Учебен център за подготовка на сержанти… Но разликата е най-вече в бързината на изпълнение на задачите. Аз съм убеден, че след време, когато промените вече се уталожат и всички останали основни елементи от въоръжените сили свикнат с новата структура на Българската армия, говоря по отношение на мястото и ролята на Специалните сили, всичко ще бъде още по-добре.


– Защо толкова много желаехте бригадата да има свой Учебен център за подготовка на сержанти?
– Нашият учебен център има правото да подготвя военнослужещи – редници и ефрейтори, за присвояване на първо сержантско звание. Това е много важно за нас, защото ще можем да преминем към по-голяма професионализация. Като цяло, Силите за специални операции в Алианса и в световен мащаб са изградени изключително от сержантски и офицерски състав. Естествено, че няма как веднага да направим същото и при нас, но ние се стремим към това от тук нататък. Много важно е съвсем скоро да увеличим сержантския състав, защото в голямата си част нашите добри войници – ефрейтори, вече служили над 15 години, са инструктори по различни специалности. Така съотношението между званията при нас ще прилича на това при Специалните сили в НАТО и ще сме оперативно съвместими и съпоставими. Това е начинът да постигнем по-голям професионализъм.


- Какви други предимства за вас има този Учебен център?
– Ние водим много специфична подготовка, която не се провежда никъде другаде. Най-първоначалните умения и навици


за войници и някаква обща войскова подготовка за сержантския състав можеше да бъде и на други центрове. Но ние сега сме се постарали дори и този вид подготовка да водим при нас, да провеждаме първи и втори модули за етапите на обучение и получаване на съответен сертификат, който ни дава право за присвояване на първо сержантско звание. В обучението използваме нашите инструктори от Учебния център, но когато е необходимо, привличаме подготвени специалисти от бойните формирования на бригадата. И постигаме голям ефект, защото досега нямахме възможност за такава специализирана подготовка. Затова ние сме изключително удовлетворени от това решение, зад което застана и военното, и политическото ръководство на Министерството на отбраната.


– Водите ли вече такава подготовка и какви резултати имате?
– Ние не само, че вече водим тази подготовка, но завършихме два модула и продължаваме следващите два за обучение на войнишки състав. Имаме готовност, когато от 1 юли влязат в сила измененията в щатно-длъжностните разписания, веднага да направим съответните промени и да повишим професионализма в бригадата. Но необходима е и промяна в статута на нашия Учебен център, защото той е съизмерим с другите такива центрове. Това е необходимо и то ще бъде направено.


– Какви други промени настъпиха в бригадата?
– Успяхме да извършим някои щатни промени, които ни дадоха възможност да освободим операторите – военнослужещите от бойните формирования на Силите за специални операции, от някои по-второстепенни задачи. Те не бяха свързани пряко с изпълнението на основните им мисии и задачи и им отнемаха от времето. Това е голяма промяна. И от 1 март разликата вече се усеща значително. Тези хора се фокусират изключително върху изпълнението на задачите, свързани с подготовката и носенето на дежурството за Силите за отговор на НАТО, изпълнението на националния план за противодействие на тероризма и недопускане на нелегалното навлизане на мигранти на територията на страната. И най-вече – все по-ефективно се води всекидневният учебен процес, по-пълноценно е участието в учения и подготовки на територията на страната, било национални или международни. Разликата е огромна с тези промени и това значително се усеща от личния състав. Да не говорим за веригата за командване и управление, която вече се доближава до стандартите на Алианса и до тези, утвърдени в световен мащаб. Надявам се с още малко промени вече напълно да сме съвместими от гледна точка на веригата за командване и управление на Специалните сили. Създаването на Командване на специалните операции няма алтернатива. Така е навсякъде в НАТО и по света.


- Не е тайна, че и в 68-а бригада има свободни длъжности за военнослужещи. Предвиден ли е конкурс за подбор на нови войници?
– В бригадата е отпусната квота за набиране на военнослужещи. Като командир не мога да бъда доволен от бройката, но се надявам до края на годината да имаме възможност за още един конкурс, а догодина – и друг, по-сериозен. Постарахме се да направим една хубава кампания за набирането на военнослужещи от цивилни граждани. От собствен опит съм разбрал, че въпреки някои обективни причини в момента, свързани най-вече със заплащането, със социалния статус и т.н., е необходима по-голяма пропагандна кампания за армията, да не говорим за Силите за специални операции. Убеден съм, че службата ни е много рискова и много тежка и първостепенната причина да кандидатстват при нас не е заплащането. Много млади хора идват заради своето родолюбие, заради обичта си към тръпката и риска. И мога да ви кажа, че за първи път имаме повече кандидати, отколкото са обявените места. Надявам се, че тези, които са преминали високите медицински изисквания и са издържали изпитите, но останат след подбора, ще можем след това да ги приемем в редиците на Специалните сили при следващия конкурс. Грехота е да не вземем такива хора.


– А приемате ли в Специалните сили военнослужещи от други формирования на Българската армия?
– За в бъдеще ще предложим такъв начин на окомплектоване, който се прилага навсякъде в Силите за специални операции на нашите съюзници и в световен мащаб. Основно това да става с кадрови военнослужещи от Българската армия, а не с цивилни лица, защото така е много по-ефективно, и средствата, които ще се влагат, са по-малко. А съответно – качеството ще бъде много по-голямо. По този начин се набират Силите за специални операции навсякъде. Защото подготовката на един войник за Специалните сили, приет като цивилен гражданин, отнема години. Не е необходимо да се хвърлят такива излишни средства. Нормално е хората, които са най-добри от видовете въоръжени сили и от други структури, да идват при нас. Настоящето и бъдещето го налагат. Убеден съм, че Силите за специални операции ще продължават да се развиват и в качествен, и количествен аспект.


– Военнослужещите от бригадата изпълняваха задачи на границата по противодействие на нелегалното навлизане на мигранти на територията на страната. Как това повлия на бойната ви подготовка?
– Да направя едно уточнение – Силите за специални операции изпълняваха специфични задачи на много места на приграничните полоси, не буквално на граничната бразда. Искам дебело да подчертая, че това наше участие ни повлия изключително позитивно. Този тип реални задачи, свързани с изпълнение на конкретни елементи от мисиите на Силите за специални операции, повиши с нива бойната ни подготовка. Ние не можем да не бъдем доволни, че като противодействаме на нелегалното навлизане на мигранти на територията на страната, пазим Родината и същевременно многократно повишаваме нивото на бойната подготовка на нашите формирования. Участието ни там е категорично на базата на реални данни и факти. От друга страна, ние непрекъснато усъвършенстваме взаимодействието на нашите структури с тези на Гранична полиция, както и със структурите от други ведомства от архитектурата на националната ни сигурност.


- Имате ли възможности отново да се върнете на приграничната полоса?
– Ние поддържаме непрекъсната готовност да се върнем с формирования на толкова направления в приграничната полоса, на колкото е необходимо. Така е направена планировката в бригада „Специални сили” за цялата 2017 г. – по всяко време, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 12 месеца в годината ние имаме заделени необходимите ресурси от личен състав за изпълнение на задачи в приграничната полоса по възпрепятстване на нелегалното навлизане на мигранти на територията на България. Задачите, свързани с неприкосновеността на границите на Родината ни, са №1 за Специалните сили. По никакъв начин участието ни там няма да възпрепятства изпълнението на всички планирани и поети ангажименти в учения и подготовки у нас и в чужбина. Даже напротив, ние постоянно предлагаме те да са все повече и повече. А що се отнася до участието ни на границата, за нас няма по-добра и реална подготовка.

***

Бригаден генерал Явор Матеев е роден на 5 декември 1967 г. в София. Завършил е ВНВУ „Васил Левски”, ВА „Георги Ст. Раковски” и Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон. Заемал е различни длъжности в Специалните сили. Бил е началник на отдел „Съвместни съоръжения и координационни дейности” и заместник-директор на Дирекция „Съвместни съоръжения и координационни дейности” в Щаба на отбраната. Военен парашутист първи клас с над 500 парашутни скока. От 24 ноември 2015 г. е командир на 68-а бригада „Специални сили”.

***



В очакване на нови парашути “летящо крило”

17 май 2016 г. може да се нарече историческа дата за 68-а бригада „Специални сили”. На този ден от транспортния самолет С-27 J „Спартан” военнослужещи направиха първите скокове с американските парашути МС-6 с кръгъл купол за бойно използване, доставени по програмата FMF(Foreign military financing). И това се случи след един доста дълъг период на очакване, защото германските парашути RS-4/4Т с принудително отваряне и SOC-TW-7 (тип „Летящо крило”) бяха получени през…май 2005 г.
Броят на парашутните системи е все още недостатъчен, но той е 2,5 пъти повече от тези, които имахме преди това. Така можем да водим много по-добра въздушно-десантна подготовка, значително сме улеснени да провеждаме по-ритмичен парашутно-скоков процес, работим по-спокойно и изключваме предпоставки за рискове, обясни командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев.
Сега се очаква пак по програмата FMF да бъдат получени парашути тип „Летящо крило” за бойно използване. Те дават възможност за скокове на операторите от Специалните сили с цялото си въоръжение и снаряжение. В момента вървят необходимите процедури и вероятно до 6 месеца ще започне доставката на тези парашути, и то по-голям брой от сегашните SOC „Летящо крило”.
Излезли са обаче от ресурс т.нар. преходни парашути. Те са с кръгъл купол и позволяват скокове на „ръчка”. Така се преминава от използване на парашути с кръгъл купол към скокове с парашут тип „Летящо крило”. Ние сме направили необходимите постъпки. От една страна, срещаме много сериозно разбиране от някои структури от МО, но имаме затруднения, които се надявам да бъдат изчистени. Става въпрос за нищожни суми. Ние знаем какво искаме като параметри, ще ги заложим и ще държим те да се спазват, посочи бригаден генерал Матеев.
Надеждите са тези парашути да бъдат закупени още тази година. В противен случай направо ще се обезсмисли големият брой тип „Летящо крило”, които ще получим, защото няма да имаме възможност да подготвим хора, преминали обучение на преходен парашут. А такива специалисти са ни изключително необходими във връзка с новите задачи, които се поставят на Силите за специални операции, във връзка с това, че трябва да подготвяме цели формирования, които да изпълняват бойни задачи с парашути тип „Летящо крило”, заяви командирът на 68-а бригада.

ПОРЕДНИЯТ ФАРС. КОЙ ЗАБРАНИ? …….ИЛИ ЗАЩО НЕ БЕШЕ РАЗРЕШЕНО ОФИЦИАЛНОТО ЧЕСТВАНЕ НА „74-ТА ГОДИШНИНА ОТ ФОРМИРАНЕТО НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА – ПЪРВОТО ПАРАШУТНО ПОДЕЛЕНИЕ В БА”

         На 18-ти март 2017г. се навършиха 74 години от паметната дата 18.03.1943г. когато с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия парашутисти, да се формира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА.

         По традиция на тази дата парашутистите от БА и ветераните – парашутисти от различни поколения ежегодно, тържествено честваме рождената дата на своя род войски.

         На този ден ние скланяме глави и отдаваме заслужена почит пред подвизите и героизма на българските парашутисти. Защото постигнатите резултати и успехи през годините са основание за самочувствие и за заслужен авторитет.

         Поводът да взема отношение относно празнуването на „18-ти март – Рождената дата на парашутизма в БА” този път е забраната (не даване разрешение) за тържествено й честване.

         Уважаеми г-н Министър на отбраната, уважаеми г-н Началник на отбраната, КОЙ? и ЗАЩО ЗАБРАНИ честването на 74-та годишнина от формирането на Парашутната дружина – Първото парашутно поделение в БА”?

         Твърденията, че се прави с цел икономия (не разхищаване) на средства, няма как да бъдат приети, по простата причина, че за едно тържествено честване от подобен род не се изискват никакви средства – едно построяване, поднасяне на венци на паметника на загиналите парашутисти и тържествен марш не водят до Разхищение, а на нас друго и не ни е необходимо. За провеждането на други мероприятия по време на тържества по случай празници винаги са ни помагали родолюбиви българи и по-заможни бивши парашутисти. Така щеше да бъде и сега. Ние добре съзнаваме, че Военното формирование, нито има, нито може да си позволи да разхищава средства за празници.

         Не са приемливи и мотиви, че датата на честването е съботен (неработен) ден. Рождените дати не се избират, те се случват.

         Да се забрани тържественото честване на тази историческа дата е кощунство. Това е жестока обида за поколения парашутисти, това е гавра с историята на един род войски, чийто предшественици (Парашутната дружина) с високия си боен дух, проявения героизъм и мъжество по бойните полета на Втората световна война, записаха славни страници във военната летопис на България.

         Вие не само ни обидихте, нас живите парашутисти и разплакахте тези с по-напреднала възраст (сърцеразделателно е да гледаш сълзи в очите на тези корави мъже), но……. което е още по-страшно Вие поругахте (потъпкахте) историята на парашутистите в БА.

         Вие господа се изгаврихте с паметта на:

         -загиналия първи български парашутист през 1942г. при обучението на българските парашутисти в Германия;

         -59-те загинали, 151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот при участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война;

         -15 –те парашутисти загинали в мирно време при изпълнение на войнския си дълг;

         -18-те загинали български спортисти – парашутисти при подготовките и участие в Републикански, Европейска и Световни първенства.

         -4-мата български парашутисти загинали в Ирак при изпълнение на мисии зад граница.

         Това е тъжната равносметка!

         Затова и НИЕ ежегодно отбелязваме празниците си под надслов – „НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН –ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ” и им отдаваме заслужена почит. Е няма забрана, която да ни попречи да го правим и за напред.

         Ако Вие господа сте загрижени, как ще Ви приеме бъдещето, какво място ще Ви отреди Историята, не тръгвайте със забрани и потъпкване на паметта, на хората загинали за Отечеството ни!

         За жалост никой не е извън Миналото и не е възможно да се продължи напред, ако не се уважава отминалото време.

         Недопустимо е оскърблението на най-светите чувства, паметта на героите, което е по-лошо и от смъртта!

         Лесно е да се каже: - „Живите нека живеят, а на мъртвите лека им пръст! Но е гротеско, обидно и пошло.

         Беше ни забранено провеждането на състезанието по „Парашутен многобой” (известно като „Рамбо”, с дългогодишна история), което беше венец на подготовката на парашутните поделения в БА, по време на което, когато стана международно, громяхме всички участници (в т.ч. и най -успелите отбори на ССО на страни-членки на НАТО) и допринасяхме за издигане престижа на БА у нас и в чужбина. Оправданието липса на средства…е как да е приехме го!

         Но няма да приемем да ни се забранява да честваме празниците на парашутистите! С Вас или без Вас, ние пак ще ги празнуваме, но по-добре е това да е официално и съвместно с Ваше участие!

Българските парашутисти не са "партизани" нито престъпници, че да честват своите празници скрити като престъпници!

         Моля Ви не допринасяйте с действията си да си мислим, че „нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено”.

         Независимо от опитите на НЯКОЙ от ръководството на БА със задкулисни игри за пореден път да унижат и обидят парашутистите от БА, ТЕ Със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, с любов, жар и дръзновение ще продължават да отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството ни – Република България.

19.03.2017г.                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС

Гр. Пловдив                           НА СДУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА                                                                   БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                             О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

      


  

         П.П. Накрая ще си позволя да Ви припомня накратко историята на парашутизма в България, която поругахте.:

         1. ПОДВИЗИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:

         След включването на страната ни във Втората световна война, като съюзник на Антифашистката коалиция, по настояване на самите парашутисти ( на няколко пъти писмено), на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната дружина да бъде включена в състава на Първа българска армия, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев.

         От тогава е положено началото, на бойното използване на парашутните поделения в БА.

         Парашутната дружина участва в бойните действия в състава на 1-ва армия от 18 октомври до 23 ноември 1944г., като се сражава в боевете при вис. Стражин, Страцинската укрепена позиция, хребета Старо Нагоричино и Куманово, през първия период на войната, а две нейни подразделения (взводове ) и през втория период на войната в Унгария, като охрана на щабовете на двата пехотни корпуса на на 1-ва БА.             По ирония на съдбата, първото бойно използване на българските парашутистите е срещу тези, които са ги обучавали. По време на Втората световна война, Българската Армия получава заповед, да прекъсне пътищата на отстъпление на германските войски от Гърция. Зле въоръжената ни армия, е спряна на няколко места от добре укрепени линии. На най-трудното направление Страцин – Стражин е хвърлена Парашутната дружина. Тя проявява изключителен и невиждан героизъм.         На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. Срещу силно укрепените немски позиция на хребета Стражин, парашутистите изпълняват две атаки. Первата е рано сутринта и е неуспешна, а втората започва около 15.00ч. след обяд и при нея са изпълнени по-голямата част от поставените задачи, като са увладени важни точки от противниковата отбрана.      Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигнато с цената на 35 убити(на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени.

         За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.

         През първата фаза на участието на българските парашутисти във войната срещу хитлеристка Германия загиват общо 56 войници, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цял живот. Това са твърде големи загуби, възлизащи почти на 50% от личния състав на дружината.

         На основание служебно Писмо N – IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се сформират два взвода с общ състав 82 души, които вземат участие във втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска армия, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са използвани за охрана на щабовете, но по-късно са изпратени на предната линия и използвани за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна операция на малки групи многократно е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, за да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с различни групи няколко пъти в разположение на противника по време на пойски, като на личната му сметка са записани петима пленени немски войници и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на практика за първи път се използват в реални бойни действия парашутистите за изпълнение на разузнавателни задачи.

         През втората фаза на бойната загиват общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях заради проявеният героизъм е оказана честа да бъдат погребани на родна земя.

         151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

         Нека Ви припомня само два епизода от войната :

         -първият - геройската смърт на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай. По време на втората атака на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер. Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:

„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ.Смърт на фашизма”;

         -вторият-за проявения героизъм по време на сраженията при Сражин и Страцин целият личен състав на Парашутната дружина, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по- горно звание и всички са наградени с орден за храброст, а командирът на Дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г.е произведен в чин майор.

         В следвоенния период 1945 1951г. независимо от това, че Парашутната дружина претърпява различни организационни и кадрови промени, ръководството на БА продължава да се отнася с уважение и да почита по достойнство оцелелите от войната.

         На 30.12.1945г. със заповед N-396 по Първа Българска Армия, 28 парашутисти са наградени с втори „Орден за храброст”.

         На 25.04.1947г. със Заповед N-32 на регентите, 9 офицера от Парашутната дружина са наградени с „ Орден за храброст – IV степен”.

         През лятото на 1946г. започва така наречената „чистка на царските офицери в армията”. Под ударите и попадат и по-голямата част от офицерите на Парашутната дружиха – ето го първият незаслужен удар по парашутистите, доказали своята преданост към родината.

         2.НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:

         С гордост трябва да споменем и участието през 1970 г. на двете парашутни бази В БА под командването на подполковник Анастасов в учението „Братство по оръжие”. Въпреки ниската облачност (под 200 м.) и отказа на сродни формирования на другите съюзни армии, ЕДИНСТВЕНО 180-те българи напускат самолетите АН – 12 и изненадвайки наблюдателите на учението се приземяват пред трибуните. На въпроса на маршал Гречко какви са тези, извършили този сложен и опасен десант, тогавашният български военен министър – армейски генерал Добри Джуров отговаря „Това са моите специални войски дислоцирани на Балканите”.

         На 05.10.1972г.със НЗ N-УК 0554 командирът на 68УПРБ подп.Анастасов е произведен в звание полковник, което е прецидент, тъй като длъжността му е подполковническа. Това изключение е направено, за активното му участие и отлично представяне на базата в учението „Братство по оръжие” проведено на територията на бившата ГДР.

         Следва да отбележим, че след демократичните промени в България и проведената реорганизация в БА парашутните поделения в БА първи извършиха реформа – съобразена с новите реалности.

         Още през 2000г. на базата на отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ бе сформирано Командване на Специалните сили към ГЩ на БА. Подчинени на Командването са: 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ”( преименувана на 68 бригада „Специални сили”) с Учебен център за обучение на новобранци от Специалните сили и 1-ви батальон за психологически операции.

         С това се сложи край на българският „СПЕЦНАЗ” и се поставя началото на СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ В БА.

Създаден беше Специализиран тренировъчен полигон за обучение при полеви условия, който позволява практическото отработване на целия спектър от задачи поставени пред ССО. На него се извършва и основната част от съвместното обучение със сродни подразделения от Специалните сили на Алианса.

Премина се и към нова, усъвършенствана система на подготовка, която с новите си подходи и форми на обучение (модулно, курсово обучение и др.) на различните категории обучаеми, помогна за бързото достигане на оперативна съвместимост със ССО на сродните поделения от съюзническите армии на Алианса. Разработени бяха нови програми за обучение.

Основната част от военнослужещите на бригадата вземаха участие в: съвместно обучение и учения със сродни поделения от ССО на страните- членки от НАТО; задгранични мисии; курсове за обучение на военнослужещи от Специалните сили на страните – членки на Алианса.

През последните години успешно бяха адаптирани: ролята; мисиите; задачите; структурата; състава и възможностите на ССО съобразно новите реалности.

Основната цел подчинена на всичко това беше - изграждане и подготовка на формированията на подразделенията на ССО, като компактни, боеспособни, съвременни и мобилни бойни единици, способни да реагират на целия спектър от задачи поставени пред тях, за успешното включване в системата за защита на суверенитета, териториалната цялост и сигурността на страната, колективната сигурност, международния мир и защита на човешките права.

         През 2001г. Силите за Специални операции включват: КССО; 68-ма бригада „Специални сили”;1-ви прп; 1-ви батальон за психологически операции.

         Независимо от високите оценки, които получаваха българските подразделения от ССО от съвместното обучение със сродни такива на нашите партньори от Алианса през 2007г. 1-ви прп беше разформирован. Това беше ВТОРИЯ УДАР по парашутизма в БА.

         3.УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТ ССО В МИСИИ ЗАД ГРАНИЦА

       След демократичните промени в България, военнослужещи от ССО участваха в мисии зад граница в Камбоджа, Еритрея и  Косово.

       От 2003г. за първи път военнослужещи от ССО и подразделения от 68 бригада „Специални сили” участваха в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.

       Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

Жертвите са както следва:

       1. Старши лейтенант Николай Саръев - починал на 28.12.2003г. от раните си получени при извършения атентат срещу българската база „Индия” в иракския град Кербала;

       2. Офицерски кандидат Антон Петров - загинал на 27.12.2003г. при същия терористичен акт;

       3. Офицерски кандидат Преслав Стоянов и

       4. Офицерски кандидат Валентин Донев, загинали в Ирак през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустинна буря, при изпълнение на мисията ескортиране на конвой.

       Бригадата даде и дава в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринася за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       4. СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

        Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм, също заслужава голяма признателност и уважение, за завоюваните редица призови места, медали и купи в Световни и Европейски първенства.

За съжаление, при изпълнение на служебния си дълг в мирно време, парашутистите също дадоха жертви - около 18 млади  момчета.

       5. СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА БА:

       5.1. 68-ма бригада „Специални сили” - основното елитно формирование на Силите за Специални операции (ССО) на БА.

Тя е единственото подразделение на БА, структурирано, въоръжено, подготвяно и отговарящо на изискванията и стандартите на НАТО за  Специални сили.

Именно, и поради това Основните задачи на бригадата са същите, както на Специалните сили на ВС на страните от Алианса.

Българските Специални сили завършиха поредната си съвместна подготовка с колегите си от САЩ

Преслужба 68-а БрСС                                      

В периода от 09.01 до 03.02.2017 г. беше проведена съвместна българо-американска подготовка на формирования на 68 бригада Специални сили и представители на 10 група от Силите за Специални операции на САЩ.

Фокусът в подготовката беше съсредоточен в пет основни направления – медицинска подготовка, алпийска-ски подготовка, огнева подготовка, инженерна подготовка и високо-планинска подготовка.
Медицинската подготовка се проведе в района на бригадата. На нея бяха отработени основно въпроси в областта на спешната медицинска помощ – третиране на различни видове кръвотечения и използване на различни способи за временно кръвоспиране. Бяха обсъдени и тренирани различни реанимационни методи, прилагани на бойното поле. В резултат на подготовката се повиши компетентността и опита на бойните санитари от взводовете за Специални операции.
Алпийската-ски подготовка, която се проведе съвместно с инструктори от 101 алпийски батальон в района на планина Родопи, включваше придвижване по обработени и необработени маршрути, както и по терен с голяма денивелация.
Стрелковите тренировки, включващи най-вече интуитивни стрелби се проведоха в района на СУЦ „Црънча” с пистолет Sig Sauer и картечен пистолет MP-5 по неподвижни и подвижни цели, със смяна на положението за стрелба, след придвижване и бърз оглед, със смяна на оръжието, по различни цели, денем и нощем. В т.нар. „стрес – тестове” бяха използвани късоцевно и дългоцевно оръжие в различни стрес ситуации по няколко цели, в непозната за обучаемите конфигурация и за време. Снайперистите повишиха подготовката си при стрелба със снайперова пушка от място, по неподвижни цели до 450-400 м, както и по появяващи се и движещи се цели, със смяна на огневата позиция, денем и нощем.
Инженерната подготовка на формированията на СУЦ „Црънча” включваше действия по изготвяне и реализиране на фигурни и контактни заряди за осъществяване на точки за достъп в различни обекти.
Високо-планинската подготовка се проведе в района на Рила планина, където бяха отработени придвижване със ски и снегоходки по терен с голяма денивелация, умения на личния състав за действие при попадане в лавина и оцеляване в зимни условия във високата част на планината.
В подготовката взе участие и инструктор от Националната спортна академия в пълна координация с ПКСС – БЧК.

Подп. Владимир Мильовски от ССО, беше оправдан изцяло по скалъпеното обвинение за лобиране в обществена поръчка за закупуване на парашути с цел лично облагодетелстване.

В своите писаници: „Долу ръцете от парашутистите! Да кажем стоп на оклеветяването и унижаването на тези достойни за уважение и почтени войни”; „Тъй, тъй, ама въобще не е тъй! Или още нещо по случая Мильовски” (поместени на сайта bulgarienparatroopers. Eu), обясних подробно и доста изчерпателно, защо е невинен и неправомерно и незаслужено оклеветен Мильовски.

Алчните и ненаситни мекерета (в останките на БА), бяха застрашени от него да не получат тльстите си комисионни от спечелилата фирма за доставка на парашути (какво значение има за тях безопастността и живота на едни там ….парашутисти?) А, такива неща не се прощават. И …. какво друго им оставаше, освен да смачкат, унижат и ликвидират дръзналия да се опълчи на статуквото? Ей, тъй просто за назидание на останалите!

„Фуражните тикви”, продукт на едно друго време, снишили се и приспособили се към новите реалности….. бързо влязоха в час – щом всички други могат, на всички нива в държавата, да крадат и грабят, защо пък ние да не можем? С какво сме по-некадърни от тях, пък и на кого ли му пука за армията?

И…и никак не им беше трудно, да приложат древната и изпитана „максима”, абе ние да впрегнем цялата репресивна машина и да го наклепаме, унизим и унижим, пък той нека да доказва, че няма сестра.

Е, той доказа по безспорен начин, че няма,……. ама на кого му пука?

Ще може ли да обясни на невръстната си дъщеричка, която разплакана е задала на майка си въпроса

Да…. „ТЕ” отново победиха, като съсипаха живота на този достоен за уважение офицер, дръзнал да се изправи, срещу мафията в пагони и не само; унижиха и съсипаха и семейството му, заклеймявайки го като престъпник и алчен (обърнете внимание) лобист за друга фирма участвала в поръчката за закупуване на парашути с цел набавяне облаги за себе си. А той нещастника даже собствено жилище няма.

Е, за съжаление, намериха се и предатели парашутисти…той бе предаден от хора с, които е служил дълги години (естествено, досещате се срещу съхранение и устройване на „по-топло и доходоносно местенце”. Те наследниците на „Юда” са като хамелиони, менят се и се обръщат се на 180%, само и само да са в полизрението на силните на деня. Какво значят там някакви си категории, като приятелство, лоялност, мъжкарско поведение и достойство?

  

Бригаден генерал Явор Матеев: „Специални сили“ получават възможност да се доближат до утвърдени евроатлантически стандартиСнимка: Информационна агенция "Фокус"Бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: От днес 68-ма бригада „Специални сили“ е отделна основна част на Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. С приетите в Закона за отбраната и въоръжените сили промени, бригадата е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, юридическо лице на бюджетна издръжка. Бригаден генерал Матеев, какво наложи тази промяна, обективни или субективни са причините?
Явор Матеев: Тази промяна назрява не от днес и вчера. Тя назрява от доста години. За нейното осъществяване работиха в рамките на повече от десетилетия много хора. Началникът на отбраната днес подчерта, че е било крайно належащо и тези промени са се случили и във връзка с изключително променящата се среда за сигурност през последните години. Така че причините са от различен характер.
Водещ: Да разбираме, че не става дума за чисто административен акт, а за реални промени в организационен план, така ли?
Явор Матеев: Разбира се. С тези промени категорично българските Специални сили получават възможност в своето организационно развитие да се доближат вече до утвърдени евроатлантически стандарти, стандарти на пакта, към който ние принадлежим, стандарти вече установени в световен мащаб. Това ще доведе, разбира се, до много по-добро планиране на бюджета, осигуряване, изключително подобряване на командването на управлението и най-вече до начина на използване на специалните сили, за повишаване на тяхната оперативна съвместимост и техните оперативни възможности.
Водещ: Преминаването на „Специални сили“ пряко на подчинение на началника на отбраната, означава ли че те ще изпълняват отделни задачи от Българската армия?
Явор Матеев: По принцип силите за специални операции, не само в България, а и в страните от Алианса, в много случаи се налага да изпълняват задачи и да провеждат операции преди задействането на останалите компоненти от армиите и въоръжените сили. Разбира се, при голяма част от случаите силите за специални операции, според ситуацията, ще участват и в рамките на съвместни операции, в които ще координират своите действия с останалите компоненти на въоръжените сили, командванията на трите вида въоръжени сили.
Водещ: Преструктурирането ще


даде ли възможност за по-бързи реакции и в кои случаи това ще бъде важно?
Явор Матеев: Принцип е в армиите от НАТО командирът на Специалните сили по линия на командването и управлението да има директна връзка и комуникация, да получава задачите си директно от най-висшия военен в страната. Това донякъде допълва и отговора на предния ви въпрос. Разбира се, чрез такава директна командна верига за управление и поставяне на задачи, силите за специални операции ще имат много по-добра възможност мигновено да отговарят на възникнали предизвикателства, да планират и провеждат операции. Това неминуемо ще повиши до голяма степен нашите възможности по изпълнение на редица задачи, свързани с неутрализиране на съвременните рискове и предизвикателства, които стоят пред страната и пред въоръжените сили. По този начин категорично, много по-добре ще могат да се изпълняват нашите задачи, свързани с Националния план за противодействие на тероризма, задачи свързани с недопускане на нелегално влизане на мигранти на територията на страната и т.н. Разбира се и много по-добре ние ще можем да си партнираме и да взаимодействаме, да работим заедно със специализираното формирование за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи. Примери като тези, смятам че са основателни и не може да не бъдат взимани предвид при взимането на едно такова решение.
Водещ: Разбираме, че тази промяна, на която станахме свидетели днес, е част от първия етап от организационното изграждане и развитие на силите за специални операции. Какво да очакваме при втория етап от промените?
Явор Матеев: Да, действително това е начало на първия етап от по-нататъшното организационно развитие на силите за специални операции. Това е само началото. Ние трябва в много кратки срокове, до края на тази година да приведем редица наши доктрини, стандарти, направления, регламентиращи документи, в съответствие с евроатлантическите изисквания, в съответствие със съвременните предизвикателства на един следващ етап, който по нашата програма, която има пълна подкрепа от командването на Алианса, ние предвиждаме всички сили и средства на Българската армия, които могат да носят определението „специални сили“, организационно да бъдат обединени в едно компонентно командване на специалните операции.
Водещ: Стана дума, че промените засягат и бюджетната издръжка на специалните сили. По-стабилни финансово ли ще се чувствате оттук нататък с тези промени?
Явор Матеев: В средата, в която живеем в момента, в икономическите реалности, няма как да кажем, че ще се чувстваме от днес категорично много по-финансово стабилно. Но при всички положения ние вече имаме отделна бюджетна програма, можем сами да планираме и разходваме по най-целесъобразния за нас начин, заделените ни финансови средства. Но нещо, което смятам, че е по-важно – подготовката ни, не само в рамките на бригадата, но съвместната ни подготовка с други формирования от Българската армия, които за в бъдеще, както вече говорихме, могат да бъдат част от общото командване на специалните сили, ще бъде много по-целенасочена, средствата ще се изразходват по-прецизно, по-икономично и по-целесъобразно. Което смятам, че също не е маловажно.
Водещ: Как оценявате мотивацията за работа на военнослужещите в 68-ма бригада „Специални сили“, в каква кондиция е бригадата?
Явор Матеев: Днес беше споменато от по-старши командири и началници, че те намират бригадата в отлична кондиция. Така че, смятам че тяхната оценка е обективна. Моите лични впечатления са, вие знаете за тези промени се говори от миналата година, вече бяха извършени редица дейности, които значително подобриха организационния живот в бригадата, и възможностите за действие на формированията. С тази историческа промяна в организационното изграждане и развитие аз категорично виждам, че всички мъже и жени от специалните сили гледат много по-ведро на настоящето и с по-голям оптимизъм в бъдещето.
Водещ: Т.е. да очакваме, че мотивацията тепърва ще се засилва?
Явор Матеев: Разбира се, това е така, но мотивацията ще се повишава не само при нас, а и в Българската армия като цяло. Естествено, необходими са дългоочакваните промени, промени от гледна точка на подобряване на социалния статус. Най-вече превръщането на войнишката професия в конкурентоспособна на пазара на труда в България. Смятам, че това е нещо, което трябва да се случи, за да тръгне напред мотивацията в цялата Българска армия.

Нов етап в развитието на българските Специални сили

Днес с тържествена церемония бе отбелязано обособяването на 68-ма бригада "Специални сили" като отделен елемент от Българската армия, непосредствено подчинена на Началника на отбраната. На ритуала в района на бригадата в гр. Пловдив присъстваха заместник-министърът на отбраната Стефан Петров, И.Д. началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, командирът на сухопътните войски, представители на ръководството на Министерството на отбраната, командири на военни формирования от Българската армия, председателят на общинския съвет, представители на местната и държавна власт на гр. Пловдив, стопански ръководители и бивши командири и ветерани от Специалните сили, представители на медиите.
В емоционална реч командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев почерта важността на събитието, проследи трудностите по пътя до достигане на този важен етап на развитието на българските Специални сили, които от днес ще действат по единните стандарти на НАТО * . Генерал Матеев благодари на последните двама министри и двама началници на отбраната, на командира на Сухопътните сили и на всички, които са допринесли до обособяване на бригадата като отделен елемент от Българската армия.Особено емоционален момент бе присъствието на заместник-министъра на отбраната Стефан Петров, който е бил ръководител на работната група по изработване на концепцията и процедурите за развитието на Специалните сили.

С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, бригада „Специални сили“ е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, непосредствено подчинен на Началника на отбраната и юридическо лице на бюджетна издръжка. Тази значима стъпка в организационното развитие и изграждане на българските специални сили ще доведе до по-доброто им планиране, осигуряване, командване и управление, както и до използването им по предназначение, повишаване на тяхната оперативна съвместимост и оперативни възможности.

С приветствени слова към личния състав на бригадата се обърнаха командирът на сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, вицеадмирал Емил Ефтимови заместник-министърът на отбраната Стефан Петров.

Тържествената церемония продължи с отслужен молебен за здраве, успехи и просперитет на Специалните сили от Пловдивския митрополит Николай и свещеници от Пловдивската света митрополия.

Ритуалът завърши с тържествен марш на личния състав от 68-а бригада „Специални сили”, който от днес поема още по-големи отговорности по осигуряване националната сигурност пред лицето на новите предизвикателства и заплахи в световен мащаб. предизвикателства и заплахи в световен мащаб.

предизвикателства и заплахи в световен мащаб.

68-а бригада „Специални сили“ – пряко подчинена на началника на отбрана

Цончо Йотов

След приетите промени в ЗОВС и обнародването им в Държавен вестник, от 13 декември 68-а бригада „Специални сили“ вече е пряко подчинена на началника на отбраната. Очаква се да бъде финализиран процесът по преподчиняването във всичките му аспекти със съответната организационна заповед.
Какви ще бъдат някои от промените? Съгласно чл. 60 Българската армия вече се състои от, първо – Съвместно командване на силите (СКС), второ – три вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС), и трето – бригада „Специални сили“. Специалните сили вече са отделен основен елемент от Българската армия и въоръжените сили. Веригата за командване и управление на Специалните сили ще се доближи максимално до това, което е установено в световен мащаб, т.е. пряка връзка между най-висшия военен в страната и командира на Специалните сили. Съгласно чл. 60д, СКС, СВ, ВВС, ВМС и бригадата „Специални сили“ са юридически лица на бюджетна издръжка. И така, от 1 януари Специалните сили ще разполагат с отделна бюджетна програма и ще бъдат разпоредители с финансови средства от втора степен. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-6-364287-68-a-brigada-Specialni-sili-pryako-podchinena-na-nachalnika-na-otbranata.html#sthash.ZnK6zLaU.dpuf

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,

4000 Пловдив, ул. „Гладстон" - 1

 

ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                       ГОСПОДИН КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                                    

         ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 5 от 2014г., обнародван в ДВ бр. 8 от 2014г., изменен и допълнен в ДВ бр. 37 от 2015г., изменен в ДВ бр. 64 от 2015г., ДВ бр. 9 от 2016г., изменен с Решение № 8959/18.07.2016г. на ВАС на Р. България, и бр. 11 на ДВ от 2017г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

                Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” беше учредено през 2009 година с решение № 397 от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), който вписа в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение.

            Съгласно Удостоверение 032/24.03.2010г. на Министерството на правосъдието на основание чл.45, ал.3 от ЗЮЛНЦ, Сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност под № 20100324032 за: организиране и осъществяване на дейности допринасящи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната; защита на своите професионални и социални интереси; и развитие и утвьрждаване на гражданското общество.

            Съгласно чл.3(1) от устава ни Сдружението е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно – патриотична организация.

                Едни от основните цели на Сдружението съгласно неговия Устав са:     1.Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения;

            2.Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО чрез:

             -провеждане обучение на младежи по военно – приложни дисциплини, с цел формиране в тях на високи морално – психически и физически качества;

         -пропагандиране сред българските младежи на достиженията, бойното майсторство и високия дух на парашутистите и способстване за формирането в тях на желание за професионална реализация в структурите на парашутните поделения на МО;

         -съдействие за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващото поколение чрез стимулиране на неговото физическо, психическо и интелектуално усъвършенстване чрез провеждане на прояви като: турнири; прегледи; състезания по военно – приложни дисциплини; посещения в парашутни поделения на МО за наблюдаване демонстрации на специални тактики, въоръжение, бойна техника и снаряжение с цел популяризиране на парашутизма в България.

            Именно в изпълнение на основните си цели след като се запозна с Проекта за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната (МО) Управителният съвет (УС) на Сдружението на свое заседание проведено на 19.07.2017г. реши да изложи пред Вас Предложението си относно Проекта за изменение с основен акцент на промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            УС на Сдружението счита, че предоставянето на ръководството, планирането и развитието на Специалните сили на дирекция „Операции и подготовка” на МО е нецелесъобразно по следните причини:

         1.Това е в противоречие с чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на началника на отбраната.       

            2.Поставянето на управленската структура на Специалните сили под ръководството на дирекция „Операции и подготовка” ще наруши основния принцип на командната верига във Въоръжените сили.

         3.Предвид необходимостта от изпълнение на поставените им задачи в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, ще се наруши едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност - участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност).

            4.В основната част от страните – членки на НАТО структурата за управление на Специалните им сили е напълно самостоятелна и независима, пряко подчинена на Началника на отбраната (на ГЩ) или Министъра на отбраната.

5.Получава се следния куриоз – бригадата Специални сили е пряко подчинена на Началника на отбраната (на когото командирът на бригадата докладва ежедневно), а структурата за управление ще е подчинена на Дирекция „Операции и подготовка” МО, което затруднява (удължава) процеса на управление, а управленската структура ще е изолирана от бригадата (няма да знае нищо за случващото се в нея).

6.Правилникът е нормативен акт, който се издава с цел детайлизиране на правилното (цялостното) прилагане на закон в неговата цялост, а не да съдейства за това да не се прилага изцяло (да се изменя) нормативен акт приет от законодателния орган.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

            С цел точното и правилно прилагане на чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на Началника на отбраната Ви предлагаме:

            1. Да бъде извършена промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            2. Да се запише нова точка 20 в чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която да се предвиди създаване на самостоятелна структура за управление на Специалните сили в Щаба по отбраната, която да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            Искрено се надяваме, че направените от нас предложения ще бъдат взети предвид, с което ще се избегне създалото се противоречие за което предварително Ви благодарим.

            Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” – 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578

 

19.07.2017г.                                               С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                   О.З ПОЛК.                           (СИРМО СИРМОВ)

 

 

СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ!

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също.

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf
Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

СПЕЦИАЛНИТЕ ЧАСТИ СТАВАТ ОТДЕЛЕН КОМПОНЕНТ!


Pan.bg 01 фев 2016 | 15:20 (1029) (4)Армия и техника

 Другата голяма промяна, свързана със Сухопътни войски, е обособяването на специалните части като отделен компонент. Те ще бъдат извадени от състава на пехотата и ще бъдат подчинени директно на Съвместното командване на силите, което е натоварено с управлението на реалните бойни операции във военно време, а в момента се занимава с мисиите ни зад граница. Специалните сили ще се състоят от сегашната 68-ма бригада и морския разузнавателен отряд от поделението "Тихина". Правителство също така се отказва от досегашните планове да редуцира спецчастите до размерите на полк, вероятно давайки си сметка, че те са най-доброто средство за бърза реакция при нестандартни заплахи. "Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринася за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС", пише в плана. Именно Съвместното командване на силите, под чиято шапка ще са спецчастите, е натоварено с "планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница съгласно сценариите с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор". Или казано по-просто - специалните части трябва да спрат евентуален противник при внезапно нападение, докато дойдат новосформираните натовски сили за бързо реагиране VJTF.

Страница 1 от 2

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии