facebook3

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

Белия лебед сее ужас и смърт 9 10608

20.12.2015 10:38 | Любопитно

„Господарят император казваше, че Русия има два съюзника – армията и флота – обяви веднъж руският вицепремиер „ястреб” Дмитрий Рогозин, отговорник за военнопромишления комплекс. – Сега имаме още два съюзника – нефта и газа.”

Сред козовете Русия и днес да се изправя сама срещу всички е Ту-160 – свръхзвуков стратегически бомбардировач ракетоносец. Шампион в тежка категория, най-големият и мощен свръхзвуков самолет в историята, най-тежкият боен, най-бързият бомбардировач, държи 44 световни рекорда.

Руснаците наричат Ту-160 Белия лебед, натовците – Блекджек (Палка, Бухалка). Прякори, издаващи любов и страх.

САЩ още нямат достоен отговор. Например популярният Б-2 „Стелт” е малко братче, а подобният и страховит Б-1Б „Лансър” отстъпва в почти всичко.

На 16 ноември пред Владимир Путин потвърдиха, че взривяването на руския самолет над Египет е дело на ИДИЛ. На 17 ноември след 28 г. чакане Ту-160 за първи път влезе в бойни действия – в Сирия. Чрез юмрука в своята ударна мощ Русия показа свъхангажимент - няма да спре, няма да има нежни бомбардировки, ще бори точно ИДИЛ и до смърт.

На 20 ноември Русия направи показно без тактическа необходимост, а и в Сирия е логично да се използват по-леки бомбардировачи. Два Ту-160 тръгнаха от база до Мурманск, обиколиха цяла Европа от север и запад, минаха през Гибралтарския пролив, където демонстративно презаредиха пред базата на НАТО, прекосиха Средиземно море, пратиха ракетите към Сирия и се върнаха. Общо – 13 000 км и 16 часа във въздуха. В разгънат маршрут – удар по САЩ.

Няма как в НАТО да не се следили целия полет с пребледнели лица. Няма в света такъв самолет, а той най-после влезе в действие.

Затова е сътворен Ту-160 от ”Туполев” – за да бъдат на един полет разстояние Щатите за ядрен удар. Проектирането започва през 1972 г. Граден е в 800 предприятия. Първият изпитателен полет е през 1981 г., а от 1987 г. е на въоръжение. През 1988 г. прави полет до Канада.

Следват безброй подвизи и модернизации. Още първата версия е натъпкана с електроника, която вече е свръхактуална, държи се връзка и със спътници. Летял е до 24 часа и 24 минути и до 18 000 км след дозареждане във въздуха от Ил-78 на 50 тона гориво. Така обсегът му на действие става необятен.

Произведени са 35, в действие има 16. Всеки е с име – на главния му конструктор Валентин Близнюк (87 г.), богатира Иля Муромец, бореца Иван Яригин...

През 1998 г. Украйна унищожи 10 от своите съветски Ту-160, а САЩ плащаха по $1 млн. за разбиването на всеки. Казват, че когато рязали Белите лебеди, украинските летци плакали. Други 8 самолета Киев върна на Русия срещу дълг за газ, а един сложи в музей.

Струва четвърт милиард долара, а час полет – 20 000. Има променлива геометрия на крилата. В дозвуков вид напомня обикновен Ту. За свръкзвукова скорост крилата се прибират като на изтребител, става стрела.

Прилича на птица. ”Красивият самолет и лети добре”, казва гуруто Андрей Туполев. Ту-160 е изящен – съвършено нетипичен и за съветското, и за бойна машина. Пленителен за окото, изчистен, много бял, грациозен. Красота, обречена да сее страх и смърт.

Максимална скорост – 2200 км в час, но казват, че е стигал 2500. Обикновено се движи с 850 км/ч. Свръхзвуковата скорост е необходима, за да преодолява зони на противовъздушна отбрана. Събира крилата, устремява се и става много трудна мишена за зенитни ракети и изтребители.

Руснаците обичат да си играят на гонки с натовци и бомбардировачът все избягваше от изтребителите. Веднъж даже посланикът в Лондон трябваше да се явява за обяснение след надбягване с „Тайфун”...

Таванът му беше 15 км, но го качиха до 22 км - броди си из стратосферата. А може да лети и на 50 м височина. Всъщност руснаците едва ли казват всичко за възможностите на Ту-160...

Когато Румъния отказа на правителствения чартър на Рогозин да мине през нейното въздушно пространство, вицепремиерът отвърна „Следващия път ще полетя на Ту-160”. На такъв самолет и турците няма да посегнат. Все едно да пипнеш любовницата на Путин.

Това е крепост с мощ на армия. Носи до 40 тона въоръжение. Предназначен е за 12 ракети Х-55 с радиус на действие 2500 км и мощност на всяка ядрена бойна глава от 200 килотона, 15 пъти повече от бомбата над Хирошима. Появата му в този вариант може рязко да промени стратегическия баланс в произволен регион.

В Сирия удари с новите Х-101 и Х-555, които летят до 5500 км със заряд по 400 кг. Ракетите са умни, сами се строяват в боен ред, следват релефа, заобикалят препятствия, практически са неуловими и улучват с отклонение до 10 м. И са с коефициент на „невидимост” за радарите като „Стелт”. Ту-160 може да носи и най-голямата руска лазерна бомба КАБ-1500 с тегло 1500 кг.

Всъщност умее да действа без да наближи ПВО - чрез ракетите с далечен обсег и с разнообразен арсенал, напомнящ „Междузвездни войни” – включително 24 хиперзвукови ракети.

Има суперсистема за електронна и радиозащита.

Трудно е Ту-160 да бъде доближен на опасна дистанция. На рискови участъци може да бъде защитаван от изтребители в състав до една ескадрила. Ако бъде атакуван с ракети, е способен да изпрати бойния си товар преди да бъде поразен. Това прави въздействието върху него от средни и големи дистанции неефективно. Наистина крепост, имаща мощта да сее масова смърт дори ако бъде превзета.

Движен е от 4 двигателя по 25 000 к. с. За здравина е правен с титаниева сплав (38%) и чрез вакуумни електронно-лъчеви заварки.

Управлението е революционно просто и удобно – с ръчка като на изтребител. Комфортът е като дизайна – нетипичен за съветското и за бомбардировач. Креслата са с масажори и вентилация заради дългите полети. Има малка кухня, печка за топлене на храна, местенце за раздвижване, тоалетна, кресло за сън.

Гъвкав самолет – според въоръжението действа и като ядрен, и като конвенционален бомбардировач с разнообразно въоръжение за локални конфликти като в Сирия.

На Ту-160 летят най-лудите пилоти, талантливи хулигани, гладни и жадни за небе и адреналин, често – потомствени асове. Заплатите им са малки, нямат ЛЕД-телевизори, но са хора, готови да плащат, за да летят.

Красиво и страшничко е да се гледа полет на Ту-160, но явно е красиво и да се лети. „Така се лети насън”, каза Путин, след като формално влезе в ролята на командир на екипаж от трима за тренировъчен полет. По официална информация не му спестиха нищо – сложното презареждане, двойно натоварване, пуск на 12 ракети, пълна програма.

През април Русия реши да възобнови серийното производство, поръчани са 50. Последната модификация Ту-160М е чудо на електрониката, а е проектиран и М2. Но и сега Ту-160 е най-страшното в Сирия.

Основни характеристики

Екипаж – 4 човека

Дължина – 54,1 м

Височина - 13,1 м.

Размах на крилата – от 35,6 до до 55,7 м

Маса празен - 110 т

Максимална летателна маса – 275 т

Максимална скорост – 2200 км/ч

Нормална скорост – 850 км/ч

Далечина на полета без дозареждане – до 18 950 км

Продължителност на полета – до 25 ч

Натоварване на крилото – до 1185 кг/м2

Мнения

Изпреварил е времето си с десетилетия

По-добър самолет в свръхзвуковия клас още никой не е измислил. Става въпрос за уникална машина, изпреварила времето с няколко десетилетия. Самолетът и досега не е използвал в пълен обем заложените в него конструктивни особености.

Сергей Шойгу, министър на отбраната на Русия

Брежнев издаде тайната

Информация изтече за първи път от Леонид Брежнев. На едно съвещание генералният секретар на КПСС каза, че ето – ние правим нов самолет, Ту-160. А беше абсолютно забранено да споменаваме дори една дума на когото и да било за това.

Още след първия полет през 1981 г. американците се добраха до снимка на Ту-160. Стана голям проблем – как ЦРУ успя да фотографира самолета. Основната версия беше – чрез спътник. Накрая се оказа – сниман е от пътнически самолет от съседното летище.

Валентин Близнюк, главен конструктор на Ту-160.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

4000 Пловдив, ул. „Гладстон” – 1

                          

 

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

С Т А Н О В И Щ Е

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                      

ОТНОСНО:   Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, постъпил за разглеждане от постоянните комисии на Народното събрание на 03.04.2019г. Вносител Министерски съвет.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

                                                                     

Съюзът на българските парашутисти (СБП) е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно–патриотична организация.

Едни от основните цели на Съюза съгласно неговия Устав са:  

  1. Доброволно обединяване на физически лица, на основата на обществения и професионален интерес, за укрепване на гражданското общество, демократичните институции и националната сигурност в Република България.
  2. Съдействие на отбранителния потенциал на страната, по неутрализирането на военни заплахи и надеждна защита на населението, обектите, териториалната цялост и суверенитета на страната.
  3. Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО.

В изпълнение на тези основни цели, след като се запозна със „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” – внесен от Министерски съвет за разглеждане в постоянните комисии на Народното събрание, Управителният съвет (УС) на СБП на свое заседание, проведено на 08.04.2019 г., реши да изложи пред Вас Становището си относно Законопроекта.

Подкрепяме изцяло внесения от Министерски съвет в Народното събрание Законопроект като считаме, че приемането на предложените промени в частта – Изменение на чл.56, 60а, 60в, 60д и чл.83 от ЗОВС на Република България е целесъобразно по следните причини:

  1. Чрез създаване на нормативна уредба ще се извърши необходимото трансформиране и усъвършенстване и българските Сили за Специални операции (ССО) и превръщането им в надежден партньор на ССО на Алианса, с което ще се изпълни и поетия ангажимент за създаване на Съвместно командване на специалните операции (СКСО).
  2. Със създаването на СКСО ще се уеднакви системата за управление на българските ССО с тази на ССО на останалите страни членки на НАТО;
  3. Предвид необходимостта от изпълнение на поставените задачи от ССО в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, със създаването на СКСО ще се реши и едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност – участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (СО), които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външнополитическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност.
  4. С приемането на предвидените в Законопроекта промени ще се реши трайно и въпросът (законовите основания) за поставяне и изпълнение на мирновременни задачи от ССО на БА, което се наложи от измененията в глобалната среда за сигурност и извеждането на преден план на тероризма и организираната престъпност като първостепенна заплаха за националната и международната сигурност;
  5. С приемането на предлаганите промени в ЗОВС ще се регламентират и функциите на СКСО по: усъвършенстването на целия набор от необходими документи и ръководства за ССО на БА и привеждането им в съответствие с тези на ССО на страните от Алианса; подбора на личния състав и подготовката на подразделенията на Специалните ни сили като специално обучени, малки, боеспособни, мобилни и високоманеврени формирования, подготвени и екипирани за действие в асиметрична обстановка (неконвенционални войни), способни да реагират, бързо, скрито и безшумно и да изпълняват мисиите си в мирно и във военно време, във всяка точка от земното кълбо (при участие в многонационални операции), при всякакви климатични и метеорологични условия и по всяко време на денонощието.
  6. СКСО, непосредствено подчинено на Началника на отбраната ще изпълнява и задачи по постигане на Стратегически оперативни цели.
  7. За успешното управление и изпълнение на целия спектър от задачи от ССО на БА, самостоятелно и в състава на Съвместните сили и във взаимодействие с други държавни структури, СКСО ще акцентира и на цялостното развитие и реализиране на отличителни признаци на подразделенията ни специални сили: особен статут; висока степен ма морална, психологическа, физическа и бойна подготовка, наличие на специални средства (снаряжение, въоръжение и техника) за изпълнение на задачите и т.н.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Като подкрепя изцяло внесения Законопроект на Министерският съвет, УС на Съюза на българските парашутисти отправя молба към ВАС, при разглеждане в постоянните комисии и приемане в Народното събрание на „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” да бъде взето предвид и нашето становище.

Искрено се надяваме, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” № 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578.

09.04.2019 г.                                      С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА „СБП”

                                                          О.З ПОЛК.           (СИРМО СИРМОВ)

                                                                                                                                         

                                                                                              

                                                                                              

 

 

 

 

 

 

 

 

ГОРЕЩО: СЪЗДАВАТ СЪВМЕСТНО КОМАНДВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ!

Pan.bg 24 фев 2019 | 18:36 (1107) (3)


Създават Съвместно командване на специалните операции (СКСО)


Ако депутатите приемат предложените от МО поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили, няма да има 68 бригада „Специални сили”, а Съвместно командване на специалните операции (СКСО). Така Българската армия ще включва: Съвместно командване на силите и военни формирования на пряко подчинение на командващия на Съвместното командване на силите; три вида въоръжени сили: Сухопътни войски; Военновъздушни сили; Военноморски сили и Съвместно командване на специалните операции и военни формирования на пряко подчинение на командира на Съвместното командване на специалните операции. СКСО ще бъде пряко подчинено на началника на отбраната. Начело на СКСО ще бъде командир, а не командващ, както е при Съвместното командване на силите (СКС)

Защо се създава СКСО?

Необходимо да бъдат изпълнени ангажиментите към НАТО за развитие на българските сили за специални операции, съгласно които е предвидено създаване на Съвместно командване на специалните операции, се посочва в мотивите към проекта.

Формирането на СКСО се обуславя и от необходимостта от използването на силите за специални операции за мирновременните задачи, изпълнявани в отговор на съвременните рискове и заплахи пред националната сигурност на страната.

С формирането на СКСО ще се синхронизира архитектурата и системата за командване и управление на силите за специални операции на Р България, с тази на страните членки на НАТО, като ще се даде и възможност за бързо адаптиране към рязко променящата се военно-политическата обстановка при кризи, конфликти и непредвидени обстоятелства чрез включване на силите за специални операции в процеса на създаване на база данни за обмен и анализиране на разузнавателна информация и стартиране процеса на планиране на възможно най-ранна фаза.

С приемане на законодателните промени ще се регламентират функциите на СКСО по подбор, подготовка на личен състав и формирования, планиране, координиране, осигуряване на взаимодействието и централизираното провеждане, командване и управление на пълния спектър от специални операции, самостоятелно, в състава на съвместни сили, така и във взаимодействие с други държавни структури от архитектурата за националната сигурност.

СКСО ще даде възможност за осъществяване на командването и управлението на компонента или отделни формирования от силите за специални операции от името на стратегическия командващ, при участие в национални/многонационални операции на българска територия без развръщане на останалите компоненти.

СКСО ще изпълнява задачи за постигане на стратегически и оперативни цели. Със законопроекта се определя йерархически мястото на СКСО на оперативно ниво и неговото непосредствено подчинение на началника на отбраната, се отбелязва в мотивите на МО.

 

 

 

 

 

 

Командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев:Специалните сили ще бъдат стратегическо оръжие срещу новите заплахи
АВТОР ЦОНЧО ДРАГАНСКИ
armymedia.bg

Бригаден генерал Явор Матеев е роден на 5 декември 1967 г. в София. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“, ВА „Георги Ст. Раковски“ и Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон. Бил е командир на разузнавателна група, на разузнавателен взвод и на парашутно-разузнавателна рота, началник на „Парашутно-десантна служба“, помощник-началник и старши помощник- началник на отдел в Командването на Силите за специални операции, началник на отделение в Щаба на Сухопътните войски, заместник-началник на направление в Щаба на Сухопътните войски, началник на отдел „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ и заместник-директор на дирекция „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ в Щаба на отбраната. През 2002 и 2003 г. участва в две мисии в Босна и Херцеговина. Военен парашутист първи клас. От 24 ноември т.г. бригаден генерал Явор Матеев е командир на 68-а бригада „Специални сили“.



– Господин бригаден генерал, поздравления за новата длъжност и новото звание, но първо да Ви попитам – колко парашутни скока имате досега?

– Благодаря за поздравленията. Скоковете ми са близо 500.

– Помните ли първия си парашутен скок?

– Помня го, бях във втори курс на Военното училище във Велико Търново и скочих с управляемия български парашут УП-9. Негов конструктор е Георги Йовчев. Парашутът се използваше във формированията на Българската армия почти до края на 90-те години. Първият ми скок с него бе на стабилизация и мога да ви кажа един интересен факт. Нашите инструктори държаха да действаме много точно, При този способ е много важно скътаването на парашута. Има и дублиращ прибор, който е в помощ на парашутиста за изтеглянето на ръчката. Той е нагласен на 5 секунди и се задейства, ако парашутистът не си дръпне ръчката за отварянето на парашута за това време. Предупреждаваха ни да не броим бързо, за да не отворим много рано парашута. И аз броях толкова бавно, че… приборът ми отвори парашута.

– По онова време някои казваха, че този български парашут – УП-9 не е много сигурен.

– В света няма по-управляем парашут с кръгъл купол за бойно използване с въоръжение и снаряжение, поне аз не съм виждал и не съм чувал. Всеки парашут се усъвършенства и към края имаше серия УП-9М.
Проблемът е, че усъвършенстването спря, спря и производството му. Различните формирования имаха различни нагласи към този парашут. Примерно, в първи армейски парашутно-разузнавателен батальон, където служих, този парашут беше много на почит. И във Военната академия го използваха, но в 68-а бригада изказваха известни резерви, може би с основание, след като са имали особени случаи. Служили са много наборни войници, а УП-9 е капризен при скътаването и изисква перфекционизъм. Така, че той е по-лесен за използване от кадровия личен състав.

– А Вие имали ли сте особени случаи във въздуха?

– Имам съм, и то реални, а не по задачи, когато е за присвояването на класна специалност. Два пъти ми се е случвал отказ на основния парашут и два пъти съм отварял запасния. Първият път беше през 1994 г. до село Кондофрей и вторият – миналата година на Крумово.

– Не споменавате за онова завъртане като лейтенант при парашутния многобой на „40-те извора“ край Асеновград?

– Да, подсещате ме за него, аз съм го забравил. На 50 метра над земята се сблъскахме с друг парашутист и ни се оплетоха вървите на основните куполи на парашутите. Това е много опасно, защото на такава височина не може да се отвори запасният парашут. Тогава, всичко, което можехме да направим, е да се опитваме да се раздалечим един от друг и да не се омотаем докрай. Паднахме на земята, малко преди да се стегнат вървите докрай.

– След такива ситуации по-трудно ли се скача?

– Много е важно след това да скочиш своевременно. При първия ми случай на Кондофрей командирът ме държа известно време, без да скачам. Докато миналата година, след като отворих запасен парашут, скочих пак след десетина минути, още при следващата машина. Но няма човек, който да не се притеснява.

– Да се върнем в сегашната ситуация. Как приехте назначаването Ви за командир на 68-а бригада „Специални сили“?samolet spec

– Голяма чест е за мен, защото 68-а бригада „Специални сили“ е наследник на Парашутната дружина и на други парашутни формирования. Бригадата е с големи традиции през годините и със заслуги за националната сигурност на страната. Тя е едно от най-елитните формирования. Приех длъжността с огромна гордост и чест, но и с два пъти по-големи задължения и отговорност от моя страна. Защото трябва да стъпим на всичко досега изградено като традиции и навици, на това, което имаме като ниво, и да го издигаме. Да продължим напред, да развиваме бригадата и тя да се превърне в ядро на Силите за специални операции на Българската армия.

– Какви са първите Ви впечатления от военнослужещите в бригадата?

– Огромната част от личния състав го познавам, защото съм офицер от Силите за специални операции. Заедно с някои от хората сме започнали службата, били сме и по учения заедно. А в последните години, като парашутист и като ръководител на „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ сме работили заедно в редица международни учения и мероприятия.

– Наясно сте, че вбъдеще е предвидено бригадата да се реорганизира в полк. Какви ще са последствията, ако това се случи?

– Ще ви отговора директно и изчерпателно. В своето съзнание аз съм изключил това. Някои от всички тези приказки през годините са били облечени и в съответните планове и документи. Но факт е, че през 2013 г. бригадата не стана полк. Оттогава, а може би и до ден-днешен, има някакъв тежък период на притеснение сред хората. Лично за себе си – аз съм дошъл тук със съзнанието, че ще развиваме 68-а бригада „Специални сили“. И твърдо вярвам, че тя ще продължи да бъде формирование от ранг бригада. Или по-скоро – че няма да бъде съкратен и освободен личен състав по какъвто и да е предлог, дори и да се наложат някакви трансформации или промени. Ще отида и по-далеч. Много е важно формированието да се развива като бригада „Специални сили“, да тренира мисиите за специални операции и да се използва като такава. Защото името й може да е „Специални сили“, но да не функционира като такава и обратно. Най-важното е да имаме адекватни способности и възможности. Може бригадата след време да се трансформира в някакъв вид Командване по специалните сили, това е само предположение, но аз съм твърдо убеден, вярвам, и ще работя за това – Специалните сили да се развиват, да не се съкращават и нито един подготвен човек, който иска да служи, да не бъде загубен.

– Приехте ли вече новите американски парашути и кога ще започнете да ги използвате?

– Голяма част от парашутите МС-6 по програмата FMF, които се доставят на България и в случая на 68-а бригада, са приети. Може би около 20-25 процента още предстои да получаваме. Бройката, сравнение с тези, с които разполагахме до момента, е значителна. Така, че ние не можем да не бъдем много доволни от този факт.
Парашутната система е с кръгъл купол за бойно използване. Лично аз имам два скока с МС-6 по време на съвместни учения с американските колеги. Още хора от бригадата, както и други парашутисти от Българската армия, са скачали с този парашут. Сравнение с парашута, който имаме в момента – RS-4/4Т, смея да твърдя, че МС-6 е по-добър по простата причина, че е малко по-съвременен. Този парашут реално от две-три години навлиза масово на въоръжение в американските въздушно-десантни формирования на Специалните сили и с него те подменят предходната серия МС-1. Така че това е изключително съвременен парашут и ние го получаваме. Имаше курсове с парашутни инструктори от САЩ. Същинското използване на този парашут ще е в началото на следващата година.

– От какво друго, освен от парашути, се нуждаят Специалните сили?

spec snaiper– Специалните сили в момента имат необходимост от много неща, типични за цялата Българска армия. Ясно е, че живеем във време на финансови ограничения. Няма да започвам с акумулаторите и гумите, както е навсякъде. На нас ни трябва информационно-комуникационно оборудване, съвременни радиостанции, които заедно с парашутите и въоръжението, са основно необходими. Нуждаем се от средства за индивидуална защита. Надяваме се скоро, по същата програма FMF, в началото на следващата година да получим една част от информационно-комуникационно оборудване, което ще ни помогне. Трябват ни повече средства за бойна подготовка. Но най-вече в момента, освен всички тези неща, на бригадата спешно е необходим нов подбор за войници. Процентът на некомплект с тях е много голям и е нетипичен за Сили за специални операции, точно в тези сегашни реалности. С това са запознати всички по-висши инстанции и вярвам, че ще имаме съвсем скоро заповеди и разпореждания за извършване на този процес.

– Какви са наблюденията Ви от действията на колегите Ви от другите армии, тъй като е ясно, че расте значимостта на Специалните сили в световен мащаб?

– Впечатленията ми от всички колеги от армиите на НАТО, с които сме работили, са, първо, че са организирани по различен начин. Второ, че за тях се отделят значителен бюджет и ресурси, и оборудването и снаряжението им е на доста съвременно ниво. И трето, че са много добре заплатени. Тези формирования имат голяма натренираност и подготовка и това си личи. И впечатленията ми са, че те са елитни части. А в новите реалности, които живеем след последните събития, едни ги наричат хибридна война или нови рискове и заплахи, и т.н., практиката показва кои сили реагират на тези обстановки и кои са най-подготвените и най-адекватните. Мисля, че няма съмнение, че оръжие № 1 за противодействие на тези заплахи са Силите за специални операции. Навсякъде в момента основните играчи и фактори на армейско ниво са Силите за специални операции или подобни формирования. Има тенденция за тяхното увеличаване, дори двойно, и то в много кратки срокове. Точно за това вярвам, че и нашите ръководства – държавно, политическо и военно, на Министерството на отбраната, ще вземат подобни решения и Силите за специални операции ще се развиват и ще растат нагоре.

– Кои са близките цели, които си поставяте като командир на 68-а бригада?

– През първите дни се стремя да се срещна с всички формирования и хора, да се запозная с проблемите и предложенията им. Но основно – подготовка, подготовка и подготовка. Ще държа изключително много на helikopter specтактико-специалната и на парашутната подготовка с акцент на антитеростични и контратерористични действия за противодействие на тези рискове и заплахи. А и подготовката трябва да е съвместна. Това е много важно за Силите за специални операции – не само подготовка тук, във формированието, но и съвместна подготовка със Специалните сили на флота и с формированията на силите и средствата на ВВС. Специалните сили са съвместни по природа. Няма ли го това единство, няма и ефектът, който е необходим като резултат от действията на Силите за специални операции. След това – съвместна подготовка със сродните сили от НАТО. През годините направихме много учения и се стремим да имаме много подготовки с тях. И се надявам да има увеличаване на тези подготовки като отговор на рисковете и заплахите. Включително – и съвместна подготовка със специализираното формирование от състава на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че вече няма съмнение за никого, че при тези реалности, ние трябва да сме гъвкави и да сме готови за подкрепа на това формирование или на евентуални действия при съответни решения по законов ред.

– Какво очаквате като развитие на Специалните сили?

– Очаквам в бюджетите при планирането и бюджетирането да се заделят повече средства и ресурси за Силите за специални операции. Това е много важно. Очаквам реорганизация на Силите за специални операции. Много пъти се говори за това къде да се намират, на кого да са подчинени, в какъв състав да са. Пак казвам – най-важното е да са истински Сили за специални операции и да действат като такива. Моето лично мнение е, ако ще правим реорганизация, да не я извършваме половинчато, а да я направим по такъв модел, който е утвърден от години и работи при нашите колеги в армиите от НАТО. Специалните сили да имат такъв статут и подчинение, че да реагират като стратегическо оръжие срещу новите рискове и заплахи. А през следваща година очаквам участие в много международни учения. И пак казвам – подготовка, подготовка и подготовка, за да имаме адекватна реакция, ако се наложи. - See more at:

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”! УВАЖАЕМИ БЪЛГАРСКИ ПАРАШУТИСТИ!

                

            На 18.03.2016г. се навършват 73г. от създаването на Парашутната дружина –първото парашутно поделение на БА.

„Началото на военния парашутизъм в БА е поставено през есента на 1940г., когато Министерството на войната и Щаба на войската, вземат решение за сформиране на парашутна рота към въздушните на Негово величество войски. Изпълнението на взетото решение започва през пролетта на 1942г., когато по указание на Щаба на войската, се извършва подбор на подходящи за парашутисти офицери, сержанти и войници. Поради липсата на условия и специалисти за подготовка на парашутисти в България през декември 1942г. подбраните кандидати за парашутисти заминават на две групи на обучение в парашутното училище в гр. Брауншвайг – Германия.

На 18.03.1943г. с писмо I-УО N-2019 на началника на Въздушните на Негово Величество войски, генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се след двумесечно обучение в Германия български парашутисти, да се сформира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА”.

Във връзка с този светъл и Велик ден за българските военни парашутисти командването на военно формирование 32990–Пловдив съвместно с Управителния съвет на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” организират тържествено честване на тази дата под надслов:

“18-ти март 2016г. -73 години от формирането на Парашутната дружина – първото парашутно поделение в БА”. Никой не е забравен – Героите никога не умират!

            Тържественото честване ще се проведе както следва:

            1. В района на военно формирование 36990 –Пловдия на ул. „Генерал Радко Димитриев” ( 1-ви портал - до бившата Полиграфия):

            -10.00 часа -Тържествен строй, слово, награждаване на военнослужещи;

            -10.30 часа-Поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на загиналите военнослужещи от формированието;

            -10.40 часа – Отслужване на заупокойна молитва от Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит НИКОЛАЙ в параклиса на военно формирование Свети Иван Рилски.

            2.В централна зала на Военен клуб Пловдив:

            -Лекция на тема: „73 години от създаването на Парашутната дружина –първото парашутно поделение в БА - историческа ретроспекция на специалните сили на БА”

УС на Сдружението кани своите членове и симпатизанти, като и всички парашутисти служили в редовете на БА и аероклубовете да участват в тържественото честване на годишнината.

ЕЛАТЕ ДА ПРАЗНУВАМЕ ЗАЕДНО!

УС НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ"

 

                                                        ДЕКЛАРАЦИЯ
ОТСДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” (СБП) – ГР. ПЛОВДИВ

       Уважаеми дами и господа,

През последните години сме свидетели на невиждан национален нихилизъм.               Почти не остана българска светиня, която да не е обругана, не остана организация, която да не е неглижирана. Българската армия също не е пощадена. Ползваща се с най - висок рейтинг от всички държавни институции в близкото минало, сега тя е подложена на какви ли не хули и подигравки в медиите. Надяваме се това да е случайно, а не планирано. Да в последните години армията не е това, което беше. Притисната от безпаричие и лишения, тя едва успява да изпълнява поставените и задачи, но българския военнослужещ не е виновен, че в резултат на прословутия преход страната ни остана на последно място в Европа по жизнен стандарт и "гордо" мери ръст с "банановите" републики и най - бедните африкански държави. Дори и при тези мизерни условия, българските войници, сержанти, офицери и генерали се стремят и успяват да поддържат ниво, адекватно на колегите си от НАТО. Наред със задачите по бойната подготовка, те са първите, който се притичват на помощ на населението при бедствия и аварии, въпреки, че за тези дейности си има други организации. Това бързо се забравя. От няколко дни се поде мащабна кампания в опит да се дискредитира един от най - добрите достойни представители на Българската армия - Командирът на 61 -ва Стрямска бригада - бригаден генерал Димитър Шивиков. Ние членовете на Сдружение „СБП”, дълбоко възмутени от случващото се, се вдигаме като един в защита на бригаден генерал Шивиков и заявяваме следното: „Познаваме този офицер още от времето, когато беше лейтенант. Винаги, през всичките тези години е бил образец за честност, прецизност, принципност, професионализъм и родолюбие. За него войниците винаги са били първо хора, със своето човешко и професионално достойнство и едва след това подчинени. В отношенията си с колегите си е готов да откликне, да помогне с каквото може”

Има хора който след като се издигнат се възгордяват. Той си остана същият, обичащ хората човек - видяхме го по Коледа на "Беклемето", начело на своите бойци да спасява затрупаните от преспите хора - няколко денонощия непрекъснато, като на война, но в името на живота. Видяхме го в Иганово, когато още избухваха снарядите да вдъхва кураж и спокойствие на уплашеното население. Видяхме го да застава начело на благотворителни кампании в подкрепа на различни благородни каузи. Още в първите дни в казармата войниците биват обучавани, че основен принцип в армията е "помощ и взаимопомощ". Военната служба е тежка. Задачите които се решават по отбраната на страната са толкова сложни, че не са по силите на отделен човек. Героите от рода на Рамбо са мит. Всеки то нас е запомнил колко живителна е глътката вода от манерката на колегата до теб, колко вкусна е цигарата подадена от него, облекчението от поетия за малко автомат, или раница, докато си поемеш въздух. Не случайно в трудните казармени изпитания се раждат приятелства които остават за цял живот. Велико е чувството, че има на кого да се облегнеш в боя или в момент на изпитание. Този принцип е валиден както в армейското ежедневие, така и в човешките отношения. Вероятно поради това ген. Шивиков си е помислил, че хората винаги отвръщат на доброто с добро помолвайки няколко приятели за помощ и съдействие в извън служебно време. В резултат обвинения в злоупотреба с власт и едва ли не в корупция. Ние няма да задаваме въпроси от рода "Как се наричат хора, отвръщащи на доброто със зло", или "Защо раздухвате тази кампания точно сега, когато предстой повишение на бр. ген. Шивиков". Може би за някого е неудобен. Злобата няма почивен ден.
Ние членовете на Сдружение „СБП” настояваме - не каляйте доброто име и достойнството на един честен човек и войн.

Обръщаме се към Министъра на отбраната: Г-н Министър бр. ген. Шивиков е ваш подчинен и следователно е Ваш дълг да го защитите както в боя.
Обръщаме се към Военна прокуратура: Колеги, ако вие наистина искате да се борите с корупцията в армията, тогава разследвайте кой стои в основата на тази нечистоплътна кампания и как е възможно към един достоен български генерал да се отправят обидни квалификации преди да се е произнесъл съда.
Обръщаме се към представителите на медиите: Уважаеми дами и господа спазвайте професионалната етика - не публикувайте непроверена информация в търсене на сензации.
И накрая се обръщаме към цялото българско общество: Уважаеми сънародници- обичайте и уважавайте Българската армия. Тя е ваша, в нея служат Вашите синове и дъщери. Зимата отмина, а заедно с нея и снежните преспи, но ще дойде следващата. И отново ще се надявате на хората с военни униформи. А дотогава ..... дотогава ще има свлачища и нови наводнения.
Декларацията е приета на заседание на Управителния съвет на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” с пълно болшинство и е подкрепена от всички членове от Сдружението.

                                                                                              УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА                                                                                                                                                  СДРУЖЕНИЕ „СБП”
                                                                                              
23.04.201г.
гр. Пловдив

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ПАРАШУТИСТИТЕ!

ДА КАЖЕМ СТОП НА ОКЛЕВЕТЯВАНЕТО И УНИЖАВАНЕТО НА ТЕЗИ ДОСТОЙНИ ЗА УВАЖЕНИЕ И ПОЧТЕНИ ВОЙНИ!

Свидетели сме на поредния опит да бъде опетнено името на един достоен офицер, посветил младостта и живота си на парашутизма. Всички които го познаваме, сме убедени, че просто няма как да е вярно повдигнатото обвинение. Кампанията за омаскаряване на офицери от специалните сили продължава. Опитаха с бриг. генерал Шивиков и какво се случи - само пушилка. "Платените лешояди" подеха подхвърления им "кокал" и го оплюха във всички медии. Но след като се оказа, че е груб опит за оклеветяване с цел възпрепятстване на кариерното му развитие и поредната манипулация мълчат като глухонеми. За съжаление тук нещата са далеч по-сложни и с невъоръжено око се вижда, че една там фирма загубила обществена поръчка, вместо да си потърси правата по законов ред в съда е „вербувала" правилните хора. Не е трудно да се досетим срещу какво "отблагодаряване" и компромата е налице, "верните хора" не спят и трябва да си заработят "благодарността". И кой ще е виновен - естествено, човекът дръзнал да се опълчи срещу поредният опит "да ни се пробутат парашути" не отговарящи на това което е заложено в спецификациите. Това, че става въпрос за сигурността и живота на "някакви си там парашутисти" на кого му пука.

Но нека се върнем на конкретния случай с Мильовски.Обърнете внимание на гръмкото заглавие на "лешоядите" Военен обвинен в корупция заради сделка с парашути за армията" и още по-гръмкото умозаключение.... "Прокуратурата повдигна обвинение на висш офицер за корупция"... Щеше да е смешно, ако не беше жалко. За пореден път се показва, че се търси сензация, а не истината. Ако си бяха направили труда поне да се осведомят кои са висши офицери, нямаше да се стигне до този парадокс. На следващо място, ако си бяха направили труда да се консултират дори с най неграмотния „доносник” от армията щеше да им стане ясно, че за да се утвърди една спецификация за какъвто и да е военен продукт, съгласно утвърден правилник преминава най-малко през четири комисии на различни нива и всички от тях стриктно проверяват и корегират нещата докато отговорят напълно на утвърдените СТАНДАРТИ. Глупаво и неточно е да се твърди, че определен човек може да въздейства на всички членове на комисиите още по-малко, че може да ги маниполира за „прокарване” на негови идеи. Мильовски не е участвал в търга за парашутите, но след, като е сигнализирал за несъответствие на спецификациите на спечелилия търга става неудобен. Първо това не са единствените утвърдени спецификации за парашути в БА. Парашути са закупувани и преди по утвърдени спецификации. Но за първи път се „проваля прозрачната и чиста като моминска сълза обществена поръчка”. И кого ще обвиним? Ами много просто, човекът дръзнал да сигнализира за нередности. Хак му е щом не може да си държи устата затворена. Развалил е „сделката по благодарността на някой отговорен фактор”.

Само една дребна подробност, ако Мильовски е най-корумпирания старши (а не висш) офицер, то тогава той щеше да е и най-богатия, защото е подготвил първоначалния вариант (предложение) на спецификации поне на над двеста изделия, по които след преминаване през редицата комисии на съответните нива и утвърждаване успешно бяха реализирани и спокойно по тях или след леки корекции се организираха търгове и се закупуваха изделия за цялата армия (вкл. и за контингентите ни). Истината е, че той е един от най-добрите и опитни офицери в тази сфера. Да сигнализираш за отклонения от утвърдена спецификация в едно изделие ( особено рисково и застрашаващо живота на тези които ще го ползват ) не е престъпление, даже напротив.

            Лобирал бил в полза на друга фирма, че как ще стане това, след като не е член на комисията по подбор на кандидатите. В една демократична държава всеки може спокойно да изразява мнението си по подобен въпрос. Да споделиш с някого мнението си не е лобиране. След, като си открил различия в изделието и утвърдена спецификация не е редно да се скриеш и да мълчиш. Поведението му е мъжкарско.

Не може по доводите на ощетената фирма, че видите ли те спазват свои правила и по свои стандарти изпитват и оценяват изделията си. Ами, че тогава за какво са ни стандартите на НАТО по които работим. Те не са ли задължителни за всички страни-членки? След, като Мильовски не е член на комисиите по подбор на фирма производител или вносител, може да контактува с когото си поиска и да се консултира с които и да е представител на фирма производител или вносител на парашути, защото следва да знае и да следи тенденциите и нововъведенията в съответните изделия, за да се залагат именно те в следващи предложения за спецификации на подобни изделия. Иначе знаете ли какво се получава ? Обикновено някой „овластен големец”след като разбере за обществена поръчка се обажда на точните хора и никнат фирми на баничари и лодкари мераклии да внесат подобни изделия и естествено печелят, та пушек се вдига. И ако спецификацията не е в унисон с времето (съвременна) се внасят морално остарели и залежали изделия. Питам аз фирмата вносител (производител ) на злополучните парашути в колко армии на НАТО е на въоръжение този парашут или още по елементарен въпрос в колко поделения от тяхната армия се използва?

Ама видите ли Мильовски искал по-скъпите изделия и щял бил да ощети армията с определена сума. Всеки студент по право първи курс знае и може да Ви каже, че за намерение, без да е реализирано не се носи отговорност. Ама да оплюем човека, па нека ходи след това да доказва, че „няма сестра”. И още нещо „народните хрантутници” защо не се возят на колите сглобявани в Ловеч, ами искат последни модели мерцедеси и беемвета. Те не ощетяват ли държавата?.

Приключвайки искам като председател на УС на „Съюза на българските парашутисти” най- отговорно да заявя, че парашутистите от различни поколения в България няма да стоят и да наблюдават безучастно опитите за незаслужени унижения обиди и опити за оклеветявания на действащите парашутисти от БА. Въз основа на своя устав със всички законови средства ще отстояваме честта и достойнството им и ще положат всички усилия за  осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете и симпазитантите на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения. Нещо повече, при неблагоприятно развитие на случая и продължаване на тенденциозното отношение към парашутистите от БА, ще се обърнем за съдействие и към Европейската Асоциация на парашутистите с които сме във много добри отношения и се подготвяме за членство в нея.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ

„СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”                                                                                  

                                                           О.З.ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

ТЪЙ, ТЪЙ, АМА ВЪОБЩЕ НЕ Е ТЪЙ!

ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ПО СЛУЧАЯ МИЛЬОВСКИ!!!

От о.з. полк. Сирмо Сирмов – председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти”

Благодаря на всички, които се включиха в защитата на един доблестен и честен офицер - парашутист (подп. Мильовски).

По едно от обвиненията към него …….искам да поясня по-подробно реда за изготвяне на спецификациите за закупуване на изделия с военно предназначение в МО:

1. Заявителят изготвя предложение за спецификация на изделието;

2.Специалистите от Експертният технико-икономически съвет на Института по отбрана и разработките към МО извършват справки, правят необходимите промени в спецификацията и я одобряват. След това я внася за утвърждаване на Съвета по въоръжението към МО. В този съвет участват специалисти от Дирекциите на МО, Видовете Въоръжените сили и др.; Този съвет се председателства от Зам. министър на отбраната;

3.Утвърдената спецификация се утвърждава и от Министъра на отбраната след няколко съгласувания от определящи фактори в МО и БА.

Искам да поясня, че парашутисти (специалисти) има в Дирекциите на МО и в трите вида въоръжени сили на БА. Повярвайте ми никой не утвърждава и не съгласува документ без да се е консултирал със специалисти от неговия ресор или иска пояснения от други такива, ако се съмнява.

Та мисълта ми е как е успял "пустият му Мильовски" да въздейства на толкоз народ и да ги манипулира и лобира пред всички за даден тип в случая парашути? Ами щом е такъв гений предложете го за орден "Стара планина" и без това ги раздават на куцо и сакато, на килограм.

По следващото обвинение, относно самопризнанията на "един юда", за съжаление парашутист (но как е възможно в България при двама-тима души да няма   предател? ) но не братя от онези, които мръзнехме по землянки и палатки на дву (даже понякога три ) седмични зимни лагери, високо в планините, далеч от цивилния свят, или дългите и рискови учения, ами от онези, служили година две в бойно поделение и устроени на топло и уютно място, далеч от бойната суетня и не помирисали камуфлажно облекло, камо ли лагер или учение.

На следващо място, Мильовски нееднократно е привикван от определящи фактори (разбирай командващи двузвездни генерали, лобисти и представители на определени фирми) и е предупреждаван, че не е предложил правилното предложение за спецификации на парашутни системи и следва да преосмисли предложението си, иначе няма да бъде произведен в звание полковник и назначен на длъжност началник на отдел (на която длъжност е бил назначен като „за началник на отдел”). Писал се мъжага и не направил компромис със съвестта си. И…познайте, какво се случва, ами много просто -не го назначават титуляр началник на отдел „специални сили”, където е последния останал офицер с необходимата подготовка и нужния умствен капацитет и рутина. И…..ще познаете ли кой е назначен ….естествено „наш човек” е…виждал парашут само на картинка, служил в съвсем друг род войски и специалност, която ще премълча за да не дразня или обидя останалите му колеги, но какво от това?

Aми, клетите млади момчета от Специалните сили да спят спокойно, човекът, който ще отговаря за планиране на бойните им операции е врял и кипял в изпълнението на „Специални мисии” (па макар и да не е чувал за тях). И кой ще го съветва, естествено един корифей (но в далаверите) завършил ВИФ (нищо лично) и един друг, никога не служил в парашутно поделение, е….скочил човечица няколко пъти с парашут, някъде пак служил на едно уютно място, където нито духа, нито вали.

Но…оо, пък и те парашутистите от елитната ни бригада вече са претръпнали, че как иначе, ами нали и зам. командирът на бригадата, който отговаря за бойната и специалната им подготовка (нищо лично отново) също за пръв път в живота си видя парашут едва след назначаването му на тази длъжност.

Та…г-н подп. Мильовски, като не можеш да ходиш приведен (ала Петко Бочаров) и вечно с изплезен език и да възхваляваш и да слушкаш, хак ти е …”нека те съдят”, та дано се пречупиш и намериш вярното и правилно поведение, а…..не да объркваш плановете на „богопомазаните” „овластените” и тишина…пълна тишина …кервана ще продължи да си върви, а „кучета” като тебе (нищо лично) не трябва да продължават да лаят, защото……на никой от тях не му пука. Пак ще има комисионни за тях, а за такива като теб са създадени едни там институции (репресивни разбира се), чието основно задължение е да бдят да не се нарушава статуквото.

Ще спра до тук, защото съм сигурен, че вече доста досадих на тези, които ще намерят време и нерви да прочетат поредния „пасквил, който сътворих”, но какво да се прави . така ги виждам Аз нещата и си казах мнението. Казах го не за да дразня и обиждам някой, а просто защото така ги виждам нещата и не мога, а и не искам повече да мълча, а пък съм и длъжен да не мълча и да гледам как се гаврят с един парашутист.

Винаги съм защитавал истинските и почтени хора и докато мога ще продължа да го правя и то не само по задължение, а по съвест и убеждение.

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

  

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

      I. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

            През 1976г. между поделенията със СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ на БА се провежда първото състезание по ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ, показател за подготовката на българските сини барети. Състезанието се провеждаше ежегодно и беше популяризирано на по-късен етап от журналистите с името „Рамбо”.

                Състезанието е усъвършенстван вариант на провежданите далеч преди това състезания между парашутните поделения на БА подобни състезания. Съществуват данни, че още през далечната 1962г. е проведено състезание между парашутните поделения, организирано и ръководено от бойна подготовка на БНА в района западно от гр. В. Търново. Състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок и придвижване на местността при нощни условия по кроки (извадка - схема от карта) с пълно бойно снаряжение и достигане на определен район, стрелба. Състезанието е спечелено от групата на 2АПРР –Пловдив с к-р л-т Дечо Дечев.

            Тези състезания между парашутните поделения на БНА се провеждат ежегодно до 1964г., като през 1963г. се провежда по време на летния лагер в района на л-ще Чайка (край гр. Варна), състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок на непозната силно пресечена местност, без обозначаване на плаца за приземяване; изпълнение на тактическа задача; изпити по Чужди армии и Военна топография; хвърляне на граната; изпълнение на упражнение на висилка; стрелба –упр. N- 1 нощем. На първо място се класира групата на 2АПРР с командир ст.л-т Цветан Василев Кръстев.

            През 1964г. в състезанието за първи път се използват радиостанции (Р/ст.) за вътрешна свръзка Р-352 и р/ст. за връзка с Центъра Р-303 и Р-306, като в състезанието допълнително са включени: в изпълнението на тактико–разузнавателната подготовка взривяване на елемент от ж.п. линия и осъществяване на радио- сеанс с Центъра (при нощни условия). Независимо от желанието на ръководството на състезанието да се лансира 86-та УПРБ „Мусачево” резултатите отреждат пак предимство за 2-ра АППР –Пловдив. Като само 2АПРР осъществява радио връзка с „Центъра”, а резултатите от нощните стрелби са следните:

            -3 –та АПРР -Сливен –слаб;

            -1-ва АПРР –София – слаб;

            -86-та УПРБ „Мусачево” –удовлетворил;

            -2-ра АПРР –Пловдив –отличен.

            От 1969г. след кратко прекъсване са възстановени състезанията по парашутен многобой. През месец август 1969г на летище Балчик се е състояло подобно състезание организирано и ръководено от полковник Иван Крумов – началник на парашутно-десантна служба на ПВО и ВВС. В състезанието участват отбори от: 68 УПРБ – РГК –София; 68 УПРБ- РГК –Пловдив; 1,2 и 3 та АПРДР (към 1,2 и 3-та армии на БНА); ПВО и ВВС; БМС. Всеки отбор се е бил в състав от по 5 (пет) състезатели – командир (офицер), и четирима сержанти и войници (срочнослужещи). Състезанието е включвало: групов доцелен парашутен скок (в кръг с диаметър -50м); 20км марш-наскок; стрелба; хвърляне на граната (на далечина и точност); преодоляване на заразен участък; носене на ранен. Всички дисциплини са се изпълнявали с въоръжение и снаряжение с общо тегло 10 (десет) кг.

            На първо място се класира отборът на ПВО и ВВС – с активната помощ на съдийския състав съставен само от представители на ПВО и ВВС (ПДС на авиобазите), които са били и организатори на състезанието. На второ място се класира отборът на 3-та ПРДР – Сливен с командир л-т Васил Попов, а на трето място – отборът на 1-ва АПРДР – София с командир л-т Денчо Велинов.

            Някой от парашутистите твърдят, че съдържанието и редът за провеждане на състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ (провеждано във вида от 1976г. насам) е взаимстван от Съветските „СПЕЦНАЗ”, други, пък претендират, че е изцяло български патент. Истината вероятно е по средата – идеята вероятно е взаимствана от север, а ние сме го усъвършенствали със свои елементи.

            По принцип подобни състезания се провеждани или се провеждат и сега в Специални сили на почти всички армии по света, но нашето безспорно беше за времето си (а, и може би си остава) едно от най-трудните.

            За първи път през 1994г.състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ се провежда в гр. Пловдив като МЕЖДУНАРОДНО с участие на отбори от Специалните сили на армиите на други държави ( Румъния, Белгия и два отбора от САЩ ).

През 1995г. участие вземат отбори от Белгия, Гърция, Румъния, Русия и два отбора от САЩ.

През 1996г. участие вземат отбори от Германия, Испания, Русия, Югославия и САЩ.

През 1997г. участие взема само отборът на Русия.

Следва да се спомене, че на трасето на многобоя българските барети са побеждавани

само веднъж от отбора на Русия!!!

            От 1988г. състезанието не се провежда поради липса на средства. Злите езици твърдят, че прекратяване провеждането на парашутния многобой е станало по настояване на Специалните сили на страните от НАТО, тъй като на практика се е доказало, че нашата система подготовка е по-добра от тяхната. Кой знае, може и така да е!!!

            Щом на практика се доказа, че с изключително ограничения ресурс от средства и малко грижи, феномена „български командос” с големия си ентусиазъм, благодарение на добрата си натренираност посрамиха прехвалените камандоси на едни от най-великите държави в света.

            Само един пример ще бъде приведен в защита на тази теза. По време на едно от състезанията по парашутен многобой проведено през 1996г. в гр. Сливен капитан от отбора на Германия в разговор с придружаващия го военен полицай пита:

-Каква заплата получаваш?

Нашият превърнал левчетата в германски марки и отговорил зачервен от срам:

-150 марки.

Германецът машинално попитал”

-         На ден?

-         Не.

-         На седмица?

-         Не. На месец.

Германският офицер го погледнал потресен. После се сетил нещо и го попитал:

-Чакай….Ами тия, Вашите парашутисти, с които утре ще се състезаваме, колко получават на месец?

-С около 30 марки повече.

-!80 марки? На месец?

-Да.

-Боже мой! Остава и да победят мен, който получава за същото вземам 4000марки…..

Победиха го. И то с голяма разлика. Но заплатите им останаха същите, да не говорим за средствата за подготовка.

А, какво ли щеше да каже, ако знаеше, че основната част от състезателите в българските отбори по парашутен многобой бяха срочнослужещи войници (младежи на по 18г.).

                II. СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

                Парашутният многобой е специализирано комплексно военно-приложно състезание, което се провеждаше с цел демонстриране специалните и бойни възможности на парашутните поделения в БА.

            Състезанието отразяваше степента на бойна подготовка на отборите при преодоляване на различни по характер препятствия, упражнения и нормативи по състезателното трасе.

Подготовката на отборите за състезанието изискваше висок професионализъм, тактическа зрялост, полева и физическа натренираност и синхронизирани колективни действия.

Състезанието способстваше за максимална изява на воинските качества – издръжливост, смелост, мъжество, взаимопомощ, доверие и воля за победа.

В него можеха да участват само добре подготвени отбори от парашутните поделения от БА , а на по-късен етап ( за първи път през 1994г.) и отбори от съседни и други страни.

Отборите, които искаха да участват в състезанието, следваше да изпратят предварителна заявка, най-малко два месеца преди началото му. Въз основа на заявките се изготвяше заповед на началника на Генералния щаб на БА за провеждане на състезанието, която се свеждаше до кандидатите за участие. В заповедта поименно се изписваше и съдийският състав. Инструктажът на ръководството и съдийския състав се провеждаше три дена преди неговото начало в района на поделението домакин. Съдиите следваше да заемат местата си за работа 30 минути преди започване на състезанието.

Предварителната подготовка на отборите за участие в състезанието се провеждаше целогодишно в системата на бойната подготовка. Непосредствената подготовка се извършваше 1-2 месеца преди началото под ръководството на командирите на поделения.

Отборите можеха да се явят в района на поделението (страната ) домакин до 7 денонощия (за чуждестранните отбори до 10 денонощия) преди, началото на състезанието с цел провеждане на целенасочена дейност и тренировки.

Съставът на представителния отбор не трябваше да превишава 10 души, от които състезателен отбор 5 души ( капитан, свръхсрочнослужещ и четирима състезатели) и осигурителна група – 5 души. В осигурителната група трябваше да има водач, треньор, лекар и двама резервни състезатели.

Екипировката на състезателния отбор беше задължителна и се състоеше от стандартно камуфлажно облекло, парашутни обувки, автомат с прибор за безшумна стрелба (без оптически прибори), парашутна система (без тип „Летящо крило), боне (каска) само за скока, компас за всеки състезател.

За уточняване на реда и текущи въпроси от провеждане на състезанието от ръководството на състезанието в деня преди началото на състезанието се провеждаше Техническа конференция. В тази конференция присъстваха съдийския апарат, водачите и капитаните на отбори, командирите на екипажи и представители на средствата за масова информация.

Състезанието по парашутен многобой беше комплексно състезание и включваше взаимосвързани дейности от общовойсковата специалната подготовка като групов доцелен скок; движение по карта и азимут; стрелба с автомат; хвърляне на граната; забиване на пластина; преодоляване на водна преграда и телено заграждение.

Разстоянието за движение по карта на състезателното трасе се нанасяше на карта с мащаб 1:50 000 или 1:25 000, а останалото разстояние е маркирано.

Състезател или отбор, който не се движеше по трасето, се декласираше.

Общата дължина на състезателното трасе не трябваше да е по- къса от 16 км. и по-дълга от 20 км. по карта.

Ако по време на състезанието не завършеше повече от един състезател, отборът се декласираше. За незавършил един състезател се от отбора се отнемаха 1/5 от общия брой точки.

За дисциплината стрелба с автомат, хвърляне на гранати, преодоляване на водна преграда, хвърляне на пластини и преодоляване на телено заграждение се оборудваха по два сектора.

Парашутния скок се извършваше с еднотипни парашутни системи (парашути) за всеки отбор, приети на въоръжение за дадена страна, от транспортен самолет (вертолет), летящ на височина 900- 1000м. над надморската височина на площадката за приземяване. Приземяването на отбора се извършваше в кръг с диаметър 100м., обозначен с видими средства. Мястото за приземяване на всеки състезател до центъра на кръга се измерваше с точност до 1 см.. Центърът на кръга се обозначаваше с плътен бял кръг с диаметър 1 метър. До кръга се разполагаше знак за определяне посоката на вятъра при земята с формата на буква „Т”.

След приземяването състезателите бяха длъжни да съберат парашутите и до 8-та минута да освободят кръга и да предадат парашутите си събрани в транспортните торби на сборно място (СМ), отстоящо на 50 м. от външния кръг за приземяване. Ако даден състезател се яви на СМ без парашут, му се отнемаха 50 точки от общия брой.

На СМ на 8-та минута след парашутния скок на капитана на отбора се връчваше топографска карта на която беше начертан маршрутът за движение. С връчване на картата започваше измерването на общото контролно време. Отборът започваше движение по маршрута до началото на пункт за движение по азимут, където картите се събираха от съдията. Маршрутът за движение с дължина 3-5 км. преминаваше през контролни пунктове. На тях помощник съдии контролираха броя на състезателите в отбора, преминали през дадения пункт.

Движението по азимут започваше от пункта на който се предаваше картата т.с. пункт N - 1. От него се засичаше азимут към пункт N- 2. Данните за всеки следващ пункт се получаваха както следва ; от пункт N – 1 за пункт N- 2; от пункт N- 2 за пункт N- 3 и т.н. дължината на участъка за движение по азимут беше 5-8 км. по карта с 5-8 пункта. Времето се засичаше след преминаването през пункта на последния състезател. Дейността на отбора се контролираше от помощник съдията на участъка и отделните специалисти, разположени на контролните пунктове.

Отборът провеждаше стрелба с автомат с прибор за безшумна стрелба на разстояние 100м. по мишена N – 4, лежешком с пет патрона на единичен огън. Всеки състезател стреля само в собствената си мишена.при повече от пет попадения в една мишена за всяко в повече се отнемаха най – високите резултати.

Отборът преодоляваше водна преграда, широка 20м., обозначена с две успоредно опънати въжета.

Преодоляваше се чрез придържане към опънато въже или с пет местна десантна лодка с индивидуални спасителни жилетки за всеки състезател.лодките бяха на изходния пункт в надуто състояние.

Състезателите хвърляха по три пластини. Пластините се забиваха от разстояние 5 м.по дървен щит с формата на мишена 8, върху който е закрепена книжна мишена 4. Пластините се намираха на рубежа за забиване.

Състезателите хвърляха по три граната Ф-1 (с тегло 600гр.); една за далечина и две в цел. Гранатата на далечина се хвърляше в сектор с формата на трапец с малка основа 5м. и голяма 15м.. Разстоянието в далечина е измерено предварително и разчертано с линии през 5 метра от 40-ия до 60-тия метър.

Гранатите в цел се хвърляха в 3 концентрични кръга с диаметър 1,3 и 5 м. на разстояние 30м. В центъра на кръга имаше забито флагче с височина 60 см. и размери 30 на 40 см.

Размерът на теленото заграждение беше: широчина – 10м., дължина (дълбочина за преодоляване) 15м. и височина 0,5м. Теленото заграждение се преодоляваше с пълзене.

Общото време за преодоляване на разстоянието чрез марш на скок се засичаше на старта от СМ и на финала –при преминаването на финалната линия от последния състезател на отбора. За всяка изгубена вещ от снаряжението при проверка на финала състезателят се наказваше с отнемане на 100точки.

Състезател завършил състезанието без автомат и прибор за безшумна стрелба, се декласираше.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалът е подготвен от о.з. полк. Сирмо Петров Сирмов. Продължава издирване на материали по темата и отборите от парашутните поделения на БА участвали в парашутния многобой през годините и тяхното класиране.

  

Страница 6 от 6

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии