facebook3

Посещения в сайта

90429
Посещения днесПосещения днес52
Общо посещенияОбщо посещения90429
Посетители в момента 5

Дата и час

Вход в сайта

Sirmo Sirmo

Sirmo Sirmo

Специалните сили: На върха на копието

Успяхме да си извоюваме особено място в архитектурата за националната сигурност, най-вече при изпълнението на реални задачи, свързани с противодействието на тероризма, заяви командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев
– Господин бригаден генерал, навърши се една година от церемонията по преподчиняването на Специалните сили от Сухопътни войски на началника на отбраната и обособяването им като основна отделна част на Българската армия. Какво бе най-характерното в бригадата за този период?
– Да, на 1 февруари м.г. беше официалната церемония, но реално решението влезе в сила на 17 декември 2016 г.
Ако трябва да го кажа с едно изречение, то беше в заглавието на един материал във в. „Българска армия” – „2017-а – годината на Специалните сили”. Много неща се случиха. Категорично, сега, от дистанцията на тази една година, мисля, че всичко е било за добро. Ние следваме един път, който вече е утвърден от НАТО, а и в световен мащаб. Случващото се и в организационен аспект, и от новите възможности пред нас показва, че това е правилното решение. За поредна година ние бяхме в реално бойно дежурство с офицери и с Тактическа група в състава на Компонентното командване за специални операции на Силите за отговор на НАТО. Правим всичко, което е според възможностите ни и спрямо оборудването и снаряжението, с което разполагаме. Сертифицираме Тактически групи и влизаме в дежурства, но трябва да сме обективни пред себе си, както и пред съюзниците, и да кажем, че това го вършим с някои национални ограничения, които ние сме заявили. Те са не заради нивото на нашата индивидуална и колективна подготовка, а с липсата на определени възможности, свързани с оборудването и снаряжението. С тези особености категорично изпълняваме задачите си.
Освен това – през цялата година ние имахме постоянно дежурни сили и средства по изпълнение на националния план за противодействие на тероризма. Участвахме в реални ситуации, които възникнаха през годината – за едни от тях се знае, за други се вдигна ненужно напрежение. А някои не са известни и според мен това е по-правилният подход. Ние успяваме реално да поддържаме тези сили и средства в такава готовност, че те незабавно да изпълняват задачи. За мен най-добрата оценка за бойната готовност беше точно при възникването на тези ситуации. Почти през цялата година ние изпълнявахме задачи в две направления на приграничната полоса на българско-турската граница. В момента обстановката е коренно различна от предходни години. Да, влияят цялостни глобални политически процеси. Но нашето присъствие там в голяма степен допринася в момента състоянието да е много по-спокойно. Ние даваме всичко от себе си, за да оказваме съдействие на МВР, и изпълняваме самостоятелни и съвместни задачи.
Традиционно цялата година беше изпълнена с много съвместни подготовки и учения на територията на България и извън пределите на страната. Не сме намалили с едно учение тези от предходната година и това е нашият девиз – може да увеличаваме ученията, но не и да ги намаляваме.
Важно е да отбележа, че организирахме и проведохме през септември в Пловдив годишна конференция на командирите на Силите за специални операции на НАТО, едно голямо доверие и оценка за това, което ние правим през последните години като развитие, като Сили за специални операции. А и е кредит, който ни се дава за това, което предстои да извършим.
За първи път в нашата 75-годишна история вече ни се гласува доверие да изпълняваме задачи извън територията на страната като Сили за специални операции, естествено, в легитимни операции на Алианса. Това е изключително важно и показва, че всички онези промени, които направихме през последните една-две години, са ни довели до по-голям професионализъм, а не са били самоцел.
Естествено, има още какво да се направи в организационното изграждане, но се надявам, че това предстои през тази и следващата година.
– Доколко е осигурена бригадата с финансови средства през тази година?
– Още през 2017 г. ние вече имахме обособена подпрограма в рамките на основна програма 1. Миналата година изпитвахме доста сериозни затруднения, поради това, че промените в Закона бяха приети в края на 2016 г. С някои допълнителни решения се осигуриха финанси и средства, за да завършим нормално годината и да участваме във всички планирани учения и подготовки. Тази година съвсем нормално беше преминат процесът на планиране и бюджетиране и ние влизаме в нея много по-спокойно. Вече сме с отделна основна програма към Министерството на отбраната, което е огромна стъпка в развитието на Специалните сили. Бих казал, че в това отношение ние изпреварваме организационното ни изграждане. Имаме значително увеличение на средствата. И тази година ще се работи много по-лесно, което показва, че подходът е правилен и не мога да не благодаря и на Министерския съвет, защото той гласува рамката на бюджетната програма на Министерството на отбраната.
– Ще продължите ли с конкурсите за приемане на нови войници и през тази година?
– Съвсем скоро изтече срокът за подаване на документи на кандидатите и в момента тече последният конкурс. Надявам се отново на 100 процента да попълним отпуснатите места. Сега ще се освободят длъжности за войници, защото новопроизведените сержанти ще заемат назначенията си. Очаквам през втората половина на годината да обявим отново конкурси и окомплектоваността с войници да стане със сигурност над 95 процента по щат. При нас има доста повече кандидати, ако се сравняваме с други формирования. Но поради спецификата на службата медицинските прегледи са изключително сериозни, особено за т.нар. длъжности за летателен състав, които изискват годност за извършване на парашутни скокове. За съжаление, много кандидати не успяват да преминат тези прегледи. Причините са ясни – все по-малко хора поглеждат към военната професия, а, от друга страна – поради особеностите на живота през последните години младото поколение е по-малко подготвено физически. Но трябва да се търсят и резерви за намаляване на критериите, защото в края на краищата едно е да избираш от 1000 души за 50 длъжности, а друго е от 100 – за 50 длъжности. Ние правим необходимото – пропагандна кампания, участие във военно-патриотични мероприятия, честване на годишнини от събития, атрактивни сме и имаме кандидати. Но това, към което ще се стремим да променяме от тук нататък, е да търсим начини и път войниците за Силите за специални операции да се набират от действащи военнослужещи от другите видове въоръжени сили. Това е нормалният процес, установен от нашите партньори. Години трябват един младеж, който идва от цивилния живот, да го обучим за оператор от Силите за специални операции. Съвсем друго е, ако вземем подготвени войници, най-добрите. Тогава обучението им ще изисква много по-малко време и по-малки ресурси. Това е много по-икономически изгодно за нас, за армията и за страната.
– Променя ли се съотношението между сержантите и войниците в бригадата?
– Това е част от организационното изграждане и промените, които ние в рамките на следващите години се стремим да направим. Смятам, че успяваме за момента с бързи темпове да го постигаме, да наваксваме изоставане от десетилетия. В страните от НАТО и в световен мащаб основата на Специалните сили е сержантският корпус. Има страни, в които в Специалните сили почти няма войници. Нормално е сърцевината да е от сержантския състав, от инструктори по различни видове подготовки. Защото една от трите основни мисии на Специалните сили е военното подпомагане, необходимо е ние да разполагаме с изключително добре подготвен инструкторски сержантски състав. Точно поради това направихме тези промени и много войнишки длъжности бяха преобразувани в сержантски. През цялата година вървяха модули и курсове и около стотина войници получиха първо сержантско звание. По-важното е, че ние успяхме да получим такъв статут на нашия Учебен център, който му дава право да провежда тези сержантски модули. Така сме затворили цикъла – имаме възможност да обучаваме войници и те да заемат сержантски позиции.
– Кои са най-важните събития за бригадата през тази година?
– Това, което казах за дежурствата със сили и средства за НАТО, продължава. Предстоят подготовки, международни и национални учения. Ще изпълняваме задачи в приграничната полоса дотогава, докато е необходимо. Ще работим така, че да развиваме новата ни бюджетна програма, която вече имаме. Сега предстои да сертифицираме поредната Тактическа група.
Но най-вече за тази година ние вярваме и правим всичко, което е по силите ни и зависи от нас, да завършим основния процес, свързан с организационното изграждане на Силите за специални операции. Убеден съм, че през тази година България най-накрая ще има Командване на Силите за специални операции. Защото вече останахме последната държава в НАТО, която няма такова командване. Имаме силите и средствата. Необходимо е реално да изясним веригата за командване и управление и за използването на Специалните сили, така че вече да имаме максималния ефект от програмата и ресурсите за подготовка. Не мога да не изкажа съжаление, че промените, отлагани във времето, стават бавно. Но мисля, че за една-две години се направи доста и трябва още малко да завършим този процес. Категорично искам да кажа, че ние успяхме да си извоюваме и да си утвърдим наше особено и специално място в архитектурата за национална сигурност на Република България. А това стана с нашата работа, с нашата ефективност и на границата, и във всички учения и подготовки, и най-вече при изпълнението на реални задачи, свързани с отговорностите ни по националния план за противодействие на тероризма. Вече няма нещо извънредно, което да се случи в страната, което да изисква действия от сили и средства от архитектурата за национална сигурност и Специалните сили на Българската армия да не са на острието на копието. Това е най-голямата оценка за развитието ни в правилната посока.
– Ще отбележите ли 75-годишнината от основаването на Парашутната дружина?
– Славната Парашутна дружина е формирана на 18 март 1943 г., така че ще честваме 75-годишнината от основаването на Силите за специални операции на Българската армия. Гарантирам, че подобаващо ще отбележим тази годишнина със съответните мероприятия, които ще бъдат проведени около датата 18 март. Ще отдадем заслуженото и на основателите на Специалните сили, на тези, които загинаха във Втората световна война, и на всички останали, които служиха в различните формирования в етапите на нашето развитие, тези, които отдадоха живота и силите си за това, което сме ние днес.
Пристигат парашути тип „Летящо крило”
До края на април т.г. в 68-а бригада очакват да получат над 70 нови парашутно-десантни системи тип „Летящо крило” за бойно използване. Както те, така и доставените през лятото на 2015 г. парашути с кръгъл купол МС-6 – американско производство, са по програмата на САЩ FMF (Foreign military financing).
Тези парашутно-десантни системи, които имаме и са годни за експлоатация, може и да не са достатъчно, но ръстът е 2,5 пъти по-голям от предишни години. Предстои до края на април реално да завършим процеса на получаване на парашути по програмата FMF, посочи бригаден генерал Явор Матеев. До края на лятото воините от 68-а бригада трябва да усвоят новата система и да започнат нейната експлоатация. Направени са планове на курсовете за подготовка, за сертифицирането на инструкторите от формированието и други конкретни разчети.
Ще има нова сграда на полигона
При посещението си в 68-а бригада „Специални сили” в началото на август 2016 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че учебният център „Црънча” ще бъде не само ремонтиран, но след проект ще бъде построена и нова сграда. Ще започнат и някои ремонти в района на формированието в Пловдив. Какво се е случило оттогава досега?
Министерството на отбраната е получило незабавно средства след решение на Министерския съвет. Поради тежките процедури на обществените поръчки и някои бюрократични проблеми се извърши само проектиране, но не се реализира реалното изграждането на проекта, обясни командирът на 68-а бригада бригаден генерал Явор Матеев.
Той си е поставил за задача въпросът да бъде решен и вече е започнал процесът на извършването на няколко стъпки с обществените поръчки. И да бъде изчистен целият този механизъм предварително, за да не се загубят пак средствата. Иначе категорично имаме уверението на министър-председателя, защото реално той пое инициативата предния път, че когато сме готови, обещаните пари ще ни бъдат отпуснати, за да реализираме този проект. Това е една от задачите, които стоят пред нас, допълни командирът на бригадата.
Заделени са средства за коренно подобряване на материалната база в основния район на формированието в Пловдив. В края на миналата и в началото на тази година вече е извършена цялостна подмяна на водопроводната мрежа. Поставили сме си за цел да решим и проблемите с отоплението. Като ремонтираме материалната база, обобщи бригаден генерал Матеев, ние подобряваме социалния статус на военнослужещите по време на работата им в казармата.


Източник:"Armymedia.bg'';АВТОР ЦОНЧО ДРАГАНСКИ

 

 

Бригаден генерал Явор Матеев: „Специални сили“ получават възможност да се доближат до утвърдени евроатлантически стандартиСнимка: Информационна агенция "Фокус"Бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили“, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: От днес 68-ма бригада „Специални сили“ е отделна основна част на Българската армия, непосредствено подчинена на началника на отбраната. С приетите в Закона за отбраната и въоръжените сили промени, бригадата е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, юридическо лице на бюджетна издръжка. Бригаден генерал Матеев, какво наложи тази промяна, обективни или субективни са причините?
Явор Матеев: Тази промяна назрява не от днес и вчера. Тя назрява от доста години. За нейното осъществяване работиха в рамките на повече от десетилетия много хора. Началникът на отбраната днес подчерта, че е било крайно належащо и тези промени са се случили и във връзка с изключително променящата се среда за сигурност през последните години. Така че причините са от различен характер.
Водещ: Да разбираме, че не става дума за чисто административен акт, а за реални промени в организационен план, така ли?
Явор Матеев: Разбира се. С тези промени категорично българските Специални сили получават възможност в своето организационно развитие да се доближат вече до утвърдени евроатлантически стандарти, стандарти на пакта, към който ние принадлежим, стандарти вече установени в световен мащаб. Това ще доведе, разбира се, до много по-добро планиране на бюджета, осигуряване, изключително подобряване на командването на управлението и най-вече до начина на използване на специалните сили, за повишаване на тяхната оперативна съвместимост и техните оперативни възможности.
Водещ: Преминаването на „Специални сили“ пряко на подчинение на началника на отбраната, означава ли че те ще изпълняват отделни задачи от Българската армия?
Явор Матеев: По принцип силите за специални операции, не само в България, а и в страните от Алианса, в много случаи се налага да изпълняват задачи и да провеждат операции преди задействането на останалите компоненти от армиите и въоръжените сили. Разбира се, при голяма част от случаите силите за специални операции, според ситуацията, ще участват и в рамките на съвместни операции, в които ще координират своите действия с останалите компоненти на въоръжените сили, командванията на трите вида въоръжени сили.
Водещ: Преструктурирането ще


даде ли възможност за по-бързи реакции и в кои случаи това ще бъде важно?
Явор Матеев: Принцип е в армиите от НАТО командирът на Специалните сили по линия на командването и управлението да има директна връзка и комуникация, да получава задачите си директно от най-висшия военен в страната. Това донякъде допълва и отговора на предния ви въпрос. Разбира се, чрез такава директна командна верига за управление и поставяне на задачи, силите за специални операции ще имат много по-добра възможност мигновено да отговарят на възникнали предизвикателства, да планират и провеждат операции. Това неминуемо ще повиши до голяма степен нашите възможности по изпълнение на редица задачи, свързани с неутрализиране на съвременните рискове и предизвикателства, които стоят пред страната и пред въоръжените сили. По този начин категорично, много по-добре ще могат да се изпълняват нашите задачи, свързани с Националния план за противодействие на тероризма, задачи свързани с недопускане на нелегално влизане на мигранти на територията на страната и т.н. Разбира се и много по-добре ние ще можем да си партнираме и да взаимодействаме, да работим заедно със специализираното формирование за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи. Примери като тези, смятам че са основателни и не може да не бъдат взимани предвид при взимането на едно такова решение.
Водещ: Разбираме, че тази промяна, на която станахме свидетели днес, е част от първия етап от организационното изграждане и развитие на силите за специални операции. Какво да очакваме при втория етап от промените?
Явор Матеев: Да, действително това е начало на първия етап от по-нататъшното организационно развитие на силите за специални операции. Това е само началото. Ние трябва в много кратки срокове, до края на тази година да приведем редица наши доктрини, стандарти, направления, регламентиращи документи, в съответствие с евроатлантическите изисквания, в съответствие със съвременните предизвикателства на един следващ етап, който по нашата програма, която има пълна подкрепа от командването на Алианса, ние предвиждаме всички сили и средства на Българската армия, които могат да носят определението „специални сили“, организационно да бъдат обединени в едно компонентно командване на специалните операции.
Водещ: Стана дума, че промените засягат и бюджетната издръжка на специалните сили. По-стабилни финансово ли ще се чувствате оттук нататък с тези промени?
Явор Матеев: В средата, в която живеем в момента, в икономическите реалности, няма как да кажем, че ще се чувстваме от днес категорично много по-финансово стабилно. Но при всички положения ние вече имаме отделна бюджетна програма, можем сами да планираме и разходваме по най-целесъобразния за нас начин, заделените ни финансови средства. Но нещо, което смятам, че е по-важно – подготовката ни, не само в рамките на бригадата, но съвместната ни подготовка с други формирования от Българската армия, които за в бъдеще, както вече говорихме, могат да бъдат част от общото командване на специалните сили, ще бъде много по-целенасочена, средствата ще се изразходват по-прецизно, по-икономично и по-целесъобразно. Което смятам, че също не е маловажно.
Водещ: Как оценявате мотивацията за работа на военнослужещите в 68-ма бригада „Специални сили“, в каква кондиция е бригадата?
Явор Матеев: Днес беше споменато от по-старши командири и началници, че те намират бригадата в отлична кондиция. Така че, смятам че тяхната оценка е обективна. Моите лични впечатления са, вие знаете за тези промени се говори от миналата година, вече бяха извършени редица дейности, които значително подобриха организационния живот в бригадата, и възможностите за действие на формированията. С тази историческа промяна в организационното изграждане и развитие аз категорично виждам, че всички мъже и жени от специалните сили гледат много по-ведро на настоящето и с по-голям оптимизъм в бъдещето.
Водещ: Т.е. да очакваме, че мотивацията тепърва ще се засилва?
Явор Матеев: Разбира се, това е така, но мотивацията ще се повишава не само при нас, а и в Българската армия като цяло. Естествено, необходими са дългоочакваните промени, промени от гледна точка на подобряване на социалния статус. Най-вече превръщането на войнишката професия в конкурентоспособна на пазара на труда в България. Смятам, че това е нещо, което трябва да се случи, за да тръгне напред мотивацията в цялата Българска армия.

Нов етап в развитието на българските Специални сили

Днес с тържествена церемония бе отбелязано обособяването на 68-ма бригада "Специални сили" като отделен елемент от Българската армия, непосредствено подчинена на Началника на отбраната. На ритуала в района на бригадата в гр. Пловдив присъстваха заместник-министърът на отбраната Стефан Петров, И.Д. началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, командирът на сухопътните войски, представители на ръководството на Министерството на отбраната, командири на военни формирования от Българската армия, председателят на общинския съвет, представители на местната и държавна власт на гр. Пловдив, стопански ръководители и бивши командири и ветерани от Специалните сили, представители на медиите.
В емоционална реч командирът на бригадата бригаден генерал Явор Матеев почерта важността на събитието, проследи трудностите по пътя до достигане на този важен етап на развитието на българските Специални сили, които от днес ще действат по единните стандарти на НАТО * . Генерал Матеев благодари на последните двама министри и двама началници на отбраната, на командира на Сухопътните сили и на всички, които са допринесли до обособяване на бригадата като отделен елемент от Българската армия.Особено емоционален момент бе присъствието на заместник-министъра на отбраната Стефан Петров, който е бил ръководител на работната група по изработване на концепцията и процедурите за развитието на Специалните сили.

С приетите от Народното събрание промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, бригада „Специални сили“ е изведена като самостоятелен основен елемент на Българската армия, непосредствено подчинен на Началника на отбраната и юридическо лице на бюджетна издръжка. Тази значима стъпка в организационното развитие и изграждане на българските специални сили ще доведе до по-доброто им планиране, осигуряване, командване и управление, както и до използването им по предназначение, повишаване на тяхната оперативна съвместимост и оперативни възможности.

С приветствени слова към личния състав на бригадата се обърнаха командирът на сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, вицеадмирал Емил Ефтимови заместник-министърът на отбраната Стефан Петров.

Тържествената церемония продължи с отслужен молебен за здраве, успехи и просперитет на Специалните сили от Пловдивския митрополит Николай и свещеници от Пловдивската света митрополия.

Ритуалът завърши с тържествен марш на личния състав от 68-а бригада „Специални сили”, който от днес поема още по-големи отговорности по осигуряване националната сигурност пред лицето на новите предизвикателства и заплахи в световен мащаб. предизвикателства и заплахи в световен мащаб.

предизвикателства и заплахи в световен мащаб.

68-а бригада „Специални сили“ – пряко подчинена на началника на отбрана

Цончо Йотов

След приетите промени в ЗОВС и обнародването им в Държавен вестник, от 13 декември 68-а бригада „Специални сили“ вече е пряко подчинена на началника на отбраната. Очаква се да бъде финализиран процесът по преподчиняването във всичките му аспекти със съответната организационна заповед.
Какви ще бъдат някои от промените? Съгласно чл. 60 Българската армия вече се състои от, първо – Съвместно командване на силите (СКС), второ – три вида въоръжени сили (СВ, ВВС и ВМС), и трето – бригада „Специални сили“. Специалните сили вече са отделен основен елемент от Българската армия и въоръжените сили. Веригата за командване и управление на Специалните сили ще се доближи максимално до това, което е установено в световен мащаб, т.е. пряка връзка между най-висшия военен в страната и командира на Специалните сили. Съгласно чл. 60д, СКС, СВ, ВВС, ВМС и бригадата „Специални сили“ са юридически лица на бюджетна издръжка. И така, от 1 януари Специалните сили ще разполагат с отделна бюджетна програма и ще бъдат разпоредители с финансови средства от втора степен. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-6-364287-68-a-brigada-Specialni-sili-pryako-podchinena-na-nachalnika-na-otbranata.html#sthash.ZnK6zLaU.dpuf

                     ДО ОФИЦЕРИТЕ, СЕРЖАНТИТЕ И ВОЙНИЦИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БА

 ДО ВЕТЕРАНИТЕ И ВОЕННИТЕ ПАРАШУТИСТИ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА

ДО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ПАРАШУТИЗЪМ

                   ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС                

     Уважаеми господа офицери, сержанти и войници от Специалните сили на БА,

            Уважаеми ветерани и военни парашутисти от запаса и резерва,

            Уважаеми представители на българския спортен парашутизъм,

         Управителният съвет на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” има честта и удоволствието, най-сърдечно да Ви поздравяви по случай 18-ти октомври – „Ден на парашутиста от БА”.        

            На тази дата преди 72 години Първото парашутно поделение в Българската армия - Парашутната дружина получи бойното си кръщение, като участва за първи път в реални бойни действия срещу силно укрепената немска позиция на хребета Стражин, с което беше положено началото на бойното използване на парашутните поделения в БА. Успешно изпълнената бойна задача е постигната с цената на 33-ма убити и 65 ранени. С учатието си в двете фази на Втората световна война Дружината записа славни и незабравими страници във военната история на България, с които ние техните наследници заслужено се гордеем. 59 загинали и 151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот – това е тъжната равносметка от участието на Дружината във войната.

            На тази дата, НИЕ - ПРАШУТИСТИТЕ почитаме и паметта на 18-те загинали парашутисти при изпълнение на войнския си дълг в мирно време, тренировъчни парашутни скокове и спортни състезания на спортистите парашутисти, както и на четеримата войни - парашутисти загинали в мироопазващи и мироналагащи операции зад граница.

            Затова и този ден се празнува под наслов „НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН, НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО – ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ! ПАРАШУТИСТИ ПОМНЕТЕ - ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ!” и НИЕ отново скланяме глави и отдаваме заслужена почит пред подвизите, героизма и постиженията на българските парашутисти.

            За тези 72 години наследниците на Парашутната дружина парашутните поделения на БА, доказаха, че имат своето важно място и роля в съвременните бойни действия. С високия си професионализъм, настоящите войни-парашутисти, ветераните и парашутистите от запаса и резерва на Специалните сили на БА със силно развитото си чувство за дълг и отговорност, и днес, с любов, жар и дръзновение отстояват миналото, настоящето и бъдещето на парашутните поделения и със своята готовност за саможертва в името на защитата на Отечеството – Република България, за което заслужават голяма признателност и уважение. Постигнатите през годините резултати и успехи са основание за самочувствие и заслужен авторитет.

            Високият професионализъм и спортно майсторство на българския спортен парашутизъм през тези 72 години също заслужават голяма признателност и уважение, за поставените рекорди и завоюваните редица призови места, медали и купи на Републикански, Европейски и Световни първенства.

            В този празничен ден, приемете най – искрените пожелания от Управителния съвет на Сдружението, преди всичко за крепко здраве, благополучие, семейно щастие, сили и енергия за издигане на престижа на Българските парашутисти у нас и в чужбина.

ЧЕСТИТ     ПРАЗНИК !

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

О.З. ПОЛК. СИРМО СИРМОВ

 

 

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ ,,СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ,,

4000 Пловдив, ул. „Гладстон" - 1

 

ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                       НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                       ГОСПОДИН КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ”

                                                    

         ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 5 от 2014г., обнародван в ДВ бр. 8 от 2014г., изменен и допълнен в ДВ бр. 37 от 2015г., изменен в ДВ бр. 64 от 2015г., ДВ бр. 9 от 2016г., изменен с Решение № 8959/18.07.2016г. на ВАС на Р. България, и бр. 11 на ДВ от 2017г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

                Сдружение „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАРАШУТИСТИ” беше учредено през 2009 година с решение № 397 от 10.12.2009 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), който вписа в регистъра за юридически лица с нестопанска цел при ПОС новоучреденото Сдружение.

            Съгласно Удостоверение 032/24.03.2010г. на Министерството на правосъдието на основание чл.45, ал.3 от ЗЮЛНЦ, Сдружението е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност под № 20100324032 за: организиране и осъществяване на дейности допринасящи за развитието на теорията и практиката в областта на сигурността на страната; защита на своите професионални и социални интереси; и развитие и утвьрждаване на гражданското общество.

            Съгласно чл.3(1) от устава ни Сдружението е автономна, неправителствена, неполитическа, доброволна, военно – патриотична организация.

                Едни от основните цели на Сдружението съгласно неговия Устав са:     1.Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на Сдружението, на основата на Европейската социална харта и всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции, местните органи за самоуправление и неправителствени организации и сдружения;

            2.Съдействие за професионалната реализация на българските младежи в структурите на парашутните поделения на МО чрез:

             -провеждане обучение на младежи по военно – приложни дисциплини, с цел формиране в тях на високи морално – психически и физически качества;

         -пропагандиране сред българските младежи на достиженията, бойното майсторство и високия дух на парашутистите и способстване за формирането в тях на желание за професионална реализация в структурите на парашутните поделения на МО;

         -съдействие за гражданското и патриотичното възпитание на подрастващото поколение чрез стимулиране на неговото физическо, психическо и интелектуално усъвършенстване чрез провеждане на прояви като: турнири; прегледи; състезания по военно – приложни дисциплини; посещения в парашутни поделения на МО за наблюдаване демонстрации на специални тактики, въоръжение, бойна техника и снаряжение с цел популяризиране на парашутизма в България.

            Именно в изпълнение на основните си цели след като се запозна с Проекта за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната (МО) Управителният съвет (УС) на Сдружението на свое заседание проведено на 19.07.2017г. реши да изложи пред Вас Предложението си относно Проекта за изменение с основен акцент на промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            УС на Сдружението счита, че предоставянето на ръководството, планирането и развитието на Специалните сили на дирекция „Операции и подготовка” на МО е нецелесъобразно по следните причини:

         1.Това е в противоречие с чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на началника на отбраната.       

            2.Поставянето на управленската структура на Специалните сили под ръководството на дирекция „Операции и подготовка” ще наруши основния принцип на командната верига във Въоръжените сили.

         3.Предвид необходимостта от изпълнение на поставените им задачи в екстремални условия, в реално време, при огромен риск, ще се наруши едно от основните изисквания на особения статут на тези сили, свързан със специфичната им дейност - участие на строго ограничен (определен) кръг от длъжностни лица и гъвкавост при планирането и провеждането на Специални операции (които представляват комплекс от мероприятия съгласувани по място и време на действие и се провеждат по единен план, с детайлно планиране и важни последици за вътрешно и външно-политическата обстановка в страната и в чужбина с цел неутрализиране на заплахи за националната сигурност).

            4.В основната част от страните – членки на НАТО структурата за управление на Специалните им сили е напълно самостоятелна и независима, пряко подчинена на Началника на отбраната (на ГЩ) или Министъра на отбраната.

5.Получава се следния куриоз – бригадата Специални сили е пряко подчинена на Началника на отбраната (на когото командирът на бригадата докладва ежедневно), а структурата за управление ще е подчинена на Дирекция „Операции и подготовка” МО, което затруднява (удължава) процеса на управление, а управленската структура ще е изолирана от бригадата (няма да знае нищо за случващото се в нея).

6.Правилникът е нормативен акт, който се издава с цел детайлизиране на правилното (цялостното) прилагане на закон в неговата цялост, а не да съдейства за това да не се прилага изцяло (да се изменя) нормативен акт приет от законодателния орган.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА,

            С цел точното и правилно прилагане на чл. 60в, ал. 3 от ЗОВС на Р. България, съгласно който Специалните сили на МО са поставени от законодателя в непосредствено подчинение на Началника на отбраната Ви предлагаме:

            1. Да бъде извършена промяна на т. 20 от чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която се предвижда - Дирекция „Операции и подготовка” да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            2. Да се запише нова точка 20 в чл.35 на Устройствения правилник на МО, съгласно която да се предвиди създаване на самостоятелна структура за управление на Специалните сили в Щаба по отбраната, която да организира планирането, координирането на развитието на способностите на Специалните сили и тяхното използване.

            Искрено се надяваме, че направените от нас предложения ще бъдат взети предвид, с което ще се избегне създалото се противоречие за което предварително Ви благодарим.

            Адрес и телефон за връзка и допълнителна информация: Председател на УС на Сдружение „Съюз на българските парашутисти” (СБП) – о.з. полк Сирмо Петров Сирмов, бул. „Цариградско шосе” – 38, ап.24, обл. Пловдив, П.К. 4019 гр. Пловдив. GSM 0888383578

 

19.07.2017г.                                               С УВАЖЕНИЕ:

ГР.ПЛОВДИВ                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                   О.З ПОЛК.                           (СИРМО СИРМОВ)

 

 

СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕТЕ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ!

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също.

МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА ОТ УС НА СЪЮЗА НА БЪЛГ. ПАРАШУТИСТИ ДО ДЪРЖ. ИНСТИТУЦИИ ОТНОСНО: "Отмяна на ограничението на максималния размерна пенсиите от 01.01.2019г. за всички пенсионери в Р. България”

       УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН.ЖО ……,

          Във връзка с предстоящото премахване на ограничението на максималния размер на пенсиите от 01.01.2019г. само за хората пенсионирали се след тази дата в Управителния съвет (УС) на Съюза на българските парашутисти (СБП) постъпиха редица писма и бяха проведени множество телефонни разговори с наши членове с молба за защита на интересите им.

Това наложи на основание Чл. 16, т.6 от устава на сдружението „Осигуряване необходимата защита на човешките права и основни свободи на членовете на сдружението, на основата на Европейската Социална Харта и Всеобщата Декларация за правата на човека, при тяхното нарушаване, чрез съдействие пред държавните институции……” УС на съюза да вземе решение и да напишем това обобщено МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА до Вас.

Мотивите и съображенията ни за това искане са следните:

          1.Военните парашутисти от БА са доказали безспорно през годините, че са истински български патриоти, родолюбци и безпределно предани на Родината си български войни, записали славни и незабравими страници във военната история на България.

        151 ранени от които 22 остават инвалиди за цял живот и 59 загинали - това е тъжната равносметка от участието на Парашутната дружина в двете фази на Втората световна война.

       На по-късен етап по време на блоковото противопоставяне техните наследници – подразделение парашутисти от БА са изпълнявали със същата последователност изключително рисковите си задачи по защитата на Отечеството.

              След демократичните промени в България, военнослужещи - парашутисти от Специалните сили на БА вземаха активно участие в състава на всички контингенти (в бойните действия срещу Международния тероризъм), в „Операцията за стабилизиране и  следвоенно възстановяване на Ирак”, както и в състава на силите за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ.Поставените задачи в Ирак са изпълнени с цената на четири свидни жертви и пет тежко ранени.

      Парашутистите дадоха и дават и в момента своя принос в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, с което допринасят за повишаване на авторитета и доверието към Българската армия.

       Значителен е и приносът на Специалните сили на БА през последните години в подпомагане охраната на южната ни граница и съдействие на органите на МВР в борбата с престъпността и тероризма.

         През годините при провеждане на ежедневния учебен процес, при изпълнение на войнския си дълг и сложни бойни, дневни и нощни парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност, гора, планина и вода (море) в мирно време, парашутистите също дадоха свидни жертви около 15 млади момчета.

          Затова според нас Българските военни парашутисти от своето създаване до ден днешен, като елитен род войски със своята готовност за саможертва, излагайки на постоянен риск живота си в името на защитата на целостта и независимостта на Отечеството – Република България, заслужават голяма признателност и уважение.

       2. Ние Българските парашутисти сме се-посветили се на една от най-престижните мъжки професии, рискували живота си, готвейки се в екстремални условия за защита на Родината в условия близки до реалните, затова всяка грешка е водила до непоправими последствия.

       Полагали сме клетва пред народа да защитаваме Родината си и никога не сме изпълнявали парашутни скокове, рискувайки живота си със снимка в джоба на Тодор Живков, Царя или, който и да е друг управлявал държавата ни.

Всички поколения военни парашутисти са били и продължават да са войни на честта, безпределно предани на Отечеството, за това и Нашето символ верую винаги е било „За отечеството – славата, за нас честта”.

           Парашутизмът е изключително рискова, опасна и сложна военна специалност. Специфичните задачи и необходимостта от непрекъсната готовност за участие в целия спектър от мисии на Специалните сили на НАТО и в частност на БА, които им предстои да изпълняват, за разлика от останалите родове войска изискват да се усвояват и владеят множество военни специалности.

          Парашутът е капризно летателно средство, изискващо притежаването и поддържането на редица специфични качества. Парашутния скок е върхово психическо и физическо натоварване, а бойните парашутни скокове с въоръжение и снаряжение на непозната местност изпълнявани при дневни и нощни условия се отличават с допълнителен риск и натоварване. Онези от нас, които заемаха възлови управленски длъжности в Специалните сили, бяха подложени на допълнително натоварване от носенето на отговорност за живота на подчинените при: разписването на паспортите на скатаните парашутни системи; организирането, ръководството на парашутните скокове; планирането и ръководството на ежедневния учебен процес и ученията.

       3. Ние, Българските парашутисти сме горди хора и не просим дребни грошове, но и не приемаме да бъдем лишавани от законно придобитата си пенсия, придобита не с лъжи и измами, а с постоянно, дългогодишно пенсионно осигуряване;

           4. Приехме с разбиране Ограничаването на максималния размер на пенсиите и неговото обвързване с максималния осигурителен доход, въведено от 01. 01. 2000г., с приемането на Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Трудностите на прехода, тежкото социално-икономическо състояние на страната, както и стартиралата дълбока реформа на пенсионната система, която беше пред колабс, налагаше търпение и приемане на всички последвали решения.

Днес обстановката в страната ни обаче е коренно различна. Преходът завърши. България е демократична и правова държава, в която върховенството на закона е основен принцип на държавно устройство и управление. През последните години стопанското развитие на страната ни е устойчивото и бележи постоянен ръст в развитието си;

5.Наложеният таван на пенсиите демотивира значителна част от човешките ресурси като цяло в Сектора за сигурност. Големият некомплект от личен състав е в резултат на спадане престижа на професията и въобще на привлекателността на работата в структурите на Сектора за сигурност. Таванът на пенсиите като цяло е израз на отношение, уважение и признателност на държавата и обществото към труда на хората от тези звена.А, в частност в парашутните поделения на БА това доведе до масово, ранно напускане (пенсиониране) на офицерите и сержантите от парашутните поделения на БА, за които са изразходвани много средства за обучение и подготовка само защото не виждат смисъл от кариерно развитие и продължаване на службата си (поемане на по-тежки отговорности), след като няма да получават целия размер на законно придобитата си пенсия.

6.Според нас не е редно на хора, чийто трудова дейност е била съпроводена с голямо физическо и психическо натоварване и с риск за техния живот и здраве да не се вдигне тавана на пенсиите. Тези достойни граждани на Родината ни като пенсионери понасят незаслужено последствията от своята напрегната и изпълнена с предизвикателства трудова дейност. Мнозина от тях не дочакаха падането на тавана на пенсиите и си заминаха. По- голямата част от живите страдат от сериозни заболявания и се нуждаят от средства за скъпоструващи лекарства и лечение. Затова, тези граждани са в правото си, след толкова години чакане, да получат законно определените им по силата на Чл. 70 от КСО пенсии, които са адекватни на осигурителния им принос в пенсионната система;

7. Като се присъединяваме се към искането за отпадане тавана на пенсиите за всички пенсионери, ние също не желаем да се прокарват разделителни линии в българското общество и да се предизвикат противопоставяне и конфронтация в пенсионерските редове. Не отричаме солидарността, но считаме, че тя следва да се разглежда в единство с принципите за законност и справедливост. Затова и се обявяваме против дискриминацията на една част от българския народ. Наложеният таван на пенсиите засяга незаслужено пряко социално- икономическите права и законните интереси на част от българските граждани. Той нанася икономически вреди и влияе негативно на тяхната чест и достойнство;

8. Без да оспорваме Решение №21/15. 07.1998 г. на Конституционния съд и Решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 25. 10. 2011 г., и ние се присъединяваме към твърденията на останалите категории потърпевши пенсионери, че при вземане на цитираните решения не са отчетени всички факти и обстоятелства свързани с разглеждания проблем. Анализът на противоправността на наложеното ограничение на максималния размер на пенсиите показва, че са нарушени чл.4, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 на Конституцията на Р. България. Нарушени са и отделни разпоредби на Закона за нормативните актове, Закона за данъците върху доходите на физически лица, Кодекса за социално осигуряване, а също и редица решения на Конституционния съд.

9. Твърдо заставаме в подкрепа на всички потърпевши пенсионери в Р. България срещу неубедителните Аргументите за подобно решение, което е противоконституционно. Голямата част от дългогодишните пенсионери са на пределна възраст. Те няма за кога да чакат да им дойде реда, за да си получат законно определената им пенсия. Затова правилното държавническо решение е, от 01. 01. 2019 г. да бъде решено да падне тавана за всички пенсионери. А и засегнатите от тавана, са под 2% от български пенсионери.

          УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ЖО........,

        Като подкрепяме справедливите искания на нашите членове и симпатизанти с наложен таван на пенсиите, се обръщаме към Вас с това МОТИВИРАНО ИСКАНЕ/МОЛБА да внесете предложение в Министерския съвет за отпадане на Параграф 6 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, като от 01. 01. 2019 г. се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите на всички пенсионери, независимо от това кога са се пенсионирали.

            С този акт ще се възстанови: спазването на разпоредбите на Конституцията на Р. България; Решенията на Европейския съд за правата на човека и ще се възстанови справедливостта; ще се отхвърли несправедливата и дискриминационна идея, от 01. 01. 2019 г. да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите, само пенсиониралите се след тази дата. С този акт ще се отстрани една неправда и в частност ще се стимулират действащите военни парашутисти от Специалните сили на БА за кариерно развитие и ще се прекрати с ранното напускане на редиците им чрез пенсиониране, поради липсата на логика да се трудиш в екстремални условия с риск за живота и да се осигуряваш, след като няма да получаваш пълния обем на придобита пенсия.

            Надяваме се, че молбата ни ще бъде изпълнена, за което предварително Ви благодарим.

Телефон и адрес за обратна връзка и допълнителна информация: 4019 гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе”-38, ет.6, ап. 24, Сирмо Петров Сирмов, GSM 0888383578

18.03.2018г.                                                         С УВАЖЕНИЕ:                                                                 

ГР. ПЛОВДИВ                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ                                                                                                                       НА СДРУЖЕНИЕ „СБП”

                                                                    О.Р. ПОЛК.                   (СИРМО СИРМОВ)

                                                                     

Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf
Има български политици, ако могат да се нарекат български, които са извършили много по-страшни престъпления от обичайните кражби.

Има политици, които един ден историята ще осъди като национални предатели.

Представяме ви един текст на Евгени Генов, посветен на погрома над българската армия. Статията е публикувана във вестник Преса, печатно издание, брой 99 (805 от 11 април 2014), под заглавие„Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Текстът е със съкращения:

Преди четвърт век, когато се случиха политическите събития, разтърсили Европа и света, България имаше сравнително мощна, дисциплинирана, добре подготвена и въоръжена войска.Та според тогавашните военни концепции на Варшавския договор, в който членувахме, армията ни трябваше да издържи до 5 денонощия на агресия от юг, докато у нас дебаркират и се развърнат войските на Одеския военен окръг. Тогава ние имахме 2200 танка, близо 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи, калибър над 100 мм, и 120 бойни и спомагателни кораби. Бяхме силни и в авиационно отношение. В края на 80-те години на миналия век ВВС бяха въоръжени с около 230 бойни самолета. Въобще армията ни беше пригодена и боеготова да води класическа война, за да защити територията на страната – каквото е основното й предназначение.
image
След промените схващанията за развитието на войските се промениха значително. Голяма армия вече не е синоним на силна. Политиците ни прегърнаха рефрена „малка модерна армия“ и започнаха да режат военния бюджет и числеността. Вярно е, че всички държави на Балканите започнаха да свиват войските си, но ние се престарахме най-много. Сега само Македония и Албания в региона са с по-малки армии от нас.

Военната наука казва, че когато намаляваш числеността на армията, не трябва да пипаш високоточни оръжия и ефективни системи, които са сдържащ фактор. Защото с отбранителните си способности те може да заместят цели дивизии и полкове. Но ние постъпихме точно обратното. България под външен натиск наряза най-страшните си оръжия – ракетите. Ние имахме ракетни системи без аналог. Унищожихме 24 пускови установки и 72 ракети „Скъд“ с боен радиус 300 км.

otr-23-ss-23-on-tel-e1353011331625.jpg?w=300&h=222

Нарязахме и най-модерните си ракети СС-23 с далекобойност 400 км – 8 пускови установки и 24 ракети за тях. СС-23 бяха страшилище. Това е ракета, която не може да бъде прихваната, защото в последния момент от траекторията си променя посоката. Тя носи и касетъчни бойни заряди. Във въздуха те се разпръскват, между тях има и лъжливи и отклоняват евентуална ракета прехващач. Така ядреният заряд става неоткриваем. Иска ми се задължително да уточня, че имахме изградени складове за ядрени боеприпаси, но никога в тях не са се съхранявали такива заряди. Плановете бяха в случай на война руснаците да ни ги доставят по въздух до 24 часа след вземане на политическо решение на най-високо равнище във Варшавския договор за употребата им. Не е тайна и че целите на нашите ракети бяха обекти в Истанбул, Босфора и Анкара. Сега ясно ли е какво ефективно сдържащо оръжие бяха те. Всеки би се замислил дали да нападне държава, която ги притежава, защото знае колко страшен ще е ответният удар. Освен това поддържането им е много икономично – те не искат нито хляб, нито вода, образно казано. Лежат си спокойно в хангарите и чакат своя час. От тази гледна точка да имаш една ракетна бригада е много по-изгодно, отколкото издръжката на една пехотна дивизия.

Генерали са ми казвали, че ако не бяхме ги унищожили, нямаше да ни приемат в НАТО. Но и политиците просто не се пребориха, за да ги оставим. Първо един цивилен военен министър от зората на демокрацията наруши сключения договор с руснаците при покупката на ракетите – в него имаше клауза, че не можем да ги показваме, продаваме и допускаме до тях представители на трети страни. А той пусна до тях американски експерти, които буквално се катереха по ракетите, снимаха и сверяваха номерата им. Когато беше външен министър в царското правителство, Соломон Паси отиде в САЩ и заяви, че България ще нареже ракетите си.

Изрази позиция, без да я съгласува в правителството, дори и Симеон Сакскобургготски остана изненадан от думите му. Николай Свинаров е единственият досега военен министър, който изкара пълен мандат. Но това се случи, защото по негово време се разделихме с най-добрите си оръжия. Нямам обяснение защо трябваше да го правим, след като би следвало алиансът да има интерес да приема държави с боеспособни армии. Специалисти смятат, че САЩ ни натиснаха да махнем ракетите си под давление на Турция. Турски генерали са признавали, че ги е било много страх от българските СС-23. Запознати твърдят, че за САЩ може да сме много важни съюзници, но за тях Турция е стратегически. Все пак в интерес на истината трябва да признаем, че нашите генерали настояха американците да ни компенсират за нарязаните ракети. Те поискаха нови, по-мощни реактивни артилерийски системи за залпов огън и ескадрила нови изтребители. Не се случи нито едното, нито другото. В момента най-далекобойната ни артилерия бие на 21 км, а евентуална компенсация би позволила тя да се увеличи на 150 км. Освен това имаше идея установките за ракетите „Скъд“ да бъдат преоборудвани в пожарни, тъй като влекачите им са много мощни и високопроходими. А самата ракета служи за идеален резервоар, който побира 40 т вода. Въобще идеално средство за горски пожари. Когато от българската делегация казаха за тази идея на американския представител, той поклати отрицателно глава и направи категоричен и характерен жест с ръка, който означаваше: „Искам ги нарязани и намачкани.“

ВВС имаше уникален изтребител прехващач с променлива геометрия на крилата – МиГ-23. Той бе снет от въоръжение.

mig-23.jpg

Мотивът бе, че харчи доста керосин, което е вярно. Но ми се струва, че по-вярна е другата причина – борбата с него е много трудна и западните пилоти са се бояли да влязат на двубой с него. Ненапразно са му казвали „лисицата“, защото е неоткриваем за противниковите радари. Ние имахме и три изтребителя Миг-25 разузнавателен вариант, базирани в Добрич. Те следяха Гърция и Турция, и 6-и американски флот в Средиземно море. Интересното е, че турските радари на Босфора въобще не можеха да ги засичат, нито пък да ги обстрелят със зенитни ракети от земята. Тези самолети летяха на над 21 000 м и следяха абсолютно всичко. Те имат станция на борда, която щом индикира, че самолетът е открит от радар на земята, веднага го забива и екранът му побелява – просто го прави сляп. След 1989 г. се оказа, че поддръжката на МиГ-25 е много скъпа, и ги върнахме на Русия. В замяна на това пък получихме пет изтребителя МиГ-23 МЛД, последна модификация, воювали в Афганистан, които в някои отношения превъзхождаха сегашните МиГ-29.

pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384

Депутатите от миналия парламент гласуваха за Бялата книга за отбраната. С нея тогава управляващата партия ГЕРБ се гордее особено. На 29 декември 2010 г. кабинетът на Бойко Борисов прие постановление, което закова днешните основни параметри на войската ни. Численост – 26 000 души, танкове – 80, бойни бронирани машини – 280, артилерийски системи , калибър над 100 мм – 96 бр., бойни самолети – 16, бойни вертолети – 6, бойни кораби – 6 . Освен това за пръв път в историята на войската ни през мандата на миналия кабинет МВР получи по-висок бюджет от армията.

Тогавашният военен министър Николай Младенов ми отговори така на въпрос защо се е случило така: „ти на кой свят живееш. Знаеш ли сега какви са приоритетите?“ Ами приоритетите са такива, че свихме армията като шагренова кожа, направихме я малка, но въоръжена със старите системи от 80-те години.

А за да се превъоръжи, не трябват пари, нужни са страшно много пари. Защо в Полша, след като я приеха в НАТО, избухна скандал. Защото се разбра, че за да превъоръжат изцяло армията си със западни оръжия, са нужни 50 млрд. долара. А ние средно на година заделяме за капиталови разходи около 50 млн. лв. Но те са за всичко – ремонти, поддръжка и нови оръжия. Как да стигнат, като такива са възможностите на военния бюджет.

В момента бойната мощ на армията ни се гради от съветските оръжия. За да преоборудваме само една бойна батальонна група в пехотата, са необходими 500 млн. лв. А трябва по план да имаме шест такива групи. Ето за какво иде реч. Във ВВС от 15 самолета МиГ-29 изправни са малко повече от половината. Единствените нови системи, купени за армейската авиация, са новите вертолети „Кугар“ и самолетите „Спартан“. Общо за тях са дадени близо 700 млн. лв. Но това са пари, хвърлени за техника, която не носи нови бойни способности, а само транспортни – да се превозят от точка А до точка Б войски, хора или товари. За да станат ВВС мощна сила, е нужен нов изтребител. За флота пък бяха купени 3 белгийски фрегати и един минен ловец – всичките втора ръка – общо за 77 млн. евро. Сделката е изгодна, защото нов кораб от този клас стига до 300 млн. евро в зависимост от модификацията и оръжията, с които е наситен. Бедата е, че фрегатите нямат ракети, защото няма пари. Те бяха въоръжени с френските „Екзосет“, чийто ресурс изтече и фирмата, която ги поддържаше, отказа да прави това. А една нова противокорабна ракета струва близо 3,5 млн. долара.

Като теглим накрая чертата, какво излиза? Ако иска да има армия, държавата трябва да дава пари. И не можем да я свиваме вечно. Защото има санитарен миниум, под който войската не бива да се свива, тъй като ще се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. Един бивш шеф на Генщаба твърдеше че за нас този минимум е 45 000 души. Дали е така – не е известно. Преди години с цел икономии чехите решиха, че нямат нужда от изтребителна авиация, защото са в центъра на Европа, граничат със съюзници, и почти я закриха. По-късно осъзнаха грешката си и я вдигнаха на крака, но трябваше да плащат скъпо.

Отбраната понесе удари

В годините на прехода отбраната бе сферата от обществения живот, която понесе най-големи удари. Парите за армията никога не стигаха с оправданието, че трябват левчета за здравеопазване и образование. И да махнем войската, парите за социални разходи пак ще са кът.

Резултатът е, че армията ни вече е малка, но не е модерна – тоест изпълнили сме плана 50%. Ще призная, че винаги ме дразнят сентенции от рода на „войската ни не може да напълни и един стадион“.

Това вече не е критерий за отбранителни способности. И пет стадиона да напълни, ако не е въоръжена със съвременни високотехнологични системи, няма да успее да защити държавата, когато се наложи. Защото вече никой не смята да напада с дивизии и полкове, както едно време. А и сега е по-лесно да подчиниш една държава икономически, вместо да пращаш войски да я завладяват. Ненапразно казват, че там, където навремето не успяха да стъпят германските танкове, сега минават мерцедеси и беемвета.

Как мисли бизнесът, каква е логиката на военните

Преди да ни приемат в алианса, във войската през годините след 10 ноември обаче се случиха доста важни неща. Те трябва да се знаят, защото имат отношение към днешното състояние на отбраната ни. В навечерието на сакралната дата армията ни бе 108 000 души. Като по времето на социализма най-голямата й численост е достигала 156 000 души.

Армията по принцип е функция от два фактора – икономическото състояние на страната и наличието на външни заплахи, които може да прераснат в агресия. Политиците, а не генералите, решават каква войска да има държавата.

Който и военен да попитате, винаги ще каже, че трябва да имаме голяма армия. Но страната може да си позволи да има толкова войници, колкото може да изхрани. След като падна Желязната завеса, родните политици прецениха, че вече нямаме врагове, заобиколени сме от приятели и на хоризонта не се задава война. А времевият хоризонт според стратегията за национална сигурност, ако четем между редовете, са близките 10-15 години. За след това никой не ни гарантира. Както и не гарантира, че НАТО ще съществува вечно, защото историята, поне засега, не помни вечни съюзи. Та логиката на родния политически и бизнес елит е следната: защо да даваме пари за нещо, което може да се наложи да влезе в действие, а може и да не се наложи.

Докато логиката на военния, който цял живот е учен да мисли единствено държавнически и национално отговорно, е: може да се наложи веднъж да ни потрябва армията, но ако я нямаме, става страшно за държавата, защото след това има риск и нея да я няма. В световната история има достатъчно красноречиви примери за това. В родната – също. - See more at: http://www.pan.bg/view_article-49-331344-STRAShNATA-ISTINA-ZA-BYLGARIYA-KOYATO-NIKOGA-NYAMA-DA-ChUETE-PO-TELEVIZIITE.html#sthash.cbJbB11Z.dpuf

Да оцелееш в Арктика: дрехите и храната на руските военни в Далечния север

Миналата година руските военни проведоха няколко мащабни учения в Арктика, за да се провери готовността им за бойни действия в условията на Далечния север.
Лятото в Арктика трае само няколко седмици годишно, а през останалото време вали дъжд или сняг. Най-важното обаче е, че навън винаги е студено, дори и да грее слънце.
Най-интересните и драматични епизоди от миналогодишните маневри се случиха по време на рейда на десантчиците на Северния полюс. Той бе планиран за април, когато в Арктика духа суров северен вятър, а виелиците са толкова ужасни, че човек не може да измине и километър в заснежената шир. Все пак, ако ситуацията се изостри, десантчиците трябва да са готови да бъдат прехвърлени, включително и в Арктика, и без подготовка да пристъпят към изпълнение на бойните си задачи. Именно този елемент се отработи и в рамките на учението.
За първи път в историята на Въздушно-десантните войски десантчиците се приземиха на плаващ леден къс в района на Северния полюс без специална подготовка. Това се случи без предварително разузнаване на мястото на кацане и района, а на площадката не беше доставено никакво оборудване. Всичко необходимо военните носеха върху себе си.
Десантчиците стигнаха до полюса, но специалистите от Министерството на отбраната не можаха да ги евакуират оттам – в района на ученията времето рязко се влоши и 150 военнослужещи се оказаха в капан – върху парче леден къс близо до Северния полюс.
Нова екипировка за Севера
Между другото, случилото се не предизвика особена тревога у военното ведомство. Военните и офицерите бяха облечени в специални арктически екипи. В раниците си те носеха висококалорийна храна, както и най-модерното животоподдържащо оборудване за работа в екстремни условия.
Както обясниха от Министерството на отбраната, новата екипировка на военните от ВДВ им позволява да работят при ниски температури. Тя ги пази, дори и ако паднат в ледените води:
"Наборът на специалните арктически военни униформи включва 13 предмета. Целта им е да пазят военнослужещите от продължителното въздействие на студа, от пронизващите ветрове, дъждове и трупащия сняг. Друга особеност на екипировката е, че тя е много ергономична. Това позволява на военните да носят специални арктически бронежилетки и да могат свободно да използват оръжие", каза пред "Руски дневник" професорът от Академията за военни науки Вадим Козюлин.
Камуфлажната разцветка на екипировката се отличава от традиционните руски полеви униформи. Арктическите костюми са на сиви, зеленикави и черни точки, имитиращи полярен еленов мъх. В тази униформа войникът е незабележим сред скалите и камъните и се слива добре със заснежените хълмове.
Униформата позволява да се адаптира към всякакви атмосферни условия. "Трислойното термобельо пази от студа. Ако пък времето стане топло, военните могат да сменят якето с полар или жилетка", допълва експертът.
Освен традиционните "съветски" шапки-ушанки, десантчиците могат да си сложат и специална шлем-маска. Тя прилича на "балаклава", но за разлика от нея има топлообменни елементи в конструкцията.
"Маската покрива цялото лице, като са оставени единствено прорези за очите. В нея войникът може да диша спокойно, без да се притеснява, че ще простуди дробовете си. Специалните материали и кройка на якето, панталоните и обувките гарантират на войниците и офицерите оцеляване при -50°C и пориви на вятъра със скорост над 15 м/секунда", отбелязва Козюлин.
С какво се хранят бойците на Север
За живота в Арктика е разработена и специална диета. За едно денонощие всеки военен трябва да приема над 5000 калории в сравнение с около 3000 за обикновения войник при нормални условия.
Освен традиционната армейска диета, в раниците на войниците на Север ще намерите както "класически" сандвичи с бекон и висококалорийни колбаси, така и компот от плодове и шоколад с високо съдържание на какао.
Ако предстои войската да прекара дълго време в екстремни условия, то за нея е предвидена допълнителна храна и армейски комплекс от витамини за повишаване на имунитета.
"Войникът трябва да може да сгрее храната си дори при температура от -50°C. За тази цел в раниците му винаги има полеви кухни-матрьошки, в които – буквално като в играчките, са скрити от две до три тенджерки за подгряване", каза пред "Руски дневник" редакторът на списание "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски.
Къде Русия има бази в Арктика
В Северна Русия са разгърнати шест военни бази:
- остров Котелни (част от архипелага Новосибирските острови);
- остров Александър (част от архипелага Земята на Франц Йосиф);
- остров Средний (част от архипелага Северна земя);
- с. Рогачово (част от архипелага Нова земя);
- нос Шмид;
- остров Врангел (последните две влизат в състава на Чукотския автономен окръг).
Освен тях тук има и над 10 военни летища, позиции на зенитно-ракетни системи и военни пристанища. Цялата тази инфраструктура работи целогодишно, независимо от сезоните и атмосферните условия. Основната ѝ задача, според експертите, е да брани руските граници и икономически интереси.
"В региона редовно патрулират кораби на НАТО с ПРО системи Aegis или крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които само оттук могат да достигнат позициите на нашите стратегически ракетни системи, разположени в Сибир. Поради това Русия в момента трябва да "затвори" противоракетния чадър в този регион и да подготви сухопътни сили, способни да изпълняват ефективно задачите си дори и при температура от -50°C", твърди Мураховски.
Източник:''Svodka.start.bg''; https://bg.rbth.com/

 

 

СПЕЦИАЛНИТЕ ЧАСТИ СТАВАТ ОТДЕЛЕН КОМПОНЕНТ!


Pan.bg 01 фев 2016 | 15:20 (1029) (4)Армия и техника

 Другата голяма промяна, свързана със Сухопътни войски, е обособяването на специалните части като отделен компонент. Те ще бъдат извадени от състава на пехотата и ще бъдат подчинени директно на Съвместното командване на силите, което е натоварено с управлението на реалните бойни операции във военно време, а в момента се занимава с мисиите ни зад граница. Специалните сили ще се състоят от сегашната 68-ма бригада и морския разузнавателен отряд от поделението "Тихина". Правителство също така се отказва от досегашните планове да редуцира спецчастите до размерите на полк, вероятно давайки си сметка, че те са най-доброто средство за бърза реакция при нестандартни заплахи. "Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринася за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС", пише в плана. Именно Съвместното командване на силите, под чиято шапка ще са спецчастите, е натоварено с "планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница съгласно сценариите с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор". Или казано по-просто - специалните части трябва да спрат евентуален противник при внезапно нападение, докато дойдат новосформираните натовски сили за бързо реагиране VJTF.

Днес предлагам на Вашето внимание и решението на Военно -апелативен съд на Република България в съкратен вариант, който потвърди решението на Софийски военен съд относно прекратяване на съдебното производство срещу подп. Владимир Мильовски.
НОХ 7/2016
Определение
29-01-2016
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № П 4 София, 29 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ при секретар Нина Стоянова разгледа частно наказателно дело № П 7 по описа за 2016 година докладвано от съдията полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на Софийската военноокръжна прокуратура срещу Разпореждане от 23.12.2015 година по н о х д № П 261/2015 година на Софийския военен съд. Производството е по чл. 345 ал. 1 вр. с чл. 249 ал. 3 от НПК. ............................. Предвид изложеното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК Военно-апелативният съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането на Софийския военен съд от 23.12.2015 година по н о х д № П 261/2015 година на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийската военноокръжна прокуратура. ВРЪЩА делото на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на всички процесуални нарушения посочени в протестираното определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
В публикацията си ТЪЙ, ТЪЙ, АМА ВЪОБЩЕ НЕ Е ТЪЙ! ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ПО СЛУЧАЯ МИЛЬОВСКИ!!! Поместена в сайта ни  накратко обясних защо обвиненията срещу подп. Мильовски са неоснователни.
За да не Ви досадя, ще отбележа само още нещо съвсем накратко: К,во праим сега? (извинявам се за жаргона) Някой ще се наложи да връщат комисионни, други подкупи!!! „Боже, Боже, колко мъка има на този свят Боже” …….

Страница 4 от 6

Снимки от галерията

За сдружението

Специални сили

Други статии