facebook3

Посещения в сайта

62598
Посещения днесПосещения днес12
Общо посещенияОбщо посещения62598
Посетители в момента 3

Дата и час

Вход в сайта

Последни статии

Последни статии (4)

ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

ВЪВЕДЕНИЕ.

Глобалните геополитически промени в края на XX век генерираха нови глобални проблеми носещи стратегически последици и имащи противоречив характер. Тези глобални проблеми засягаха самото съществуване на човечеството, трудно се локализираха, а разрешението им можеше да се извърши само с общи усилия.

Затова за началото на XXI век са характерни процесите на преструктуриране на международните политически, икономически и военни взаимоотношения.

Последиците от мащабните трансформационни процеси следваше да се вместят

в широк спектър от нови заплахи за сигурността до новите стратегически възможности за нейното укрепване.

Затова в духа на повишаване на доверието и разширяване на сътрудничеството протичаха многообразни процеси на европейска и евроатлантическа интеграция,с основна цел укрепването на мира и сигурността.

Новопоявилите се асиметрични рискове и заплахи и тяхното разпространение в световен мащаб, показаха, че нито една държава не е способна самостоятелно да се справи с тях. Терористичните действия се активизираха до степен на терористична война. Борбата срещу тероризма придоби първостепенно значение в цял свят.

В контекста на общата среда за сигурност и произтичащите процеси и събития в света, мащабът на промените и логиката на трансформацията във военната сфера бяха разбираеми и необходими. Променената среда за сигурност наложи адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачите на военния фактор, като основен гарант на сигурността. Военното участие в многоизмерния характер на общата система за сигурност, излезе от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочи своя фокус, върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, след конфликтното възстановяване, налагането и поддържането на мир, хуманитарна помощ и подкрепа.

В основата на променящата се среда за сигурност бяха разширяването на НАТО и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа и света.

Това налагаше трансформацията на НАТО като основен гарант на глобалната сигурност. Новите предизвикателства на стратегическата среда, революцията в информационните технологии, общественото разбиране за неизбежна промяна, потребностите от нови адекватни на средата за сигурност способности наложиха вътрешна трансформация на Алианса. Това означаваше качествена трансформация на военните възможности на НАТО, в отговор на общата военностратегическа трансформация. Процес, който ангажираше вниманието на Алианса и страните членки и беше насочен към осигуряване на необходимите способности за ефективно справяне с предизвикателствата към сигурността в 21 век.

I. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БА.

Изпълнението на целите и задачите на трансформирането на Алианса е в пряка зависимост и неразривна връзка с трансформацията на въоръжените сили на страните членки.

Трансформацията в БА протичаше паралелно с трансформацията на НАТО. Българският принос към тази трансформация следваше да се измерва с изпълнението на Целите на въоръжените сили, повишаване на способностите на силите, тяхната оперативна съвместимост и използваемост, приоритетно изграждане, подготовка и сертифициране на декларираните сили за участие в целия спектър от мисии на НАТО.

Процесите на трансформация поставиха нови изисквания към изграждането и развитието на съвременната БА.

Следваше да се променят схващанията за нейната роля и място в общата отбранителна система на страната. При изграждането и развитието й следваше да бъдат отчетени новите възможности на интеграцията и сътрудничеството като фактори формиращи военностратегическата среда.

Трансформацията на БА следваше да се определя от три значителни фактора:

-измененията в средата за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за сигурността на страната;

-отговорностите към колективната отбрана (Международни задължения към ЕС, ООН, Многонационалните мирни сили в югоизточна Европа (SEABRIG) BLACKSEAFOR и други международни договорености).

Във връзка с изискванията към БА произтичащи от тези фактори са определените от политическото ръководство на страната мисии: отбранителна; в подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време

За изпълнението на определените й мисии и произтичащите от тях задачи БА, следваше да изгради напълно комплектовани, всестранно осигурени, устойчиви, защитени, високоманеврени, боеготови сили, способни да осигурят оперативно съвместими със силите на НАТО система за командване и управление и разузнаване в интерес на мисиите на БА; сили и средства за провеждане на съвместни и многонационални операции за прехвърляне и развръщане на територията на страната или на друга отдалечена територия; боеготови сили и средства, с ефективна бойна мощ, адекватна огнева поддръжка и надеждно ПВО, в отговор на военна криза за провеждане на съвместни или на видовете въоръжени сили операции за защита на териториалната цялост на страната или съюзническа държава при всякакви условия на обстановката, денонощно при всякакви атмосферни условия; боеготови сили и средства за осигуряване на БА, за логистична поддръжка на съвместни и многонационални съвместни сили, всестранно осигурени формирования, за участие в международното военно сътрудничество и мерките за укрепване на доверието и сигурността в международен и регионален мащаб; боеготови сили за контрол на държавната граница, въздушното пространство и териториалните води на РБ; за гарантиране на националната сигурност на страната срещу външни заплахи, заплаха от международен тероризъм и за оказване на съдействие на други ведомства при кризи и терористични действия на територията на страната; крупни промишлени аварии и екологични кризи в мирно време; мирновременни формирования на БА за осигуряване провеждането на мобилизация.

Трансформационните процеси в БА протекоха изключително динамично и в известен смисъл създават впечатление за провеждане на постоянна реформа.

Реформата в БА започна с разработването през 1996-1997г. на 15 – годишна програма, която беше наречена „План 2010”. С този план през 1998г. стартира структурния етап на военната реформа.

Динамичните промени във военно-политическата среда показаха, че провежданата военна реформа в съответствие с „План 2010” не съответства напълно на създадените реалности.

За целта през 1999г. разработен нов „План за организационното изграждане на БА до 2004г.”, но по-нататъшното развитие на обстановката наложи извършването на Преглед на структурите на силите на БА е се наложи необходимостта този план да бъде усъвършенстван. Така беше приет за изпълнение Актуализирания „План 2004”.

Динамичните промени в средата за сигурност след поканата за членство в НАТО, променения характер и съдържание на задачите и сигурността наложиха комплексна преценка на състоянието на отбраната и Въоръжените сили. За посрещане на предизвикателствата на новата стратегическа среда и преодоляване на несъответствието между нея и способностите на националните отбранителни компоненти беше проведен Стратегически преглед на отбраната (СПО). В резултат на този преглед беше разработена и приета от Народното събрание „Дългосрочна визия за развитие на войските и силите 2015”

В съответствие с изискванията на характера, направленията и параметрите за изграждане на войските и силите начертани в тази Визия беше разработен „План за организационното изграждане и модернизация на БА до 2015г.”

План 2015г. е естествено продължение на трансформационните процеси и дефинира непосредствените и средносрочни задачи на БА.

Красиви думи нали? Ама само думи, служещи за фасада, камуфлаж на ретроградните политически сили и „самоходните им подлоги” в армията, все национални предатели изпълняващи чужди поръчки за разсипия и ликвидация вместо реформа. Прикривайки се зад изложените по-горе планове, планчета, прегледи и прегледчета работеха усърдно уж в “ползу роду”, а всъщност съкращаваха, рушаха, унищожаваха и плячкосваха като за последно. Как следва да се нарече този министър наредил да си нарежат ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци”, ами тези, другите които бракуваха и нарязваха на скрап самолети, вертолети и друга авиационна техника с наличен ресурс струващи милиарди (евро разбира се) докато ликвидираха 5/6 от военновъздушната техника, а сега се вайкат, че нямало с какво да се охранява въздушното ни пространство. Е, за да не се обиди и пехотата нарязаха, подариха или опустошиха и 3/4 от бронираната техника също за милиарди (пак в евро разбира се). Възниква въпросът, щом толкова са я мразили тази техника защо не я продадоха, а я разсипаха, ами много просто нямаше да могат да окрадат това, което окрадоха и да угодят на новия ни по-голям брат (всъщност да се разчисти ниша за моралноостарялата военна техника на отвъдокеанските търговци на оръжие, защото нова скоро няма да можем да си позволим).

II. ПОРЕДНАТА БЪЛГАРСКА АВАНТЮРА ИЛИ ЗАЩО БЕШЕ ЛИКВИДИРАНА БА?

От близо двадесет и пет години ръководството на МО, бившите Генерален щаб на БА с активното съдействие на щабовете на Видовете въоръжени сили, независимо от правителствата, които идваха и си отиваха стриктно спазваха традицията, прикривайки се умело (или поне така си мислеха) зад станалото модерно за държавата ни трансформация на всичко под кодовото название „РЕФОРМИ” и привеждане към „НОВ ОБЛИК”, макар за всеки здравомислещ човек да беше повече от ясно, че се реализираше като „Ликвидация”

Всички, които не бяха съгласни с „Реформите“ в армията и привеждането и към „нов облик“ и всеки, който изказва свое мнение, различно от тяхното нямаше място в състава на Въоръжените сили (ВС).

Е, вече и с „невъоръжено око се виждат резултатите от т.н. реформа на ВС – ликвидиране, разгром на БА чрез вземане на неадекватни решения, разхищения за милиарди левове на данъкоплатците за „НИЩО”

Да мълчаха покорно болшинството от българските офицери,за да не бъдат обвинени във вмешателство, политически пристрастия или саботиране на „ВЕЛИКАТА РЕФОРМА”.

Да вяно е и,че съществуват и такива обстоятелства, които те заставят да мълчиш и безропотно да наблюдаваш разрушителния, ретрограден процес, било от страх да не те обвинят за саботьор, привърженик на определена политическа партия или изостанал от времето човек.

Да вярно е и също така, че обществото ни умишлено не беше запознато с общия замисъл и план за „Реформата” във ВС. На пръв поглед проведените „Мероприятия” напълно съответстваха на основната задача постоянно огласявана от ръководството на МО – създаване на боеготови, боеспособни, компактни и мобилни съвременни ВС, превъоръжени с нова съвременна техника и въоръжение……….и с какво можем сега да се похвалим ?.......... С НИЩО! …….ОСВЕН С БЕЗВЪЗВРАТНАТА ЛИКВИДАЦИЯ НА ЕДНА БОЕГОТОВА АРМИЯ.

-Така е, Военноисторическият музей и Музеят на авиацията имат в пъти повече ракети, танкове, артилерийски установки, самолети, вертолети и друга бойна техника от армията.

Една армия - всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже... Една армия, пред коятосъседите са треперили от страх само като е ревнела „Напред, на нож!”. Една армия без пленено знаме! Една армия печелила знаменити битки. Една армия със значителен принос във военното изкуство в световен мащаб. Една армия достигнала почти до Цариград. Една армия почти превзела Гърция.

Една армия донесла ни толкова слава и гордост, гарантирала националната ни сигурност векове наред, всявала респект сред съседите си, осигурявала спокойствието на поколения българи вече я няма.

“Те” – националните предатели (същите, които лицемерно сега уж са загрижени) не мирясаха докато я докарат до този хал….

Но да не се отклоняваме повече. Нека се върнем на Реформата.

Всичко беше забулено в мъгла, а какво всъщност се вършеше - просто се съкращаваха щабове, ликвидираха се обединения, съединения, части и подразделения и естествено най – сладкото (за богопомазаните-властимащи) разпродаваха на безценица (но само оти на „наши” „верни” „правилни” хора) на военни активи – имоти, въоръжение и снаряжение струващи милиарди левове за „жълти стотинки” (или по точно за „жалки грошове”) под прикритието, че видите ли всичко това се прави в името уж на „Великата цел” – да се осигурят средства за новата „Съвременна армия”!

И къде е тя сега, тази нова Съвременна армия? Ако някой знае, моля нека ни я покаже!

Възниква и въпросът за това, нима не са се справили „Послушковците” със задачата поставена пред тях.?

Естествено, справиха се и още как и дори продължават да се справят и то много успешно! Прогонваха, пенсионираха, съкращаваха и просто уволняваха или принуждаваха да си хвърлят рапортите офицерите и сержантите на „талази” в разцвета на силите си, далеч, ама съвсем далеч от пенсионната си възраст - все хора, в които бяха вложени милиони за обучение и подготовка, военнослужещи в разцвета на опита и силите си. И което е по-важно под прикритието „Великата реформа” и „Налагане - въвеждане на граждански контрол” във ВС, на тяхно място назначаваха пак на „талази” в ръководството на МО и Висшите щабове – „правилните” –„верните” на управляващите (независимо от коя партия са) и естествено роднини, близки, любовници и т.н. И за изпълнение на тази „свещена мисия” естествено се раздуваха щатове, като за да няма недоволни се подхвърляше и по нещо на бойните поделения, тъй де, може ли да се подминат „верните васали и послушковци от по-нисшите звена”, нали те бяха бъдещите „РЕФОРМАТОРИ” изкачващи се по стълбицата. Та се стигна дотам, че на местото на един уволнен или прокуден офицер във „Великите щабове” се назначаваха по 2-3 представителки на нежния пол (нищо лично). Не напразно някой от „по-безотговорните” и смелите казваха, че сутрин и вечер като гледаш излизащите (влизащите) на „талази” от тези щабове представителки на нежния пол те карат да си мислиш, че са „хареми” (пак нищо лично) на облечените във власт „идиоти”. Които можеха да си живуркат тихо и кротко като истинските (нормалните) идиоти, но „Идиот облечен във власт” е вече нещо друго, нещо страшно. И така армията ни се съкращаваше драстично, но „послушковците” се рояха в генерали като хлебарки в жилищен блок. Генерали-еднодневки, при всяка смяна на карауля, пардон властта, си отиваха безславно, тъй както идваха от небитието. Вероятно, ако се направи статистика по брой на излюпени генерали през тези години, ще сме на първо място в света и държави с десеторно (а, вероятно и с много повече) по-големи армии ни дишаха праха, стигна се до там, че дори и длъжността на командира на Гвардейската част направиха генералска, а него генерал (нищо, че е като самоходен бидон, важното е, че не може да стои без изплезен език и да ходи винаги с чупка в кръста и да величае правилните „силните на деня”. (Е, напоследък и по професори на глава от населението, ударихме света в замята, а образованието ни е пак, някъде там около нулата (пак нищо лично), но това е друга тема).

КАК СЕ ЗАПОЧНА С ТОЗИ РЕТРОГРАДЕН ПРОЦЕС?

1. Много просто на първо място в началото с „купуването” на основната част от „старите генерали” чрез:

            - изпращането на „грохналите старци на пределна възраст, но на възлови длъжности” в залеза на кариерата си на 6 месечни курсове по английски език в САЩ, Канада и къде ли не още. Е, съвсем естествено те, език не научиха, но си дойдоха поизмършавели (от пестенето разбира се), но със „спестени пари” от командировъчни за по един апартамент. Чак да ги съжали човек, пестели, като се лишавали от закуската!

Че как няма после да са „послушковци”? Че, те горките бяха готови на всичко само да запазят постовете си и да се доредят до заветните курсове. И предадоха, като „истинските българи предатели скоито е осеяна историята ни” офицерите и сержантите, които им вярваха и разчитаха на защита от тяхна страна. Както споменахме уволняваха на „талази” кадровите военнослужещи в разцвета на силите си, но те оставаха и продължаваха да предават всичко и всеки в името на своето „царуване”;

            -заиграване на политиците с обещания за осигуряване на по-дългосрочно „Царуване”, назначаването им за посланици или военни аташета на „апетитни местенца” или включване на избираеми места в листите на определени партии, срещу изпълнение на определени поръчки (все във връзка с ликвидацията разбира се);

            -други, пък сами ставаха „еничари” (а, не по принуда, както е било при истинските) пак по горните подбуди и после цъфнаха в листите на една „Любима партия – доказано управляваща силовите министерства” (справка последните парламентарни избори, а и не само).

2.Немалка част от следващото „котило генерали” пък се натискаха за местни курсове по изучаване на чужди езици, а подлогите им в кратки, но добре платени такива в западни или отвъдокеанските военни училища. Така „демократичните“ офицери бързо забравяха всичко - и откъде са тръгнали, и откъде са преминали, стига „Успешно” да допълзят до „доходни местенца” в структурите на МО и щабовете. Важното е да се доберат до заветния западен служебен автомобил с шофьор разбира се (а наглеците – генерали и с по два единия лимозина, другия джип). А и Вие, какво очаквахте – следващата смяна „блюдолизци - послушковци - безмозъчни същества, самоходни подлоги”, имащи наглостта да се титулуват като офицери, макар за честните и почтените такива да си бяха обикновени кретени, кретени – кретени, ама от верните и преданите, които никога в живота си не са ходили изправени, ами все с чупка в кръста ала „Петко Бочаров” (пак нищо лично разбира се) пред властимащите. А и как да не са „послушковци” ? Та нали те се готвеха от предните да ги заместят, без да „ровят” и изкарват на показ „предателствата им” и…..”гешефтите им, разбира се”.

Закономерно възниква въпросът от една „проститутка в униформа” какво друго може да се очаква?

И съвсем естествено,за да си създадат алиби и си осигурят спокойствие за „пъклените си дела”, те пък измислиха изисквания за длъжностно развитие задължителни познания по чужд език (английски и за някой длъжности френски език) от всички нива в армията и за всички категории военнослужещи. Така улисани в борбата си за оцеляване всички се втурнаха по курсове, като по-надеждните (разбирай „нашите” момчета) се удостояваха с участие от курс в курс, естествено само с условието да не забравят и да възхваляват „големеца удостоил ги с това право” (пък макар и много от тях също да не научиха кой знае колко от заветните курсове). Естествено за „простосмъртните” се назначаваха курсове в поделенията, без откъсване от изпълнение на преките задължения, та нали някой трябваше да носи бойната служба. Естествено всичко това бе за сметка на разбиване на бойната подготовка, която беше изтикана в „ъгъла” и забравена – „поради липса на средства”, какво по-удобно оправдание.

Та и какво друго освен безропотно да изпълняват „Директивата по ликвидацията”, можеше да се очаква от немалка част от това поколение генерали.

3.По-следващото поколение – наследници си намериха друга „хранилка”. Заедно с националните предатели –политици превърнаха остатъка от армията ни в „световен жандарм” в която и точка на света да възникне военен конфликт и да се появи нужда от прикритие (камуфлаж) на „Онези – хитрите” които грабят и опустошават всичко в името на демокрацията още преди да са ни поканили ние бяхме готови (възниква въпросът, защо държави с изконна демокрация и също членки на Алианса не участваха, но подобен въпрос даже е неуместен). Та започна едно харчене на едни огромни пари на „нещастните” данъкоплатци, та ум да ти зайде. А щом има много пари за харчене, значи има и много за крадене – „Те” започнаха „ да крадат като за последно” с успешно проведени търгове за „закупуване на въоръжение, снаряжение и бойна техника” за контингентите ни заминаващи на мисии зад граница. Е, какво значение имаше за „ТЯХ”, че ги изпращаха неподготвени и недобре снаряжени. Публична тайна е, че се закупуваха некачествени защитни средства и снаряжение (бронежилетки, дрехи, обувки и др.) за сметка на тлъсти комисионни естествено.

Същите „ТЕ”, не се посвениха да похарчат половин милиард евро за западни хеликоптери, а в последна сметка и на парада през 2015 година по Гергьовден ВВС на БА се „отсрамиха“ българският национален флаг да се вее не от прехвaлените вертолети „Кугар“ (интересно, къде са те и защо са купени, щом не летят при сложни метериологични условия ?), а от руски (съветски) вертолет Ми-17.

Как да си обясним и замяната на товарни и лекотоварни автомобили за армията ни от ЗИЛ и УАЗ на луксозните Мерцедес. Някой ще кажат, хайде сега издребнява се. Да, но ако се разбере по някакъв начин истината за комисионните вероятно ще променят мнението си.

Цялата бойна подготовка на армията бе подчинена единствено и само на подготовката на контингентите ни за мисии зад граница. Едни бяха на мисии, други се готвеха да ги сменят, трети се подбираха за да сменят сменящите и т.н., после пък участвалите в мисии се възстановявана с месеци по болници, санаториуми и почивни станции и пак отначало и така до края на ликвидацията. Понятията бойна готовност, вдигане по тревога с цел проверка на бойната готовност, учение, бойни стрелби и т.н. изчезнаха от войсковия живот. Е, и тук оправданието е ясно „липса на средства”. Докараха я дотам,че всеки от осакатената ни армия се бореше да се дореди до участие в мисия (заради парите разбира се, че как иначе, доредиш се до участие в 3-4 мисии, а някой от богопомазаните и в повече) спечелиш парички и хайде „Армийо любима чао” аз съм до тук, нищо че са похарчени толкова средства за обучението ми и съм в разцвета на силите си – особено за младите офицери. И естествено и тук се отвори ниша за злоупотреби и корупция, по-находчивите за да си гарантират участие просто си го заплащаха, дори и тарифа си е имало, а винаги се намира кой да ти вземе парите, щом ги даваш. Така настъпи примирие, плащаш си и не трепериш, дали ще те удостоят с честа да участваш в мисия.

Генералите и подлогите им крадяха яко и от средствата заделяни по Програмите за превъоръжаване чрез разпокъсване на големите поръчки на по-дребни такива и закупуване без обществени поръчки. Някой ще кажат ами, че то на фона на кражбите в останалите сектори на държавата ни е нищожно и смешно дори да се споменава. Но, аз няма да се съглася. И, естествено никой нищо не е чул, нито нещо е видял.

Господа честни и почтени генерали, адмирали и офицери, ако все още не Ви е ясно – войната не чука на вратата ни, тя дойде! Нито имаме самолети, вертолети, ракети, танкове и друга бойна техника, нито дори войска, с какво ще се защитим? И колкото по-рано осъзнаем тази жестока истина, и притиснем политиците да реагират адекватно на ситуацията, толкова по-скоро ще излезем от това унизително положение, да сме държава без собствена армия.

Един достоен генерал от ВВС, каза истината и си хвърли оставката. Някой от останалите му колегите да го подкрепи?

Капката, която преля чашата на търпението ми и ме пренуди да напиша тази писаница, бе статията на Диан Николов във вестник Труд от 17.01.2016г. озаглавена „Генералски пуч изхвърли шефа на отбраната.

Цитирам само част от нея ….. „Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов беше изхвърлен от армията по безпрецедентен начин. В 17 ч в петък му е връчен протокол, подписан от членовете на Съвета по отбрана, че му прекратяват мандата заради пределна възраст, научи „Труд“ от свои източници. Малко преди това Валерия Кардашевска, началник на кабинета на военния министър, е привиквала в канцеларията си един по един всички генерали, които участват в Съвета по отбрана, за да разпишат протокола за махането на вицеадмирала три седмици преди той да навърши 59 г. За първи път такова важно решение се взема не на Съвет по отбрана, на който всички гласуват открито”……БЕЗ коментар……!!!

Някой ще каже-що за глупости са това? Де, да бяха глупости ще отговоря аз, ама не са!

Но, както писа Кеворк,…. „това също е една от особеностите на Сляпата Българска Игра със Съдбата: правим се, че не забелязваме накъде сме се запътили – към Нищото….”.

Почти не останаха хора, които да имат куража да говорят за истината ни.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

4000 Пловдив, ул. „Гладстон” – 1

                          

 

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ГОСПОЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

С Т А Н О В И Щ Е

НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                      

ОТНОСНО:   Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, постъпил за разглеждане от постоянните комисии на Народното събрание на 03.04.2019г. Вносител Министерски съвет.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

                                                                     

Съюзът на българските парашутисти (СБП) е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно–патриотична организация.

Едни от основните цели на Съюза съгласно неговия Устав са:  

  1. Доброволно обединяване на физически лица, на основата на обществения и професионален интерес, за укрепване на гражданското общество, демократичните институции и националната сигурност в Република България.
  2. Съдействие на отбранителния потенциал на страната, по неутрализирането на военни заплахи и надеждна защита на населението, обектите, териториалната цялост и суверенитета на страната.
  3. Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО.

В изпълнение на тези основни цели, след като се запозна със „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” – внесен от Министерски съвет за разглеждане в постоянните комисии на Народното събрание, Управителният съвет (УС) на СБП на свое заседание, проведено на 08.04.2019 г., реши да изложи пред Вас Становището си относно Законопроекта.

Подкрепяме изцяло внесения от Министерски съвет в Народното събрание Законопроект като считаме, че приемането на предложените промени в частта – Изменение на чл.56, 60а, 60в, 60д и чл.83 от ЗОВС на Република България е целесъобразно по следните причини:

  1. Чрез създаване на нормативна уредба ще се извърши необходимото трансформиране и усъвършенстване и българските Сили за Специални операции (ССО) и превръщането им в надежден партньор на ССО на Алианса, с което ще се изпълни и поетия ангажимент за създаване на Съвместно командване на специалните операции (СКСО).
  2. Със създаването на СКСО ще се уеднакви системата за управление на българските ССО с тази на ССО на останалите страни членки на НАТО;
  3. Предвид необходимостта от изпълнение на поставените задачи от ССО в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, със създаването на СКСО ще се реши и едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност – участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (СО), които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външнополитическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност.
  4. С приемането на предвидените в Законопроекта промени ще се реши трайно и въпросът (законовите основания) за поставяне и изпълнение на мирновременни задачи от ССО на БА, което се наложи от измененията в глобалната среда за сигурност и извеждането на преден план на тероризма и организираната престъпност като първостепенна заплаха за националната и международната сигурност;
  5. С приемането на предлаганите промени в ЗОВС ще се регламентират и функциите на СКСО по: усъвършенстването на целия набор от необходими документи и ръководства за ССО на БА и привеждането им в съответствие с тези на ССО на страните от Алианса; подбора на личния състав и подготовката на подразделенията на Специалните ни сили като специално обучени, малки, боеспособни, мобилни и високоманеврени формирования, подготвени и екипирани за действие в асиметрична обстановка (неконвенционални войни), способни да реагират, бързо, скрито и безшумно и да изпълняват мисиите си в мирно и във военно време, във всяка точка от земното кълбо (при участие в многонационални операции), при всякакви климатични и метеорологични условия и по всяко време на денонощието.
  6. СКСО, непосредствено подчинено на Началника на отбраната ще изпълнява и задачи по постигане на Стратегически оперативни цели.
  7. За успешното управление и изпълнение на целия спектър от задачи от ССО на БА, самостоятелно и в състава на Съвместните сили и във взаимодействие с други държавни структури, СКСО ще акцентира и на цялостното развитие и реализиране на отличителни признаци на подразделенията ни специални сили: особен статут; висока степен ма морална, психологическа, физическа и бойна подготовка, наличие на специални средства (снаряжение, въоръжение и техника) за изпълнение на задачите и т.н.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

Като подкрепя изцяло внесения Законопроект на Министерският съвет, УС на Съюза на българските парашутисти отправя молба към ВАС, при разглеждане в постоянните комисии и приемане в Народното събрание на „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България” да бъде взето предвид и нашето становище.

Искрено се надяваме, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” № 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578.

09.04.2019 г.                                      С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА „СБП”

                                                          О.З ПОЛК.           (СИРМО СИРМОВ)

                                                                                                                                         

                                                                                              

                                                                                              

 

 

 

 

 

 

 

 

ГОРЕЩО: СЪЗДАВАТ СЪВМЕСТНО КОМАНДВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ ОПЕРАЦИИ!

Pan.bg 24 фев 2019 | 18:36 (1107) (3)


Създават Съвместно командване на специалните операции (СКСО)


Ако депутатите приемат предложените от МО поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили, няма да има 68 бригада „Специални сили”, а Съвместно командване на специалните операции (СКСО). Така Българската армия ще включва: Съвместно командване на силите и военни формирования на пряко подчинение на командващия на Съвместното командване на силите; три вида въоръжени сили: Сухопътни войски; Военновъздушни сили; Военноморски сили и Съвместно командване на специалните операции и военни формирования на пряко подчинение на командира на Съвместното командване на специалните операции. СКСО ще бъде пряко подчинено на началника на отбраната. Начело на СКСО ще бъде командир, а не командващ, както е при Съвместното командване на силите (СКС)

Защо се създава СКСО?

Необходимо да бъдат изпълнени ангажиментите към НАТО за развитие на българските сили за специални операции, съгласно които е предвидено създаване на Съвместно командване на специалните операции, се посочва в мотивите към проекта.

Формирането на СКСО се обуславя и от необходимостта от използването на силите за специални операции за мирновременните задачи, изпълнявани в отговор на съвременните рискове и заплахи пред националната сигурност на страната.

С формирането на СКСО ще се синхронизира архитектурата и системата за командване и управление на силите за специални операции на Р България, с тази на страните членки на НАТО, като ще се даде и възможност за бързо адаптиране към рязко променящата се военно-политическата обстановка при кризи, конфликти и непредвидени обстоятелства чрез включване на силите за специални операции в процеса на създаване на база данни за обмен и анализиране на разузнавателна информация и стартиране процеса на планиране на възможно най-ранна фаза.

С приемане на законодателните промени ще се регламентират функциите на СКСО по подбор, подготовка на личен състав и формирования, планиране, координиране, осигуряване на взаимодействието и централизираното провеждане, командване и управление на пълния спектър от специални операции, самостоятелно, в състава на съвместни сили, така и във взаимодействие с други държавни структури от архитектурата за националната сигурност.

СКСО ще даде възможност за осъществяване на командването и управлението на компонента или отделни формирования от силите за специални операции от името на стратегическия командващ, при участие в национални/многонационални операции на българска територия без развръщане на останалите компоненти.

СКСО ще изпълнява задачи за постигане на стратегически и оперативни цели. Със законопроекта се определя йерархически мястото на СКСО на оперативно ниво и неговото непосредствено подчинение на началника на отбраната, се отбелязва в мотивите на МО.

 

 

 

 

 

 

Командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев:Специалните сили ще бъдат стратегическо оръжие срещу новите заплахи
АВТОР ЦОНЧО ДРАГАНСКИ
armymedia.bg

Бригаден генерал Явор Матеев е роден на 5 декември 1967 г. в София. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“, ВА „Георги Ст. Раковски“ и Националния университет по отбраната на САЩ във Вашингтон. Бил е командир на разузнавателна група, на разузнавателен взвод и на парашутно-разузнавателна рота, началник на „Парашутно-десантна служба“, помощник-началник и старши помощник- началник на отдел в Командването на Силите за специални операции, началник на отделение в Щаба на Сухопътните войски, заместник-началник на направление в Щаба на Сухопътните войски, началник на отдел „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ и заместник-директор на дирекция „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ в Щаба на отбраната. През 2002 и 2003 г. участва в две мисии в Босна и Херцеговина. Военен парашутист първи клас. От 24 ноември т.г. бригаден генерал Явор Матеев е командир на 68-а бригада „Специални сили“.



– Господин бригаден генерал, поздравления за новата длъжност и новото звание, но първо да Ви попитам – колко парашутни скока имате досега?

– Благодаря за поздравленията. Скоковете ми са близо 500.

– Помните ли първия си парашутен скок?

– Помня го, бях във втори курс на Военното училище във Велико Търново и скочих с управляемия български парашут УП-9. Негов конструктор е Георги Йовчев. Парашутът се използваше във формированията на Българската армия почти до края на 90-те години. Първият ми скок с него бе на стабилизация и мога да ви кажа един интересен факт. Нашите инструктори държаха да действаме много точно, При този способ е много важно скътаването на парашута. Има и дублиращ прибор, който е в помощ на парашутиста за изтеглянето на ръчката. Той е нагласен на 5 секунди и се задейства, ако парашутистът не си дръпне ръчката за отварянето на парашута за това време. Предупреждаваха ни да не броим бързо, за да не отворим много рано парашута. И аз броях толкова бавно, че… приборът ми отвори парашута.

– По онова време някои казваха, че този български парашут – УП-9 не е много сигурен.

– В света няма по-управляем парашут с кръгъл купол за бойно използване с въоръжение и снаряжение, поне аз не съм виждал и не съм чувал. Всеки парашут се усъвършенства и към края имаше серия УП-9М.
Проблемът е, че усъвършенстването спря, спря и производството му. Различните формирования имаха различни нагласи към този парашут. Примерно, в първи армейски парашутно-разузнавателен батальон, където служих, този парашут беше много на почит. И във Военната академия го използваха, но в 68-а бригада изказваха известни резерви, може би с основание, след като са имали особени случаи. Служили са много наборни войници, а УП-9 е капризен при скътаването и изисква перфекционизъм. Така, че той е по-лесен за използване от кадровия личен състав.

– А Вие имали ли сте особени случаи във въздуха?

– Имам съм, и то реални, а не по задачи, когато е за присвояването на класна специалност. Два пъти ми се е случвал отказ на основния парашут и два пъти съм отварял запасния. Първият път беше през 1994 г. до село Кондофрей и вторият – миналата година на Крумово.

– Не споменавате за онова завъртане като лейтенант при парашутния многобой на „40-те извора“ край Асеновград?

– Да, подсещате ме за него, аз съм го забравил. На 50 метра над земята се сблъскахме с друг парашутист и ни се оплетоха вървите на основните куполи на парашутите. Това е много опасно, защото на такава височина не може да се отвори запасният парашут. Тогава, всичко, което можехме да направим, е да се опитваме да се раздалечим един от друг и да не се омотаем докрай. Паднахме на земята, малко преди да се стегнат вървите докрай.

– След такива ситуации по-трудно ли се скача?

– Много е важно след това да скочиш своевременно. При първия ми случай на Кондофрей командирът ме държа известно време, без да скачам. Докато миналата година, след като отворих запасен парашут, скочих пак след десетина минути, още при следващата машина. Но няма човек, който да не се притеснява.

– Да се върнем в сегашната ситуация. Как приехте назначаването Ви за командир на 68-а бригада „Специални сили“?samolet spec

– Голяма чест е за мен, защото 68-а бригада „Специални сили“ е наследник на Парашутната дружина и на други парашутни формирования. Бригадата е с големи традиции през годините и със заслуги за националната сигурност на страната. Тя е едно от най-елитните формирования. Приех длъжността с огромна гордост и чест, но и с два пъти по-големи задължения и отговорност от моя страна. Защото трябва да стъпим на всичко досега изградено като традиции и навици, на това, което имаме като ниво, и да го издигаме. Да продължим напред, да развиваме бригадата и тя да се превърне в ядро на Силите за специални операции на Българската армия.

– Какви са първите Ви впечатления от военнослужещите в бригадата?

– Огромната част от личния състав го познавам, защото съм офицер от Силите за специални операции. Заедно с някои от хората сме започнали службата, били сме и по учения заедно. А в последните години, като парашутист и като ръководител на „Съвместни съоръжения и координационни дейности“ сме работили заедно в редица международни учения и мероприятия.

– Наясно сте, че вбъдеще е предвидено бригадата да се реорганизира в полк. Какви ще са последствията, ако това се случи?

– Ще ви отговора директно и изчерпателно. В своето съзнание аз съм изключил това. Някои от всички тези приказки през годините са били облечени и в съответните планове и документи. Но факт е, че през 2013 г. бригадата не стана полк. Оттогава, а може би и до ден-днешен, има някакъв тежък период на притеснение сред хората. Лично за себе си – аз съм дошъл тук със съзнанието, че ще развиваме 68-а бригада „Специални сили“. И твърдо вярвам, че тя ще продължи да бъде формирование от ранг бригада. Или по-скоро – че няма да бъде съкратен и освободен личен състав по какъвто и да е предлог, дори и да се наложат някакви трансформации или промени. Ще отида и по-далеч. Много е важно формированието да се развива като бригада „Специални сили“, да тренира мисиите за специални операции и да се използва като такава. Защото името й може да е „Специални сили“, но да не функционира като такава и обратно. Най-важното е да имаме адекватни способности и възможности. Може бригадата след време да се трансформира в някакъв вид Командване по специалните сили, това е само предположение, но аз съм твърдо убеден, вярвам, и ще работя за това – Специалните сили да се развиват, да не се съкращават и нито един подготвен човек, който иска да служи, да не бъде загубен.

– Приехте ли вече новите американски парашути и кога ще започнете да ги използвате?

– Голяма част от парашутите МС-6 по програмата FMF, които се доставят на България и в случая на 68-а бригада, са приети. Може би около 20-25 процента още предстои да получаваме. Бройката, сравнение с тези, с които разполагахме до момента, е значителна. Така, че ние не можем да не бъдем много доволни от този факт.
Парашутната система е с кръгъл купол за бойно използване. Лично аз имам два скока с МС-6 по време на съвместни учения с американските колеги. Още хора от бригадата, както и други парашутисти от Българската армия, са скачали с този парашут. Сравнение с парашута, който имаме в момента – RS-4/4Т, смея да твърдя, че МС-6 е по-добър по простата причина, че е малко по-съвременен. Този парашут реално от две-три години навлиза масово на въоръжение в американските въздушно-десантни формирования на Специалните сили и с него те подменят предходната серия МС-1. Така че това е изключително съвременен парашут и ние го получаваме. Имаше курсове с парашутни инструктори от САЩ. Същинското използване на този парашут ще е в началото на следващата година.

– От какво друго, освен от парашути, се нуждаят Специалните сили?

spec snaiper– Специалните сили в момента имат необходимост от много неща, типични за цялата Българска армия. Ясно е, че живеем във време на финансови ограничения. Няма да започвам с акумулаторите и гумите, както е навсякъде. На нас ни трябва информационно-комуникационно оборудване, съвременни радиостанции, които заедно с парашутите и въоръжението, са основно необходими. Нуждаем се от средства за индивидуална защита. Надяваме се скоро, по същата програма FMF, в началото на следващата година да получим една част от информационно-комуникационно оборудване, което ще ни помогне. Трябват ни повече средства за бойна подготовка. Но най-вече в момента, освен всички тези неща, на бригадата спешно е необходим нов подбор за войници. Процентът на некомплект с тях е много голям и е нетипичен за Сили за специални операции, точно в тези сегашни реалности. С това са запознати всички по-висши инстанции и вярвам, че ще имаме съвсем скоро заповеди и разпореждания за извършване на този процес.

– Какви са наблюденията Ви от действията на колегите Ви от другите армии, тъй като е ясно, че расте значимостта на Специалните сили в световен мащаб?

– Впечатленията ми от всички колеги от армиите на НАТО, с които сме работили, са, първо, че са организирани по различен начин. Второ, че за тях се отделят значителен бюджет и ресурси, и оборудването и снаряжението им е на доста съвременно ниво. И трето, че са много добре заплатени. Тези формирования имат голяма натренираност и подготовка и това си личи. И впечатленията ми са, че те са елитни части. А в новите реалности, които живеем след последните събития, едни ги наричат хибридна война или нови рискове и заплахи, и т.н., практиката показва кои сили реагират на тези обстановки и кои са най-подготвените и най-адекватните. Мисля, че няма съмнение, че оръжие № 1 за противодействие на тези заплахи са Силите за специални операции. Навсякъде в момента основните играчи и фактори на армейско ниво са Силите за специални операции или подобни формирования. Има тенденция за тяхното увеличаване, дори двойно, и то в много кратки срокове. Точно за това вярвам, че и нашите ръководства – държавно, политическо и военно, на Министерството на отбраната, ще вземат подобни решения и Силите за специални операции ще се развиват и ще растат нагоре.

– Кои са близките цели, които си поставяте като командир на 68-а бригада?

– През първите дни се стремя да се срещна с всички формирования и хора, да се запозная с проблемите и предложенията им. Но основно – подготовка, подготовка и подготовка. Ще държа изключително много на helikopter specтактико-специалната и на парашутната подготовка с акцент на антитеростични и контратерористични действия за противодействие на тези рискове и заплахи. А и подготовката трябва да е съвместна. Това е много важно за Силите за специални операции – не само подготовка тук, във формированието, но и съвместна подготовка със Специалните сили на флота и с формированията на силите и средствата на ВВС. Специалните сили са съвместни по природа. Няма ли го това единство, няма и ефектът, който е необходим като резултат от действията на Силите за специални операции. След това – съвместна подготовка със сродните сили от НАТО. През годините направихме много учения и се стремим да имаме много подготовки с тях. И се надявам да има увеличаване на тези подготовки като отговор на рисковете и заплахите. Включително – и съвместна подготовка със специализираното формирование от състава на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че вече няма съмнение за никого, че при тези реалности, ние трябва да сме гъвкави и да сме готови за подкрепа на това формирование или на евентуални действия при съответни решения по законов ред.

– Какво очаквате като развитие на Специалните сили?

– Очаквам в бюджетите при планирането и бюджетирането да се заделят повече средства и ресурси за Силите за специални операции. Това е много важно. Очаквам реорганизация на Силите за специални операции. Много пъти се говори за това къде да се намират, на кого да са подчинени, в какъв състав да са. Пак казвам – най-важното е да са истински Сили за специални операции и да действат като такива. Моето лично мнение е, ако ще правим реорганизация, да не я извършваме половинчато, а да я направим по такъв модел, който е утвърден от години и работи при нашите колеги в армиите от НАТО. Специалните сили да имат такъв статут и подчинение, че да реагират като стратегическо оръжие срещу новите рискове и заплахи. А през следваща година очаквам участие в много международни учения. И пак казвам – подготовка, подготовка и подготовка, за да имаме адекватна реакция, ако се наложи. - See more at:

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

  

СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ МЕЖДУ ПОДЕЛЕНИЯТА СЪС СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ В БА – ПОПУЛЯРИЗИРАНО ОТ ЖУРНАЛИСТИТЕ С ИМЕТО „РАМБО”

      I. НАКРАТКО ЗА ИСТОРИЯТА НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

            През 1976г. между поделенията със СПЕЦИАЛНО НАЗНАЧЕНИЕ на БА се провежда първото състезание по ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ, показател за подготовката на българските сини барети. Състезанието се провеждаше ежегодно и беше популяризирано на по-късен етап от журналистите с името „Рамбо”.

                Състезанието е усъвършенстван вариант на провежданите далеч преди това състезания между парашутните поделения на БА подобни състезания. Съществуват данни, че още през далечната 1962г. е проведено състезание между парашутните поделения, организирано и ръководено от бойна подготовка на БНА в района западно от гр. В. Търново. Състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок и придвижване на местността при нощни условия по кроки (извадка - схема от карта) с пълно бойно снаряжение и достигане на определен район, стрелба. Състезанието е спечелено от групата на 2АПРР –Пловдив с к-р л-т Дечо Дечев.

            Тези състезания между парашутните поделения на БНА се провеждат ежегодно до 1964г., като през 1963г. се провежда по време на летния лагер в района на л-ще Чайка (край гр. Варна), състезанието включва: изпълнение на нощен парашутен скок на непозната силно пресечена местност, без обозначаване на плаца за приземяване; изпълнение на тактическа задача; изпити по Чужди армии и Военна топография; хвърляне на граната; изпълнение на упражнение на висилка; стрелба –упр. N- 1 нощем. На първо място се класира групата на 2АПРР с командир ст.л-т Цветан Василев Кръстев.

            През 1964г. в състезанието за първи път се използват радиостанции (Р/ст.) за вътрешна свръзка Р-352 и р/ст. за връзка с Центъра Р-303 и Р-306, като в състезанието допълнително са включени: в изпълнението на тактико–разузнавателната подготовка взривяване на елемент от ж.п. линия и осъществяване на радио- сеанс с Центъра (при нощни условия). Независимо от желанието на ръководството на състезанието да се лансира 86-та УПРБ „Мусачево” резултатите отреждат пак предимство за 2-ра АППР –Пловдив. Като само 2АПРР осъществява радио връзка с „Центъра”, а резултатите от нощните стрелби са следните:

            -3 –та АПРР -Сливен –слаб;

            -1-ва АПРР –София – слаб;

            -86-та УПРБ „Мусачево” –удовлетворил;

            -2-ра АПРР –Пловдив –отличен.

            От 1969г. след кратко прекъсване са възстановени състезанията по парашутен многобой. През месец август 1969г на летище Балчик се е състояло подобно състезание организирано и ръководено от полковник Иван Крумов – началник на парашутно-десантна служба на ПВО и ВВС. В състезанието участват отбори от: 68 УПРБ – РГК –София; 68 УПРБ- РГК –Пловдив; 1,2 и 3 та АПРДР (към 1,2 и 3-та армии на БНА); ПВО и ВВС; БМС. Всеки отбор се е бил в състав от по 5 (пет) състезатели – командир (офицер), и четирима сержанти и войници (срочнослужещи). Състезанието е включвало: групов доцелен парашутен скок (в кръг с диаметър -50м); 20км марш-наскок; стрелба; хвърляне на граната (на далечина и точност); преодоляване на заразен участък; носене на ранен. Всички дисциплини са се изпълнявали с въоръжение и снаряжение с общо тегло 10 (десет) кг.

            На първо място се класира отборът на ПВО и ВВС – с активната помощ на съдийския състав съставен само от представители на ПВО и ВВС (ПДС на авиобазите), които са били и организатори на състезанието. На второ място се класира отборът на 3-та ПРДР – Сливен с командир л-т Васил Попов, а на трето място – отборът на 1-ва АПРДР – София с командир л-т Денчо Велинов.

            Някой от парашутистите твърдят, че съдържанието и редът за провеждане на състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ (провеждано във вида от 1976г. насам) е взаимстван от Съветските „СПЕЦНАЗ”, други, пък претендират, че е изцяло български патент. Истината вероятно е по средата – идеята вероятно е взаимствана от север, а ние сме го усъвършенствали със свои елементи.

            По принцип подобни състезания се провеждани или се провеждат и сега в Специални сили на почти всички армии по света, но нашето безспорно беше за времето си (а, и може би си остава) едно от най-трудните.

            За първи път през 1994г.състезанието ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ се провежда в гр. Пловдив като МЕЖДУНАРОДНО с участие на отбори от Специалните сили на армиите на други държави ( Румъния, Белгия и два отбора от САЩ ).

През 1995г. участие вземат отбори от Белгия, Гърция, Румъния, Русия и два отбора от САЩ.

През 1996г. участие вземат отбори от Германия, Испания, Русия, Югославия и САЩ.

През 1997г. участие взема само отборът на Русия.

Следва да се спомене, че на трасето на многобоя българските барети са побеждавани

само веднъж от отбора на Русия!!!

            От 1988г. състезанието не се провежда поради липса на средства. Злите езици твърдят, че прекратяване провеждането на парашутния многобой е станало по настояване на Специалните сили на страните от НАТО, тъй като на практика се е доказало, че нашата система подготовка е по-добра от тяхната. Кой знае, може и така да е!!!

            Щом на практика се доказа, че с изключително ограничения ресурс от средства и малко грижи, феномена „български командос” с големия си ентусиазъм, благодарение на добрата си натренираност посрамиха прехвалените камандоси на едни от най-великите държави в света.

            Само един пример ще бъде приведен в защита на тази теза. По време на едно от състезанията по парашутен многобой проведено през 1996г. в гр. Сливен капитан от отбора на Германия в разговор с придружаващия го военен полицай пита:

-Каква заплата получаваш?

Нашият превърнал левчетата в германски марки и отговорил зачервен от срам:

-150 марки.

Германецът машинално попитал”

-         На ден?

-         Не.

-         На седмица?

-         Не. На месец.

Германският офицер го погледнал потресен. После се сетил нещо и го попитал:

-Чакай….Ами тия, Вашите парашутисти, с които утре ще се състезаваме, колко получават на месец?

-С около 30 марки повече.

-!80 марки? На месец?

-Да.

-Боже мой! Остава и да победят мен, който получава за същото вземам 4000марки…..

Победиха го. И то с голяма разлика. Но заплатите им останаха същите, да не говорим за средствата за подготовка.

А, какво ли щеше да каже, ако знаеше, че основната част от състезателите в българските отбори по парашутен многобой бяха срочнослужещи войници (младежи на по 18г.).

                II. СЪЩНОСТ НА СЪСТЕЗАНИЕТО ПО ПАРАШУТЕН МНОГОБОЙ.

                Парашутният многобой е специализирано комплексно военно-приложно състезание, което се провеждаше с цел демонстриране специалните и бойни възможности на парашутните поделения в БА.

            Състезанието отразяваше степента на бойна подготовка на отборите при преодоляване на различни по характер препятствия, упражнения и нормативи по състезателното трасе.

Подготовката на отборите за състезанието изискваше висок професионализъм, тактическа зрялост, полева и физическа натренираност и синхронизирани колективни действия.

Състезанието способстваше за максимална изява на воинските качества – издръжливост, смелост, мъжество, взаимопомощ, доверие и воля за победа.

В него можеха да участват само добре подготвени отбори от парашутните поделения от БА , а на по-късен етап ( за първи път през 1994г.) и отбори от съседни и други страни.

Отборите, които искаха да участват в състезанието, следваше да изпратят предварителна заявка, най-малко два месеца преди началото му. Въз основа на заявките се изготвяше заповед на началника на Генералния щаб на БА за провеждане на състезанието, която се свеждаше до кандидатите за участие. В заповедта поименно се изписваше и съдийският състав. Инструктажът на ръководството и съдийския състав се провеждаше три дена преди неговото начало в района на поделението домакин. Съдиите следваше да заемат местата си за работа 30 минути преди започване на състезанието.

Предварителната подготовка на отборите за участие в състезанието се провеждаше целогодишно в системата на бойната подготовка. Непосредствената подготовка се извършваше 1-2 месеца преди началото под ръководството на командирите на поделения.

Отборите можеха да се явят в района на поделението (страната ) домакин до 7 денонощия (за чуждестранните отбори до 10 денонощия) преди, началото на състезанието с цел провеждане на целенасочена дейност и тренировки.

Съставът на представителния отбор не трябваше да превишава 10 души, от които състезателен отбор 5 души ( капитан, свръхсрочнослужещ и четирима състезатели) и осигурителна група – 5 души. В осигурителната група трябваше да има водач, треньор, лекар и двама резервни състезатели.

Екипировката на състезателния отбор беше задължителна и се състоеше от стандартно камуфлажно облекло, парашутни обувки, автомат с прибор за безшумна стрелба (без оптически прибори), парашутна система (без тип „Летящо крило), боне (каска) само за скока, компас за всеки състезател.

За уточняване на реда и текущи въпроси от провеждане на състезанието от ръководството на състезанието в деня преди началото на състезанието се провеждаше Техническа конференция. В тази конференция присъстваха съдийския апарат, водачите и капитаните на отбори, командирите на екипажи и представители на средствата за масова информация.

Състезанието по парашутен многобой беше комплексно състезание и включваше взаимосвързани дейности от общовойсковата специалната подготовка като групов доцелен скок; движение по карта и азимут; стрелба с автомат; хвърляне на граната; забиване на пластина; преодоляване на водна преграда и телено заграждение.

Разстоянието за движение по карта на състезателното трасе се нанасяше на карта с мащаб 1:50 000 или 1:25 000, а останалото разстояние е маркирано.

Състезател или отбор, който не се движеше по трасето, се декласираше.

Общата дължина на състезателното трасе не трябваше да е по- къса от 16 км. и по-дълга от 20 км. по карта.

Ако по време на състезанието не завършеше повече от един състезател, отборът се декласираше. За незавършил един състезател се от отбора се отнемаха 1/5 от общия брой точки.

За дисциплината стрелба с автомат, хвърляне на гранати, преодоляване на водна преграда, хвърляне на пластини и преодоляване на телено заграждение се оборудваха по два сектора.

Парашутния скок се извършваше с еднотипни парашутни системи (парашути) за всеки отбор, приети на въоръжение за дадена страна, от транспортен самолет (вертолет), летящ на височина 900- 1000м. над надморската височина на площадката за приземяване. Приземяването на отбора се извършваше в кръг с диаметър 100м., обозначен с видими средства. Мястото за приземяване на всеки състезател до центъра на кръга се измерваше с точност до 1 см.. Центърът на кръга се обозначаваше с плътен бял кръг с диаметър 1 метър. До кръга се разполагаше знак за определяне посоката на вятъра при земята с формата на буква „Т”.

След приземяването състезателите бяха длъжни да съберат парашутите и до 8-та минута да освободят кръга и да предадат парашутите си събрани в транспортните торби на сборно място (СМ), отстоящо на 50 м. от външния кръг за приземяване. Ако даден състезател се яви на СМ без парашут, му се отнемаха 50 точки от общия брой.

На СМ на 8-та минута след парашутния скок на капитана на отбора се връчваше топографска карта на която беше начертан маршрутът за движение. С връчване на картата започваше измерването на общото контролно време. Отборът започваше движение по маршрута до началото на пункт за движение по азимут, където картите се събираха от съдията. Маршрутът за движение с дължина 3-5 км. преминаваше през контролни пунктове. На тях помощник съдии контролираха броя на състезателите в отбора, преминали през дадения пункт.

Движението по азимут започваше от пункта на който се предаваше картата т.с. пункт N - 1. От него се засичаше азимут към пункт N- 2. Данните за всеки следващ пункт се получаваха както следва ; от пункт N – 1 за пункт N- 2; от пункт N- 2 за пункт N- 3 и т.н. дължината на участъка за движение по азимут беше 5-8 км. по карта с 5-8 пункта. Времето се засичаше след преминаването през пункта на последния състезател. Дейността на отбора се контролираше от помощник съдията на участъка и отделните специалисти, разположени на контролните пунктове.

Отборът провеждаше стрелба с автомат с прибор за безшумна стрелба на разстояние 100м. по мишена N – 4, лежешком с пет патрона на единичен огън. Всеки състезател стреля само в собствената си мишена.при повече от пет попадения в една мишена за всяко в повече се отнемаха най – високите резултати.

Отборът преодоляваше водна преграда, широка 20м., обозначена с две успоредно опънати въжета.

Преодоляваше се чрез придържане към опънато въже или с пет местна десантна лодка с индивидуални спасителни жилетки за всеки състезател.лодките бяха на изходния пункт в надуто състояние.

Състезателите хвърляха по три пластини. Пластините се забиваха от разстояние 5 м.по дървен щит с формата на мишена 8, върху който е закрепена книжна мишена 4. Пластините се намираха на рубежа за забиване.

Състезателите хвърляха по три граната Ф-1 (с тегло 600гр.); една за далечина и две в цел. Гранатата на далечина се хвърляше в сектор с формата на трапец с малка основа 5м. и голяма 15м.. Разстоянието в далечина е измерено предварително и разчертано с линии през 5 метра от 40-ия до 60-тия метър.

Гранатите в цел се хвърляха в 3 концентрични кръга с диаметър 1,3 и 5 м. на разстояние 30м. В центъра на кръга имаше забито флагче с височина 60 см. и размери 30 на 40 см.

Размерът на теленото заграждение беше: широчина – 10м., дължина (дълбочина за преодоляване) 15м. и височина 0,5м. Теленото заграждение се преодоляваше с пълзене.

Общото време за преодоляване на разстоянието чрез марш на скок се засичаше на старта от СМ и на финала –при преминаването на финалната линия от последния състезател на отбора. За всяка изгубена вещ от снаряжението при проверка на финала състезателят се наказваше с отнемане на 100точки.

Състезател завършил състезанието без автомат и прибор за безшумна стрелба, се декласираше.

ЗАБЕЛЕЖКА: Материалът е подготвен от о.з. полк. Сирмо Петров Сирмов. Продължава издирване на материали по темата и отборите от парашутните поделения на БА участвали в парашутния многобой през годините и тяхното класиране.

  

М О Т И В И Р А Н О   И С К А Н Е/ М О Л Б А

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

ОТНОСНО: „Отмяна на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р.                                   България”

 

pri vtoro sarafovo

Десантчици от 68-ма бригада Специални сили се готвят за скок с парашут.

               СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,

                             4000 Пловдив, ул. „Гладстон” -1, офис -3

                   „Потомци сме на Ботев и Левски, израснали сред яростни борби,

                     калени в устрем сме – парашутисти – непобедими орли”

                                                              

                                                                

                                                                 ДО ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ

                                                                 ДО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Р.                                                              БЪЛГАРИЯ

                                                                  ДО МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р. БЪЛГАРИЯ

                                                                 

                    М О Т И В И Р А Н О   И С К А Н Е/ М О Л Б А

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                       ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. „ГЛАДСТОН” -1, GSM 0888383578

            СЪДЪРЖАНИЕ: Отмяна на ограничението на максималния размер                                              на пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р.                             България”

        

            УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО……,

            Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.

                Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.

Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:

                1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.

                151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

            На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.

            След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.

            Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

            Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

            Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.

            През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.

            Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.

            2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.

           Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.

            Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.

            Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.

            Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.

            3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;

            4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.

            Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;

            5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност.

Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.

А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.

6 Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;

7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;

8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.

9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМ. МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ,

            Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.

            С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.

            Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578

18.03.2018г.                                                        С УВАЖЕНИЕ:                                                                 

ГР. ПЛОВДИВ                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ                                                                                                                       НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                                    О.Р. ПОЛК.                   (СИРМО СИРМОВ)

                                                                     


Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии