facebook3

Общи статии

Общи статии (3)

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,

4000 Пловдив, ул. „Гладстон" - 1

 

ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                       ГОСПОДИН КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                                    

         ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 5 от 2014г., обнародван в ДВ бр. 8 от 2014г., изменен и допълнен в ДВ бр. 37 от 2015г., изменен в ДВ бр. 64 от 2015г., ДВ бр. 9 от 2016г., изменен с Решение № 8959/18.07.2016г. на ВАС на Р. България, и бр. 11 на ДВ от 2017г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

                Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” беше учредено през 2009 година с решение № 397 от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), който вписа в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение.

            Съгласно Удостоверение 032/24.03.2010г. на Министерството на правосъдието на основание чл.45, ал.3 от ЗЮЛНЦ, Сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност под № 20100324032 за: организиране и осъществяване на дейности допринасящи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната; защита на своите професионални и социални интереси; и развитие и утвьрждаване на гражданското общество.

            Съгласно чл.3(1) от устава ни Сдружението е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно – патриотична организация.

                Едни от основните цели на Сдружението съгласно неговия Устав са:     1.Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения;

            2.Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО чрез:

             -провеждане обучение на младежи по военно – приложни дисциплини, с цел формиране в тях на високи морално – психически и физически качества;

         -пропагандиране сред българските младежи на достиженията, бойното майсторство и високия дух на парашутистите и способстване за формирането в тях на желание за професионална реализация в структурите на парашутните поделения на МО;

         -съдействие за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващото поколение чрез стимулиране на неговото физическо, психическо и интелектуално усъвършенстване чрез провеждане на прояви като: турнири; прегледи; състезания по военно – приложни дисциплини; посещения в парашутни поделения на МО за наблюдаване демонстрации на специални тактики, въоръжение, бойна техника и снаряжение с цел популяризиране на парашутизма в България.

            Именно в изпълнение на основните си цели след като се запозна с Проекта за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната (МО) Управителният съвет (УС) на Сдружението на свое заседание проведено на 19.07.2017г. реши да изложи пред Вас Предложението си относно Проекта за изменение с основен акцент на промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            УС на Сдружението счита, че предоставянето на ръководството, планирането и развитието на Специалните сили на дирекция „Операции и подготовка” на МО е нецелесъобразно по следните причини:

         1.Това е в противоречие с чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на началника на отбраната.       

            2.Поставянето на управленската структура на Специалните сили под ръководството на дирекция „Операции и подготовка” ще наруши основния принцип на командната верига във Въоръжените сили.

         3.Предвид необходимостта от изпълнение на поставените им задачи в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, ще се наруши едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност - участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност).

            4.В основната част от страните – членки на НАТО структурата за управление на Специалните им сили е напълно самостоятелна и независима, пряко подчинена на Началника на отбраната (на ГЩ) или Министъра на отбраната.

5.Получава се следния куриоз – бригадата Специални сили е пряко подчинена на Началника на отбраната (на когото командирът на бригадата докладва ежедневно), а структурата за управление ще е подчинена на Дирекция „Операции и подготовка” МО, което затруднява (удължава) процеса на управление, а управленската структура ще е изолирана от бригадата (няма да знае нищо за случващото се в нея).

6.Правилникът е нормативен акт, който се издава с цел детайлизиране на правилното (цялостното) прилагане на закон в неговата цялост, а не да съдейства за това да не се прилага изцяло (да се изменя) нормативен акт приет от законодателния орган.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

            С цел точното и правилно прилагане на чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на Началника на отбраната Ви предлагаме:

            1. Да бъде извършена промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            2. Да се запише нова точка 20 в чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която да се предвиди създаване на самостоятелна структура за управление на Специалните сили в Щаба по отбраната, която да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            Искрено се надяваме, че направените от нас предложения ще бъдат взети предвид, с което ще се избегне създалото се противоречие за което предварително Ви благодарим.

            Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” – 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578

 

19.07.2017г.                                               С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                   О.З ПОЛК.                           (СИРМО СИРМОВ)

 

 

СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ!

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също.

МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА ОТ УС НА СЪЮЗА НА БЪЛГ. ПАРАШУТИСТИ ДО ДЪРЖ. ИНСТИТУЦИИ ОТНОСНО: "Отмяна на ограничението на максималния размерна пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”

       УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.ЖО ……,

          Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.

Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.

Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:

          1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.

        151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

       На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.

              След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

      Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.

         През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.

          Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.

       2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.

       Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.

Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.

           Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.

          Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.

       3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;

           4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.

Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;

5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност. Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.

6.Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;

7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;

8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.

9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО........,

        Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.

            С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.

            Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578

18.03.2018г.                                                         С УВАЖЕНИЕ:                                                                 

ГР. ПЛОВДИВ                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ                                                                                                                       НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                                    О.Р. ПОЛК.                   (СИРМО СИРМОВ)

                                                                     

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf
Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

СЕКРЕТНА МИСИЯ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ –SAS. БРИТАНСКО ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ SAS ПРЕОБЛЕЧЕНО В ЖЕНСКИ МЮСЮЛМАНСКИ ДРЕХИ ОПИТАЛИ ДА ЛИКВИДИРАТ ЛИДЕРА НА ДАЕШ.

Според информация публикувана в Британски издания подразделение на специалните сили Великобритания - SAS, преоблечени в женски мюсюлмански дрехи са щурмували щаб-квартирата на "Ислямска държава" в така наречената им "столица" Рака, но за съжаление лидерът на джихадистите се изпарил. Осем души от отряда на SAS, скрили лицата си под неприсъщата за тях дреха, ликвидирали по пътя си към щаб-квартирата на ИД няколко терористи. Приближавайки се на максимално близко разстояние до обекта, бойците махнали бурките и открили огън по изненаданите терористи, които не успели да се скрият от куршумите, информира Express.

Журналистите от изданието отбелязват, че групата от британските специални сили се маскирали като жените на водещите фигури от ИД "покрити от глава до пети" в традиционните черни мантии и съумявайки абсолютно безпрепятствено да достигнат до щаб-квартирата на екстремистите.

Те достигнали до града с пикапи на Тойота - най-разпространената марка автомобили използвани от ИД като разчитали и на помощта на местни жители, които им сътрудничели. Бойците скрили оръжието си, гранати и боеприпаси под широките дрехи.

По време на операцията в небето над щаба кръжала авиацията на коалицията, отбелязва изданието.

В даден момент ВВС на САЩ нанесли авиоудар по обекта на терористите и когато терористите излезли и избягали от постройката попаднали под обстрела на свалилите бурките си бойци на SAS. По време на ожесточената престрелка част от джихадистите били ликвидирани и екипът на SAS се качил отново на колите и са напуснали мястото на операцията..

След оттеглянето нa екипа нa SAS, сградата на щаб-квартирата била поразена от още една американска ракета.

"Нападението било извършено вечерта, малко преди комендантския час и по този начин там имало събрани доста хора", уточнява източник на британското издание.

Отбелязва се, че атаката е била извършена преди три седмици, но целта на мисията - да се убие лидера на джихадистите не била постигната, понеже неочаквано се оказало, че той не е в зданието, независимо от информацията, постъпваща от разузнаването.

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии