АФГАНИСТАНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СЪПРОТИВА – ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ СРЕЩУ УПРАВЛЕНИЕТО НА ТАЛИБАНИТЕ
Доцент доктор Мирослав Мирчев
Анотация: Докладът разглежда въпроси, свързани със създаването и дейността на Националния фронт за съпротива (НФС) в Афганистан. Посочени са организационната структура, ръководния състав и идеологическата платформа на НФС, както и формите на съпротива срещу управлението на Движението Талибан (ДТ). Анализирани са причините, поради които НФС понастоящем е единствената опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на талибаните. В доклада е отделено внимание на проведените от ДТ операции в североизточните афганистанки провинции срещу отрядите на НФС, с основно внимание на провинция Пенджшир.
Идването на власт на Движението Талибан (ДТ) през м. август 2021 г. и изтеглянето на САЩ от Афганистан, отново отваря една незараснала рана от близкото минало на страната, свързана със съпротивата срещу управлението на талибаните. Тя е отражение не само на недоволството от извършените през годините жестокости в страната, но и на един вековен сблъсък в Исляма, този между сунитското и шиитското религиозни течения. Противоречията между талибаните и представителите на шиитския етнос, населяващ тази част на света ескалират рязко през 1996 г. когато „студентите“ превземат афганистанската столица Кабул и създават Ислямско емирство Афганистан. Това ново държавно формирование е признато единствено от Саудитска Арабия, Пакистан и Обединените арабски емирства. Като опозиция на талибаните тогавашният министър на отбраната Ахмад Шах Масуд (Лъва от Панджшир), заедно с Абдул Рашид Дустум и Саид Мансур създават Обединения фронт, известен още като Северен алианс, в който влизат всички шиитски афганистански етноси – таджики, узбеки, хазари, туркмени, както и някои от по-малките пущунски племена. Ахмад Шах Масуд, който е дълбоко религиозна и духовна личност, категорично се противопоставя на радикалните тълкования на исляма от страна на талибаните и представителите на Ал Кайда. Той е убеден, че само една демократична система може да осигури траен мир в Афганистан и прави неуспешни опити да убеди талибаните да се присъединят към политическия процес, водещ към демократични избори и многопартийно управление. С помощта на САЩ Обединеният фронт успява да свали талибаните от власт в края на 2001 г., след което се саморазпуска. На 09.09.2001 г., два дни преди атентатите от 11 септември в САЩ, Ахмад Шах Масуд е убит в провинция Тахар от представители на Ал Кайда, които се представят за журналисти и взривяват бомба, скрита в камера, докато взимат интервю от него.
През 2011 г. завърналият се от Великобритания Ахмад Зая Масуд, син на Ахмад Шах Масуд, Хаджи Мохамад Мохакик и Абдул Рашид Дустум реформират военното крило на Обединения фронт и създават афганистанския Националния фронт за съпротива („Джабх-е Мели“), който се противопоставя на талибаните. Идеологическата платформа на Фронта се свързва с налагането на ислямска демокрация на територията на страната. През м. януари 2012 г. Националният фронт за съпротива (НФС) изразява своите опасения от завръщането отново на талибаните на власт като следствие от започналите тайни преговори между САЩ, Пакистан и ДТ в Берлин. Малко по-късно, същата година, Ахмад Зия Масуд, който ръководи доминираната от таджики партия „Джамиат-и Ислами“, Абдул Рашид Дустум, лидер на узбекската „Джунбиш-и Мили“, Хаджи Мохамад Мохакик, ръководител на хазарската „Хазара Хизб-е Вахдад“ и Амрулах Салех, бивш директор на афганистанската национална разузнавателна служба и основател на партията „Басидж-е Мили“ (Зелена тенденция в Афганистан), подписват с американското правителство съвместна декларация за национален диалог. В нея те настояват за ревизия на Конституцията, децентрализация на политическата система, която да бъде съобразена с политическите, социалните и културни различия на отделните етносите, населяващи Афганистан, както и налагането на парламентарна форма на управление, като противодействие на президентската система. Това на практика е първата реална стъпка, при която ръководствата на таджикската, узбекската и хазарската общности излизат с единна позиция и начин на мислене.[i]
Военните сблъсъци между НФС и талибаните започват веднага след като САЩ и водената от тях коалиция напускат Афганистан, през м. август 2021 г., а президентът Ашраф Гани бяга от страната. Противниците на новата власт под ръководството на Ахмад Зия Масуд организират своята съпротива основно в провинция Панджшир и отчасти в източната част на съседната провинция Баглан. Техните действия са подкрепени от вицепрезидента Амрула Салех, който се самопровъзгласява за държавен глава и призовава населението на страната да подкрепи НФС. Той и Ахмад Зия Масуд заявяват, че съпротивата срещу талибаните продължава и отправят апел за общонационално въстание, а говорителят на НФС Али Майсам Назари уточнява, че те преминават към воденето на партизанска война.[ii]
След сблъсъци със силите на талибаните отрядите от НФС бързо успяват да наложат контрол върху три области, разположени в североизточните части на Панджшир - Дара, Абшар и Парян. Следват седмици на ожесточени сражения, съпроводени с противоречиви коментари и от двете страни относно реалните успехи на воюващите сили. В крайна сметка на 05.09.2021 г. говорителят на талибаните Билал Карими съобщава, че те са установили контрол над пет от седемте района на Панджшир и напредват към Базарак, главният град на провинцията. Ахмад Зия Масуд прави неуспешен опит да преговаря с „Рахбари Шура“ (най-висшия консултативен орган на ДТ, състоящ се от 26 души) и след като получава отказ, талибаните да спрат своето настъпление, напуска региона с част от бойците си. В изявление, направено в социалните мрежи Ахмад Зия Масуд посочва, че борбата му още не е приключила, НФС ще продължи съпротивата срещу ДТ и обвинява международната общност за признаването на талибаните като политическа сила.[iii]
През м. октомври 2021 г. ФНС се регистрира официално като организация в САЩ, т.нар. „чужд агент“, правейки опити да лобира и да убеждава американските политици да подкрепят афганистанска опозиция. Основната цел, която си поставя Фронтът е „да се застъпва и подкрепя свободата и демокрацията в Афганистан чрез активни контакти с Конгреса, администрацията и американския народ“. Посочва се още, че ФНС ще се стреми да бъде „защитник на американските инвестиции в Афганистан, направени през последните 20 години и сила, която ще освободи страната от нетолерантността и тероризма“.[iv]
Независимо от оттеглянето си от района на Панджшир и понастоящем бойците от ФНС не са прекратили своята съпротива срещу режима на талибаните. Те продължават да нанасят удари срещу техни административни единици и военни обекти в тази част на Афганистан. От началото на 2022 г. бойните действия на НФС излизат извън долината Пандшир и се разширяват в областите Талокан, Намакаб, Рустак, Калафган и Фахар на провинция Тахар, както и областите Кишм и Раг в провинция Бадахшан. За успеха на техните операции помага и масовото дезертиране на таджикски талибански бойци в провинция Бадахшан на страната на НФС. Отчита се, че това затруднява операциите на талибаните тъй като таджиките са местни хора, които познават добре планинския терен в североизточен Афганистан за разлика от пущунските талибански бойци, които се набират от западните афганистански провинции. Една от последните успешни атаки на НФС е при отбелязване на първата година от управлението на талибаните. По време на празненствата по този повод, в долината Азеру на провинция Панджшир, са убити 5 и пленени 40 войници от силите на ДТ.[v]
В операциите срещу НФС, от страна на талибаните, участват над 10 000 бойци, които се ръководят от най-добрите им командири, доказали своите умения през годините на съпротива срещу САЩ – молла Мохамад Якуб Муджахид, който заема поста министър на отбраната, началник-щаба на въоръжените сили Кари Фасихудин и заместник-министъра на отбраната и висш талибански военен лидер Фазл Мазлум. И тримата участват непосредствено в бойните действия срещу НФС през месеците август и септември 2021 г. и продължават да ръководят операциите по прочистването на провинциите Панджшир и Баглан до средата на 2022 г.[vi] В хода на бойните действия талибаните използват изоставена от коалиционните сили бронирана техника, артилерия и хеликоптери Ми-17, Ми-24, както и американските MD-500.[vii]
През м. юни 2022 г. силите на талибаните, разположени в северната провинция Баглан започват масово да напускат района без да са получили заповед за това, което позволява на отрядите на НФС да превземат няколко района в тази провинция. Започналата контраоперация на талибаните се ръководи лично от молла Мохамад Якуб Муджахид, но тя не постига значителни успехи. На 21.08.2022 г. правителството на талибаните назначава за ръководител на операциите срещу ФНС в долините Андараб и Панджшир Абдул Каюм Закир. Той успява да привлече на своя страна стотици бойци от формированията на ДТ от провинция Хелмадн, където е изключително популярен като ръководител на съпротивата на Движението срещу САЩ и коалиционните сили. До края на 2022 г. контраоперацията на талибаните не бележи съществен успех. Бойците от НФС използват големите наводнения в долината Панджшир през м. август същата година, които възпрепятстват предвиждането на бойната техника на сухопътните сили на талибаните и успяват да установят контрол над нови райони в провинцията.
Назначаването на Абдул Каюм Закир за ръководител на операциите срещу НФС води до напрежение, тъй като той сред талибанските ръководители известни със своите жестокости и убийства при потушаване на метежи, включително и сред шиитските общности. По данни, изнесени от говорителя на правителството на талибаните Забиула Муджахид по време на бойните действия в средата на м. септември 2022 г. бунтовниците са загубили 40 бойци, а други 100 са били арестувани. Тази информация е опровергана от говорителя на НФС Сибхатула Ахмади, който твърди в свое съобщение, публикувано в „Туитър“, че са убити 71 талибани, а загубите в редиците на НФС са само 11 души.[viii]
Някои анализатори считат, че неуспехите на талибаните се дължат основно на етническото разделение на техните сили. Част от бойците са от местните таджикски общности, живеещи в провинциите Панджшир и Бадахшан, които се считат за ненадеждни, а други са от пущунските племена, населяващи Южен и Източен Афганистан и не познават терена. През месеците май и юни на 2022 г. се наблюдава тенденцията към дезертиране на командирите на таджикските отряди и преминаването им на страната на НФС, а болшинството таджикски бойци отказват да воюват съвместно с талибаните. Налице и недоверие между пущунските и таджикските части, което се засилва и от факта, че голяма част от талибаните в миналото са извършвали военни престъпления, включително изтезания и убийства, срещу местното, предимно таджикско, население в долината Панджшир.[ix]
Другият негативен момент, възпрепятстващ ефективното противодействие срещу НФС, от страна на ДТ, са фракционните борби между самите талибани. В тяхната основа е залегнало противоречието между т.нар. „кандахарци“, считани за „твърдото ядро на ДТ“, от една страна и ръководството на Ал Кайда, подкрепяно от мрежата Хакани, от друга, за използване територията на Афганистан като плацдарм за нападение срещу трети страни. Първите, сред които е и ръководителят на ДТ молла Хайбатула Ахундзада, настояват за стриктно спазване на споразумението със САЩ от Доха и пълно преброяване на чуждестранните арабски бойци в страната, особено на тези от Сирия. На това категорично се противопоставя Айман ал-Зауахири.[x]
Счита се, че задълбочаването на противоречията може да доведе на власт командири от т.нар. мрежа Хакани. Тя е стар клон и изключително верен съюзник на ДТ. Определена е като терористична организация, която поддържа традиционно добри връзки с Ал-Кайда и Движението на пакистанските талибани (ДПТ). Мрежа Хакани има традиционно влияние върху югоизточните части на Афганистан и в западните провинции Хост и Пактия. В Кандахар, който се смята за „родно място“ на талибаните, мрежата Хакани често се конкурира за влияние и власт с управляващата в тази провинция Шура на талибаните.[xi] Налице са данни за съперничество и влияние в управлението на Афганистан между Сираджудин Хакани, който е вторият човек в ръководството на ДТ и министър на вътрешните работи молла Мохамад Якуб Муджахид, който е от Кандахар и дълги години е бил командир на местната Шура.[xii] В междуличностния конфликт между двамата следва да се отчитат два фактора, които поне за сега, играят в полза на мрежата Хакани. Първият е свързан с добрите лични контакти, които Сираджудин Хакани и баща му Джалалудин Хакани са успели да изградят през годините с ръководството на Ал Кайда и които в крайна сметка може да надделеят в борбата му за влияние срещу министъра на отбраната. За това красноречиво говори фактът, че Сираджудин Хакани е собственик на къщата в Кабул, в която на 02.08.2022 г. от американски БЛА беше ликвидиран Айман ал-Зауахири.[xiii] В основата на втория фактор са традиционно добрите контакти и подкрепата, оказвана към мрежата Хакани от страна на Пакистан и неговата Междуведомствена служба за разузнаване (МСР). В продължение на повече от 20 години МСР осигурява на Джалалудин Хакани убежище в различни области на Федерално-административните племенни зони (ФАПЗ), където той изгражда тренировъчни лагери и логистични бази на мрежата Хакани, позволяващи на тази терористична организация да води успешно бойни действия срещу частите на САЩ и НАТО в Афганистан.[xiv]
Противоречията в ръководните среди на ДТ имат отражение и върху полевите командири. В края на м. септември 2022 г. ръководителят на службата за сигурност на талибаните в Панджшир се заклева във вярност на към Сираджудин Хакани и във видеообръщение отправя критики към действията на талибанските сили, обвинявайки директно на молла Мохамад Якуб Муджахид за неуспехите срещу НФС. Дни след своето изявление той е свален от поста, а бойците, които са застанали на негова страна са арестувани по заповед на губернатора на провинцията.[xv]
Вероятно под натиск и като ответна реакция от страна на Сираджудин Хакани на 23.092022 г. „Рахбари Шура“ назначава за губернатор на Панджшир молла Мохамед Мохсин Хашими, който освен близък негов съратник е и заместник-министър на вътрешните работи.[xvi]
Може да се очаква, че ако до края на 2022 г. силите на талибаните, ръководени от министъра на отбраната молла Мохамад Якуб Муджахид не постигнат сериозни успехи в борбата срещу НФС той да бъде сменен, а отговорността ще бъде прехвърлена към други фракции в талибаните.
Счита се, че именно в резултат на тези фракционни борби, от ръководните среди на талибаните „изтича“ разузнавателна информация към САЩ за местоположението на Айман ал-Зауахири. Неговото ликвидиране цели да покаже на световната общественост, че именно мрежата Хакани и лично нейният ръководител Сираджудин Хакани дават убежище в Афганистан на представители на Ал Кайда, което е в нарушение на подписаното от талибаните споразумение от Доха.[xvii]
Съпротивата на НФС, който понастоящем се явява единствената реална вътрешна заплаха на управлението на ДТ може да доведе до сериозно влошаване на обстановката за сигурност в Афганистан. Влияние върху този процес ще оказват бъдещите действия на талибаните, свързани с неутрализиране дейността на НФС. Те ще зависят от това, дали НФС ще получи чуждестранна военна помощ, основно от САЩ, за да увеличи бойните си способности и от желанието на местните таджики, които подкрепят талибаните, да продължат да воюват на тяхна страна или да преминат в редиците на НФС. При подобен сценарий може да се очаква талибаните да разположат още повече бойци в Панджшир и Андараб, което допълнително ще изостри съществуващото в тази част на Афганистан етническо напрежение и вероятно ще доведе до увеличаване на подкрепата за НФС сред местното шиитско население. В крайна сметка от успешните бойни действия срещу Фронта зависи и единството на управляващия елит на ДТ. Евентуален неуспех може да доведе до падането от власт на Мохамад Якуб, да укрепи позициите на Сираджудин Хакани и да разшири влиянието на мрежата Хакани в североизточните провинции на Афганистан.
Обстановката за сигурност в Афганистан допълнително може да се влоши ако НФС успее да координира своите действия с другите по-малки антиталибански съпротивителни движения като: действащия в южните и североизточните провинции на страната Фронт за свобода на Афганистан, ръководен от бившия началник на щаба на АНА Ясин Зия, Движението за освобождение на Афганистан, воюващо в южните е източени провинции под командването на Абдул Матин Сюлейманхел, съпротивителното движение на хазарите, оглавявано от Мехди Муджахид и воюващо срещу талибаните в провинция Сар-е Пол, както и хазарските отряди на Абдул Гани Алипур, противопоставящи се на управлението на талибаните в провинция Вардак.[xviii]
За сериозни проблеми в раковидните среди на талибаните говори и фактът, че 29.06.2022 г. молла Хайбатула Ахундзада свиква т.нар. „улема“ (съвет на религиозните учени), на който присъстват близо 3 500 духовни лица и племенни старейшини. В речта си пред Съвета молла Хайбатула Ахундзада, който болшинството анализатори определят като слаб и мекушав ръководител, неспособен да налижи волята си при вземането на решения от „Рахбари Шура“, настоява за повече подкрепа за действията на правителството от страна на племенните и религиозни съвети в провинциите на страната. Предполага се, че това събиране е имало за цел да се справи с вътрешните борби между фракциите на талибаните, които пречат да се изгради една по-широка основа на легитимността за тяхното правителство. Молла Хайбатула Ахундзада отправя апел към лидерите на талибаните „да престанат да се бият помежду си заради „лична неприязън, конфликти и светски желания“ (имайки предвид контрола върху финансови ресурси, идващи от нелегален трафик на наркотици, оръжие, хора и др.)“. Според него това може да доведе до падане на правителството. Молла Хайбатула Ахундзада подчертава, че „идеологията, а не земята или парите, са в основата на бунта на талибаните срещу водената от САЩ международната коалиция и което е по-важното, че тази битка продължава“.
С речта си молла Хайбатула Ахундзада отново показва, че е идеологически краен. Акцентира върху това, че няма да позволи на „невярващите да установяват своите закони или култура в Афганистан“, не вярва на международната общност и нейните твърдения, че тя иска „независим Афганистан“, управляван от законите на шериата. На тази база той прави извода, че в бъдеще не може да съществува трайно споразумение между талибанското правителство и международната общност.
В крайно сметка молла Хайбатула Ахундзада отново налага своята визия за управлението на страната, свързана с прилагането на системата, в която властта трябва да се намира в ръцете на дългогодишните талибански командири и религиозни лидери, както и че единството между тях зависи от стриктното прилагане на шериата в Афганистан.[xix]
Полковник (з) доцент доктор Мирослав Василев Мирчев;
ВА „Г.С.Раковски“;
Адрес за кореспонденция: гр. София 1000, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, № 82;
GSM: 00359 888 208325, сл. 27114;
Статията не съдържа класифицирана информация !
