В СТРУКТУРАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ СЕ ОСЪЩЕСТВИ ЕДИН ОТ НОВИТЕ МОМЕНТИ –СЪЗДАВАНБЕТО НА СЪВМЕСТНО КОМАНДВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ  (СКСО).

        С публикуването на Указ на президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили ген. Румен Радев, (подписан на 25 ноември т.г.) в броя на Държавен вестник от 03.12.2019г. Бригаден генерал Явор Матеев е освободен от командир на 68 бригада „Специални сили” и назначен със звание „генерал-майор” за командир на новосъздаденото Съвместното командване на специалните операции.

        Така на практика се реализираха приетите от Народното събрание изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили в частта – Изменение на чл.56, 60а, 60в, 60д и чл.83 от ЗОВС на Република България публикувани в Държавен вестник и влезли в сила.

        С привеждането в изпълнение на влезлите в сила приети от Народното събрание промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили в частта му за структурата на Българската армия се осъществи един от новите моменти - създаването на Съвместно командване на специалните операции (СКСО). Както командванията на Сухопътни войски, ВВС и ВМС, то ще се ръководи от командир, подпомаган от щаб. СКСО ще бъде непосредствено подчинено на началника на отбраната. И още „Щабът на Съвместното командване на силите и щабовете на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, на Военноморските сили и на Съвместното командване на специалните операции са функционално интегрирани в единно оперативно ниво за управление”.

        За успешното управление и изпълнение на целия спектър от задачи от ССО на БА, самостоятелно и в състава на Съвместните сили и във взаимодействие с други държавни структури, СКСО ще акцентира и на цялостното развитие и реализиране на отличителни признаци на подразделенията ни специални сили: особен статут; висока степен ма морална, психологическа, физическа и бойна подготовка, наличие на специални средства (снаряжение, въоръжение и техника) за изпълнение на задачите и т.н.

       ЗАЩО СЪЗДАВАНЕТО НА СКСО Е ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ ЗА ССО НА БА?

       ЗАЩОТО:

             -чрез създаване на нормативна уредба ще се извърши необходимото трансформиране и усъвършенстване и българските Сили за Специални операции (ССО) и превръщането им в надежден партньор на ССО на Алианса, с което се изпълни и поетия ангажимент за създаване на Съвместно командване на специалните операции (СКСО).

             -със създаването на СКСО се уеднаквява системата за управление на българските ССО с тази на ССО на останалите страни членки на НАТО;

Предвид необходимостта от изпълнение на поставените задачи от ССО в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, със създаването на СКСО ще се реши и едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност – участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (СО), които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външнополитическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност;

             -с реализиране на промени в ЗОВС се регламентират и функциите на СКСО по: усъвършенстването на целия набор от необходими документи и ръководства за ССО на БА и привеждането им в съответствие с тези на ССО на страните от Алианса; подбора на личния състав и подготовката на подразделенията на Специалните ни сили като специално обучени, малки, боеспособни, мобилни и високоманеврени формирования, подготвени и екипирани за действие в асиметрична обстановка (неконвенционални войни), способни да реагират, бързо, скрито и безшумно и да изпълняват мисиите си в мирно и във военно време, във всяка точка от земното кълбо (при участие в многонационални операции), при всякакви климатични и метеорологични условия и по всяко време на денонощието;

             -СКСО, непосредствено подчинено на Началника на отбраната ще изпълнява и задачи по постигане на Стратегически оперативни цели;

-ще се осъществява успешното управление и изпълнение на целия спектър от задачи от ССО на БА, самостоятелно и в състава на Съвместните сили и във взаимодействие с други държавни структури.

             По този начин в БА се реализира една важна част от тенденциите на съвременното военно развитие, които по оценка на водещи военни експерти от НАТО са основани на преобладаващите в характера и способите за водене на съвременна война и въоръжени конфликти със специални методи на противоборство.

Тези специални методи се използват не само за непосредствено унищожаване на противника на бойното поле, но и основно за сриване на неговият военен потенциал и ерозиране на политически строй отвътре. Най – ярките съвременни примери за това са конфликтите в Сирия и Либия.

             Затова е и напълно закономерно, че във Въоръжените сили на водещите във военно отношение страни в света вече отдавна се отделя повишено внимание на модернизацията и развитието на Специалните сили. Безспорно водещо място в развитието на ССО принадлежи на страни като: САЩ, Великобритания, Франция, Израел, Русия, Китай и др.

Съвременните ССО на тези страни се отъждествяват с доблестта, честта, храбростта, достойнството, безрезервната преданост на Родината и предшествениците им, поради което и именно към това следва да се стремят и нашите ССО.

           КРАТКА ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ССО НА БА – ИЛИ КАКВО ПРЕДСТОИ В БЪДЕЩЕ ЗА ССО НА БА? КАКВИ СЛЕДВА ДА СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?

           НА ПЪРВО МЯСТО–реализиране на цели спектър от ОТЛИЧИТЕЛНИ ПРИЗНАЦИ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА СПЕЦИАЛНИ СИЛИ:

       - особен статут в БА (МО) - Особените функции на ССО изискват по-специфично оръжие, оборудване, транспорт и по-голямо финансиране в сравнение с останалите подразделения от конвенционалните войски. Специалната им подготовка изисква и наличието на по-добра учебна база и отделен Учебен център;

       -висока степен на морална, психологическа, физическа и бойна подготовка;

       -наличие на специални средства за изпълнение на задачите си – Както вече споменахме, ССО използват въоръжение, оборудване и транспорт със специфични характеристики (специални средства за разузнаване и диверсии), различни и по-високи от тези на подразделенията на конвенционалните сили. Необходимо е и по-надеждното обезпечаване на тяхната сигурност, което изисква много по-съвършени, технологически средства за защита, обезпечаване на жизнената дейност и евакуация. Затова от икономическа гледна точка животът на боеца от Специалните сили е много по-ценен от този от подразделенията на конвенционалните сили. Всичко това предполага Специалните сили да бъдат осигурени с необходимото въоръжение, техника, снаряжение и имущества, отговарящи на определените критерии и осигуряващи необходимите оперативни способности за изпълнение на специални мисии и задачи.

Затова изискването към въоръжението и техниката на тези сили са по-високи:

        -дългоцевното въоръжение следва да позволява (притежава): водене на единичен и автоматичен огън; скорострелност, начална скорост, прицелна далекобойност, вместимост на пълнителя и живучест, много по-високи от тези на дългоцевното въоръжение на конвенционалните сили; то трябва да отговаря и на изискванията за скритост и маскировка, да е комплектовано с огнеприкривател, прибор за безшумна стрелба, лазерен целеуказател и тактическо фенерче; тегло значително по-малко от стандартното такова;

        -късоцевното оръжие следва да: позволява безшумна стрелба; бъде с лазарен целеуказател и тактическо фенерче, тактически кобур и по-голяма вместимост на пълнителя; тегло значително по-малко от стандартното такова;

        -приборите за нощно виждане: да са от най-ново поколение; да са максимално олекотени, да имат максимална защита от кратковременни засветки и високоинтензивно осветяване от интензивен източник на светлина; да са защитени от източници на лазарно излъчване, нощните очила и биноклите да са биноколярни; източниците за захранване да позволяват непрекъсната работа над 72 ч.:

        -бронежилетките и каските: да са от съвременни материали; малко тегло и висока надеждност на защита;

        -автотехниката следва: да е високо проходима; многофункционална и леко бронирана;

        -снаряжението: да е удобно и практично за експлоатация; да позволява дейност в различни географски условия; да осигурява максимална маскировъчна защита; да е изработено от съвременни материали осигуряващи защита от влага, огън и да бъде максимално олекотено;

        -комуникационно-информационното имущество (КИИ): да позволява продължителна работа, без подмяна на източника на захранване; сигурна, устойчива и защитена комуникация, бърз обмен на глас и данни на големи разстояния, чрез използване на р/ст., телефон и сателит; да бъде устойчиво на химически вещества; носимото КИИ да бъде олекотено и издръжливо при изпълнение на парашутни скокове; индивидуалните комуникационни средства да позволяват работа СВОБОДНИ РЪЦЕ; да няма демаскиращи признаци;

        -парашутно-десантните системи следва: да позволяват изпълнение на парашутни скокове от различни типове самолети и вертолети, от различна височина, при разнообразни метеорологични условия; да е с необходимото допълнително оборудване позволяващо скокове от пределно високи или ниски височини, прелети на големи разстояния и приземяване на ограничена площадки; да са снабдени с контейнери за поставяне на снаряжението и въоръжението при изпълнение на парашутен скок; да позволяват максимална скритост във въздуха и да са със срок на експлоатация не по-малък от 15 г.

       -способност да изпълни задачата автономно, в екстремални условия -предвид необходимостта да се добият разузнавателни сведения за противника, най-ефикасния способ се явява прехвърлянето на органите на Специални сили в дълбокия тил на противника, където се намират най-важните обекти от неговата инфраструктура, а следователно съдържат и най-ценната информация за обектите и събитията, интересуващи командирите на конвенционалните части. Като се има предвид, че най важните стратегически обекти са добре охранявани и се намират на голямо отдалечение от фронтовата линия (границата) и засиления контраразузнавателен режим, ще се налага групите да бъдат прехвърлени далеч от обектите и да преодоляват големи разстояния, пеш придвижвайки се далеч от населени пунктове, пътища, избягвайки открити места и предимно нощем или при лоши метериологични условия, като насят със себе си цялата си екипировка, въоръжение, снаряжение и хранителни провизии. Понякога изпълнението на мисията (задачата) може да продължи много време, което предполага оцеляване, чрез използване на местната флора и фауна. По-голямата автономност на органите на ССО и придобитите навици за действие в екстремални условия, са необходими при изпълнение на разузнавателни и диверсионни действия. Независимо от малката им численост, тези органи следва да са подготвени да действат с много по-голяма ефективност от подразделенията на конвенционалните войски. Тъй като в много от ситуациите, органите няма да могат да получават помощ (подкрепление) или да се оттеглят на предварително подготвени (укрепени позиции), както конвенционалните сили, ще се налага да вземат решения и да действат съобразно обстановката. Освен това след изпълнение на диверсионни действия от органите, противника обикновено се активизира и предприема издирвателни действия, което ще налага действия в екстремални условия и търсене на начин за евакуация в кратки срокове и реално време.

      

       НА ВТОРО МЯСТО - Подготовката за използването на Специалните сили във войните, конфликтите и размирните райони през различни периоди, следва и да се подчини на постигането на следните стратегически и политически цели:

        1. Сваляне или подкрепа на режими;

        2. Отстраняване на политически противници;

        3. Извършване на непопулярна намеса;

        4. Ликвидиране на лидери на организации (и на самите организации ).

През последните години на 20-ти и началото на 21-ви век, значително нарасна процентът на водене на войни с неконвенциални средства, за сметка на конвенциалните. Отчита се също така и, че ефективността от използването на подразделенията на Специалните сили в специфични случаи е десетки пъти по-висока, от тези на конвенциалните сили.

       НА ТРЕТО МЯСТО – Следва да се премине към подбор на кадрови военнослужещи за нуждите на ССО само между кандидати от всички видове и родове войски от БА.

       НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО – Обособяване на отделен Учебен център за осигуряване на начална и специална подготовка на всички специалисти (специалности) за нуждите на ССО;

       НА ПЕТО МЯСТО – подобряване системата от курсове за преподготовка на младши офицери и сержанти за нуждите на ССО в НВУ „В. Левски”. За тази цел да се въведе периодично командироване на преподавателския състав от университета на стаж в ССО;

       НА ШЕСТО МЯСТО – Осъвременяване (усъвършенстване) на Специализирания Учебен център на ССО „Црънча” и превръщането му в център за преподготовка на кадрови военнослужещи от ССО на страните - членки на НАТО;

       НА СЕДМО МЯСТО – Да се увеличава постепенно командироването на военнослужещи от ССО на БА в специализираните центрове на ССО на НАТО в други страни - членки, за преминаване на курсове за преподготовка.

       НА ОСМО МЯСТО – Да се формират или преподчинят на СКСО формирование за психологически операции и военно-транспортна ескадрила за осигуряване на провеждането на Специални операции;

       НА ДЕВЕТО МЯСТО – преподчиняване на подразделенията за Специални операции на Видовете въоръжени сили на СКСО;

       НА ДЕСЕТО МЯСТО – въвеждане изцяло на новата система на обучение с нови способи и методи като модулно и курсово обучение и т.н.

        Такъв подход ще позволи да се въведат положителните тенденции на ССО от водещите страни, за да се промени съществено облика на нашите ССО. По този начин ще се премине от наследената (наслоената) във времето показност (демонстрации на бойни възможности) към практически закрита подготовка както е в ССО на останалите страни - членки на НАТО, за а имаме наистина боеготови професионалисти и компактни мобилни тактически добре подготвени и обучени подразделения на ССО, способни да изпълняват поставените им задачи във всякакви условия до началото, в хода на въоръжени конфликти или локални войни. За целта при участие в мисии зад граница нашите ССО следва да изпълняват задачи, именно като ССО съвместно с подобни формирования от страните-членки на НАТО, а не общовойскови такива.

ЗАБЕЛЕЖКА Справката е изготвена от о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов –председател на УС на съюза на българските парашутисти, служил 33г. на различни длъжности в структурите на българските СПЕЦНАЗ и в последствие Специални сили. При изготвяне на Справката особено на кратката визия за развитие на ССО на БА са използвани материали от Интернет, печатни издания и лични познания. Визията отразява изцяло лични виждания и разбирания. Изготвилият справката няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на материала включен в нея и се извинява за допуснатите стилни грешки, които поради ограниченото време не бяха отстранени.

ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

ВЪВЕДЕНИЕ.

Глобалните геополитически промени в края на XX век генерираха нови глобални проблеми носещи стратегически последици и имащи противоречив характер. Тези глобални проблеми засягаха самото съществуване на човечеството, трудно се локализираха, а разрешението им можеше да се извърши само с общи усилия.

Затова за началото на XXI век са характерни процесите на преструктуриране на международните политически, икономически и военни взаимоотношения.

Последиците от мащабните трансформационни процеси следваше да се вместят

в широк спектър от нови заплахи за сигурността до новите стратегически възможности за нейното укрепване.

Затова в духа на повишаване на доверието и разширяване на сътрудничеството протичаха многообразни процеси на европейска и евроатлантическа интеграция,с основна цел укрепването на мира и сигурността.

Новопоявилите се асиметрични рискове и заплахи и тяхното разпространение в световен мащаб, показаха, че нито една държава не е способна самостоятелно да се справи с тях. Терористичните действия се активизираха до степен на терористична война. Борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят.

В контекста на общата среда за сигурност и произтичащите процеси и събития в света, мащабът на промените и логиката на трансформацията във военната сфера бяха разбираеми и необходими. Променената среда за сигурност наложи адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачите на военния фактор, като основен гарант на сигурността. Военното участие в многоизмерния характер на общата система за сигурност, излезе от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочи своя фокус, върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, след конфликтното възстановяване, налагането и поддържането на мир, хуманитарна помощ и подкрепа.

В основата на променящата се среда за сигурност бяха разширяването на НАТО и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа и света.

Това налагаше трансформацията на НАТО като основен гарант на глобалната сигурност. Новите предизвикателства на стратегическата среда, революцията в информационните технологии, общественото разбиране за неизбежна промяна, потребностите от нови адекватни на средата за сигурност способности наложиха вътрешна трансформация на Алианса. Това означаваше качествена трансформация на военните възможности на НАТО, в отговор на общата военностратегическа трансформация. Процес, който ангажираше вниманието на Алианса и страните членки и беше насочен към осигуряване на необходимите способности за ефективно справяне с предизвикателствата към сигурността в 21 век.

I. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БА.

Изпълнението на целите и задачите на трансформирането на Алианса е в пряка зависимост и неразривна връзка с трансформацията на въоръжените сили на страните членки.

Трансформацията в БА протичаше паралелно с трансформацията на НАТО. Българският принос към тази трансформация следваше да се измерва с изпълнението на Целите на въоръжените сили, повишаване на способностите на силите, тяхната оперативна съвместимост и използваемост, приоритетно изграждане, подготовка и сертифициране на декларираните сили за участие в целия спектър от мисии на НАТО.

Процесите на трансформация поставиха нови изисквания към изграждането и развитието на съвременната БА.

Следваше да се променят схващанията за нейната роля и място в общата отбранителна система на страната. При изграждането и развитието й следваше да бъдат отчетени новите възможности на интеграцията и сътрудничеството като фактори формиращи военностратегическата среда.

Трансформацията на БА следваше да се определя от три значителни фактора:

-измененията в средата за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за сигурността на страната;

-отговорностите към колективната отбрана (Международни задължения към ЕС, ООН, Многонационалните мирни сили в югоизточна Европа (SEABRIG) BLACKSEAFOR и други международни договорености).

Във връзка с изискванията към БА произтичащи от тези фактори са определените от политическото ръководство на страната мисии: отбранителна; в подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време

За изпълнението на определените й мисии и произтичащите от тях задачи БА, следваше да изгради напълно комплектовани, всестранно осигурени, устойчиви, защитени, високоманеврени, боеготови сили, способни да осигурят оперативно съвместими със силите на НАТО система за командване и управление и разузнаване в интерес на мисиите на БА; сили и средства за провеждане на съвместни и многонационални операции за прехвърляне и развръщане на територията на страната или на друга отдалечена територия; боеготови сили и средства, с ефективна бойна мощ, адекватна огнева поддръжка и надеждно ПВО, в отговор на военна криза за провеждане на съвместни или на видовете въоръжени сили операции за защита на териториалната цялост на страната или съюзническа държава при всякакви условия на обстановката, денонощно при всякакви атмосферни условия; боеготови сили и средства за осигуряване на БА, за логистична поддръжка на съвместни и многонационални съвместни сили, всестранно осигурени формирования, за участие в международното военно сътрудничество и мерките за укрепване на доверието и сигурността в международен и регионален мащаб; боеготови сили за контрол на държавната граница, въздушното пространство и териториалните води на РБ; за гарантиране на националната сигурност на страната срещу външни заплахи, заплаха от международен тероризъм и за оказване на съдействие на други ведомства при кризи и терористични действия на територията на страната; крупни промишлени аварии и екологични кризи в мирно време; мирновременни формирования на БА за осигуряване провеждането на мобилизация.

Трансформационните процеси в БА протекоха изключително динамично и в известен смисъл създават впечатление за провеждане на постоянна реформа.

Реформата в БА започна с разработването през 1996-1997г. на 15 – годишна програма, която беше наречена „План 2010”. С този план през 1998г. стартира структурния етап на военната реформа.

Динамичните промени във военно-политическата среда показаха, че провежданата военна реформа в съответствие с „План 2010” не съответства напълно на създадените реалности.

За целта през 1999г. разработен нов „План за организационното изграждане на БА до 2004г.”, но по-нататъшното развитие на обстановката наложи извършването на Преглед на структурите на силите на БА е се наложи необходимостта този план да бъде усъвършенстван. Така беше приет за изпълнение Актуализирания „План 2004”.

Динамичните промени в средата за сигурност след поканата за членство в НАТО, променения характер и съдържание на задачите и сигурността наложиха комплексна преценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили. За посрещане на предизвикателствата на новата стратегическа среда и преодоляване на несъответствието между нея и способностите на националните отбранителни компоненти беше проведен Стратегически преглед на отбраната (СПО). В резултат на този преглед беше разработена и приета от Народното събрание „Дългосрочна визия за развитие на войските и силите 2015”

В съответствие с изискванията на характера, направленията и параметрите за изграждане на войските и силите начертани в тази Визия беше разработен „План за организационното изграждане и модернизация на БА до 2015г.”

План 2015г. е естествено продължение на трансформационните процеси и дефинира непосредствените и средносрочни задачи на БА.

Красиви думи нали? Ама само думи, служещи за фасада, камуфлаж на ретроградните политически сили и „самоходните им подлоги” в армията, все национални предатели изпълняващи чужди поръчки за разсипия и ликвидация вместо реформа. Прикривайки се зад изложените по-горе планове, планчета, прегледи и прегледчета работеха усърдно уж в “ползу роду”, а всъщност съкращаваха, рушаха, унищожаваха и плячкосваха като за последно. Как следва да се нарече този министър наредил да си нарежат ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци”, ами тези, другите които бракуваха и нарязваха на скрап самолети, вертолети и друга авиационна техника с наличен ресурс струващи милиарди (евро разбира се) докато ликвидираха 5/6 от военновъздушната техника, а сега се вайкат, че нямало с какво да се охранява въздушното ни пространство. Е, за да не се обиди и пехотата нарязаха, подариха или опустошиха и 3/4 от бронираната техника също за милиарди (пак в евро разбира се). Възниква въпросът, щом толкова са я мразили тази техника защо не я продадоха, а я разсипаха, ами много просто нямаше да могат да окрадат това, което окрадоха и да угодят на новия ни по-голям брат (всъщност да се разчисти ниша за моралноостарялата военна техника на отвъдокеанските търговци на оръжие, защото нова скоро няма да можем да си позволим).

II. ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

От близо двадесет и пет години ръководството на МО, бившите Генерален щаб на БА с активното съдействие на щабовете на Видовете въоръжени сили, независимо от правителствата, които идваха и си отиваха стриктно спазваха традицията, прикривайки се умело (или поне така си мислеха) зад станалото модерно за държавата ни трансформация на всичко под кодовото название „РЕФОРМИ” и привеждане към „НОВ ОБЛИК”, макар за всеки здравомислещ човек да беше повече от ясно, че се реализираше като „Ликвидация”

Всички, които не бяха съгласни с „Реформите“ в армията и привеждането и към „нов облик“ и всеки, който изказва свое мнение, различно от тяхното нямаше място в състава на Въоръжените сили (ВС).

Е, вече и с „невъоръжено око се виждат резултатите от т.н. реформа на ВС – ликвидиране, разгром на БА чрез вземане на неадекватни решения, разхищения за милиарди левове на данъкоплатците за „НИЩО”

Да мълчаха покорно болшинството от българските офицери,за да не бъдат обвинени във вмешателство, политически пристрастия или саботиране на „ВЕЛИКАТА РЕФОРМА”.

Да вяно е и,че съществуват и такива обстоятелства, които те заставят да мълчиш и безропотно да наблюдаваш разрушителния, ретрограден процес, било от страх да не те обвинят за саботьор, привърженик на определена политическа партия или изостанал от времето човек.

Да вярно е и също така, че обществото ни умишлено не беше запознато с общия замисъл и план за „Реформата” във ВС. На пръв поглед проведените „Мероприятия” напълно съответстваха на основната задача постоянно огласявана от ръководството на МО – създаване на боеготови, боеспособни, компактни и мобилни съвременни ВС, превъоръжени с нова съвременна техника и въоръжение……….и с какво можем сега да се похвалим ?.......... С НИЩО! …….ОСВЕН С БЕЗВЪЗВРАТНАТА ЛИКВИДАЦИЯ НА ЕДНА БОЕГОТОВА АРМИЯ.

-Така е, Военноисторическият музей и Музеят на авиацията имат в пъти повече ракети, танкове, артилерийски установки, самолети, вертолети и друга бойна техника от армията.

Една армия - всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже... Една армия, пред коятосъседите са треперили от страх само като е ревнела „Напред, на нож!”. Една армия без пленено знаме! Една армия печелила знаменити битки. Една армия със значителен принос във военното изкуство в световен мащаб. Една армия достигнала почти до Цариград. Една армия почти превзела Гърция.

Една армия донесла ни толкова слава и гордост, гарантирала националната ни сигурност векове наред, всявала респект сред съседите си, осигурявала спокойствието на поколения българи вече я няма.

“Те” – националните предатели (същите, които лицемерно сега уж са загрижени) не мирясаха докато я докарат до този хал….

Но да не се отклоняваме повече. Нека се върнем на Реформата.

Всичко беше забулено в мъгла, а какво всъщност се вършеше - просто се съкращаваха щабове, ликвидираха се обединения, съединения, части и подразделения и естествено най – сладкото (за богопомазаните-властимащи) разпродаваха на безценица (но само оти на „наши” „верни” „правилни” хора) на военни активи – имоти, въоръжение и снаряжение струващи милиарди левове за „жълти стотинки” (или по точно за „жалки грошове”) под прикритието, че видите ли всичко това се прави в името уж на „Великата цел” – да се осигурят средства за новата „Съвременна армия”!

И къде е тя сега, тази нова Съвременна армия? Ако някой знае, моля нека ни я покаже!

Възниква и въпросът за това, нима не са се справили „Послушковците” със задачата поставена пред тях.?

Естествено, справиха се и още как и дори продължават да се справят и то много успешно! Прогонваха, пенсионираха, съкращаваха и просто уволняваха или принуждаваха да си хвърлят рапортите офицерите и сержантите на „талази” в разцвета на силите си, далеч, ама съвсем далеч от пенсионната си възраст - все хора, в които бяха вложени милиони за обучение и подготовка, военнослужещи в разцвета на опита и силите си. И което е по-важно под прикритието „Великата реформа” и „Налагане - въвеждане на граждански контрол” във ВС, на тяхно място назначаваха пак на „талази” в ръководството на МО и Висшите щабове – „правилните” –„верните” на управляващите (независимо от коя партия са) и естествено роднини, близки, любовници и т.н. И за изпълнение на тази „свещена мисия” естествено се раздуваха щатове, като за да няма недоволни се подхвърляше и по нещо на бойните поделения, тъй де, може ли да се подминат „верните васали и послушковци от по-нисшите звена”, нали те бяха бъдещите „РЕФОРМАТОРИ” изкачващи се по стълбицата. Та се стигна дотам, че на местото на един уволнен или прокуден офицер във „Великите щабове” се назначаваха по 2-3 представителки на нежния пол (нищо лично). Не напразно някой от „по-безотговорните” и смелите казваха, че сутрин и вечер като гледаш излизащите (влизащите) на „талази” от тези щабове представителки на нежния пол те карат да си мислиш, че са „хареми” (пак нищо лично) на облечените във власт „идиоти”. Които можеха да си живуркат тихо и кротко като истинските (нормалните) идиоти, но „Идиот облечен във власт” е вече нещо друго, нещо страшно. И така армията ни се съкращаваше драстично, но „послушковците” се рояха в генерали като хлебарки в жилищен блок. Генерали-еднодневки, при всяка смяна на карауля, пардон властта, си отиваха безславно, тъй както идваха от небитието. Вероятно, ако се направи статистика по брой на излюпени генерали през тези години, ще сме на първо място в света и държави с десеторно (а, вероятно и с много повече) по-големи армии ни дишаха праха, стигна се до там, че дори и длъжността на командира на Гвардейската част направиха генералска, а него генерал (нищо, че е като самоходен бидон, важното е, че не може да стои без изплезен език и да ходи винаги с чупка в кръста и да величае правилните „силните на деня”. (Е, напоследък и по професори на глава от населението, ударихме света в замята, а образованието ни е пак, някъде там около нулата (пак нищо лично), но това е друга тема).

КАК СЕ ЗАПОЧНА С ТОЗИ РЕТРОГРАДЕН ПРОЦЕС?

1. Много просто на първо място в началото с „купуването” на основната част от „старите генерали” чрез:

            - изпращането на „грохналите старци на пределна възраст, но на възлови длъжности” в залеза на кариерата си на 6 месечни курсове по английски език в САЩ, Канада и къде ли не още. Е, съвсем естествено те, език не научиха, но си дойдоха поизмършавели (от пестенето разбира се), но със „спестени пари” от командировъчни за по един апартамент. Чак да ги съжали човек, пестели, като се лишавали от закуската!

Че как няма после да са „послушковци”? Че, те горките бяха готови на всичко само да запазят постовете си и да се доредят до заветните курсове. И предадоха, като „истинските българи предатели скоито е осеяна историята ни” офицерите и сержантите, които им вярваха и разчитаха на защита от тяхна страна. Както споменахме уволняваха на „талази” кадровите военнослужещи в разцвета на силите си, но те оставаха и продължаваха да предават всичко и всеки в името на своето „царуване”;

            -заиграване на политиците с обещания за осигуряване на по-дългосрочно „Царуване”, назначаването им за посланици или военни аташета на „апетитни местенца” или включване на избираеми места в листите на определени партии, срещу изпълнение на определени поръчки (все във връзка с ликвидацията разбира се);

            -други, пък сами ставаха „еничари” (а, не по принуда, както е било при истинските) пак по горните подбуди и после цъфнаха в листите на една „Любима партия – доказано управляваща силовите министерства” (справка последните парламентарни избори, а и не само).

2.Немалка част от следващото „котило генерали” пък се натискаха за местни курсове по изучаване на чужди езици, а подлогите им в кратки, но добре платени такива в западни или отвъдокеанските военни училища. Така „демократичните“ офицери бързо забравяха всичко - и откъде са тръгнали, и откъде са преминали, стига „Успешно” да допълзят до „доходни местенца” в структурите на МО и щабовете. Важното е да се доберат до заветния западен служебен автомобил с шофьор разбира се (а наглеците – генерали и с по два единия лимозина, другия джип). А и Вие, какво очаквахте – следващата смяна „блюдолизци - послушковци - безмозъчни същества, самоходни подлоги”, имащи наглостта да се титулуват като офицери, макар за честните и почтените такива да си бяха обикновени кретени, кретени – кретени, ама от верните и преданите, които никога в живота си не са ходили изправени, ами все с чупка в кръста ала „Петко Бочаров” (пак нищо лично разбира се) пред властимащите. А и как да не са „послушковци” ? Та нали те се готвеха от предните да ги заместят, без да „ровят” и изкарват на показ „предателствата им” и…..”гешефтите им, разбира се”.

Закономерно възниква въпросът от една „проститутка в униформа” какво друго може да се очаква?

И съвсем естествено,за да си създадат алиби и си осигурят спокойствие за „пъклените си дела”, те пък измислиха изисквания за длъжностно развитие задължителни познания по чужд език (английски и за някой длъжности френски език) от всички нива в армията и за всички категории военнослужещи. Така улисани в борбата си за оцеляване всички се втурнаха по курсове, като по-надеждните (разбирай „нашите” момчета) се удостояваха с участие от курс в курс, естествено само с условието да не забравят и да възхваляват „големеца удостоил ги с това право” (пък макар и много от тях също да не научиха кой знае колко от заветните курсове). Естествено за „простосмъртните” се назначаваха курсове в поделенията, без откъсване от изпълнение на преките задължения, та нали някой трябваше да носи бойната служба. Естествено всичко това бе за сметка на разбиване на бойната подготовка, която беше изтикана в „ъгъла” и забравена – „поради липса на средства”, какво по-удобно оправдание.

Та и какво друго освен безропотно да изпълняват „Директивата по ликвидацията”, можеше да се очаква от немалка част от това поколение генерали.

3.По-следващото поколение – наследници си намериха друга „хранилка”. Заедно с националните предатели –политици превърнаха остатъка от армията ни в „световен жандарм” в която и точка на света да възникне военен конфликт и да се появи нужда от прикритие (камуфлаж) на „Онези – хитрите” които грабят и опустошават всичко в името на демокрацията още преди да са ни поканили ние бяхме готови (възниква въпросът, защо държави с изконна демокрация и също членки на Алианса не участваха, но подобен въпрос даже е неуместен). Та започна едно харчене на едни огромни пари на „нещастните” данъкоплатци, та ум да ти зайде. А щом има много пари за харчене, значи има и много за крадене – „Те” започнаха „ да крадат като за последно” с успешно проведени търгове за „закупуване на въоръжение, снаряжение и бойна техника” за контингентите ни заминаващи на мисии зад граница. Е, какво значение имаше за „ТЯХ”, че ги изпращаха неподготвени и недобре снаряжени. Публична тайна е, че се закупуваха некачествени защитни средства и снаряжение (бронежилетки, дрехи, обувки и др.) за сметка на тлъсти комисионни естествено.

Същите „ТЕ”, не се посвениха да похарчат половин милиард евро за западни хеликоптери, а в последна сметка и на парада през 2015 година по Гергьовден ВВС на БА се „отсрамиха“ българският национален флаг да се вее не от прехвaлените вертолети „Кугар“ (интересно, къде са те и защо са купени, щом не летят при сложни метериологични условия ?), а от руски (съветски) вертолет Ми-17.

Как да си обясним и замяната на товарни и лекотоварни автомобили за армията ни от ЗИЛ и УАЗ на луксозните Мерцедес. Някой ще кажат, хайде сега издребнява се. Да, но ако се разбере по някакъв начин истината за комисионните вероятно ще променят мнението си.

Цялата бойна подготовка на армията бе подчинена единствено и само на подготовката на контингентите ни за мисии зад граница. Едни бяха на мисии, други се готвеха да ги сменят, трети се подбираха за да сменят сменящите и т.н., после пък участвалите в мисии се възстановявана с месеци по болници, санаториуми и почивни станции и пак отначало и така до края на ликвидацията. Понятията бойна готовност, вдигане по тревога с цел проверка на бойната готовност, учение, бойни стрелби и т.н. изчезнаха от войсковия живот. Е, и тук оправданието е ясно „липса на средства”. Докараха я дотам,че всеки от осакатената ни армия се бореше да се дореди до участие в мисия (заради парите разбира се, че как иначе, доредиш се до участие в 3-4 мисии, а някой от богопомазаните и в повече) спечелиш парички и хайде „Армийо любима чао” аз съм до тук, нищо че са похарчени толкова средства за обучението ми и съм в разцвета на силите си – особено за младите офицери. И естествено и тук се отвори ниша за злоупотреби и корупция, по-находчивите за да си гарантират участие просто си го заплащаха, дори и тарифа си е имало, а винаги се намира кой да ти вземе парите, щом ги даваш. Така настъпи примирие, плащаш си и не трепериш, дали ще те удостоят с честа да участваш в мисия.

Генералите и подлогите им крадяха яко и от средствата заделяни по Програмите за превъоръжаване чрез разпокъсване на големите поръчки на по-дребни такива и закупуване без обществени поръчки. Някой ще кажат ами, че то на фона на кражбите в останалите сектори на държавата ни е нищожно и смешно дори да се споменава. Но, аз няма да се съглася. И, естествено никой нищо не е чул, нито нещо е видял.

Господа честни и почтени генерали, адмирали и офицери, ако все още не Ви е ясно – войната не чука на вратата ни, тя дойде! Нито имаме самолети, вертолети, ракети, танкове и друга бойна техника, нито дори войска, с какво ще се защитим? И колкото по-рано осъзнаем тази жестока истина, и притиснем политиците да реагират адекватно на ситуацията, толкова по-скоро ще излезем от това унизително положение, да сме държава без собствена армия.

Един достоен генерал от ВВС, каза истината и си хвърли оставката. Някой от останалите му колегите да го подкрепи?

Капката, която преля чашата на търпението ми и ме пренуди да напиша тази писаница, бе статията на Диан Николов във вестник Труд от 17.01.2016г. озаглавена „Генералски пуч изхвърли шефа на отбраната.

Цитирам само част от нея ….. „Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов беше изхвърлен от армията по безпрецедентен начин. В 17 ч в петък му е връчен протокол, подписан от членовете на Съвета по отбрана, че му прекратяват мандата заради пределна възраст, научи „Труд“ от свои източници. Малко преди това Валерия Кардашевска, началник на кабинета на военния министър, е привиквала в канцеларията си един по един всички генерали, които участват в Съвета по отбрана, за да разпишат протокола за махането на вицеадмирала три седмици преди той да навърши 59 г. За първи път такова важно решение се взема не на Съвет по отбрана, на който всички гласуват открито”……БЕЗ коментар……!!!

Някой ще каже-що за глупости са това? Де, да бяха глупости ще отговоря аз, ама не са!

Но, както писа Кеворк,…. „това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили – към Нищото….”.

Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за истината ни.