СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

  

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

      I. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

            През 1976г. между поделенията със СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ на БА се провежда първото състезание по ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ, показател за подготовката на българските сини барети. Състезанието се провеждаше ежегодно и беше популяризирано на по-късен етап от журналистите с името „Рамбо”.

                Състезанието е усъвършенстван вариант на провежданите далеч преди това състезания между парашутните поделения на БА подобни състезания. Съществуват данни, че още през далечната 1962г. е проведено състезание между парашутните поделения, организирано и ръководено от бойна подготовка на БНА в района западно от гр. В. Търново. Състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок и придвижване на местността при нощни условия по кроки (извадка - схема от карта) с пълно бойно снаряжение и достигане на определен район, стрелба. Състезанието е спечелено от групата на 2АПРР –Пловдив с к-р л-т Дечо Дечев.

            Тези състезания между парашутните поделения на БНА се провеждат ежегодно до 1964г., като през 1963г. се провежда по време на летния лагер в района на л-ще Чайка (край гр. Варна), състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок на непозната силно пресечена местност, без обозначаване на плаца за приземяване; изпълнение на тактическа задача; изпити по Чужди армии и Военна топография; хвърляне на граната; изпълнение на упражнение на висилка; стрелба –упр. N- 1 нощем. На първо място се класира групата на 2АПРР с командир ст.л-т Цветан Василев Кръстев.

            През 1964г. в състезанието за първи път се използват радиостанции (Р/ст.) за вътрешна свръзка Р-352 и р/ст. за връзка с Центъра Р-303 и Р-306, като в състезанието допълнително са включени: в изпълнението на тактико–разузнавателната подготовка взривяване на елемент от ж.п. линия и осъществяване на радио- сеанс с Центъра (при нощни условия). Независимо от желанието на ръководството на състезанието да се лансира 86-та УПРБ „Мусачево” резултатите отреждат пак предимство за 2-ра АППР –Пловдив. Като само 2АПРР осъществява радио връзка с „Центъра”, а резултатите от нощните стрелби са следните:

            -3 –та АПРР -Сливен –слаб;

            -1-ва АПРР –София – слаб;

            -86-та УПРБ „Мусачево” –удовлетворил;

            -2-ра АПРР –Пловдив –отличен.

            От 1969г. след кратко прекъсване са възстановени състезанията по парашутен многобой. През месец август 1969г на летище Балчик се е състояло подобно състезание организирано и ръководено от полковник Иван Крумов – началник на парашутно-десантна служба на ПВО и ВВС. В състезанието участват отбори от: 68 УПРБ – РГК –София; 68 УПРБ- РГК –Пловдив; 1,2 и 3 та АПРДР (към 1,2 и 3-та армии на БНА); ПВО и ВВС; БМС. Всеки отбор се е бил в състав от по 5 (пет) състезатели – командир (офицер), и четирима сержанти и войници (срочнослужещи). Състезанието е включвало: групов доцелен парашутен скок (в кръг с диаметър -50м); 20км марш-наскок; стрелба; хвърляне на граната (на далечина и точност); преодоляване на заразен участък; носене на ранен. Всички дисциплини са се изпълнявали с въоръжение и снаряжение с общо тегло 10 (десет) кг.

            На първо място се класира отборът на ПВО и ВВС – с активната помощ на съдийския състав съставен само от представители на ПВО и ВВС (ПДС на авиобазите), които са били и организатори на състезанието. На второ място се класира отборът на 3-та ПРДР – Сливен с командир л-т Васил Попов, а на трето място – отборът на 1-ва АПРДР – София с командир л-т Денчо Велинов.

            Някой от парашутистите твърдят, че съдържанието и редът за провеждане на състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ (провеждано във вида от 1976г. насам) е взаимстван от Съветските „СПЕЦНАЗ”, други, пък претендират, че е изцяло български патент. Истината вероятно е по средата – идеята вероятно е взаимствана от север, а ние сме го усъвършенствали със свои елементи.

            По принцип подобни състезания се провеждани или се провеждат и сега в Специални сили на почти всички армии по света, но нашето безспорно беше за времето си (а, и може би си остава) едно от най-трудните.

            За първи път през 1994г.състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ се провежда в гр. Пловдив като МЕЖДУНАРОДНО с участие на отбори от Специалните сили на армиите на други държави ( Румъния, Белгия и два отбора от САЩ ).

През 1995г. участие вземат отбори от Белгия, Гърция, Румъния, Русия и два отбора от САЩ.

През 1996г. участие вземат отбори от Германия, Испания, Русия, Югославия и САЩ.

През 1997г. участие взема само отборът на Русия.

Следва да се спомене, че на трасето на многобоя българските барети са побеждавани

само веднъж от отбора на Русия!!!

            От 1988г. състезанието не се провежда поради липса на средства. Злите езици твърдят, че прекратяване провеждането на парашутния многобой е станало по настояване на Специалните сили на страните от НАТО, тъй като на практика се е доказало, че нашата система подготовка е по-добра от тяхната. Кой знае, може и така да е!!!

            Щом на практика се доказа, че с изключително ограничения ресурс от средства и малко грижи, феномена „български командос” с големия си ентусиазъм, благодарение на добрата си натренираност посрамиха прехвалените камандоси на едни от най-великите държави в света.

            Само един пример ще бъде приведен в защита на тази теза. По време на едно от състезанията по парашутен многобой проведено през 1996г. в гр. Сливен капитан от отбора на Германия в разговор с придружаващия го военен полицай пита:

-Каква заплата получаваш?

Нашият превърнал левчетата в германски марки и отговорил зачервен от срам:

-150 марки.

Германецът машинално попитал”

-         На ден?

-         Не.

-         На седмица?

-         Не. На месец.

Германският офицер го погледнал потресен. После се сетил нещо и го попитал:

-Чакай….Ами тия, Вашите парашутисти, с които утре ще се състезаваме, колко получават на месец?

-С около 30 марки повече.

-!80 марки? На месец?

-Да.

-Боже мой! Остава и да победят мен, който получава за същото вземам 4000марки…..

Победиха го. И то с голяма разлика. Но заплатите им останаха същите, да не говорим за средствата за подготовка.

А, какво ли щеше да каже, ако знаеше, че основната част от състезателите в българските отбори по парашутен многобой бяха срочнослужещи войници (младежи на по 18г.).

                II. СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

                Парашутният многобой е специализирано комплексно военно-приложно състезание, което се провеждаше с цел демонстриране специалните и бойни възможности на парашутните поделения в БА.

            Състезанието отразяваше степента на бойна подготовка на отборите при преодоляване на различни по характер препятствия, упражнения и нормативи по състезателното трасе.

Подготовката на отборите за състезанието изискваше висок професионализъм, тактическа зрялост, полева и физическа натренираност и синхронизирани колективни действия.

Състезанието способстваше за максимална изява на воинските качества – издръжливост, смелост, мъжество, взаимопомощ, доверие и воля за победа.

В него можеха да участват само добре подготвени отбори от парашутните поделения от БА , а на по-късен етап ( за първи път през 1994г.) и отбори от съседни и други страни.

Отборите, които искаха да участват в състезанието, следваше да изпратят предварителна заявка, най-малко два месеца преди началото му. Въз основа на заявките се изготвяше заповед на началника на Генералния щаб на БА за провеждане на състезанието, която се свеждаше до кандидатите за участие. В заповедта поименно се изписваше и съдийският състав. Инструктажът на ръководството и съдийския състав се провеждаше три дена преди неговото начало в района на поделението домакин. Съдиите следваше да заемат местата си за работа 30 минути преди започване на състезанието.

Предварителната подготовка на отборите за участие в състезанието се провеждаше целогодишно в системата на бойната подготовка. Непосредствената подготовка се извършваше 1-2 месеца преди началото под ръководството на командирите на поделения.

Отборите можеха да се явят в района на поделението (страната ) домакин до 7 денонощия (за чуждестранните отбори до 10 денонощия) преди, началото на състезанието с цел провеждане на целенасочена дейност и тренировки.

Съставът на представителния отбор не трябваше да превишава 10 души, от които състезателен отбор 5 души ( капитан, свръхсрочнослужещ и четирима състезатели) и осигурителна група – 5 души. В осигурителната група трябваше да има водач, треньор, лекар и двама резервни състезатели.

Екипировката на състезателния отбор беше задължителна и се състоеше от стандартно камуфлажно облекло, парашутни обувки, автомат с прибор за безшумна стрелба (без оптически прибори), парашутна система (без тип „Летящо крило), боне (каска) само за скока, компас за всеки състезател.

За уточняване на реда и текущи въпроси от провеждане на състезанието от ръководството на състезанието в деня преди началото на състезанието се провеждаше Техническа конференция. В тази конференция присъстваха съдийския апарат, водачите и капитаните на отбори, командирите на екипажи и представители на средствата за масова информация.

Състезанието по парашутен многобой беше комплексно състезание и включваше взаимосвързани дейности от общовойсковата специалната подготовка като групов доцелен скок; движение по карта и азимут; стрелба с автомат; хвърляне на граната; забиване на пластина; преодоляване на водна преграда и телено заграждение.

Разстоянието за движение по карта на състезателното трасе се нанасяше на карта с мащаб 1:50 000 или 1:25 000, а останалото разстояние е маркирано.

Състезател или отбор, който не се движеше по трасето, се декласираше.

Общата дължина на състезателното трасе не трябваше да е по- къса от 16 км. и по-дълга от 20 км. по карта.

Ако по време на състезанието не завършеше повече от един състезател, отборът се декласираше. За незавършил един състезател се от отбора се отнемаха 1/5 от общия брой точки.

За дисциплината стрелба с автомат, хвърляне на гранати, преодоляване на водна преграда, хвърляне на пластини и преодоляване на телено заграждение се оборудваха по два сектора.

Парашутния скок се извършваше с еднотипни парашутни системи (парашути) за всеки отбор, приети на въоръжение за дадена страна, от транспортен самолет (вертолет), летящ на височина 900- 1000м. над надморската височина на площадката за приземяване. Приземяването на отбора се извършваше в кръг с диаметър 100м., обозначен с видими средства. Мястото за приземяване на всеки състезател до центъра на кръга се измерваше с точност до 1 см.. Центърът на кръга се обозначаваше с плътен бял кръг с диаметър 1 метър. До кръга се разполагаше знак за определяне посоката на вятъра при земята с формата на буква „Т”.

След приземяването състезателите бяха длъжни да съберат парашутите и до 8-та минута да освободят кръга и да предадат парашутите си събрани в транспортните торби на сборно място (СМ), отстоящо на 50 м. от външния кръг за приземяване. Ако даден състезател се яви на СМ без парашут, му се отнемаха 50 точки от общия брой.

На СМ на 8-та минута след парашутния скок на капитана на отбора се връчваше топографска карта на която беше начертан маршрутът за движение. С връчване на картата започваше измерването на общото контролно време. Отборът започваше движение по маршрута до началото на пункт за движение по азимут, където картите се събираха от съдията. Маршрутът за движение с дължина 3-5 км. преминаваше през контролни пунктове. На тях помощник съдии контролираха броя на състезателите в отбора, преминали през дадения пункт.

Движението по азимут започваше от пункта на който се предаваше картата т.с. пункт N - 1. От него се засичаше азимут към пункт N- 2. Данните за всеки следващ пункт се получаваха както следва ; от пункт N – 1 за пункт N- 2; от пункт N- 2 за пункт N- 3 и т.н. дължината на участъка за движение по азимут беше 5-8 км. по карта с 5-8 пункта. Времето се засичаше след преминаването през пункта на последния състезател. Дейността на отбора се контролираше от помощник съдията на участъка и отделните специалисти, разположени на контролните пунктове.

Отборът провеждаше стрелба с автомат с прибор за безшумна стрелба на разстояние 100м. по мишена N – 4, лежешком с пет патрона на единичен огън. Всеки състезател стреля само в собствената си мишена.при повече от пет попадения в една мишена за всяко в повече се отнемаха най – високите резултати.

Отборът преодоляваше водна преграда, широка 20м., обозначена с две успоредно опънати въжета.

Преодоляваше се чрез придържане към опънато въже или с пет местна десантна лодка с индивидуални спасителни жилетки за всеки състезател.лодките бяха на изходния пункт в надуто състояние.

Състезателите хвърляха по три пластини. Пластините се забиваха от разстояние 5 м.по дървен щит с формата на мишена 8, върху който е закрепена книжна мишена 4. Пластините се намираха на рубежа за забиване.

Състезателите хвърляха по три граната Ф-1 (с тегло 600гр.); една за далечина и две в цел. Гранатата на далечина се хвърляше в сектор с формата на трапец с малка основа 5м. и голяма 15м.. Разстоянието в далечина е измерено предварително и разчертано с линии през 5 метра от 40-ия до 60-тия метър.

Гранатите в цел се хвърляха в 3 концентрични кръга с диаметър 1,3 и 5 м. на разстояние 30м. В центъра на кръга имаше забито флагче с височина 60 см. и размери 30 на 40 см.

Размерът на теленото заграждение беше: широчина – 10м., дължина (дълбочина за преодоляване) 15м. и височина 0,5м. Теленото заграждение се преодоляваше с пълзене.

Общото време за преодоляване на разстоянието чрез марш на скок се засичаше на старта от СМ и на финала –при преминаването на финалната линия от последния състезател на отбора. За всяка изгубена вещ от снаряжението при проверка на финала състезателят се наказваше с отнемане на 100точки.

Състезател завършил състезанието без автомат и прибор за безшумна стрелба, се декласираше.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалът е подготвен от о.з. полк. Сирмо Петров Сирмов. Продължава издирване на материали по темата и отборите от парашутните поделения на БА участвали в парашутния многобой през годините и тяхното класиране.