facebook3

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ПАРАШУТИСТИТЕ!

ДА КАЖЕМ СТОП НА ОКЛЕВЕТЯВАНЕТО И УНИЖАВАНЕТО НА ТЕЗИ ДОСТОЙНИ ЗА УВАЖЕНИЕ И ПОЧТЕНИ ВОЙНИ!

Свидетели сме на поредния опит да бъде опетнено името на един достоен офицер, посветил младостта и живота си на парашутизма. Всички които го познаваме, сме убедени, че просто няма как да е вярно повдигнатото обвинение. Кампанията за омаскаряване на офицери от специалните сили продължава. Опитаха с бриг. генерал Шивиков и какво се случи - само пушилка. "Платените лешояди" подеха подхвърления им "кокал" и го оплюха във всички медии. Но след като се оказа, че е груб опит за оклеветяване с цел възпрепятстване на кариерното му развитие и поредната манипулация мълчат като глухонеми. За съжаление тук нещата са далеч по-сложни и с невъоръжено око се вижда, че една там фирма загубила обществена поръчка, вместо да си потърси правата по законов ред в съда е „вербувала" правилните хора. Не е трудно да се досетим срещу какво "отблагодаряване" и компромата е налице, "верните хора" не спят и трябва да си заработят "благодарността". И кой ще е виновен - естествено, човекът дръзнал да се опълчи срещу поредният опит "да ни се пробутат парашути" не отговарящи на това което е заложено в спецификациите. Това, че става въпрос за сигурността и живота на "някакви си там парашутисти" на кого му пука.

Но нека се върнем на конкретния случай с Мильовски.Обърнете внимание на гръмкото заглавие на "лешоядите" Военен обвинен в корупция заради сделка с парашути за армията" и още по-гръмкото умозаключение.... "Прокуратурата повдигна обвинение на висш офицер за корупция"... Щеше да е смешно, ако не беше жалко. За пореден път се показва, че се търси сензация, а не истината. Ако си бяха направили труда поне да се осведомят кои са висши офицери, нямаше да се стигне до този парадокс. На следващо място, ако си бяха направили труда да се консултират дори с най неграмотния „доносник” от армията щеше да им стане ясно, че за да се утвърди една спецификация за какъвто и да е военен продукт, съгласно утвърден правилник преминава най-малко през четири комисии на различни нива и всички от тях стриктно проверяват и корегират нещата докато отговорят напълно на утвърдените СТАНДАРТИ. Глупаво и неточно е да се твърди, че определен човек може да въздейства на всички членове на комисиите още по-малко, че може да ги маниполира за „прокарване” на негови идеи. Мильовски не е участвал в търга за парашутите, но след, като е сигнализирал за несъответствие на спецификациите на спечелилия търга става неудобен. Първо това не са единствените утвърдени спецификации за парашути в БА. Парашути са закупувани и преди по утвърдени спецификации. Но за първи път се „проваля прозрачната и чиста като моминска сълза обществена поръчка”. И кого ще обвиним? Ами много просто, човекът дръзнал да сигнализира за нередности. Хак му е щом не може да си държи устата затворена. Развалил е „сделката по благодарността на някой отговорен фактор”.

Само една дребна подробност, ако Мильовски е най-корумпирания старши (а не висш) офицер, то тогава той щеше да е и най-богатия, защото е подготвил първоначалния вариант (предложение) на спецификации поне на над двеста изделия, по които след преминаване през редицата комисии на съответните нива и утвърждаване успешно бяха реализирани и спокойно по тях или след леки корекции се организираха търгове и се закупуваха изделия за цялата армия (вкл. и за контингентите ни). Истината е, че той е един от най-добрите и опитни офицери в тази сфера. Да сигнализираш за отклонения от утвърдена спецификация в едно изделие ( особено рисково и застрашаващо живота на тези които ще го ползват ) не е престъпление, даже напротив.

            Лобирал бил в полза на друга фирма, че как ще стане това, след като не е член на комисията по подбор на кандидатите. В една демократична държава всеки може спокойно да изразява мнението си по подобен въпрос. Да споделиш с някого мнението си не е лобиране. След, като си открил различия в изделието и утвърдена спецификация не е редно да се скриеш и да мълчиш. Поведението му е мъжкарско.

Не може по доводите на ощетената фирма, че видите ли те спазват свои правила и по свои стандарти изпитват и оценяват изделията си. Ами, че тогава за какво са ни стандартите на НАТО по които работим. Те не са ли задължителни за всички страни-членки? След, като Мильовски не е член на комисиите по подбор на фирма производител или вносител, може да контактува с когото си поиска и да се консултира с които и да е представител на фирма производител или вносител на парашути, защото следва да знае и да следи тенденциите и нововъведенията в съответните изделия, за да се залагат именно те в следващи предложения за спецификации на подобни изделия. Иначе знаете ли какво се получава ? Обикновено някой „овластен големец”след като разбере за обществена поръчка се обажда на точните хора и никнат фирми на баничари и лодкари мераклии да внесат подобни изделия и естествено печелят, та пушек се вдига. И ако спецификацията не е в унисон с времето (съвременна) се внасят морално остарели и залежали изделия. Питам аз фирмата вносител (производител ) на злополучните парашути в колко армии на НАТО е на въоръжение този парашут или още по елементарен въпрос в колко поделения от тяхната армия се използва?

Ама видите ли Мильовски искал по-скъпите изделия и щял бил да ощети армията с определена сума. Всеки студент по право първи курс знае и може да Ви каже, че за намерение, без да е реализирано не се носи отговорност. Ама да оплюем човека, па нека ходи след това да доказва, че „няма сестра”. И още нещо „народните хрантутници” защо не се возят на колите сглобявани в Ловеч, ами искат последни модели мерцедеси и беемвета. Те не ощетяват ли държавата?.

Приключвайки искам като председател на УС на „Съюза на българските парашутисти” най- отговорно да заявя, че парашутистите от различни поколения в България няма да стоят и да наблюдават безучастно опитите за незаслужени унижения обиди и опити за оклеветявания на действащите парашутисти от БА. Въз основа на своя устав със всички законови средства ще отстояваме честта и достойнството им и ще положат всички усилия за  осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете и симпазитантите на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения. Нещо повече, при неблагоприятно развитие на случая и продължаване на тенденциозното отношение към парашутистите от БА, ще се обърнем за съдействие и към Европейската Асоциация на парашутистите с които сме във много добри отношения и се подготвяме за членство в нея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ

„СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”                                                                                  

                                                           О.З.ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

ТЪЙ, ТЪЙ, АМА ВЪОБЩЕ НЕ Е ТЪЙ!

ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ПО СЛУЧАЯ МИЛЬОВСКИ!!!

От о.з. полк. Сирмо Сирмов – председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти”

Благодаря на всички, които се включиха в защитата на един доблестен и честен офицер - парашутист (подп. Мильовски).

По едно от обвиненията към него …….искам да поясня по-подробно реда за изготвяне на спецификациите за закупуване на изделия с военно предназначение в МО:

1. Заявителят изготвя предложение за спецификация на изделието;

2.Специалистите от Експертният технико-икономически съвет на Института по отбрана и разработките към МО извършват справки, правят необходимите промени в спецификацията и я одобряват. След това я внася за утвърждаване на Съвета по въоръжението към МО. В този съвет участват специалисти от Дирекциите на МО, Видовете Въоръжените сили и др.; Този съвет се председателства от Зам. министър на отбраната;

3.Утвърдената спецификация се утвърждава и от Министъра на отбраната след няколко съгласувания от определящи фактори в МО и БА.

Искам да поясня, че парашутисти (специалисти) има в Дирекциите на МО и в трите вида въоръжени сили на БА. Повярвайте ми никой не утвърждава и не съгласува документ без да се е консултирал със специалисти от неговия ресор или иска пояснения от други такива, ако се съмнява.

Та мисълта ми е как е успял "пустият му Мильовски" да въздейства на толкоз народ и да ги манипулира и лобира пред всички за даден тип в случая парашути? Ами щом е такъв гений предложете го за орден "Стара планина" и без това ги раздават на куцо и сакато, на килограм.

По следващото обвинение, относно самопризнанията на "един юда", за съжаление парашутист (но как е възможно в България при двама-тима души да няма   предател? ) но не братя от онези, които мръзнехме по землянки и палатки на дву (даже понякога три ) седмични зимни лагери, високо в планините, далеч от цивилния свят, или дългите и рискови учения, ами от онези, служили година две в бойно поделение и устроени на топло и уютно място, далеч от бойната суетня и не помирисали камуфлажно облекло, камо ли лагер или учение.

На следващо място, Мильовски нееднократно е привикван от определящи фактори (разбирай командващи двузвездни генерали, лобисти и представители на определени фирми) и е предупреждаван, че не е предложил правилното предложение за спецификации на парашутни системи и следва да преосмисли предложението си, иначе няма да бъде произведен в звание полковник и назначен на длъжност началник на отдел (на която длъжност е бил назначен като „за началник на отдел”). Писал се мъжага и не направил компромис със съвестта си. И…познайте, какво се случва, ами много просто -не го назначават титуляр началник на отдел „специални сили”, където е последния останал офицер с необходимата подготовка и нужния умствен капацитет и рутина. И…..ще познаете ли кой е назначен ….естествено „наш човек” е…виждал парашут само на картинка, служил в съвсем друг род войски и специалност, която ще премълча за да не дразня или обидя останалите му колеги, но какво от това?

Aми, клетите млади момчета от Специалните сили да спят спокойно, човекът, който ще отговаря за планиране на бойните им операции е врял и кипял в изпълнението на „Специални мисии” (па макар и да не е чувал за тях). И кой ще го съветва, естествено един корифей (но в далаверите) завършил ВИФ (нищо лично) и един друг, никога не служил в парашутно поделение, е….скочил човечица няколко пъти с парашут, някъде пак служил на едно уютно място, където нито духа, нито вали.

Но…оо, пък и те парашутистите от елитната ни бригада вече са претръпнали, че как иначе, ами нали и зам. командирът на бригадата, който отговаря за бойната и специалната им подготовка (нищо лично отново) също за пръв път в живота си видя парашут едва след назначаването му на тази длъжност.

Та…г-н подп. Мильовски, като не можеш да ходиш приведен (ала Петко Бочаров) и вечно с изплезен език и да възхваляваш и да слушкаш, хак ти е …”нека те съдят”, та дано се пречупиш и намериш вярното и правилно поведение, а…..не да объркваш плановете на „богопомазаните” „овластените” и тишина…пълна тишина …кервана ще продължи да си върви, а „кучета” като тебе (нищо лично) не трябва да продължават да лаят, защото……на никой от тях не му пука. Пак ще има комисионни за тях, а за такива като теб са създадени едни там институции (репресивни разбира се), чието основно задължение е да бдят да не се нарушава статуквото.

Ще спра до тук, защото съм сигурен, че вече доста досадих на тези, които ще намерят време и нерви да прочетат поредния „пасквил, който сътворих”, но какво да се прави . така ги виждам Аз нещата и си казах мнението. Казах го не за да дразня и обиждам някой, а просто защото така ги виждам нещата и не мога, а и не искам повече да мълча, а пък съм и длъжен да не мълча и да гледам как се гаврят с един парашутист.

Винаги съм защитавал истинските и почтени хора и докато мога ще продължа да го правя и то не само по задължение, а по съвест и убеждение.

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

  

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

      I. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

            През 1976г. между поделенията със СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ на БА се провежда първото състезание по ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ, показател за подготовката на българските сини барети. Състезанието се провеждаше ежегодно и беше популяризирано на по-късен етап от журналистите с името „Рамбо”.

                Състезанието е усъвършенстван вариант на провежданите далеч преди това състезания между парашутните поделения на БА подобни състезания. Съществуват данни, че още през далечната 1962г. е проведено състезание между парашутните поделения, организирано и ръководено от бойна подготовка на БНА в района западно от гр. В. Търново. Състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок и придвижване на местността при нощни условия по кроки (извадка - схема от карта) с пълно бойно снаряжение и достигане на определен район, стрелба. Състезанието е спечелено от групата на 2АПРР –Пловдив с к-р л-т Дечо Дечев.

            Тези състезания между парашутните поделения на БНА се провеждат ежегодно до 1964г., като през 1963г. се провежда по време на летния лагер в района на л-ще Чайка (край гр. Варна), състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок на непозната силно пресечена местност, без обозначаване на плаца за приземяване; изпълнение на тактическа задача; изпити по Чужди армии и Военна топография; хвърляне на граната; изпълнение на упражнение на висилка; стрелба –упр. N- 1 нощем. На първо място се класира групата на 2АПРР с командир ст.л-т Цветан Василев Кръстев.

            През 1964г. в състезанието за първи път се използват радиостанции (Р/ст.) за вътрешна свръзка Р-352 и р/ст. за връзка с Центъра Р-303 и Р-306, като в състезанието допълнително са включени: в изпълнението на тактико–разузнавателната подготовка взривяване на елемент от ж.п. линия и осъществяване на радио- сеанс с Центъра (при нощни условия). Независимо от желанието на ръководството на състезанието да се лансира 86-та УПРБ „Мусачево” резултатите отреждат пак предимство за 2-ра АППР –Пловдив. Като само 2АПРР осъществява радио връзка с „Центъра”, а резултатите от нощните стрелби са следните:

            -3 –та АПРР -Сливен –слаб;

            -1-ва АПРР –София – слаб;

            -86-та УПРБ „Мусачево” –удовлетворил;

            -2-ра АПРР –Пловдив –отличен.

            От 1969г. след кратко прекъсване са възстановени състезанията по парашутен многобой. През месец август 1969г на летище Балчик се е състояло подобно състезание организирано и ръководено от полковник Иван Крумов – началник на парашутно-десантна служба на ПВО и ВВС. В състезанието участват отбори от: 68 УПРБ – РГК –София; 68 УПРБ- РГК –Пловдив; 1,2 и 3 та АПРДР (към 1,2 и 3-та армии на БНА); ПВО и ВВС; БМС. Всеки отбор се е бил в състав от по 5 (пет) състезатели – командир (офицер), и четирима сержанти и войници (срочнослужещи). Състезанието е включвало: групов доцелен парашутен скок (в кръг с диаметър -50м); 20км марш-наскок; стрелба; хвърляне на граната (на далечина и точност); преодоляване на заразен участък; носене на ранен. Всички дисциплини са се изпълнявали с въоръжение и снаряжение с общо тегло 10 (десет) кг.

            На първо място се класира отборът на ПВО и ВВС – с активната помощ на съдийския състав съставен само от представители на ПВО и ВВС (ПДС на авиобазите), които са били и организатори на състезанието. На второ място се класира отборът на 3-та ПРДР – Сливен с командир л-т Васил Попов, а на трето място – отборът на 1-ва АПРДР – София с командир л-т Денчо Велинов.

            Някой от парашутистите твърдят, че съдържанието и редът за провеждане на състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ (провеждано във вида от 1976г. насам) е взаимстван от Съветските „СПЕЦНАЗ”, други, пък претендират, че е изцяло български патент. Истината вероятно е по средата – идеята вероятно е взаимствана от север, а ние сме го усъвършенствали със свои елементи.

            По принцип подобни състезания се провеждани или се провеждат и сега в Специални сили на почти всички армии по света, но нашето безспорно беше за времето си (а, и може би си остава) едно от най-трудните.

            За първи път през 1994г.състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ се провежда в гр. Пловдив като МЕЖДУНАРОДНО с участие на отбори от Специалните сили на армиите на други държави ( Румъния, Белгия и два отбора от САЩ ).

През 1995г. участие вземат отбори от Белгия, Гърция, Румъния, Русия и два отбора от САЩ.

През 1996г. участие вземат отбори от Германия, Испания, Русия, Югославия и САЩ.

През 1997г. участие взема само отборът на Русия.

Следва да се спомене, че на трасето на многобоя българските барети са побеждавани

само веднъж от отбора на Русия!!!

            От 1988г. състезанието не се провежда поради липса на средства. Злите езици твърдят, че прекратяване провеждането на парашутния многобой е станало по настояване на Специалните сили на страните от НАТО, тъй като на практика се е доказало, че нашата система подготовка е по-добра от тяхната. Кой знае, може и така да е!!!

            Щом на практика се доказа, че с изключително ограничения ресурс от средства и малко грижи, феномена „български командос” с големия си ентусиазъм, благодарение на добрата си натренираност посрамиха прехвалените камандоси на едни от най-великите държави в света.

            Само един пример ще бъде приведен в защита на тази теза. По време на едно от състезанията по парашутен многобой проведено през 1996г. в гр. Сливен капитан от отбора на Германия в разговор с придружаващия го военен полицай пита:

-Каква заплата получаваш?

Нашият превърнал левчетата в германски марки и отговорил зачервен от срам:

-150 марки.

Германецът машинално попитал”

-         На ден?

-         Не.

-         На седмица?

-         Не. На месец.

Германският офицер го погледнал потресен. После се сетил нещо и го попитал:

-Чакай….Ами тия, Вашите парашутисти, с които утре ще се състезаваме, колко получават на месец?

-С около 30 марки повече.

-!80 марки? На месец?

-Да.

-Боже мой! Остава и да победят мен, който получава за същото вземам 4000марки…..

Победиха го. И то с голяма разлика. Но заплатите им останаха същите, да не говорим за средствата за подготовка.

А, какво ли щеше да каже, ако знаеше, че основната част от състезателите в българските отбори по парашутен многобой бяха срочнослужещи войници (младежи на по 18г.).

                II. СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

                Парашутният многобой е специализирано комплексно военно-приложно състезание, което се провеждаше с цел демонстриране специалните и бойни възможности на парашутните поделения в БА.

            Състезанието отразяваше степента на бойна подготовка на отборите при преодоляване на различни по характер препятствия, упражнения и нормативи по състезателното трасе.

Подготовката на отборите за състезанието изискваше висок професионализъм, тактическа зрялост, полева и физическа натренираност и синхронизирани колективни действия.

Състезанието способстваше за максимална изява на воинските качества – издръжливост, смелост, мъжество, взаимопомощ, доверие и воля за победа.

В него можеха да участват само добре подготвени отбори от парашутните поделения от БА , а на по-късен етап ( за първи път през 1994г.) и отбори от съседни и други страни.

Отборите, които искаха да участват в състезанието, следваше да изпратят предварителна заявка, най-малко два месеца преди началото му. Въз основа на заявките се изготвяше заповед на началника на Генералния щаб на БА за провеждане на състезанието, която се свеждаше до кандидатите за участие. В заповедта поименно се изписваше и съдийският състав. Инструктажът на ръководството и съдийския състав се провеждаше три дена преди неговото начало в района на поделението домакин. Съдиите следваше да заемат местата си за работа 30 минути преди започване на състезанието.

Предварителната подготовка на отборите за участие в състезанието се провеждаше целогодишно в системата на бойната подготовка. Непосредствената подготовка се извършваше 1-2 месеца преди началото под ръководството на командирите на поделения.

Отборите можеха да се явят в района на поделението (страната ) домакин до 7 денонощия (за чуждестранните отбори до 10 денонощия) преди, началото на състезанието с цел провеждане на целенасочена дейност и тренировки.

Съставът на представителния отбор не трябваше да превишава 10 души, от които състезателен отбор 5 души ( капитан, свръхсрочнослужещ и четирима състезатели) и осигурителна група – 5 души. В осигурителната група трябваше да има водач, треньор, лекар и двама резервни състезатели.

Екипировката на състезателния отбор беше задължителна и се състоеше от стандартно камуфлажно облекло, парашутни обувки, автомат с прибор за безшумна стрелба (без оптически прибори), парашутна система (без тип „Летящо крило), боне (каска) само за скока, компас за всеки състезател.

За уточняване на реда и текущи въпроси от провеждане на състезанието от ръководството на състезанието в деня преди началото на състезанието се провеждаше Техническа конференция. В тази конференция присъстваха съдийския апарат, водачите и капитаните на отбори, командирите на екипажи и представители на средствата за масова информация.

Състезанието по парашутен многобой беше комплексно състезание и включваше взаимосвързани дейности от общовойсковата специалната подготовка като групов доцелен скок; движение по карта и азимут; стрелба с автомат; хвърляне на граната; забиване на пластина; преодоляване на водна преграда и телено заграждение.

Разстоянието за движение по карта на състезателното трасе се нанасяше на карта с мащаб 1:50 000 или 1:25 000, а останалото разстояние е маркирано.

Състезател или отбор, който не се движеше по трасето, се декласираше.

Общата дължина на състезателното трасе не трябваше да е по- къса от 16 км. и по-дълга от 20 км. по карта.

Ако по време на състезанието не завършеше повече от един състезател, отборът се декласираше. За незавършил един състезател се от отбора се отнемаха 1/5 от общия брой точки.

За дисциплината стрелба с автомат, хвърляне на гранати, преодоляване на водна преграда, хвърляне на пластини и преодоляване на телено заграждение се оборудваха по два сектора.

Парашутния скок се извършваше с еднотипни парашутни системи (парашути) за всеки отбор, приети на въоръжение за дадена страна, от транспортен самолет (вертолет), летящ на височина 900- 1000м. над надморската височина на площадката за приземяване. Приземяването на отбора се извършваше в кръг с диаметър 100м., обозначен с видими средства. Мястото за приземяване на всеки състезател до центъра на кръга се измерваше с точност до 1 см.. Центърът на кръга се обозначаваше с плътен бял кръг с диаметър 1 метър. До кръга се разполагаше знак за определяне посоката на вятъра при земята с формата на буква „Т”.

След приземяването състезателите бяха длъжни да съберат парашутите и до 8-та минута да освободят кръга и да предадат парашутите си събрани в транспортните торби на сборно място (СМ), отстоящо на 50 м. от външния кръг за приземяване. Ако даден състезател се яви на СМ без парашут, му се отнемаха 50 точки от общия брой.

На СМ на 8-та минута след парашутния скок на капитана на отбора се връчваше топографска карта на която беше начертан маршрутът за движение. С връчване на картата започваше измерването на общото контролно време. Отборът започваше движение по маршрута до началото на пункт за движение по азимут, където картите се събираха от съдията. Маршрутът за движение с дължина 3-5 км. преминаваше през контролни пунктове. На тях помощник съдии контролираха броя на състезателите в отбора, преминали през дадения пункт.

Движението по азимут започваше от пункта на който се предаваше картата т.с. пункт N - 1. От него се засичаше азимут към пункт N- 2. Данните за всеки следващ пункт се получаваха както следва ; от пункт N – 1 за пункт N- 2; от пункт N- 2 за пункт N- 3 и т.н. дължината на участъка за движение по азимут беше 5-8 км. по карта с 5-8 пункта. Времето се засичаше след преминаването през пункта на последния състезател. Дейността на отбора се контролираше от помощник съдията на участъка и отделните специалисти, разположени на контролните пунктове.

Отборът провеждаше стрелба с автомат с прибор за безшумна стрелба на разстояние 100м. по мишена N – 4, лежешком с пет патрона на единичен огън. Всеки състезател стреля само в собствената си мишена.при повече от пет попадения в една мишена за всяко в повече се отнемаха най – високите резултати.

Отборът преодоляваше водна преграда, широка 20м., обозначена с две успоредно опънати въжета.

Преодоляваше се чрез придържане към опънато въже или с пет местна десантна лодка с индивидуални спасителни жилетки за всеки състезател.лодките бяха на изходния пункт в надуто състояние.

Състезателите хвърляха по три пластини. Пластините се забиваха от разстояние 5 м.по дървен щит с формата на мишена 8, върху който е закрепена книжна мишена 4. Пластините се намираха на рубежа за забиване.

Състезателите хвърляха по три граната Ф-1 (с тегло 600гр.); една за далечина и две в цел. Гранатата на далечина се хвърляше в сектор с формата на трапец с малка основа 5м. и голяма 15м.. Разстоянието в далечина е измерено предварително и разчертано с линии през 5 метра от 40-ия до 60-тия метър.

Гранатите в цел се хвърляха в 3 концентрични кръга с диаметър 1,3 и 5 м. на разстояние 30м. В центъра на кръга имаше забито флагче с височина 60 см. и размери 30 на 40 см.

Размерът на теленото заграждение беше: широчина – 10м., дължина (дълбочина за преодоляване) 15м. и височина 0,5м. Теленото заграждение се преодоляваше с пълзене.

Общото време за преодоляване на разстоянието чрез марш на скок се засичаше на старта от СМ и на финала –при преминаването на финалната линия от последния състезател на отбора. За всяка изгубена вещ от снаряжението при проверка на финала състезателят се наказваше с отнемане на 100точки.

Състезател завършил състезанието без автомат и прибор за безшумна стрелба, се декласираше.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалът е подготвен от о.з. полк. Сирмо Петров Сирмов. Продължава издирване на материали по темата и отборите от парашутните поделения на БА участвали в парашутния многобой през годините и тяхното класиране.

  

Страница 6 от 6

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии