facebook3

Посещения в сайта

36848
Посещения днесПосещения днес46
Общо посещенияОбщо посещения36848
Посетители в момента 20

Дата и час

Вход в сайта

ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

ВЪВЕДЕНИЕ.

Глобалните геополитически промени в края на XX век генерираха нови глобални проблеми носещи стратегически последици и имащи противоречив характер. Тези глобални проблеми засягаха самото съществуване на човечеството, трудно се локализираха, а разрешението им можеше да се извърши само с общи усилия.

Затова за началото на XXI век са характерни процесите на преструктуриране на международните политически, икономически и военни взаимоотношения.

Последиците от мащабните трансформационни процеси следваше да се вместят

в широк спектър от нови заплахи за сигурността до новите стратегически възможности за нейното укрепване.

Затова в духа на повишаване на доверието и разширяване на сътрудничеството протичаха многообразни процеси на европейска и евроатлантическа интеграция,с основна цел укрепването на мира и сигурността.

Новопоявилите се асиметрични рискове и заплахи и тяхното разпространение в световен мащаб, показаха, че нито една държава не е способна самостоятелно да се справи с тях. Терористичните действия се активизираха до степен на терористична война. Борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят.

В контекста на общата среда за сигурност и произтичащите процеси и събития в света, мащабът на промените и логиката на трансформацията във военната сфера бяха разбираеми и необходими. Променената среда за сигурност наложи адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачите на военния фактор, като основен гарант на сигурността. Военното участие в многоизмерния характер на общата система за сигурност, излезе от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочи своя фокус, върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, след конфликтното възстановяване, налагането и поддържането на мир, хуманитарна помощ и подкрепа.

В основата на променящата се среда за сигурност бяха разширяването на НАТО и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа и света.

Това налагаше трансформацията на НАТО като основен гарант на глобалната сигурност. Новите предизвикателства на стратегическата среда, революцията в информационните технологии, общественото разбиране за неизбежна промяна, потребностите от нови адекватни на средата за сигурност способности наложиха вътрешна трансформация на Алианса. Това означаваше качествена трансформация на военните възможности на НАТО, в отговор на общата военностратегическа трансформация. Процес, който ангажираше вниманието на Алианса и страните членки и беше насочен към осигуряване на необходимите способности за ефективно справяне с предизвикателствата към сигурността в 21 век.

I. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БА.

Изпълнението на целите и задачите на трансформирането на Алианса е в пряка зависимост и неразривна връзка с трансформацията на въоръжените сили на страните членки.

Трансформацията в БА протичаше паралелно с трансформацията на НАТО. Българският принос към тази трансформация следваше да се измерва с изпълнението на Целите на въоръжените сили, повишаване на способностите на силите, тяхната оперативна съвместимост и използваемост, приоритетно изграждане, подготовка и сертифициране на декларираните сили за участие в целия спектър от мисии на НАТО.

Процесите на трансформация поставиха нови изисквания към изграждането и развитието на съвременната БА.

Следваше да се променят схващанията за нейната роля и място в общата отбранителна система на страната. При изграждането и развитието й следваше да бъдат отчетени новите възможности на интеграцията и сътрудничеството като фактори формиращи военностратегическата среда.

Трансформацията на БА следваше да се определя от три значителни фактора:

-измененията в средата за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за сигурността на страната;

-отговорностите към колективната отбрана (Международни задължения към ЕС, ООН, Многонационалните мирни сили в югоизточна Европа (SEABRIG) BLACKSEAFOR и други международни договорености).

Във връзка с изискванията към БА произтичащи от тези фактори са определените от политическото ръководство на страната мисии: отбранителна; в подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време

За изпълнението на определените й мисии и произтичащите от тях задачи БА, следваше да изгради напълно комплектовани, всестранно осигурени, устойчиви, защитени, високоманеврени, боеготови сили, способни да осигурят оперативно съвместими със силите на НАТО система за командване и управление и разузнаване в интерес на мисиите на БА; сили и средства за провеждане на съвместни и многонационални операции за прехвърляне и развръщане на територията на страната или на друга отдалечена територия; боеготови сили и средства, с ефективна бойна мощ, адекватна огнева поддръжка и надеждно ПВО, в отговор на военна криза за провеждане на съвместни или на видовете въоръжени сили операции за защита на териториалната цялост на страната или съюзническа държава при всякакви условия на обстановката, денонощно при всякакви атмосферни условия; боеготови сили и средства за осигуряване на БА, за логистична поддръжка на съвместни и многонационални съвместни сили, всестранно осигурени формирования, за участие в международното военно сътрудничество и мерките за укрепване на доверието и сигурността в международен и регионален мащаб; боеготови сили за контрол на държавната граница, въздушното пространство и териториалните води на РБ; за гарантиране на националната сигурност на страната срещу външни заплахи, заплаха от международен тероризъм и за оказване на съдействие на други ведомства при кризи и терористични действия на територията на страната; крупни промишлени аварии и екологични кризи в мирно време; мирновременни формирования на БА за осигуряване провеждането на мобилизация.

Трансформационните процеси в БА протекоха изключително динамично и в известен смисъл създават впечатление за провеждане на постоянна реформа.

Реформата в БА започна с разработването през 1996-1997г. на 15 – годишна програма, която беше наречена „План 2010”. С този план през 1998г. стартира структурния етап на военната реформа.

Динамичните промени във военно-политическата среда показаха, че провежданата военна реформа в съответствие с „План 2010” не съответства напълно на създадените реалности.

За целта през 1999г. разработен нов „План за организационното изграждане на БА до 2004г.”, но по-нататъшното развитие на обстановката наложи извършването на Преглед на структурите на силите на БА е се наложи необходимостта този план да бъде усъвършенстван. Така беше приет за изпълнение Актуализирания „План 2004”.

Динамичните промени в средата за сигурност след поканата за членство в НАТО, променения характер и съдържание на задачите и сигурността наложиха комплексна преценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили. За посрещане на предизвикателствата на новата стратегическа среда и преодоляване на несъответствието между нея и способностите на националните отбранителни компоненти беше проведен Стратегически преглед на отбраната (СПО). В резултат на този преглед беше разработена и приета от Народното събрание „Дългосрочна визия за развитие на войските и силите 2015”

В съответствие с изискванията на характера, направленията и параметрите за изграждане на войските и силите начертани в тази Визия беше разработен „План за организационното изграждане и модернизация на БА до 2015г.”

План 2015г. е естествено продължение на трансформационните процеси и дефинира непосредствените и средносрочни задачи на БА.

Красиви думи нали? Ама само думи, служещи за фасада, камуфлаж на ретроградните политически сили и „самоходните им подлоги” в армията, все национални предатели изпълняващи чужди поръчки за разсипия и ликвидация вместо реформа. Прикривайки се зад изложените по-горе планове, планчета, прегледи и прегледчета работеха усърдно уж в “ползу роду”, а всъщност съкращаваха, рушаха, унищожаваха и плячкосваха като за последно. Как следва да се нарече този министър наредил да си нарежат ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци”, ами тези, другите които бракуваха и нарязваха на скрап самолети, вертолети и друга авиационна техника с наличен ресурс струващи милиарди (евро разбира се) докато ликвидираха 5/6 от военновъздушната техника, а сега се вайкат, че нямало с какво да се охранява въздушното ни пространство. Е, за да не се обиди и пехотата нарязаха, подариха или опустошиха и 3/4 от бронираната техника също за милиарди (пак в евро разбира се). Възниква въпросът, щом толкова са я мразили тази техника защо не я продадоха, а я разсипаха, ами много просто нямаше да могат да окрадат това, което окрадоха и да угодят на новия ни по-голям брат (всъщност да се разчисти ниша за моралноостарялата военна техника на отвъдокеанските търговци на оръжие, защото нова скоро няма да можем да си позволим).

II. ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

От близо двадесет и пет години ръководството на МО, бившите Генерален щаб на БА с активното съдействие на щабовете на Видовете въоръжени сили, независимо от правителствата, които идваха и си отиваха стриктно спазваха традицията, прикривайки се умело (или поне така си мислеха) зад станалото модерно за държавата ни трансформация на всичко под кодовото название „РЕФОРМИ” и привеждане към „НОВ ОБЛИК”, макар за всеки здравомислещ човек да беше повече от ясно, че се реализираше като „Ликвидация”

Всички, които не бяха съгласни с „Реформите“ в армията и привеждането и към „нов облик“ и всеки, който изказва свое мнение, различно от тяхното нямаше място в състава на Въоръжените сили (ВС).

Е, вече и с „невъоръжено око се виждат резултатите от т.н. реформа на ВС – ликвидиране, разгром на БА чрез вземане на неадекватни решения, разхищения за милиарди левове на данъкоплатците за „НИЩО”

Да мълчаха покорно болшинството от българските офицери,за да не бъдат обвинени във вмешателство, политически пристрастия или саботиране на „ВЕЛИКАТА РЕФОРМА”.

Да вяно е и,че съществуват и такива обстоятелства, които те заставят да мълчиш и безропотно да наблюдаваш разрушителния, ретрограден процес, било от страх да не те обвинят за саботьор, привърженик на определена политическа партия или изостанал от времето човек.

Да вярно е и също така, че обществото ни умишлено не беше запознато с общия замисъл и план за „Реформата” във ВС. На пръв поглед проведените „Мероприятия” напълно съответстваха на основната задача постоянно огласявана от ръководството на МО – създаване на боеготови, боеспособни, компактни и мобилни съвременни ВС, превъоръжени с нова съвременна техника и въоръжение……….и с какво можем сега да се похвалим ?.......... С НИЩО! …….ОСВЕН С БЕЗВЪЗВРАТНАТА ЛИКВИДАЦИЯ НА ЕДНА БОЕГОТОВА АРМИЯ.

-Така е, Военноисторическият музей и Музеят на авиацията имат в пъти повече ракети, танкове, артилерийски установки, самолети, вертолети и друга бойна техника от армията.

Една армия - всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже... Една армия, пред коятосъседите са треперили от страх само като е ревнела „Напред, на нож!”. Една армия без пленено знаме! Една армия печелила знаменити битки. Една армия със значителен принос във военното изкуство в световен мащаб. Една армия достигнала почти до Цариград. Една армия почти превзела Гърция.

Една армия донесла ни толкова слава и гордост, гарантирала националната ни сигурност векове наред, всявала респект сред съседите си, осигурявала спокойствието на поколения българи вече я няма.

“Те” – националните предатели (същите, които лицемерно сега уж са загрижени) не мирясаха докато я докарат до този хал….

Но да не се отклоняваме повече. Нека се върнем на Реформата.

Всичко беше забулено в мъгла, а какво всъщност се вършеше - просто се съкращаваха щабове, ликвидираха се обединения, съединения, части и подразделения и естествено най – сладкото (за богопомазаните-властимащи) разпродаваха на безценица (но само оти на „наши” „верни” „правилни” хора) на военни активи – имоти, въоръжение и снаряжение струващи милиарди левове за „жълти стотинки” (или по точно за „жалки грошове”) под прикритието, че видите ли всичко това се прави в името уж на „Великата цел” – да се осигурят средства за новата „Съвременна армия”!

И къде е тя сега, тази нова Съвременна армия? Ако някой знае, моля нека ни я покаже!

Възниква и въпросът за това, нима не са се справили „Послушковците” със задачата поставена пред тях.?

Естествено, справиха се и още как и дори продължават да се справят и то много успешно! Прогонваха, пенсионираха, съкращаваха и просто уволняваха или принуждаваха да си хвърлят рапортите офицерите и сержантите на „талази” в разцвета на силите си, далеч, ама съвсем далеч от пенсионната си възраст - все хора, в които бяха вложени милиони за обучение и подготовка, военнослужещи в разцвета на опита и силите си. И което е по-важно под прикритието „Великата реформа” и „Налагане - въвеждане на граждански контрол” във ВС, на тяхно място назначаваха пак на „талази” в ръководството на МО и Висшите щабове – „правилните” –„верните” на управляващите (независимо от коя партия са) и естествено роднини, близки, любовници и т.н. И за изпълнение на тази „свещена мисия” естествено се раздуваха щатове, като за да няма недоволни се подхвърляше и по нещо на бойните поделения, тъй де, може ли да се подминат „верните васали и послушковци от по-нисшите звена”, нали те бяха бъдещите „РЕФОРМАТОРИ” изкачващи се по стълбицата. Та се стигна дотам, че на местото на един уволнен или прокуден офицер във „Великите щабове” се назначаваха по 2-3 представителки на нежния пол (нищо лично). Не напразно някой от „по-безотговорните” и смелите казваха, че сутрин и вечер като гледаш излизащите (влизащите) на „талази” от тези щабове представителки на нежния пол те карат да си мислиш, че са „хареми” (пак нищо лично) на облечените във власт „идиоти”. Които можеха да си живуркат тихо и кротко като истинските (нормалните) идиоти, но „Идиот облечен във власт” е вече нещо друго, нещо страшно. И така армията ни се съкращаваше драстично, но „послушковците” се рояха в генерали като хлебарки в жилищен блок. Генерали-еднодневки, при всяка смяна на карауля, пардон властта, си отиваха безславно, тъй както идваха от небитието. Вероятно, ако се направи статистика по брой на излюпени генерали през тези години, ще сме на първо място в света и държави с десеторно (а, вероятно и с много повече) по-големи армии ни дишаха праха, стигна се до там, че дори и длъжността на командира на Гвардейската част направиха генералска, а него генерал (нищо, че е като самоходен бидон, важното е, че не може да стои без изплезен език и да ходи винаги с чупка в кръста и да величае правилните „силните на деня”. (Е, напоследък и по професори на глава от населението, ударихме света в замята, а образованието ни е пак, някъде там около нулата (пак нищо лично), но това е друга тема).

КАК СЕ ЗАПОЧНА С ТОЗИ РЕТРОГРАДЕН ПРОЦЕС?

1. Много просто на първо място в началото с „купуването” на основната част от „старите генерали” чрез:

            - изпращането на „грохналите старци на пределна възраст, но на възлови длъжности” в залеза на кариерата си на 6 месечни курсове по английски език в САЩ, Канада и къде ли не още. Е, съвсем естествено те, език не научиха, но си дойдоха поизмършавели (от пестенето разбира се), но със „спестени пари” от командировъчни за по един апартамент. Чак да ги съжали човек, пестели, като се лишавали от закуската!

Че как няма после да са „послушковци”? Че, те горките бяха готови на всичко само да запазят постовете си и да се доредят до заветните курсове. И предадоха, като „истинските българи предатели скоито е осеяна историята ни” офицерите и сержантите, които им вярваха и разчитаха на защита от тяхна страна. Както споменахме уволняваха на „талази” кадровите военнослужещи в разцвета на силите си, но те оставаха и продължаваха да предават всичко и всеки в името на своето „царуване”;

            -заиграване на политиците с обещания за осигуряване на по-дългосрочно „Царуване”, назначаването им за посланици или военни аташета на „апетитни местенца” или включване на избираеми места в листите на определени партии, срещу изпълнение на определени поръчки (все във връзка с ликвидацията разбира се);

            -други, пък сами ставаха „еничари” (а, не по принуда, както е било при истинските) пак по горните подбуди и после цъфнаха в листите на една „Любима партия – доказано управляваща силовите министерства” (справка последните парламентарни избори, а и не само).

2.Немалка част от следващото „котило генерали” пък се натискаха за местни курсове по изучаване на чужди езици, а подлогите им в кратки, но добре платени такива в западни или отвъдокеанските военни училища. Така „демократичните“ офицери бързо забравяха всичко - и откъде са тръгнали, и откъде са преминали, стига „Успешно” да допълзят до „доходни местенца” в структурите на МО и щабовете. Важното е да се доберат до заветния западен служебен автомобил с шофьор разбира се (а наглеците – генерали и с по два единия лимозина, другия джип). А и Вие, какво очаквахте – следващата смяна „блюдолизци - послушковци - безмозъчни същества, самоходни подлоги”, имащи наглостта да се титулуват като офицери, макар за честните и почтените такива да си бяха обикновени кретени, кретени – кретени, ама от верните и преданите, които никога в живота си не са ходили изправени, ами все с чупка в кръста ала „Петко Бочаров” (пак нищо лично разбира се) пред властимащите. А и как да не са „послушковци” ? Та нали те се готвеха от предните да ги заместят, без да „ровят” и изкарват на показ „предателствата им” и…..”гешефтите им, разбира се”.

Закономерно възниква въпросът от една „проститутка в униформа” какво друго може да се очаква?

И съвсем естествено,за да си създадат алиби и си осигурят спокойствие за „пъклените си дела”, те пък измислиха изисквания за длъжностно развитие задължителни познания по чужд език (английски и за някой длъжности френски език) от всички нива в армията и за всички категории военнослужещи. Така улисани в борбата си за оцеляване всички се втурнаха по курсове, като по-надеждните (разбирай „нашите” момчета) се удостояваха с участие от курс в курс, естествено само с условието да не забравят и да възхваляват „големеца удостоил ги с това право” (пък макар и много от тях също да не научиха кой знае колко от заветните курсове). Естествено за „простосмъртните” се назначаваха курсове в поделенията, без откъсване от изпълнение на преките задължения, та нали някой трябваше да носи бойната служба. Естествено всичко това бе за сметка на разбиване на бойната подготовка, която беше изтикана в „ъгъла” и забравена – „поради липса на средства”, какво по-удобно оправдание.

Та и какво друго освен безропотно да изпълняват „Директивата по ликвидацията”, можеше да се очаква от немалка част от това поколение генерали.

3.По-следващото поколение – наследници си намериха друга „хранилка”. Заедно с националните предатели –политици превърнаха остатъка от армията ни в „световен жандарм” в която и точка на света да възникне военен конфликт и да се появи нужда от прикритие (камуфлаж) на „Онези – хитрите” които грабят и опустошават всичко в името на демокрацията още преди да са ни поканили ние бяхме готови (възниква въпросът, защо държави с изконна демокрация и също членки на Алианса не участваха, но подобен въпрос даже е неуместен). Та започна едно харчене на едни огромни пари на „нещастните” данъкоплатци, та ум да ти зайде. А щом има много пари за харчене, значи има и много за крадене – „Те” започнаха „ да крадат като за последно” с успешно проведени търгове за „закупуване на въоръжение, снаряжение и бойна техника” за контингентите ни заминаващи на мисии зад граница. Е, какво значение имаше за „ТЯХ”, че ги изпращаха неподготвени и недобре снаряжени. Публична тайна е, че се закупуваха некачествени защитни средства и снаряжение (бронежилетки, дрехи, обувки и др.) за сметка на тлъсти комисионни естествено.

Същите „ТЕ”, не се посвениха да похарчат половин милиард евро за западни хеликоптери, а в последна сметка и на парада през 2015 година по Гергьовден ВВС на БА се „отсрамиха“ българският национален флаг да се вее не от прехвaлените вертолети „Кугар“ (интересно, къде са те и защо са купени, щом не летят при сложни метериологични условия ?), а от руски (съветски) вертолет Ми-17.

Как да си обясним и замяната на товарни и лекотоварни автомобили за армията ни от ЗИЛ и УАЗ на луксозните Мерцедес. Някой ще кажат, хайде сега издребнява се. Да, но ако се разбере по някакъв начин истината за комисионните вероятно ще променят мнението си.

Цялата бойна подготовка на армията бе подчинена единствено и само на подготовката на контингентите ни за мисии зад граница. Едни бяха на мисии, други се готвеха да ги сменят, трети се подбираха за да сменят сменящите и т.н., после пък участвалите в мисии се възстановявана с месеци по болници, санаториуми и почивни станции и пак отначало и така до края на ликвидацията. Понятията бойна готовност, вдигане по тревога с цел проверка на бойната готовност, учение, бойни стрелби и т.н. изчезнаха от войсковия живот. Е, и тук оправданието е ясно „липса на средства”. Докараха я дотам,че всеки от осакатената ни армия се бореше да се дореди до участие в мисия (заради парите разбира се, че как иначе, доредиш се до участие в 3-4 мисии, а някой от богопомазаните и в повече) спечелиш парички и хайде „Армийо любима чао” аз съм до тук, нищо че са похарчени толкова средства за обучението ми и съм в разцвета на силите си – особено за младите офицери. И естествено и тук се отвори ниша за злоупотреби и корупция, по-находчивите за да си гарантират участие просто си го заплащаха, дори и тарифа си е имало, а винаги се намира кой да ти вземе парите, щом ги даваш. Така настъпи примирие, плащаш си и не трепериш, дали ще те удостоят с честа да участваш в мисия.

Генералите и подлогите им крадяха яко и от средствата заделяни по Програмите за превъоръжаване чрез разпокъсване на големите поръчки на по-дребни такива и закупуване без обществени поръчки. Някой ще кажат ами, че то на фона на кражбите в останалите сектори на държавата ни е нищожно и смешно дори да се споменава. Но, аз няма да се съглася. И, естествено никой нищо не е чул, нито нещо е видял.

Господа честни и почтени генерали, адмирали и офицери, ако все още не Ви е ясно – войната не чука на вратата ни, тя дойде! Нито имаме самолети, вертолети, ракети, танкове и друга бойна техника, нито дори войска, с какво ще се защитим? И колкото по-рано осъзнаем тази жестока истина, и притиснем политиците да реагират адекватно на ситуацията, толкова по-скоро ще излезем от това унизително положение, да сме държава без собствена армия.

Един достоен генерал от ВВС, каза истината и си хвърли оставката. Някой от останалите му колегите да го подкрепи?

Капката, която преля чашата на търпението ми и ме пренуди да напиша тази писаница, бе статията на Диан Николов във вестник Труд от 17.01.2016г. озаглавена „Генералски пуч изхвърли шефа на отбраната.

Цитирам само част от нея ….. „Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов беше изхвърлен от армията по безпрецедентен начин. В 17 ч в петък му е връчен протокол, подписан от членовете на Съвета по отбрана, че му прекратяват мандата заради пределна възраст, научи „Труд“ от свои източници. Малко преди това Валерия Кардашевска, началник на кабинета на военния министър, е привиквала в канцеларията си един по един всички генерали, които участват в Съвета по отбрана, за да разпишат протокола за махането на вицеадмирала три седмици преди той да навърши 59 г. За първи път такова важно решение се взема не на Съвет по отбрана, на който всички гласуват открито”……БЕЗ коментар……!!!

Някой ще каже-що за глупости са това? Де, да бяха глупости ще отговоря аз, ама не са!

Но, както писа Кеворк,…. „това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили – към Нищото….”.

Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за истината ни.

Rate this item
(0 votes)
Login to post comments

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии