1.1.НАЧАЛО НА ВОЕННИЯ ПАРАШУТИЗЪМ В БА

Поставено е през есента на 1940г, когато Министерството на войната и Щабът на войската, вземат решение за сформиране на парашутна рота към въздушните на Негово Величество войски. Решението заляга е плана на БА за 1941г., но по неизвестни причини (най- вероятно финансови), създаването на ротата е препланирано за 1942г., а през същата година се формира учебна рота за подготовка на парашутни техници за авиацията, които да изучават парашутно дело и след това, да отговарят за парашутната подготовка на летците.

Изпълнението на взетото решение (за сформиране на парашутна рота), този път започва още през пролетта на 1942г., kогато по указания на Щаба на войската, започва подбирането на подходящи за парашутисти офицери, подофицери и войници (указанията са, да се подбират млади войници от набор 1920 и 1921г., които желаят да служат като парашутисти ) от всички поделения на БА. На изпитите пред специално назначена комисия, /в чийто състав са привлечени за съветници и немски офицери/ от явилите се 5000 кандидати, след обстойни медицински и психотехнически прегледи и изпити по физическа подготовка са одобрени около 300 души.       

Поради това, че в България няма необходимите условия за подготовка на парашутисти, Военното министерство взема решение, подбраните парашутисти да бъдат изпратени на обучение в Германия. През декември 1942г., на две групи български военни парашутисти заминавaт в парашутното училище в Германския град Брауншвайг. Първата, в състав 144д., заминава на 15.12.1942г. под ръководството на к-н Любомир Ноев, а втората, в състав 146д., под ръководството на к-н Георги Алайков, заминава няколко дни по-късно.

И двете групи се подготвят в продължение на два месеца (макар за подобно обучение да се е предвиждало около 5-6 месеца) под ръководството на немски инструктори.

Първите три парашутни скока, българските парашутисти изпълнили успешно от самолет „Юнкерс”, при изпълнението на четвъртия парашутен скок, командването на училището решава да проведе с нашите парашутисти, некоректен и изключително опасен експеримент – скок от бомболюка на новия изтребител-бомбардировач „Хайнкел, с парашут РС-20, от 300м. височина, при скорост около 350 км/ч., независимо от това, че тези парашути не са проектирани за такава висока скорост и натоварвания. При този експеримент загива редник Георги Щерев от село Долно Езерово, Бургаско – първият български военен парашутист, загинал при изпълнение на парашутен скок.

С протокол N-156 от 9-то постановление на Министерски съвет, от 25 ноември 1942г. е взето решение, парашутистите да се считат за държавни въздухоплаватели, с всички произтичащи от това права и задължения.

Докато трае обучението на нашите парашутисти в Германия, на 16.01.1943г. министърът на войната ген. л-т Никола Михов, подписва Заповед N-16, с която на основание чл.6, ал.2 от Закона за въздухоплаването, военните парашутисти се приравняват към държавните въздухоплаватели.

В заповедта е казано: „Назначението и службата на тази категория държавни въздухоплаватели, обемът на тяхната обща и специална подготовка, както и условията за придобиване на необходимите бревети, ще се определи в съответен правилник, съгласно чл. 44 от Закона за въздухоплаването. С тази заповед военните парашутисти се признават за държавни въздухоплаватели и се определят специфичните изисквания към тях, както и техните правомощия, което се спазва и до днес”

На 18.03.1943г.с писмо I-У0 N-2019, на началника на Въздушните на Н. В. войски, ген.-майор Димитър Айранов е разпоредено, от завърналите се от обучение в Германия парашутисти, да се формира Парашутна дружина, с което се поставя началото на парашутните поделения в БА, които по немски образец са в структурата на военновъздушната войска. Дружината е деслоцирана в казармения район на л-ще Враждебна. Същия ден, със Заповед N-1 по дружината, назначеният за временно изпълняващ длъжността командир, к-н Любомир Ноев, обявява нейния временен щат (който е и първият щат на парашутно поделение в нашата армия). С този щат за първи път в историята на българската армия се поставя началото на този род войски.

Временен щат на Парашутната дружина:

-Командир;

-Щаб – 11 души;

-Първа парашутна рота с три парашутни взвода;

-Втора парашутна рота с три парашутни взвода;

-Специален взвод.

Общо ЛС на дружината - 287души.

Два месеца по-късно с МЗ162/15.05.1943г. към дружината преминалите обучение в Германия (военно училища Брауншвайг) 10 санитарни подофицери с което ЛС на дружината нараства на 297д.

През месец юни с Писмо N-1 905002 от 14.06.1943г. на щаба на въздушните на негово величество войски на съкратен курс в Школата за запасни офицери към Въздушните войски, дислоцирана в гр. Казанлък, са изпратени на обучение 10 войници, с цел да се подготвят офицери за военно време. Така се поставя началото на обучението на запасни офицери за нуждите на парашутните ни поделения.

         С МЗ N-249/30.11.1943г. е утвърден постоянен щат на Парашутната дружина:

         -Щаб с ЛС от 123 души състоящ се от:

         -Отделение за командване-19 души;

         -Свързочен взвод -45 души;

         -Колоездачно – мотоциклетен взвод -23 души;

         -Домакински взвод – 23 души.

         2.Лекопарашутни роти – три, всяка с по 173 души и следната организация:

         -отделение за командване -38 души;

         -по три лекопарашутни взвода – по 45 души всеки.

         3.Тежкопарашутна рота -189 души и следната организация:

         -отделение за командване -41 души;

         -два тежкокартечни парашутни взвода – по 41 души всеки;

         -20 – мм бронеизтребителен взвод – 43 души;

         -минохвъргачен парашутен взвод -43 души.

         4.Пионерно – щурмова рота -183 души и следната организация:

         -отделение за командване -48 души;

         -три пионерно-шурмови взвода – по 45 души всеки.

         5.Санитарен парашутен взвод -29 души.

         6.Транспортно ято -208 души и следната организация:

         -отделение за командване – 8 души;

         -три транспортни крила - по34 души всяко;

         -летищно крило -71 души;

         -техническо крило -27 души.

ЛС на дружината – 1251 човека, от които – 55офицери, 231 подофицери, 960 войници и 5 чиновници (военни служители).

  

Първият командир на Парашутната дружина капитан Любомир Ноев Ноев, посмъртно е произведен в звание полковник. Роден е на 20.06.1909г. в град Самоков. Завършва гимназия в родния си град, след което постъпва като кадет във военното училище в София. При завършването на военното училище през 1930г. е произведен във военно звание подпоручик. В началото на службата си е артилерист, в конно-артилерийско отделение, а през 1933 г. е вече поручик. На 6 май 1939г. е произведен в чин капитан. През 1941г. е командир на отделна батарея от състава на 3-ти дивизионен артилерийски полк, който е разквартируван в град Ксанти, Гърция. През 1942 г. след явяване на изпитите за парашутисти на летище Враждебна и след успешното му представяне, е изпратен като ръководител на първата група български парашутисти за обучение в Германия. През месец март 1943 г. с МЗ №68 е назначен за ВРИД командир на парашутната дружина, а по-късно и за титуляр. В първата фаза на Отечествената война командва дружината от началото до края, като за проявените си отлични качества на 24 октомври 1944 г. е произведен във военно звание майор, а на 26 октомври награден с орден „За храброст“ IV степен, I клас. В края на януари 1945 г. е освободен от длъжността командир на Парашутната дружина и е назначен като офицер за свръзка към щаба на 1-ва българска армия. Там, в далечната Унгария, го застига смъртта, като лишава българската армия от един честен, принципен и смел офицер и командир.

На 10.02.1944г., съгласно поверителна Заповед на N -114/13.09.1943г. на началника на Въздушните на Н.В. войски е сформирана подофицерска школа към дружината. Целта на школата е да се подготвя младши команден състав за командири на отделения във взводовете с различни специалности. Продължителността на обучението е близо шест месеца.

През периода от създаването на Парашутната дружина до участието й във първата фаза на Втората световна  война срещу хитлеристка Германия, личният й състав се обучава основно да действа като въздушен десант, като за водене на боя при настъпление и отбрана се използват уставите на пехотата. Основната разлика между Парашутната дружина и пехотните дружини е била: специалната парашутна подготовка; наличието на специално оборудване и наситеността с автоматично оръжие (в случая чешки, немски и финландски картечни пистолети ЗК -383 (М-27) „Збройовка”, МР – 40 „Шмайсер” и М-31 „Суоми”.

         Във връзка със зачестилите през есента на 1943г. бомбардировки на англо – американската авиация над София Командването на Въздушните войски с цел съхраняване на личния й състав взема решени и с Писмо N 94 от 24 октомври 1943г. на началника на Н. В. войски по-голямата част от личния състав на дружината е евакуиран в с. Телиш, Плевенско. Предислокацията се извършва на 28.01.1944г. с ж.п. ешелон. За охрана на казармения район и складовете на л-ще Враждебна, остава една команда от 75 души.

         След 9.09.1944г. е разпоредено дружината да се завърне в района на постоянната си дислокация л-ще Враждебна, което се извършва на 11.09.1944г.

         След включването на страната ни във Втората световна война, като съюзник на Антифашистката коалиция, по настояване на самите парашутисти, на 21 септември 1944г. с Писмо N I-1295 на Щаба на войската е разпоредено, Парашутната дружина да бъде включена в състава на Първа българска армия, командвана от ген. л-т Владимир Стойчев. На 10. октомври дружината се товари на ж.п. ешелон и за и заминава на фронта, като същия ден пристига в с. Поешево.

Военновременен щат на Парашутната дружина:

-Командир;

-Щаб;

-Щабна рота с три взвода – свързочен, колоездачно-мотоциклетен и домакински взвод;

-Първа лекопарашутна рота с три лекопарашутни взвода;

-Втора лекопарашутна рота с три лекопарашутни взвода;

-Трета лекопарашутна рота с три лекопарашутни взвода;

-Тежкопарашутна рота с четири взвода – два тежкокартечни, един бронеизтребителен и един минохвъргачен;

-Пионерно-щурмова рота с три пионерно-щурмови взвода;

-Санитарен парашутен взвод;

-Транспортно ято.

Общо първоначално Л.С. - 429 души.

За фронта не заминава целия личен състав, а част от него остава в района на поделението и това са Трета лекопарашутна рота, транспортното ято, както и някой от службите към щаба.

От тогава е положено началото, на бойното използване на парашутните поделения в БА.

Парашутната дружина участва в бойните действия в състава на 1-ва армия от 18 октомври до 23 ноември 1944г., като се сражава в боевете при вис. Стражин, Страцинската укрепена позиция, хребета Старо Нагоричино и Куманово, през първия период на войната, а две нейни подразделения (взводове ) и през втория период на войната в Унгария, като охрана на щабовете на двата пехотни корпуса на на 1-ва БА.

По ирония на съдбата, първото бойно използване на българските парашутистите е срещу тези, които са ги обучавали. По време на Втората световна война, Българската Армия получава заповед, да прекъсне пътищата на отстъпление на германските войски от Гърция. Зле въоръжената ни армия, е спряна на няколко места от добре укрепени линии. На най-трудното направление Страцин – Стражин е хвърлена Парашутната дружина. Тя проявява изключителен и невиждан героизъм.        

На паметния 18 октомври 1944 г., дружината участва за първи път в реални бойни действия. Срещу силно укрепените немски позиция на хребета Стражин, парашутистите изпълняват две атаки. Первата е рано сутринта и е неуспешна, а втората започва около 15.00ч. след обяд и при нея са изпълнени по-голямата част от поставените задачи, като са увладени важни точки от противниковата отбрана. Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е постигнато с цената на 35 убити(на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени. За проявения героизъм и саможертва целият личен състав на Парашутната дружина е повишен в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска армия, телата на всички загинали парашутисти са пренесени и погребани в майка България, в „Алеята на парашутиста” в Централните Софийски гробища.

През първата фаза на участието на българските парашутисти във войната срещу хитлеристка Германия загиват общо 56 войници, сержанти и офицери, а 151 са ранени, от които 21 остават инвалиди за цял живот. Това са твърде големи загуби, възлизащи почти на 50% от личния състав на дружината.

         На 08.11.1944г. е сформирана Сборна парашутна дружина в казармата на л-ще Враждебна, с командир майор Алайков, като в състава и влизат мобилизираните 203-ма запасни парашутисти и останалият в поделението личен състав от Парашутната дружина, след заминаването и на фронта (3-та ЛПР в състав около два взвода и някои от службите).

         При завръщането си от фронта в гр. София на 24.11.1944г. Парашутната дружина – 262 души с командир майор Ноев е посрещната от столичани както се полага на герои. Същият ден следобед, в чест на победата през първия период от войната срещу хитлеристка Германия, е проведен тържествен парад пред храм-паметника „Александър Невски”. Признание за героизма на парашутистите е и фактът, че тържественото слово в чест на победата е произнесено от командира на Парашутната дружина майор Любомир Ноев.

         Така след завръщането на дружината от фронта в района на л-ще Враждебна, се събират две парашутни дружини, които функционират независими една от друга в продължение на три месеца.

         На основание служебно Писмо N – IV-ОРГ -1243 от 04.02.1945г. на Щаба на войската от участвалите в първата фаза на войната парашутисти се сформират два взвода с общ състав 82 души, които вземат участие във втората фаза на войната в състава на новосформираната Първа българска армия, също командвана от ген. майор Владимир Стойчев. Единият взвод е предаден на към щаба на Трети пехотен корпус, а другият на Четвърти пехотен корпус. Първоначално взводовете са използвани за охрана на щабовете, но по-късно са изпратени на предната линия и използвани за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника. Това в по-голяма степен се отнася за взвода от 4-ти корпус, който след Дравската отбранителна операция на малки групи многократно е прехвърлян с гумени лодки през река Драва, за да разузнават позициите на немците и да залавят пленници. Особени заслуги има Антон Пенев, който е прехвърлян с различни групи няколко пъти в разположение на противника по време на пойски, като на личната му сметка са записани петима пленени немски войници и един подофицер. Или в тази фаза можем да отбележим, че на практика за първи път се използват в реални бойни действия парашутистите за изпълнение на разузнавателни задачи.

През втората фаза на бойната загиват общо трима парашутисти, единият от които е командирът на дружината майор Ноев, който по това време служи в щаба на армията. Така загубите на дружината по време на войната нараства на 59 души, като на всички от тях заради проявеният героизъм е оказана честа да бъдат погребани на родна земя.

151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

Така, с високия си боен дух, проявения героизъм и мъжество по бойните полета на Втората световна война. Дружината записа славни страници във военната летопис на България.

Доста по-късно със късно със заповед на Министъра на отбраната на Република България от 17.03.1994 г. 18 октомври е обявен за празник на военния парашутист от БА.

Нека си припомним само два епизода от войната :

         -първият - геройската смърт на ефр.Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай .По време на втората атака на вис.Цицката, първа рота е прикована на земята от силен картечен огън от немски бункер.Ефр.Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със здравата си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него.След боя приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:

„Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ.Смърт на фашизма”;

         -вторият-за проявения героизъм по време на сраженията при Сражин и Страцин целият личен състав на Парашутната дружина, без офицерите и фелдфебелите се произвеждат в по- горно звание и всички са наградени с орден за храброст, а командирът на Дружината к-н Ноев със заповед на военния министър от 24.10.1944г.е произведен в чин майор.

         1.2. ОРГАНИЗАЦИОННИ ПРОМЕНИ В ПАРАШУТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ НА БА В СЛЕДВОЕННИЯ ПЕРИОД.

В следвоенния период 1945 1951г. Парашутната дружина претърпява различни кадрови и организационни промени.

С предписание № II 56 от 18.01.1945 г. на командира на Въздушните войски,е разпоредено за командир на Парашутната дружина и Сборната парашутна дружина, да бъде назначен подполковник Пенчо Атанасов Митев, смятано от 26.01.1945 г.

На 18.01.1945 г. с Предписание № II 41, майор Алайков също е освободен от длъжността командир на Сборната парашутна дружина и му е разпоредено, до 27.01.1945г. да сдаде длъжността на подполковник Митев.

Със заповед № 11 от 29.01.1945г. подп. Митев обявява сливането на двете парашутни дружини в една под старото и име – Парашутна дружина. Щатът на дружината включва:

– щабна рота с командир и личен състав от 29 души;

-две лекопарашутни роти – едната с командир и личен състав от 51 души, а другата с командир и личен състав от 49 души;

-тежкопарашутна рота с командир и личен състав от 52 души;

-пионеро-щурмова рота с командир и личен състав от 45 души; домакински взвод с командир и личен състав от 11 души.

С тази заповед се слага край на съществуващите в армията две парашутни дружини.

Сформирането на втора парашутна дружина, се дължи най-вече на водената по това време война, в която участва и БА. До решението за обединяване се стига, след завършването на първия период от войната и връщането на Парашутната дружина на летище Враждебна.

Подполковник Митев е командир от 26.01. до 27.03.1945г., поради това, че няма необходимата подготовка и знания, за да заема тази длъжност, тъй като преди да стане командир на дружината е служил в жандармерията, пехотата и в щаба на Въздушните войски. Това довежда до последвалата му смяна с офицер, който е пряко свързан с Парашутната дружина, има необходимата подготовка, познава личния състав и се ползва с нужния авторитет.

На 08.03.1945 г. с поверителна заповед на командира на Въздушните войски, се разпорежда сформирането на подофицерска школа, към Парашутната дружина. Това е втората създадена школа за обучение на младши командири, за нуждите на парашутните подразделения.    

С Предписание N-121/27.03 1945г. Командирът на Въздушните войски, за командир на Парашутната дружина е назначен майор Георги Алайков.

По решение на Командването на Въздушните войски, през октомври 1945г. Парашутната дружина се предислоцира в с. Божурище, Софийско.

На 30.12.1945г. със заповед N-396 по Първа Българска Армия, 28 парашутисти са наградени с втори „Орден за храброст”.

На 25.04.1947г. със Заповед N-32 на регентите, 9 офицера от Парашутната дружина са наградени с „ Орден за храброст – IV степен”.

През лятото на 1946г. започва така наречената „чистка на царските офицери в армията”. Под ударите и попадат и по-голямата част от офицерите на Парашутната дружиха.

През същата 1946г. се поставя началото на организирания военно- парашутен спорт в БА, както и създаването на клубове по парашутизъм, като дейно участие в тази дейност вземат парашутистите от Дружината. От техните редици излизат много спортисти, които печелят, както републикански, така и международни отличия, като Асен Шарков, Петко Йотов и Васил Ганчев.

С Писмо N-1520/17.11.1947г. за командир на Дружината е назначен майор Стефан Калъпчиев.

От декември 1947г. Парашутната дружина е предислоцирана на л-ще „Кольо Ганчево”, край Стара Загора. На 10 юли същата година тя получава военнопощенски номер, както останалите поделения в БНА.

През юли 1948г. Дружината престава да съществува под това име.В заповед N-57 на командира и майор Калъпчиев се казва „Съгласно лично, поверително Писмо N-199//10.07.1948г. на Началника на Въздушните войски, нашата част представа да съществува като Парашутна дружина и става под.8300”.

3.НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА:

3.1.НАЧАЛО НА ПАРАШУТНО-ДЕСАНТНИТЕ ПОДЕЛЕНИЯ НА БА.

През 1950г. Парашутното поделение получава нов военнопощенски номер и става поделение 25140 с ранг на батальон, а старите военни звания са заменени с нови по съветски образец. През м. август същата година командирът на батальона майор Калъпчиев е назначен в щаба на Въздушните войски, като инспектор парашутно десантна служба, а за командир на батальона е назначен майор Ивайло Добринов.

Батальонът се подготвя основно като парашутно-десантно поделение, въпреки, че провеждат и занятия по разузнаване на противника.

От 15.02.1951г. с МЗ N-55, парашутният батальон се извежда от състава на Въздушните войски и преминава на подчинение към РУ на ГЩ на БА и Парашутният батальон се преименува на Парашутно-разузнавателен батальон с командир майор Ивайло Добринов и до 15 март същата година се предеслоцира от Ст. Загора в Плевен. С тази трансформация се слага край на първото десантно подразделение в нашата армия и се поставя началото на специалните формирования тип „командос” или по руски образец наречени „СПЕЦНАЗ”.

3.2.НАЧАЛО НА ПОДЕЛЕНИЯТА „СПЕЦНАЗ” В БА.

Така от 1951г. се слага край на първото десантно поделение в БА и се поставя началото на специалните формирования „СПЕЦНАЗ”.

На 20.12.1954г. ПРБ е разформирован.

През същата година, с решение на Министерството на отбраната   са сформирани парашутни батальони към първоешелонните дивизии на БА:

         -в Ямбол с командир к-н Иванов ;

         -в Хасково с командир к-н Павлов;

         -в Кърджали с командир к-н Илиев.

         През 1958г. тези батальони стават мотострелкови.

През октомври 1957г. е взето решение към РУ-ГЩ да се сформира учебна-парашутно-разузнавателна база (УПРБ) с военнопощенски номер 85070 дислоцирана в с. Крушуна, Ловешко с ВРИД командир ст. л-т Стефан Славов. Към 23.11.1959г. се извършват промени в щата на базата и за командир е назначен м-р Кольо Винев. През 1960г. поделението се премества в с.Челопечене Софийско. През април 1961г. УПРБ става 86-та УПРБ – РГК (Резерв на Главното Командване) и влиза в сила нов щат. През декември 1961г. базата с командир майор Винев е предислоцирана на летище Мусачево, край София.

През 1959 са сформирани парашутно-разузнавателни роти (ПРР) към всеки армейски корпуси на БА, които са подчинени на началника на разузнавателния отдел на корпуса, с командири:

         -към 1-ви корпус в София – м-р Петър Кръстев;

         -към 2-ри корпус в Пловдив – к-н Васил Иванов Серчинов;

         -към 3-ти корпус в Сливен – к-н Иван Анастасов.

Самостоятелната ПРР към 2-ри армейски корпус – е била с военнопощенски номер под. 50170 с командир на ротата ст. л-т Васил Иванов Серчинов от гр. Перник, СР с-на Качулев (изключително честен и справедлив човек),   парашутен инструктор старшина Богдан Кацаров, КВ на парашутистите е бил ст. л-т Иван Енчев, КВ на радиовзвода е бил ст. л-т Костадин Найденов. Първоначално личният състав на ротата е бил въоръжен с автомат „Судаев”, а от 1962г. е превъоръжен с автомата „Калашников”. След сформирането й ротата е дицлоцирана в района на Гарнизонна фурна в гр. Пловдив в състав 20д. парашутисти и радиовзвод, взводовете са били с отделения (КО – мл.с-т). Радиовзвода се присъединява, след преминато обучение в Чепинци, Софийско. След двуседмичен престой на гарнизонна фурна от октомври 1959г. ПРР заминава на обучение в Базата в Оряхово, където престоява до 1-ви април 1960г. От 01.04.1960г. ротата заминава за летище Каменец, Плевенско, където изпълняват парашутни скокове от транспортни самолети Ил-14. След приключване на обучението си ротата е транспортирана със транспортен самолет до л-ще Пловдив (в района на днешния жилищен комплекс „Тракия”) където се установява в т.н. вила „Мери”.

През август ПРР е предислоцирана в района на гр. Първомай с КР к-н Иван Енчев и КВ на парашутистите ст. л-т Дечо Дечев. Военнопощенският и номер  номер става под. 50180.

През 1961г. ротата се реорганизира със следната структура: КР; отделение за управление (екипаж на Р-118), 1,2,.3-та разузнавателни групи и 4-та диверсионна група. Всяка разузнавателна (диверсионна) група се е състояла от: командир-офицер; ЗКВ – ст. с-т; 2-ма разузнавачи; 2-ма радисти; 2-ма сапьори и 2-ма химици. На въоръжение са били радиостанция за вътрешна свръзка-Р-352 (по 2 броя ) и радиостанция за връзка с Центъра Р-350, а също така са използвани и Р-306, Р-330.

Първоначално (през 1-та година) годишната програма за изпълнение на парашутни скокове е била, както следва: за офицерите и старшините по 70 пар. скока, а за войниците по 50 пар. скока. Освен това и по 10 състезателни пар. скока.

През 1961-ва година и трите самостоятелни ПРР изпълняват пар. скокове само в гр. Пловдив.

През 1964г. в Министерството на отбраната е взето решение за обединяване на трите отделни ПРР-ти и на тяхна база е сформирана 68–ма Учебна парашутно-разузнавателна база РГК (68–ма УПРБ) с ранг на самостоятелен батальон (с военнопощенски номер –под. 95450), по щат N-6520 от 10.08.1964г. с МЗ NУК –088/19.10.1964г. дислоцирана в района на „Братската могила” гр.Пловдив с командир м-р Иван Анастасов, НЩ к-н Арнаудов и зам командир по летателната част к-н Петър Парапунов.

Базата е била със следния щат: К-р; Щаб; група за управление (СВ); три ПРР с по три ПРГ

Базата изпълнява парашутни скокове с парашут ПД-47 от транспортни самолети: Ли-2 (по 15д); Ил-14, Ил-28 (десантиране от двете врати ), Ан-12; Ан-24, Ан 32 (само по един демонстративен пар. скок)

Годишна програма за изпълнение на пар. скокове: за офицери и сержанти – 40 пар, скока (като се зачита годината и с 80% изпълнение или 32 пар. скока)

Базата изпълнява демонстративни парашутни скокове през 1960г. от двете врати на самолет Ил-28 по време на Световното първенство по парашутизъм, проведено в България, като парашутни скокове изпълняват и трите роти на базата.

С гордост трябва да споменем и участието през 1970 г. на двете бази под командването на подполковник Анастасов в учението „Братство по оръжие”. Въпреки ниската облачност (под 200 м.) и отказа на сродни формирования на другите съюзни армии, 180-те българи напускат самолетите АН – 12 и изненадвайки наблюдателите на учението се приземяват пред трибуните. На въпроса на маршал Гречко какви са тези, извършили този сложен и опасен десант, тогавашният български военен министър – армейски генерал Добри Джуров отговаря „Това са моите специални войски дислоцирани на Балканите”.

На 05.10.1972г.със НЗ N-УК 0554 командирът на 68УПРБ подп.Анастасов е произведен в звание полковник, което е прецидент, тъй като длъжността му е подполковническа. Това изключение е направено, за активното му участие и отлично представяне на базата в учението „Братство по оръжие” проведено на територията на бившата ГДР.

През есента на 1966г.към трите български армии се създават армейски парашутно-разузнавателни роти с командири:

         -на 1АПРДР – к-н Кольо Матеев;

         -на 2АПРДР – к-н Цветан Кръстев;

         - на 3АПРДР – ст.л-т Куни Кунев.

Ръководството на двете бази се осъществява от отдел в РУ на ГЩ на БНА. През 1973 г. 68-ма и 86-та УПРБ – РГК са предпочинени от РУ – МНО на РУ – КСВ и управлението им се осъществява от отдел в РУ-КСВ с началник полк. Илия Илиев.

През 1975г. от двете парашутни бази в Пловдив се сформира 68-ми отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ” (68-ми ОПРП ) по щат N-2266 от 01.10.1975г. с командир полк. Иван Анастасов (който е командир на полка от 20.091975г. до 30.09.1976г.). Полкът се е състоял от: командване; щаб; два прб; уб; дро; св.р.; авт.р.; тил.

 

полк. Иван Анастасов

Командири на полка са били, както следва: полк Цветан Василев Кръстев от 30.09. 1976г. до 30.07.1987г., полк.Тома Костадиинов Дамянов от 30.07.1987г. до 30.09.1993г.

 полк. Цветан Василев Кръстев / полк. Тома Костадинов Дамянов

През 1975 година, също така, към трите български армии са сформирани и отделни парашутно-разузнавателни батальони с командири :

         -на 1-ви АПРБ - м-р Малин Малинов;

         -на 2-ри АПРБ – подп. Петър Горанов;

         -на 3-ти АПРБ - ст. л-т Васил Атанасов.

През 1958-59г. към БМФ е сформиран Морски Специален разузнавателен отряд ( МСРО ), дислоциран в местността „Чайка”, с командир к-н л-т Васил Господинов. През 1963г, МСРО е разформирован.

На 10.10.1970г. МСРО е сформиран отново, с командир к-н 3-ти ранг Веселин Цветков. Отрядът е дислоциран в район „Тихина”-гр. Варна.

Бойните задачи на полка и армейските батальони, са както тези на базите и ротите, но при значително по-голям брой органи „Спецназ”. Бойната им подготовка, продължава със същата динамика, като нараства още повече броя на ученията с войски, участието в летателните тактически учения на ВВС и съвместните учения с формирования на МВР за борба с диверсионно-разузнавателни групи на противника, действащи на наша територия.

Годишната програма за изпълнение на пар. скокове е била за офицерите и сержантите 40 пар. скока, но годината се зачита и при изпълнение на 80% от тях или 32 бр. пар. скокове. За войниците съответно 12 пар. скока.

Кулминация в бойната подготовка на парашутно-разузнавателните поделения е тяхното участие в учението на Варшавския договор „Щит-82” през 1982 г.

През лятото на 1993 г. със заповед на Министъра на отбраната №468 от 30.07 68 ОПРП „СPЕЦНАЗ” се преструктурира в 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ” с командир полковник Тома Дамянов (който е командир на бригадата до 30.09.2000г.) и се преподчинява от РУ – КСВ на РУ – ГЩ на БА. По същото време в РУ-ГЩ на БА се формира и отдел „Спецназ, с началник полковник Васил Атанасов.

През лятото на 1998г. са разформировани корпусните парашутно-разузнавателни батальони и от 1 септември в гр. Сливен е сформиран 18-и парашутно-разузнавателен полк с командир полковник Начо Начев (който е командир на полка до 2002г.). Полкът е подчинен на РУ–Гл.ЩСВ. От април 2002г. за командир на полка е назначен полк Марин Маринов (който е командир на полка до април 2004г.). От април 2004г, за командир на полка е назначен полк. Евгени Желязков (който е командир на полка до май 2007г.).

 

 

3.3.НАЧАЛО НА СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ В БА

При проведената реорганизация в БА през 2000г. на базата на отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ бе сформирано Командване на Специалните сили към ГЩ на БА с командир на Командването полковник Васил Атанасов. Подчинени на Командването са: 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ”( преименувана на 68 бригада „Специални сили”) и 1-ви батальон за психологически операции.

С това се слага край на българският „СПЕЦНАЗ” и се поставя началото на СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ В БА.

 

 

 

 

От 30.09.2000г. за командир на бригадата е назначен полковник Димитър Димитров (който е командир на бригадата до 30.04.2004г. ).

От 30.04.2004 г. за командирна бригадата е назначен полк. Пламен Торлаков (който е командир на бригадата до 01,04.2008г.), който през 2007 г. е повишен в звание бригаден генерал.

От 01.06.2008г. за командир на бригадата е назначен полк. Пламен Лилов (който е командир до 01.08.2013г.), който през 2009 г. е повишен в звание бригаден генерал. От ноември 2013г. същият е назначен на нова длъжност в щаб на НАТО и е повишен в звание ген. майор. Продължава изпълнение на функционалните си задължения.

 
о.р. ген. м-р Димитър Димитров / о.р. бриг. ген. Пламен Торлаков /       ген. м-р Пламен Лилов

 - бригаден генерал Михаил Попов

 

 

От 01.08.2013г. за и.д. командир на бригадата е назначен полк. Михаил Попов (който е и.д командир и командир на бригадата до ноември 2015г.), който от 01.06.2014г. е назначен за командир на бригадата и повишен в звание бриг. генерал. От ноември 2015г. същият е назначен за зак. командир на Сухопътни войски.

 

-бригаден генерал Явор Матеев Сн-1

От ноември 2015г. за командир на бригадата е назначен полк. Явор Матеев и е повишен в звание бриг. генерал.

През 2001г. Командването на Специалните Сили е преподчинено от ГЩ на Гл.ЩСВ, преименувано е на Командване на Силите за Специални операции (КССО) и му е преподчинен и 1-ви парашутно-разузнавателен полк (1прп) – Сливен, а за командир на командването е назначен полковник Атанас Самандов ( по-късно произведен в звание бригаден генерал).

През 2001г. Бригадата е преименувана на 68-ма бригада „ Специални сили” и е преподчинена от РУ-ГЩ на БА на новосформираното Командване на Силите за Специални операции на Главния щаб на Сухопътни войски.

Така през 2001г. Силите за Специални операции на СВ включват:КССО;68-ма бригада „Специални сили”;1-ви прп;1-ви батальон за психологически операции.

През 2004 г. за командир на командването е назначен бившият командир на бригадата полк. Димитър Димитров, който по-късно, по традиция във връзка с Деня на Храбростта и празника на Българската Армия на 6 май, през 2005 г. е произведен в бригаден генерал. Бригаден генерал Димитър Димитров приключва кариерата си на военнослужещ като генерал-майор на длъжност първи заместник-началник на Сухопътните войски през есента на 2010г. – най-високата длъжност, достигана от офицер-парашутист в историята на парашутно-разузнавателните подразделения. Ген.майор Димитров почина през 2014г.

През 2006 г. КССО е разформировано, като е сформиран отдел „Специални сили” в Гл.ЩСВ с началник полк. Сирмо Петров Сирмов (който е началник на отдела да юни 2008г.). От юни 2008г. за началник на отдела е назначен полк Димитър Шивиков (който е началник на отдела до 2011г). От 2011г. за и.д. началник на отдела е назначен подп. Владимир Мильовски. От 2013г. за началник на отдела е назначен полк. Господинов.

През 2007г. 1-ви прп беше разформирован, като основната част от личния му състав формира 3-ти батальон на бригадата.

II. УЧАСТИЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ССО В МЕРОПРИЯТИЯ ПО ПРОГРАМАТА „ПАРТНЬОРСТВО ЗА МИР”

        

 

 

Военослужещи и подразделения от ССО на БА започват да вземат активно участие в различни международни мероприятия, както по програмата „Партньорство за мир”, така и по различните програми за двустранно сътрудничество между БА и армиите на страните - членки на НАТО.

 

Така през 1994 г. офицери от 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ” и от Отдел „Спецназ” на РУ – ГЩ участват в съвместно обучение във Форт Карлсън – САЩ, като обучението се води във 2-ри батальон на 10-та група „Специални сили” на армията на САЩ.

През юни 1995 г. подразделение от 21 военнослужещи от бригадата участва в съвместно обучение и комплексно-тактическо учение с гръцките си колеги от ЕТА, в техния Център по подготовка за нестандартна война в Рендина – Северна Гърция. А през септември 15 военнослужещи от бригадата, от корпусните парашутно-разузнавателни батальони и от отдела „Спецназ” на РУ – ГЩ, са на парашутна подготовка във Въздушно-десантното и въздушно-транспортното училище на армията на Федерална Република Германия.

III.. УЧАСТИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ОТ ССО В МИСИИ ЗАД ГРАНИЦА

 

По време на блоковото противопоставяне, военнослужещи и подразделения от 68-ма парашутно-разузнавателна бригада не са участвали в мисии извън пределите на страната, но Бригадата  винаги е подържала висока степен на БГ и е участвали във всички големи учения на страната и на Варшавския договор.

След демократичните промени в България, военнослужещи от ССО участваха в мисии зад граница в Камбоджа, Еритрея и  Косово.

От 2003г. за първи път военнослужещи от ССО и подразделения от 68 бригада „Специални сили” участваха в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм ), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.

Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

Жертвите са както следва:

 

1. Старши лейтенант Николай Саръев - починал на 28.12.2003г. от раните си получени при извършения атентат срещу българската база „Индия” в иракския град Кербала;

 

2. Офицерски кандидат Антон Петров - загинал на 27.12.2003г. при същия терористичен акт;

 

3. Офицерски кандидат Преслав Стоянов и

 

4. Офицерски кандидат Валентин Донев, загинали в Ирак през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустинна буря, при изпълнение на мисията ескортиране на конвой.

В тяхна памет, в района на бригадата на 18-ти октомври 2011г. беше открит построения с помощта на дарители и спомоществуватели православен храм „Свети Йоан Чудотворец”.

Бригадата даде и дава в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан , като подготви и участва с 1-ва рота и в състава на 2-ра рота за действие в зоната за отбрана на летище „Кабул”, в състава на 2^-ра и 3^-та Оперативни групи за обучение и връзка (OMLT) в Афганистан, с което допринася за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

IV. СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

 

Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм, също заслужава голяма признателност и уважение, за завоюваните редица призови места, медали и купи в Световни и Европейски първенства. Първи са атакували рекордите следните български парашутисти: Захариев, Воденичаров, Парапунов, Дойнски, Шарков, Гълъбов, Ганчев, Юлия Ангелова, Руска Костова, Мария Веляева и др.

Военните парашутисти Калъпчиев, Крумов, Джюров, Пръвчев, Филипов, Илиев, Николов, Павлов и Костадинов поставят 11 световни височинни парашутни рекорда. Като признателност за българските успехи са двете домакинства на световни парашутни първенства – на л-ще Мусачево през 1960г. и на л-ще Овощник край Казанлък през 1980 г.

Парашутния спорт прославиха и по-младото поколение порашутисти като: Толев, Нинов, Гаврилова, Алексиева, Комитова, Нинова, Узунова и др.

 

За съжаление, при изпълнение на служебния си дълг в мирно време, парашутистите също дадоха жиртви - около 18 млади  момчета.

Със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, с любов, жар и дръзновение, българските парашутисти и днес продължават да отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството ни – Република България.

 

V. СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ ДНЕС.

5.1. СПЕЦИАЛНИ СИЛИ НА БА:

5.1.1.68-ма бригада „Специални сили” - основното елитно формирование на Силите за Специални операции (ССО) на Сухопътни войски.

Тя е единственото подразделение на БА, структурирано, въоръжено, подготвяно и отговарящо на изискванията и стандартите на НАТО за  Специални сили.

Именно и поради това Основните задачи на бригадата са същите, както на Специалните сили на ВС на страните от Алианса.

Бригадата разполага със Специализиран тренировъчен полигон за обучение при полеви условия, който позволява практическото отработване на целия спектър от задачи поставени пред нея. На него се извършва и основната част от съвместното обучение със сродни подразделения от Специалните сили на Алианса.

През последните години на въоръжение в бригадата постъпиха съвременни образци: боина техника; късоцевно и дългоцевно въоръжение; снаряжение; специално оборудване; парашутно-десантно; комуникационно- информационно и други видове имущества, отговарящи на определените ктитерии и осигуряващи необходимите оперативни способности за изпълнение на специални мисии и задачи.

Премина се и към нова, усъвършенствана система на подготовка, която с новите си подходи и форми на обучение на различните категории обучаеми, помогна за бързото достигане на оперативна съвместимост със ССО на сродните поделения от съюзническите армии на Алианса.

Основната част от военнослужещите на бригадата са участвали в: съвместно обучение и учения със сродни поделения от ССО на страните- членки от НАТО; задгранични мисии; курсове за обучение на военнослужещи от Специалните сили на страните – членки на Алианса.

През последните години успешно бяха адаптирани: ролята; мисиите; задачите; структурата; състава и възможностите на бригадата съобразно новите реалности.

Основната цел подчинена на всичко това беше - изграждане и подготовка на формированията на бригадата, като компактни, боеспособни, съвременни и мобилни бойни единици, способни да реагират на целия спектър от задачи поставени пред тях, за успешното включване в системата за защита на суверинитета, териториалната цялост и сигурността на страната, колективната сигурност, международния мир и защита на човешките права.

Структура

Личният състав на бригада е 1300-1500 военнослужещи при следната структура:

        -Щаб на бригадата;

        -Три бойни батальона, дислоцирани в гр. Пловдив.

        -Алпийски батальон, дислоциран в Смолян;

         -Рота "Алфа";

         -Подразделения по осигуряване.

 Задачи

Основните задачи, които стоят пред специалните сили са следните:

          -специално разузнаване;

          -контратероризъм;

          -военно подпомагане;

          -бойно търсене и спасяване;

    -водене на партизанска и антипартизанска война.

БОЙНА ПОДГОТОВКА

От 2002 година бригадата използва полигона "Црънча" за своето обучение, където се провеждат множество учения със специалните сили на страните-членки от НАТО —САЩ, Турция, Румъния, Гърция, Македония, Италия, Португалия, Франция, Испания,Германия и др. На полигона са изградени алпийска кула, специализирана полоса, която драстично се отличава от общовойсковите, главно със степента си на трудност, Killing house за тренировки на CQB — бой в затворено пространство.

Огневата подготовка, в частност тактическата стрелба и снайперската подготовка са изключително добре застъпени, благодарение на наличието на висококвалифицирани офицери, които провеждат курсове не само за нуждите на специалните сили, а в БА, като цяло, като и в структурите на МВР. Тактическата подготовка на личния състав е с основен акцент специално разузнаване, контратероризъм.

 Парашутната подготовка е една от основните дисциплини. Изпълняват се предимно скокове с парашути с кръгъл купол, от височина от 400 до 800 м, на принудително отваряне, а така също и свободно падане, но от височини около 3000 м. Част от военнослужещите използват парашути тип "летящо крило", като изпълняват скокове от височини между 3000 и 5000 метра. Парашутистите имат и възможност да използват новия транспортен самолет на ВВС - C-27j Spartan, но разчитат главно на американските ВВС за изпълняване на летателната програма.

Сериозно са застъпени т. нар. ВРТ - военноръкопашни техники,като един от способите за неутрализирането на противника. Провеждат се семинари и сборове по самбо,джудо, борба, киокушин карате, пекити-търша кали, крав мага, боравене с хладно оръжие, с огнестрелно оръжие на къси и пределно къси разстояния.

Ежегодно се провежда съвместно обучение със Зелените барети на САЩ. Основният команден състав до ниво рота е преминал курсове за обучение в учебните заведения и тренировъчни бази на специалните сили на САЩ - Форт Брагг (курс за командири на групи "Специални сили"), както и Португалия - Ламего (курс за командоси). Повечето от офицерите притежават сертификат STANAG 6001 за владеене на поне един чужд език, в това число английски език.

През годината, в поделението, също като част от бойната подготовка, се провеждат множество състезания, които представляват съвкупност от всички военни дисциплини. Едно от превърнали се в традиция състезания се провежда всяка година в чест на празника на поделението - 18 октомври - Ден на военния парашутист и на Специалните сили. В състезанието участва с представителен отбор всяка бойна рота от състава на бригадата, като е задължително от отбора от 4 военнослужещи да има представители от всяка категория - войник, сержант и офицер. Компонентите на състезание включват: 1.ориентиране в пресечена (планинско-гориста) местност; 2.преминаване на водна преграда - с лодки, чрез собственоръчно изготвени салове или чрез прекарване на маршрут с използване на въже; 3. евакуиране на ранен, използвайки подръчни средства; 4. екстракция на повреден автомобил; 5. преминаване на отделни препятствия от специалната полоса; 5. мятане на нож и изпълнение на бойни приложни техники; 6. тактическа стрелба с дълго и късо оръжие, отчитайки бързина и прецизност като основни фактори.

 Въоръжение

Българско HMMWV "Хъмви" в Кабул

Въоръжението на бригадата представлява богата гама от бойни огневи системи. Наред със съветските образци, като 9-мм пистолет „Макаров“, 7.62 мм автомат АКМ "Калашников" различни модификации, 40-мм подцевен гранатомет ГП-25 „Кастьор“; 7.62-мм снайперска пушка Драгунов, 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ 7-В; 40-мм ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-22 „НЕТО“, 5.45-мм лекакартечница "Калашников" — РПК, 7.62–мм ПК, преносим ЗРК Стрела-2М; на въоръжение в бригадата са приети немски картечен пистолет H&K MP-5 от всички модификации, пистолети SigSauer от различни модификации, снайперска пушка H&K MSG-90 (.308 Win), американската голямокалибрена далекобойна снайперова пушкаBarrett M82 (12.7 x 99 мм), известна още като М107 Long Range Sniper Rifle, немската Blaser R93 LRS2 precision sniper rifle, .338 Lapua Magnum. Приети на въоръжение са гранатомети за справяне с масови безредици, както и различни типове гранати за тях. Освен това, налични са ръчни гранати използвани при щурмуване на сгради - светлинни, шокови, звукови и комбинирани.

Моторизирана техника: ЗиЛ-131, Камаз, Урал, УАЗ, Мерцедес-Бенц - Г класа, както и различни модели тежкотоварни автомобили от същата марка - Актрос, Зетрос, Унимог. 68 бригада има на въоръжение леко- и тежкобронирани високопроходими и многоцелеви автомобили HMMWV "Хъмви".

Парашутно-материалната част се заключава в следните типове парашутни системи:

• RL-16,
• RS-4/4t, RS-8, RS-9, запасен парашут B-8/8,
• SOC-TW7-315.

Участие в задгранични мисии

Бригадата участва със свои подразделения в състава на българските контингенти вИрак и Афганистан.

Ирак

На 29 май 2003 г. Народното събрание разрешава участието на България в четвъртата фаза на операцията в Ирак - "Стабилизиране и възстановяване" и изпраща пехотен батальон от БА и на отделни военнослужещи на територията на Ирак с обща численост до 500 военнослужещи. На 11 август 2003 г. за Ирак заминава първата група от 145 военнослужещи от основната част на българския батальон. Заминават и военнослужещи от специалните сили, но като част от пехотния батальон. Командосите са избрани от командира на Първи пехотен батальон Петко Маринов за персонална охрана. Последващото участие на личен състав от 68 бригада се изразява в осигуряване ВИП-охрана на командирите на батальони.

В периода 2003-2005 г. България изпраща пет пехотни батальона на територията на Ирак, като трима от общо петте командири на пехотни батальони са офицери от състава на бригадата — Петко Лилов, Михаил Попов и Димитър Шивиков.

Втори пехотен батальон, под командването на Петко Лилов, е първият и засега единствен от най-новата ни военна история, който участва в реални бойни действия. Някои от операциите, проведени от военнослужещите са:

• Iron Cordon and Search – 23.02. 2004 г. – операцията е проведена съвместно с други подразделения от състава на Втори пехотен батальон. Цел на операцията - блокиране и претърсване на обекти с възможни терористични групи;
• Операция “Калифорния” - проведена с американска група за специални операции. Цел - претърсване на обекти в пустинята, разкриване на терористични мрежи и скривалища в зоната на отговорност на Втори пехотен батальон.

На 14.07.2004 г. последната група от 138 военнослужещи от Втория пехотен батальон на БА, водена от старши национален представител полковник Христо Христов и командира на батальона подполковник Петко Лилов, се завръща в България.

На 24.06.2004 г. Трети пехотен български батальон заминава за Ирак. Командир на батальона е подполковник Михаил Попов. Михаил Попов планира, организира и провежда операция по дислоциране на батальона от град Кербала в град Дивания. Операцията е изпълнена успешно. Мисията на батальона приключва през декември 2004.

Четвърти пехотен батальон е командван от друг известен офицер, част от новата история на 68-а бригада "Специални сили" - Димитър Шивиков, който от декември 2004 до май 2005 изпълнява своите служебни задължения в Ирак. Още в България, Димитър Шивиков одобрява идеята на тогава лейтенант Иван Запрянов за изграждане на първия православен параклис в мисия зад граница. Параклисът, носещ името на "Свети Георги Пебедоносец", става факт само няколко седмици след ротацията на контингента. Шивиков сдава длъжността си на командира на последния боен батальон в Ирак - подполковник Кузмов.

Така завършва участието на специалните сили в Ирак. 

Афганистан

Подразделение от 68-а бригада по време на пеши патрул, северно от летище "Кабул", Афганистан

Участието на 68-а бригада "Специални сили" започва през 2006 г. и продължава до днес под различен формат.

През 2006 г. бригадата осигурява и изпраща в Афганистан подразделение за охрана на командира на многонационалната бригада “Югоизточна Европа” бригаден генерал Нейко Ненов, който поема командването на многонационалната бригада “Кабул”. Командир на подразделението е капитан Тодор Грибачев.

През 2009 г. пред бригадата е поставена задача на сформира рота за охрана на външния периметър на летище "Кабул". Ротата е допълнена с личен състав от други поделения. Командир на ротата е капитан Даниел Иванов, а национален командир на контингент е полковник Петко Лилов. Първа рота за охрана за охрана на външния периметър на летище "Кабул" пристига в база "Феникс" през октомври 2009.

Полковник Петко Лилов, след изтичане на мандата му, се ротира с полковник Димитър Шивиков, който от средата на март до края на август 2010, е новият национален командир на контингент. В състава на Втора рота за охрана влиза и разузнавателният взвод основно сформиран от 68-а бригада.

 Приноси и последици

Приносът на бойците от бригадата е основно в осъвременяването на екипировката и част от въоръжението на контингентите, а именно - тактически елеци, ранички за вода, (по- известни като "camelbak", произлизащо от фирмата-производител), наколенки, налакътници, тактически кобури, специални торби за противогаз, тактически очила, качулки, тактически фенери, колиматори, лазерни прицели и др.

Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и повишавана на уменията (контратероризъм, снайперска подготовка, бойни действия в затворени пространства) на представители от други формирование от състава на БА.

По време на участието си в Ирак, 68-а бригада дава няколко жертви в Ирак:

• Николай Саръев,старши лейтенант
• Антон Петров,офицерски кандидат

починали от раните си, понесени след извършения Атентат срещу българската база Индия в иракския град Кербала през декември 2003 г;

• офицерски кандидат Преслав Стоянов,
• офицерски кандидат Валентин Донев,

 загинали през 2005 при автомобилен инцидент в условия на пустиння буря.

 Параклис "Свети Йоан Рилски Чудотворец"

Вдъхновени от позитивното въздействие на военния параклис, изграден в база "Еко", Дивания, Ирак през 2005, командирът на Четвърти пехотен батальон в Ирак, тогава подполковник Шивиков и завършилият Пловдивската Духовна Семинария, тогава лейтенант Иван Запрянов предлагат на командира на бригадата да се изгради параклис в района на поделението. Решението за изграждането взема командирът на поделението бриг. генерал Пламен Торлаков. Решава се храмът да бъде изграден в памет на всички загинали от състава на елитното поделение. Учредява се инициативен комитет с председател капитан Иван Богданов. Създава се и фондация на името на загиналия офицерски кандидат Преслав Стоянов с председател Иванка Стоянова - майка на загиналия военнослужещ. За кратко време са осигурени три проекта, като единодушно се избира вече реализираният.

Изграждането на храма започва през 2006. Поради липса на финансови средства, строежът бива прекратяван и подновяван няколко пъти през годините. През пролетта на 2011, доизграждането на храма е подновено. Главна заслуга в изграждането на храма има полковник Димитър Шивиков, благодарение на когото са осигурени финансовите средства за довършване на строежа. Основен дарител на храма е Десислав Делев - собственик на верига оръжейни магазини. Средства даряват всички парашутисти от бригадата и отдел „Специални сили” в ГлЩСВ. Активно участие в изграждането на комплекса взимат капитаните Иван Богданов и Иван Запрянов, както и значителна част от сержантския и войнишки състав на поделението.

Церемонията по освещаване на храма е проведена на 18 октомври 2011, когато е и официалният празник на 68-а бригада. Храмът е осветен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай. Архитектурата на параклиса е византийска. Под параклиса е изградено помещение, където изложени експонати представят историята на родните ни специални сили от времето на парашутната дружина до наши дни. Сбирката включва снимки и вещи на загиналите от състава на поделението военнослужещи в Ирак.

5. 1.2. Морски отряд на Флота.

През 1958-59г. към БМФ е сформиран Морски Специален разузнавателен отряд ( МСРО ), дислоциран в местността „Чайка”, с командир к-н л-т Васил Господинов. През 1963г, МСРО е разформирован.

На 10.10.1970г. МСРО е сформиран отново, с командир к-н 3-ти ранг Веселин Цветков. Отрядът е дислоциран в район „Тихина” - гр. Варна.

Към основните им задачи спадат: водене на разузнаване по крайбрежието за разкриване стоварването  на морски десанти, диверсионни действия на пристанища, ВМБ, съоръжения и морски съдове, разположени в пристанища, ВМБ или рейдове пред тях.

Обучават се по изпълнение на парашутни скокове, водолазна подготовка, водене на разузнаване, диверсионна дейност на суша и под вода и др.

5.1.3. Рота за психологически операции.

Личният и състав се подготвя и формира бойни групи за изпълнение на следните задачи:

- психологически операции;

- поддръжка на информационни операции;

- участие в гражданско-военни CIMIC операции;

- съдействие в борбата срещу разпространяване на ОМП, незаконен трафик и разпространение на наркотици и международен тероризъм.

7.2. Специални сили на МВР, СОБТ.

Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) е най-елитното антитерористично  формирование на МВР.

На СОБТ се възлагат за изпълнение следните задачи:
1. Предотвратяване и пресичане на терористични действия;
2. Задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива;
3. Освобождаване на заложници;
4. Организиране и осъществяване охраната на органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.
5. Извършване на действия, свързани със защитата на държавни и обществени интереси от престъпни посегателства и терористични актове.
През май 2006 г. беше приет нов Закон за МВР, според който СОБТ влезе в структурата на Национална служба Полиция. Оперативното му използване става с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.

Правомощия на органите на СОБТ:

При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато,те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка. Служителите на СОБТ имат право:
1. Да използват огнестрелно оръжие, взривни вещества, пиротехнически, химически, технически и други средства и специална защитна екипировка, гарантираща тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им.

2. Да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки.

За изпълнение на дейностите си СОБТ провежда специални операции, самостоятелно или като взаимодейства с други структурни звена на МВР и на други ведомства.

Подбор и обучение  на кадри за Отряда.

Със закона от 2006 г. се въведе конкурсното начало за приемане на служителите и израстването в категории по критерии и изисквания.

Подборът на кадри за СОБТ се извършва чрез конкурс, съгласно установените критерии, след обявяване на вакантни места и времето за провеждане на конкурс в Сайта на МВР. Кандидатите следва да са служили в системата на МВР или МО и да подадат заявление. Кандидатите преминават тест за интелигентност, обща култура, медицински прегледи и др. Подбраните кандидати преминават през три етапа на подготовка през които се извършва пресяване.

През първият етап се преминава психомоторен тест, който включва: преодоляване на препятствия, по време на които се  оценяват координацията, ловкостта, бързината на реакцията, ориентацията, равновесието и т.н. на кандидатите.

Успешно издържалите този  тест се включват във втория етап, който започва още на следващия ден. Той включва: физически и фитнес тестове, в които са включени: коремни възлизания, набирания, спринт и крос по неравен терен ( т.н. тест на Купър) Нормативите са следните:

- катерене на 5м. върлина за 6 сек.;

- коремни възлизания на висилка -12 бр.;

- спринт на 60 м. – за 7,8 сек.;

- скок от място – 2,60 м.;

- лицеви опори - 45 бр.;

- набирания на висилка - 16 бр.;

- крос по неравен терен на 3000м. -  за 12 м..

Успешно издържалите тестовете преминават преминават психологически тест в института по психология на МВР по специална методика. Подбраните кандидати преминават обучение в сержантски, тактически и др. курсове.

Всекидневният учебно-тренировъчен процес на служителите от СОБТ включва: Специална - тактическа, миноподривна, алпийска, военна, военно-медицинска, водолазна, парашутна, автомобилна и свързочна, физическа, огнева и др. подготовки. 
Физическа подготовка включва обща физическа и специализирана физическа подготовка.

В подготовката влиза също полицейска лична защита и оперативно-бойни техники както и стрелкова подготовка. През периода 2000-2008 г. служителите от СОБТ постигнаха значими  успехи в тактическата, стрелковата, снайперската, водолазната, парашутната и миноподривната подготовки.
Затова и този период (2000 - 2008 г.) е изключително наситен с мероприятия от международен характер на сродни подразделения с участието на СОБТ, по време на които се обменя опит и се усъвършенства тактиката им на действие и подготовката.
През м. февруари 2007 г. СОБТ е приет за равноправен член на Асоциацията на специалните антитерористични отряди на страните от Европейския съюз “АТЛАС”, по чиято програма служители на отряда участваха в редица мероприятия с цел обмяна на практически опит във Франция, Норвегия, Швейцария, Белгия, Кипър и Гърция.

Материална база

Закупени бяха:
- Леководолазно оборудване с открит цикъл на действие;
- Алпийска екипировка;
- Тактическа водолазна автономна система със закрит цикъл на действие “Дрегер”;
- Надуваеми щурмови десантни лодки “Зодиак”;
- Парашутна материална част;
- Съвременни снайперски пушки; 
- Носими радиостанции “Моторола”.
Обновен беше  автомобилния парк. Изграждени бяха съвременен тактически оперативен център - стационарен и мобилен.
Обновена  и усъвършенствана беше  тактическата полоса с препятствия.

ОПЕРАТИВНО-БОЙНО ИЗПОЛЗВАНЕ

- Охрана на рискови полети на българските авиопревозвачи;
- Охрана на застрашени чуждестранни дипломатически лица;
- Използване на тактически екипи и екипи за снайперконтрол за осигуряване безопасността на чуждестранни правителствени и държавни ръководители - президентите на Русия, Испания, Израел, САЩ, Франция и др.;
- Осигуряване безопасността на проведени на територията на страната международни форуми;
- Провеждане на превантивни мероприятия за недопускане на терористични актове;
- Обезвреждане на опасни престъпници, оказващи въоръжена съпротива;
- Задържане на членове на международни терористични организации .

Справката е изготвена от о.р.п-к Сирмо Петров Сирмов, служил 33г. на различни длъжности в структурите на българските СПЕЦНАЗ и в последствие Специални сили. При изготвяне  на Справката са използвани материали от под 32990 , Интернет, печатни издания, информация от бивши парашутисти и лични познания. Изготвилият справката няма претенции за пълна достоверност, точност и изчерпателност на материала, включен в нея и се извинява за допуснатите стилни и правописни грешки, които поради ограниченото време не бяха отстранени.