facebook3

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

Нов етап в развитието на българските Специални сили

Днес с тържествена церемония бе отбелязано обособяването на 68-ма бригада "Специални сили" като отделен елемент от Българската армия, непосредствено подчинена на Началника на отбраната. На ритуала в района на бригадата в гр. Пловдив присъстваха заместник-министърът на отбраната Стефан Петров, И.Д. началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, командирът на сухопътните войски, представители на ръководството на Министерството на отбраната, командири на военни формирования от Българската армия, председателят на общинския съвет, представители на местната и държавна власт на гр. Пловдив, стопански ръководители и бивши командири и ветерани от Специалните сили, представители на медиите.
В емоционална реч командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев почерта важността на събитието, проследи трудностите по пътя до достигане на този важен етап на развитието на българските Специални сили, които от днес ще действат по единните стандарти на НАТО * . Генерал Матеев благодари на последните двама министри и двама началници на отбраната, на командира на Сухопътните сили и на всички, които са допринесли до обособяване на бригадата като отделен елемент от Българската армия.Особено емоционален момент бе присъствието на заместник-министъра на отбраната Стефан Петров, който е бил ръководител на работната група по изработване на концепцията и процедурите за развитието на Специалните сили.

С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, бригада „Специални сили“ е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, непосредствено подчинен на Началника на отбраната и юридическо лице на бюджетна издръжка. Тази значима стъпка в организационното развитие и изграждане на българските специални сили ще доведе до по-доброто им планиране, осигуряване, командване и управление, както и до използването им по предназначение, повишаване на тяхната оперативна съвместимост и оперативни възможности.

С приветствени слова към личния състав на бригадата се обърнаха командирът на сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, вицеадмирал Емил Ефтимови заместник-министърът на отбраната Стефан Петров.

Тържествената церемония продължи с отслужен молебен за здраве, успехи и просперитет на Специалните сили от Пловдивския митрополит Николай и свещеници от Пловдивската света митрополия.

Ритуалът завърши с тържествен марш на личния състав от 68-а бригада „Специални сили”, който от днес поема още по-големи отговорности по осигуряване националната сигурност пред лицето на новите предизвикателства и заплахи в световен мащаб. предизвикателства и заплахи в световен мащаб.

предизвикателства и заплахи в световен мащаб.

68-а бригада „Специални сили“ – пряко подчинена на началника на отбрана

Цончо Йотов

След приетите промени в ЗОВС и обнародването им в Държавен вестник, от 13 декември 68-а бригада „Специални сили“ вече е пряко подчинена на началника на отбраната. Очаква се да бъде финализиран процесът по преподчиняването във всичките му аспекти със съответната организационна заповед.
Какви ще бъдат някои от промените? Съгласно чл. 60 Българската армия вече се състои от, първо – Съвместно командване на силите (СКС), второ – три вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС), и трето – бригада „Специални сили“. Специалните сили вече са отделен основен елемент от Българската армия и въоръжените сили. Веригата за командване и управление на Специалните сили ще се доближи максимално до това, което е установено в световен мащаб, т.е. пряка връзка между най-висшия военен в страната и командира на Специалните сили. Съгласно чл. 60д, СКС, СВ, ВВС, ВМС и бригадата „Специални сили“ са юридически лица на бюджетна издръжка. И така, от 1 януари Специалните сили ще разполагат с отделна бюджетна програма и ще бъдат разпоредители с финансови средства от втора степен. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-6-364287-68-a-brigada-Specialni-sili-pryako-podchinena-na-nachalnika-na-otbranata.html#sthash.ZnK6zLaU.dpuf

                     ДО ОФИЦЕРИТЕ, СЕРЖАНТИТЕ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БА

 ДО ВЕТЕРАНИТЕ И ВОЕННИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

                   ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС                

     Уважаеми господа офицери, сержанти и войници от Специалните сили на БА,

            Уважаеми ветерани и военни парашутисти от запаса и резерва,

            Уважаеми представители на българския спортен парашутизъм,

         Управителният съвет на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” има честта и удоволствието, най-сърдечно да Ви поздравяви по случай 18-ти октомври – „Ден на парашутиста от БА”.        

            На тази дата преди 72 години Първото парашутно поделение в Българската армия - Парашутната дружина получи бойното си кръщение, като участва за първи път в реални бойни действия срещу силно укрепената немска позиция на хребета Стражин, с което беше положено началото на бойното използване на парашутните поделения в БА. Успешно изпълнената бойна задача е постигната с цената на 33-ма убити и 65 ранени. С учатието си в двете фази на Втората световна война Дружината записа славни и незабравими страници във военната история на България, с които ние техните наследници заслужено се гордеем. 59 загинали и 151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот – това е тъжната равносметка от участието на Дружината във войната.

            На тази дата, НИЕ - ПРАШУТИСТИТЕ почитаме и паметта на 18-те загинали парашутисти при изпълнение на войнския си дълг в мирно време, тренировъчни парашутни скокове и спортни състезания на спортистите парашутисти, както и на четеримата войни - парашутисти загинали в мироопазващи и мироналагащи операции зад граница.

            Затова и този ден се празнува под наслов „НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН, НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО – ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ! ПАРАШУТИСТИ ПОМНЕТЕ - ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ!” и НИЕ отново скланяме глави и отдаваме заслужена почит пред подвизите, героизма и постиженията на българските парашутисти.

            За тези 72 години наследниците на Парашутната дружина парашутните поделения на БА, доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. С високия си професионализъм, настоящите войни-парашутисти, ветераните и парашутистите от запаса и резерва на Специалните сили на БА със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, и днес, с любов, жар и дръзновение отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения и със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството – Република България, за което заслужават голяма признателност и уважение. Постигнатите през годините резултати и успехи са основание за самочувствие и заслужен авторитет.

            Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм през тези 72 години също заслужават голяма признателност и уважение, за поставените рекорди и завоюваните редица призови места, медали и купи на Републикански, Европейски и Световни първенства.

            В този празничен ден, приемете най – искрените пожелания от Управителния съвет на Сдружението, преди всичко за крепко здраве, благополучие, семейно щастие, сили и енергия за издигане на престижа на Българските парашутисти у нас и в чужбина.

ЧЕСТИТ     ПРАЗНИК !

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

 

 

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,

4000 Пловдив, ул. „Гладстон" - 1

 

ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                       ГОСПОДИН КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                                    

         ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 5 от 2014г., обнародван в ДВ бр. 8 от 2014г., изменен и допълнен в ДВ бр. 37 от 2015г., изменен в ДВ бр. 64 от 2015г., ДВ бр. 9 от 2016г., изменен с Решение № 8959/18.07.2016г. на ВАС на Р. България, и бр. 11 на ДВ от 2017г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

                Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” беше учредено през 2009 година с решение № 397 от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), който вписа в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение.

            Съгласно Удостоверение 032/24.03.2010г. на Министерството на правосъдието на основание чл.45, ал.3 от ЗЮЛНЦ, Сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност под № 20100324032 за: организиране и осъществяване на дейности допринасящи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната; защита на своите професионални и социални интереси; и развитие и утвьрждаване на гражданското общество.

            Съгласно чл.3(1) от устава ни Сдружението е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно – патриотична организация.

                Едни от основните цели на Сдружението съгласно неговия Устав са:     1.Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения;

            2.Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО чрез:

             -провеждане обучение на младежи по военно – приложни дисциплини, с цел формиране в тях на високи морално – психически и физически качества;

         -пропагандиране сред българските младежи на достиженията, бойното майсторство и високия дух на парашутистите и способстване за формирането в тях на желание за професионална реализация в структурите на парашутните поделения на МО;

         -съдействие за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващото поколение чрез стимулиране на неговото физическо, психическо и интелектуално усъвършенстване чрез провеждане на прояви като: турнири; прегледи; състезания по военно – приложни дисциплини; посещения в парашутни поделения на МО за наблюдаване демонстрации на специални тактики, въоръжение, бойна техника и снаряжение с цел популяризиране на парашутизма в България.

            Именно в изпълнение на основните си цели след като се запозна с Проекта за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната (МО) Управителният съвет (УС) на Сдружението на свое заседание проведено на 19.07.2017г. реши да изложи пред Вас Предложението си относно Проекта за изменение с основен акцент на промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            УС на Сдружението счита, че предоставянето на ръководството, планирането и развитието на Специалните сили на дирекция „Операции и подготовка” на МО е нецелесъобразно по следните причини:

         1.Това е в противоречие с чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на началника на отбраната.       

            2.Поставянето на управленската структура на Специалните сили под ръководството на дирекция „Операции и подготовка” ще наруши основния принцип на командната верига във Въоръжените сили.

         3.Предвид необходимостта от изпълнение на поставените им задачи в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, ще се наруши едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност - участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност).

            4.В основната част от страните – членки на НАТО структурата за управление на Специалните им сили е напълно самостоятелна и независима, пряко подчинена на Началника на отбраната (на ГЩ) или Министъра на отбраната.

5.Получава се следния куриоз – бригадата Специални сили е пряко подчинена на Началника на отбраната (на когото командирът на бригадата докладва ежедневно), а структурата за управление ще е подчинена на Дирекция „Операции и подготовка” МО, което затруднява (удължава) процеса на управление, а управленската структура ще е изолирана от бригадата (няма да знае нищо за случващото се в нея).

6.Правилникът е нормативен акт, който се издава с цел детайлизиране на правилното (цялостното) прилагане на закон в неговата цялост, а не да съдейства за това да не се прилага изцяло (да се изменя) нормативен акт приет от законодателния орган.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

            С цел точното и правилно прилагане на чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на Началника на отбраната Ви предлагаме:

            1. Да бъде извършена промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            2. Да се запише нова точка 20 в чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която да се предвиди създаване на самостоятелна структура за управление на Специалните сили в Щаба по отбраната, която да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            Искрено се надяваме, че направените от нас предложения ще бъдат взети предвид, с което ще се избегне създалото се противоречие за което предварително Ви благодарим.

            Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” – 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578

 

19.07.2017г.                                               С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                   О.З ПОЛК.                           (СИРМО СИРМОВ)

 

 

СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ!

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също.

МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА ОТ УС НА СЪЮЗА НА БЪЛГ. ПАРАШУТИСТИ ДО ДЪРЖ. ИНСТИТУЦИИ ОТНОСНО: "Отмяна на ограничението на максималния размерна пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”

       УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.ЖО ……,

          Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.

Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.

Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:

          1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.

        151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

       На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.

              След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

      Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.

         През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.

          Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.

       2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.

       Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.

Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.

           Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.

          Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.

       3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;

           4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.

Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;

5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност. Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.

6.Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;

7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;

8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.

9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО........,

        Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.

            С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.

            Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578

18.03.2018г.                                                         С УВАЖЕНИЕ:                                                                 

ГР. ПЛОВДИВ                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ                                                                                                                       НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                                    О.Р. ПОЛК.                   (СИРМО СИРМОВ)

                                                                     

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf
Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

Да оцелееш в Арктика: дрехите и храната на руските военни в Далечния север

Миналата година руските военни проведоха няколко мащабни учения в Арктика, за да се провери готовността им за бойни действия в условията на Далечния север.
Лятото в Арктика трае само няколко седмици годишно, а през останалото време вали дъжд или сняг. Най-важното обаче е, че навън винаги е студено, дори и да грее слънце.
Най-интересните и драматични епизоди от миналогодишните маневри се случиха по време на рейда на десантчиците на Северния полюс. Той бе планиран за април, когато в Арктика духа суров северен вятър, а виелиците са толкова ужасни, че човек не може да измине и километър в заснежената шир. Все пак, ако ситуацията се изостри, десантчиците трябва да са готови да бъдат прехвърлени, включително и в Арктика, и без подготовка да пристъпят към изпълнение на бойните си задачи. Именно този елемент се отработи и в рамките на учението.
За първи път в историята на Въздушно-десантните войски десантчиците се приземиха на плаващ леден къс в района на Северния полюс без специална подготовка. Това се случи без предварително разузнаване на мястото на кацане и района, а на площадката не беше доставено никакво оборудване. Всичко необходимо военните носеха върху себе си.
Десантчиците стигнаха до полюса, но специалистите от Министерството на отбраната не можаха да ги евакуират оттам – в района на ученията времето рязко се влоши и 150 военнослужещи се оказаха в капан – върху парче леден къс близо до Северния полюс.
Нова екипировка за Севера
Между другото, случилото се не предизвика особена тревога у военното ведомство. Военните и офицерите бяха облечени в специални арктически екипи. В раниците си те носеха висококалорийна храна, както и най-модерното животоподдържащо оборудване за работа в екстремни условия.
Както обясниха от Министерството на отбраната, новата екипировка на военните от ВДВ им позволява да работят при ниски температури. Тя ги пази, дори и ако паднат в ледените води:
"Наборът на специалните арктически военни униформи включва 13 предмета. Целта им е да пазят военнослужещите от продължителното въздействие на студа, от пронизващите ветрове, дъждове и трупащия сняг. Друга особеност на екипировката е, че тя е много ергономична. Това позволява на военните да носят специални арктически бронежилетки и да могат свободно да използват оръжие", каза пред "Руски дневник" професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
Камуфлажната разцветка на екипировката се отличава от традиционните руски полеви униформи. Арктическите костюми са на сиви, зеленикави и черни точки, имитиращи полярен еленов мъх. В тази униформа войникът е незабележим сред скалите и камъните и се слива добре със заснежените хълмове.
Униформата позволява да се адаптира към всякакви атмосферни условия. "Трислойното термобельо пази от студа. Ако пък времето стане топло, военните могат да сменят якето с полар или жилетка", допълва експертът.
Освен традиционните "съветски" шапки-ушанки, десантчиците могат да си сложат и специална шлем-маска. Тя прилича на "балаклава", но за разлика от нея има топлообменни елементи в конструкцията.
"Маската покрива цялото лице, като са оставени единствено прорези за очите. В нея войникът може да диша спокойно, без да се притеснява, че ще простуди дробовете си. Специалните материали и кройка на якето, панталоните и обувките гарантират на войниците и офицерите оцеляване при -50°C и пориви на вятъра със скорост над 15 м/секунда", отбелязва Козюлин.
С какво се хранят бойците на Север
За живота в Арктика е разработена и специална диета. За едно денонощие всеки военен трябва да приема над 5000 калории в сравнение с около 3000 за обикновения войник при нормални условия.
Освен традиционната армейска диета, в раниците на войниците на Север ще намерите както "класически" сандвичи с бекон и висококалорийни колбаси, така и компот от плодове и шоколад с високо съдържание на какао.
Ако предстои войската да прекара дълго време в екстремни условия, то за нея е предвидена допълнителна храна и армейски комплекс от витамини за повишаване на имунитета.
"Войникът трябва да може да сгрее храната си дори при температура от -50°C. За тази цел в раниците му винаги има полеви кухни-матрьошки, в които – буквално като в играчките, са скрити от две до три тенджерки за подгряване", каза пред "Руски дневник" редакторът на списание "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски.
Къде Русия има бази в Арктика
В Северна Русия са разгърнати шест военни бази:
- остров Котелни (част от архипелага Новосибирските острови);
- остров Александър (част от архипелага Земята на Франц Йосиф);
- остров Средний (част от архипелага Северна земя);
- с. Рогачово (част от архипелага Нова земя);
- нос Шмид;
- остров Врангел (последните две влизат в състава на Чукотския автономен окръг).
Освен тях тук има и над 10 военни летища, позиции на зенитно-ракетни системи и военни пристанища. Цялата тази инфраструктура работи целогодишно, независимо от сезоните и атмосферните условия. Основната ѝ задача, според експертите, е да брани руските граници и икономически интереси.
"В региона редовно патрулират кораби на НАТО с ПРО системи Aegis или крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които само оттук могат да достигнат позициите на нашите стратегически ракетни системи, разположени в Сибир. Поради това Русия в момента трябва да "затвори" противоракетния чадър в този регион и да подготви сухопътни сили, способни да изпълняват ефективно задачите си дори и при температура от -50°C", твърди Мураховски.
Източник:''Svodka.start.bg''; https://bg.rbth.com/

 

 

СПЕЦИАЛНИТЕ ЧАСТИ СТАВАТ ОТДЕЛЕН КОМПОНЕНТ!


Pan.bg 01 фев 2016 | 15:20 (1029) (4)Армия и техника

 Другата голяма промяна, свързана със Сухопътни войски, е обособяването на специалните части като отделен компонент. Те ще бъдат извадени от състава на пехотата и ще бъдат подчинени директно на Съвместното командване на силите, което е натоварено с управлението на реалните бойни операции във военно време, а в момента се занимава с мисиите ни зад граница. Специалните сили ще се състоят от сегашната 68-ма бригада и морския разузнавателен отряд от поделението "Тихина". Правителство също така се отказва от досегашните планове да редуцира спецчастите до размерите на полк, вероятно давайки си сметка, че те са най-доброто средство за бърза реакция при нестандартни заплахи. "Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринася за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС", пише в плана. Именно Съвместното командване на силите, под чиято шапка ще са спецчастите, е натоварено с "планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница съгласно сценариите с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор". Или казано по-просто - специалните части трябва да спрат евентуален противник при внезапно нападение, докато дойдат новосформираните натовски сили за бързо реагиране VJTF.

Днес предлагам на Вашето внимание и решението на Военно -апелативен съд на Република България в съкратен вариант, който потвърди решението на Софийски военен съд относно прекратяване на съдебното производство срещу подп. Владимир Мильовски.
НОХ 7/2016
Определение
29-01-2016
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № П 4 София, 29 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Нина Стоянова разгледа частно наказателно дело № П 7 по описа за 2016 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на Софийската военноокръжна прокуратура срещу Разпореждане от 23.12.2015 година по н о х д № П 261/2015 година на Софийския военен съд. Производството е по чл. 345 ал. 1 вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК. ............................. Предвид изложеното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането на Софийския военен съд от 23.12.2015 година по н о х д № П 261/2015 година на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийската военноокръжна прокуратура. ВРЪЩА делото на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на всички процесуални нарушения посочени в протестираното определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
В публикацията си ТЪЙ, ТЪЙ, АМА ВЪОБЩЕ НЕ Е ТЪЙ! ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ПО СЛУЧАЯ МИЛЬОВСКИ!!! Поместена в сайта ни  накратко обясних защо обвиненията срещу подп. Мильовски са неоснователни.
За да не Ви досадя, ще отбележа само още нещо съвсем накратко: К,во праим сега? (извинявам се за жаргона) Някой ще се наложи да връщат комисионни, други подкупи!!! „Боже, Боже, колко мъка има на този свят Боже” …….

Софийски военен съд

Наказателно от общ характер

No 261 / 2015

Разпореждане по НОХД №261/15 г.

Разпореждане

23-12-2015

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

                Днес, 23 декември 2015 година, град С., полковник Ванко Ангелов, в качеството си на съдия – докладчик по НОХД № П261/2015 година по описа на Софийския военен съд, като се запознах с материалите по делото, образувано по обвинителен акт срещуподполковник В.Д.М.за престъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и цивилно лице С.Х.С. запрестъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и обсъдих въпросите по чл. 248 и сл. от НПК, установих следното:

НОХД № П261/2015 година по описа на СВС е образувано по обвинителен акт срещу:

подполковник В.Д.М., главен експерт в отдел „Специални сили" на в.ф.*****-С., изпълняващ за периода от 05.03.2013 година до 06.01.2014 година длъжността Началник на Отдел „Специални сили" от в.ф.***** – град С., роден *** ***, живущ ***, българин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

в периода от 16.09.2013 година до 06.01.2014 година, в качеството си на длъжностно лице „главен експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф. ***** –град С., изпълняващ в периода от 16.09.2013 година до 06.01.2014 година длъжността Началник на отдел „Специални сили", в съучастие като извършител с подбудителя цивилното лице С.Х.С., злоупотребил със служебното си положение, като :

1. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. събирал от полковник Е.К.Б. - „Експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф.***** -С. и капитан Х. Д.Х. - началник сектор в Регионална служба "Военна полиция" - С., назначени със Заповед ЗОП-75/16.09.201З г. на заместник-министър на отбраната за членове на комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013г. на заместник-министър на отбраната, информация за хода на заседанията на комисията и я предоставял на С.Х.С.;

2. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. склонявал полковник Е.К.Б. - експерт в отдел „Специални сили" и член на комисията назначена със Заповед № ЗОП-75/16.09.2013 г. на Министъра на отбраната за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, да заяви пред останалите членове на комисията, че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б" не работят „на принудително отваряне" и не съответстват на изискванията за дължина на вървите, да направи искане за представяне на мостри и на допълнителни сертификати, въпреки липсата на такива изисквания в решението за обявяване на поръчката и да изрази съмнение в заявените технически характеристики, чрез изготвяне на „особено мнение";

З. В периода 16.09.2013 год. - 06.01.2014 год., заявил пред Заместник-директора на Служба "Военна полиция" полковник С.Г.Ч. и пред капитан Х. Д.Х. - началник сектор в Регионална служба "Военна полиция"- С., че процедурата за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, ще бъде манипулирана в полза на Дружество по ЗЗД „П-Б" и че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б" не съответстват на изискванията на специалните сили, с цел да бъде образувана преписка от PC „Военна полиция" - С. и Дружество по ЗЗД „П-Б" да бъде отстранено от участие в процедурата;

и е извършил деянието с цел да набави за „Л***" ООД имотна облага, като „Л***" ООД бъде определено за изпълнител на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", и от това да произлязат тежки вредни последици за Министерство на отбраната, в размер на 1 400 000 лв. /един милион и четиристотин хиляди лева/ - разлика между цените, предлагани от Л*** ООД и цените, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б", но обществено-опасните последици на деянието не са настъпили поради независещи от дееца причини - отказът на подп.Б. и образуването на настоящото досъдебно производство - престъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК

и

цивилното лице С.Х.С., управител на търговско дружество "Л***" ООД, роден на ***г***, българин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че:

в периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год., като подбудител, умишлено склонил извършителя подполковник В.Д.М. *** да извърши следното: В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год., в качеството си на длъжностно лице „Главен експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф. 22450 -С., изпълняващ в периода от 05.03.2013 год. до 01.10.2014 год. длъжността „Началник на отдел„Специални сили", при условията на продължавано престъпление, М. е злоупотребил със служебното си положение, с цел да набави за „Л***" ООД имотна облага и с това деяние се опитал да причини тежки вредни последици за Министерство на отбраната, както следва, като:

1. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. събирал от полковник Е.К.Б. - „Експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф.***** -С. и капитан Х. Д.Х. - „Началник сектор" в Регионална служба "Военна полиция" - С., назначени със Заповед ЗОП-75/1 6.09.201З г. на Заместник-министър на отбраната за членове на комисия за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, информация за хода на заседанията на комисията и я предоставял на С.Х.С.;

2. В периода от 16.09.2013 год. до 06.01.2014 год. склонявал полковник Е.К.Б. - „Експерт" в отдел „Специални сили" и член на комисията, назначена със Заповед № ЗОП-75/16.09.2013 г. на Министъра на отбраната за провеждане на процедура за обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013 г. на заместник-министър на отбраната, да заяви пред останалите членове на комисията, че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б" не работят „на принудително отваряне" и не съответстват на изискванията за дължина на вървите, да направи искане за представяне на мостри и на допълнителни сертификати, въпреки липсата на такива изисквания в решението за обявяване на поръчката и да изрази съмнение в заявените технически характеристики, чрез изготвяне на „особено мнение";

З. В периода 16.09.2013 год. - 06.01.2014 год., заявил пред заместник-директора на Служба "Военна полиция" полковник С.Г.Ч. и пред капитан Х. Д.Х. - „Началник-сектор" в Регионална служба "Военна полиция"- С., че процедурата за възлагане на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", открита със Заповед 103/13.08.2013г. на заместник-министър на отбраната, ще бъде манипулирана в полза на Дружество по ЗЗД „П-Б" и че парашутите, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б", не съответстват на изискванията на специалните сили, с цел да бъде образувана преписка от PC „Военна полиция" - С. и Дружество по ЗЗД „П-Б" да бъде отстранено от участие в процедурата;

и е извършил деянието с цел да набави за „Л***" ООД имотна облага, като „Л***" ООД бъде определено за изпълнител на обществена поръчка за сключване на рамково споразумение с предмет „Доставка на десантни парашутни системи „Кръгъл купол" и десантни парашутни системи тип „Летящо крило", и от това да произлязат тежки вредни последици за Министерство на отбраната, в размер на 1 400 000 лв. /един милион и четиристотин хиляди лева/ - разлика между цените, предлагани от Л*** ООД и цените, предлагани от Дружество по ЗЗД „П-Б", но обществено-опасните последици на деянието не са настъпили, поради независещи от дееца причини - отказът на подп.Б. и образуването на настоящото досъдебно производство - престъпление по чл. 387, ал. 3, пр.2, вр.ал.2, пр.1, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Съгласно чл.246 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочватпрестъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите, ддоказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. В заключителната част на обвинителния акт се посочва правната квалификация на деянието.

Диспозитивът на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК - вторият подсъдим е обвинен за престъплението си при условията на чл.26 ал.1 от НК, което цифрово не е посочено, а и за подбудителство квалификацията е по чл.20 ал.3 от НК, а не по ал.2. Такова обвинение за престъпление при условията на чл.26 ал.1 от НК срещу първия подсъдим, който се сочи за извършител, не е повдигнато. За втория подсъдим обвинението е за подбудителство при опит от първия подсъдим, но спрямо него текстово такова обвинение за опит няма. Неясно са посочени длъжностните качества на двамата подсъдими - дали първият подсъдим е в качеството си на длъжностно лице „главен експерт" в отдел „Специални сили" на в.ф. ***** –град С. или е като изпълняващ в периода от 16.09.2013 година до 06.01.2014 година длъжността Началник на отдел „Специални сили", а за втория подсъдим в обвинителния акт се сочи веднъж, че е управител на търговско дружество "Л***" ООД, а втори път, че е служител на търговското дружество, чийто управител е баща му.

Съгласно чл.387 ал.1 от НК който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години. Ако деянието по предходните алинеи е извършено с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда, наказанието е: лишаване от свобода от една до пет години по ал. 1, от три до осем години по ал. 2, а в особено тежки случаи - от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Изхождайки от бланкетния характер на нормата за престъпление по чл. 387 от НК, е необходимо да се посочи точно от къде произтичат правомощията и задълженията му по служба по отношение на цялостната процедура по инкриминираната обществена поръчка, да се установят и да се конкретизират те, както и да се опише в какво се е изразило злоупотребата му със служебно положение. Прокуратурата е в правомощията си да прецени при бланкетното престъпление по чл.387 от НК коя от 4-те форми на изпълнителното деяние е осъществена. Следва да се посочат и правата и задълженията му и като длъжностно лице какво отношение има към членовете на комисията и по процедурите на обществената поръчка. В случая не е конкретизирано в какво длъжностно качество е действал първия подсъдим и как конкретно се е обективирало изпълнителното му деяние. Липсата на подробно изложение на всички факти и обстоятелства по обвинението нарушават упражняването на правото на защита на подсъдимия, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът сочи, че подсъдимите са осъществили от субективна и обективна страна престъпление по чл. 387 от НК, без да посочи, изхождайки от бланкетния характер на нормата, с кои служебни правомощия е злоупотребил подсъдимия, за което е бил подбуден от втория подсъдим, и от къде произтичат – кои са относимите нормативните актове, инструкции, заповеди и длъжностни характеристики по обвинението.За да е налице съставът на престъплението по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК тежките вредните последици трябва да са настъпили като конкретен факт, обстоятелство или явление от обективната действителност и да са пряка последица от съответното военнодлъжностно нарушение. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, под „тежки последици” прокурорът е имал предвид причинени имуществени щети, а не всички настъпили отрицателни изменения в действителността, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдените деяния на подсъдимите. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е посочил изчерпателно възприетата от него фактическа обстановка, сочеща престъплението, извършено от подсъдимите. Цитирал е дословно доказателствени материали, но изчерпателно и непълно за това бланкетно престъпление не установява и не посочва съставомерните обстоятелства, възприети от прокуратурата. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочва и още: „В хода на досъдебното производство е установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият М. е създал и поддържал трайни контакти с подсъдимия С. служител в «Л***» ООД и син на управителя на дружеството Х. С.С.. Чрез СРС, прилагани по надлежния ред, са документирани разговори между подсъдимите М. и С. и подполковник Г.М. - началник „Бойна подготовка" във в.ф. ***** - град П., в които те са се уточнявали, че ако бъде сключен договор на МО с Обединение «П-Б», а не с «Л***» ООД, изпълнението на договора да бъде осуетено. За тази цел подсъдимият М. поел ангажимент пред свидетеля С. да бъде отказано да се приемат доставени от Обединение «П-Б» парашутни системи, като се заяви че не отговарят на спецификацията към договора и са опасни. На 12.12.2014 година Свид.бр.ген.М. П. и Свид.Подп. Г.М. изготвили констативен протокол, който е бил подписан от бр.ген.П., според който доставените парашутни системи не отговаряли на спецификацията към договора. След изготвянето на този протокол и в момента протичат допълнителни изпитвания на парашутните системи и предстои те отново да бъдат представени във в.ф ***** – град П. за оценка на съответствието им с техническата спецификация. Целта на действията на обвиняемите подп.М. и ц.л.С. е била Министерство на отбраната да откаже да приеме предмета на договора, договорът да бъде развален и да бъде обявена нова процедура за възлагане на обществена поръчка, която да бъде спечелена от „Л***" ООД със съдействието на обв. подп.М.. Видно, от надлежно документираните разговори, двамата обвиняеми са имали конкретна договорка даване/получаване/ на конкретно договорена помежду тях престация.” Липсват правни изводи и квалификация за тези, сочени от прокуратурата, факти и обстоятелства. В обвинителния акт прокурорът посочва по отношение на твърдените вредни последици: „Ако целта на съучастниците е била постигната, за Министерство на отбраната ще настъпят имуществени вредни последици в размер на разликата между цените, предлагани от „Л***" ООД и цените на които е сключен договорът с Обединение «П-Б» - над 706 000 евро (без ДДС). За Обединение «П-Б» също щели да настъпят вредни последици, за които ще бъде предявен иск срещу Министерство на отбраната. Комплексът от действия на двамата обвиняеми, насочени към настъпването на цитираните вредни последици на практика е приключил към 06.01.2014 година с избора на комисията на обединение „П-Б" за изпълнител по процедура за обществена поръчка.” Константната съдебна практика е вредните последици да са реално настъпили, а не хипотетични и да са пряко и непосредствено следствие от деянието на дееца. Прието е от прокуратурата, че Обединение «П-Б» е спечелило обществената поръчка и следователно такава щета за МО няма. Това прави обстоятелствената част на обвинителния акт в тази му част вътрешно противоречив.

От изложеното следва, че така внесеният в съда обвинителен акт е изготвен в противоречие с минималните изисквания за неговото съдържание, съгласно чл. 246 от НПК и не е годен да изпълни основното си предназначение да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване по предмета на делото и за упражняване на правото на защита на подсъдимите. В неговото съдържание не са отразени в пълнота правнорелевантните факти и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянията, предмет на обвинението, поради което обвинението е непълно, неточно и противоречиво, както в самата обстоятелствена част, така и между нея и заключителната му част, което е съществено процесуално нарушение. От изложеното се установява, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.Установените съществени процесуални нарушения са отстраними, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

Поради гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК

                                                               Р А З П О Р Е Ж Д А М :

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № П261/2015 г. по описа на СВС и ВРЪЩАМ делото на ВОП – град С..

Препис от разпореждането да се връчи на подсъдимите и на ВОП – град С., като се уведомят, че подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от получаване на преписа пред Военно-апелативен съд-град С..

                                                                              СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

Страница 4 от 6

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии