ГЛОБАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ ПРЕД ДИЛЕМАТА – ВОЙНА ЗА ИЗНОС ИЛИ ИЗНОС НА СИГУРНОСТ

Доцент д-р Мирослав Мирчев

За „износ на сигурност“ се заговори непосредствено, след като Доналд Тръмп пое властта в Белия дом. През 2016 г. американският анализатор Брус Ганьон публикува доклад, озаглавен „Подготовката за война с Русия и Китай:глобалната доминация на Америка зависи от нейните космически технологии“. В него той лансира тезата, че под формата на „износ на сигурност“ САЩ ще се опитат, с помощта на своята Глобална система за противоракетна отбрана, да обкръжат Русия и Китай.

По време на целия си мандат бившият американски президент

последователно прокарва въпросната стратегия за „износ на сигурност“, в чиято основа е заложена тезата, че Европа и останалите съюзници и партньори на САЩ трябва да започнат да плащат реалната цена за „военната сигурност“, която САЩ им осигуряват. По време на юбилейната 70-та среща на върха на НАТО, провела се в Лондон през декември 2019 г., Доналд Тръмп отправи остра критика срещу американските съюзници заради „прекалено ниските им военни бюджети“.

Според него „някои от тях изразходват за отбрана много по-малко от 1% от своя БВП.“

1 В този контекст американският президент започна да прокарва една своя

теза, свързана с „връщането на американските войници у дома“, като изтегли час от тях от горещи точки като Сирия, Ирак и Афганистан. Това, което обикновено се премълчава в такива случаи е, че образувалият се „вакуум“ се запълва с „войната за износ“ или по-точно със служители от частните военни компании и компании за сигурност (ЧВККС).

Какви са причините, които правят успешна и доходоносна „войната за

износ“ ?:

- наемните армии са ЧВККС 2 и изграждат своя бизнес, без да се съобразяват с международните споразумения за движение на редовни военни части през териториите на чужди държави;

- ЧВККС имат право да сключват договори с всяка страна по света за

извършване на широк спектър от работи и услуги – от служби за сигурност до участие във военни действия;

- ЧВККС имат право да наемат служители с необходимата квалификация и

да определят заплатите си, които са значително по-високи от тези в редовната армия;

- клиентите на услуги на ЧВККС (държавни, недържавни и частни форми на собственост) не се нуждаят от осигуряване на социална защита и плащания (пенсия, осигуряване и др.), за техните служители – тези задължения се изпълняват от ръководството на съответната ЧВККС;

- материално-техническото снабдяване с наети единици се извършва

изключително за сметка на собствените ресурси на ЧВККС;

- ЧВККС могат частично да делегират функциите и правомощията на

редовните войски на държавата клиент;

- международните организации привличат ЧВККС за извършване на опасни мисии на териториите на страни с нестабилна военна и икономическа обстановка.

Характерно за повечето ЧВККС е, че те поддържат и си сътрудничат много

активно с разузнавателните и контраразузнавателните структури на държавите, чиито интереси защитават. Типичен пример за това са - британската ЧВККС „WatchGuard International“, американските MPRI International Inc., „Kellog, Brown and Root“ и „Blackwater“, руските „Morgan Security Group“, „Вагнер“ и „Туран“.

Освен това правителствените силови структури са основните донори за набиране на личен състав за ЧВККС, което в голяма степен ги обвързва с изпълнението и на техни задачи.

Практика през последните години е ЧВККС да се обединяват в асоциации

при извършване на съвместни операции, като пример за това е Международната конвенция.

2 Съгласно Международна конвенция срещу вербуването, използването, финансирането и обучението на наемници (А/35/366 от 28.08.1980 г.) ЧВККС се определят като „корпоративни субекти, които предоставят възмездно военни услуги и/или услуги в сферата на сигурността посредством физически и/или юридически лица“.

3 асоциация за поддържане на мира (IPOA). В Ирак, съгласно споразумения, сключени със САЩ близо 100 000 души са наети от местната „Асоциация на частните структури“. Тъй като сключените договори, регулиращи присъствието на ЧВККС в Ирак не вземат предвид законите на тази страна, често възникват скандали между служителите на ЧВККС с местните власти и населението на страната, които стигат понякога до въоръжени сблъсъци и жертви от двете страни.

Предлаганите от ЧВККС услуги покриват изключително широк спектър от

задачи, който е атрактивен за богати предприемачи, частни корпорации,

консорциуми и др. Той може да включва:

- проучване на националната система за сигурност и отбрана;

- защита на стратегическите съоръжения (летища, морски пристанища и

др.);

- защита на съоръженията за петролна инфраструктура;

- защита на енергийните съоръжения;

- защита на правителствените агенции, посолства и държавни лидери;

- ескорт и охрана на товари и конвои;

- обучение на военни части на редовните войски;

- услуги на преводачи, специализирани във военния превод;

- прилагане защита на затвори (например Иран, Афганистан);

- разминиране на полета и предмети, както и унищожаване на боеприпаси;

- защита от пожари;

- извършване на работа по материално-техническото снабдяване на

войските;

- провеждане на разузнаване, включително и въздушно;

- защита на корабите от пиратски атаки.

ЧВККС са способни не само да купуват оръжие, създадено с използването

на високи технологии, но и да обучават военни специалисти. Не на последно място, структурите от наемници могат да компенсират липсата на необходимите военни части във всяка една страна.

Предимствата при използването на ЧВККС пред редовните въоръжени сили накара редица американски специалисти да направят извода, че в бъдеще при конфликтни ситуации наемните армии, формирани от частни компании, ще станат основна бойна сила – тоест създава се базата за т.нар. „приватизация на съвременната война“. Този извод се подхранва и от факта, че все повече военни специалисти в САЩ напускат редовната армия и се присъединяват към структурите на ЧВККС.

Използването на услугите на служители от ЧВККС за работа от името на

дадено правителството има и значителни ограничения:

- на първо място за ЧВККС стои печалбата, а не е изпълнението на военния

дълг;

- ЧВККС, като независим стопански субект, не се подчиняват на заповеди и команди от ръководните армейски структури;

- тъй като договорите с ЧВККС не могат да осигурят всички възможности за изменения на обстановката на бойното поле, това намалява възможността за вземане на гъвкави решения и значително намалява бойната ефективност на наемната армия;

- мениджърският персонал на ЧВККС не притежава цялостна военна

подготовка и следователно не винаги може, ако е необходимо, да се присъедини към редиците на бойните части.

На геополитическата сцена, отразяваща приватизацията на войната от

ЧВККС в началото на ХХI век, се очертават два фундаментални подхода.

Западният, при който ЧВККС, основно американски и британски, сключват всякакви изгодни за тях договори, включително и с вражески правителства, стига това да носи големи приходи и печалби.

Основите на другия подход са поставени от Русия, следвана от Турция,

Иран и Китай, в който държавните интереси за прокарване и налагане на влияние са водещи, а наемниците са единствено инструмент. Руският подход все още се надгражда с масираното навлизане на руски ЧВККС в конфликтни зони в Африка и Близкия изток, където т.нар. „износ на сигурност“ все още не може да обслужва изцяло геополитическите цели на Кремъл, а само икономическите интересите на част от олигархични кръгове, приближени до властта. Това дава достатъчно основание, ако се използват формулираните от Шон МакФейт 3 рамки за Шон МакФейт, бивш наемник, понастоящем експерт и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет.

Класифициране на предлаганите от ЧВККС услуги („груба сила“ в полза на своите работодатели и „военни предприемачи“ – такива, които обучават други да я прилагат), да бъде посочен и още един подход – „груба сила плюс налагане на влияние“.

През следващите години е възможно да настъпи промяна в руската позиция относно използването на ЧВККС. Вероятно същата ще бъде свързана с преориентиране на целите и регионите, в които ще воюват служители на ЧВККС.

– основно териториите на държавите от бившия СССР. Обективна предпоставка за това е прилагането на новата стратегия от страна на Запада за обграждането на Руския с т.нар. „обръч от нестабилни точки“ (Южен Кавказ, Средна Азия, Приднестровието, Украйна и Беларус), които постепенно изместиха основното предназначение на военните бази на НАТО и САЩ в Европа. При развитието на подобен сценарий е възможно основните усилия при използването на руски ЧВККС да бъдат пренасочени от Близкия Изток и Африка към използването на

служителите им за воденето на „необявени войни“. Целта е, запазване на

територии от времето на Съветския съюз, влиянието в тях на марионетни режими, близки до Кремъл, без руската държавна машина да се ангажира с редовни въоръжени сили и да поеме официално отговорността за дадените жертви. Като основни играчи в тази нова стратегия се очертават САЩ,

Великобритания и Турция. Вероятно, специалните служби на първите две

държави ще използват като бази за своите действия териториите на Украйна и Балтийските републики, докато Турция разчита основно на влиянието си в централноазиатските републики и Крим. Всичко посочено по-горе удивително напомня за операция „Гладио“, стартирала в през 50-те години на миналия век, срещу бившия Източен блок, със създаването на мрежата „Stay-behind“ (стой отзад, стой в сянка), но този път единствено срещу Русия.

Като допълнение към това е и приетата от Пентагона през 2017 г. концепция за т.нар. „стратегически мултидомейни операции“ (Multi-Domain Operations, MDO), която би трябвало да позволи на САЩ да победят Русия (Китай) в един бъдещ военен конфликт с помощта на сравнително малко сили (140 000 военнослужещи), разчитайки най-вече на технологично превъзходство. В рамките на тази концепция, базираща се на постигането на бърза победа приоритетно с използване възможностите на авиацията, безпилотни летателни апарати (БЛА) и високоточните оръжия, се предвижда „новият тип война“ срещу Русия да има локален характер. Евентуалната агресия няма да включва завземане на руска територия, а бойните действия да се водят основно в буферните зони – Беларус, Югоизточна Украйна, Молдова и частично в Прибалтика, т.е. местата където се намира „обръчът от нестабилни точки“.

Подобен подход е залегнал и в Програмата „НАТО 2030“, обсъдена по

време на срещата на министрите на отбраната на Алианса (17 и 18.02.2021 г.). В нея изрично е посочено, че „НАТО следва да запази технологичното си превъзходство пред Русия и Китай, да развива отбранителни иновации и да разширява инвестициите в разработването на нови видове оръжия“. Според Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, това трябва да залегне и в новата стратегия на блока.

Много вероятно е, освен територията на бившите съветски републики,

другото поле за разширяване дейността на ЧВККС, в началото на този век, да е Африка и по-специално Субсахарска Африка. Тази част от континента има идеални условия за воденето на продължителни въоръжени конфликти. Първо, защото там се намират едни от най-бедните страни в света, според индекса на ООН за човешко развитие, свързан с продължителност на живота, здравеопазването и доходи на глава от населението.

На много места нестабилността се допълва от междуобщностни и племенни конфликти, присъствие на престъпни и терористични групировки, наличието на корумпирани и слаби местни власти, без капацитет и възможности да контролират местното население.

Второто важно условие е свързано с богатите природни залежи на

нефт и газ, които като с магнит привличат, както мощните западни

мултинационални компании, така и руски инвеститори.

През последното десетилетие се очертаха няколко региона с тревожно

нарастване на влиянието на радикалния ислям и тероризма в тази част на света.

Един от тях е източноафриканското крайбрежие и по-специално Мозамбик и Танзания. Там най-силно присъствие има местния клон на Ислямска държава (ИД). От 2017 г. насам терористите от ИД непрекъснато атакуват големите населени места и дори успяха да поставят под контрол стратегически важното пристанище Мосимбоа да Прая в провинция Кабо Делгадо. На запад от Мозамбик, към Нигер, Нигерия, Чад и Камерун действа групировката „Боко Харам“ и нейното отцепническо крило, което е част от ИД.

Регионът на Сахел е другият основен център на джихадистка активност в

Африка. Основният играч в тази част на континента е съюз между пет радикални мюсюлмански организации, които действат под контрола на глобалната мрежа на „Ал Кайда“. Тази организация е отговорна както за множество атаки срещу сили на ООН и тези на местните армии, така и срещу цивилни цели като хотели, ресторанти, кина и др. Тук също така присъствие има и ИД, която заедно с „Ал Кайда“, носи отговорността за смъртта на над 1 000 цивилни в периода 2014-2017 г.

Тези терористични организации контролират в тази част на Африка сложни и добре организирани трафикантски мрежи. Близо 50 тона кокаин пристигат годишно от Южна Америка, за да бъдат преразпределени през Сахел на север, в Магреб и от там за Европа. По този начин териториите на Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад се превръщат в транзитен център за контрабанда на нелегални стоки и хора за държавите-членки на ЕС. Освен ЧВККС в Мали и Нигер има и три активни мисии на ООН, близо 5 000 военнослужещи от Франция, както и американска военна база, в която са базирани БЛА.

При запазване на сегашната динамика в геополитическата среда за

сигурност, където има голяма конкуренция между държавите, които се борят за световна хегемония, притежават богат ядрен арсенал, но се стараят да избягват пряката конфронтация, „приватизацията на войната“ от частни армии изглежда все по-актуална преднамереност с определено неясен край.

През XXI век все повече се налага и тенденцията мултинационалните

компании да са част от световната финансова система, която е обвързана с

икономическата съдба на нациите и е толкова могъща, че нито едно правителство не е в състояние да издържи на масирани спекулации срещу своята валута.

Държавите са в клопка, те не могат да игнорират мултинационалните корпорации, защото те са вратата към глобалните пазари и контролират потока и разпределянето на икономическите и технологичните капитали. От своя страна най-могъщите корпорации разчитат на ЧВККС, за да защитават своя бизнес. Така например компанията Chevron разчита на „Outsourcing Services“ за мощностите си в Нигерия. Freeport McMoRan е наела „Triple Canopy“ за защита на своите мини в Индонезия. А G4S охранява почти всичко престижно – от ООН до големи банки и неправителствени организации. Нюйоркската фирма за корпоративно разследване и управление на риска „Kroll Inc.“ осигурява охраната на крупни бизнесмени (включително и на мултимилиардера Карлос Слим) и предоставя срещу заплащане експерти за борба с отвличането на хора – един от най-сериозните проблеми на борбата с организираната престъпност в Мексико.

В началото на новия век се оформи и друга глобална тенденция, свързана с

използването на ЧВККС – „приватизация на контратероризма“, пример за

което е тяхното участие в операциите срещу ИД в Ирак и Сирия, афганистанското ДТ, както и срещу джихадистките групировки в Сомалия и Западна Африка. В своя статия, публикувана през 2019 г. във в. „Washington Post“, Уилям Аркин пише: „Липсата на прозрачност и контрол по отношение на дейността на частните фирми от индустрията на сигурността е основната причина за шокиращия факт, че не е ясно точно за каква цел са осъществени транзакции на сума от 2.3 трилиона щ. д. от началото на войната срещу тероризма до сега“.

Паралелно с това през последните години започва и „приватизиране“ на

въздушното пространство, като традиционното използване на военна авиация се заменя, при това доста активно, от БЛА, наричани още дронове (DRONES).

Според д-р Дейвид Хъкс, старши научен сътрудник в катедрата по компютърни науки в университета в Ливърпул, „бъдещите военни конфликти ще се водят с роботи във въздуха, на земята и под водата, като всички те ще се основават на изкуствения интелект и ще бъдат напълно автономни. Основно място в неговата теория заема масовото използване на БЛА“. 9

Подобно е и виждането на професора по философия в университета в Хайфа в Израел Даниел Статман, който изучава използването на БЛА. Той също счита, че „бъдещите военни конфликти ще се водят с „умни машини“ във въздуха, на земята и под водата. Всички те ще се основават на изкуствения интелект, ще бъдат напълно автономни и много добре програмирани“. Според професор Даниел Статман те ще знаят правилата на войната, общите конвенции за това как да се прави разлика между бойци и цивилни лица. Пример за това е войната в Либия, където размяната на удари с активното използване на БЛА между правителството в Триполи и поддръжниците на маршал Халифа Хафтар доби такива мащаби, че специалният пратеник на ООН за Либия заяви, че това е „най-голямата война с дронове в света“.

Повечето анализатори се обединяват около мнението, че за основните

геополитически играчи използването на енергийните ресурси на Либия има приоритет пред стабилността на страната. Очакванията са, че този конфликт има дългосрочен дестабилизиращ ефект, ще продължи да поддържа висок градус на напрежение в региона, ангажирайки активно ЕС и внасяйки допълнително напрежение в рамките на НАТО. В този контекст може да се предположи, че ще бъде увеличено участието на ЧВККС и използването на БЛА за постигането на важни за „играчите“ стратегически цели, без те да поемат официално отговорността за икономическата разруха и дадените жертви, включително и сред мирното население.

От 2014 г. три държави използват БЛА за да нанасят военни удари по

сухопътни цели: Израел, САЩ (притежаващи над 7000 БЛА, разположени над Иран, Ирак, Афганистан, Йемен, Пакистан, Либия, Сомалия, Сирия, както и на границата между САЩ и Мексико) и Великобритания. 12 През м. декември 2019 г. към този своеобразен „клуб“ се включи и Франция, която използва БЛА за ликвидирането на ислямски екстремисти в Мали. На 06.06.2020 г. в района на малийския град Тесалит е убит лидерът на „Ал Кайда“ в ислямския Магреб (АКИМ) Абдел Малек Друкдел (Абу Мусааб Абдул Уадуд), заедно с няколко от най-близките си сътрудници. Друкдел, който е наричан още и емирът на АКИМ е известен с това, че е един от най-опитните командири на тази терористична организация в Северна Африка.

Индийските ВС също разчитат на БЛА за укрепване на своите бойни възможности и в борбата срещу тероризма. В рамките на приетата през 2020 г. десетгодишна програма за модернизиране на ВС на страната, в размер на 250 млрд. щ.д., се предвижда от САЩ да бъдат закупени 30 броя ударно- разузнавателни БЛА от типа MQ-9 Reaper. Сделка, която е на стойност 3 млрд. щ.д., беше одобрена от парламента на страната през пролетта на 2021 г. С приемането на въоръжение на новите БЛА се очаква да нараснат способностите на Индия да охранява сухопътната и морската си граница с Китай и Пакистан.

Вероятно, тези БЛА ще бъдат използвани и при провеждането на

контраразузнавателни операции в района на Кашмир, където оперират

пакистанските терористични организации „Партия на свещените бойци“ (Hizb-ul-Mujahiddeen), „Армия на духовно чистите“ (Lashkar-e-Taiba), „Армия на пророка Мохамед“ (Jaish-e-Muhammad) и „Ислямски призив“ (Jamaat-ud-Dawa).

Понастоящем Индия произвежда собствени БЛА за разузнаване и

наблюдение, тип Warrior, в рамките на проекта CAST (Combat Air Teaming

System).

Никак не е странно съвпадението, че в почти всички водещи се

понастоящем военни и въоръжени конфликти присъства комбинацията ЧВККС и БЛА. Типичен пример за това е започналата на 26.03.2020 г.

контранастъпателна операция „Буря на мира“ от сили на Правителството на националното съгласие (ПНС) на Либия. С помощта на изпратените от Турция БЛА бойните действия в тази страна претърпяха пълен обрат. Част от основните удари са нанесени срещу близо 1 500 бойци от „Вагнер“, воюващи в редиците на Либийската национална армия (ЛНА) на маршал Халифа Хафтар. Те са изтласкани от три свои бази, намиращи се в южните предградия на Триполи и квартал „Салахедин” на либийската столица. Не е тайна, че на страната на ПНС воюват около 2000 бойци от терористичните групировки ИД и „Джебхат ал Нусра“, както и около 7500 наемници от Сирия, които са изпратени там с финансовата подкрепа на Турция (вероятно от близката до управляващите ЧВККС SADAT Inc.).

Със сигурност може да се твърди, че понастоящем най-масовото използване на БЛА се извършва от САЩ в Афганистан срещу Движението Талибан (ДТ) и подкрепящите го местни и международни терористични организации. По данни на неправителствената организация „Нова американска фондация“ (New American Foundation) само през 2012 г. ЦРУ е извършило 333 нападения с БЛА, при които са загинали около 3 000 души, 90% от които членове на ДТ. Използва се един от най-модерните БЛА – „Рийпър“ (Жътвар), който е въоръжен с ракети "Хелфайър" (Адски огън), лети със скорост 480 км/час на височина 16 километра и може да лети над 20 часа във въздуха.

БЛА имат съществено място при разузнаването на терористични организации с използването на човешкия фактор (агентура), което е

регламентирано в американската доктрина ATP 3-04.64 Multi-service tactics, techniques and procedures for the tactical employment of unmanned aircraft systems, US DoD, 2015. Там се посочва, че БЛА е „техническо средство, имащо спомагателни функции за обезпечаване на операциите на терен“.

Мнението на повечето водещи изследователи в тази област е, че БЛА

определено ще играят още по-важна роля през следващите години в различни конфликти, но няма да заменят войниците, включително и служителите на ЧВККС. Един от тях Бен Наси, преподавател от университета Бен-Гурион в Израел, развива теорията, че причина за това е, че „дроновете“ ще се нуждаят от по-дълъг живот на батерията и разработването на централизиран компютърен сървър за управление, който да позволи един човек да контролира „рояк от дронове“ – по същия начин, по който отделните играчи управляват своите военни сили в компютърните игри. „Роякът от дронове” е понятие, което ще става все

по-актуално през последните години. Под него някои изследователи разбират група от безпилотни апарати, които летят и действат съвместно – всеки автономно, но заедно, при високо ниво на координация – точно както правят насекомите. Прогнозите са, че до 10 години е възможно да се използват автономни „рояци”, управлявани от изкуствен интелект, работещи при висока степен на съгласуваност. Това неминуемо ще промени характера на бойните действия, най-вече чрез „промяна на ритъма при вземане на решения, влияещи върху воденето на бойните действия“.

С БЛА успешно може да бъде премахнат и политически неудобен

противник. Типичен пример за това е ликвидирането в Багдад през м. януари 2020 г., по заповед на президента на САЩ, на високопоставения ирански генерал Касем Сюлеймани – командващ на елитните бригади „Ал Кудс“ от КСИР и на Абу Махди ал Мухандис, ръководител на шиитските милиции „Хашд аш Шааби“ в Ирак. И в този случай, според някои анализатори, има намеса на служители от американска ЧВККС, които са подали координатите на мястото където са се намирали Сюлеймани и Мухандис.

Израел, който също е един от водещите разработчици и производители на

БЛА, ги използва приоритетно за ликвидиране на неудобни лидери на

терористичните групировки „Хамас“ и „Хизбуллах“. БЛА се използват и от всички страни в продължаващата вече години гражданска война в Йемен, включително във военната кампания на подкрепяната от САЩ коалиция от арабски държави, ръководена от Саудитска Арабия, срещу

хусите. Употреба на БЛА от хусите задълбочава конфликта, за който

първоначално саудитците твърдят, че ще приключи в рамките на месеци. Хусите започват да използват БЛА през 2016 г. първоначално за наблюдение и разузнаване. След това употребата им се разширява и за нанасяне на прецизни удари (атака срещу военен парад в йеменската столицата, при който са убити високопоставени фигури). Хусите поемат отговорността за удара по рафинерията Абкайк в Саудитска Арабия, при като също са използвали БЛА. Счита се, че използваните от тях БЛА са „примитивни“, сглобени от компоненти, доставени от външен източник, и изпратени в Йемен. Те са почти идентични по дизайн, размери и способността на тези на БЛА „Абабил-1“, произведена от иранската компания „Aircraft Manufacturing Industries“.

В отговор на атаките, нанесени срещу лидери от различни терористични

групировки през 2019 г., е налице трайна тенденция по-мощните от тях като „Ал Кайда“ и свързаните с нея организации като „Ал Нусра“, талибаните от афганистанското ДТ, както и ИД, да започнат използването на комерсиални БЛА, предимно за да разпространението на пропагандни материали.

Подразделенията на „Ал Кайда“ използват БЛА за заснемане на операции,

провеждани от тях и последяващо разпространение на материалите с пропагандна цел. Типичен пример за това е извършеното на 05.01.2020 г. нападение от клона на „Ал Кайда“ в Сомалия „Ал-Шабаб ал-Муджахидин“ срещу американската военната база „Кемп Симба“. Базата е разположена до залива Манда и нейното основно предназначение е да събира и обработва разузнавателна информация за терористичната дейност в тази част на света. Същевременно „Кемп Симба“ е място, където се планира и организира провеждането на контратерористични операции. При нападението са убити 3 американски военнослужещи, унищожени са 8 самолета и оборудване за водене на наблюдение и разузнаване. Заснетият от БЛА филм е излъчен в социалните мрежи, качен в YouTube, а коментар за нападението е направен от лидера на тази терористична организация Абу Убайдан Ахмад Омар.

Подкрепяната и финансирана от Иран шиитска организация „Хизбулла“

остава водеща в използването на БЛА. Иран започва да снабдява тази шиитската групировка с БЛА още през 2002 г. Три години по-късно „Хизбулла“ използва един от тях, ирански модел „Абабил-1“, за да навлезе в израелското въздушно пространство и да проведе разузнавателен полет. От началото на 2014 г. БЛА на „Хизбула“ започва да обстрелва и позициите на „Ал Нусра“ по границата между Сирия и Ливан.

БЛА, използвани от сирийските бунтовници, са малки или средни

комерсиални модели. В доклад на Центъра за нова американска сигурност

(CNAS) от 2019 г., озаглавен „Свят на разпространение на дронове“ се посочва една крайно тревожна тенденция, свързана с все по-активното използване на БЛА от наддържавните организации като „Хамас“, „Хизбулла“, ИД и либийските бунтовнически групировки за извършването на тактическо разузнаване. За „Хамас“ и „Хизбулла“ също така съществува информация, че имат на въоръжение апарати с военно предназначение от типа „Абабил-1“ и „Мохаджер-4“, разработки на иранския военнопромишлен комплекс.

Всичко това очертана една нова тенденция, през последните години,

свързана с все по широката употреба на БЛА и от терористичните организации. Първоначално терористите използват основно предимствата, които им дават HD- форматните камери на БЛА за водене разузнаване. След това започват да приспособяват закупуваните от тях БЛА за да нанасят въздушни удари по цели на терена. ИД масово използва БЛА за да компенсира значителните загуби, които понася в жива сила. Специалистите от нейното Управление за минноподривна дейност „дообработват“ комерсиални БЛА, превръщайки го в боеспособни апарати. Това практически увеличи техните възможности за нанасяне на ракетни

удари, за разузнаване и пропаганда.

Терористите от ИД използват два вида БЛА – самолетен и вертолетен тип.

„Доработените“ БЛА самолетен тип могат успешно да разузнават територия, по предварително зададен маршрут, на разстояние до 100 км., както и да предават информация, на базата на която полевите командири на ИД да вземат изпреварващи решения. Използването на БЛА от вертолетен тип – Phantom II и Phantom III, разполагащи със системи за геопозициониране, даже при отсъствието на GPS, позволяват издигането на товар, в повечето случаи импровизирано взривно устройство (ИВУ), до 1 300 гр. и нанасянето на бомбени удари от страна на терористите. Много често те координират „хвърлянето“ на ИВУ от БЛА със самоубийствени атентати, извършвани с коли-бомби, което води до увеличаване

не само на смъртоносния ефект от взривовете, но имат и силно психологическо въздействие. Малките размери на използваните от ИД БЛА силно затруднява противодействието срещу тях.

С подобни БЛА на 06.01.2018 г. терористите атакуват в Сирия военната база „Хмеймим“, в която са дислоцирани руски военни. При атаката са използвани 6 БЛА от самолетен тип.

Безспорен факт е, че приватизацията на войната, свързана с използването на ЧВККС, все повече се унифицира и разклонява. От една страна се разширява пазарът на частни експертни фирми, които са посредници при изпълняване на военни операции, а от друга, процъфтява свободният пазар на наемници, които са готови на всичко за пари. Като бизнес подход, използването на ЧВККС е гъвкав, устойчив и много адаптивен.

След излизането на САЩ от Ирак „пазарът за наемници“ не се разпадна,

Напротив, започна да са развива и да се разраства, тъй като все повече местни диктатори и военни професионалисти използват частните си армии, за да печелят.

Нарастване броят на ЧВККС също е нещо предвидимо, защото засегнатите от конфликти държави притежават идеалните условия за извличане на печалби – богати природни ресурси, натрупани с векове исторически вражди със съседите, тиранично управление, обезверено, слабо грамотно и тероризирано население, наличие на въоръжени отряди или служители на ЧВККС, както и липса на справедливост и законност.

Всичко това потвърждава посочените по-горе две основни тенденции в

бъдещето на частните армии и „приватизацията на войната“. Първата е свързана с разрастване на пазара на ЧВККС, доминиран от наемници, които работят в близко сътрудничество със своите работодатели, покровителствани от държавата – политически лидери на държави, в които са създадени, като част от тяхната външна политика, свързана с налагането на влияние. Втората тенденция ще зависи от свободния пазар на военни услуги, на който ЧВККС работят за всеки, който даде повече пари за постигане на своите цели. Това означава, че „войната за износ“ ще се превърне в обикновен бизнес и фирмите ще търсят войната, за да реализират печалба според принципа, дефиниран от древноримския политически деец и военноначалник Марк Порций Катон Стари при завладяването на Испания през 195 г. пр.н.е. „Bellum se ipsum alet“ („Войната живее от война“).

4000 Пловдив, ул. „Гладстон" - 1

ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                       ГОСПОДИН КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

         ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 5 от 2014г., обнародван в ДВ бр. 8 от 2014г., изменен и допълнен в ДВ бр. 37 от 2015г., изменен в ДВ бр. 64 от 2015г., ДВ бр. 9 от 2016г., изменен с Решение № 8959/18.07.2016г. на ВАС на Р. България, и бр. 11 на ДВ от 2017г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

                Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” беше учредено през 2009 година с решение № 397 от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), който вписа в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение.

            Съгласно Удостоверение № 032/24.03.2010г. на Министерството на правосъдието на основание чл.45, ал.3 от ЗЮЛНЦ, Сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност под № 20100324032 за: организиране и осъществяване на дейности допринасящи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната; защита на своите професионални и социални интереси; и развитие и утвьрждаване на гражданското общество.

            Съгласно чл.3(1) от устава ни Сдружението е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно – патриотична организация.

                Едни от основните цели на Сдружението съгласно неговия Устав са:     1.Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения;

            2.Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО чрез:

             -провеждане обучение на младежи по военно – приложни дисциплини, с цел формиране в тях на високи морално – психически и физически качества;

         -пропагандиране сред българските младежи на достиженията, бойното майсторство и високия дух на парашутистите и способстване за формирането в тях на желание за професионална реализация в структурите на парашутните поделения на МО;

         -съдействие за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващото поколение чрез стимулиране на неговото физическо, психическо и интелектуално усъвършенстване чрез провеждане на прояви като: турнири; прегледи; състезания по военно – приложни дисциплини; посещения в парашутни поделения на МО за наблюдаване демонстрации на специални тактики, въоръжение, бойна техника и снаряжение с цел популяризиране на парашутизма в България.

            Именно в изпълнение на основните си цели след като се запозна с Проекта за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната (МО) Управителният съвет (УС) на Сдружението на свое заседание проведено на 19.07.2017г. реши да изложи пред Вас Предложението си относно Проекта за изменение с основен акцент на промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            УС на Сдружението счита, че предоставянето на ръководството, планирането и развитието на Специалните сили на дирекция „Операции и подготовка” на МО е нецелесъобразно по следните причини:

         1.Това е в противоречие с чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на началника на отбраната.       

            2.Поставянето на управленската структура на Специалните сили под ръководството на дирекция „Операции и подготовка” ще наруши основния принцип на командната верига във Въоръжените сили.

         3.Предвид необходимостта от изпълнение на поставените им задачи в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, ще се наруши едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност - участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност).

            4.В основната част от страните – членки на НАТО структурата за управление на Специалните им сили е напълно самостоятелна и независима, пряко подчинена на Началника на отбраната (на ГЩ) или Министъра на отбраната.

5.Получава се следния куриоз – бригадата Специални сили е пряко подчинена на Началника на отбраната (на когото командирът на бригадата докладва ежедневно), а структурата за управление ще е подчинена на Дирекция „Операции и подготовка” МО, което затруднява (удължава) процеса на управление, а управленската структура ще е изолирана от бригадата (няма да знае нищо за случващото се в нея).

6.Правилникът е нормативен акт, който се издава с цел детайлизиране на правилното (цялостното) прилагане на закон в неговата цялост, а не да съдейства за това да не се прилага изцяло (да се изменя) нормативен акт приет от законодателния орган.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

            С цел точното и правилно прилагане на чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на Началника на отбраната Ви предлагаме:

            1. Да бъде извършена промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            2. Да се запише нова точка 20 в чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която да се предвиди създаване на самостоятелна структура за управление на Специалните сили в Щаба по отбраната, която да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            Искрено се надяваме, че направените от нас предложения ще бъдат взети предвид, с което ще се избегне създалото се противоречие за което предварително Ви благодарим.

            Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” – 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578

19.07.2017г.                                               С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                   О.З ПОЛК.                           (СИРМО СИРМОВ)

СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ!

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също.

МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА ОТ УС НА СЪЮЗА НА БЪЛГ. ПАРАШУТИСТИ ДО ДЪРЖ. ИНСТИТУЦИИ ОТНОСНО: "Отмяна на ограничението на максималния размерна пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”

       УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.ЖО ……,

          Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.

Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.

Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:

          1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.

        151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

       На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.

              След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

      Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.

         През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.

          Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.

       2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.

       Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.

Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.

           Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.

          Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.

       3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;

           4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.

Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;

5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност. Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.

6.Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;

7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;

8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.

9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО........,

        Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.

            С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.

            Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578

18.03.2018г.                                                         С УВАЖЕНИЕ:                                                                 

ГР. ПЛОВДИВ                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ                                                                                                                       НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                                    О.Р. ПОЛК.                   (СИРМО СИРМОВ)

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.

След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.

След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

СЕКРЕТНА МИСИЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ –SAS. БРИТАНСКО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ SAS ПРЕОБЛЕЧЕНО В ЖЕНСКИ МЮСЮЛМАНСКИ ДРЕХИ ОПИТАЛИ ДА ЛИКВИДИРАТ ЛИДЕРА НА ДАЕШ.

Според информация публикувана в Британски издания подразделение на специалните сили Великобритания - SAS, преоблечени в женски мюсюлмански дрехи са щурмували щаб-квартирата на "Ислямска държава" в така наречената им "столица" Рака, но за съжаление лидерът на джихадистите се изпарил. Осем души от отряда на SAS, скрили лицата си под неприсъщата за тях дреха, ликвидирали по пътя си към щаб-квартирата на ИД няколко терористи. Приближавайки се на максимално близко разстояние до обекта, бойците махнали бурките и открили огън по изненаданите терористи, които не успели да се скрият от куршумите, информира Express.

Журналистите от изданието отбелязват, че групата от британските специални сили се маскирали като жените на водещите фигури от ИД "покрити от глава до пети" в традиционните черни мантии и съумявайки абсолютно безпрепятствено да достигнат до щаб-квартирата на екстремистите.

Те достигнали до града с пикапи на Тойота - най-разпространената марка автомобили използвани от ИД като разчитали и на помощта на местни жители, които им сътрудничели. Бойците скрили оръжието си, гранати и боеприпаси под широките дрехи.

По време на операцията в небето над щаба кръжала авиацията на коалицията, отбелязва изданието.

В даден момент ВВС на САЩ нанесли авиоудар по обекта на терористите и когато терористите излезли и избягали от постройката попаднали под обстрела на свалилите бурките си бойци на SAS. По време на ожесточената престрелка част от джихадистите били ликвидирани и екипът на SAS се качил отново на колите и са напуснали мястото на операцията..

След оттеглянето нa екипа нa SAS, сградата на щаб-квартирата била поразена от още една американска ракета.

"Нападението било извършено вечерта, малко преди комендантския час и по този начин там имало събрани доста хора", уточнява източник на британското издание.

Отбелязва се, че атаката е била извършена преди три седмици, но целта на мисията - да се убие лидера на джихадистите не била постигната, понеже неочаквано се оказало, че той не е в зданието, независимо от информацията, постъпваща от разузнаването.